Сеячът

Интернет предаване, Испания, Пламен Петров, 17.02.2010 г.


Днес ще говорим за това, по какъв начин да ходим във вяра и да принасяме изобилен плод. Плодът е по отношение на души човешки за спасение, по отношение на резултати в духовния ни живот, в естествения ни живот, по отношения във взаимоотношения в семейство и т.н. Как можем наистина да имаме тези резултати в живота си?

Отворете си сега в евангелието според Марк. Казвам според Марк, то не е евангелието на Марк, а казвам според Марк, защото евангелието е едно и то е евангелието на Господа Исуса Христа. В Библията го имаме според четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука, Йоан, които по различен начин са го видели, по различен начин едно и също събитие. И имаме четирима свидетели за това евангелие. Започваме:

Марк 4:2 Исус, поучаваше ги с много притчи,

и казваше им в поучението Си:

Поучение под формата на притчи. Притчата е преобраз – нещо, което става в духовния свят и Бог го показва, което виждаме в естествения свят. Тъй като духовните истини на Божието Царство не можем да ги видим, затова Бог ни показва чрез видими неща да разберем невидимите. Защото видимия свят и невидимия си приличат. Има разлика – особено, че единия е временен, а другия вечен, обаче има прилики. Така че, посредством неща, които ние виждаме в естествения свят, Бог ни показва тези неща, и тези дейности, за да можем да разберем други дейности и операции, които се извършват в духовния свят, които не виждаме. Той казва така:

Марк 4:3 Слушайте: Ето сеячът излезе да сее. 

За хора земеделци, това е най-естественото нещо да видят сеяч как излиза да сее. Ние днес много не ги виждаме сеячите, освен тези, които са на село да се занимават със земеделие, но сме виждали достатъчно по филмите. Който е бил на село е виждал сеячът как сее. И очевидно, че сеячът е образ на нещо, семето е образ на нещо, земята е образ на нещо и сега ние трябва да открием кое какво е. Това е начинът, по който трябва да се разглежда словото.

…сеячът излезе да сее.

4. И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя;

 и птиците дойдоха и ги изкълваха; 

Значи имаме и път, имаме и птици – вижте колко много неща имаме. И ако вземеш една тетрадка речник, от едната страна да сложиш преобразите им, от другата страна да сложиш значението им, това е много хубаво да го направиш.

Когато видите в Библията птици, трябва да знаете за какво става въпрос? Обикновено птиците са преобраз на нещо. И сега ще видим на какво?

5. Други паднаха на канаристо място, където нямаше пръст,

и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6. а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8. А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9. И каза: К ойто има уши да слуша, нека слуша. 

Очевидно е , че хората, които са били там, са имали по две уши, както и аз сега, когато говоря, повечето са с две уши. Така предполагам сега. Случва се наистина, да има хора, които да са с по едно ухо или да нямат, но обикновено хората имат по две уши. Но явно е, че тука Исус не говори за външните уши, но говори, както се говори в един от Псалмите:

Отворил си ухо в мене. 

Т.е. ушите са някъде вътре, те се намират в сърцето на човека. Духовното ухо, за него става въпрос. Който има духовно слушане, да слуша. Ако обърнете внимание на Римляни 10:17 се казва, че вярата идва. Слава на Бога, че вярата идва. Който има проблеми с вярата, искам да ви кажа една добра новина: вярата идва. Алелуя. Ако нямаш в момента вяра, вярата идва. И още днес може да дойде – по време на това поучение. Защо? Защото:

Римляни 10:17 Вярата идва от слушане,

а слушането от Божието слово. 

Обърнете внимание, че: 

Вярата идва от слушане, 

Не се казва от Божието слово. Защото между Божието слово и вярата трябва да има слушане. Именно това, което Исус каза:

Който има уши, нека слуша. 

Т.е. ако ти чуваш Божието слово, но не го слушаш, вяра не идва. Аз ще го повторя, защото това е жизнено важно за твоята вяра и за твоя духовен живот. Това е най-важното нещо, което може да се случи в духовния ти живот, за да можеш да разбереш как да приемеш вяра в себе си. Има разлика между чуване и слушане. Ти можеш да чуваш как вали дъжд, можеш да чуваш капчука, можеш да чуваш чешмата, можеш да чуваш как шуми нещо,но не го слушаш. И вярата не идва от чуване, а

вярата идва от слушане, и тогава слушането от Божието Слово. 

И така, Божието слово произвежда в човека слушане, а слушането произвежда в човека вяра. Трябва нераздвоено внимание да имаш, ако искаш вяра да дойде в сърцето ти. Не става с чуване. Аз да те попитам и ти да кажеш:

– Да, да, аз чух, ти каза това и това.

 Не, не, това не произвежда вяра. Не слушането в естествените уши или в ума ти, а слушането в духа ти. Затова:

Исус каза: Който има уши, нека слуша. 

И така, Неговите ученици Му задават въпроси: Защо така говори с притчи? За което аз няма да се спирам в момента. Ще мина направо на 15 стих, където Исус започва да дава тълкуванието на притчата. Значи притчите се нуждаят от тълкувание. И Божието слово се нуждае от съответно тълкувание. Но тълкуванието трябва да го даде авторът на словото, както случаят Исус, Той дава тълкуванието. И ако Той не даде тълкуванието, ние можем много тълкувания да си дадем, обаче няма да са верни. Затова Бог ни е дал Светия Дух да ни тълкува писанията, да ни разяснява писанията. Не става с техника, а става чрез Духа на Бога.

Марк 4:14 Сеячът сее словото. 

Сеячът е Човешкият Син. Номер едно – Сеячът, кой е Той? Това е Исус. Ето ви първия преобраз разгадан – Сеячът е Човешкият Син. Второ:

…излезе да сее семето.

А онези край пътя, където се сее словото, 

Какво ще кажем тука? Че семето е преобраз на словото.

Има места в Библията например, където семето е преобраз на финанси и други такива неща, вие сте слушали достатъчно поучения по този въпрос, затова че финансите също са семе. Има различни видове семена. Всяко семе дава съответно своя плод. Например, ако посееш пшеница, ще пожънеш пшеница, ако посееш царевица, ще пожънеш царевица, ако посееш тикви, ще пожънеш тикви. Не можеш да посееш тикви  и да пожънеш жито.

Темата е Марк 4 глава – за Сеячът, т.е. как да имаме плодотворна вяра. И така, Сеячът е Христос, семето е Божието слово. Виждаме тук, че Сеячът сее словото, словото е семето, което Сеячът сее. Христос сее Божието слово.

Сега искам да обърнете внимание на нещо. Ние прочетохме първата част от пасажа и ако погледнете внимателно, има четири вида почва, които са посочени в този пасаж. Първият вид – пътят; вторият вид – канаристи места; третият вид е тръни (бурени) и четвъртият вид е добрата почва. Имаме четири различни почви, описани в този пасаж. Обаче имаме само едно семе описано и само един Сеяч. Сеячът е перфектен, съвършен и Този Сеяч е Исус Христос – Божият Син. Семето е перфектно, съвършено семе, което е Божието слово. Няма проблем в Сеяча, няма проблем в семето. Проблемът е в почвите. Почвата, пръста е преобраз на човека: човекът беше направен от пръст.

Така. Проблемът е в почвата. Имаме четири вида почва, посочени тука. Първият вид почва не дава плод, втория вид – не дава плод, третия вид – не дава плод и четвъртия вид само дава плод и то изобилен плод.

Виждате, че ако погледнем така, 75% от посятото семе не дава плод. Сеячът е Господ, семето е Божието слово, и въпреки това резултат няма. Защо? Защото проблемът е в почвата. Ако почвата е лоша, дори при съвършен Сеяч и при съвършено слово – няма резултат. Затова много пъти Божието слово не дава резултати, не защото Господ има някакви проблеми, и не защото словото Му не е както трябва, а защото човекът не го приема както трябва.

Така че в зависимост от това как човек приема Божието слово има различен резултат в живота си. Резултатът в живота ти зависи изключително много от словото на Всемогъщия Бог, ако ти го приемаш, както трябва да се приеме. Ако не го приемаш, няма съответните резултати.

И така, продължаваме по-нататък. Онези край пътя, където се сее словото са такива, които като го чуят, сатана идва веднага и грабва посятото  в тях. Нека да се върнем обратно на пасажа:

Сеячът излезе да сее. 

Сеячът, казахме в 3 стих, е Човешкият Син Исус. Семето, което сее, е Божието слово. В процеса на сеенето е поучението, което правим в момента.

4. И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя;

 и птиците дойдоха  и ги изкълваха. 

Тука тълкуванието е: като чуят, забележете: казва думата чуят, не казва думата слушат. Като чуят, сатана идва, отклонява ги – те чуват, но не слушат. Чувайте: чуват, но не слушат – тука е ключът.

Който има уши, да слуша (не да чува),

какво говори Духът към църквите. 

Тези казва, като чуят: не успяват дори да стигнат дори до слушане, веднага идва кой? Сатана. И грабва посятото в тях слово. Сатана в 3 и 4 стих са птиците. Птиците са образ на сатана – ето ви един преобраз, който може да видите в писанията. Птиците, обикновено са образ на дух. На много места в Библията, птиците са образ на дух. Всякаква нечиста птица; има места, където пише:

Свърталище на всяка нечиста птица. 

Това го пише и говори за всякакъв нечист дух.

Когато говори за Святия Дух, Той слезе пак под образа на птица, само че бяла, чиста птица, гълъб.

Тука само че тези птици са образ на нечисти духове. Записвайте си ги тези неща, изследвайте ги, защото те ще ви помагат да разбирате писанията.

Самото слово обяснява словото. Вие можете да го разберете не с някакви свободни тълкувания, които този ти казал, че това означавало това, друг друго. Ако словото не ти казва, че означава това, значи не означава това.

И така, идва сатана и грабва посятото в тях слово, клъвва го. Защо? Защото именно това слово ще произведе в тебе плод. Чуйте внимателно! Твоето сърце е почва, но почвата не дава плод, ако в нея не влезе семе. Семето е Божието слово. Обаче има птици, има специални агенти на сатана, които са изпратени с цел, когато чуеш словото, да го грабнат от тебе преди да си го разбрал, преди да си го схванал за какво става въпрос, преди да си го поел, преди да си го слушал, както трябва, преди да е станало живот в тебе, той го открадва, той е крадецът. Виждате ли процесът колко е важен? Словото, което идва до тебе, да влезе в тебе и да се нахраниш с него. Защото Божието слово е наша храна.

Както небцето вкусва ястието,

така ухото изпитва думите, казва Йов.

Виждаме, че сатана е първия враг, който идва и грабва, а в другото евангелие се каза:

От тези, които не го разбират. 

Те не го разбират, сатана идва, и докато умуват и не го разбират, той им взема словото и то не може да даде плод в тях. Това са хората, които са край пътя, те дори още не са влезли, още не са в нещата. Това е първия вид почва. Изводът е приятели, трябва да гоните далече птиците. Трябва да гоните далече птиците, когато слушате Божието слово – да няма птици около вас, които да ви разсейват от словото, защото от словото ви зависи бъдещето.

После казва също:

… посятото на канаристите места са тези, които като чуят словото,

с радост го приемат. Нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни. После като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват.

Вторият вид почва: Исус казва:

5. Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаха дълбока почва. 

Твоето сърце е тази почва. Божието слово успява да падне на сърцето ти. Обаче в сърцето ти има камъни. Камъните обикновено са образ на слово. Ако ти е каменисто сърцето, ако ти е вкаменено вътре, има някакви камъчета, някакви погрешни слова, и сърцето ти е вкаменено и асфалтирано да не може Божието слово да влезе надълбоко, то не може да даде изобилен плод. Защо? Вижте колко интересно се получава. В тази ситуация това семе попада на място с малко пръст и много камъни, и понеже е малко пръста, това семе пониква по-бързо от другите.

Някои много бързо реагират на вярата: „О, слава, Алелуя!” С радост приемат, всичко е наред. Обаче нямат корен в себе си, нямат основа, това, което сме започнали да полагаме – основата. Нямат основа в себе си: те бързо поникват, т.е. растат нагоре, но не растат надолу. Ако искаш да растеш нагоре, трябва първо да растеш надолу.

 Ако искаш да се разрасне служението ти, ако искаш да се стабилизираш и да израснеш в живота си, ти трябва първо вътре, надълбоко да се изградиш, да пуснеш корени в Духа. И тогава може животът ти и служението ти да станат големи. Защото ако отвътре не си голям, отвън не можеш да станеш голям.

Смит Уигълрзуърт казва:

– Аз съм много по-голям отвътре, отколкото съм отвън.

За какво става въпрос? Защото хората казват:

Как ти имаш възкресения, имаш толкова изцеления в служението си, такива неща стават в твоето служение?

А той казва:

– Аз съм хиляди пъти по-голям отвътре, отколкото отвън.

Какво им казва?

– Вие не можете да видите кореновата система, която съм пуснал в Духа. Виждате фактите, които излизат навън, но за да излезе навън, то е станало вътре. Преди да е станало възкресението отвън, то е станало вътре в мен, преди да са станали изцеленията навън, те са станали вътре в мене. Защото словото Божие е изработило това нещо в мен, дълбоки корени е пуснало.

Докато тези хора тука, които са описани, нямат дълбока почва, нямат дълбочина в себе си. Повърхностно християнство:

Алелуя, Амин! Слава на Бога! Бог те обича.

 И се хващат за всяко нещо, приемат различни доктрини и учения с радост и смятат, че това е вяра. Но се казва, че:

Простият вярва всяка дума, а благоразумния изпитва добре пътя си, или внимава добре на стъпките си. 

Така че,

Посятото на канариста места са тези,които като чуят словото, веднага с радост го приемат,  нямат корен обаче в себе си,

нямат основа в себе си. 

Не  е положена основата – те хвърчат, но не е положена основата в тях. После като настанат, вижте какво става. Като с къщите, и дойдоха изпитания.

ветрове, дъждове, бури. Като настане напаст, или гонение, 

Има нападение, има и гонение; това идва от сатана. То може да дойде чрез хора, но то идва от сатана. Нападенията и гоненията идват и тогава се разбира кой има основа и кой няма основа. Който няма основа, пада, който има основа, остава. Не е въпросът в това, колко са силни нападенията и гоненията, въпросът е в това колко е стабилна основата. Защото всички минават през нападения и гонения. Така че,

Когато настане нападение или гонение поради словото, 

Не става поради нас, а поради словото. Тези нападения и гонения идват с цел да ни отделят от Божието слово. Защото отделени ли сме от словото, ние сме победени.

…те идват поради словото, и веднага се съблазняват,

или веднага отпадат. 

Ето ги тези хора, които не дават плод. Първият вид направо дойде дявола и клъвна семето. Вторият вид, малко така се зарадваха и тръгнаха, обаче дойде дявола с атака и уби  и вяра и всичко. Такива хора се разочароват от хора:

Виж го този какво направи, виж го другия какво не направи

 Те гледат на хора. Но който има основа, е положил основата си на канарата Христос и Христос никога не може да ни разочарова. Така че, нашата основа трябва да бъде Христос, а не хора; кой какво е казал  и кой какво е помислил.

Ако трябваше така да бъде, аз отдавна не трябваше да съм християнин, защото толкова неща ми минаха през главата, откакто съм станал християнин, че ако знаех от преди това, не знам как щях да реагирам.

Но просто трябва да вземеш решение да гледаш на Господа, защото Той е нашата основа. И нещо много интересно Господ ми показа тези дни. Защото нашата основа, се казва в:

1 Коринтяни 3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. 

Обаче в Ефесяни се казва:

Ефесяни 2:20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос. 

И учението е така: че апостолите и пророците са основата, а Христос крайъгълния камък. Обаче това, което Господ ми показа, че апостолите и пророците не са основата. Основата е Христос, защото навсякъде в Библията се потвърждава, че Христос е нашата канара, не са апостолите и пророците канарата. Апостолите и пророците са тези, които имат благодат от Бога, да положат основата, която е канарата, която е Исус Христос. Т.е. те са работниците, които ни помагат да положим основата върху канарата Христос. Те са тези, които ни помагат да си положим основата върху канарата Христос, но не са те основата. Защото църквата е построена на основата на апостолите и пророците, т.е. основата, която апостолите и пророците са поставили или изградили, но те не са основата. Те ни помагат ние да стъпим на основата.

Надявам се да го разберете ясно, защото ако не си положите живота върху Христос, а положите върху човек, върху плът, ще паднете и падането ви ще бъде голямо. Аз съм тука да ви кажа, че:

няма друга основа, освен положената, която е Исус Христос, 

и никога няма да има друга основа. Животът ти трябва да бъде положен на Него. И ти трябва да бъдеш вкоренен в тази основа. Ти трябва да се вкорениш в Него, и това вкореняване става чрез Неговото слово. Не чрез словеса, които хора ти говорят, а чрез слово, което е Божие слово.

Минаваме към третия вид. Третият вид се казва така:

Посяното между тръните са ония, които са слушали словото,

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията на други работи,

като влязат заглушава словото и то става безплодно. 

Много хубав пасаж. Тука казва:

7. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха и не дадоха плод. 

Забележете: тръните в началото са били семенце. Те не са били големи тръни. Тука се казва, че те пораснаха. Не само словото расте, но и тръните растат. Тръните или бурените могат да пораснат по-бързо, отколкото самото питомно семе, самото слово. Така че, попадат между тръните семето, обаче тези тръни растат толкова бързо, така израстват, че те изтеглят силите на земята, изтеглят жизнените сокове на земята, и самото семе няма за какво да се захване. И така се получава с хора, които съсредоточават себе си в други неща, а не в тези, за които Бог ни казва. Ето, погледнете тука какво се казва:

Посяното между тръните са ония, които са слушали словото, 

Забележете: тука са отишли малко по-напред.

Първият случай: чуват, но дявола идва и веднага открадва словото. Вторият случай чуват и дори успява да поникне малко, обаче няма корен, няма основа и всъщност изсъхва, когато дойдат слънчевите лъчи на изпитанието и гонението, ветрове, дъждове, слънце. Просто всичките тези изпитания убиват семето и то не дават плод, защото не е скрито дълбоко в сърцето.

Третият вид обаче, успява да бъде посадено вече, но има тръни наоколо. И тези тръни го заглушават и то расте, но расте хилаво и не успява да даде плод, или не успява да даде добър плод. 

Посяното между тръните са ония, които са слушали словото, но светските грижи, 

Светските грижи са трън номер едно: Искаш да разбереш какво заглушава словото да не дава плод в тебе, да няма резултати? Светските грижи.

Номер две: примамката на богатството. Не случайно има и различни доктрини, които са плъзнали в тялото Христово, които да подстрекават хората към сребролюбие. И те вместо да тръгнат да търсят Господа и Неговото слово се оплитат в търсене на богатства, да забогатеят. И най-интересно, че ония, които най-много се опитват да забогатеят, те всъщност не само се оплитат, но влизат в големи проблеми  и бели, защото дяволът като те хване, той те разиграва за носа. Ти вече си се хванал, излъгал си се и той вече те държи с заеми. Решил си да правиш нещо със заеми, обещания:

Тука така…

 Ти си повярвал на някого нещо и си се втурнал без да питаш Бога достатъчно. Повярвал си на хора, повярвал си на човешки учения, заучени папагалски, и си отишъл и си се втурнал в това нещо. И влизаш в проблеми и после Господ ти  е виновен. Но Господ няма нищо общо с това, което е станало. Това е станало от алчност, това е станало от такива учения, които са те заблудили. Защото Господ не ти е казал това нещо да го направиш. И после се оказва, че Господ е виновен за това. Но Той не е виновен. Господ никога няма да бъде виновен. Виновни сме ние, защото не слушаме и защото не изпитваме. Казва се:

Всичко изпитвайте и дръжте доброто. 

Освен това, кога Господ е казал?

Вземай заеми.

 Аз не знам такова слово, Господ да ни подстрекава към заеми. Заемът е желание да живееш в нещо, което не ти е дадено в момента. Това е заемът. Да се оправиш по човешки начин.

Разбира се в бизнеса може да има заем, който да е производствен заем с премерени рискове и т.н., но като цяло, заемът не е нещо, което Бог препоръчва. Напротив, казва, че:

Който взема назаем е роб на този, който дава назаем. 

И казва: Като благословение.

Ще даваш назаем, но няма да вземаш назаем.

А проклятието:

Ще вземаш назаем и няма да даваш назаем. 

Така че виждате, човек трябва да се научи да живее с вяра и трябва да се научи да живее по-скромно и да се разпростира според това, колко му е дадено в момента. Не гледай кой какво има. Ти гледай твоето положение и ходи кротко и смирено с твоя Господ.

Не слушай великите неща, които говорят, защото се казва всеки да мисли смирено. В гордостта не е Господ. Където има гордост има падение. И мнозина се хващат на тази примка – великите неща, които им се говорят. И се хващат в тази примка и на мен ми е неудобно понякога на хората да им кажа. Идва например някой и ми казва:

– Брат, Господ ми каза, че ще направя ресторант.

Слава на Бога, направи ресторант, ама ти препоръчвам, преди да направиш ресторанта, иди, опечи няколко кебапчета на скара, иди ги продай навън. Започни с малкото, защото Божието Царство тръгва от синапено зърно.

– Не, не, не. На мен Бог ми каза голям ресторант.

Той ще стане голям, но то тръгва от синапено зрънце.

– Знам, че е така, но този случай е изключение. Това е изключителен случай. В този случай Бог така ще го направи.

Никога не го направи Бог това нещо. Идва след това и казва:

– Слушах едно слово, брат, пророкуваха ми, не ресторант, хотел-ресторант, каза Господ че ще направя.

Казах:

Недей бе, сестричке, тръгни от малкото и ако стигнеш до голямото, слава на Бога.

 И какво стана: ни ресторант, ни хотел-ресторант, нищо. Затова ви казвам: не се връзвайте, защото човек се връзва в сребролюбието, в алчността и накрая стига до просешка тояга. Някои доста са загазили. Някои са оставили Господа поради тези причини. Защото тука казва изрично, че това  е един трън. И аз съм длъжен да ви предупредя за тръна, наречен сребролюбие. Любовта към парите е корен на всякакви злини.

1 Тимотей 6:10 сребролюбието е корен на всякакви злини… 

Не слушайте като ви обясняват хората, че парите не са грях. Слава на Бога за това. Обаче, така, както не са грях, така много лесно могат да станат грях, като се влюбиш в тях.

И тука се пише:

  1. Че светските грижи и
  2. Желанието или примамката: Вижте примката или примамката, измамва те, прилъгва те, примамката на богатството.
  3. И тука се казва, пожеланието на други работи, обаче аз искам да ви кажа, че пожеланието на други работи в другото евангелие се нарича  желанието за удоволствия. Желанията за удоволствия е другият трън, който задушава Божието слово.

Значи, едното беше светски грижи, много житейски грижи: то проблеми, то проблеми, то проблеми. Дай ги най-сетне тези проблеми на Господа и вземи се обърни към Него и Неговото слово;

Второто нещо: желанието за богатства, пари и т.н.

Третият вид трън: Желанието за удоволствия. Има хора, които казват:

Да, аз съм Божие дете, за мене трябва да е най-доброто.

Слава на Бога, ти си Божие дете и аз съм Божие дете, и всички сме Божии деца. И Господ иска най-доброто за всички ни. Обаче въпреки всичко човек трябва да бъде смирен. И въпреки всичко човек не трябва да се предава на удоволствия. Не се предавай на прекалено много ядене, защото многото ядене е това, което угася Божието слово в тебе – затлъстява сърцето ти  и заспива. Сърцето ти като затлъстее не е чувствително към словото на Бога и към Светия Дух. Затова Бог е дал лекарството – поста. Но не разчитай на поста, защото по време на поста можеш да отслабнеш, но ако ядеш след това здраво, ще напълнееш два пъти повече. Затова човек трябва да има себеобуздание. Преяждането  е грях.

Аз през април месец миналата година взех решение по този въпрос: да не преяждам. Взех решение да не се отдавам на желанието ми за храна. Аз не съм призован да ставам слон, аз не вярвам, че апостолите са били като прасета, просто не го вярвам. Не могат да ми го покажат това нещо. Не мога да приема, че ние трябва да се разхождаме като прасета и да говорим за Господа.

Спомням си един швейцарец беше дошъл и един друг американец имаше. И американецът не беше много дебел, между другото, той не беше дебел. И американецът искаше да отиде в Швейцария да говори словото и швейцареца каза:

Как да му кажа, с тия килограми, ако дойде, никой няма да го слуша. Това не е Америка. Хората само като видят в какъв вид е, няма да го чуят.

И да ви кажа, имат основание, не да нямат основание. Човек трябва да внимава с това нещо. Апостол Павел говори, че е бил в глад, в пост, в лишения. А ние днес нямаме, нямаме, нямаме, обаче – ядене.

Не мога брат…

Няма не мога. Трябва да се вземе решение по този въпрос и човек трябва да се съпротиви на дявола. Защото дявола дойде при Исус и какво му каза: 

Направи тези камъни на хлябове.

И Исус каза:

Писано е: Не само с хляб ще живее човек,

но със всяко слово, което излиза от Божията уста. 

Това е за храната. Ама каква храна ще ядем? Има някои готвят, та часове наред готвене. Хора, ние не сме кулинари, наш бог не е коремът, да седнеш с часове да приготвяш храна. Приготви храната на две, на три  и вземи се храни с Божието слово, вземи наблегни на Божието слово. Не да седим  и да се храним, и да си угаждаме: това са хубави работи – салатка, па яденето да се сготви хубаво, обаче прекалените неща не са добри. Яденето не ни е дадено с цел да си угаждаме, а да живеем. Казва се:

Не само с хляб ще живее човек,

но със всяко слово, което излиза от Божията уста. 

Не  е казано, че храната е дадена, за да се удоволстваш, а да се храниш  и да живееш. Храната е дадена до толкоз, че да живеем чрез нея. В противен случа става идолопоклонство, защото коремът е станал бог, казва словото. Има хора, на които бог им става корема.

Има различни други удоволствия: телевизия например. Ще се прибера, ще седна, ще чета вестника, ще гледам телевизия и ето ти друго светско удоволствие. Заглушава Божието слово. Защо? Защото не обръщаш внимание на словото но Бога.

– Нямам време, нямам време…

Ама имаш време за телевизия, имаш време за вестник, имаш време да готвиш дълго време и да си угаждаш, примерно. Имаш време, да не казвам за други неща: примерно, които са пък очевидни грехове, които може в интернет и по телевизията да има, свързано с пожеланието на очите и т. н.

Така че желанията за удоволствия  е враг на Божието слово и ако ти се отдаваш на удоволствия, Божието слово няма да даде зрял плод в тебе. Това е, което казва Библията тука: светските грижи, безпокойствата, о, Боже: Грижи, безпокойства, грижи, безпокойства… Какво се казва:

Всяка ваша грижа на Него възложете, защото Той се грижи за вас. 

После: богатства, богатства… Остави това нещо и се обърни към Господа.

И следващото нещо, заглушаване на словото чрез различни видове удоволствия, пожеланията за други работи. Като влязат  в тях тези неща заглушават словото. Защото те викат, грижите почват да викат: „О, проблем, криза, о, проблеми, страхове, кризи.” Викат и крещят. Какво казва Господ:

Не бой се, само вярвай и ще се избавиш.

Обаче какво казват: Криза, криза, умираме, край.” Какво казва Богатството? Парички, парички, парички…” Какво казва другото: „Удоволствия. Искам удоволствия. И аз имам право на удоволствия.

Хубаво – удоволствията, богатството, грижите, вземаш ги, обаче словото не дава резултат. Човек трябва да реши кое ще бъде на първо място, за да има съответните резултати. Виждате ли: цената, която трябва да се плати, за да можеш да имаш плодоносна вяра в живота си. Ще кажеш:

Как така става?

Имайте предвид, че вярата е плод. В Галатяни, 5-та глава се казва: вярност. Плодът като вярност. Има любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, благост, милост, милосърдие, вярност. Обаче на други езици звучи вяра, не вярност. То си е и вярност, но  и вяра. Вярата като плод – това означава, че тя тръгва като семе. Казва Исус:

Ако имаш вяра, колкото синапено семе. 

Не казва вяра, колкото песъчинка, защото песъчинката няма живот в себе си, тя не расте. Синаповото зърно е малко като песъчинка, обаче има живота в себе си, има свойството да расте, когато се посее. Когато се посее и започва да расте и става голямо растение, по-голямо от всички други. Т.е. вярата расте и дава плод. Твоята вяра като се посее, расте  и ще даде плод, обаче ти трябва да култивираш тази почва. Това, което трябва да направиш, трябва да сложиш плашила на твоя бостан и да изгониш тези птици. Трябва да ги изгониш тези птици: „Вън, в името на Исус! Няма да ми крадете словото!”

Птицата може да дойде под формата на телевизор; птицата може да дойде под формата на мобилен телефон. Сядаш да четеш или да се молиш  и веднага някой приятел се обажда. Обаждаш се и казваш:

– Ало, сатана, ти ли си?

Сериозно ви казвам: не, че хората го правят, но ти трябва да се затвориш. И какво казва Исус:

Матей 6:6 А ти, когато се молиш,

влез във вътрешната си стаичка, и като я затвориш вратата… 

Затваряш вратата да не влизат птиците, забелязвате ли го? Като изучаваш словото и като слушаш словото затвори вратата да не влизат птиците.

 После, започни да разораваш в молитва и покаяние сърцето си, да изхвърляш всички тези камъни, които ти пречат да приемаш Божието слово. Да очистиш своето сърце от всичките тези камъни, погрешни учения, камъни на погрешни разбирания и мироглед, камъни на непростителност, огорчения и други такива неща. Да ги изхвърлиш от сърцето си, за да може сърцето ти да стане добра почва, за да може да пусне дълбок корен.

После, изкорени тръните или бурените. Изкорени бурена наречен грижи и безпокойства! Изкорени ги  и ги възложи на Господа с вяра. Изкорени бурена наречен пожелания на богатство! Кой колко имал, кой какво бил и така нататък, изкорени го този бурен от себе си! Изкорени бурена, не се хващай за тези неща! Казва се в Библията:

Благословенията идват от Господа,

и трудът на човека няма да прибави нищо.

Това не значи, че не трябва да се трудим. Това означава, че няма да се трудим с безпокойство, няма да се трудим прекалено, няма да ни вземе живота  и силите, но ще се трудим с благословение в живота си. Така че изхвърли тези грижи, изхвърли това пожелание на богатство. Тези бурени ги изкорени и ги изхвърли тези бурени на удоволствия. Напротив: ние сме призовани да се лишаваме. Погледнете, учението е такова, не да си угаждаме.

 Християнството не е чревоугодническо учение. Ще стоим и ще гледаме как готвил Ути Бъчваров си спомням, че имаше един. Как готви оня, какви манджи и т.н. Не, че е лошо да се сготви хубава манджа, но когато прекалено ударение се постави, приятели, това вече се обръща на идолопоклонство. Трябва като ти се сложи ядене на масата, да седнеш и да го ядеш без да роптаеш.

Има мъже, които са толкова капризни, че превръщат жените си в робини, те им готвят какво ли не, защото те просто не могат да ядат какво да е.

 А напротив, ние трябва да ядем какво да е. Ами ако те прати Господ мисионер в Индонезия или в някое друго място и ти сложат плъхове на масата или други такива неща. Там пък какво ще правиш? Аз разбирам, че това не можем да го понесем, това е прекалено много за нас. Обаче просто човек трябва да се дисциплинира. Ученик значи дисциплиниран човек, идва от дисциплина.

Житейски грижи, пожелание за богатство и желание за удоволствия заглушават словото и става безплодно и  ние тези неща трябва да ги изкореним.

И накрая се казва:

…посятото на добра земя. 

Нека кажем: добра земя, добра почва. Слава на Бога за добрата почва. Има надежда, но трябва да променим почвата си, защото дори да ви говоря Божието слово 100%, дори самия Христос да ви говори Божието слово 100%, ако вие не промените сърцето си, няма да имате правилните резултати в живота си и затова много пъти ги няма резултатите.

 Не е проблема в словото, не  е проблема в сеяча, проблема е в земята, в която попада семето. Четете Притчата, има я на три места: в Марк 4 глава; Матей 13 глава и Лука 8 глава. Навсякъде ще видите един и същи проблем: проблемът с почвите, а не е проблема със сеяча. Не проблема със сеяча, не е проблема със семето, не е проблема с Господа, не е проблема със словото, проблема е сърцето.

А посятото на добра земя са тези, които слушат словото…

 Не само го чуват, а го и слушат словото. Това е сегашно продължително време – слушай Божието слово и вяра ще дойде в тебе!

…и го приемат. 

Първо го слушат, после го приемат, не го отхвърлят. Приемане на словото, т.е. скриваш го в сърцето си, скриваш то в пръта – приемат го.

…и дават плод. 

Дават плод, за първи път, слава на Бога.

…тридесет, шестдесет, стократно. 

Тридесет кратно, шестдесет кратно и стократно. Вижте, това не са проценти – 30% , 60% и 100%. Това са тридесет кратно. Това означава три хиляди процента, шест хиляди процента и сто хиляди процента на първо смятане, така като го смятам. Това означава тридесет, шестдесет, стократно.

Забележете, че дори  и тази почва – третата, да речем 25% от почвата е плодоносна, защото другите, които не дават плод са 75%. 25% процента от християните дават резултат, когато Господ Исус им говори Своето слово. Другите 75% не дават резултати. От кои искаш да бъдеш, ти решаваш. Не Той, проблема казах не  е Той. У нас е решението. Казва се:

Приближавайте се при Бога, и тогава Той ще се приближава при вас.

 

Търсете Господа и тогава ще Го намерите. 

Така че, тези 25% се делят пак на три части, т.е. по 8%. Значи какво? Едните принасят тридесет кратно, слава на Бога. Дават голям резултат – 30 кратно. Другите дават още по-голям – шестдесет кратно, 60 пъти, но другите дават 100 кратно. И аз благодаря на Бога, че има и стократен плод. И тука в момента не говоря за пари, тука говоря за резултатите на Божието Царство в твоя живот. Бог ще ти даде благословение, живот, изобилие, парите ще дойдат.

Както го имаше това нещо за двама котарака. Единият малко котенце, другия голям котарак и малкото коте си гони опашката. Гони си опашката и не може да  я хване и големия котарак казва: Сине спри се, спри се да гониш тази опашка! То казва: Искам да  я хвана.И тогава стария котарак му казва:Виж какво. И аз като бях на твоята възраст гонех опашката. Обаче след това ми дойде акъла в главата. Няма нужда да гоня опашката, защото тя бяга от мене. Просто да си вървя по пътя и тя ще ме следва.

И в Библията се казва:

И тези благословения (знамения) ще последват…

И се казва:

Те ще дойдат върху тебе тези благословения,и ще почиват на тебе,

те ще те следват. Милост и вярност ще те следват през всичките дни на живота ти. И ти ще живееш завинаги в дома Господен. 

Следователно, недейте да гоните временните неща, хванете вечното.

Псалм 105:4 Търсете Господа и Неговата сила.  Търсете лицето Му винаги. 

От Него, защото Той е извора на живота. Извора на всяко благо. Той като отвори Своята ръка, ще даде всичко, от което ние се нуждаем.

Но ние искаме и това, и това, и това … и молитвата – Дай! Дай! Дай! Той казва:

Търсете Господа първо. Защото в Господа Исуса са скрити всичките съкровища на премъдростта и знанието. 

Всичките съкровища са скрити в Него. И ако Него намериш, заедно с Него получаваш и всичко останало.

Така че, нека да не бъдем като първата почва, нека да не бъдем  и като втората почва, да не бъдем  и като третата почва, но да бъдем като четвъртата, която е добрата почва,

И те слушат словото и приемат словото в себе си, държат го в добро  и искрено сърце, 

Скрили са словото в себе си, не дават на дявола да го открадне. Не са оставили камъни в сърцето си, за да няма дълбок корен, но е пуснало словото дълбок корен. Както казва Библията:

Божието слово да се всади дълбоко в сърцата ви. 

И няма такива тръни, които да вземат жизнените ни сокове  и да не можем да стигнем до Божието слово. Но ние изкореняваме всички тези неща и имаме едно добро сърце: да се сее Божието слово редовно. И тогава започва да идва плодът. Не веднага, защото казва: Семе, стъбло, клас и после пълно зърно в класа. И тогава се изпраща сърпа и идва жътвата. Така че от момента, в който ти посееш семето, до момента,  в който преминеш през стрък, клас, зърно, жътва, имаш един период от време, който период от време ти трябва да чакаш с вяра. И плодът ще дойде, няма да закъснее, ще дойде. И това е вярата: да вярваш, че Господ е способен  и може чрез твоето слово да ти даде всичко онова, от което се нуждаеш.

Защото благочестието е полезно, като има обещанието и за този свят, има обещанието и за бъдещия свят.

Затова да не се заплитаме в житейски грижи, желания за богатства, желания за удоволствия, но да отворим сърцата си да слушаме Божието слово и да го изпълняваме и така ще бъдем благословени през всичките дни на живота си.

Това е, когато Смит Уигълзуърт казва, когато го питат: Ти винаги ли си имал голяма вяра?”  Той казва: „Не. Аз на времето нямах вяра”. Казват: Как тогава ти порасна вярата? И той им казва: Първо зърно, после стрък, после клас, после пълно зърно в класа.”

С други думи той им отговаря: Почваш в себе си да го сееш семето и то постепенно почва да расте, и постепенно почва да дава плод. И вярата като плод започва да дава победоносни резултати в твоя живот. Така че небесните птици започват да правят гнездата си наоколо, така че ангелите на Господа започват да обикалят около теб, така че Божият Дух те изпълва, така че Божието действие е с тебе. И хората казват:

Как, този човек дарба ли има?

Това е действието на Божия Дух чрез Божието слово, защото в Библията се казва, че:

Божието слово е мечът на Духа. 

И когато ти се изпълваш с това слово, това слово се взема от Божия Дух и се привежда в действие. Затова ви казвам: не слушайте суетни учения, не се обръщайте към човешки учения да ги учите папагалски, да повтаряте кой какво е казал, кой какво видение е видял, кой какво чул и кой какво направил. Хванете здраво тази книга, която е Божието слово. Седнете, четете, изяжте я с кориците и вярата ви ще порасне. Гаранция. Бог да ви благослови!

Амин.