Синаповото зърно

Небесното Царство прилича на синапено зърно, което взе и пося в нивата си, което наистина е по-малко от всички семена,но когато се посее (или порасте) е по-голямо от злаковете и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват под клоните му. 

 Забележете: Небесното царство прилича на едно зрънце (цялото Царство в едно зрънце). Това зрънце има сила, има потенциал, обаче докато си стои в някое шишенце, никакъв резултат няма. То трябва да бъде взето от шишето и трябва да бъде посято на нивата, трябва да бъде посято на практика в Божието Царство. Бог ни е дал синапеното зърно на Царството, синапеното зърно на вярата. Ти трябва да вземеш тази вяра и да я посееш на Божията нива. И това е сеене: когато се посее това семе, тогава започва да расте. Семе не посято не расте. Затова много хора не виждат резултати, защото не сеят семето си. Ако сееш семето, ще видиш резултатите. Така че той пося семето на нивата си. И това семенце е по-малко от всички семена, но има потенциал в себе си, обаче когато се посее, и започва да расте. Сеенето предшества растежа.

Има хора, които казват: „Брат, защо това  и това….”

Сейте словото в себе си и проповядвайте. Не човешки доктрини, не човешки обичаи и традиции, сей семето на Христово евангелие – чисто семе. Недейте да одухотворявате толкова нещата и да се отдалечавате от истината. Нека да бъде семето на Божието слово натурално: казвам натурално, но не буквално.

Буквата убива… 

Но трябва да е натурално. Например като вземаш Господна вечеря нека да бъде натурална. Като е казал Исус вина, да е вино. Не да го правим като мормоните с вода, пък други на сок – нека си бъде натурално. Като е хляб, нека си бъде безквасен, натурален. Като казва Исус:

Който яде плътта Ми  и пие кръвта Ми има живот в себе си. 

Не да казваме че са символи, но нека вземем нещата както Той го е казал. Вярвайте в думите на Господа, вярвайте, за да имате живот. С простота и чистота се покорявайте на Него.

И се казва, че това семенце е малко, но когато се посее истинското семе, започва да расте и става по-голямо от злаковете, по-голямо от другите неща. Божието Царство става по-голямо от всичко останало., но трябва да се посее. И става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.

 Така става и със служението ни на Божието Царство, тръгва от едно стъбло и после започват да се разклоняват клони. И аз вярвам, че служението ще започва да се разклонява. Ето виждате в Испания, България, в други европейски страни, после ще отиде към Америка и на други места.

И започва да се разклонява, така че небесните птици – ангелите Господни ще функционират и ще действат в това служение. И не само това, че ангелите ще действат, но също така вярвам, че по тези клони има достатъчно място за много Божии деца да се подслонят и да могат да служат на Господа на това голямо дърво, което Бог дава, което е Божието Царство. Слава на Господа Исуса Христа.

1 Коринтяни 12:7 

На всеки се дава проявление на Светия Дух /дарба/ за обща полза. 

Що е дарба? Дарбата е проявление на Светия Дух. Ето ти го определението, тука го има, няма нужда да го измисляме.

1 Коринтяни 12:7

На всеки се дава проявлението на Светия Дух, 

А през цялото време се говори за дарбите. Проявлението на Духа е  духовната дарба. Ако Духът не се проявява, няма духовна дарба.

На всеки се дава обаче дарба, т.е. проявяването на Духа за обща полза, за полза на Църквата, за полза на Христовото тяло.

11. А всичко това се върши от един и същи Дух,

който разделя на всеки поотделно (спецефично),

както му е угодно. 

Значи не ти избираш, Той избира. Ти трябва да се смириш  и да използваш дарбата, която Той ти дава, за да можеш да служиш на Бога с тази дарба.

И след това 12 стих казва:

12. Както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13. …и ние всички се кръстихме с един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един дух се напоихме.

14. Защото тялото не се състои от една част, а от много части.

15. така че ако някой каже: ”Аз не съм ръка… 

    Не съм апостол, не съм пророк, защото всеки иска да е пророк или апостол, не ставам” и нищо не прави. Не трябва да пренебрегваме дарбата, приятели. Всеки си отговаря за себе си. Апостоли, пророци – а има и лъжливи апостоли и лъжливи пророци, и лъжливи учители. Така че недейте да завиждате на всеки – не се знае в съдния ден какво ще стане. Затова трябва да си доволен и благодарен за това, което Бог ти е дал, и използвай дарбата според това, което ти е дал Господ и служи на Божието дело.

И така, Божият мир, благодат и радост да бъде с всички ви в името на Исуса Христа. Благодарим Ти, Господи.

Реклами