Закоравяло сърце

Пастор Пламен Петров – 5.ХІ.2009 г.

Някой брат ми задава този въпрос за слово на живот. Просто няма да го подмина ще го спомена това нещо.

Вижте, какво казва – “Писано е, че Бог закорави сърцето на Фараона. Възможно ли е братко, Бог да  закоравява днешно време човешко сърце и ние да се молим и молим, а да няма ефект?”

Имайте предвид, че много важно нещо, приятели, което трябва да разберете, когато четете Библията – старозаветните писания са Божие Слово, обаче се тълкуват не винаги буквално. Например, в Новия Завет се казва, че

законът е сянка на небесните неща, което в момента имаме.

Ние живеем в една духовна реалност, за която Стария Завет е сянка. Например, пише в Стария Завет:

Да не обвързваш устата на вола, когато вършее 

И апостол Павел пояснява в Новия Завет,

За воловете ли се грижи Бог, или за нас, Божиите служители?

 

Защото, който сее казва, трябва с надежда да сее, че ще участва в жътвата

Т.е., той казва, ние служителите като се грижим за духовните неща, ние сме воловете. Не трябва да ни връзвате устите да не можем да хапваме, да не можем да се храним от Божието дело. Нека ние работим, обаче в същото време да се храним от това, което работим. И той веднага го обръща от волове, го обръща за Божии служители.

В Стария Завет се говори за Агар и за Сара, а в Новия Завет, Павел тълкува, че Агар всъщност представлява стария Ерусалим, а пък Сара, новия Ерусалим; Агар – Стария Завет, а Сара – Новия Завет и т.н.

Така че, виждате че старозаветните писания, например, като се говори за Фараона, той не е образ на хора, той е образ на Сатана. Защото какво се казва? В Библията се казва, че Египет е дома на робство. След като Египет е дома на робство, кой е робовладелеца? Сатана. Той е този, който държи хората в робство.

Сега, когато става въпрос за хората, много хора, особено сестри, имат въпрос “Какво ще стане с моето семейство и с моя съпруг. Ще се обърнат ли към Господа, или не?”

Нека да ви кажа какво вярвам по този въпрос.

№ 1 – има хора, които са заслепени от Сатана, за да не могат да видят светлината на Божието благовестие. Това нещо се казва или в Ефесяни, или в Коринтяни, в момента стиха не мога да ви кажа, но пише, че тези хора невярващите, са заслепени от Сатана, за да не могат да видят светлината на славното благовестие в Христос. Така че това е сатанинско действие. Ти му говориш Евангелието, той те гледа и не може да разбере какво му говориш. Той те смята за луд или за луда. Следователно, тук има нужда от духовно воюване, за да се свали това покривало, да се разчупи това сатанинско действие и човека да бъде освободен. Това е духовно воюване, молитва, пост. Човек в такова състояние, той просто да го кажем по друг начин, просто няма избор, защото не вижда светлината на Евангелието. Обаче, ти като се молиш, постиш и воюваш в духа, идва един момент, в който Господ му отваря очите на този човек. Най-вероятно, няма да ги отвори чрез теб.

Искам да кажа на сестрите, най-вероятно Господ ще използва някой друг, за да отвори очите на мъжа ти. Защото мъжа ти вече може би е предубеден към тебе и вероятно няма да те послуша тебе. Но се моли Бог да изпрати човек. Той знае кой да прати и как да го прати.

Колко са красиви нозете на тези, които проповядат благовестието на мира,

казва словото. Така че, ти се моли Бог да изпрати човек, а ти по-добре не приказвай, а се дръж, както трябва.

Ето това е стиха, който ми изпращат: 

ІІ Коринтяни 4:3,4 Ако благовестието, което проповядваме е покрито, то е покрито за тия, които погиват, за невярващите, чиито ум, бога на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога 

Виждате, това сатанинско действие е факт над някои хора. Ние трябва да си даваме сметка. Докато това сатанинско действие не се премахне, често пъти хората, почти нямат избор да приемат Евангелието, не за друго, а защото те не го разбират. За тях това е глупост и просто те са заслепени. Ти им говориш, те мислят, че си луд. Ето това е ситуацията. Значи, ние не трябва да им се караме, не трябва да им викаме: “Как може ти да не виждаш?”

Моята съпруга, когато повярва в Господа, тя започна на всички да говори Евангелието и като някой не може да повярва, тя направо се нахвърляше върху него /по един добър начин/, защото “как може да не може да повярва? Как може да не може да разбере?“ И в един момент нейни приятелки се отдръпнаха и в един момент тя разбра, че по този начин не става, понеже това е Божие действие.

Ако Отец не ви привлече, не можете да дойдете при мен 

казва Исус. Т.е. иска Божие действие, за да може хората да бъдат освободени и привлечени. Не става по плът, не можеш да го насилиш човека. Човек себе си насилва, не другите. Така че това е първото нещо, да се разчупи това демонично  нещо.

Второто нещо, обаче, приятели остава. Когато на човек му се отворят очите, тогава човека е поставен пред избор. Избора е наляво или надясно. Ще приема ли Господа, ще предам ли живота си в Неговите ръце, или прекалено много ще изгубя и предпочитам да си живея по стария начин? Предпочитам греха и удоволствията на този свят пред Господа. И ето тука вече стои въпроса за личния избор. Въпреки че, това демонично заслепяване може да се отмахне, човека пак може да реши да не следва Господа.

Сега, Господ си запазва правото да удря шамари. Значи на някои такива шамари им забива, че просто те се обръщат към Господа. Или да кажем по друг начин. Господа не ги удря шамарите толкова, колкото, когато Господ се отдръпне, дявола идва да му удари шамар. Така че, човека си запазва правото на избор.

Бог никога не принуждава хората. Никой случайно на небето няма да отиде. Всеки по собствен избор ще отиде на небето. Той може да види нещата. Както моя прител Иван, на времето аз му казах, говорих му, Господ му беше отворил очите, той каза: “Пламене, прав си, виждам  че това е така, но на мен ми харесва света, харесва ми да си живея по този начин.” И просто това е. И аз започнах да го каня, той идваше, докато най-сетне почна да ми казва: “Ти знаеш ли, че аз като идвам на служба се чувствам по-добре, отколкото когато не идвам на служба” и постепенно Господ направи така с този човек. Аз го питам: “Какво става, аз не те виждам да пушиш цигари?” и той ми казва: “Ами, то Господ не ще да пуша цигари”. И аз казвам, “че ти откъде знаеш, че Господ не ще?” “Ами, така си мисля”. После спря на пие, после спря да ходи по купони, без да му казвам нищо, Господ му говори на тоя човек. Сега той е християнин, ожени се за много свестно момиче, вече второ дете чакат. Бог да ги благослови.

Така че, виждате няма нужда да учим хората на всяко нещо, той Духа ги учи. Важното е, да се обърнат към вярата. Когато се премахне демоничното действие, вече те са поставени пред избор – могат да изберат Бога, могат да изберат да си живеят в света. Това не е в наша власт. Ние трябва да се предаваме на Господа и да не гледаме тях, а да гледаме себе си. Това е положението.

Така че, хора молете се, вярвайте на Бога, Бог може по свръхестествен начин да се намеси и да обърне сърцата, обаче, въпреки всичко, човек може да реши, той да реши да си закорави сърцето и да не иска да се обърне към Господа, и да не иска да приеме Господа. Той може да го реши и ние нямаме право да променяме пътя им, нямаме право да ги насилим. Това си е техен избор. И ние трябва да се съобразяваме с избора на хората, след като Господ се съобразява с тях, колко повече ние. Ако някой иска да отиде в ада, ти не можеш да го спираш, нямаш право да го направиш. Той си е избрал и това е, което исках да ви споделя.

Мария ми изпраща:

ІІ Коринтяни 10 Защото оръжията, с които  воюваме не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости, понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познаването на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа 

Това е интересен стих. Тука даже се казва, че “ние пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”. Забележете едно нещо, това говори вече по-нататък да отиваш ти от това, което казвам. Това говори, че не само Господ ще отмахне слепотата на тези хора, но казва че можеш да им плениш разума за Христос.

Как обаче става това пленяване? Това не е плътско пленяване да се караш в къщи на мъжа си – “Как можеш да не виждаш истината?” А тук става въпрос за духовно пленяване, което е в резултат на духовно воюване, пост и молитва. Това е пленяването на разума за Христос.

И пак като казвам, “пленяване на разума за Христос”, трябва да имате предвид, че последната дума я има човека. Той има право да приеме, има право и да не приеме. Той решава.

Нека да видя сега, Живко какъв коментар слага.

ІІ Коринтяни 3:14, казва: Но техните умове бяха заслепени, защото и днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет като не се открива, защото се отмахва в Христос 

Превода е малко особен, но тук казва, че умовете им са заслепени и имат покривало на очите си, не могат да видят, че всъщност Стария Завет преминава в Христос. Т.е., тук какво иска да каже? Че човек има покривало на очите си. Отново говори за демонично действие.

Слово на живот, не знам кой е този, който е. Наистина в крайна сметка човека решава.

Нека накрая да завърша с това нещо, приятели. Особено за съпругите и някои съпрузи, които имат проблем с това нещо.

Значи, оставете хората в ръката на Господа и не се взирайте в тях. Вие гледайте себе си, гледайте отношенията си с Господа. Отношенията ни с Господа са прекрасно нещо. Не е необходимо целия свят да искаме да го бутаме натам.

Ще ви кажа едно нещо, което е много важно.

Дерек Принс го казва това. В Африка да имаш велосипед е все едно да имаш мерцедес. Няма нужда да обясняваш на хората колко е хубав велосипеда, просто се качи на него и върви. Същото е и с нас днес. Няма нужда да обясняваме на хората колко хубаво е да си християнин. Нека те да видят колко е хубаво. Нека да ходим ние помазани, нека да ходим радостни и с Божия мир в себе си и хората сами ще пожелаят Христос, защото Христос е съкровище.

Не хвърляйте съкровищата /бисери/ пред свине.

Недейте. Докато човек е като свиня не го насилвайте, защото ще се обърне и ще имате проблеми. По-скоро се молете, подгответе почвата. Преди да сее човек, какво прави? Оре и копае. Орането и копането са образ на молитвата и поста. Орете и копайте, орете и копайте, докато почвата е добра и когато вече в подходящ момент, не е нужно цяла проповед да изнесеш. Една дума можеш да кажеш, но ако е помазана от Бога, ще свърши работата.  С това нещо завършвам. Божиите благословения и благодат да бъдат върху всички вас. Благодаря за всички коментари.

Амин!

Advertisements