Вяра

Интернет предаване от Испания с пастор Пламен Петров, 15.10.2009 г.


Марк 5:24-34

24. …и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се докосна до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излиза от Него сила, обърна се сред народа и каза: Кой се допря до дрехата Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се докосна  до Мене? 

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцели, иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

Когато става въпрос за чудесата на Господа и когато става въпрос за изцеления… Днес прегледах Евангелието от Марк. Трябва да ви кажа, че просто тези хора, които отричат тези неща, те не знаят какво говорят. То цялото Евангелие е пълно. Ако трябва да ги махнем тези неща, то не остава нищо от Евангелието. Тук там по някое поучение и това е. Изчезва, просто няма го.

Нека тръгнем от Марк 5:25. Слушайте сега внимателно. Пасажа е познат, но трябва да извлечем някои неща. Слушайте го, като нещо, което сте слушали, но не сте го разбирали както трябва. Това е правилният начин за слушане. Ако искаш да чуеш нещо ново от Господа, трябва да не мислиш, че знаеш всичко.

„Боже, аз Те моля да дадеш дух на откровение и мъдрост, да дадеш подходящо Слово, да бъдат вързани силите в името на Исуса Христа и да бъдат освободени хората в ума, в сърцето и в тялото. В името на Исус. Амин.”

Марк 5:24 „Едно голямо множество

вървеше след Него и хората го притискаха. 

 Голямо множество ходеше с Него и хората Го притискаха. И днес е така. Голямо множество хора изповядват Господа Исуса и ходят с Него на Църква. Близо са до Господа, но не могат да получат от Господа. Притискат се дори до Господа и пак не получават.

Ето, тука виждате, голямо множество върви след Него и около Него и всички Го притискат, но не получават нищо.

 Днес има хора, които трябва да получат. И този урок е да разберем, как да получим от Него. Това, че се докосваш физически – някой ще каже, ако можех физически да го пипна Господа, щях да получа. Но тези хора са Го докосвали и са Го пипали физически и нищо не са получили, хора. Не е въпросът до физическото докосване. Въпросът не е в това.

 Едно голяма множество вървеше след Него и хората Го притискаха. Ама защо Го притискат? Защото имат нужди. Обаче, въпреки всичко притискането само по себе си не е дало съответния резултат, който са очаквали. И поради това, много пъти, самият аз и някои от вас сме притискали Господа и някои неща не сме ги получавали и едва ли не излиза, че Господ не е прав, или че Словото Му не е вярно. Но това не е така. Просто не сме се притиснали както трябва. Не сме се докоснали до Него както трябва.

Има нужда да се докоснем както трябва до Господа, за да извлечем това, от което се нуждаем. Защото Той е нашия избор. Трябва да можеш да отидеш до Него и да пиеш от Него, да пиеш, за да можеш да получиш. Ти може да си близо до извора, може даже да си в реката, и пак да си жаден и да не знаеш как да пиеш. Трябва да знаеш как да пиеш от извора.

Така, че това голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

25. „И една жена… 

Ето ни жената, която знае как да пие, жената, която знае как да получи. Интересно, много пъти в Библията, това са жени повечето пъти, знаят как да получават. Дори и сред вас нека да има такива жени, да носят своето свидетелство, така, че да се прослави името на Господа.

Една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години… 

Тази жена в продължително време е била в тежко състояние.

и беше много пострадала от мнозина лекари.

 Това е една лоша реклама на лекарите, между другото. Може би трябва да го изтрием.

…пострадала от лекарите… 

Много пострадала се казва. Аз да ви кажа нещо: Има случаи например, когато човек е болен от нещо и очевидно, че болестта е демонично предизвикана. И хващат и веднага започват да ги оперират, да ги режат и като ги доведат при мене вече за молитва, те са обезобразени хора вече. Не само трябва да изгониш демона, но и трябва чудо да стане, за да се възстанови плътта. Защото това са две различни неща.

Някои хора казват:  „Всичко е възможно за Господа.” Всичко е възможно за Господа, но въпросът е не колко е възможно за Господа, а какво е възможно да направи Господа чрез мен. И какво е възможно за Господа да направи чрез теб.

То за Господа всичко е възможно, но Той е зависим от мене и от тебе, за да си свърши нещата. Зависимост от нашата вяра, зависимост от нашата чувствителност към водителството на Святия Дух, Така, че, за Господа всичко е възможно, обаче Той действа с нас и чрез нас. И въпросът е, чрез мен какво ще направи.

 И аз казвам на хората, какво Господ върши чрез мен. Ако човекът е тука с физическата болест, както беше например с този рак на тази сестра от Алтея, просто се помолихме, проклехме го този рак и тя взе да повръща и Господ я изцели. Обаче заповядахме на духът да излезе от тялото й. Но като ги нарежат много хората, после не само трябва да се изгони демона, което е много по-лесно. Казваш: „Излез от него!” и човека започва да трепери, да вика, да крещи, или да пада, или да повръща и нещо става и получава освобождение. И като се махне коренът, който е духът и след това човекът е изцелен. Защото причината е дух.

 Но след като са го нарязали човека вече, тогава вече не само трябва да излезе духът, но трябва творческо чудо. Частите, които са отрязали и са ги деформирали, ще трябва Господ да ги оправи. Т.е. трябва да ги измени или прибави нови части. Това не е просто освобождение, това вече е чудо. Трябва да правим  разлика между тия неща. Има разлика между освобождение, изцеление и творческо чудо. Творческото чудо е нещо, което да ви кажа: В Марк 16: се казва:

Тия знамения ще придружават повярвалите. В Мое име бесове ще изгонват на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. 

 Но не каза, че творчески чудеса ще вършат. За апостолите се казва, че са вършели чудеса, знамения и велики дела. Павел казва: 

ІІ Кор. 12: знаменията на апостола се

потвърдиха с пълно  постоянство. 

Т.е. постоянни знамения. Какви са: чудеса, знамения и велики дела. Не само знамения, забележете. Има и чудеса. Има и велики дела. Тия са вече дадени на петкратните служители, най-вече апостолите. Амин. Има разлика. Виждате го.

За християните, за вярващите са обещани знаменията, но за другите, както виждате: за апостола, чудеса, велики дела и знамения. И затова между другото критерии за апостол, някой го отхвърлят днес е, обаче какви са тия апостоли, които не могат нищо да направят. Господ дава на апостола власт и сила. Той е като прокарвач на пътища, като ледоразбирач, мощно служение. Вижте, за Павел като отиде някъде, казват:

„Тия които обърнаха света с главата надолу дойдоха и тук.”

Значи, той като тежка артилерия, където мине…Един човек с Божията сила обръща всичко наопаки, или ги обръща по правилния начин. Така, че

Една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години… 

Представяте ли си дванадесет години, колко време да тече кръв от тебе – как е живяла, не знам.

и беше пострадала от мнозина лекари.

…и беше пропиляла целия си имот… 

На всичкото отгоре сума ти пари е дала за лечение тази жена, за да я докарат до по-лошо състояние между другото:

.без да види никаква полза, а напротив,беше и станало по-зле, като чу вярата идва от слушане за Исуса дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 

Нека да спрем до тука, да ви обясня нещо.

Може би го знаете, но според закона, жената с кръвотечение няма право да излиза на обществено място. Трябва да стои под карантина. Както и днес; човек, който е болен от заразна болест, трябва да си стои под карантина, за да не зарази и другите. Това е закона. Така, че, тази жена е била така да се каже под карантина според закона – не трябва да излиза на обществено място, за да не зарази другите с това кръвотечение; явно е предизвикано от някакви бактерии или инфекция някаква и т. н. и може да зарази и другите. И според закона трябва да си стои насаме. Но се казва, че тя

чу за Исус. 

И когато тя чу за Исус, си каза: „Аз според закона трябва да стоя в къщи, не трябва да излизам.” Сега, повечето хора ще кажат: „Ти трябва да изпълниш закона, да си стоиш в къщи. Ако Господ иска да те изцели, Той ще те изцели в къщи, където  ида си, Той ще те изцели.”

Но тази жена не иска да слуша религиозните приказки. Не я интересува. Тя иска резултат. Ако вие се съгласявате, ако за вас е достатъчно това, което за вас някой ви е казал и смятате, че: „Ей така ще го направим” Вижте: Всеки, който е получил чудо, не се е съгласил с посредственото мнение по въпроса.

Слепият Вартимей се опитаха да го накарат да млъкне, защото велик гостенин е дошъл – Исус минава. „Млъкни, кой си ти, там един сляп просяк.” Обаче, той не се интересува, че хората му казват: „Млъкни!” Не се интересува, че те стоят между него и Господа. Той вика още по-силно: „Сега е моя ден, сега е моя час, сега е моята възможност. Ако сега Го изпусна, кога друг път, кога ще мине Той друг път тука? Къде ще Го намеря?” Аз съм сляп.” Затова той вика колкото му глас държи, защото знае, че е сляп.

 Другите хора не ги интересува, приятели. Хората не се интересуват. Те ще ви докажат, че това е урок от Господа, че Господ иска да те научи на нещо. Или пък трябва да си стоиш там, където си, пък Господ ще те изцели където и да си. Къде го има това в Библията, аз не мога да го разбера? Къде? Всички, които искаха чудо от Господа, тичаха, за да го получат.

Даже в един случай, погледнете Марка 2: не могат да влязат в къщата. Носят парализиран човек на носилка. Вместо да кажат: Тука линейка, това, онова, изведете Господа. Нито Той излиза, Господ не излиза, нито отива в къщата да се помоли. Няма такова нещо. Ние си мислим, че трябва с линейка да отиде и да се помоли за болния, Той го знае, че е там. Обаче Той иска да види вярата къде е, да види действието. Да не казвам вяра, направо действието да го кажа. Защото вярата е действие. Вяра – действие. Едно и също, равно помежду им. Господ иска това да види. Не отива при болния, вратата е зъдръстена, не могат да влязат вътре с него. Хората отиват и разбиват покрива (значи изучили са къде се намира) и пускат носилката пред Исус. Могат да изпуснат парализирания, парализираният да умре, да си пречупи гръбнака или нещо друго. Риск. Рискуват. Виждате ли вярата какво е? Вярата е риск. А какво да кажем за този покрив – кой ще го поправи после? Парализираният казва: (Аз така си го представям): „Чупете покрива, аз после ще го оправя!” Това е вяра. Какво значение има един покрив пред живота на този човек.

„Ами ако паднеш отгоре, ако паднеш от носилката.”

 „По.добре да умра, отколкото да стоя в това състояние. Искам да стигна до Господа и да бъде изцелен.”

Алелуя. Това е вяра.

Айде, като сме стигнали до тука, какво ще кажем за онази езичница, която Исус я нарече кученце. Какво ще кажем за нея? Тя вика за дъщеря си:

„Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.”

Исус не й отговаря, учениците се противопоставят. Най-накрая тя идва да се покланя, Исус казва:

Не е за кученцата това, това е за дечицата.”

Какво казва тя?

„Да, Господи, но и кученцата от трохичките ядат.”

Продължава да настоява. Господ каза:”Не.”

Повечето християни, ако им кажат, че Господ казал: „Не”, приключи вече. Но тя не остави Господа на мира. Продължава да настоява. Защо? Защото знае, че милостите Му са големи.

Въпреки, че нямаше заветно право, нямаше завет с Господа сключен… Евреите имаха завет с Господа. Той затова каза, че е за тях, защото имаха завет. Тя беше извън завета, въпреки това намери милост поради вярата си. Защото Господ е милостив, защото ние не можем да Го разберем колко е милостив, колко е жалостив, колко е благодатен. Тази жена извън завета получи за дъщеря си изцеление. И какво каза Исус:

О, жено, голяма е твоята вяра… 

 Ние бихме казали: „Голямо е твоето нахалство.” Но Той каза:

Голяма е твоята вяра… 

Защото вярата е настойчивост, вярата е постоянство, вярата не се отказва – никога да не се откажеш. Това е вярата. Той каза:

О, жено, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според (като го кажа това, повечето хора казват: „според вярата”.)- според желанието (защото ти е голяма вярата).

Като ти е малка вярата, ти е според вярата, като ти е голяма вярата ти е според желанието.

…нека те бъде според желанието… 

Някои трябва да се разровят, да го видят. Матей 15:28.

Продължавам нататък този случай. Това са много важни неща за вярата. Трябва да разберем същността – вярата е настойчивост, постоянство, не се предава. Тази жена имала кръвотечение дванадесет години, се казва тука, настрадала се е доста, видяла е, че лекарите че не работят, видяла, че парите са и взели, за да я повредят – браво на тях. И накрая останала без пари и без здраве. И е в безнадежност, и е в затвореност, няма право да излиза сред хората. Изведнъж минава, кой? – Спасителят, за който се говори, че изцелява хората. Вижте какво се казва:

Като чу за Исуса… 

Като чу за Исуса. Дошъл е този слух до нея за делата на Исус.

Като чу за Исуса дойде… 

Какво трябваше да направи: Тя трябваше да реши следното нещо. Ако изляза извън вратата и отиде сред народа и разберат, че съм отишла сред народа, ще ме убият с камъни, т.е. ще си загубя живота.Тя отидва при Исус с цената на живота си. Какво означава това? Значи, че вярва. Не би си рискувала живота, ако не вярваше, че нещо ще стане. Или така да го кажем, тя отчаяно е искала нещо да стане. Дори да не е била толкова сигурна. Но отчаяно го е искала и е направила действието. Вижте, няма пасивност в това нещо. Днес хората чакат. Очакват интелектуално знание, интелектуални отговори. Тази жена ни доктрини е имала кой знае какви, нито нещо.

 Имала е една вяра с действие и това върши работа. Може да имаш малко, но ако го сложиш в действие, върши работа, хора. Може да имаш много, но ако не го използваш, няма полза, защото е мъртво.

Синаповото зрънце е малко, но като се посее дава плод. Като подействаш дава плод.

Така, че тази жена е рискувала: „Да изляза. Обаче, като изляза… (повечето хора казват: Исусе, Сине Давидов, смили се за мене.) Тя не може да каже: Исусе, Сине Давидов смили се за мене, защото те я знаят, и докато каже: „Сине Давидов смили се за мене”, може да я убият с камъни. Така, че тази жена постъпва и хитро. Интересно, че постъпва хитро, и не загубва вярата си. Тя излиза навън и не казва нищо. Не казва: „Изцели ме”, не казва нищо такова. „Аз ще си взема изцелението скришно, никой да не разбери, че съм там.” Защото всички гледат Исус и тя може да мине между капките, евентуално да си вземе изцелението.

…дойде в народа изотзад… 

Защо? Защото отзад не я виждат. Отпред ако е, ще кажат: „О, я се махни от тука!” Или да не вземат да я убият с камъни. Но тя отзад, да не я видят

се промъкна изотзад и се докосна до дрехата Му. 

 Успяла е да се промъкне до Исус. Изблъсквала е хора, лазила е, какво друго е направила, не знам. Но е успяла да се докосне до Исус.

Вижте, има доста крепости, за да получиш едно чудо. Чудото идва след воюване, чудото идва след преодоляване на пречките. Но виждате: първата пречка е страхът, тя се е страхувала да не я убият, после обвинението ,че не изпълнява закона, после хората застават между нея и между Господа. Много пъти хора ще застанат между тебе и Господа. Например, колко хора са идвали да ми кажат: „Че Господ не иска да изцелява, или може би иска да ги учи и т. н. Колко? Аз бях съвсем нов християнин и научих за тези работи. Аз не им вярвах. И досега не им вярвам. Но те заставаха като стена между мене и Господа. И аз трябва да я преодолея тази стена. Трябва да преодолееш тази планина. С вяра планини трябва да преместваш.

И така, тази жена преодолява пречката на хората. Какво си мислиш, че Бог ще ти даде така чудото, така леко идват нещата. Понякога има трудности, които трябва да преодолееш с вяра. Трябва да си настойчив, трябва да използваш пробивност. Да задействаш вярата, да я задвижиш. Защото Бог действа и ти действаш. И става едно единство, сътрудничество.

Молиш се някога за болест: „В името на Исус, стани!” „Не мога.” Примерно. Вижте, всеки, който е парализиран, или всеки, който е седнал на такова нещо, има проблем и то не е случайно. Господ те кани да направиш това, което не можеш да направиш. Ако ти можеш да го направиш, защо ще те кара да го направиш? Ти  и без Него ще го направиш. Но именно, когато ти се задействаш да правиш това, което не можеш да правиш, тогава се задейства вярата, и тогава Господ се присъединява и  идва чудото. Много е просто. Преди да си помислил го действай. Дори  и днес. Ако има такъв проблем, ако има такъв човек, който има проблем с гръбнак, или нещо с движенията, задействай се! Като почувстваш силата , помазанието на Господа, не чакай! В момента има едно пасивно учение, че само трябва да ти се положат ръце и ти да падаш. Падането е хубаво, но не е достатъчно. Трябва да се задвижиш! Дори можеш да бъдеш изцелен без да паднеш, ако се задвижиш във вяра. Вярата дава резултати.

И тази жена виждате никой не я учи. Не й казва седемте стъпки към изцелението. Вътре, сърцето. В сърцето Духът ти говори. Въпреки ,че тя не е имала и кръщение в Святия Дух. Само чува за Исус  и казва: „Това е моя шанс. Това е моя ден. Това е моя момент. Това е. И аз няма да го пропусна. Преодолява страха, преодолява вината, обвиненията, излиза, преодолява хората, които стоят между нея и Господа. И накрая се докосва до края на Неговата дреха. В Неговата дреха има сила, помазание. Докосва се. Забележете обаче: всички хора около Исус са се блъскали в Него и са Го притискали, и не са получили. Но тази жена имаше по-различно докосване. Не е въпросът до физическото докосване. Въпросът е до докосването на твоето сърце. Ако там, където се намираш, със сърцето си докоснеш Господа, ако ти го докоснеш с вярата си, ще получиш изцелението. Защото, хора, другите са били около Него и нищо не са получили. Само тя е получила. Следователно, не физическото присъствие решава нещата, а отношението на твоето сърце към Него решава нещата.

дойде изотзад и се докосна до дрехата Му, защото си казваше: 

 Ето, вижте мисълта, която й дава вярата. Тази мисъл. Значи виждате действието и дава вярата и мисълта й тука е показана. …тя си казваше…Може и на глас да си го е казвала, може и на ум да си го е казвала.

…ако само се допра до дрехата Му ще оздравея. 

 Тя си е казвала: „Само да мога да се докосна до дрехата Му и ще оздравея.” И е направила всичко възможно от своя страна да се докосне до Него.

Вижте, Господ е направил всичко възможно ,за да получим изцеление. Но и ние трябва да направим всичко възможно да го получим. Тя каза:

„Ако само се докосна до дрехата Му ще оздравея.” 

 Това е било точка на контакт за нея. Тя не е имала вяра, че като си седи в къщи ще бъде изцелена. Не е имала вяра ,че като излезе през вратата ще бъде изцелена. Тя имала вяра, че като се докосне до Него, ще бъде изцелена.

и на часа (или в същият момент) пресекна кръвотечението й.

Кръвотечението й спря в същия момент, в който тя се докосна до Него. Вижте колко интересно нещо. Точка на контакт. Това е (да не го направите това) като някой, който бръкне в контакта с двата си пръста. Аз като бях мъничък и предучилищна възраст и майка ми нямаше къде да ме остави, и в детската градина не ме искаха, забавачница нямаше  и три месеца в къщи стоях сам. И си стоях и си играех с топчета, четях книжки. И един път така се бях замислил и контактът беше до мене и аз с малкото пръстче, и си мисля, и си бъркам в контакта така. И из един път, хора, и до ден днешен го помня, така ме разтресе… все едно тези машини нали ги знаете, където пробиват с тях цимент. Не, не, асфалт които го изравняват. Буквално все едно с тази машина ме треснаха отгоре. Така ме разтресе това нещо. Това е сила. Сила, която убива. Обаче, в случая силата на Исус изцелява. Това се нарича помазание, това е сила.

„Ще приемете сила „дунамис” 

 Това е силата на Бога. Експлузивна динамитна сила. Като бръкна в контакта, като се докосна до Исус. Тази сила от генератора, от Него, премина и влезе в нейното тяло. И когато влезе Божията сила в нейното тяло, тя няма да разболее, а ще изцели. Защото Божията сила изцелява, а не разболява. Така, че, тази сила от Бога направи веднага кръвотечението да пресекне. Веднага, се казва тука, на часа. Пресекна кръвотечението й.

…и тя усети. 

 Тази сила се усеща. Ти можеш да я усетиш.

тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 

 Когато Бог изцелява, то е нещо, което се усеща, което се вижда. Може да не го усетиш веднага, може да го усетиш по-късно, но се усеща. В случая

…тя усети веднага, че беше изцелена от болестта си.

И веднага, Исус като усети в Себе Си, че е излязло от Него сила…

Ето виждате точка на контакт, Исус и жената. Той усеща, че от Него излиза сила, тя усеща, че в нея влиза сила. Реална сила, не въображение. Както, когато казах с бъркането на контакта – реална сила ме разтърси, хора. Така, че тя е усетила тази сила като електричество да минава през нея, и как я изцелява от болестта. Вижте какво изцеление. Докторите не са успели това да го направят с години, кой знае какво са й правили. Из един път, за една секунда… Ама то ако беше в днешно време, щяха да я оперира, щяха от тук да режат, от там да режат и то не остава почти нищо от жената накрая. Защото той дявола, ти орежеш, той отиде на друго място и се мести духът на болестта. И там режеш, то отива на друго място. То е вътре в тялото ти и се движи както си иска.

„И веднага Исус усети, че е излязла от Него сила, обърна се сред народа и каза: Кой се докосна до дрехите Ми?”

И сега представете си учителите. Какво каза?: Какво, кой се допря до дрехите Ти? Ти виждаш колко хора има наоколо, всички се блъскат в Тебе, Ти казваш: Сой се докосна до Тебе? Какво? Какво говориш, бе Господи? Учителю, какво казваш?

„Кой се докосна до Мене? 

 Сега ще го преиначим. Тома каза: Съмнявам се, че някой се е докоснал до Тебе. Юда казва: Я гледай там, да не Ти е взел някой кесията. Изобщо и т.н.

Така че,

Кой се докосна до Мене?”

„Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш: Кой се допря до Мене?” 

Съвсем нормално реагират хората, защото те гледат в естественото.

„Но Той се озърташе да види тази, която бе сторила това.”

Той разбра, че те не разбират за какво става въпрос. Вижте, повечето хора ходят на църква, повечето хора слушат Слово, повечето хора вярват в Бога, но малцина са тия, които получават чудото, защото зависи от начина на докосване. Тази жена се докосна по правилния начин, за да получи чудото. А тези се докоснаха просто…бях с Господа и вървях.

„Но Той се озърташе да види тази, която бе сторила това.” 

 Жената уплашена и разтреперена. Уплашена, защо? Защото могат да я убият. Тя си е казала: Сега вече съм изцелена, обаче така, като съм изцелена, виж, че ме замерят с камъни и ме убили здрава.

…като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него…

Уплашена и разтреперена, вижте; усетила Божията сила. Може също да е била уплашена и разтреперена от присъствието на Господа, от величието на Неговата сила. 

„…и падна пред Него и Му каза цялата истина.”

Тя Му каза цялата истина. Този път си призна цялата истина. Слава на Господа. Но вече е здрава. А Той рече:

„ Дъще, твоята вяра те изцели.”

Забележете, това е, което казва Той днес и на нас. твоята вяра те изцели.” Защото изцелението присъства. Господ присъства, Той е сред нас, Той е около нас, Той е там в твоята стая, Той е там, където си, защото Господ е Всеприсъстващ. Той присъства до тебе. Въпросът е: Дали ще се докоснеш да Него с тази вяра, която е в сърцето ти? Дали това синапено зрънце на вяра, което е в сърцето ти ще го посееш, и ще направиш действието на вяра и ще се докоснеш до Господа?

„Дъще, твоята вяра, тя те изцели.” Господ изцелява, но вярата е канала. Твоята вяра те изцели, иди си с мир и бъди здрава от болестта си.” 

Колко прекрасно се изказва Господ…

иди си с мир и бъди здрава от болестта си.”

Не казва: Иди си и се научи на урока от болестта. Не.

…иди си с мир и бъди здрава от болестта си.…(и бъди здрава) 

Молитва:

„И сега ,в името на Исус ви казвам, бъдете здрави, бъдете здрави, бъдете изцелени от болестите си и бъдете здрави!”

Но на първо място, най-голямата болест, която причини смъртта, болестта ,която причини всичките болести, и немощи и страдания на човечеството е болестта, наречена грях. И днес, ако има човек, който живее в грях, и ти знаеш, че живееш в грях, имаш нужда първо от изцеление от болестта, наречена грях. Тя е болестта на духът ти. Нарича се грях. Трябва да се освободиш от греха. И в Библията се казва,

„Че Господ не държи сметка за времената на невежеството, но днес заповядва на всички хора по лицето на земята да се покаят.”

 Господ заповядва. Вижте, Той не е човек, Той е Бог. След като заповядва, Той заповядва. Той не е човек да ти заповяда. Това е Бог, Който заповядва на всеки човек да се покае. И на този, който си мисли, че е добър казвам:

„Защото човешката правда е дрипа в очите на Господа.”

 Мръсна дрипа. Така, че Господ заповядва на всеки човек да се покае днес. В името на Исуса Христа покай се, откажи се от греховете си, изповядай греха си и призове името на Исус. Но аз включвам покаянието, защото първата заповед и първото учение на Господа е покаяние. Много хора имат проблеми, защото не се покайват и не искат да се покаят. Покай се от греховете си. Който прелюбодейства и блудства, трябва да спре. Това е покаяние. Който краде, трябва да спре, който лъже, трябва да спре, който пие трябва да спре, който насилва, трябва да спре. И да не споменавам други неща. Но трябва да спреш – изповядай го, откажи се от него и престани да го вършиш.

„Който крие грехът си, няма да успее, но който го изповяда и го остави ще намери милост.”

Бог заповядва днес да се покаем. Това е в Деяния на апостолите 17:30, може да го проверите. Не само на невярващи, но и на невярващи. Защото вяра без покаяние е мъртва. Вяра без покаяние не спасява. Вижте Евреи 6:1,2 – първото учение не е вяра. Първата учение е покаяние от мъртви дела. След това е вярата към Бога. Ако няма покаяние и вярата не е истинска. И днес има много хора, които само са изповядали името на Исус, но не са се покаяли за греха си. Такава вяра не върши работа. Защото Христос е умрял за тебе, и Той иска да умреш за греха си, и да живееш за Него. Бог иска правда. Изхвърли греха. Отречи се, откажи се, ако трябва, трябва да оставиш и приятелите си. Той казва на хората, които вървят след Него, множества пак вървят след Него. Той се обръща към тях и казва:

„Ако иска някой да ме последва… 

Говори за истинско последване, не да вървят физически, духовно да Го последваш

трябва да намрази майка си, баща си, братята си, сестрите си и още и собствения си живот, така да вдигне кръста си, и така да ме следва.“

Какво казва Той: Оня, който предпочита приятели или роднини пред Мене, той не може да бъде ученик, той не може да се учи от Мене, защото той се учи от близките си, той се учи от приятелите си. Той не може от Мен да се учи.

Трябва да дигне кръста си,

 което значи смърт на плътта, смърт на стария живот и тръгване с Господа. Няма смисъл да се лъжем, че пътят е осеян с рози. Искам да ви предупредя, че по пътя има змии, скорпиони, има пречки, има падания, ставания,

„през много скърби трябва да влезете в Божието Царство.” 

А не както може би са ви казали, че всичко ще бъде усмивки. Ще има плач, но

„Който сее със сълзи, с радост ще жъне.”

 

„Нощем може да има плач, но на утрото идва радостта.”

Животът на християнина е воюване, животът на християнина е борба,

но Бог, ако е с нас, кой ще бъде против нас?

казва Божието Слово. Така, че, ние не трябва в захаросано християнство да вярваме. Трябва да вярваме в истинско, натурално християнство. Знаете ли каква е разликата? Разликата е като захарното петле и типовия хляб. Божието Слово и истинското християнство е като типовия хляб. Който може да е типов, може да не е много вкусен, но  е полезен за тялото. Захарното петле е вредно за здравето. Иначе е сладко, и всички, които са деца в Господа налитат на такива учения. Евтини, леки, и след това отпадат, защо? Защото това, което са им казали не е вярно. Защото трябва да е истинско учение, а истинското учение съдържа в себе си питка, съдържа борба, съдържа воюване. Има го сатана, реален е. Да ви кажат, че всичко е наред. Я погледнете всичко около нас. Всичко ли е наред. Никак не е наред. В духовно отношение е наред, но за да може от Духа да влезе и да се материализира в живота ни, има нужда от вяра, устояване. Има нужда от задействане на тези неща. Така че, аз ви говоря неща, които наистина са. Не искам да захаросам християнството. Не искам да го направим като захарен памук. И затова Господ казва:

Хлябът да бъде безквасен. 

 Една от причините. Защото аз съм ял такъв квасен хляб. В чужбина има, в Германия мисля ,че съм виждал. Ей такъв голям хляб, и като го стиснеш, той става малък. Почти нищо няма. Ето на това приличат някои доктрини – надути, напудрени, няма нищо вътре, няма същественото. Няма реалност. Бог е Бог на реалност. Бог е Бог на същественост. Докато Той казва: безквасен хляб. Какъв? Това, което виждаш, това и получаваш. Това е съществено. Може да не изглежда много голямо, но е истинско.

Това, което виждаш е това, което получаваш.

 Истинско учение, истинска доктрина, не заблуда. И Господ иска да се върнем към същността, към простотата. Хора, проста, динамична вяра. Простата вяра. Виждате тези хора тука, за които говорихме; нито имат толкова интелектуална вяра, нито доктрини говорят, нито са достигнали до някакво кой знае какво развитие. Просто, практично. И побеждават. Казвам ви,

 „Бог е с нас и никой не може да устои срещу нас.” 

Имаме нужда от нашия Бог и с Него можем всичко да направим. Оставете излишното! Ходете с Бога! Сега докоснете Бога, както тази жена Го докосна. Докосни Го по някакъв начин! Ще кажеш: Как да Го докосна. Не знам. За всеки докосването е различно. Отвори духът си, отвори сърцето си, и Господ ще те докосне, и ти ще Го докоснеш и нещо ще се случи. Нещо ще се случи.

 

Амин.