Молитвата в Духа

Интернет предаване, Испания, пастор Пламен Петров, 29.08.2009 г.


Благословение на всички.

Нека да се помолим сега и започваме поучението, защото имам много важно поучение за днес да ви говоря. И затова това, което написах: искам да се молим за дух на откровение и мъдрост да ни даде Господ, и да ни даде дух благодат и моление.

Молитва:

Святи Отче, в името на Исус всеки един, който гледа това предаване Те моля да го докоснеш и да дадеш дух на благодат и моление на нас, и да дадеш дух на откровение и мъдрост, за да можем да познаем Тебе и Твоята свята воля. Отвори очи в нас, за да виждаме, отвори уши в нас, за да чуваме. Помажи очите ни Господи, помажи ушите ни Господ, помажи сърцата ни Господи, за да приемаме скъпоценното слово, което спасява душите ни. Моля Те, Господи, има толкова нуждаещи се хора, аз Те моля да се докосваш  и да ги изцеляваш, да простираш ръката Си  и да ги освобождаваш. Има толкова нуждаещи се Господи, има братя и сестри, които ходят гладни. Моля Те да дадеш духовна храна, за да се нахранят душите, за да се нахрани всеки един, Господи. Моля Те да ни въоръжиш с меча на Духа, който е Божието слово, за да можем да побеждаваме врага в името на Исус. За всичко Ти отдаваме славата, за всичко Ти отдаваме хвалата. Отдаваме Ти славата и хвалата и ще Ти отдаваме славата и хвалата. Няма да вземаме нищо за себе си, защото всичко е от Тебе, чрез Тебе и за Тебе в името на Исус Христос. И Те моля, Ти да благословиш всеки един, който отделя от времето си, това скъпоценно време, отделя от времето си, за да застане и да слуша Твоето слово, Господи. Моля Те Твоето слово да даде живот. Ти си казал, че изпращаш словото Си и изцеляваш, и освобождаваш от ямите, в които лежим. Благодаря Ти. В името на Исус Ти отдаваме хвалата. Амин. Алелуя.

Когато свърши поучението, пригответе се да си напишете молитвените нужди и започваме да се молим за нуждите. И аз виждам, и вие виждате, че Господ чува молитви, и това, което, благодаря на Бога, че започна да става, че Той започна да работи чрез дарбите на Святия Дух, най-вече дарбата „слово на знание”. Също така „разпознаване на духовете”, защото ние сме на разстояние и ако не функционират дарбите на Святия Дух, няма как да се докоснем. А има начин да се докоснем. Ако не можем да се докоснем с ръка, можем да се докоснем до словото на Господа, и можем да сe докоснем чрез дарбите на Святия Дух. Защото дарбите на Святия Дух са начин на проявление на Святия Дух. Алелуя. Бог да ви благослови.

Много ми е на сърце от известно време молитвата. И си спомням веднъж един Божи човек каза: „Ако искаш църквата да започне да се моли, започни да говориш за молитва.” И ето това е, което ще започнем да правим. Нека да ви обърна внимание на това, което пише:

Лука 19:46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом.”

А вие го направихте разбойнически вертеп.

Значи това, за което се възмути Исус, че църквата, или домът Му, или храмът, Божия храм се превърна в място за търговия, а Той казва, че това е дом за молитва. Искам да обърнете внимание на нещо. Забелязал съм, че колкото пъти се правят опити да се превърне църквата в бизнес център, почти всеки път този опит се проваля, защото вярвам, че Божията воля е църквата да бъде дом за молитва, а не бизнес дом. Църквата не е бизнес, църквата  е семейство. Разбира се, всеки трябва да има бизнес или да работи,

защото който не иска да работи, не трябва да яде,

казва словото. Обаче ние трябва да разберем едно много важно нещо, с което искам да започна. Погледнете го в книгата на Деяния на апостолите. Даже още можем да видим в:

Деяния на апостолите 1:14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва,

и това продължи 10 дена може би. И пред това време – от времето на възнесението на Исус до времето на идването на Святия Дух 10 дена те се предаваха на молитва и чакаха да се облекат със сила отгоре и тогава слезе Святия Дух. Исус им обеща Святия Дух, но Святия Дух не дойде, докато те не започнаха да се молят. Има много обещания в Библията, но тези обещания, за да станат обещания имат нужда да се съединят съответно с молитва. Исус казва:

Домът Ми ще бъде молитвен дом.

Молитвен дом, дом на молитва. Ако не е молитвен дом, не е домът Му. Искам да обърнете внимание в Библията колко много са се предавали Божиите хора на молитва. Не на гледане на телевизия, не на обсъждане и клюки, защото от това полза няма, полза има от молитвата. Миналият път говорихме за ангелите, че те се активират чрез молитвата. Молитвата активира ангелското действие в живота ни.

       Ще обърна на Лука 2:37. Има братя и сестри, най-вече сестри, но и братя също, които казват: „Какво да правим, как да служим на Бога? Ако бях проповедник, ако бях Божии човек да стоя зад амвона да проповядвам словото, да ходя, да евангелизирам, да се спасяват души, хубаво би било. Обаче не съм и все искам да започна да го правя, и все не мога да го правя.”

Вижте хора, има различни призвания, не всеки е призован на служение на амвон. Има хора дори, които са си хванали амвона  и си го държат без да са призовани. Но Бог призовава хора към петкратно служение. И това не е нещо, което ние избираме, а това е нещо, което Той е избрал, защото идва от Неговата воля.

Но има неща, които всеки християнин може да прави. И това е служение. И аз искам да ви покажа едно от най-прекрасните служения, които се намират в Библията  и това служение дори не се влияе от възрастта. Защото казват някои: „Аз съм стар вече или аз съм много възрастна, това е за младите, не е за мене това нещо.” Обаче това нещо просто не е така. Погледнете в: 

Лука 2:36,37 Имаше някоя си пророчица Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си.

Да предположим, че тя се е омъжила на шестнайсет  години. Смятам, че преди шестнайсет години просто не е нормално. Даже и шестнайсет години е рано. Осемнайсет, деветнайсет години е нормално. Но да предположим, че на шестнадесет години се е оженила.

Живяла е седем години с мъжа си. 

Шестнайсет и седем прави двадесет и три.

37.и беше вдовица за цели осемдесет и четири години),

Двадесет и три и осемдесет и четири прави сто и седем години. Вероятно е била някъде сто и седем, сто и десет години. Най-реалистично е сто и десет годишна жена. Аз смятам, че не е много млада, обаче тази жена е записана тука и тя е видяла бебето Исус по една причина. Сега ще видим причината.

37.и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

Ето ти го служението. Служеше на Бога в пост  и молитва. Разбира се, не може да пости постоянно, тя трябва да се храни от време на време. Но се казва, че е служила постоянно в пост и молитва.

…постоянно се молете,

се казва в Библията. Това е едно служение, което Бог е дал на църквата – молитвата. Навсякъде по тази земя, където се намираме ние има небе над нас навсякъде. Ето тука има небе сега, аз го виждам в момента. Там, където сте вие, погледнете през прозореца  и ще видите, че има небе. Навсякъде по земята има небе. Това говори нещо че навсякъде по тази земя може да се призовава Господ. Да се призове Господното име навсякъде по земята. Това е служение номер едно.

Има места по земята, където хората не разполагат с Библия. Дори има места, където хората нямат Библии. Обаче, въпреки това знаят да се молят. Това, което знаят е едно име – Исус, чрез Който могат да отидат при Бога. И те Го използва това и те влизат в молитва и Бог чува молитвите им. Защото името на Исус е достатъчно, за да те доведе до присъствието на Бога. Както се казва в:

Йоан 14:6 Аз съм пътят, истината и живота.

Пътят до Отец, истината и живота.

Никой не може да дойде при Отца Ми, освен чрез Мене.

Той е пътят, Той  е стълбата по която ние можем да стигнем до Отец. Така, че Той е пътят, истината и живота.

Йоан 14:6 Аз съм пътят, истината и живота. Никой не може да дойде при Отца Ми, освен чрез Мене.

Това ни показва, че ние можем да дойдем при Отец чрез Него. И още един стих искам да ви покажа в тази връзка и се намира в Евреи 10:19,20. Исус и Неговото име  е нашия ключ, който отключва вратата.

Евреи 10:19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

Т.е в присъствието на Бога. Как? В небесни места. Как? Чрез кръвта на Исуса. Т.е. чрез Неговото тяло. Неговото тяло е стълбата, Неговото тяло е пътят, по който ние минаваме, за да влезем в присъствието на Бога в небесата.

…като имаме чрез кръвта на Исуса дързост да влезе светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си,

Неговата плът е завесата и Неговата плът е пътят, по който стигаме. И аз ще спра до тука. Няма да четем за Великия Първосвещеник, защото това е друг въпрос. Но това, което исках да покажа тука е, че пътят до Отец е Исус. Той  е моста, през който трябва да се придвижим. И ключ към успешната молитва е използването на името на Исус. Но нека да ви кажа нещо: Няма нужда по плът да се прекалява с повторението на името. Защото една от Божиите заповеди е:

Не споменавай напразно името на Господа, твоя Бог.

Не споменавай напразно. Има хора, които се кълнат в името на Господа.

„Пред Бога ти казвам брат, пред Бога ти казвам.”

 Даже някои говорят неверни неща и казват, че пред Бога ги казват. Не трябва да използваме името на Господа по този начин. Смятам, че всеки един може да го разбере, не е толкова трудно за разбиране. Забранено е да се лъже. Има заповед: 

Не лъжи и не лъжесвидетелсвай! 

 А колко повече да се използва името на Господа като доказателство за това, че казваш истината. Но името на Господа няма нужда да се употребява по плът. Нека Духът на Бога да ни води дори и в това нещо. В една молитва, като използваш името в началото на молитвата и го използваш в края на молитвата, с това смятам, че  е достатъчно.

Разбира се всеки един от нас като се моли, не винаги мисли за това да не повтаря името по повече. Искам да ви кажа, че не е проблем, но името на Исус трябва да се използва със съответното страхопочитание, съответната почит, уважение. Защото това е името, чрез което се спасяваме, това е името, което е над всяко друго име, пред което треперят демоните. Затова ние трябва много внимателно да се отнасяме с това име.

Така че, кръвния завет е този, който ни дава достъп до Бога в молитва. Нека на това да обърнем внимание. Бог установява взаимоотношенията си с човека през цялата Библия въз основа на завет. Завета представлява двустранен договор между Бога и човека. Заветът е двустранен договор между Бог и нас, между Бог и човека. За да може човек да влезе във взаимоотношения с Бога, той трябва да влезе в договорни взаимоотношения с Него.

 Тези, които са извън договора, които са извън завета, те нямат взаимоотношения с Бога. Те са в тъмнина. Тяхната връзка с Бога е прекъсната.

Затова трябва да помним, че ние имаме взаимо- отношения благодарение на кръвния завет. И тука в Евр.10 глава се казва, че ние имаме дързост да влезем в светилището чрез кръвта на Исуса, кръвта на завета. Т.е. тази кръв е тази, която е подпис и печат на този договор, който ние сключваме с Бога. И в резултат на това ние влизаме в присъствието на Всемогъщия Бог и влизаме във взаимоотношения с Него. Помнете това.

Навсякъде в Библията, дори в Стария Завет вие виждате, когато трябва да се призове името на Господа, те принасят жертви и тогава призовават името на Господа. Издигат олтар, а олтара е образ на кръста. Издигат олтар и принасят жертва  и тогава призовават името на Господа. Защото кръвта ни довежда в общение с Господа. Кръвта, тука се казва, че ни приближава. В Ефесяните също се казва, че ние сме поставени близо до Бога чрез кръвта на Исуса. Кръвта винаги приближава, винаги приближава.

Даже тези, които принасят кръвни жертви, включително и курбани, те също влизат в общение. Само че ето тука в І Кор. 10:20 може да видите с кого влизат в общение.

І Коринтяни 10:20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога.

Жертва. Жертвата на Христос е жертва от Бога и за Бога. Бог даде жертвата и тя беше принесена за Него. Това е Божието Агне. Тя е от Бога и за Бога.

А тези, които жертват други жертви – петли, животни, хора, някои жертват бебета, някои жертват агнета и други такива неща. Тези, които жертват такива неща, включително и тези които подават, жертват го на бесовете, а не на Бога. Значи, може да се жертва на бесовете, т.е. на демони, а е на Бога.

Има само една жертва, принесена на Бога и това е Агнето. А тука се говори за други жертви, които са принесени на бесове. И после казва:

…но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

Първо казва: жертва, после казва: общение. Забележете връзката жертва – общение. Жертва – номер едно и общение – номер две. Т.е. кръвта води до общение. Жертвата води до общение. Олтара води до общение. Винаги кръвта е преди общението. Така че, тези, които жертват по този начин на демоните, те влизат в общение с демони. И нищо чудно, че имат оплаквания някои хора. Може те да не са ги извършили, може техните предци да са ги извършили, но ако има идоложертвено, идолопоклонство и други такива неща, може това да е отворило врата за общение с нечисти духове и тези духове да са влезли в рода и да продължават да се движат по кръвна линия.

Да не се отклоняваме по въпроса, защото това не ми е темата във момента. Продължаваме нататък.

Така че, видяхме, че много важен е Исус Христос, Неговото име и Неговата жертва на кръста и домът на Бога се нарича „Дом на молитва”. Преди всичко друго, не е дом на бизнес, не е разбойнически вертеп; домът на Господа е да се предаваме на молитва.

Нека да се обърнем към простите неща. Бог е за простите неща. Бог не обича сложните, философски мъдрувания. Той харесва простото нещо. Защото в мъдруването си може да се достигне до възгордяване, а

Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Амин.

Ще ви кажа, църквата през комунистическо време беше гонена, скрита, с по-малко познание за Божиите неща, обаче това, което Бог прави с тези герои на вярата; имам някои примери, които няма сега да ги споменавам. Това бяха хора на молитвата и когато започнеха да се молят, Боже мой, все едно излитахме направо. Такова помазание, такова присъствие чувствах, такава чистота и святост в молитвата. Това е, което държеше църквата, това е, което държеше вярващите и това е, което донесе съживлението 90-те години. Да не се отклоняваме и с това, но нека да продължим нататък.

Искам да обърнете внимание на един стих много важен, който се намира в:

Захария 12:10 А върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си. 

Аз ще се спра в началото на стиха, защото той е много дълбок и дълъг стих. Казва:

ще излея дух на благодат и на моление;  и после казва: И те ще погледнат на Него и на Неговите страдания.

 Но ние с това няма да се занимаем. Това, което искам да обърнем внимание е, че Господ обещава че ще

излее дух на благодат и на моление

Искам да ви кажа нещо много важно днеска. Молитвата трябва да бъде молитва по благодат, а не по плът. Молитвата е по благодат. Спасението е по благодат.

 НИЕ ИМАМЕ НУЖДА БОГ ДА НИ ДАДЕ БЛАГОДАТ ДА СЕ МОЛИМ. ИМА МОЛИТВА В ДУХА, ИМА МОЛИТВА В ПЛЪТТА.

 Не говоря за молитва на езици или на български език. Говоря за молитва, която е водена и управлявана от Святия Дух. Молитва, която е помазана от Святия Дух и молитва, която е направена по човешки – има разлика. Каква е,  как да я определим? Казва се, че:

Духовните неща се изпитват духовно. Който търси, намира.

Ако вие искате да разберете, ще разберете. Бог ще ви даде да разберете. Просто трябва искрено да търсиш, да се молиш в Духа. Казва Господ

ще излея дух на благодат и на моление

И затова, когато заставате на молитва, молете Го:

Господи, дай ми дух на благодат, дай ми дух на моление или молитва, дай ми помазание, помогни ми да се моля.“

Както има в един Псалм в който се казва:

…съживи ни, и ще призовем името Ти.

Съживи ни и ще призовем името Ти. Т.е. Господи помогни ни, Господи съживи ни. Имаме нужда от това. И ние можем да го видим това в Новия Завет в:

Римляни 8:26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ.

Кой ни помага? – Духът. Кой Дух? – Святия Дух. Господ ни е изпратил Помощник – Утешител и Помощник. Казва:

 Римляни 8:26 .Духът ни помага в нашата немощ, 

 т.е. ние сме немощни, но Святия Дух е силен и мощен и Той ни помага. Така че, ние трябва да се ползваме от помощта на Святия Дух. Който си мисли, че е силен да се моли без помощта на Святия Дух, пренебрегва Святия Дух, тогава молитвата му ще бъде в плътта.

Духът ни помага в нашата немощ;

понеже не знаем да се молим както трябва.

Понеже не знаем да се молим, не знаем да се молим както трябва, но Духът знае.

…но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.

В нашите стенания, т.е. Духът се слива в тебе. Той започва да ти дава стенания, Той започва да ти дава желание за молитва, Той започва да ти дава насоки за молитва. Хубаво е, когато застанеш на молитва, да имаш определен план, груб план за молитва. Но когато влезеш в молитва, ако Святия Дух те поведе по друг начин, следвай водителството Му. Недей да се придържаш строго към програмата, защото програмата понякога може да се яви пречка за следването на Святия Дух. Винаги е хубаво човек да бъде подготвен, да има програма, да планира нещата, защото пък който не планира, той пък е разхвърлян. Да си имаш план за кого да се молиш, да си имаш определени имена на хора, да имаш определени неща, за които да се молиш.

Но понякога аз да ви кажа, като застана така на молитва, имам си програма, застана на молитвата и в един момент Господ ми влага в сърцето един човек и започвам за този един човек да се моля. Аз не знам защо, но той ми е на сърце. И аз следвам това.

 Защото това, което мен ме докосва по време на молитва, вероятно докосва и Господа. Защото, когато Го докосва нещо, когато Неговото сърце се докосва от нещо, Той докосва и нашето сърце със същото.

Когато четеш Библията и един стих или един пасаж те докосва, остани там, докато продължава това докосване. Защото това, което теб докосва, докосва и Бога и Той иска да го сподели с тебе. Затова това докосва и двама ни и започва едно общуване, една кореспонденция в Духа. Ти не знаеш как и защо. Но така идват духовните неща.

Понякога в молитва Господ може да те държи на едно нещо дълго време. Стой, докато е докосването върху тебе. Може да има сълзи, които да текат, може да има радост, може да има плач. И когато стоиш в тези неща и Бог те води, води, води.

Но по едно време това започва да изчезва и Господ ще ти даде нещо друго. И започваш да навлизаш дълбоко в Духа и започваш да се разхождаш в духовните области по време на молитвата. Времето започва да не се усеща. И трябва да ви кажа, че като се влезе така в духовните области, много работа се свършва. Ти излизаш от молитвата и имаш чувството, че си бил на далече, все едно си обиколил света, все едно си свършил много работа. Защото си бил тука, бил си там, за това си се молил, за онова си се молил, за друго си се молил, но навсякъде те е водил за ръка Святия Дух. Така че, трябва да имаме това водителство, както казва:

Римляни 8:14 Онези, които са управлявани от Божия Дух, те са Божии синове.

Както казва един Божии човек: „Божии синове значи зрели синове, не бебета. 

…които са управлявани от Божия Дух,

Трябва да се научим. Че то ако в молитвата не се научим да се управляваме от Святия Дух, как ще се управляваме от другото. Както аз се уча в поучението да се управлявам от Святия Дух. Аз идвам с един план тука, но почти винаги плана ми се нарушава. Защо? Защото аз имам план, имам дирекция, в която да се движа, но Господ може да промени нещата малко, а може да ги промени много. Може направо да промени темата, върху която трябва да говоря и аз трябва да се подчиня.

Ако съм решил да държа това, което съм решил, а Бог има друго нещо предвид, просто ще се разминем с Него. Защото до толкоз, доколкото се предаваме на Господа, доколкото се отдаваме на Господа, дотолкова ние жънем резултати в живота си и в служението си.

Има хора, които много натискат и напрягат да служат на Бога. Има хора, които много работят, но голяма част от работата е в плътта. Може да строят сгради, могат да правят служения, могат да правят поучения, може да правят какво ли не, но само онова принася истинска полза за Божието Царство, което е направено от Бога, чрез Духа Му и за Него. Трябва да идва от Него.

Знаете ли колко неща се правят, защото човекът мисли, че така трябва да бъдат. Така се влиза в човешки закони, а Бог дойде да ни донесе свободата в Святия Дух. Така че, търсете това нещо.

ТЪРСЕТЕ МОЛИТВАТА ДА БЪДЕ ПОМАЗАНА, ДА БЪДЕ РЪКОВОДЕНА,  ДА БЪДЕ В ДУХА, ДА БЪДЕ СЪОБРАЗЕНА С ЖЕЛАНИЯТА НА СВЯТИЯ ДУХ, ЗАЩОТО ТОЙ ЗНАЕ КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ, КОГА И КЪДЕ.

Например понякога заставам на молитва и така ми се иска да застана в присъствието, и не мога да вляза в присъствието. Изведнъж идва в мене един в мене дух и започвам да воювам в Духа. Бог в този момент иска да воюваш. Защо? Защото има някаква съпротива и ти затова не можеш да влезеш в присъствието. Трябва да обърнеш монетата, трябва да тръгнеш по другия начин, по който Бог те води в момента.

Друг път искам да воювам, но Бог ми дава едно прекрасно присъствие, да вляза нежно в Неговото присъствие.

Понякога застанеш на молитва, и ааа да се молиш, ааа да се молиш и не можеш, и изведнъж пък Господ започва да ти говори на тебе. Вместо ти да говориш, Той започва да говори. Значи има време, в което Господ може да реши да ти говори. Ти трябва в молитвата да разпознаеш времето, в което на теб Господ иска да ти говори, а не иска да слуша. Защото така или иначе Той знае за какво става въпрос. И думите ни не е необходимо да бъдат многобройни, както често пъти си мислим, че множеството думи ще свършат работа.

Вижте приятели. Ние много сме говорили, че православните и католиците си имат молитвеник и си четат молитвите от този молитвеник. И това наистина от една страна не е добро до голяма степен, не мога да кажа, че всичко е лошо. Обаче, ние като евангелисти често пъти, вместо да ги четем молитвите, си ги знаем наизуст в ума, като заучено стихотворение. Но това не е много по-различно от това, което правят другите. Това не е много по-различно и не върши много по-добра работа. Господ не иска по този начин да идваме при Него. То какво казва:

Ако не станете като дечицата, няма да влезете в Божието Царство.

Да станем като дечицата, какво? „Как да се моля, брат?” Както децата идват при мама и тате и си казват каквото им е на сърцето. И мама и тате като чуят, че нещо не казват както трябва им се скарват, ама не ги изхвърлят, не ги отлъчват. Просто детето си е дете.

ТРЯБВА ДА МОЖЕШ ДА ВЛЕЗЕШ В ПРИСЪСТВИЕТО НА СВОЯ НЕБЕСЕН БАЩА И ДА БЪДЕШ ИСКРЕН, ОТВОРЕН, ОТКРИТ, ДА РАЗСЪБЛЕЧЕШ СЪРЦЕТО СИ ПРЕД НЕГО.

ЗАЩОТО ИНТИМНОСТТА ИЗИСКВА ИНТИМНОСТ. НЕ МОЖЕШ ДА ИСКАШ БОГ ДА Е ИНТИМЕН С ТЕБЕ, А ТИ ДА НЕ СИ ИНТИМЕН С НЕГО.

 Това не може да стане. Затова като малките деца трябва да отидем и да влезем в Неговото присъствие с открито сърце. Защото:       

Бог е Този, Който гледа на сърце, а не на лице.

Бог не гледа на лице, Той гледа на сърце. Амин.

Нека сега да отворим на Исаия 29:13. Вижте колко хубав стих е тука. Разбира се Исус го цитира в Новия Завет, но аз предпочитам да го взема от тука в Стария Завет, защото има някои допълнения, които Исус не ги споменава в Новия Завет.

Исаия 29:13 И рече Господ: Този народ се приближава при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но сърцата им отстоят далече от Мене.

Приближават се с какво? – с устни. Говорят: „Слава на Бога”, „Алелуя”, „Бог да те благослови” и т. н., обаче сърцата им са на далеч. Но забележете че, 

Господ гледа на сърце, а не на лице. 

 Той знае какво има в сърцата и не можем да Го излъжем.

И благоволението им към Мене

е по човешки поучения, изучени папагалски.

Ето това е голям проблем. Човешки учения върху Библията. Човешки учения не означава, че не са върху Библията. Плод на човешкия разум, плод на човешки библейски изучавания, без помазанието на Святия Дух, без откровението на Святия Дух. Човешки учения, рационални, рационалистични, дори върху Библията, но без докосването на Бога, без водителството на Святия Дух и без поучението, защото Той е нашия Учител. Тези човешки учения, изучени при това папагалски. Това означава, че както  и папагалите могат да не разбират за какво става въпрос. Господ не иска от нас да бъдем папагали нито в молитвите си, нито в учението. Защото папагалът говори нещо, което не разбира, и много хора говорят неща, които не разбират, а са чули от някой друг, без тези неща да са влезли в тяхната кръвоносна система, без да са вкусили както трябва от тях, без да са станали живот в тях. За да дадеш живот, трябва да имаш живот. Никой не може да даде нещо, което няма.

Когато апостол Петър застава с апостол Йоан пред куция човек, той казва:

Злато и сребро нямам да ти дам,

 но това, което имам, това ти давам.

Какво дава? Това, което има. Не можеш да дадеш това, което нямаш и не трябва да даваш това, което нямаш. Не можеш да дадеш това, което друг има. Друг може да го има, но ти го нямаш. Не го давай, защото го нямаш, то не е живот в теб. Остави Бог да изработи в тебе съкровището. Остави Бог да изработи скъпоценното съкровище, което иска да бъдеш ти и което иска да бъде в тебе. И нека това съкровище да потече от тебе, защото Той казва:

Който е жаден нека дойде при Мене  и да пие.

Да пие. Жаден, да дойде да пие. Не при човешки учения, не при папагали, а при Него.

Който е жаден нека дойде при Мене  и да пие.

Който вярва в Мене от утробата му, от вътрешността му,от живота му,

 ще потекат реки от жива вода.

То идва от тебе. То идва от вътрешността ти. Духът работи вътре. Той изработва вътре в тебе, и Той изработва чрез тебе. Първо той работи в тебе, и след това започва да работи чрез тебе. Ако не Го е родил в тебе, ако не го е заченал в тебе, не може да го роди чрез тебе. Ако не го е заченал в тебе с Неговото слово, с Неговия Дух, не може да го роди чрез тебе.

 Както Исус беше заченат чрез Святия Дух вътре в утробата на Мария, за да може тя да го роди. И сега това, което ви го казвам, за първи път го казвам. И това вярвам, че е от Бога. Нека Бог да зачене в твоята утроба живота. И този живот, който ще зачене в твоята утроба, ти трябва да го дадеш. Давай на хората това, което Бог на теб ти  е дал, а не това, което на другите е дал. И затова тука казва Той:

Този народ се приближава при Мене с устата си, почита Ме с устните си, като папагали, изповядват, повтарят.

Има изповед приятели, но забележете нещо. Изповед на вяра, но не изповед на самовнушение. Не папагалската изповед върши работа, а изповедта на вяра.

Когато Бог ти вложи в сърцето вяра, тази вяра мести планините. 

Трябва тази изповед да се съедини със Святия Дух, трябва Святия Дух да вземе тази изповед и чрез твоята уста да я използва като меч, като оръжие, като:

Чук, който да разрушава крепостите.

 

Почитат Ме с устните си, но сърцата им отстоят далече от Мене.

Господ иска сърце.

Разкъсайте сърцата си, а не дрехите си.

 

И благоволението им към Мене е по човешки поучения,

изучени папагалски.

Слава на Тебе, Господи за това нещо. Джон Банян е казал нещо, което трябва да го разберем правилно, да не го докарваме в крайност. Защото има две крайности. Има хора, които застават на молитва и като се молят, се молят почти наум, шушукащи. Бих ви препоръчал по време на молитва молете се бавно и ясно, така че да се чувате. Така, че ясно да се чувате. Молитва с глас, не молитва наум. Дори не молитва шушукане. Ако ситуацията го налага, може. Но като правило: Нека да бъде бавна и отчетлива молитва. Бавна и отчетлива молитвата ви.

Джон Банян казва обаче. Това го казвам, защото някои хора си казват:

„Той Бог и наум чува.” и т. н.

Не, молитвата трябва да бъде изговорена. Но Джон Банян казва и обратното. Той казва:

„В молитвата е по-добре да имаш сърце без думи, отколкото думи без сърце.”

 В молитвата е по-добре да имаш сърце без уста, отколкото уста без сърце. Той казва: по-добре. Защото Бог не гледа на люспите, Той гледа на семето. Ето го семето – сърцето, люспите са само изявлението на сърцето. Най-добре е обаче, сърце и думи.

Защото ако със сърцето си повярваш,

и с устата си изповядаш, … ще се спасиш.

Така че, вярата е между тези двете – сърце и уста. Когато се съберат заедно в единство се ражда чудото. Не е само в устата и не е само в сърцето.

Със сърце се оправдава човек,

 но с уста прави изповед и се спасява.

Така че, трябва да имаме баланса. Винаги трябва да ходим в тесния път. Господният път е като бръснач. Господният път е като въже. Трябва да бъдеш въжеиграч. Когато ходиш по въжето, нито надясно е добре, нито наляво е добре. Трябва да вървиш по тесния път. Исус казва, че пътят е тесен. Върви по тясното въже точно в баланса. И единствено Святия Дух ще ти покаже, защото въжето не е по средата. Въжето е на точното му място. Защото ако знаеш къде е средата, ще го отмериш и ще стане. Не знаеш къде е средата. Само Святия Дух знае точно къде е въжето  и ти трябва да ходиш по тесния път. Защото има мнозина, които са отишли наляво, и мнозина, които са отишли надясно, и си губят времето. Както се казва в:

Еремия 2:13 Защото две злини сториха Моите люде: Първата: Оставиха Мене, изворът на живите води, И втората: се опитват да се оправят сами без Мене, и си изсякоха водоеми, разпукани водоеми, които не могат да държат вода.

Но какво казва? Оставиха Мене, след това се опитват да се оправят без Мене. Хората се опитват да копаят кладенци там, където няма вода. Хвърлят огромни усилия, за да вършат религиозни неща, които не дават резултати, защото там вода няма.

Трябва да намериш извора, от извора да пиеш. Той казва:

Оставиха Мене, извора на живите води,

Оставиха Мене, извора на живите води. Оставиш ли извора, всичко друго е излишно. Както каза един американски проповедник: „В църквите в Америка има всичко, с изключение на едно, и това е Бога.”И като го каза това нещо аз се питам: „Е, добре, като има всичко, какво става. Всичко без Бога е нищо.” Защото Исус казва:

Който събира без Мене, разпилява.

По-добре изхвърли всичко друго, да ти остане само Господ. Толкова ли е сложен християнския живот. От какво имаш нужда? Имаш нужда от един Господ и от една Библия. Това е всичко. Нямаш нужда от множества книги, имаш нужда от водителството на Святия Дух. Той е с теб, и Той е в теб, научи се да Го познаваш, научи се да чуваш, научи се да Го следваш. Защото от това зависи живота ти.

Нека да следваме водителството на Господа. В тази връзка ще ви прочета още един прекрасен стих по този въпрос. Намира се в Еклисиас. Защото вижте, словото ги говори тези неща. Понякога не са толкова очевидни.

Еклесиаст 5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,

Трябва да хванем Духа на Божието слово. Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, т.е. отивай внимателно, отивай смирено, отивай със съзнанието, че отиваш в Божието присъствие, готов да слушаш, не мислейки си, че си голямата работа, а готов да слушаш. Защото мъдрият човек слуша. Затова Господ ни е дал две уши, както са казали хората, а една уста. Мъдрият слуша. Бъди готов по-скоро да слушаш, отколкото:

…да принасяш жертвата на безумните.

Сега подтекста е за обреците. Но аз го използвам в случая за молитвата. Защото с един пасаж Бог може да говори различни неща. Бог е Бог. Той използва словото за всяка ситуация.

Бъди готов да слушаш, а не толкова да принасяш думи на безумните.

Т.е. Господ казва: „Когато отиваш на молитва бъди повече подготвен да слушаш гласа Ми, отколкото да произнасяш и да Ми говориш глупости по време на молитвата.” Просто защо така трябва да бъде. Пести си думите, бъди разумен в молитва. Още повече, когато дойде време за обреци, за обещания, много внимателно трябва да се пипа там.

Хора казват: „Не знам какво да се моля.” Ако застанеш в молитва само ти и Господ насаме, дори само да стоиш и да Го чакаш Той да ти говори, това е молитва. А Той непременно ще ти даде думи, които ти да кажеш. Непременно ще ти даде, но нека думите да са сочни, нека думите да имат живот, да имат ядка в себе си, да не са само люспи, да не са само черупки, но да имат ядката в себе си. Молитвата трябва да има ядка.

Например един православен отец Йоан Крощадски казва че,

 Да се молиш с уста без сърце е като люспите на семката, а да се молиш със сърце е като ядката на семката. 

 Слънчогледово семе да вземем например. Много люспи, малко ядки. Господ иска ядката, иска сърцето в молитвата да участва и трябва да следваш сърцето.

Защото вижте тука нещо интересно. Забелязали ли сте в Библията Бог говори за копнежът на плътта и копнежът на Духа. Те са два копнежа. Той казва копнежът на плътта да го умъртвим, обаче копнежът да Духа да го разпалим. Бог по време на молитва ще ти вложи копнежът на Духа, и когато дойде копнежът на Духа, следвай го. Следвай копнежът на Духа по време на молитвата. Не трябва молитвата да бъде само насилие. Има момент на самонасилие. Казва се:

Ако насилиш себе си, ще влезеш в Божието Царство.

Да, в началото го има момента на насилие, докато счупиш черупката за да влезеш до ядката. Но това не е през цялото време. Трябва да можеш да плуваш в Неговата благодат, трябва да можеш да вдигнеш платното си и вятърът на Святия Дух да те движи по време на молитвата. И така казва:

Бъди по-скоро готов да слушаш, отколкото да произнасяш жертвата на безумните, които не знаят, че струват зло.

Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;

Казва: „Не бързай!”

 По време на молитва не бързай. Ако имаш бърза работа иди си я свърши.

 Ако е спешна работа, както аз на времето бях направил една беля. Отидох да взема едно видио от един мой приятел, за да запиша на Орал Робъртс „Чудесата вчера, днес и завинаги” и както отидох да взема, той имаше един бижутериен магазин и просто без да искам бутнах една пластмасова бутилка и тя се превъртя, падна, оказа се, че имало бензин и долу една печка и изведнъж лумна целия магазин. И аз изтичах долу в мазето да пълня вода и застанах и нямах време за дълги молитви, само казах:

 „Господи, нека да няма големи поразии, понеже нямам време за молитва повече, Ти благодаря с вяра, че си ми чул молитвата.”

И пуши, всичко се опуши, пожарната дойде след 20 минути. Всичко стана черно и накрая се оказа, че през цялото време горели една престилка и една чанта. Слава на Бога. Господ чу молитвата, обаче това е ситуация, в която ти да действаш с вяра, нямаш време да постиш, да се молиш, защото ще изгори цялата кооперация. Имаше три бутилки с газ вътре и ако бяха гръмнали не само там, но и цялата кооперация щеше да замине. Но Господ чу молитвата.

Но когато дойде време за общение, Той казва:

Не прибързвай с устата си, бъди пестелив. Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога.

Както един художник, който трябва пестеливо да слага боичките. Не да напляска всичко и да стане една грозотия. Както един поет като пише своето стихотворение просто трябва да подбира думите.

Не прибързвай с устата ти.  Да не прибързва сърцето ти да произнася дума пред Бога, защото Бог е на небесата,

 а ти си на земята. Затова нека бъдат думите ти малко.

Думите ти казва да бъдат малко. Слава на Господа. Алелуя. Сега, в Матей 6:5-8 казва нещо много хубаво, което можем да го използваме в нашия молитвен живот. Смятам, че научаваме неща, нали.

Матей 6:5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; Защото те обичат да се молят стоящи по синагогите, и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам:Те са получили вече своята награда. 

Значи, когато се молиш няма нужда от

„Ооооооооо, Господи.”

Когато се молиш няма нужда да парадираш с молитвата си, така че всички да те видят. Той казва, молитвата има награда. Молитвата има награда. Обаче ти имаш избор: Дали наградата да я получиш от хората, които да кажат колко хубаво се молиш, или наградата да я получиш от Господа, без хората да знаят какво си направил, как си се молил и т.н.

Значи, ние имаме право на една награда: или от хората, или от Бога, ние избираме.

А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

Казва, когато се молиш влез вътре, във вътрешната си стаичка, затвори я, казва вратата. Т.е. да няма хора около тебе. Тука говори за молитва в уединение. Вижте, аз разбирам, че трябва да се молим по всякакъв начин, обаче тука Той говори да си затвориш вратата. Молитва в уединение. Помоли се в тайно, без да знаят хората и Отец ти вижда в тайно, но ще ти въздаде наяве. Обещал е отговор.

А когато се молите, не говорете излишни думи,

Значи има думи, които имат съдържание, има думи, които са излишни приказки, заучени, папагалски думи. Трябва да ги изхвърлим. По добре без думи, отколкото с папагалски думи.

Не говорете излишни думи, както езичниците,защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

Т.е. Господ няма да ни чуе, защото много думи сме казали, а въпросът е какво сърцето ти е казало.

И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му поискате.

Трябва да Му поискате, но Той ги знае нещата.

Аз искам да стигна до този момент от където тръгна цялата работа, и ще отидем в Марка 1:35 за място  и време на молитвата. Вижте:

Марка 1:35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и  излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

Исус е нашия пример, Библията казва, че Той е нашият пример. Сутринта, даже още по тъмно, Той стана и излезе и отиде на място различно, уединено, където няма хора и там се молеше. Защото и аз съм го забелязал, че когато има хора наоколо нарушава се много пъти присъствието на Господа. Като нямаш друг избор, да. Обаче всеки един трябва да се научи на това. Ето, Той става сутрин. Защо? Защото през деня постоянно има хора около Него, постоянно има болни, които искат изцеление, вързани, които искат освобождение. Има нужда постоянно да бъде някой с Него. И Той става по тъмно, защото другите спят по това време, за да може спокойно да се помоли на Отца Си, защото има нужда от Неговата сила. Без силата на Отец нищо не може да стори, въпреки, че е Божии Син.

Така че, кога се моли Той? Сутрин. Какъв извод можем да направим? Кога да се молим? – Сутрин. Къде? – намерете си място, където ще се молиш удобно, място, където можеш да си затвориш вратата. Дали ще бъде в къщи, дали ще бъде навънка, дали ще бъде в парка, или където и ще да е. Намери едно място, където спокойно да прекараш в молитва и кажи на хората, че сутрин от толкова до толкова часа аз прекарвам време в молитва и ви моля да не ме безпокоите, нито по телефона, нито в къщи. Хората имат нужда да научат това нещо, че ти имаш някаква дисциплина.

Виждаме тука един друг пример на Исус.

Матей 14:23 И като разпусна народа,

изкачи се на планината да се помоли насаме.

Изкачи се на планината. Той е отишъл на планината чак да се помоли насаме.

И като се свечери, Той беше там сам.

Учениците Му пътуват с лодката. Значи Той се изкачи на планината вечерта, да се помоли насаме. Сутринта насаме се моли и вечерта насаме се моли. Аз ви казвам, че ако това нещо го направиш – да имаш сутрин молитва насаме с Господа и вечер насаме с Господа ще имаш резултат; Даже вечер бих ви посъветвал, може и сутринта да е  така, защото на човек му се спи. Да излезеш и да се молиш, да имаш възможност да ходиш, защото докато ходиш, няма да заспиш. Защото дявола може да иска да те приспи например. Най-сладко се заспива по време на молитва. Значи, и да не ти се спи, като започнеш да се молиш, ще заспиш. Защото врагът не иска да се молиш. Това е най-голямата ни оръжие.

 

МНОГО МОЛИТВА – МНОГО СИЛА, МАЛКО МОЛИТВА – МАЛКО СИЛА.

 

 Затова църквата е слаба, защото няма молитва. Така:

…изкачи се на планината да се помоли насаме.

Той беше там самичък, казва словото. Така че, виждаме молитва сутрин и молитва вечер. За през деня можете да използвате варианта на молитва 10 секунди или нещо такова или едноминутна молитва, когато имаш малко време, можеш да призовеш името на Господа, Той ще те чуе. Но не трябва да разчиташ на това. Трябва да имаш време на общение, молитва – общение с Господа. И накрая в Лука 6:12 имаме още един модел на молитва  и този модел на молитва е, когато трябва да вземаме важни решения. Когато трябва да вземаме важни решения, имаме нужда от този вид молитва, който е описан в:

Лука 6:12 През ония дни Исус излезе на планината

отново. Може да видите дали има планина или парк близо до вас.

да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Ето виждате, че имаме целонощна молитва, когато е трябвало да вземе едно важно решение.

13.И като се съмна, повика учениците Си,

и избра от тях дванадесет души,

 които и нарече апостоли.

Това е било едно важно решение да избере правилните хора. За да може да избере, трябвало е да чуе от Бога, Който да Му каже. И затова Исус се е предал на целонощна молитва, за да вземе правилно решение. Разбира се тя е била придружена и с пост, защото през нощта едва ли е ял, докато се е молил. Не  е задължително, но е препоръчително.

Така че, когато имате да вземате важни решения недейте да стоите безсънно през нощта и да се въртите и да не можете да спите. По-добре станете  и се молете, вземете по-правилно решение. Господ ще ви даде откровение и мъдрост, за да знаете какво решение да вземете, както и Исус.

Някой ще каже:

„Не мога цяла нощ да се моля, тежка ми е работата.” 

Разбирам, не го прави. Но можеш според силите да направиш. Може да не е цяла нощ, може да е един час. Защо не го направиш. Защото ако съберем времето, което пилеем през деня, като телевизия и други такива неща, ние можем да си съберем едно временце, което да се молим на Господа. Както и Исус казва в:

Матей 6:33 Търсете първо Неговата правда и Неговото Царство и всичко останало ще ви се прибави.

Т.е. първо какво да търсим? – Божието Царство. Не първо да ни се свършат всичките ни работи, а първо да търсим Божието Царство. И тогава Господ казва, че Той ще ни помогне, ще даде благодат, за да ни се свършат всичките ни работи, и всичко останало ще ни се прибави.

Слава на Господа. Благодарим Ти, Господи.

АМИН.