Поклонение и сила

 ИЗЯВЯВАНЕ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ И СИЛА В АТМОСФЕРА НА ХВАЛЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ

Поучение на пастор Пламен Симеонов Петров

1. ХВАЛЕНИЕ

Какво не е хвалението?

Случвало ли ви се е някога да пеете песнички в църквата? Може даже да четете от песнарка и да пеете. Мислите ви са отлетяли някъде другаде, а вие продължавате да пеете песента. Това едва ли се харесва на Бога. Когато се събираме в църквата не би трябвало да постъпваме по този начин.

Хвалението към Бога обаче е различно нещо.

Исая 29:13. Не само с устни, а със сърце

“За това Господ каза: Понеже тия люде се приближават при мене с устата си и ме почитат с устните си , но са отдалечили сърцето си далеч от мен …”

Ако ние се покланяме на Бога само с нашите уста това не се зачита от Бога, защото Господ казва напразно ми се кланят. Това, че пееш с устата си не означава, че Бог го слуша, защото отново Библията говори затова, че Господ не гледа на лице, а на сърце. Бог не гледа на устните ти, Той гледа на сърцето ти. Ако сърцето ти не участва в хвалението и поклонението това, което ти правиш е просто пеене на песнички. Това не върши работа. Дори самата песен можеш да я научиш папагалски. Папагала не разбира какво говори, той не вниква в думите, а просто е заучил определени звуци. По същият начин и ние може да бъдем като папагали и Господ ни предупреждава в същия стих Исая 29:13, че ние ставаме папагали когато с устните си хвалим, величаем Бога, а сърцата ни не участват. Един Божий мъж е казал, че (той говори за молитвата, но искам да ви го кажа същото нещо за хвалението) хвалението има дотолкова стойност пред Бога, доколко участва сърцето в него, твоето и моето сърце. Защото Бог не гледа на лице, а на сърце. И не зависимо какво правиш отвънка, дори можеш да пееш много красиво, но ако твоето сърце е някъде другаде то това пред Бога не е стойностно. Бог иска сърцата ни да го хвалят, а не просто устните ни.

Как да Го хвалим?

Псалм 146:1- Душата ни да хвали Господа.

Не само устните, но и душата. Хвалението е нещо, в което трябва да участва и душата ни. Мислите, емоциите и волята ни да се включат в хвалението. В пеенето на песнички може да не участва твоята душа, но в хвалението трябва да участва.

  • волята – решение
  • мислите – разбиране и познаване с разума
  • чувствата – емоциите

Псалм 47:7 Хвалете Господа с разбиране

Господ не иска да Го хвалим с неразбиране. Не иска да Го хвалим като папагалите, които просто повтарят и не разбират какво говорят. Господ иска да разбираме какво говорим.

Псалм 103:1 – Да Го хвалим с вътрешността си.

Това, което е вътре в тебе нека хвали. Хвалението извира отвътре, от сърцето, от душата и Бог иска ние да Го хвалим по този начин. Ето, защо не е правилно да се сковават хората по време на хваление и да биват възпирани да изразяват своите емоции и чувства към Бога. Защото ние трябва да позволим това, което е вътре в нас да излезе в хвала към Господа. Има разлика. Случвало ли се е да застанеш в църква и просто да повтаряш песни. Знаеш песента, знаеш текста и устата ти се отваря, но сърцето ти се прозява и ти си някъде съвсем другаде. Или си вкъщи, или си в проблемите си, или си в нещо друго, но не мислиш и не участваш в това, което пееш. Думите, които излизат по време на хвала, трябва да бъдат думи, които изригват от нас. Думи, които да се осмислят от нас и ние да Го хвалим с разум, с разбиране. Да Го величаем. Да разбираме смисъла на това, което пеем. Ако ние просто говорим думи, а не влагаме сърце в тях това е като да посееш люспи от семка в земята. Ще поникне ли растение? Но ако влагаш сърцето си е като да посееш пълно зърно в земята пълна. Ще поникне нещо. Така че кое дава плод? Онова, което извира от сърцето.

Притчи 4:23 – От сърцето е извора на живата хвала.

В църквата когато се хвали Господ трябва да се хвали Господ. Независимо дали с инструменти или без инструменти Бог зачита хвалата, която е от сърце. Ако ние го хвалим само с инструменти, а без сърца считайте, че тогава няма да има голям ефект.

  • Господ не иска да мълчим, а да Го хвалим
  • Пляскане с ръце – Псалм 47:1
  • Танцуване и Хороиграние – 2 Царе 6, Псалм 149:3, Псалм 150

Хората може да не са доволни от начина по който хвалим Господа или от това, че Го хвалим изобщо, но това не трябва да ни спира. Господ не гледа на външното Той гледа на мотивите в сърцето ни. Най-важната част от хвалението остава невидима за човешкото око. Затова е препоръчително да не съдим другите за начина им на хваление, защото не знаем мотивите им. Иначе има опасност да се окажем в положението на Михала (2 Царе 6) и да останем безплодни, безрезултатни в живота и служението си пред Бога. Ние сме склонни да съдим другите хора за това как хвалят Бога. “О, тези пляскат с ръце, други танцуват, трети викат”.

Хвалението е в сърцето на човека, но не трябва да си остане само там. Бог иска ние да проявяваме нашата любов към Него по всякакъв начин. Да изразяваме любовта си. Ако съпруга много обича съпругата си, но не показва любовта си. Не й казва нито една блага дума за да изрази отношението си. Как ще се чувства тя? Господ знае, че ние Го обичаме, но Той желае да изразяваме нашата любов. Да показваме нашето отношение, да изразяваме нашата хвала към Него. Това е необходимо. Ако винаги стоим като дървета и не смеем да запляскаме с ръце или да си издигнем гласа заради мнението на хората и ако не смеем да танцуваме пред Него никога, това не е добро и угодно на Бога.

Ако много критикуваме другите, има опасност да останем в положението на жената на Давид – Михала. Тя го погледна отгоре и каза: “Хм, царя на Израил! Не го е срам! Да танцува пред слугините и пред слугите си. Срам и позор.” И го презря в сърцето си. И като се прибра той тя му каза: “Не те ли беше срам да се разсъблечеш пред слугините и пред слугите, да танцуваш? И той каза: “Не пред слугините и слугите, пред Господа съм танцувал. И пред Господа се смирих и още повече ще се смиря. Пред Господа, Който избра мене пред твоя баща пред Него го направих, а от слугините и слугите ще бъда почитан.” И тогава се казва, че Михала до края на живота си остана бездетна. Всеки човек трябва да бъде много внимателен когато критикува начина по който другите хвалят Бога. Кои хора най-много критикуват? Тези, които нищо не правят. Тези, които правят, просто нямат време да критикуват. Те правят. Така че имаме от една страна хора, които правят и от друга хора, които критикуват. Аз предпочитам да съм от правещите.

Една книга за Смит Уигълсуърт започва така: Той имаше много критици, говореха против него, плюеха го, но днес никой не ги помни, а Смит У. е запомнен от християнския свят. Неговото име остава. Защото се казва, че паметта на праведният се запазва. Другите, които само критикуват си отидоха. Дали е правилно или не правилно, Господ гледа на сърцето му. Никой човек не може да знае какво има в сърцето на другия. Той служи на Бога и Бог ще оцени работата му. А на нас не ние дадено да критикуваме, а да обичаме. Нашата работа не е да критикуваме хората как хвалят Бога, а да хвалим Бога.

Погледнете в Псалмите, пише ли някъде “Критикувай тия дето пляскат с ръце. Критикувай тези, които си вдигат ръцете, критикувай тези, които викат. Критикувай тези, които пеят бързи песни. Критикувай тези, които пеят на цигански, критикувай тези, които пеят на български. Критикувай тези, които танцуват. Критикувай тези, които са без песнарки, критикувай тези, които са с песнарки.” Никъде не пише такова нещо. Казва: “Всичко що диша, нека хвали Господа.” Нашата задача не е да критикуваме начина, по който служат хората, а да хвалим Господа.

Трябва ли хората в църквата да стоят като мумии, а като излязат от църквата ходят по сватби и дискотеки за да танцуват. Господ иска по всякакъв начин да Го хвалим, включително и танца си. Ще излеем сърцето си пред Него в танц, в хороиграние и по всякакъв друг начин, както Давид направи. Трябва да осигурим свобода на хвала в църквата ако искаме да видим Святия Дух да действа. Това, обаче, не означава да се отиде в другата крайност хората да се разюздват. Напротив трябва да бъдем дисциплинирани и свободни. Да има самоконтрол в това, което правиш.

Начин на живот

Кое е подходящото време за хваление на Господа?. “Хвалете Господа по всяко време” казва един от Псалмите. “Да хвалим Господа. Ще хваля Господа по всяко време.” По-лесно е в добро време да Го хвалим. Не е естествено да го хвалим, когато отчаяние ни нападне. Не е трудно да хвалиш когато когато слънцето грее ярко. Но когато се спусне мрак в живота ни. И все пак Библията ни съветва да Го хвалим по всяко време. Това е Неговата воля. Защото когато е трудно когато е тежко, когато сме в проблеми, Господ пак е достоен да бъде хвален. Нещо повече, Той е дал обещания, за спасение от всяка тъмнината. Роптанието едва ли ще ни помогне. В Псалм 103 духът казва на душата да благославя? Явно на душата не винаги и се благославя Господа след като трябва да й се казва да го прави. Понякога на нея не й се благославя. Душата не трябва да ти казва какво да правиш. Не трябва да бъдем водени от чувствата. Не душата трябва да ни казва какво да правим, а ние трябва да й кажем. Ние трябва да я дисциплинираме.

Как да хвалим Господа? Хвалата трябва да извира отвътре навън. Това, което Бог е вложил в нас трябва да го извадим пред Него. Хвалата трябва да извира отвътре навън. Това е първото нещо. – Всичко вътре в мене трябва да хвали святото му име.

Псалм 33:3 – Изкусно.

Да направим изкуство от хвалението. Трябва да бъде красиво, да бъде по-добро от онова, което има света. Онова, което е родено от Бога побеждава света. И това е НОВОТО създание. Способността да творим сме наследили от нашия Баща. Той е великият Творец. Да творим красота, както подобава на деца на Бога. Това не означава, е този, който не може да свири или да пее хубаво няма право да хвали. Напротив, всичко трябва да хвали Господа. Който може и който не може трябва да хвали Господа. Който може да пее, който не може да пее, всичко трябва да хвали Господа. Обаче, това не означава, че музикантите не трябва да се развиват. Господ е вложил съкровище в нашите глинени съдове. По времето на Давид музикантите, или така наречените левити не са правили друго освен по цял ден да се заминават с музика. И на тях им е бил определен десятъка, за да бъдат изхранвани те и семействата им, за да могат да си движат делото на служението.

Псалм 149:1 – Нова песен.

Имаме нужда от нова песен. Тя е нов носител, в който се излива новото.

Старата ръждяса и се амортизира от прекалена употреба. Трябва да и отдадем заслуженото. Трябва да отчетем, че тя свърши много добра работа през годините, особено през времето на комунизма. Но е крайно време да и дадем нужната почивка. Ако почиваме на стари лаври и искаме да върнем миналото, не ще стане. Живеем в ново време. Влязохме в нов век и хилядолетие. Не са много поколенията, които са имали тази чест да живеят в две хилядолетия. Усеща се различен полъх.

Музиката е едно от първите неща, които реагират и отразяват всяка промяна на времената и поколенията. За сметка на това официалната религиозна система обикновено е мудна и консервативна. Така е било и по времето на Божия Син, пророците и апостолите. При своите си дойде по начин и във вид, в който не Го очакваха и те не Го приеха. Докато Го разпознаят, Го разпънаха. И днес не е по-различно. Новият начин, по който Бог ни посещава и ни говори първоначално се отхвърля и преминава през процес на разпъване. Новото движение на Духа се приема чак след време, когато е доволно остаряло. Никой не казва веднага на новото вино, че е добро. Изчакват го да остарее и го предпочитат старо.

Защо трябва да сме винаги последни в разпознаването на времената и сезоните. Ние, които трябва да сме пророчески народ. Да имаме отворени очи да виждаме онова, което Отец върши. Той ни открива и идните неща. Трябва да сме в час с времето, в което живеем и дори с това, което ще дойде. Да бъдем подготвени предварително.

Но има комфорт и сигурност в старото, изпитаното. Както сме приели, така ще караме. Може би е време да излезем от лодката на удобната религия и да рискуваме да влезнем в неизвестното като ходим по думите на Господа “нова песен”. Това е записано в няколко псалма. Някои твърдят, че това е Старият Завет. Но всъщност той е част от Боговдъхновеното Божие Слово, което живее и трае за винаги. Не е умряло все още и няма да умре. Освен това къде другаде е писано повече за хваление и песни, ако не в псалмите? Тази книга има главно такова предназначение. Ако искате да се научите истински да хвалите Бога, Псалмите са прекрасно ръководство за това. По-добре не използвайте за това Левит или Второзаконие, не, защото ги подценявам, а защото имат по-различно предназначение.

Старите песни, песните от песнарките, не са нито по-добри, нито по-лоши от новите. Целта, с която са създадени е да се хвали Бог. Затова те са прекрасни. Но колкото и прекрасно да е едно нещо, след време се изтърква и амортизира. Младите хора не можем да ги докараме в църквата с песен, която някога е била нова, но вече не е и те не я разбират и не може да ги развълнува. Старата кукичка е ръждясала, а за новите риби се нуждаем и от нова стръв.

Хваление в единство – 2 Летописи 5:13-14

Това е много важен стих. Какво стана когато хвалителите започнаха с един глас да хвалят Бога? Помещението се изпълни с облак и това беше Божията слава. Изпълни се до такава степен, че те не можеха да стоят и да служат, защото присъствието беше там. Виждате каква сила има в единното хваление. Господ иска да го хвалим с един глас и едно сърце. Нека бъдем единни и да Го хвалим. Голяма сила има в единството. Те бяха събрани единни на Петдесятница и Светият Дух слезе с огън, с вятър. В 133 Псалм се говори за единството и за резултатите. Там има помазание, благословение, там има вечен живот, там има свежест, това е угодно на Бога, защото има единство. Там е и Божията сила. “Ако двама или трима се съгласят да попросят нещо от Отца, Той им Го дава”Мат.18.

Свобода на хвалението – Псалм 49:1 

2 Коринтяни 3:17 “Където е Господния Дух там е свобода”

Също така и обратното е вярно. Ако няма свобода на едно място Божият Дух трудно пристига. Защото ние трябва да му осигуриме свободата. Той действа в атмосфера на свобода. Не действа в робство. Там, където са вързани хората и не желаят да се освободят Божият Дух ще Го търсиш с лупа и няма да Го намериш.

Викнете – Псалм 47:1

Има време за викане. Когато бяха заобиколили Ерихонските стени Господ им каза: “Искам вик, искам тръбен звук!” И стените паднаха. Има време, в което трябва да извикаш към Бога. “А благоприличието брат?” Точно това благоприличие, което е против Бога нека да го оставим. Нека да изпълняваме Божията заповед. Нека да изпълняваме това, което Той казва. “Викнете към Него с глас на тържество”. Трябва да можем да освободим този вик. Има сила във вика ни. По надолу в 47 Псалм се казва защо да викнем. Защото Господ покорява враговете ни. И ние има за какво да викаме. Има сила в това.

Хвалете Го славно – Псалм 66:2

Трябва да го хвалим славно, а не така сякаш се срамуваме. Да Му отдаваме наистина славата. Да носи наистина слава на Бога. В Библията се казва не споменавай напразно името Господне. Нека да Го споменем на истинско място, нека да Го сложим името Господне там, където ще донесе слава, а не просто така да използваме името на Господа. Да не използваме името на Господа, за да заблуждаваме. Да не си измиваме ръцете с Господа. Нека да не се оправдаваме с Бога.

Цялата слава на Бога – Исая 42:8 

Много е важно. Бог желае да Му отдаваме цялата слава. Никой човек не трябва да получава славата по никакъв начин. Колко процента от славата трябва да бъде на Бога? Славата си не ща да дам на никого. Много е опасно славата да се отдава на човек. Смит Уигъусуърд е имал един такъв момент в края на служението си. Четял писма и казал на своя приятел Лестър Самрал: “Хората прекалено много взеха да гледат на мене. Господ ще ме отмахне, защото Той няма да даде на никого славата си.” И след 3 дни Смит У. починал. Никой човек няма право да сложи себе си на мястото на Бога или да взима от Божията слава. Нито пък ние имаме право да отдаваме слава на човек по някакъв начин. Цялата слава принадлежи на Бога.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ХВАЛЕНИЕТО

Прослава на Бога

Когато ние се научим да Го хвалим по всяко време ние носим слава на Бога по този начин. Хората ще кажат: “Тези хора и в трудно и в леко време хвалят Бога. Наистина Бог прави нещо за тях.”

Радостта е сила – Неемия 8:10

Когато сме радостни в Господа ние сме силни, а когато сме унили сме слаби. И затова се казва, че Бог ни дава облекло на хваление вместо унил дух. Кое предпочиташ? Унил дух, отчаяние, оплакване депресия или облекло на хваление, дух на хваление? Твой е избора. Ако ти избереш хвалението, да хвалиш Господа и в трудно положение няма да останеш в робство. Хвалението е избор.

Хвалата е сила – Матей 21:15-16 и Псалм 8:2

В Матей 21:15,16, Исус цитира Псалм 8:2. Той казва: “от устата на младенците и сучещите приготвил си хвала”. Ако погледнем Псалма обаче, ще видим, че там е използвана не думата “хвала”, а “сила”. В думите на Исус има мощно откровение. И то е, че хвалата носи сила. Хвалението е военна сила приготвена от Бога за нас. Каква е целта и предназначението на тази сила? Да накараме противника да млъкне. Ние можем да смулчим врага. Силата ни се дава за воюване с нашите противници. Нужна е, за да можем да побеждаваме Сатана. Когато хвалим Бога, Той му затваря устата. Когато хвалим Бога, Той кара нашия обвинител и клеветник да мълчи.

Боят е на Господа – 2 Летописи 20:22

Боят не е наш. И Господ дава победа на тези, които предават себе си и войната на Него. Които предават боя на Него и Го хвалят за победата преди да я видят. Такъв е бил случая с цар Йосафат. Срещу него се насочва огромна противникова армия. Но той сложил хвалителите на най-предната линия, преди войската. Това ни разкрива защо Сатана толкова мрази хваленията и търси всевъзможни начини да ги разбие. Те са духовна армия на Господа. През време на хвалението Господ постави засада и объркване сред враговете им и те се онищожават помежду си. Израел побеждава без дори да влезе в боя. Какво чудо! Докато хвалим Господа няма нужда ние да се бием и напъваме, а побеждаваме защото Бог воюва за нас.

Господ населява (е възцарен) в хвалението ни – Псалм 22:3

Където наистина се хвали името на Господа, там присъствието Му става осезаемо. Хвалейки Го, ние Го издигаме като Цар. Неговото Царство се изявява в сила, не в приказки (1 Кор.4:20). Той не налага себе си, нито господството Си. Ако Му позволим да управлява сред нас, Той ще изяви своята слава. Има смисъл да Го оставиме да работи и да не Му пречим. Той може да свърши работата по-добре от нас. Където Духът е Господ там е свобода. Където няма свобода, някой друг е в контрол. Където е Царството Му, там има сила, а не слабост. В атмосфера не свобода, Той действа и тогава има резултати, а не само приказки.

2. ПОКЛОНЕНИЕ

Как да се покланяме?

  • С духа си да се покланяме – Йоан 4:23,24
  • Чувствителност към водителството и гласа на Свeтия Дух.
  • Тишината – Мълчи и знай, че Аз съм Бог!

Хваление и поклонение във време на духовна тъмнина – Деяния 16:25-26

  • Първо, разтърсва основите на тъмницата (ада).
  • Второ, затворени врати се отварят.
  • Трето, оковите на вързаните се развързват.
  • Четвърто, хора се спасяват от властта на тъмнината.

Когато Павел и Варнава бяха в затвора те не стояха да се оплакват и да роптаят, въпреки че имаше защо (бяха бити и вързани във вериги). Те хвалеха Бога с химни и се молеха и Господ разтърси основите на тъмницата. Веригите на всички хора наоколо паднаха, вратите се отвориха и всички бяха свободни. И аз вярвам, че това се случва в някои служения, когато има хора, които знаят как да хвалят Господа. Не само те стават свободни, но и хората наоколо получават освобождение чрез тази хвала. Господ разтърсва и разклаща основите на царството на мрака, когато Го хвалим. Заслужава си да Го хвалим. Освен това Господ отваря врати. Господ разчупва оковите на робството. Господ спасява хора. Семейството на тъмничния началник се спаси.

Освобождение от демонично действие чрез музикално поклонение – 1 Царе 16:23

Давид свиреше на лира, а Саул когато беше атакуван от демон. Когато Давид свиреше демонът си отиваше и Саул се освобождаваше. Музиката въздейства върху душата на човека и той се отваря за действието на Божия Дух.

Музиката, Божието присъствие и пророкуването – 4 Царе 3:15-16

  • Първо, музика.
  • Второ, Господната ръка дойде върху Елисей.
  • Трето, Елисей пророкува. Освободи се Божие Слово.
  • Четвърто, Бог извърши чудо на избавление.

Елисей изговори пророческо слово, което донесе избавление на цял Израил. Когато ние използваме музиката както трябва, ние влизаме в присъствието на Бога и Неговата ръка идва върху нас. И тогава идва и пророческото слово, което носи светлина и избавление. Има връзка между поклонническата музика и пророкуването.

Влизане в Божието присъствие – Псалм 100:4

В дворовете Му се влиза с хваление. В дворовете на скинията е шумноТо е по-бурно и шумно. Има прах, който е образ на плътта. Може да има и плътски изпълнения. Хвалим Господа с душата си, а се покланяме с духа си. “Който Му се покланя, с дух и истина трябва да се Му се покланя. (Йоан 4:23-24)

Хвалението обикновено е преди поклонението.

Поклонението ни въвежда по-дълбоко в присъсвието на Бога, в светилището на Господа. Там е тихо. Шумът остава на двора. Когато дойде време за поклонение то обикновено е тихо. Вътре е чиста, свята територия. И какво се получава по време на поклонение? Словото ни казва “Мълчи и знай, че Аз Съм Бог.” В поклонението ние мълчим, за да може Бог да говори. В тишината Господ действа по най-мощно. За влезем в Светая Светих трябва да се научим да се покланяме.

(Яков4:8) “Приближавайте се при Бога и той ще се приближава при вас.”

Святият Дух е нашият Водач в поклонението – Йоан 16:13

“Той ще ни води във всяка истина”.

 Святият Дух е този, който ни води в присъствието на Отца. И ние трябва да се оставим да бъдем водени по време на хваление и поклонение. Да ни води Св. Дух в присъствието на Отца. Св. Дух е нашия водач.

Святият Дух прославя Исус – Йоан 16:14

Ако ние се оставим да бъдем водени от Святия Дух наистина ще прославим Исус. Може много пъти да кажем слава на Бога, но ако не сме воден от Св. Дух няма да донесем слава на Бога. Св. Дух води към Исус, Той ни учи на пътя към Исус. Св. Дух е този, който ни въвежда Божието присъствие. Той е този, който свидетелства и прославя Христос. Той е нашият учител и без него не можем да направим нищо.

Стига се до момент след хвалението когато идва време за поклонение и оставаш сам с Бога. Очите са затворени, присъствието Му е върху тебе. Често има сълзи в очите. Застанал си насаме с Него, говориш, пееш на Него и Му се покланящ. Влизаш в близки, интимни взаимоотношения с Него. Това е място, където си близо до Него и там ти можеш да докоснеш Бога и Той да докосне теб. Там не е трудно да вярваш. Всичко е възможно за този, който е близо до Бога в поклонение. Чудесата са близо. Но поклонението е нещо, което става с нашата вътрешност – Исая 29:13. Затова нашето приближаване при Бога не трябва да е само с устни, а да бъде със сърцето. Като дойдем на църква, това, което трябва да стане е сърцето да се приближи при Бога. Когато сме в молитва, трябва да приближаваме при Бога не са само устните си. Не да декламираме като заучени стихотворения. Сърцето, да се омекне и да стане чувствително.

Евреи 4. “Днес ако чуеш гласът Му не закоравявай сърцето си”

 Със сърцето се приближаваме към Бога

Идва велико време когато Божият народ ще се научи да се покланя. И там, където има истинско поклонение, там къде сме близо до Бога и Неговата сила и присъствие е близо до нас там няма да може да устои нито смъртта, нито болестите, нито демоните. Защото “Където е Духът на Господа няма робство”. Там идва свобода. Ще виждаме чудеса да стават каквито не сме виждали. Всичко ще стане възможно поради присъствието на Бога. Да се научим личната си молитва и в хваление и поклонение да влизаме в присъствието на Бога и да оставяме Неговата милостива и благодатна ръка да ни докосва, да имаме лична и близка връзка с Бога.

Реклами