Съкровище в глинени съдове

2 Коринтяни 4:7

„А ние имаме това съкровище в пръсни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.”

Може би се чувстваш изоставен. Мислиш си, че търсиш Бога, а Той не вижда и изглежда не се интересува. Но Той те е видял  още преди създанието на света. Сътворил те е със собствените си пръсти. Дал ти е име.

Потърсил те е много преди да си знаел за Него. Копал е надълбоко в пръстта докато те открие и успее да те изтръгне оттам. И когато те е намерил, се е зарадвал заедно с цялото небе. Видял е скритото в теб, дремещо съкровище, което вероятно никой друг не е забелязал. Не се е погнусил от нечистотата ти. Видял е какво може да изработи от теб. Извлякъл те е като руда от мината. Започнал е в теб процес на пречистване. Положил те е в огъня на изпитанията за да отмахне от теб шлаката на греха и плътта. Болката е била продължителна и дълбока. Но си се превърнал от руда пълна с пръст и кал в чиста метална смес. Неговата огнена работа не е спряла дотук. Той продължава да отделя онези съставки, които ти пречат да познаеш Него, Неговата воля и да влезеш в Неговото специфично призвание за твоя живот. Постепенно отнема различните метални примеси, за да станеш Негово чисто злато. Той иска неговата слава да свети чрез теб като скъпоценно бижу озарявано от слънцето.

   Затова предай доброволно сърцето си в ръцете Му да го постави отново в огнената пещ и не се оплаквай от горещината. Така те очиства, за да те използва да отразяваш Неговата слава. Да осветява чрез теб ходещите в тъмнина и да сгрява онези, които мръзнат в студената нощ. Защото Творецът ти не само иска да разказваш за Неговата святост и слава, но желае да си това, за което говориш. Неговият Свят Син трябва да се изобрази в теб и да станеш живо писмо, оформено в огън. Силата не е просто в думите, нито дори в самите дела. Сила е да представляваш посланието, което Всемогъщият има за хората. Исус бе Словото в плът пребиваващо на тази земя. Стани и ти Негово славно послание, което да може да се чете от този нуждаещ се и отчаян свят.

 

Пламен Петров