Вяра и дела

Моля те, Господи, за твоето помазание и милост да бъде с всеки един от нас и дай, Господи сега слово, което да донесе живот, да въоръжи хората и да ги направи силни в името на Исуса Христа. Алелуя. Амин.

Тука вижте какви въпроси има. Например, някои пита: „Алкохолно вино ли е пил Исус на пасхата вечерта, преди да го хванат?” Е, че то другото какво е, то не е вино. Вижте, като започваме с това нещо, искам да ви споделя някои реалности, защото забелязвам, че много хора живеят в стерилен свят и си представят духовната реалност като някакво нереално християнство.

Нека започнем първо с виното.  Виното си е вино, другото е гроздов сок. Господ е пил на Господната трапеза вино и аз вярвам, че също ние  трябва да приемаме вино на Господната трапеза. Иначе, защо Павел казва, за Господната трапеза / І Коринтяни 11 глава/,

Някои от вас остават гладни, а други се напиват

С какво? С гроздов сок ли се напиха? Това не е реално. Значи е имало господни трапези, с които са злоупотребявали с виното, което са пиели там.  11 глава на І Коринтяни, можете да си го прочетете сами.

То в Словото си ги пише нещата. Аз не съм се занимавам с този въпрос, даже за първи път ми идва тая идея. Господ е пил такова вино, Той не се е напивал. Първо, в Ефесяни 5:18 стих се казва:

Не се опивайте с вино, но се изпълвайте с духа 

Защото,

Следствието на опиването с вино е разврат,

казва Словото. Значи, виното не дадено да се опиваме, то е дадено за Господна трапеза и Господната трапеза трябва да я взимаме, както си е реда. Аз, разбира се, не правя проблем на никой, който взима с гроздов сок, даже съм взимал с вяра, но когато ние го правим, нашата църква, използваме вино. Защото обичам реалността, обичам не буквалността, но да бъде истинско. Защото Исус казва:

Който пие кръвта ми и яде плътта ми, има живот в себе си 

Той не казва: който пие преобраз на кръвта ми, преобраз или символ на плътта ми яде, има живот. Той говори натурално, точно това е думата, натурално да бъде. Виното е добре да е натурално.

Ами, те мормоните, взимат Господната трапеза с вода. Както е тръгнало с гроздовия сок, можем да минем и към водата накрая. И после се чудим къде отиде силата.

Живота на тялото е кръвта

и без кръвта на Исус сила няма, без кръвта на Исус, живот няма. Затова трябва много да внимаваме с кръвта му. Исус ни е казал да взимаме Господна трапеза и да не забравяме това нещо. Щото то е много важно. И ако Павел е казал:

Който взима недостойно Господната трапеза става виновен за грях против кръвта и тялото на Христос. Някои казва от вас са болни, други са слаби, а някои са починали 

Значи, виждате – слабост, болест, починали, поради недостойно вземане на Господната трапеза. А какво ще стане, ако вземем достойно – не слабост, а сила ще дойде, не болест – а изцеление ще дойде и здраве и не смърт, а живот ще дойде. Така че, достойното взимане на Господната трапеза носи живот и това е като отговор на тази сестра, която задава този въпрос.

Ето, тука ми пишат, че въпроса е зададен от адвентист. Аз не знам адвентистите какво вярват, но това е един кратък отговор на този въпрос и няма да се спираме повече върху него. Смятам, че това са неща, които няма смисъл да ги засягаме толкова, по-важни са други работи.

Тука пише, че в Стария Завет, виното е змея. Разбира се, че е змей, алкохола не само виното е змей или змия. Но ние тука не говорим за това, а говорим за Господна трапеза и за кръвта на Исуса. Толкова по този въпрос.

Искам да минем по един друг въпрос да говорим, който смятам за много важен и това е въпроса за вярата, приятели.

Знаете, че често пъти когато говорим, както каза един брат удряме като наречените „религиозни крави”. Религиозната крава, представлява нещо, на което някой се кланя и го счита за истина или за Бог, а в същото време то не е. Както в Индия се кланят на религиозни крави и даже не ги колят и ядат и умират от глад и смятат кравата за бог и кравата като легне на пътя просто става трафик, хората не могат да отидат на работа, закъсняват, но никой не пипа кравата докато не реши сама да стане. Това са религиозни и суеверни неща. Суеверно означава, идва от думата „всуе”, което означава напразно. Т.е., вяра в празни неща. Има много суеверие и ние трябва да се освобождаваме от него и да вярваме истинските неща в Божието Слово.

Искам да отворим на книгата Яков, той е един Божий апостол, който е писал по въпроса за вярата  някои много хубави неща. И ще започна от 20 стих:

Обаче, искаш ли да познаеш, о, суетни човече 

Виждате ли думата „суетни” от суета. Т.е., той казва „празни човече”, това е посланието на ап.Яков, съдбовно послание към 12-те разпръснати племена, т.е. към Божии хора, не е пратено към невярващи. Значи, може да си Божий човек и пак да си суетен, да вярваш в празни неща.

Искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра отделена от дела е безплодна 

Вяра, отделена от дела е безплодна или безрезултатна.

Предприятие, което не дава резултати, трябва или да се закрие или да се направи реформация в предприятието. Както има такива предприятия да вземем, например Кремиковци в София. Аз не съм се занимавал с неговото състояние в момента, майка ми по-скоро може да каже какво е състоянието на Кремиковци, тя се усмихва от тука, но едно предприятие, което работи на загуба и няма резултати, получава повече, но не дава, значи това предприятие или е за закриване, или е за реформация. Същото важи и за нашата вяра.

Нашата вяра, трябва да се реформира, ако не дава резултати продължително време. Защото има наистина време, в което вярата се зачева, тя е като синапено зърно, но идва времето на жътвата. Исус казва, че Божието царство е като синапово зърно. Той казва, че първо се посява семето, после пониква стъблото, после има клас и после пълно зърно в класа и тогава идва сърпа и идва жътвата. Т.е., има определени етапи, през които минава нашата вяра. Тя започва от синапово зърно и всеки един от нас има тази вяра.

В Римл.12 глава се говори за мярката на вярата, или дела на вярата, които Бог е дал на всеки един от нас. На всеки един от нас Бог е дал тази спасителната вяра, която е синапеното зърно. Всеки един вярващ е получил това. Дори и невярващите, но те го отхвърлят това синапено зрънце. И когато ти го приемеш това синапено зърно, то е по-малко от всички зърна.

Аз си бях взел в къщи в едно шишенце си държах да гледам синаповото зърно, за да си кажа „виж, колко малка вяра е необходима, за да местиш планини.” Значи, Господ какво казва – не е важно колко е голяма вярата, важно е какво правиш с нея. Защото вярата не е оприличена на песъчинка. Защото песъчинката е малка и си остава малка. Но синапеното зрънце е малко, но не остава малко, а започва да расте. Кога? Като се посее. А посяването е действие. Взимаш синапеното зрънце. Аз докато държаш в шишенцето синапените зърна, те никога не пораснаха. Но като посееш в земята, т.е., посееш синапеното зрънце в сърцето си, то започва да расте и минава през съответните етапи. Казахме стъбло, после клас и после пълното зърно в класа и тогава идва жъвата.

Има разлика или период от време между посяването на семето и жътвата. Това е един период от време, който бихме го нарекли като инкубационен период, или скрит период от време. Както малкото пиленце вътре в яйцето, кокошката квачката мъти, а ти гледаш едно яйце и то си е същото в продължение на три седмици, но накрая на третата седмица, яйцето се излюпва и оттам се показва едно жълто пиленце, да речем. Ето разликата. Ти не виждаш отвънка в продължение на три седмици какво става, но вътре става нещо и в един момент идва жетвата, идва резултата, идва плода, ето това е разликата. Ти не можеш да си кажеш „в това яйце, аз не виждам нищо да се променя”. Отвън може да няма нищо, но отвътре има, наистина има. И аз искам да ви кажа, че ние трябва да имаме една истинска, натурална, проста, вяра. Вярата, колкото е по-проста по-добре. Не става въпрос за глупава вяра, а за опростена вяра.

Някои хора питат защо говориш толкова просто. Защото, ако не говоря просто, няма да има полза за никой. Аз мога да говоря и сложно, но ако говоря сложно, няма да разберете какво ви казвам, а пък колко и ще можете да го приложите. Значи, ако не разбереш какво съм казал, изобщо не можеш да го приложиш. Ако разбереш какво съм казал, можеш да успеем да го приложиш, но първата стъпка е да го разбереш. Това е изключително важно. Защото да разбереш Словото е необходимо, но недостатъчно условие. Обаче, е необходимо, затова трябва да се говори просто. Простото говорене е това, което носи повече вяра. Сложното минава през центрофугата, цензурата в главата и докато влезе в сърцето, нищо не е останало в главата. Трябва малкото семенце да се посее, това е действие.

Яков казва, че

вярата без действие е мъртва.

Тя е като моите синапови зрънца, които ги държах в едно шишенце. Имах ли ги? Имах ги. И ти може би имаш също вяра в сърцето си и ти може би имаш вяра, но ако не я приложиш в действие, тя остава мъртва. Тя остава винаги като семенце и тогава няма разлика между песъчинка и синапово зърно. Разликата се проявява, когато се посее. Т.е., потенциалния живот го има в твоята вяра, но ако ти не се задействаш, няма нищо.

Смит Уигърсуърт е проповядвал един път 20 минути и е повтарял едно и също нещо: „Faith is an action!” Вярата е действие, вярата е действие. 20 минути е проповядвал това, защото без действие вяра не съществува.

Аз ще ви прочета последния стих и после ще видим:

Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така вярата отделена от дела е мъртва 

Тялото отделено от духа е мъртво. Когато духа си замине, тялото е мъртво и тогава се събират хората и оплакват човека. Плачат и не го оставят така, но го погребват. Има голяма разлика между жив човек и мъртъв човек. Мъртвият човек се погребва, живият се оставя. Мъртвият човек се погребва, защото ако оставиш тялото така, то започва да се вмирисва. Така на някои хора им се вмирисва вярата, започва да смърди, в смисъл прави впечатление на хората, че нещо не е наред. Говорят много за Бога, пък няма резултати в живота им. Смърдяща вяра така да кажем, защото е мъртва. Приказки.

Искам да ви кажа една заблуда, от която трябва да се отървем – че приказките са изповед. Просто да приказваш за нещо. Много хора говорят много неща, изповядат много неща и те не стават реалност. Трябва да ви го кажа това нещо.

Кетрин Кулман казва едно много важно нещо. Тя казва: “Повечето християни трябва да сложат крака на своите молитви”. Защото мислят, говорят, изповядват, но не действат. Докато не се задействат, не става. Искам да ви кажа, че делата са по-силни от думите. Даже някои казват – „делата ти толкова силно говорят, че не мога да те чуя какво казваш”. Пак Кетрин Кулман го казва. Защото думите са от по-нисък разряд от делата. И аз вярвам в учение на изповедта, вярвам, че трябва да изповядваме верните, истинските неща, но искам да ви кажа, че има хора, които са се фанатизирали по въпроса за изповядването. Отричат истината и изповядват до такава степен, че почва да граничи с лъжа, това което говорят.

Нека да стоим в Яков, но искам да ви прочета един пасаж тук в книгата Данаил, защото знаете ли колко напряга това да общуваш с хора, които са религиозно натоварени и постоянно изповядват нещо по такъв начин, че не можеш да си кажеш думата, мнението.

Искам да ви кажа: „Хора, успокойте се!” Чудото ви не зависи от това постоянно да повтаряте като машини едно и също нещо. Къде в Евангелието Исус ги е карал хората едно и също да изповядват?

Иди си, твоята вяра те изцели!

Вдигни постелката си и ходи!

Много просто. Не трябва учението на Господа да го усложняваме и да го вкарваме в такива човешки рамки и вериги. Сега, аз този пасаж ще ви прочета, намира се в Данаил 3:16-18 стих.

Тука случая е такъв – цар Навудохоносор е направил един златен образ, който вероятно е неговата глава, защото ако видим в 2 глава на Данаил, там вижда едно видение със един златен образ, така че най-вероятно понеже той представлява златната глава, той си е направил златната глава, за да може да му кланят на него. И казва “всички да се кланят на мене, никой да не се кланя на друг бог”.

Обаче, Седрах, Мисах и Авденаго, трима Божий младежи, отказват да се кланят и тогава ги завеждат при цар Навудохоносор и той се възмущава и казва:

Ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ и кой е оня Бог, който ще ви отърве от ръцете ми 

Седрах, Мисах и Авденаго казаха в отговор на царя:

Навудохоносоре, 

Даже и цар не му казват. А трябва да ви кажа, че Навудохоносор е бил сериозен цар, не е бил просто цар, глава на цяла империя.

Не ми трябва да ти отговаряме за това нещо. Нашият Бог, на когото ние служим може да ни спаси от пламтящата огнена пещ 

Може, дори не казва “ще”, “може да ни спаси”.

И от твоите ръце царю ще ни избави, но ако ли не дори да не го направи, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се покланяме 

Вижте колко нормални са Седрах, Мисах и Авденаго. Искам да ви каже, че покрай религиозния фанатизъм повече хора са се отвратили, отколкото да са се придобили при Господа. Тези трима младежи не са казали – „аз изповядвам, аз прокламирам”… Не, просто нормално те казват това, което е в сърцата им. Дори да не стане това. Господ може да го направи и ще го направи, но дори и да не го направи /допускат го/, някой ще каже “О, лоша изповед. Не, не го казвай! Защо го каза?” Не, няма такова нещо. Дори да не го направи, казва, пак няма да го направим това нещо. Обаче, Господ ги избавя.

Аз съм забелязал, че много пъти Господ повече действа, когато го кажеш простичко и естествено, отколкото да го изповядваш по човешки.

Спомням си за едно момиче, когато се молихме за освобождение и накрая аз й казах – “Абе, Господ може да те освободи даже докато спиш на леглото” и тя  получи освобождение на леглото си. И после каза: “Ти ми каза, че Господ ще ме освободи на леглото ми”. Аз не съм казал такова нещо. Аз казах – “Господ може да те освободи на леглото”, но виждате че Господ дори, когато кажеш можеш да стане, Той може да го направи. Няма нужда  да засилваме нещата.

Искам да ви кажа нещо за вярата, което трябва да го разберете. Много ще ви помогне, хомот ще падне от гърба ви. Аз като го разбрах това нещо, хомот падна от гърба ми, защото аз носех тежък религиозен хомот върху себе си.

Вярата е дух, вярата е дух. В Римляни се казва:

Ние като имаме същия дух на вяра

Вярата не е самовнушение, вярата е дух.  Когато този дух на вяра идва в тебе. Как идва той?

Вярата идва от слушане и слушането от Божието Слово 

Когато ти слушаш Словото в духа, този дух влиза в тебе и ти вече имаш вяра в сърцето си. Вярата влиза в сърцето ти чрез Словото на Бога, но вярата е дух, тя не е буква. И когато вярата е в сърцето ти, тогава

Със сърце вярва човек и се оправдава,

но с уста прави изповед и се спасява 

Обаче, забележете че това е първото условие – “със сърце вярва човек и след това с уста прави изповед”. Защото има хора, без да вярват със сърцето, правят изповед с устата и се чудят защо не става. Защото изповед без вяра не върши работа.

Погледнете Исус какво казва в Марк 11:23,24

Имайте вяра в Бога, защото наистина ви казвам, че който рече на тая планина вдигни се и се хвърли в морето и не се осъмни в сърцето си, но повярва, че това което казва става, ще му бъде 

Т.е., какво казва Той? Вяра и слово да вървят заедно, тогава има резултати. Когато ти вярваш нещо, даже не се насилваш да го изповядваш. То идва естествено, то идва нормално. Вярата е убеждение, вярата не е самовнушение, хора. Вярата е убеждение, увереност. Когато човек по плът се опитва да прави нещата, това действа събарящо на вярата. Затова има хора, които казват: “Вярвах, вярвах и паднах”. Аз съм вярвал лично по този въпрос. Падал съм, това ми е коствало години, защото нещо което не го вярвах си внушавах, че го вярвах и го изповядвах  и т.н.

Вярата е дух и когато влезе в тебе, идва слово и ти изговаряш това слово и става чудо в живота ти. Така че, вярата трябва да се изповядва под помазанието на Святия Дух, това е изповед, която върши работа. И не само това, но освен това, трябва да има действие.

Нека още нещо да ви спомена по този въпрос. Всеки път, когато чуя хора да говорят велики неща и не виждам нищо и в живота им дори малки неща, аз се смущавам. Когато хората говорят за велики неща, а в живота им няма малки неща, аз се смущавам.

Захария 4:10 казва:

Никой да не презира този ден на малките работи

А Исус казва:

Божието царство е като синапено зрънце по-малко от всички други, но като се посее става по-голямо от всички други растения 

Какво казва Той? Всичко започва като малко зрънце, всичко започва като малко нещо. Не се хвърляйте на големите работи, почнете от малките неща.

Една сестра говореше така – “аз ще започна ресторант”. Отиде на една конференция и из един път каза: “Господ ми каза, че не само ресторант, ами хотел-ресторант ще направя и всички ние ще ти помогнем”. И аз й казах – „поне започни, иди в квартала и продавай кебапчета и кюфтета, поне това продавай. Отвори плод-зеленчук, започни отнякъде. Не тръгвай с хотел-ресторанта”. Нищо.

Но толкова пъти това се случва, защото това е нарушаване на Божиите принципи. При Бога винаги се започва с малкото и то расте. Както и с мускулите на човешкото тяло, ти започваш да тренираш и то полека нараства. Ти започваш да тренираш нещо и то постепенно расте.

Бог предпочита волската каруца пред ракетата. Бог е по бавния напредък. Имаше една приказка навремето за костенурката и заека. Днес има много зайци, които искат бързо да станат нещата. Тичат, тичат и спират, уморяват се.

Ейми Симпъл Макферсън казва за служителите, в Божиите генерали го казва: “Служението не трябва да бъде спринт, а трябва да бъде маратон. Ако го вземеш на спринт, ще се измориш и можеш да отпаднеш”. Трябва да бъде като маратон.

И какво казва Господ в Исая 40:31:

Които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с криле като орлите, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отпаднат 

Ето това е. Кои? Които чакат Господа, не тия, които из един път чакат големите неща да направят. Това са едни полезни съвети, които могат да помогнат. Някои ще каже: “Да, ама за мене вече няма време”. На мене вече това са ми го казвали. Да, по принцип си прав, обаче в тази ситуация, ако искате да се изкачите в един блок по един небостъргач и тръгнете по стълбите и решите, че ще прескочите няколко етажа, как ще стане това? Има си стъпала и даже в Библията се говори да последваме по стъпките на Аврамовата вяра. Има си съответни стъпки и ти трябва да следваш по стъпките, не можеш да прескачаш. Айде една стъпка да прескочиш, две да прескочиш, ама накрая можеш да си навехнеш крака. Можеш да се удариш, да паднеш, защото си има съответни стъпки и Господ изпитва всяка твоя стъпка и като види, че си готов – отиваш нагоре. Кой може да отиде в първи клас и от първи да отиде на 10-и клас, нали трябва да отиде на изпити. И това са нормални неща. И интересно защо в християнския си живот си мислим, че можем да прескачаме тези работи. Ако Бог направи някакво чудо, трябва да ви кажа, то може да е външно, но вътрешно да не е така. Има си съответен растеж, през който всеки един от нас трябва да мине. И аз искам да прочета по-нататък:

Искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра отделена от дела е безплодна, или безрезултатна вяра 

Има много приказки, но малко резултати. По-добре малко приказки и големи резултати, отколкото големи приказки и малко резултати. Българите са го взели вероятно това от Библията:

Голям залък лапни, голяма дума не казвай 

С други думи, на практика да стане. А пък Серафим Саровски, един православен свещеник в Русия ,казва така:

Да говориш големи неща е като да се качиш на камбанарията и да хвърляш камъни отгоре – лесно е, но да направиш големи неща е като да вземеш камъните и да ги качиш горе на камбанарията 

Виждате, че не е лесно, обаче е благословено.

Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела като принесе сина си Исак на жертвеника 

Авраам, повярва в Бога, това му се вмени за правда, обаче той принесе сина си в жертва. Някои хора трябва да си пренесат в жертва някои неща. Искат големи неща да станат, обаче не искат да се откажат от някои неща в живота си. Не толкова приказки, колкото действие е нужно. 

Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му. вярата и делата действат заедно  Т.е. вярата не действа без дела и от делата му се усъвършенства вярата

Ето това е много интересно – от делата се усъвършенства вярата. Как да усъвършенстваме вярата? Сложи я в действие! Малки неща може да са. Сложи я в действие. Действай с нея, не приказвай.

Вижте, светът няма нужда да слуша – Исус те обича. Всеки знае да казва “Исус те обича”. Те са слушали достатъчно в този смисъл, те имат нужда да видят живота на Исус в нас. Това е, от което имат нужда. Те като видят реалности, като едни хора, които наистина се движат в духа, наистина се движат във вяра, мислите, че няма да се обърнат към Господа ли? Който не се обърне, той ще вземе решение.

Аз затова ви казвам, че Исус, когато служеше, Той не само поучаваше. Днеска повечето неща, които се правят са поучения, дълги поучения и много пеене. И край. Ама Исус имаше две части на служението – първата част е поучението, но втората част е действието, което е изцеляване на болни, освобождаване на вързани, възкресяване на мъртви и т.н.

Айде ще кажем не можем да ги възкресяваме, поне да се опитаме, поне да се молим за болните, да изгонваме демоните, ако не сме стигнали. Да правим това до което сме достигнали поне. Защото Той го е заповядал. И ако църквата днес започне повече да върши, много повече резултати ще има и много повече хора ще се обърнат към Господа, защото те ще видят плода ,ще видят резултата.

Както каза Дерек Принс, в Африка да имаш колело е като да имаш мерцедес тук при нас. Не е нужно на хората да им обясняваш колко е хубаво колелото, качи се на това колело и мини през центъра на селото и всеки ще види колко е хубаво това нещо. И ние защо трябва да обясняваме постоянно колко е добър Исус. Нека да го покажем, нека да Го видят в нашия живот и те сами ще попитат.

И се казва в Исая 60,61 глава, че

Дори царе ще дойдат в светлината ти, народите ще дойдат при тебе,

Защо? Защото те ще видят

Славата господна ще се яви на тебе, казва

Ти виждаш, че вярата му действаше с делата и от делата му се усъвършенстваше вярата 

Вярата се усъвършенства чрез действието. Бездействието убива вярата, действието усъвършенства вярата. Действието оживотворява вярата.

И изпълни се писанието, което казва:

Авраам повярва на Бога и това му се вмени в правда и се нарече Божий приятел. Виждате, че чрез дела се опрадава човек, не само чрез вяра. Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела като прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път? 

И тя със действие. Интересно, Евреи 11 глава, едно време като я четях ми се струваше, как да ви кажа, вяра, вяра, добре, а сега като чета виждам, цялата глава прочетете ако искате, ами всеки с вяра нещо направи.  Колко човека получиха чудо от Исус без да направят нещо? Погледнете в Евангелията. Основно, мъртвите не направиха нищо, за да получат чудо. Той се помоли за тях, даже на едно място само се помоли, когато беше за възкресението на Лазар, на  другите места ги възкреси, но мъртвите така или иначе не могат нищо да направят.

Но за останалите какво каза, те идват при него „Сине Давидов, смили се за мене!” Той казва: „Стани, вдигни постелката си и ходи”. Три задачи им дава и трите непосилни. „Стани” за парализиран човек е непосилно. „Вдигни постелката си” – още по-малко и „ходи” даже с тази постелка, просто задачите се усложняват. Човекът идва със изсъхнала ръка и Той казва: „Прости ръката си” и човека я простира. Слепият човек го праща да отиде до някакъв басейн да си мие очите. „Не ме ли виждаш, че съм сляп? Смили се за мене, изцели ме”, но То го праща там. Слепият Вертимей чака на пътя, Исус го отминава, слепия вика, хората го спират, той продължава още повече да вика. Исус се спира и казва: „Доведете го при мене”. Отива при него. Иска да види вярата, иска да види действието. Това е. А днес има пасивно християнство, приказки, но не действие.

Искам да ви кажа, че едно действие важи много повече от хиляда приказки. И дори при случая Исус Христос, искам да обърнете внимание, че Неговото слово не беше описание, а беше действие. Казва се в Матея 7 глава и в Марка също се говори за това, че всички се учудваха на учението Му, защото не беше като учението на книжниците, които само разказват и описват, но Неговото учение беше с власт, т.е. Неговото учение беше не само учение, но Той упражняваше властта си чрез това учение, и изцеляваше и освобождаваше хората дори по време на самото учение и затова демоните започваха да крещят и да излизат от хората, докато Той ги поучаваше. Защо? Защото думите Му не са просто думи, а са действия. И Божието Слово го потвърждава в Евреи 4:12,

Защото Божието Слово е живо и деятелно, по-остро от всеки меч, остър от двете страни; пронизва до разделяне духа и душата , ставите и мозъка и издирва намеренията на сърцето 

Какво е Божието Слово? Живо и деятелно. Докато Той го говори, то действа, то пронизва врага, то освобождава хората, то оперира хората, ето това е Божието Слово. Докато се говори, нещо се случва. Така че думите на Исус не са били само думи, те са действие, думи-действия и Той го каза, каза на смокинята:

Да не дадеш плод до века

И тя изсъхна, това е действие. И това не е само дума, това е дума подкрепена с вяра, дума-действие. И ние трябва да станем активни и действени в нашето християнство, за да можем наистина да свършим нещо. Не ти трябват големи неща, ти трябва да ходиш с Господа и всеки ден в малките неща да упражняваш вярата. И всеки ден упражнявайки практически вярата си, тя започва да расте, да се усъвършенства, да заяква и започваш да вършиш неща, които не си можел да вършиш преди това.

Попитали Смит Уигълсуърт, който е бил човек до 25 годишна възраст не е можел да чете книга, жена му го е научила на 26 години да чете Библията, даже Новия Завет главно и този човек имал 24 възкресения в служенията си, освен изцеления и освобождения, човек наричат го апостола на вярата, мнозина знаят за него. И са го питали: „Ти винаги ли си имал такава вяра?” и той казва: „Не, аз нямах такава вяра в началото”. „Добре, как ти порасна вярата, как придоби тази вяра?” И той казва, това което Исус каза – първо стъбло, после клас, после пълното зърно в класа. Т.е. той какво им казва „тръгваш от семето,стъблото, класа и пълно зърно в класа”. Има растеж и този растеж става в живота чрез действие и упражняване на нашата вяра. А не просто приказки. Не се страхувайте толкова от приказките, не трябва да влизаме в крайности, във вманячаване, а трябва да имаме едно реално християнство, една истинска реална вяра, защото хора, вижте, Исус не е бил толкова религиозен човек. Само да ви обрисувам една картина и вижте колко нормален е нашия Господ, а колко ненормални можем да изглеждаме.

Исус отива и сяда при кладенеца /4-та глава на Йоан/, изморен, човешкия син е изморен, Той е Господ, но и човешки син, тялото му е изморено. Праща учениците да купят хляб, Той можеш да направи хляб, обаче ги праща да купят хляб в тази ситуация, защото е воден от Бога. И пристига една самарянка да начерпи вода и Той като е жаден казва: „Дай ми малко вода да пия”. Самарянката се учудва „Как, ти си толкова нормален? Та ти си евреин, евреите не говорят със самарянките. Как можеш ти да говориш с мене? Тези религиозни евреи те не говорят с мене, защото аз съм самарянка”.

Ето ти вижте до каква степен могат хората да станат ненормални в своето общение. Някои от нас, например биха отсекли не биха общували с други хора, защото са еди какво си, еди що си, а Господ колко е нормален, Той общува с тези, с които ние не искаме да общуваме. Забелязвате ли го това?

Следващото, Той казва: „Ти ако знаеш кой съм Аз, би поискала аз да ти дам вода и Аз бих ти дал жива вода.” Тя го поглежда и казва: „Ти на мене вода ще дадеш, че за какво ми искаш вода тогава? Откъде ще я вземеш тази вода като нямаш кофа, за да начерпиш вода?”

Той казва: „Водата, която Аз ще ти дам ще бъде такава, че никога повече няма да ожаднееш”. И тази жена започва да си прави сметката, че това е голяма далавера, защото няма да има нужда да ходи повече на кладенеца. Вижте, какъв нормален разговор  провеждат. Не й изнася доктрина, а съвсем нормален разговор провежда с жената. Можем да се поучим от Господа. Вижте, то е в Писанията. Аз не ви казвам нещо странно, четете 4-та глава на Йоан, колко нормално общува. Аз много харесвам Господа как общува с хората.

И какво прави после? Тя каза: „Добре, дай ми да пия от тази вода!” Тогава Господ казва: „Иди извикай мъжа си”. Тя казва: „Нямам мъж”. Тогава Исус й казва: „Вярно е, че нямаш мъж. Аз исках да те изпитам дали ще кажеш истината. Но си имала петима мъже и сега живееш с един, който не ти е мъж.” Какво прави Той в момента? Пророкува, слово на знание. Вижте, няма надуване, няма великите неща: „Господ казва така и така, че те използвам, ще станеш велик”, не, съвсем просто, това и това е състоянието на нещата, без надуване, без напомпване. Съвсем естествено и нормално.

Имаше една песен едно време „Ален Делон, ах, този син балон”. Много балони днес, но при Господа балони няма. Затова Господ казва да ядем безквасен хляб.

Преди малко стана въпрос за хляба да бъде квасен или безквасен и т.н., видях брата, който обича да говори по тия работи. Квасен или безквасен какво означава това?

Квасният хляб, хапнеш нещо, няма нищо. Тука специално има такива хлябове, гледаш го голям хляб, като хапнеш то се свие като гъбичка. Господ иска реалност, иска питка, дето да няма квас, каквото е, това е. Няма надуване на нещата.  Аз вярвам, че Бог не се надува, не  е изкуствен, не е свръхдуховен, защото свръхдуховен това значи плътски. Господ не ходи по облаците, Той ходи по земята, ходил е съвсем нормално по земята, седнал е съвсем естествено на кладенеца и е поискал да пие естествена вода. И тя казва: „Ама, ти си пророк. Я, ми отговори на някои въпроси тука?” И започва да Му задава въпроси и Той започва да й говори за истинското поклонение, за което няма да се спираме сега. Който иска да го прочете.

И тя оставя кофата, хуква в селото, тази жена и казва на цялото село, благовества на цялото село. Представяте ли си? Тази жена, която е била в грях, става из един път благовестител, нито е минала през покаяние, не е приела Исус Христос за свой Господ и спасител, и не е минала през ученичество, не е влязла в църква и отива и евангелизира цяло село. С едно нормално и естествено поведение на нашия Господ и едно истинско Слово на знание, истински пророчески дух, тя отива и благовества на цялото село и цялото село излиза да посрещне Господа поради нейното благовестие. Тогава Господ говори на селото и селото  казва: „Сега вече ние вярваме на Тебе  не заради това, което чухме от жената, но заради това, което чухме от Тебе”. И цялото село повярва в Господа.

Ето ви едно благовестие, невероятно никога такова нещо не съм виждал и не съм чувал. Няма плакати, няма големи организации, не пише: „Исус Христос ще те изцели, ще ти даде нови очи”, всичкото това не пише, но го прави. А днес много се пише, малко се прави. Идва време, в което да се прави, без да се приказва много. Нека да го правим.  Трябва да ви кажа, ние като започнем да го правим, няма нужда да рекламираме, сами ще дойдат, ще ни намират и ще взимат интервюта, като започнем да ги правим нещата. Защото света е гладен за реалност, света е гладен за истински спасител и истински Господ, а не приказки и не доктрини, а истински неща.

Защото както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва

И аз с това нещо искам да завърша поучението и да ви кажа – не се бойте, не се страхувайте. Не се страхувайте какво ще кажете, това не означава да ходиш и да кажеш: „Искам да умра”, някои го правят това нещо, не говоря за такова нещо. Или „аз ще умра”, не говоря за това. Но искам да се успокои всеки един от вас, вие сте легнали върху ръцете на Господа. Ти си в ръката на Господа, Той те държи, няма да те изпусне. Ти не се държиш с твоята уста, не се държиш със своето усилие, а Той те държи. Ако не падаш, това е защото Той те държи да не паднеш. Той е мощен и силен, по-скоро трябва да Него да му се доверим. Вярата е даване,

силна увереност в ония неща за които се надяваме. Убеждения за неща, които не се виждат

Виждате, че вярата е даване. Вярата е действие. Виждате, че вярата е увереност, вътрешна увереност и това е убеждение, не само навиване, а е убеждение. И трябва това, което е в главата и това, което е в сърцето да се уеднаквят, трябва да гледаме по-реално на нещата, за да няма сътресения. Да имаме жива, стабилна вяра.

Аз знам, че тия неща, които говоря може да се сблъскват с определени разбирания в нашия живот или това, което сме научили, но хора, аз вярвам във водителството на Святия Дух. Аз вярвам в истинската, естествена, нормална вяра от Господа. Вие виждате,че когато Исус е ходил по водата не си е въобразявал, че ходи по водата, а наистина е ходил по водата. Когато Исус е изцелявал болните, наистина ги е изцелявал, когато е вършил нещо, наистина го е вършил и е го е вършил по такъв начин, че всички са го виждали и са отдавали славата на Господа, понеже не са били приказки и плакати, и реклами, а е било едно истинско, неподправено, божие действие, без фалшификат, без надуване на балони.

Нека да бъдем истински, нека да бъдем реални, нека се успокоим. Дори и да си паднал в нещо, успокой се, признай си го, предай пътищата си на Господа и много неща ще станат.

Оставате съпрузите си /казвам на жените/, оставете съпрузите си и не ги изповядвайте и не ги атакувайте със Словото, а направете това, което казва Божието Слово. Това, което казва Словото е просто живейте този живот, за който говорим и мнозина от тях казва, ще се обърнат към Господа в резултат на обходата, а не в резултат на думите. Защото много пъти думите пораждат обратния ефект.

Нека сега да вдигнем ръцете си към Господа и да му отдадем слава и хлава. И аз вярвам, че някои вериги паднаха.

Аз ти благодаря, Татко наш, Алелуя. Аз те моля за докосване върху всеки един и да паднат веригите.

 

Амин!