Божията сила

Интернет предаване от България с пастор Пламен Петров на 09.09.2010 г.

Да започваме. Днес ще се занимаваме с въпроса: „Къде е Божията сила?” Бог е Всемогъщ и в същото време ние не виждаме тази мощ и сила в Църквата Му.

От една страна казахме, че като има грях, той ни разделя от Бога и от Неговата сила. Явно, че грехът в Църквата трябва да се очисти, ако искаме да видим Божията сила, т.е. Господ иска да има святост.

От друга страна, това, което може да спре Божията сила са неправилните мотиви в молитвите ни. Например ако ние се молим за болни и целта ни не е болния да бъде изцелен, не го вършим от състрадание, а примерно да станем известни или да покажем колко сме духовни. Защото поради лош мотив Господ може да не потвърди. Защото много е важен мотива, с който ние се молим. Много хора искат да станат велики, да станат известни, но не са много хората, които имат състрадание в сърцето си. В Библията се казва, че:

Исус се смили над тях и изцели болните им 

т.е. Той имаше любов към хората. Защо Господ изцелява хората? Изцелява ги, защото ги обича. Бог обича хората, затова ги изцелява.

И сега, искам да ви кажа, че на първо място трябва да търсим Господа и трябва да търсим Неговата сила.

Псалм 105:4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му винаги. 

Т.е. ние трябва да търсим Господа, но трябва да търсим и Неговата сила. И Църквата няма да направи лошо, ако търси Господа, и ако търси на второ място Неговата сила. Има две грешки, които се правят. Първо: някои не искат да търсят Господа, искат да търсят само силата Му. Така може да се влезе в окултизъм. Защото силата принадлежи на Бога. И се казва в:

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила отгоре, като приемете Святия Дух и тогава ще бъдете свидетели за Мене… 

Силата принадлежи на Бога.

Така че първо трябва да търсим Господа, не обратното.

Второто нещо е, че някои казват: „На нас не ни трябва силата, на нас не ни трябват дарбите, на нас ни трябва само Господа.” А това е вярно, а пък и не е вярно. От една страна е вярно, защото ние трябва да търсим Господа, да се предадем на Господа, да обичаме Господа…

Да възлюбиш Господа… 

е първата заповед. В същото време самия Господ, Който ни казва тези неща, Той ни заповядва, да копнеем за духовните дарби: 

1 Коринтяни 12:1  Аз не искам вие да сте невежи относно духовните дарби 

Бог не иска ние да сме невежи относно духовните дарби. И ние виждаме, че Господ иска духовните дарби да се възстановят в Църквата, да действат в Църквата, и Божията сила да действа в Църквата.

Но едно от нещата, които са голям проблем, че една част от хората в Църквата са доволни от състоянието на Църквата и да няма нещо повече. И ако евентуално се появи помазание, или сила, или дарба в Църквата, непременно се отнася до дявола.

Разбира се, дяволът е имитатор и имитира дарбите, имитира Божията сила. Обаче аз искам да попитам хората в България, след като има фалшиви левове, ние спираме ли да използваме истинските? Има фалшиво евро и фалшиви долари, но ние не спираме да ползваме евро и долари, ако ги има разбира се, поради това, че има фалшиви. Присъствието на фалшивата валута говори, че има истинска. Присъствието на фалшив дух и на фалшива сила говори, че има истински Божи Дух и има истинска Божия сила. И ние трябва да намерим Божия Дух и да намерим Божията сила. Обаче страхът прави хората да искат да бягат от това. Но аз искам да ви кажа, че: Бог иска да възстанови силата в църквата!!!

Има в момента хора, които са вързани и плачат за освобождение плачат да дойде освободител. Има хора, които са болни и умират от рак в момента и плачат да дойде някой и  да ги изцели. И това, което Господ правеше в:

Матей 10: Идете проповядвайте, кажете Божието царство наближи, болни възкресявайте, болни изцелявайте, бесове изгонвайте. Даром сте приели, даром давайте. 

Какво каза Господ: всичко това да го правим. Той е заинтересуван за хората. Господ иска силата Му да бъде възстановена в Неговата Църква.

Ще ви дам един преобраз. Погледнете, че Божият народ е бил в Египет – Божият народ е бил роб в Египет. Не е светът да е бил роб в Египет, а Божият народ е бил роб в Египет. Вие знаете Яков и потомството му – това е Божият народ, около три милиона души. И започват да викат към Бога и Бог им изпраща освободител в лицето на Мойсей. Как Мойсей освободи народа от Египет? – с чудеса и знамения. Десет чудеса, които поразиха десетте бога на Египет; десет чудеса, които поразиха идолите им и по този начин накрая с кръвта на пасхалното агне те излязоха и бяха освободени от робията в Египет. Както те бяха освободени от робството, така днес Господ иска да освободи Неговия народ от робството. Защото мнозина са роби – някои на грях, някои та болест, някои на дух, който оперира в ума им, в емоциите им или в някоя друга област на живота им. Но Господ иска Църквата да стане  и да върши Неговите дела.

Помните ли случая, когато Исус и трима от учениците Му слизат от планината на преображението и виждат останалите девет ученика да спорят с фарисеите. Исус казва: „Какъв е проблема?” И един човек казва: „Доведох сина си при учениците Ти, сина ми има нужда от освобождение, молеха се Твоите ученици и нищо не можаха да направят.” Исус каза:

О, роде невярващ и извратен, докога ще ви търпя, докога ще бъда с вас. 

Това каза Исус на Своите ученици, които нарече апостоли. Той им каза: род невярващ и извратен, защото не можаха да изгонят нечист дух от момчето. Той го изгони веднага след това и момчето оздравя.

Погледнете за какво става въпрос, какво е отношението на Бога по този въпрос. Той иска да влезем в чудесата. Когато Петър излезе от лодката и ходеше по водата с поглед към Исус, но когато погледна надолу към водата започна да потъва. И бихме го хвалили затова, че ходи по водата. Но отношението на Исус беше друго. Той му каза: „Защо се усъмни, маловерецо?”

Когато бяха в лодката и беше буря и потъваха и викаха: „Господи, потъваме, спасявай, не те ли е грижа?” Тогава Господ какво каза:

Защо се съмнявате, къде ви е вярата?

Защо сте страхливи, маловерци?

Така че Господ иска да имаме вяра и иска да имаме сила. Той не остави Църквата без сила.

Стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре.

 

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светия Дух и ще бъдете свидетели за Мене. 

Дълго време Църквата е оперирала в немощ, считайки, че само като говори може да се свърши работата. Думите само не вършат работа, думите, съединени с Божия Дух вършат работа. Това е, което днес е необходимо – да се движим в силата на Светия Дух.

Така че аз съм се занимавал по този въпрос и съм търсил как можем да влезем в силата на Светия Дух? И говорихме сега, че едното от нещата е да изхвърлим греха от живота си. Не можем да мислим, че ще живеем в грях и Бог ще ни помазва. Бог не помазва греха и плътта, Той помазва покорността. Или най-вече нека да го кажем така, чуйте го това внимателно. Господ възкресява мъртвото. Когато някой човек е мъртъв за света, мъртъв за греха, тогава възкресенската сила на Светия Дух идва, помазанието идва и носи живот. Господ възкресява мъртвото. Ако нашата плът е жива, няма да видим това помазание, за което говорим. Има нужда от плащане на цена и цената е ВСИЧКО! Нека да ви дам една притча за един човек, който намерил съкровище в една нива. И като го видял това съкровище, отишъл и продал ВСИЧКО за да може да купи тази нива, защото в нея се намира съкровището. Сега, забележете цената каква е? – ВСИЧКО. Това означава, че Господ иска всичко. Някои казват: „Ама аз имам малко.” Няма значение колко имаш, малко или много, Господ иска всичко. Това е всъщност това, което като се плати тази цена Господ дава помазанието.

Исус каза още една притча. В тази притча така казва Исус:

2 Коринтяни 4:20 Божието Царство не е в думи, а в сила. 

Някои казват: „Това е за Божието Царство”. Но Божието Царство представлява това, че Бог да царува. Ако Бог царува,

Там, където е Господния Дух, там е свобода. 

И освен това Бог като царува, Той е живота, Той е възкресението.

2 Коринтяни 4:20 Божието Царство не е в думи, а в сила. 

Ние днес до голяма степен сме го обърнали в думи.

Исус каза и тази притча: „Божието Царство прилича на един търговец, който търгуваше със скъпоценни камъни. Виждате, че това са ценности, скъпоценности. Обаче, като намери един камък, който беше  по-скъпоценен от всичките останали камъни, отиде и продаде всички други камъни и купи оня най-скъпоценен камък. Отново виждате думата всичко. Той взе и продаде всичко, за да може да купи този скъпоценен камък. Този скъпоценен камък е нашия Господ Исус, този скъпоценен камък е Неговото помазание, присъствие и сила. Това, което Той иска ние да ни задържаме сърцето си, най-вече сърцето, на първо място сърцето.

Знаете ли, днес много се говори за даване. Обаче един брат от Франция, българин, просто видя нещо много прекрасно в един пасаж, точно свързан с даването. Това е в:

2 Кор. 8:5 И те не само даваха както се надяваха, но първо предадоха себе си на Господа и после на нас. 

И това е нещото, което му е привлякло вниманието и наистина е много силно. Забележете: те първо предадоха себе си на Господа, това е по-важната част. Когато човек предаде себе си на Господа, всичко останало вече е лесно. Но тази част е трудната, и тази част е важната. И аз искам да ви кажа, че това, което трябва да направим е да предадем себе си на Господа. Много е важно в това служение на чудеса, на изцеления, на освобождения да търсим Божията воля, да търсим да угодим на Господа, и да търсим да въздигаме Господа.

Защото е много лесно, когато тръгнеш да правиш нещо и Бог прави свръхестествено, да започнеш да въздигаш себе си. А Господ казва:

Аз съм Господ и славата Си на друг няма да дам. 

Това е много важно нещо. Забележете: учениците на Исус, които не можаха да изгонят нечистия дух, Исус ги смъмри: 

О, роде невярващ и извратен, докога ще ви търпя, докога ще бъда с вас. 

Малко след това Йоан отива при Господа и Му казва:

Господи, видяхме един човек, който гони демони в Твоето име (и демоните излизат), ама ние му забранихме, защото той не ни следва нас. 

Ето това е моделът, който вярвам, че не е правилен. Исус казва:

Не му забранявайте… 

И аз ви казвам: „Не забранявайте на хората да служат! След като Бог ги помазва, не им забранявайте да служат.”

Въпреки, че бяха ученици на Господа, те не можаха да изгонят нечистия дух. А този човек, който никой не го знае, не присъства в никакво списъци, сигурно няма и документи за служител, гони демони в името на Господа и демоните бягат. И Исус казва:

Никой не може да върши чудеса в Мое име и скоро след това да Ме похули. 

Т.е. Аз съм му изпитал сърцето му, видял съм го. Ние обичаме да градим човешки системи. Както пише в:

Еремия 2:13 Две злини стори народа Ми: Първо, оставиха Мене, изворът на живите води. 

Божият народ какво направи? – остави Господа. И какво направихме? – изградихме си системи – първо, второ, трето, четвърто, пето… Всичко е точно, само следвай нашата система, следвай нашата доктрина, следвай нашите неща и всичко е наред. Но Господ казва, че са сторили две злини:

– Оставиха Мене, а Аз съм изворът на живите води.

– И второ: изсякоха си водоеми, разпукани водоеми, които не могат да държат вода.

И днес, това, което се получава до голяма степен, което пречи на Божието помазание, е че Божието помазание не представлява басеин, приятели. „Дайте да се гмурнем в басейна на Божието помазание.” Няма басейни при Бога. Защото в басейна има застояла вода, където се развъждат червеи, жаби, и други подобни неща. И ако пиеш от тази вода можеш да се заразиш. Това са човешките неща – хората обичат басейните и водоемите. При Господа има течаща вода. Господ е извора, и от извора започват да текат водите на живота, живата вода тече. Ето това е, което прави Господ. Господ дава вода, която е жива. Жива, значи течаща, тя е в постоянно движение. Аз съм пил от извора на село, просто студена, ледена вода, кристално чиста, прекрасна вода. Обаче тя постоянно тече. Ако я задържиш на едно място, например да я сложиш в една кофа две – три седмици, считай, че тази вода няма да е същото нещо.

Но Господ иска да даде живата вода, и живата вода е тази, която носи живота и помазанието в себе си. Спомнете си Езекиил 47 глава. Казва се, че от олтара потече вода, тази вода стана на поток и този поток стана на река, и тази река стана на реки. Исус казва:

От утробата ви ще потекат реки от жива вода. 

Това, което Бог дава, то тече, то се движи.

Но човекът обича да прави нещата квадратни. Вижте, при Бога няма квадратни неща. Помните, че когато Господ заповяда да се направи олтара (Изход 21 глава), Той заповяда да се прави от камъни, които не са дялани, не е минало човешко сечиво през тях. Камъни с неправилна форма, приятели, не са квадратни. Господ ни е направил камъни с неправилна форма. Всеки човек, който е перфекционист, като те види какъв ръбест камък си, с различни ръбове на различни места, ще каже: „Този ли ще го използва Господ. Не, ние трябва първо да го изгладим, да го ошлайфаме, да го направим квадратен и тогава Бог може да го използва.” Но истината е, че точно квадратните Бог няма да ги използва. Господ ще използва онези, които са уникални, и са такива, каквито Бог ги е направил, а не тези, които се правят на това, което не са. Господ казва:

Аз съм Този, Който съм. 

Вижте самата Библия. Ако беше човек, щеше да я направи систематична и точна, всичко щеше да е точно. Но аз като започна да я чета, всяка книга е различна. Даже посланията на апостол Павел като гледам: започва с една тема, после втора, през трета, четвърта… Докато свърши посланието е минал пет-шест теми. И си казвам: „Павле, не можеш ли малко да стегнеш структурата на това послание, да го направиш по квадратно.” Обаче той не, кара по този начин и това не му пречи да е боговдъхновено поучението и не е проблем Господ да го използва.

Погледнете какви герои има в Библията. Аз например се удивлявам на един Йона. Чудя се: „Боже, възможно ли е Ти да използваш Йона? Йона тръгна да бяга от Тебе, как можеш да го използваш този човек?” Ама той съвсем искрено е бягал от Господа. Представете си го този пророк, който толкова добре познава Ниневия и всичките им дела, че до такава степен се отвращава от това и казва: „Бог сигурно е направил грешка” и бяга от Господа. Обаче се случва така, че попада в корема на една риба. И там му идва акъла в главата, рибата в един момент го изплюва на брега по нареждане на Господа и вече с променен ум, т.е. с покаяние, Йоан отива във Ниневия да проповядва. И каква  е проповедта на Йоан? Бих казал отбиване на номера.

Още четирдесет дни и Ниневия ще бъде разрушена, 

И повечето хора биха казали: „Ти тука се заяждаш, какво е това, което говориш? Много негативно говориш Йона. Трябва да си по-позитивен.” Обаче хората от царя надолу всичките се покайват, постят и Бог се смилява и не погубва Ниневия. Помислете си как Бог използва един такъв човек като Йона.

И като погледнете всеки един човек използван в Библията, никой от тях не е квадратен. Всеки един от тях е уникат. И аз искам да ви кажа, ако искате да бъдете използвани от Бога, трябва да бъдете уникални. Както Господ казва:

Аз съм Господ, Който съм. 

И ти трябва да си този, който си. Бог не създава аптекарски шишета. Аптеката е човешко нещо. Бог създава уникати. Както виждате лицето на всеки от нас е различно. Така Бог създава всяко нещо различно, уникално, дава ти уникални дарби, и иска да те използва такъв, какъвто си. И както казах, олтара Господ го прави с уникални камъни, които не са одялани по човешки начин. Бих посъветвал, ако има човешки учения, изучени папагалски, изхвърлете ги от живота си.

Човешки учения, изучени папагалски… 

Исая го казва, после в Матея 15 глава:

Тези хора се приближават при Мене с устата си, но сърцето им устои далече от Мене. Напразно Ми се покланят, като изповядват човешки учения, изучени папагалски. 

Следващото нещо, което искам да ви споделя е, че в книгата Данаил, когато Господ дава видение на царя Навуходоносор, и той вижда един образ с златна глава, със сребърни гърди и т.н. се казва, че един камък се откъснал не с ръце, и ударил в нозете този образ и този образ станал на прах, а камъкът станал голяма планина, което е Царство. Този камък е Исус. Но забележете, този камък се отсече не с ръка. Защото ние много неща обичаме да правим по човешки, с човешките ръце, с човешкия труд, но този камък аз вярвам, че е отсечен с Божието слово. И едва ли, в човешки смисъл е бил усъвършенстван камък, но въпреки това е успял да победи. Искам да ви кажа, че Бог не е перфекционалист. Бог е съвършен, но Божието съвършенство не е човешкия перфекционализъм. Човешкият перфекционализъм е безплоден, няма живот в себе си, т.е. е стерилен.

Човешкият перфекционализъм изисква човекът да е съвършен сега. Бог обаче гледа на сърцето ни и Той иска сърцето да се очиства и да напредва. Бог гледа на напредъка.

Някой може да си казва: „Аз съм недостоен, виж какво съм направил, виж как съм съгрешил и т.н. Да, Бог мрази греха, много го мрази, обаче Бог пък тебе много те обича. Искам да ти кажа, че ти ако в сърцето си намразиш греха и искаш да бъдеш освободен от това, Бог ще ти помогне и може да те извади от това и ще те направи Негов служител. Стига да искаш това нещо да стане.

Аз вярвам, че една от причините, че силата се е отделила от Църквата е именно тази: Че Църквата изостави Господа до голяма степен и наблегна на доктрини и наблегна на формули как да стават нещата. Но формулите не вършат работата, а Господ върши работата.

И това, което е необходимо, е да се върнем, и да се обърнем към Господа, да ожаднеем за Него. Исус казва:

Който е жаден нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, от утробата му ще потекат водите на жива вода.  

Виждате, че трябва да отидеш при Него, да вярваш в Него и тогава потичат реките на живота.

Искам да ви кажа, всичките тези сложнотии в главата понякога ни пречат. Господ иска простота и чистота във вярата. Нека да направим така, че да се обърнем към Него, към Исуса, да потърсим Него, да жадуваме за Него, да обичаме Него и Той да стане любовта на нашето сърце. Това е заповед номер едно:

Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце ,ум и сила, и ближния както себе си. 

Но искам да ви кажа, че не може да обичаш ближния както себе си, ако ти не обичаш Бога. Защото ти обичаш ближния заради Бога. Но като казвам това, искам да ви кажа и нещо друго:

– Святостта е много важна – да бъдем святи и да бъдем чисти.

Но и друго нещо:

– Без любов не можем да вършим работа. Исус казва дори, ако раздадеш имота си на сиромасите, ако нямаш любов, нищо не те ползва. Ако ще да местиш планини и да имаш огромна вяра, ако нямаш любов, нищо не си. Разбирате ли:

Любовта е тази, която изпълнява закона.

 И друго ще ви кажа:

Милостта тържествува над съда. 

Това, което Господ казва:

Милост искам, а не жертви. 

Господ иска повече милост и повече любов да проявяваме както към Него, така също и към нашите братя и сестри. Това не означава да се оставим да ни манипулират. Обаче човек понякога може така да прекали, че да започне да съди всички около себе си, да ги съди, да ги осъжда и да ги убие с това нещо. А ние трябва да имаме предвид, че любовта на Бога е тази, която ни подтиква да изобличаваме хората. Каква е разликата между това да осъждаш човека и да го изобличаваш? Номер едно се казва, че:

Бог дава изходен път 

Когато Бог те изобличава Той ти дава изходен път. Когато дявола те обвинява няма изходен път. Дявола казва: „Ти си случай, който няма шанс, или има някакъв шанс, но нещата толкова трудно могат да станат, че практически няма шанс. Теоретически има, но практически няма”. Няма такова нещо: Има шанс. Ние имаме Господ, Който възкресява мъртвите. Той като възкресява мъртвите, Той може и теб да възкреси, може и на теб да ти помогне. Така че Бог дава изходен път. Другото нещо, което е важно, че когато ти съгрешиш идва Светия Дух и те изобличава за грях. Но когато изповядаш греха си и се покаеш, Господ никога повече не ти говори за това.

Обаче тогава започва да идва дявола и започва да ти обяснява, че това, което си направил просто не е възможно Бог да ти го прости, не е възможно да те очисти и ти си белязан за цял живот с това нещо. Но аз искам да ви кажа, че нашия Бог прощава грехове. Какво се казва:

Праведният и седем пъти да падне пак ще стане. 

Така че праведният човек става. Слава на Бога. Не се казва ,че не пада, но се казва, че става. Обаче:

Нечестивите из един път се съкрушават и няма поправление за тях. 

Ние, които сме Божии деца, изпълнени със Светия Дух, трябва да благодарим на Бога, че имаме такъв добър Баща, такъв добър Бог, Който ни обича и Който винаги е готов да ни извади от това, в което се намираме. Разберете, че ние трябва да положим нашето упование в Господа, отколкото в нашите собствени усилия.

По благодат сте спасени, не от самите вас, това е дар от Бога. 

Това е благодат. Хора, знаете ли, че има дума, която се нарича благодат.

Благодат върху благодат чрез Исуса Христа. 

Това е прекрасно, че Бог ни дава благодат. Това е прекрасно, че Бог ни обича. И понеже Бог ни обича и ни дава благодат, ние имаме надежда и за вечен живот, надежда и за този живот. Аз все повече и повече се изумявам от Неговите милости и Неговата доброта към всичките нас. Благодаря на Бога за Неговите милости и за Неговата благодат.

Но искам да ви кажа, че има учения, които осъждат и обвиняват хората. Не вярвам, че Бог осъжда и обвинява по този начин. Бог осъжда греха, иска хората да се покаят, но дава изходен път и всичкото това го прави с любов. Толкова е богат на любов, Бог е цял океан от любов. Представи си този океан, можеш ли да го преплуваш, можеш ли да го изпиеш този океан от любов? Той е по-голям от Тихия океан. Ние дори не можем да си го представим – пълен с любов. Това е Господ.

Той състрадава с нашите немощи. 

Искам да ви кажа, че в каквото и да си изпаднал, има надежда, защото Твоя Бог толкова те обича, че иска да те извади от всичко това. Даде най-скъпото си, Сина Си за тебе. Колко повече всичко останало няма да ни подари. Слава на Бога.

Говорим за Божията сила; след като е дал Сина Си, няма ли да ни даде силата Си. Обаче честни ли сме ние с Него, обичаме ли Го, искаме ли Го истински, за какво искаме силата? Това е много важен въпрос. За какво искам силата? Дали искам силата, за да разберат всички, да стана известен с това, което върша? Дали искам силата да стана много богат, или да стана много велик? За какво искаме Божията сила? Бог ще даде силата на човека, който има милостиво сърце и търси да помогне на това угнетявано човечество. Защото:

Той изцеляваше всички угнетявани от дявола. 

Защото са угнетявани, Той искаше да им помогне, смиляваше се и изцеляваше хората. Това е, което Господ иска и днес да освободи Своята сила и да действа в нашия живот. Но е нужно да се хванем за главното. Номер едно: Да търсим Него, Той е източникът, нали? Нужно е да проповядваме Неговото евангелие; не моето евангелие, а Неговото евангелие да проповядваме. Това е, което е необходимо. Защото, ако проповядваме човешко евангелие, Той няма да го потвърди. В Галатяни се говори за изопачено евангелие. Трябва да хванем Евангелието на кръста, Божията благодат, не Евагелието на човешките дела, а Евангелието на Божието дело и Божията благодат. Всичко Той свърши на кръста за нас и ние това нещо трябва да го уловим и да го повярваме. Алелуя!

Но аз си задавам въпроса – къде отиде силата, къде се изгуби? Ние знаем, че Божият Дух носи Божията сила, защото се казва:

Ще приемете сила,

когато дойде върху вас Святия Дух.  

Няма ли Го Духа, няма сила. И обратното, няма ли сила, няма Го Духа. Както се казва:

Божието Царство се състои в сила, а не в думи. 

 Какво каза на фарисеите, когато Го упрекваха, че чрез дявола ги върши нещата.

Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам демони, тогава Божието Царство е дошло върху вас. 

Виждате, че Божието Царство идва чрез Святия Дух и върши нещо, става нещо.

Но днес се получава така, че освен че в голяма степен се отрича действието на Бога. И това не е нещо, което да е учудващо, защото още по времето на Исус, както казах, можете да видите, че са казвали, че Той е служител на сатана и че Той с нечисти духове гони демоните. Нищо чудно и за нас днес да говорят такива неща. Някои хора се учудват на проявления, защо има падания, защо има това, защо има онова. Не е важно как изглеждат нещата, важно е какви резултати има, важно е да действа Господ. Искам да ви кажа, че Бог едно време е действал, и сега действа не по начина, по който ние искаме, а по начина, по който Той иска. Опасно  е да се отхвърлят проявленията на Светия Дух. Защото Исус каза на фарисеите, които Го обвиняваха, че има опасност да похулят Светия Дух и този грях не се прощава.

Значи, ние трябва да бъдем внимателни с помазанието. Хора, искаме съживление, искаме Божията сила, но когато дойде Божията сила, ако започнем да говорим против нея, има опасност да я изгубим, даже може да изгубим много неща. Някои могат да си загубят живота завинаги. Трябва много внимателно да се пипа. Светия Дух е свят Дух. И трябва много внимателно да се пипа в тази област.

Виждате, че сатана използва религиозни системи, за да може да угаси помазанието и действието на Светия Дух.

И на всичкото отгоре, искам да ви кажа, че днес много окултисти, сатанисти и други служители на сатана се движат в дарби, движат се в проявления, които разбира се са от дявола. Обаче ако Църквата тръгне да се движи в нещо такова веднага ще се намери някой да каже: „Това не е от Бога, това е от дявола.” Ние имаме оригинала, те имат копието, защото сатана не може да създаде нищо. Всичко това, което виждате по телевизията, всичките екстрасенси, врачки, гледачки и всички други неща, всички тези неща те са копирани. Защото дявола е творение, той не може да сътвори. Бог е Твореца. Но Църквата ги е изгубила, а сатана ги е откраднал, включително и музиката.

И днес което трябва да стане, трябва да се върнат дарбите на Святия Дух. Защото се казва в Библията:

Не угасвайте Святия Дух,

не угасвайте духовните дарби. 

Угасвайки духовните дарби, ние угасваме Светия Дух. Защото се казва в Библията, че дарбите са проявления на Светия Дух. Това може да видите в 1 Кор. 7:11. Ти като угасиш проявленията, ти угасяш Духа. Господ иска Духът да се движи в Църквата, трябва да ги има всичките. Особено пък тези дарби, които са свързани със сила, дарба вяра, вършене на чудеса, изцелителни дарби. Народът е болен и се нуждае от това нещо.

И това, което Бог е вложил в сърцето ми не само да служа в тази област, но и да науча други. Вече от няколко места получавам, хора пророкуват, че трябва други да науча на тези неща, които Бог ме е научил мене в тази област. Защото ние трябва да предаваме, аз няма да съм вечно на тази земя и не трябва само аз да правя това и да имам това, което съм научил, но нека да дам и на други. Научил съм от служители, научил съм от Бени Хин, научил съм от Дерек Принс, научел съм от Ел Алън и т.н. Научил съм определени неща, научил съм от Господа чрез Неговото Слово и чрез Неговия Дух. И ние трябва да предаваме тези неща, защото Бог гради Църквата Си – тухла по тухла или камък по камък. И трябва тези неща да се предават нататък.

Може би ти да си един ученик, който да приеме тези неща, но приемайки с вяра. Ето днес видяхте един много странен начин, по който се помолих. И има хора, които се съблазниха по този начин на молитва. Защо по този начин? А защо не. Какво има в това? Аз съм готов да се моля в името на Господа свободно, както Светия Дух ме води, независимо как изглежда, само и само да се помогне на хората. Само и само да може да се освободи силата на Светия Дух и да бъдат изцелени и да бъдат освободени. Ние трябва да бъдем творчески личности. Бог е Творец. Не само да се питам, това как е, онова как е… Въпросът е с кой дух го правиш, с Божието Слово ли го правиш, с какъв мотив го правиш, с каква вяра го правиш? Не да бъдеш като кон с капаци, а да бъдеш свободен, Светия Дух да ти говори. Знаете ли, много пъти хората ограничават себе си и не могат да чуят Божия глас как ги води. Защото те имат изградени неща какво Бог може да направи, и какво Бог не може да направи, какво Бог иска да каже, какво Бог би казал. Има хора, които като отидат на служба знаят какво трябва да стане. Ние нищо не знаем. Бог е Господаря. Той е Този, Който трябва да решава. Даже преди началото на тази служба аз не знаех какво точно ще стане. Защото въпреки, че говоря за тези неща, моето слово се нарича „точка на контакт”, но аз дефакто не можах да говоря по точката за контакт, а започнах и говорих друго нещо. Пак приблизително, но това, което исках да говоря не можах да го говоря. Но най-важното е, да мога да освободя това, което Бог влага в мене. И вярвам, че е било от полза на някои хора. Не позволявайте сатана да изгражда крепости в главите ви, включително и от доктрини. Защото това, което те храни е Божията манна, която е Божията рема, която да получаваш през днешния ден.

Не само с хляб ще живее човек, но с всяка рема, която излиза от Божията уста. 

Всяко слово, което излиза днес от Божията уста. Това те храни, това храни духът ти и ти заякваш, ти се утвърждаваш. С меча на Духа, който е Божията рема, ти воюваш с това слово, което Бог ти дава днес и можеш са поразиш врага с това слово. Словото, което днес Господ говори. Трябва да се научим на пророческо поучение, на пророческо проповядване, трябва да се научим по откровение да работим, по откровение да живеем, да могат духовните дарби да работят и функционират чрез нас, да може Светия Дух да функционира и работи чрез нас. Това е прекрасно, като се научиш да се движиш в Духа. Където и да отидеш, Бог може да ти говори, Бог може да действа. И не знаеш от къде ще изкочи заека и не знаеш какво ще се случи и кога и как ще се случи. Това е прекрасно нещо. Алелуя! Благодарим ти Господи Исусе!

Така че бъдете свободни в Господа. Ние християните не сме интелектуалци, ние християните сме духовници. Това означава, че ние трябва да бъдем водени от Дух, а не от интелект. Духът действа чрез сърцето ти, освободете го в живота ви, в семействата ви. Някои си тормозят семействата, налагайки определени семейни закони, които не са в съответствие с Божията воля. Господ иска да освободи семейството ти, да се движи свободно в дома ти. Искам да ви обърна внимание, че Бог не е Бог на насилие. Има хора, които уповават на насилие, насилват. В Библията има само едно насилие и това е насилие над самия себе си.

Които насилят себе си,

те влизат в Божието Царство. 

А не тези, които насилват другите. Престани да насилваш хората, защото насилвайки хората по плът искаш да ги вкараш в Божието Царство. Остави ги, нека бог да ги вкара в Божието Царство. Не насилвайте хората, насилието не е от бога. Даже в Библията се казва:

Не уповавайте на насилие. 

Бог не иска да разчитаме на насилие. Единствено трябва да насилваме своята плът. Ако плътта ти дърпа към греха, ти трябва да се съпротивиш на греха, както казва:

Не сте се съпротивили още до кръв на греха. 

Това е насилието. Но не да насилваш другите. Бог не  е насилник, дявола е насилник. Искам да обърнете внимание на инквизицията. Инквизицията в името на Господа е извършила много неща, които не са редни. Вие знаете дори какви престъпления са ставали, човешки живот е бил отнеман, и това всичкото в името на Господа са го правили. Не трябва на инквизицията да влиза в нашите църкви, в нашите домове. Бог не е инквизитор, той е любов. Насила това нещо не става. Всеки, който иска да служи на Господа трябва да Му служи от сърце, трябва да желае да тича към Господа. Това е, който е жаден да дойде при Мене, казва Господ. Молете се за хората да ожаднеят, молете се за себе си да ожаднеете, обикнете Го господа. И ако има вериги в живота ви просто ги изхвърлете.

Някои хора са натоварени с толкова религиозен багаж, че не могат да обикнат ни Бога, ни хората, когото видят го мразят, включително и себе си. Понеже религиозния багаж, който имат, убива тях и убива други чрез тях. Трябва да се изхвърли. Нека да имаме простота. Един Бог, обърни се към Него. Сега религиозния ум ще каже: „Ама не са ли трима?” Обърни се към Господа, това е най-важното, влюби се в Господа, обикни Го, живей с Него, общувай с Него, ходи с Него, споделяй с Него, изповядвай се, търси Го, обичай Господа – един Бог.

Вземи, една книга имаш, дадена от Бога, Бог ни е дал една книга. Сега ще каже някой: „Много  е голяма”.  Но това ти е книгата на живота, това ти е писмото от Бога, вземи тази книга, обикни я  и се храни с нея. Искам да ви кажа ,че понякога чета Библията  и не разбирам. Чета, и мога да прочета много, но не разбирам, понякога се случва това. Обаче, прочитам един дълъг пасаж и разбирам едно нещо. И казвам: „Благодаря Ти, Господи!” Може и това нещо да е: „разбрах, че не разбрах нищо.” Пак си разбрал нещо. Разбирате ли, Светия Дух е Този, Който ще ти открива това Писание. И четейки, ти позволяваш на Светия Дух да работи в тебе. Нека да бъде това книгата на живота ти.

Много книги има написани в света, обаче, много от тях са умора на плътта. Но това е важната книга – Книгата на книгите, Книгата на живота. Имаш един Господ, имаш една Книга, слава на Бога, имаш помощник – Светия Дух, третото лице на Бога, Който ходи с тебе и ти помага. Можеш да го призоваваш да ти помогне в твоя живот. Имаш един път, Исус Христос, с Който трябва да ходиш. Прекрасно. Имаме всичко, от което се нуждаем – и Бога и Неговата Книга.

И с тази простота можем да живеем, да обичаме хората, обичай домашните си. Ето сега на съпрузите казвам: „Вземи тази вечер, прегърни жена си, целуни я, подари едно цветенце, зарадвайте се малко с нея. Жената пък да направи нещо, с което да зарадва мъжа си, не само да му търси кусурите. Вижте какво казва Господ, Той казва много интересно нещо. Той казва:

Да възлюбиш ближния си както себе си. 

Как ще го възлюбиш ближния си, като е пълен с недостатъци. Ами Господ как ни е обикнал нас. Той ни е обикнал, когато още сме били грешници.

Йоан 3:16 Бог толкова възлюби света,

че даде Своя Единороден Син… 

Обича хората, въпреки греха. Можем ли ад обичаме близките ин, които са в греха? Любовта побеждава греха.

Милостта тържествува над съда. 

Ние трябва да се научим да обичаме хората, въпреки това, в което се намират. И ние ще можем да ги извадим. Но ако чакаме да са съвършени, за да ги извадим, тогава много от тях никога няма да имат шанс да излязат.

И така, да ес обикнем едни други, да обикнем Господа, пък като се видим, да се зарадваме. Да оставим политиките, да оставим толкова структурираните и точни неща. Защото да ви кажа, понякога християнството започва да ми заприличва на фирма. Всичко точно във фирмата се движи. Обаче християнството не е фирма, християнството е семейство – братя  и сестри. И Господ това иска. Имаме един Баща и братя и сестри. Обаче помните притчата за блудния син. Прибра се блудния син (блуден е, няма съмнение) и бащата му се зарадва и каза:

Оживя този, който беше мъртъв,

изгубен беше, намери се. 

Обаче брат му, който се върна от нивата: „Този твой син, който пропиля имота ти с блудниците, ти за него си заклал тлъстото теле, а на мене дори и яре не си ми дал, за да се повеселя с моите приятели.”

Ето, виждате, бащата нямаше проблема с грешника, който се прибира. Напротив, радва се, даде му всичко. Проблемът беше в стария брат, който го мъчи закона. Той ненавижда младия си брат, защото е бил в греха. Не може да различи грехът от грешника, а грешника заедно с греха на боклука да отиде. „Ама той ти е брат.”  „Ама той е с блудниците.”  „Но въпреки всичко, той ти е брат.” Трябва да го приемеш като брат, щом като той се връща с покаяно сърце. Трябва да го приемеш!  Друг е въпроса, ако той не идва с покаяно сърце, ако хитрува. Но ако наистина е с покаяно сърце, както плачеше  и казваше: „Не съм достоен твой син да се наричам, направи ме като един от слугите си.” И виждате по какъв начин прие. Ние не трябва така да подражаваме на това нещо, защото бащата се радва на всяка една душа, която се кае. И не трябва да ставаме пречка хората да се връщат обратно при Господа. Не трябва църквата да бъде затворена за ония души, които искат да ес върнат при Господа. Но трябва църквата да бъде отворена за тях. Може да бъдат внимателни хората с основание, обаче ние трябва да бъдем състрадателни и отворени за тези, които искат да се върнат при Господа.

Има хора например, които стоят самички в домовете си, отхвърлени, Божии деца, някои разочаровани. Ако познаваш такива, обади се на такъв човек, кажи му една блага дума, помоли се за него. Разбира се, ако иска човека, ако не иска не го карай насила. Но проявете любов към някой човек, придърпайте някого към Господа.

Ако някой знае да прави добро,

а не го прави, грях на него,

казва Божието Слово. Така че ние понякога толкова сме заети с нашата собствена святост, че забравяме да се смилим за другите. А това е по-важно. Бог не ни спасява само да ни държи свети: „Колко сме свети.”  А Той ни спасява, за да помогнем на другите.

Искам да ви обърна внимание. Вижте Лука 18 глава – бирника и грешника. Бирника е митар (мошеник с други думи). А фарисея е човек, който изпълнява всичко строго. Обаче този бирник или митар се връща, отива при Господа  и се кае, и плаче, и се удря в гърбите от болка  и казва: „Боже, прости на мене грешника, прости ми. Мразя се буквално за това, което съм вършил, мразя се, не го искам вече, прости ми Господи.” И той се бие и плаче.

Обаче фарисея казва: „Боже, аз ти благодаря, че съм голяма работа. Свят съм, с двата крака съм в Твоето Царство, няма проблеми при мене и не съм като този грешник там, бирник.” И какво казва Божието Слово? Този, който беше грешник, Бог го оправда, защото гледа на сърцето му, хора. Той не гледа като нас. Онзи, който беше светия и праведния, Господ не го оправда, защото се е надул и възгордял и презрял. Презрение, гордост – тези неща трябва да се отмахнат. Вижте: Бог е със смирените.

Той е кротък и смирен по сърце, 

И иска и ние да сме кротки и смирени по сърце. Нека да не бием братята с чук по главата. Библията казва:

Ако някой съгреши, да го поправим

с кротък  дух и да се пазим, да не би

и ние да влезем в същото.

Трябва да бъдем внимателни,

Да се гнусим от осквернената

от плътта дреха, 

но това не означава да ги бием в главата. Трябва да бъдем внимателни и да спасяваме души от огъня. Ето това е. Исус е Спасител и Той иска и ние да спасяваме души от огъня.

Искам да ви кажа нещо: Когато Бог работи в сърцето на някой човек, този човек, ако наистина иска да е с Господа, той ще вземе истинско качествено решение. Няма да е защото ти го насилваш.

Спомням си на времето, едно момче трябваше да го кръщавам с вода, и аз му казах  евангелието (той беше православен), и той казва: „Аз не съм сигурен в това.” Тогава аз му казах: „Иди си и когато си сигурен се обади.” И си спомням друг брат ми беше казал: „Как можа да го изпуснеш, трябваше да го хванеш, трябваше да го убедиш и трябваше да го кръстиш във вода.” И аз му казах: „Тогава това кръщение няма да е валидно, защото аз ще го натисна, ще го изманипулирам едва ли не, за негово добро. Обаче той няма да е взел решението. Бог уважава човека, Той е джентълмен, Той уважава мнението и на последния човек, на най-пропадналия. Просто той ако реши ад отиде в ада, Господ ще плаче, но ще го остави. Защото човекът е съставен по Божий образ и подобие и има право да везма решение. Има свободна воля. И Господ предлага спасението, но никой няма случайно да иде на небето. Всеки ще е взел собственото си решение.

И трябва да оставим Бог да работи във волята на човека, за да може човекът сам да вземе решение под въздействието на Бога. Защото ако ние насилим човекът да действа, тогава няма Господ да действа, защото ние действаме по плът. Ние по плът действаме, по плът сме го накарали, и всяко нещо, което е по плът не дава добър резултат. Един Исмаил, в началото изглежда добро, после става лошо. Затова трябва да оставим Бог да направи своя си Исак, може да става по-бавно, но става по-постоянно и по-стабилно.

Затова трябва да се движим в свободата, в помазанието на Господа и да даваме възможност на Светия Дух да действа. Когато ние натискаме, не позволяваме Бог да действа. По същият начин когато ние си отмъщаваме на хората. Едни хора казват: „Как няма да си отмъстя.” Когато ти си отмъщаваш, пречиш на Бога да отмъщава, защото Той е справедлив. Ако ти се защитаваш, Той няма да те защитава,  и ако ти не се защитаваш, Той ще те защитава. Забележете: Ако ти осъждаш себе си, Бог ще те оправдае, ако ти оправдаеш себе си, Бог ще те осъди. На кого оставяш нещата, на Бог ли да действа или ти сам ще се оправиш? Нека да оставим Бог да действа в живота ни. Колко пъти онеправдаваме друг, защото мислим, че сме много прави. Обаче искам да ви кажа, че Господ е прав. Нека да се оставим в Неговите ръце, Той е Съдията. Нека Той да отсъжда.

Даже мен ме е страх да кажа: „Нека Бог да ин бъде Съдия!” Защото гледам по-добре да не си ни Съдия, да не ни съдиш, по-добре да ин помилваш. Че дори ад мисля ,че съм прав, пред Бога прав няма да изляза, ако вземе да се съди с мене. По-добре да търся Неговата милост, да оставя нещата настрана и Бог да има милост. Защото братя и  сестри, казвам ви, в много неща всички съгрешаваме, било то в мисли, било то в думи. Затова ние всичките имаме нужда от Божията милост и благодат. Не бива да мислим, че толкова сме се осветили, че просто нямаме проблеми. Имаме нужда от Бога както в момента, когато сме се покаяли, така и до последния си дъх имаме нужда от Неговата благодат и Неговата милост. Затова кръвта Му не само измива миналото ни, измива настоящето, ако изповядаме греховете си, а не ако казваме, че нищо не сме направили. И Той ще измие и бъдещето ни с Неговата кръв. И благодарим на Бога за кръвта на Христа. Благодарим на Бога за Неговата благодат, защото благодарение на Неговата милост ние сме това, което сме и можем да имаме живот вечен. И ви съветвам: Нека да направим църквата, говоря за вселенската църква, говоря за българската църква. Нека да направим църквата едно място, където хората с радост да отидат. Едно място, не хората да гледат хора, които ги упрекват и обвиняват постоянно в нещо, а място на което да може да се намери Бога, да се чуе нещо за Бога, да говорим за Него, да опознаем Него. Господ иска богопознание. Място, на което ако можем да си помогнем едни на други. Ако не можем да си помогнем, поне да не си правим зло и да не си пречим. Да направим църквата едно желано място и Господ да има желание да влезе в нея. Защото понякога и Господ ми се струва дори няма желание да влезе на някои места, поради това, което ние създаваме като духовен климат вътре. Нека да създадем една такава атмосфера, в която Той да може с радост и удоволствие да влезе и да каже: „Деца Мои, много се радвам на вашия порядък, много се радвам на вашата любов един към друг, много се радвам, че Мене чакате, че Мене обичате и искате да вършите Моята воля.” Слава да бъде на Господа.

Ако търсим святост, нека да я търсим и да не им казваме колко са зле, а да търсим святост, за да светим, и другите като видят тази светлина, да кажат: „Искам го и аз.” – да го последват. Защото както казах ние като водачи, като пастири, не сме поставени да ръгаме овцете да вървят и да ги бутаме да вървят, а сме поставени да ги водим и овцете да следват. И то накъде да ги водим? Не към доктрини, не към системи, а да ги водим към живия Бог, това е нашата работа. Ако мога с моето служение да ви приближа малко при Господа, да Го обикнете наистина, ако днеска съм могъл малко да ви обрисувам Неговата любов, колко много ви обича и мисли – Неговите мисли са безкрайни за всичките нас и за тебе в частност. Неговите мисли са толкова много за тебе. И ти понякога заставаш и казваш: „Господи, не ме ли чуваш, Господи, изоставил ли си ме и т.н.

Може ли майка да остави сучещото си дете (не може), но дори да го направи, Аз няма да те оставя. 

„Ама аз съм грешен.” Ти като си грешен, ти си изоставил Господа, но Той няма да те изостави. Затова обърни се, Той е близо до тебе. Ако си седнал сега, Той е близо, съвсем до тебе. Може с ръка да Го докоснеш, толкова е близо до тебе.

И аз искам сега да призова хора, които не познават Господа. Ако ти не познаваш Господа, си загубил си най-прекрасното нещо, защото Той е живота. И те съветвам сега да се молиш с молитва. Искам да призова хора, които са паднали в грях, и си мислят, че няма надежда за тях. Винаги има надежда.

Праведният и седем пъти да падне,

пак ще стане.

 

Има надежда. Бог те призовава: „Върни се при Мене!” Както блудният син трябваше да се върне при Господа, при Баща си. Така той чака с нетърпение да се върнеш, със сълзи на очи и да Му кажеш: „ Не съм достоен да се нарека Твой син.” Но Той ще те облече с дреха, Той ще ти сложи пръстен и ще ти сложи обувки. Той ще те приеме и ще заколи угоеното теле и ще се радва. Защото:

Мъртъв беше и оживя,

изгубен беше и се намери. 

Цялото небе се радва, когато един грешник се покайва пред Бога. Каква е тази радост, когато отидем, ще разберем. Ние не можем да проумеем, защото този свят има толкова омраза, толкова студенина, обаче там е съвсем друго. Искам да призова също хора, които са като оня фарисей – не обиждам никого, обаче ако чувстваш в себе си, че имаш отношение на омраза, ненавист, не можеш да търпиш хората около себе си, всички ги виждаш много грешни и т.н. Да, грехът го има и той трябва да бъде мразен, но ти трябва да различиш и отделиш човека от греха, защото грехът не е създаден от Бога, но човекът е създаден от Бога.

Така че, ако имаш осъждение в сърцето си, съветвам те: „Покай се, не бъди фарисей и обикни грешниците, обикни ги  и се постарай да им помогнеш, да ги извадиш от огъня. Искам и ти да се молиш в такава молитва сега. Искам също, хора, които са били наранени, били са по църкви, били сте наранени, и този казал това, този пастир не ти обърнал внимание, друг нещо ти е казал, друг те е изобличил или те е обвинил, някой нещо е казал, обидил е детето ти… Не знам какво може да се е случило. Има много хора обидени и сърдити. И аз не казвам, че нямаш основание, обаче искам да ти кажа, че нашия Господ беше обвинен, плют, заплюван, бит, разпънат на кръст, направиха Го на парцал направо заради теб. Той е понесъл много повече от това, което ти си понесъл и то заради теб и заради тези, които са го направили.

Така че те съветвам, да се разтовариш от този багаж – да простиш, да изхвърлиш огорчението от себе си. Да, някой ще ми каже: „Имам нужда от освобождение.” Да, наистина, знаете, че служим с освобождение. Но искам да ви кажа, за да има истинско освобождение, трябва да има истинско покаяние. Покаянието е ключ към освобождението. Прощение и покаяние. Така че изхвърли всичките тези неща от живота си, облекчи се, остави този товар на Бога, бъди свободен, дето се вика: „лети”, остави кой какво е говорил, кой какво е направил. Зарадвай се, имаш небесен Баща, имаш Някой, Който те чака с отворени обятия и иска:

да ти даде живот,

и да ти го даде изобилен. 

И остави всичките тези неща, всичките тези дългове. Знаеш,

Ако ти не прощаваш, Бог не може да ти прости; Но ако прощаваш, Той ще ти прости всичко. 

И пак, това, което трябва да простиш е съвсем мъничко в сравнение с тази планина от грехове, които Бог трябва да ти прости. Ти ще кажеш: „Аз никога не съм правил кой знае какво.” Може би. Обаче:

Човешката правда в Божиите очи е мръсна дрипа. 

Ние не можем да видим това, което Той вижда. Затова те съветвам, остави го.

Милостта тържествува над съда. 

Милост искам, а не жертви. 

Нека да проявяваме повече любов и милост помежду си и ще ни е по-лек живота, приятели. Оставете,

От гордостта произтичат препирни. 

И аз ви съветвам, ако имате такива конфликти, караници, вземете се свържете с човека, кажете му някоя блага дума, поискай си прошка от човек. Не формално, но наистина кажи: „Направих така и така, моля те прости ми за това нещо.” Нека да бъде истинско, нека да бъде честно, и ще видите как Бог ще започне да действа.

Говорим за Божията сила – тя не идва поради липса на простителност, поради липса на покаяние. Христос направи всичко, за да може да очисти Църквата от греха и човечеството, ние просто трябва да приемем тази жертва.

И сега искам да ви водя в молитва. Ако сте в тези групи, ако чувствате, че е за вас, а дори и да не сте, молете се!

Сега се сещам за друга група: хора, които се чувстват в пустиня – изсъхнал си. Ако се чувстваш в пустиня, или както казва Давид на едно място: „като пеликан в пустиня”, (значи, представете си го пеликана в пустинята). Ако се чувстваш в пустиня – може да има различни причини, някой може да е под проклятие, друг може да е атакуван от нечисти духове, да се чувстваш в пустиня, трети може да е попаднал в религиозни клещи, хванала те е религията здраво, хванала ти е главата и просто не можеш да се освободиш. Ще се молим сега и веригите ще паднат ако имаш желание.

Нека да се помолим и да кажем:

Молитва:

Свети Отче, в името на Исус идвам при Теб, прося милост и благодат. Изповядвам си греха и не го крия (може да Му го кажете сега греха си, кажи Му греха; не го крий, кажи Му греха си). Изповядвам си греха, Господи, прости ми. Аз не съм дори достоен да се нарека Твой син, Господи. Но прося Твоята милост и благодат, приеми ме, измий ме със святата Си кръв. Христос умря за греховете ми и възкръсна. Аз се покайвам от гордост, от презрение, от неверие, от осъждане на хората, огорчение, непростителност. И сега прощавам на всички. (В момента Бог ми показва жена, която трябва да прости на мъжа си). Прости ми, Господи, и аз прощавам на всеки, който ме е наранил, прощавам и на служители, прощавам и на църква. Отричам се от всички негативни думи, които съм изговорил срещу Божии служители и църкви в името на Исус Христос. Благослови ги, Господи. Прости ми, че съм бил фарисей, освободи ме от религия. Искам да позная Сина Ти, да обичам Сина Ти Исус, и да обичам ближните си в името на Исуса Христа. Научи ме на милост и на любов, спаси мe и ме използвай за Твоето дело в името на Исус! Амин!