Възстановяване

Интернет предавания с пастор Пламен Петров на 05.05.2011 г. и 03.06.2011 г.

Исая 58:13 И родените от тебе, ще съградят отдавна запустелите места, ще възстановиш основите на много поколения и ще те нарекат поправител на развалини, възобновител на места за население

   Това е, което Господ иска да направи. Господ иска да бъдем поправители на развалините и възобновители на места и пътища. Бог иска да възстановява и възобновява. Бог е Бог на възстановяването. Исус Христос казва:

“Аз съм възкресението, Аз съм и живота”

  Той иска да възстанови твоя живот, иска да възстанови семейства, да възстанови живот. Господ е Господ, който възстановява, възкресява и дава живот. В това време, в което виждате какви трудности има в икономическо, духовно, душевно отношение, Бог е Бог който възстановява и иска да възстанови семейството ти. И не само това, но Той казва: “Родените от тебе”, това означава твоите деца, Господ иска да ги използва и тях за възстановяване. Не само децата ти по плът, но и децата, които Бог ще ти даде в духовно отношение. Той иска да бъдем бащи и майки да имаме духовни деца, които деца да отидат и вършат Божията работа след нас. Господ иска да възстанови развалините, развалини от първата църква, църква за която четем в Деяния на апостолите. Тя е модела, по който трябва да се движим днес. Днес ние трябва да живеем в 29-та глава на Деяния на апостолите. Деяния на апостолите има 28 глави, 29-тата, ние трябва да я пишем днеска. Така, че Бог иска да ни използва, за да може ние да отидем и да вършим делата, които са вършили апостолите и първата църква преди нас. Господ иска да възстанови отдавна запустелите места, що се касае до областта на изцеление, на освобождение, в различни области на Евангелието, Бог иска да възстанови силата, иска да възстанови онази сила, която възкресява мъртвите. Ние трябва да започнем да се движим в тази сила и Господ затова ни дава възможност да проповядваме Евангелието и да поучаваме, и да обучаваме. Това нещо трябва да стане в България, това трябва да стане и извън България. Да станем поправители на развалините, да възобновим тези пътища, да възобновим тези места, да отприщим тези стари извори, които филистимците са затрупали, да възобновим и да отпушим тия извори на живот, трябва да се отприщат, да се отпушат и Господ иска да ни използва за тази работа.

  Приятели, имаме работа да вършим. Народа се нуждае, църквата се нуждае от това.

  Искам да обърнем също в книгата на пророк Йоил  2:25. Слушайте:

Ще ви възвърна годините, които изпояде скакалеца, изедникът, прагът и лапачът, моята голяма войска, която пратих между вас. И ще ядете изобилно и ще се наситите и ще хвалите името на Господа Вашия Бог, който е постъпвал чудесно с вас и людете ви няма никога да се посрамят 

  Това е едно пророчество, което Господ дава. Господ казва – „ще възвърна години”. Не само ще възвърне неща, но ще възвърне години, които крадецът е откраднал от нас, години, които ние сме загубили. Това е една толкова добра новина, че Господ може да възстановява дори години. Някой казва – е, колко години съм изгубил! Както и аз си го казвам, но Господ обещава, че ще възвърне тези години.

  “Ще  възвърна годините, казва, които изпояде скакалеца”. Скакалеца яде листата, той изпояжда листата. Растенията без листа не могат да дават плод. Има по-съвременен превод – казва се “листна въшка”. Листната въшка също яде листата. Листна въшка, “червея”, Червеят работи даже отдолу да яде корени и т.н. Виждате някои неща могат да атакуват в корена. “Бръмбарът” – отново яде цветове, листа и т.н. “Гъсеницата”, не само листата може да атакува, тя може да атакува също и плода. Изобщо това са все едни такива слуги, които идват, за да унищожат реколтата, която Господ ни е давал и ти като се обърнеш назад можеш да погледнеш как врагът е изпратил определени посланици да ти разрушат живота. Защото

Крадецът идва да открадне, да убие и да разруши 

  Тука казва – “Моята голяма войска, която пратих между вас”.  И това е, защото Господ е допуснал те да дойдат поради греха, в който по това време са влезли израелтяните. Но вие много добре знаете, че Господ казва, че и Новодухоносор е негов слуга, в смисъл такъв, че е извършил онова, което би трябвало да се извърши при положение, че народа е в грях. Защото народа на Израел е бил в грях и естествено, че  идва наказание върху тях. В този смисъл, не че Бог ги изпраща, за да вършат зло. Когато Господ си оттегли ръката, злото идва. Така, че  ние искаме какво? Господ да ни възвърне онова, което е изял червея, гъсеницата, листната въшка, бръмбъра, всичко онова, което врага е отнел от нашия живот има нужда от възстановяване.

  И това, което Бог ми показва по отношение на служението ни, че служението трябва да се нарече ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, RESTORATION, ресторейшън, възстановяване, защото въпроса приятели, не е само хората да бъдат освободени от нечисти духове. Нещата са много повече от това. Господ не пожела само да освободи Израел от Египет, Той не само освободи Израел от Египет. В пустинята Господ освободи Израел от Израел, от себе си, т.е. от плътта и след това, когато ги въведе, Той не само ги освободи от робството, но ги въведе във владение и власт. По същия начин, Господ иска да ти даде наследството. Освобождението е едната част, но Той иска да ти даде наследството. Бог иска да ти даде видение, визия за бъдещето, иска да ти даде посока. Защото знаете ли какво се получава?

  Както казва Притчи:

Без пророческо видение хората се разюздават 

  Затова хората са толкова разюздани в греха в момента, защото хората нямат пророческо видение. Яж и пий, защото утре ще умреш. Това е, което е смисъла на живота на хората от този свят в момента. Друг превод казва – „където няма пророческо видение, хората не са мотивирани, те нямат цел в живота си” и особено младите. Защо влизат толкова в наркотици и в пиянство и в други такива неща? Защото те просто нямат цел.

  Вижте, Господ иска да даде видение, иска да даде визия. Даже учудващото е, че хората в църквата често пъти нямат виждане, нямат визия за живота си, не знаят накъде да тръгнат и не знаят какво да направят. И аз искам да ви кажа, че това е нещо, което Бог иска да направи. Виждате ли нещо? Когато Мойсей застана пред огнения храст и видя едно явление, което не беше виждал и там пред огнения храст, той имаше среща с Всемогъщия Бог. Бог му говори и Мойсей имаше среща с Него. Тази среща беше ключова за неговия живот и неговото служение. Беше критичен момент, в който Бог промени съдбата на живота му. Може би той си е мислил, че до края на живота си ще пасе овцете, но Бог промени всичко.

  И аз искам да ти кажа нещо – на едно такова място, на каквото той беше, беше излязъл от своята родина и беше отишъл на чуждо място. Има много българи, които са излезли от страната, отишли са на чуждо място, може там да е твоя храст, може там да срещнеш именно Господа. А може да си в собствената си родина, в България да се намираш, на своето си място, обаче може да се срещнеш с Господа там, където си и може да имаш твоя огнен храст. Тази среща е съдбоносна, тази среща ще промени  всичко. Не да си измисляме, а срещата ще промени всичко. Търси среща с Господа. Имам желание да правим такива служения, в които хората да се срещат с Господа, да влизат в Неговото присъствие, служби на потапяне, в които  да влизате в присъствието на Господа и да имате среща с Него.

  И след тази среща с Господа, това което се получи е, че Мойсей получи заповед, получи посоката, получи видение, Той получи визията за живота си. Неговото призвание се активира. Ти имаш призвание, но активацията ще стане при една среща с Господа.

Търсете Господа, търсете Неговата сила, търсете лицето Му винаги 

  И когато той отиде и се срещна с Господа, и отиде в Египет, този път той отиде не просто като Мойсей, не като човек, а отиде като Божий служител, помазан със сила и духа на Бога, с чудеса, знамения и велики дела да освободи един народ от робството. И Господ ни използва за освобождението на народа, обаче преди това Мойсей имаше тази среща. След срещата той започна да освобождава народа с чудеса, знамения и велики дела.

  И аз искам да ви кажа, че това което имаме нужда да правим е не само да имаме служби на потапяне, където да се срещнете с Господа, но трябва да имаме служби, на които хората да се освобождават от демонична опресия, да се изцеляват от своите болести, за да може Господ да донесе възстановяване. Бог иска да те възстанови. Има хора, които имат ментални болести, умствени проблеми; има хора, които са с душевни, емоционални проблеми. Господ иска да премахне това и да възстанови душата ти, да възстанови ума ти, да възстанови тялото ти. Парализираните трябва да ходят, куците трябва да тичат. Господ иска да ви изцели, за да можете да бъдете възстановени вие и след това да отидете да възстановявате и други. Това послание на възстановяването е нещо, което Бог дава в това последно време.

  Искам да ви прочета още нещо, което се намира в Деяния на апостолите 3 глава, от 19-22 стих. И тука се казва:

Затова покайте се и обърнете  се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа 

  “Покайте се”, тоест, променете си мисленето, посоката, обърнете се казва, за да се заличат греховете ви. Господ иска нашите грехове да се заличат. Има нужда да се обърнем към Господа, за да може тия грехове да се заличат. Има хора, които трябва  да си изповядат греха, има хора, които трябва да оставят греха. Не можем да очакваме възстановяване, без да сме се покаяли. И след това казва, “за да дойдат освежителни или възстановителни времена от Господа”.

  Сезон на възстановяване идва върху църквата, сезон на освежаване идва върху църквата. Приеми го с вяра и плати цената, за да го имаш. Стани част от това. Господ иска да направи следното нещо – да изцели църквата си, затова има нужда църквата първоначално да бъде като болница, където да се изцелява душата, да се изцелява тялото, Той иска да изцелява църквата. След това да я превърне в една армия, да възстанови една армия, както в Езекил 37 глава – мъртвите сухи кости да се възкресят, да се изправят и да станат армия. Възстановяване, възкресяване, изцеление и след това вече овластяване и помазване, за да можем да ходим и вършим Божията работа.

  И тука казва – „за да може освежителни или възстановителни времена или сезон да дойде от лицето на Господа”.

  Забележете от къде идва? От лицето на Господа. Не идва от деноминация, не идва от доктрини, идва от живо общение с Господа, както Мойсей видя лицето на Господа и оттам дойдоха освежителни времена и възстановяването на Израел поради този човек, че той се срещна с Господа. По същия начин, ние ако се срещнем с Господа, възстановяване и освежаване ще дойде първо върху нас и след това върху църквата. Защото казва Псалм 105:4:

Търсете Господа, търсете Неговата сила, търсете лицето Му винаги

  И после казва  –

“И Той да ви изпрати определения за вас помазаник.”

  Първо ще дойде възстановяването и после ще дойде Помазаника Христос.

Исуса, когото трябва да приемат небесата, до времето когато ще възстанови всичко 

  Така, че ние сме в сезона на възстановяването. Знаете ли, трябва да се включим в този сезон. Ти трябва да разбереш в какъв сезон се намираш. Не просто да се оплакваме от състоянието на църквата, от нашето лично състояние. Искам да ти кажа – Господ иска тебе да те възстанови и иска и другите да възстанови чрез тебе. Каза на Авраам –

Ще те благословя и ще те направя за благословение на другите.

  Първата стъпка – Господ иска да те възстанови, да те благослови и след това да те направи инструмент за благословението и възстановяването на другите. Затова ви казвам – Господ иска да изгради една армия от войни. Дали ти ще влезеш в тази армия, дали ще станеш войн? Войнът е облечен с оръжие, войнът е въоръжен. Трябва да се въоръжиш, както казва Ефесяни 6:10:

Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество 

  Най-после, казва станете армия, станете да заяквате в Господа и в силата на Неговото могъщество. Господ иска да те доведе до място, където да започнеш да заякваш и да не се оплакваш, но да заякваш и да започнеш да воюваш за собствената си душа, да воюваш и за душите на другите. Най-после, най-сетне вземете да заяквате.

  Искам да ви прочета във ІІ Тимотей 2-ра глава:

Ти, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Исуса Христа 

  Какво казва? Заяквай, ставай силен в благодатта. Не по плът, а в Божията благодат да заякваш, да тренираш.

Каквото си чул от Мене пред много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат 

  И аз искам да ви кажа – това, което слушате при много свидетели, не е нещо като – „дай ми кафе”, или „дай ми да пия чай” или „подай ми водата”. Нещо, което слушаш при много свидетели, т.е. нещо, което е важно, това предай на верни човеци.

  Павел казва на Тимотей, който е негов ученик – предай на верни хора. Трябва да предаваме словото на верни хора. Това, което казва – трябва да търсим верни хора, които обаче да са способни, не само да са верни, но да могат да научат и други. Така, че виждате тука четири поколения на предаване – Павел предава на Тимотей, Тимотей предава на верни и способни хора, и те предават на други ученици. След това в стих 3 казва:

Съучаствай в страданието като добър войник Исус Христов 

  Нека да бъдем добри ученици на Исус Христос. И казва какво? Вземай участие във страданието, т.е. бъди търпелив. Недей да хленчиш за всяко нещо, което ти се случва. Ти си войник, ти си въоръжен, всеки войник може да получи рани оттук-оттам, влиза в болница и излиза. Всеки войник може да има някакъв проблем, но ти продължавай ти си войн, трябва да влезе това в мисленето ти. И аз ти казвам – ти си войн от името на Господа. Господ е предназначил да бъдеш негов войник. Войни на Христа, както имаше едно време една църква, да бъдем войници на  Господа.

Никой служещ като войник не се вплита в житейски работи 

  Искам да кажа, че когато служиш като войник, ти отиваш и грижата за тебе я има държавата. Държавата те храни, държавата те облича, държавата те подслонява. По същия начин, когато ти служиш като войник на Господа – Господ те храни, Господ те облича, Господ те подслонява. Така, че като си войник, недей да се вплиташ в излишни житейски работи, тука става въпрос за неща, които те отдалечават от Господа. Има хора, които се вплитат в неща, които ги отдалечават от Господа, но ти вече си нает в армията. Тези, които са наети в армията, те полагат клетва. И ние като сме наети в армията, ние сключваме завет с нашия военачалник, капитан или генерал Исус.

Не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник 

  На кого трябва да угаждаме? На нашия военачалник Исус. И после дава пример:

И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се подвизава законно 

  Вие виждате, някои от вас обичат да гледат футбол. Когато се играе футбол, може някой да вкара гол, но ако е от засада, не се зачита гола. Трябва да се спазват правилата.

  И ние трябва да се движим по правилата на Господа. Не можем да си действаме по наши собствени правила. Затова някои губят битката, защото си създават свои правила. Нека да слушаме нашия треньор Исус и нека да играем заедно.

  Нещо искам да ви покажа тука важно. Единадесет футболиста играят заедно, за да спечелят победата. Един футболист отбор не прави. Също така те са под ръководството на треньора си, а нашия треньор е Исус Христос. Затова искам да ви кажа, че ние заедно играем една и съща игра и имаме един и същи противник. Същото е в армията. Армията не се състои от един войник, армията се състои от множество войници, които са подредени стройно, има ред, дисциплина и има подчинение на съответните власти. На войника може да не му харесва да стане сутринта рано, може да не му харесва да се строява, да прави равнис, да ходи да тренира, може да си мисли, че знае повече от старшината или от капитана или полковника, обаче въпреки всичко, той е длъжен да се подчинява. Така е и в армията на Господа. Трябва да има ред, както казва тука:

И в игрите, за да получиш венец или награда, трябва да играеш законно

  И после вижте тука вижте какво казва:

Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете 

  Интересно. Обаче, знаете ли на испански се казва – “за да може да вкуси земеделецът от плода, трябва първо да работи”. Това го казва испанския превод Рейда Валера. Земеделецът, за да вкуси от плода, трябва първо да работи. Това е  много интересно нещо.

  Забележете, комбинацията между благодат и действие. Ако земеделеца да предположим, че си каже – тази година имаме благодат, имаме хубаво слънце, имаме изобилен дъжд, всичко идва на времето, ще имаме страхотна реколта, тогава давай да лежим. Ако си го каже това земеделецът и отиде на есен на полето да ожъне, в един момент се окаже с едни много високи бурени, защото наистина има благодат, обаче вместо да има добро семе посято, има лошо семе посято. Тогава какво трябва да се прави?

  Другият вариант – земеделецът си казва: мене не ме интересува благодатта, аз с моите дела ще направя работата. Започва да оре, да копае, да сее и всичко да прави, обаче няма дъжд, няма слънце и в един момент, няма никакъв резултат от труда му. Това е другата крайност. Хора, които разчитат на собствените си усилия. А в другия случай – хора, които разчитат само на това, или поне казват, че разчитат на Бога.

  Но какво трябва да бъде? Трябва да има коопериране, или взаимодействие между нас и Бога. Трябва да разчитаме, да уповаваме на Бога, както казва Чарлз Фини: “Когато се молиш се моли така, като че всичко зависи от Бога, но като станеш от коленете си, тръгни и работи като че всичко зависи от тебе”.

  И така, какво правим? Ние уповаваме и разчитаме на Бога. Молим се – „Господи, прати дъжда, Господи дай слънцето” и Господ праща. Тогава ти излизаш със семето и сееш, ореш, сееш, плевиш и жънеш и така взаимодействието между Бога и човека дава изобилната реколта. Затова тука казва, че трудещия се земеделец първо трябва да вкуси от плодовете, защото първо той трябва да се потруди и след това да вкуси от плода, след като дойде жетвата.

  И аз ви казвам – идва жетва, идва жетва на възстановяване, идва жетва в твоя живот.

7. Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко 

  И така – размишлявай върху Словото на Господа, размишлявай върху тези думи, които чуваш и Господ ще ти даде да разбереш всичко. Върху думите на Господа има нужда да се размишлява. Те са като орех, трябва да проникнеш отвъд черупката, трябва да проникнеш вътре в думите на Господа, за да можеш да изядеш ядката, да изядеш духа на това нещо и този дух храни. Не костилката, не буквата, буквата троши зъби, а вътре ядката дава живот. Така че отстранете костилката, отстранете буквата на словото и яжте ядката, яжте вътрешността на Словото. Господ ни води към това да станем Негови войни и изгражда своята армия. И аз пак призовавам всеки един да се замисли за това нещо.

  Как мога да започна казвате? Започни оттам, където си. Както преди малко Мими ми каза и това е много хубава мисъл, че преди кораба да тръгне в правилната посока, той трябва да тръгне. Забележете, преди кораба да тръгне в правилната посока, кораба просто трябва да тръгне.  И когато тръгне, той ще намери правилната посока и ще се насочи накъдето трябва. Мнозина хора просто чакат и очакват точно да тръгнат в правилната посока. Тръгни да служиш на Господа днес, още днес. Днес е спасителен ден, днес е времето, когато трябва да вземеш решение. Тръгни и започни и Бог ще те води и ще те учи. Някои хора питат – Добре как се учи човек? Как си се научил ти?

  Просто искам да ви кажа, че ученето става на практика. Интересно, че едно време Исус Христос не е сядал толкова с учениците си на маса, колкото е ходел и е разговарял с тях, те са се движили и Той им е показвал на практика неща. Както в един филм беше показано Исус говори притчата за сеяча и хвърля семената, показва семената как падат на земята, птиците как идват, кое семе къде пада, изобщо повече образност, повече действие. Има нужда от екшън, има нужда от действие, има нужда от съдействане. Защото вярата като се задейства, тя оживява, вярата възкресява в движението и действието.

  Забележете книгата Деяния на апостолите, там всичко се движи, всичко действа. Какво нещо е – просто действие, не се спират да действат и да служат. Това е което вярвам, че ние трябва да правим. Всеки един да се включи в това нещо. О, ама брат аз не мога да проповядвам така или аз не мога така да се моля. Ама ти можеш, нещо все можеш да направиш. Има, Бог казва, че е дал на всеки дарба, ти можеш нещо да направиш. Не се оправдавай, а тръгни да служиш на Господа. Защото този човек с единия талант, той се оправда, той си скри таланта в земята, т.е. погреба го. Какво значи да го скриеш в земята? Да погребеш дарбата, която Бог ти е дал, това значи да го скриеш в земята. Не погребвай това, което Бог ти е дал, а инвестирай в Божието царство и ще видиш резултати, ще видиш плод, ще видиш благословение в живота си.

  Нека да прочетем някои стихове. Това е Псалм 84, стихове от 5-7:

Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе, в чието сърце са пътищата към твоя дом 

  Колко прекрасно – блажени човеците, чиято сила е в Тебе, в сърцето са пътищата към Твоя дом.

Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори и есенния дъжд я покрива с благословение, те отиват от сила в сила, всеки от тях се явява пред Бога на Сион 

  Прекрасно! Слушайте колко интересно! „Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе”. Нека кажем – Господ е моята сила. „В сърцето им са пътищата към Твоя дом”, пътищата към присъствието на Господ в сърцето. Минават през долината на плача или долината на мрачната сянка. Всеки минава през това нещо. Може би в момента минаваш през тази долина на скръб, на утеснение, но знай, че не си единствен, който минава през това. Както казва Словото – братята ти също минават през това нещо, не си единствен. Долината на плача, обаче преобръща я на място на извори. След плача – идва радост, след нощта идва утро и след плача идва извор на живот. Този плач, тази скръб, през която минаваш, ще роди живот в тебе. Това е изпитание, това са трудности, обаче те ще дадат за плод живот. Даже един Псалм казва, че

Който носи със плач и скръб семето си и го сее, той ще пожъне на сутринта с радост

  Така че плачеш или не плачеш – сей на Божието дело. Плачеш или не плачеш, върви и бъди верен на Господа, сей на Божията нива и ще пожънеш в подходящ момент.

Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на извори 

  Слава на Бога! Извори на живот.

И есенния дъжд я покрива с благословение

  Извори отдолу извира и отгоре дъжд вали и идва благословение. Какви благословения? Идва плод, изобилен плод идва в резултат на  това. И се казва:

Те отиват от сила към повече сила и към повече сила 

  Тоест, Господ ни благославя със сила. Искам да ви кажа нещо – Господ иска да растем в познаване на Него, иска да расте в познаване на Неговия характер и в познаване на Неговата сила. Идва време, в което Евангелието да бъде проповядвано с помазание, със сила, така че да се разчупи хомота на Сатана. Виждам го това нещо, виждам и нуждата, просто виждам нуждата. И сега като съм в България, виждам наистина нивите побелели и само чакат сърпа, нивите са побелели и такава жътва се очертава в България. Ние ще кажем, че е голяма криза и наистина е голяма криза. Обаче, искам да ви кажа, че в Божието царство криза няма. Господ е казал търсете Моето царство и кризата няма да ви удари,

Търсете Моето царство и всичко останало от което се нуждаете, ще ви се прибави”.

  Така, че като търсим Господа и Неговото царство, Господ ще преодолее кризата.

  И много интересно, искам да ви кажа нещо. Преди известно време съпругата ми сподели откровение, което е получила във връзка с тази случка, която Исус ходи по водата. И Бог й говори на нея за самата нея и за вас е това нещо. Исус ходи по водата, водата не ходи по Него. Исус ходи по водата, т.е., Той не позволява на водата да го залее. Не позволява на проблемите да го залеят и не само това. Не позволява не само Той да влезе в проблемите, но и проблемите да влязат в Него.

  Искам да ви кажа – не позволявайте на проблемите да влизат в сърцето ви.

Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас 

  Не позволявай на проблемите да влязат в тебе, защото като си във водата, ако се даваш водата влиза в тебе, т.е. проблемите влизат в тебе. А когато си във водата, ти си в проблема и проблема влиза в тебе. Значи ти първо влизаш в проблема, и после проблема влиза в теб. Но какво трябва да направим? Трябва да не влизаме в проблема и да не позволяваме на проблема да влиза в нас, а трябва да ходим и да се движим върху тях, над тях, да ходим в Духа, това е което Господ иска от нас. Това е, което Господ показа на Мими. Аз мисля, че е много хубаво да не влизаме в проблемите, да не позволяваме те да влизат в нас, нито ние да влизаме в тях, но да поставим очите си на Господа.

  И аз ще ви го прочета този стих, който е прекрасен , знаете го в Евреи 12 глава, се казва следното:

Следователно и ние като сме обиколени от толкова голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота, всяка тежест 

  Господ каза в 11 глава на Евреите – погледнете какви чудеса хората са вършили чрез вяра и като гледате това, което са вършили чрез вяра, отхвърлете тежестта от проблемите,

Отхвърлете също и греха, който лесно ни сплита

  Тежести и грях да отхвърлим.

И с устояване /или с търпение/, нека да тичаме на предстоящото пред нас поприще 

  С устояване, с търпение, да тичаме на предстоящото пред нас поприще. Искам да ви кажа обаче, че не се тича лесно, ако си  натоварен с много неща. Ако си натоварен с греховете и си натоварен с тежестите, защото казва да отхвърлим тежести и грях. Това са различни видове тежести. Ако се натовариш с много раници, трудно ще ти бъде да тичаш, трябва да изхвърлиш всички тия неща, за да тичаш добре. Отхвърли греха, отхвърли тежестите, за да можеш да тичаш в попрището.

На прилежащото пред нас поприще като гледаме на Исус

  Тичаме като гледаме не на тежестите, не на греховете, защото някои хора си гледат теготите и се оплакват всеки ден от тях. Няма полза от това, отхвърли ги. Други пък само гледат на греховете си, колко са грешни. Няма какво да ги гледаш толкова – отхвърли ги! Остави погледа си не върху проблемите, не върху греховете, постави погледа си на Исуса. Казва –

“като гледаме на Исуса, който е начинател”,

   Тоест, Той започва нашата вяра, или Той е този, който ни дава вярата, Той започва вярата в нас. Слава на Бога! Тя не идва от нас, вярата идва от Исус. Той е начинател на нашата вяра и Той е усъвършител. Той усъвършенства нашата вяра във всичките тези страдания и трудности, Той усъвършенства вярата в нас. Вярата расте в нас като я упражняваме на дело постоянно, ти упражняваш на дело и заякваш във вярата.

Начинател и усъвършител на вярата ни, който заради предстоящата Му радост 

  И забележете, да гледаме на Исус и да гледаме на радостта, която ни предстои, защото Господ ни е обещал радост. Господ идва, Исус Христос идва, понеже Той идва, с Него идва нашата радост. Всички тези страдания и трудности имат своя край, те си отминават, но Неговото царство ще се установи и Неговото царство няма да има край. Така че да поставим очите си не върху проблемите, не върху греховете, а върху Господа.

  Аз искам да ви разкажа една история тука.

  Имало едно време едно орле, което по някакъв начин е паднало от гнездото си и е попаднало в един селскостопански двор,и една квачка започнала да си го гледа заедно с другите пиленца. И орлето си е било заедно с пиленцата, ровело там в пръстта, търсело червейчета, орленцето си живяло като кокошчица. Започнало да расте, перушината му започнала да расте, започнало да става голямо и забелязало, че е по-различно от другите кокошчици и петленца, които израствали заедно с него, обаче, това си знае – аз съм си кокошка и това е положението. И какво прави – само гледа в пръстта да намери някое червейче, някое зрънце и постоянно гледа, само гледа в пръстта.

  Това много прилича на нас, все гледаме в проблемите, в грижите, все гледаме в пръстта, все гледаме в плътта, все гледаме надолу, все надолу гледаш и това е проблем. Зависи накъде гледаш. Това, което гледаш, това ти е вярата.

  В един момент обаче, един ден както си гледал надолу и си кълвял някакво червейче, усеща една огромна сянка върху двора. Изведнъж кокошките започват да кудкудякат, петела, всичко хвърчи, крие се и то си казва – какво става тука, каква е тази паника, която става в двора, за първи път ми се случва такова нещо?! И вижда тази сянка, която приближава. Тогава орлето, което станало вече голям орел, си надигнало главата нагоре за първи път в живота си, надигнало си главата и видяло един голям орел върху него, който слиза надолу, за да хване жертвата си. Когато погледнал това, нещо го ужилило в сърцето, той усетил нещо, видял този орел, видял тези огромни криле, видял как размахва крилете си и в този момент, нещо инстинктивно в него се зародило и  той си прострял крилете настрани и за първи път в живота си ги размахал тези криле. Започнал да ги размахва, да ги размахва и да се издига нагоре, нагоре, нагоре и в един момент този орел разбрал, че не е кокошка, която да рови в пръстта за някое червейче. Той разбрал, че е орел, разбрал, че неговата съдба е друга. Няма нужда да гледа надолу и да рови в пръстта, а имаме нужда да гледаме нагоре и да се издигаме нагоре.

  И аз искам да ви кажа, приятели, в Библията се казва, че както:

Бог възкреси Исуса Христа от мъртвите, така и ние сме възкресени за нов живот.

  И Господ ни възкреси и ни постави да седнем в небесни места в Христа Исуса в това гнездо горе на орела, небесни места горе на трона,

Далече по-горе от всяко началство и власт в Христа Исуса.

  Така, че Господ очаква ние да се обърнем, да станем като орли, силата която имаме, тази дунамис, тази силна динамитна сила в нас и да започнем да живеем като царе с вяра.

  Нека да ви кажа нещо. Има в Стария Завет различни видове помазание. Има помазанието на   свещеника, което е ходатайствената молитва, ходатайството. Има пророческото помазание. Какво прави свещеника? Свещеника се застъпва пред Бога за хората, той е свещеник, издига хората пред Бога. Какво прави пророка? Пророкът слуша словото от Бога и го докарва пред хората. Значи в различна посока. Свещеникът – нагоре към Бога ходатайства, свещеника – сваля словото на Бога надолу. А какво прави царят? Царството помазание. Царството помазание е помазание на власт. С това царско помазание ние можем да заповядаме на планините да се преместят, на смокинята да изсъхне, на рака да изсъхне, на телата да възкръснат, с това царско помазание, ние заставаме в позиция на власт и сила и можем да кажем:

Да дойде Твоето царство и да бъде Твоята воля, както на Небето така и на земята 

  Това царско помазание, както казах за този орел, да се издигнем нависоко в небесни места и да започнем да функционираме като синове и дъщери на всемогъщия Бог с подобаващата власт и подобаващата сила. Не да викаме много, но да имаш твърдата и тиха увереност вътре в себе си.

  Бог ти е дал власт над стихиите, Бог ти е дал власт над цялата сила на врага, Бог ти е дал власт над земята, Бог ти е дал власт над обстоятелствата и ти можеш да използваш тази власт и да тръгнеш напред. Стани военен човек, стани Божий войн, да вървим от сила в сила, от вяра във вяра, от слава в слава, от победа в победа, в името на Господа Исуса Христа. Ето това е, което Господ иска да даде днес, иска да издигне църквата в България, иска да благослови църквата в България.

  И аз ви казвам – задава се облака с дъжда, идва Божия дъжд, идва Божия дъжд на съживление и Господ иска да подготви работници за жетвата, защото жетвата ще бъде изобилна. Идва Божия дъжд. Дали ще бъдеш ти готов, дали ти ще се включиш в това нещо?

  Как можеш да се включиш? Просто трябва да започнеш от днес. Ако се интересуваш може да ни пишеш, ние можем заедно да се молим и заедно можем да служим на Господа. Ако се чудиш как да активираш своята вяра, ако се чудиш как да влезеш в служение и какво да правиш, обади се просто, ще можем да се помолим, да се съгласиме и Бог ще даде съответни неща, които наистина ти да можеш да вършиш за Неговото дело. И наистина има нужда от тебе. Царството Божие се нуждае от тебе. Никой друг не може да направи това в царството, което ти ще направиш, защото таланта си е в тебе. Вземи този талант и го инвестирай в Божието дело и ще видиш Божията благодат, благословение и чудеса в твоя живот.

  И пак ти казвам – търси първо царството, другото ще дойде, Бог знае как да докара другото нещо. В името на Исуса Христа.

  И аз ти благодаря,  Отче, за всеки един Божий мъж, Божия жена, за всеки младеж или възрастен човек. Аз те моля, Господи, ти да вземеш и да ги използваш, да активираш вярата им, да ги използваш на Божието дело, за да може Царството Ти да се установи. Дай съживление, Боже, дай пробив в нашата родина, в името на Исус. И не само искам да избавиш, искам народа ти да служи за избавление. Искаме Господи, възстановяване. Аз ти благодаря за възкресенската, възстановяваща сила на духа на всемогъщия Бог. В името на Исуса Христа и нека всички да кажем Амин.

  И аз искам да ви насърча, мили братя и сестри, че целта на всичко това е не само да оцеляваме в този свят, но в крайна сметка да побеждаваме. Защото Исус не само не допусна водата да го надвие и да влезе в Него, но Той дори направи така, че Петър да тръгне по тази вода и когато Петър започна да потъва, Исус, това също е свръхестествено, го извади от водата и отново го постави над обстоятелствата. Целта на всичко е ние в крайна сметка, не само да оцеляваме, но и да побеждаваме. Взаимоотношенията, които ние имаме с Господа са уникални. Маслото, което ние събираме заедно с Господа е уникално. Преживяванията, които имаме заедно с Господа, само ние ги преживяваме и ние сме единствените, които можем да помогнем по този специфичен начин на хората около нас, с които имаме връзка. Тази мрачна долина, през която минаваме, може даже да не е нашата, може да е на някой друг човек до тебе, но ти имаш възможността да отидеш и да преобърнеш тази мрачна долина в извори. Бог да ви благослови.

  Амин.

 

  Нека обърнем на І Царе 30 глава:

Когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг /градът, в който по това време са живели със семействата си/, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън 

  Амаличаните са едно племе, което винаги е против Божия народ, което племе в един момент престава да съществува. Амаличаните са образ на силите на тъмнината, а Давид и мъжете му естествено са символ на Божия народ. И какво става? Мъжете бяха излезли, бяха отишли да воюват настрани и във времето, в което воюваха в една посока, врага атакува от друга посока. Какъв извод можем да си направим? Нещата не са прости.

  Трябва да знаете, че врага търси врати, за да ни атакува. Ето един Давид, Божий човек, човек по сърцето на Господа. Той е с неговата армия, виждате те са войни, отиват в една посока да воюват, но врага ги атакува в друга посока. Така че ние трябва да бъдем защитени. Кажи на човека до тебе, /ако има някой до тебе/ – Аз трябва да бъда защитен, ако няма просто кажи – трябва да бъдем защитени. Трябва да имаме защитата на Господа.

  Това, от което се нуждаем приятели е защитата на Господа. А защитата на Господа как да я получим? Ето един хубав въпрос. Ето ви защита от Господа – Словото на Господа е нашата защита. Спомняте си какво направи Исус в пустинята. Когато дявола го атакува с изкушение, защото изкушението си е атака. Изкушението може да изглежда като нещо, което е приятно като удоволствие, но то е атака. То е просто атака, която понякога не можеш да я разпознаеш като атака. Врагът те атакува. Но Исус по какъв начин защити себе си? Той не се защити с думите – Аз съм Божия син, Аз съм Господ, Аз мога всичко, Аз съм всемогъщ. Той се защити с едно средство и това е средството, с което ние трябва да се браним. Това средство е писаното Слово на Всемогъщия Бог. Писаното Слово трябва да влезе в устата ти и трябва да излезе от устата ти. Тоест, писаното Слово трябва да влезе в сърцето ти и да излезе през устата ти. Кажи го сега на себе си – писаното Божие Слово трябва да влезе в сърцето ми и трябва да излезе през устата ми. Ето това е твоето оръжие. Писаното Божие слово трябва да влиза в сърцето и трябва да излиза през устата ти. И това е твоята защита. Много просто – Исус ни дава пример как да се браним.

  И така виждате Давид е бил атакуван. И вижте резултата – нападнали са и бяха опустошили Сиклаг. Може би, някои от вас са в ситуация на опустошение, защото

Крадецът идва да открадне, да убие и да опустоши 

  Ето крадецът беше дошъл и беше опустошил градът, в който живее Давид и неговите хора и техните семейства. Градът е опустошен. Ето така врагът иска да опустошава църкви, иска да опустошава семейства. Не се чудете ако е станало такова нещо във вашата църква, във вашето семейство, това е било време в което врага е нападнал и е опустошил. Защото по някакъв начин не е имало защита. Няма нужда приятели да се обвиняваме, че не сме били защитени, защото е възможно човек по някакъв начин да е излязъл от присъствието на Бога и да е бил атакуван. Защото врага може да ни атакува, когато сме извън присъствието. Когато сме в присъствието, казва Псалма

Скрий ме в скривалището на Твоето присъствие 

  В присъствието на Господа ние сме скрити. Помните ли случая, когато египтяните гонеха евреите, за да ги спрат, защото евреите излизаха от Египет и египтяните ги гонят да ги върнат обратно, за да им робуват. Когато ти тръгнеш към свободата в Христа, врага иска да те върне обратно, иска да те направи отново роб. Тогава обаче се случи нещо – отпред беше Червеното море, отзад бяха египтяните и тогава Господ заповяда на Мойсей да вдигне жезъла си, да използва властта, която има в Господа и му каза – „Какво лежиш по очите си? Сега не е време за молитва”. Има време за молитва, има време за действие. Това беше време за действие. Той трябваше да вземе словото, да го сложи в устата си, словото на вярата, словото на властта и авторитета, който имаме в Господа и трябваше да започне да действа. Бог му заповяда да действа. И той взе жезъла, който е образ на словото и на властта, която имаме в Господа, простря го и Червеното море се отвори, чудо стана.

  Когато ти използваш властта си в Господа, когато използваш Словото, което Бог е сложил в устата ти, чудеса ще започнат да се случват и чудесата ще станат нормално нещо в живота ти, защото ти си преминал на ново ниво, от естественото в свръхестественото ниво. Излязал си от плътта и си влязал в духа. Когато тръгнеш да ходиш по Словото, както Исус ходеше по водата, така и ти трябва да ходиш по словото на Господа, тогава влизаш в свръхестественото. Казах ви, че словото на Господа е нашата защита. Словото на Бога е меча на Святия Дух и Святия Дух като действа свръхестествени неща стават. Бог е всемогъщ. Немощта е характерна за хората, но мощта, всемогъществото е характерно за Бога. Когато ние влезем със словото, когато влезем във вяра, влизаме в Божията мощ, влизаме в Божията сила и невъзможното става възможно. Слава на Бога да кажем на това!

  Така че нападнати са от врага и са опустошили града. Има братя и сестри, може ти да си от тях, които са опустошени в една или друга област, може да си опустошен във финансова област, може да си опустошен във здравословно отношение, може да е опустошено семейството ти, може да е опустошен бизнеса ти, може да е опустошена църквата ти. Все нещо може да е опустошено, обаче трябва да знаеш кой дух стои зад това. И това е княза на въздушната власт, това е Сатана, който идва да опустошава, да разрушава и да убива.

  И в този случаи виждаме, че опустошение е настанало. И се казва, че бяха изгорили града с огън. Този огън не е Божия огън, този огън е огъня на ада. Това е огъня, който е дошъл и който е изгорил неща, които Бог е съградил в живота ти. Нещата, които вие сте градили с годините, този пожар може да ги изгори. И знаете ли как изгаря? И някой ще каже – как може това да се случи в моя живот? Погледнете в книгата на ап.Яков се казва, че езикът ни е огън, само че, който се запалва от пъкъла. Когато ти в дома си започнеш да използваш този език в неправилна посока, смърт и живот има в езика на човека. Ти можеш да позволиш този адски огън от пъкъла да гори и да изгаря неща, които с години са били градени в твоето семейство.   Знаете ли колко време е необходимо един дом граден с любов, граден с много усилия и жертви, колко време е необходимо за този дом да изгори? По-малко от един ден. Това означава, че ти можеш за един ден да изгориш и да унищожиш нещо, кето си градил с десетилетия. Трудно се гради, лесно се събаря, трудно се гради, лесно се изгаря. Затова пази устните си.

Ако искаш да видиш добро /казва Словото/ пази устните си от лъжливо говорене, пази устните си от зло, ако искаш да видиш добро, защото има смърт и живот в силата на езика

  Дори и другия да не е прав, недей да изгаряш доброто нещо, което е било направено. Недей да съсипваш онова, което Бог все пак е успял да изгради в твоя дом и в църквата може би, недей! Защото ето беше изгорено, това са сгради с огън, домове изгорени с огън. И какво остава?

2. Бяха пленили жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, нито малък, нито голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си 

  Сега искам да ви покажа – атаката по какво се разпозна? Първо опустошението чрез огъня, който е минал и второто нещо – пленът. Някой беше пленен. Съпругите бяха пленени, защото те бяха там по време на атаката. Какъв е резултата от атаката на Сатана? Робство. Ако Сатана е успял да върне някой твой близък, роднина, някой твой роднина, обратно в греха, обратно в неверие, този човек е бил пленен. Той е вързан, той е пленник. Физически той може да е в твоя дом, физически той може да стои в църквата, обаче духовно той е в плен и вие трябва да го познавате това. „Защо не ме разбираш, защо?” Защото по човешки не се воюва. Ние имаме оръжия, духовни, аз говоря за духовно воюване. Ние трябва да се научим да използваме оръжията, които Бог ни е дал, за да можем да освобождаваме пленниците. Тези оръжия са силни чрез Бога за събаряне на крепости, които той изгражда в умовете на хората, за да може веригите да падат, за да може затворническите врати, вратите на тъмницата да се отварят. Има нужда от духовните оръжия. Трябва да станем вещи и способни в духовното воюване. Казва се, никой не е бил убит.

  Бог няма да допусне никой да бъде убит. И аз ви казвам от вашите хора никой не е убит, никой не е умрял, те са просто пленници на Сатана и това са добри новини. Защото ако имаш в дома си човек, който е пленник, той може да бъде освободен. Слава на Бога.

3. Когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени 

  Не само твоя съпруг или съпруга може да бъде пленен, но също и твоите деца може да са в плен. Вие знаете, че има някои деца, които са пленени от духа на този свят, вързани в нещо. И те бяха откарани в плен – дъщери и синове. Кой стои зад това? Амаличанина. Това е дух.

4.Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат 

  Има момент и да ви кажа – нормално е. Погледнете го – Давид е човек! Божий човек, но човек. Момент, в който видиш какво поражение врагът е нанесъл, казва се „те с глас плакаха”. Не само плакаха, но с глас, до такава степен, че сила не им остана от плакане. Дойде върху тях самосъжаление, дойде върху тях отчаяние, чувство за безизходица, че всичко се е провалило, няма никаква надежда, няма никакви шансове. Разбирате ли? Не само, че врага идва да открадне, но той иска чрез това, което е направил да те отчае и да убие вярата в тебе. Едно зло е станало и ето той идва още едно да направи, защото човек малко или много се влияе от това, което очите му виждат. Така, че виждате Давид и мъжете плакаха и то толкова много, че сила не остана в тях.

  Ще кажеш – плаках, много плаках. Добре, наплачи се, защото наистина преминаваш през огън, наистина опустошение е минало през дома ти, наистина опустошение е минало. Наплачи се. Обаче, вижте какво става по-нататък? Ако беше стигнало до там, ако Давид, който е Божия водач беше стигнал до положенето да се наплачат много и дотука да останат, искам да ви кажа, че той нямаше да е този велик Божий човек, за който говорим. Но тук имаме един случай, в 30 гл.на І Царе, който може да ни насърчи и да ни покаже да научим не само, че Бог е всемогъщ, но да научим и Божиите пътища.

  По какъв начин Бог може да ни даде при едно опустошение, било то в дом, било то в семейство, било то в бизнес, каквото и да е било опустошението, което е дошло на твоя път, по какъв начин можем да минем ние по пътя на възстановяването? Защото Господ е Господ на възкрасението и на възстановяването и Той иска да  възстанови. Как може Той да го направи? И ние тук виждаме една трагична картина – загубили са имота си изгорен и ограбен, загубили са съпругите си; загубили са синовете си, загубили са дъщерите си; връщат се – няма нищо. Това, което не е изгоряло е ограбено.

5. Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на акрмилеца Навал 

  И сега виждате, и жените също на Давид бяха пленени. Семейството му. Той е Божий служител. Нека да ви покажа нещо – на Божий служител семейството му беше ударено.

  Ето нека сега да видим в случая Бени Хин, неговата жена, неговото семейство по някакъв начин е атакувано. Защото жена му знаете са се разделили по някакъв начин. Ето виждате – атака, но това не означава, че така ще завърши работата. Това, че семейството му е било под атака в продължение на тези години, това не означава, че това ще завърши по този начин.

  И ние като християни трябва да се молим за Божиите служители. Ние трябва да се молим, да ги благославяме. Лесно ни е да ги упрекваме, но нека погледнем всичко онова, което врага е успял да направи – да изгори, да опустоши в този дом и в това служение. И ние да се помолим и Господ да ги заведе по пътя на възстановяването.

  Ето Давид загуби двете си жени, беше Божий човек, обаче семейството му беше атакувано. Не само служението му, не само градът, но собственото му семейство беше под атака на амаличаните и бяха пленени неговите жени.

6. Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог

  Този стих е ключов стих. В тази цялата ситуация се казва, че Давид се наскърби прекалено много. Той е водач, той е плакал, сила не е останала в него, ревал е с всички останали. Обаче, човека има това свойство, когато стане нещо трудно, когато има проблем… Нека да ви кажа нещо.

  Ако си водач и някой човек в църквата успее много често този човек ще каже – Бог го направи чрез мене, аз го направих, защото имах вяра в Бога; стана така, защото Бог ми даде дарбата, даде ми мъдрост, даде ми откровение да го направя. Обаче, ако този човек се провали, много често, тоя човек ще каже – аз се провалих заради водача и ще посочи към водача. Сега тука виждаме една ситуация на провал, просто не се знаели, че ще получат тази атака и всички плачат и скърбят, обаче в един момент очите на всички, които следват Давид се отправят към Давид и казват – Ето, той е виновника! Заради него сме на това положение, защото той ни каза да сме тука, той ни води вместо да сме тука и да си пазим семействата, той е виновен. И в един момент, водача, в труден момент, не само че неговото семейство е ударено, не само че неговото служение е ударено, не само че той скърби, но на всичкото отгоре трябва да понесе и всичките обиди и всичките атаки, които идват върху него.

  И трябва да имаме жал към водачите да ви кажа. Защото може да са в такава ситуация като Давид в момента – ударен служител, ударено семейство, ударен, но въпреки всичко той е Божий човек и той е преогорчен, сърцето му скърби и тогава вече те решават да го убият дори с камъни. И днеска служителите не ги убиват с камъни, днеска служителите биват убивани с думи, защото думите са като камъни. В Стария завет – камъните, в днешно време са думите. Това, което трябва да знаем. В Стария Завет са искали да убият човек с камъни, днес хората ги убиват с думи. Може да те убият с имейл, може да те убият във Facebook, може да те убият в Twitter, къде ли не в общественото пространство. Затова трябва да внимаваме да не сме ние инструменти, чрез които врага иска да убива други, защото вижте, не само че бяха атакувани физически техните домове, но след това дявола започна да използва самите хора, за да атакуват водача, защото те искаха водача да падне.

Ще поразя пастиря и ще се разпръснат овцете 

  Виждате каква масирана атака срещу Давид, те се наговарят вече да убият Давид с камъни, защото просто душите им бяха преогорчени и е нормално да са преогорчени, обаче те насочиха своето внимание към Давид, вместо да насочат вниманието си към Господа, или към амаличаните, които бяха истинските виновници.         Много често хората вместо да погледнат дявола като виновник, те гледат служителя като виновник. Те тъжаха за своите синове и дъщери. Обаче, тук из един път виждаме един преломен момент, който направо се учудвам от това, което Давид е направил в този тежък момент. Накрая този стих завършва така:

Давид обаче се укрепи в Господа, своя Бог 

  Защо се укрепи в Господа? Защото беше Неговия Бог, не се казва нашия Бог или техния Бог, казва се „своя Бог”. В такава трудна ситуация, в която се намираш, ти можеш да се укрепиш, ако наистина Господ е за тебе твоя Бог, не просто нашия Бог, защото когато е нашия Бог и си в труден момент, на теб ти е трудно да се укрепиш в нашия Бог. Той трябва да е твой личен спасител, Той трябва  да е твой личен Господ, Той трябва да е твоя личен помощник, Той трябва да е твоята лична сила. Това означава лични взаимоотношения. Давид в този труден момент се укрепи, успя да получи сила от Своя Бог  Тоест, той се обърна към извора, това беше неговия извор, той отиде да суче, той отиде да пие от извора и получи сила. Укрепи се, значи дойде сила върху него.

7. И тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида 

  Това е бил начина, при който едно време са търсили водителство чрез ефода. Не мога да ви кажа какво точно е представлявало. Това, което мога да ви кажа е, че чрез този ефод са получавали отговора дали да е ”да” или да бъде “не”. Това е начина, по който царете са търсили ръководство от Бога. И към кого се обърна? Към свещеника. Обърна се към свещеника – „донеси ми тука моля, ефода”.

  Какво представлява ефода за нас днес? Това значи да се обърнем към Бога, към Неговото присъствие, да се обърнем към водителството на Святия Дух.

8. Давид се допита до Господа 

  Когато си в труден момент до кого се допитваш? До съседи, до приятели, или се допитваш до Господа? В труден момент трябва да се допитаме до Господа. Разбира се, трябва да слушаме съвети.

В множеството на съветниците има безопасност

С мъдър съвет ще водиш войната си, 

  Но трябва да се допиташ до Господа в молитва. И Давид направи това -, укрепи се в Господа, потърси Господа и се допита до Господа. И въпроса беше, вижте какъв въпрос отправи Давид:

Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? 

  Въпросът беше да търся ли възстановяване и дали ще получа възстановяване от Господа? И много хора днеска си задават въпроса – врагът разруши, разпиля, унищожи живота ми – може да бъде чрез алкохол, може да бъде в семейство, в работата, в здравето, в личния живот, в бизнеса, каквото и да е. Въпросът е – Господи, да преследвам ли? Тоест, да преследвам ли врага? Да атакувам ли аз врага по някакъв начин? Може ли това нещо, което е откраднато да се възстанови?

  Аз искам да ви кажа едно нещо – Бог възстановява. Бог е казал, че крадеца  трябва да върне според Словото на едно място – двукратно, на друго място – четирикратно и на друго място се казва – че седмократно трябва да върне. Не само 100%, но с лихва връща. Две, четири или седем пъти в словото съм виждал, че врага трябва да върне. Най-хубавото е, че седмократно трябва да върне в Притчи го пише това нещо. Така че врагът трябва да върне и той ще го върне тъпкано, това което е успял да открадне. Така че, когато вие сте по някакъв начин в опустошение, това означава от Божия страна, че Бог има много повече благословение от това, което дявола е откраднал.

Крадецът идва да открадне, да убие, да разруши, но Исус казва Аз дойдох да ви дам живот /и това означава да върне това, което е откраднато, убито и разрушено, обаче казва/ да го ви го дам изобилен, 

  което означава седмократното. Това означава съвършенство, това означава много повече от онова, което ви е било откраднато.   Вижте какво казва Господ в Йоил, 2-ра глава:

Аз ще ви възвърна годините, които скакалеца, гъсеницата и другите такива изпоядоха 

  Тоест, Господ казва, че не само ще възвърне всичко, но ще възвърне и годините. Това е невероятно обещание, което ни е дадено. Господ е Господ на възкресението, Той е Господ на възстановяването и ето тука Господ ни обещава възстановяване. Въпросът на Давид е ще възстановиш ли, да преследвам ли, ще ги стигна ли?

Господ му отговори – преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко 

  Преследвай, ще ги стигнеш и ще отървеш всичко, т.е. ще възстановиш всичко. Господ му дава обещание на Давид, казва – Атака, действай, няма нужда с хората да се разправяш, няма нужда да ги оставяш те да те убият с камъни, няма нужда да стоиш и да се отчайваш, няма нужда да се тюхкаш, обръщай се и започвай да действаш, ще възстановиш всичко, което ти е откраднато.

  Господ ни казва на нас така – Допитай се до Господа, търси Господа, моли се, пости, питай Го и след това тръгни да действаш по възстановяването. Няма нужда да изпадаш в отчаяние, няма нужда хората да се напиват, няма нужда да се отчайват, няма нужда да се развеждат, няма нужда да се оставят, няма нужда, Господ ще възстанови нещата. Амин.

  И тези, които са в такава ситуация, взимайте пример от Давид. Затова ни е дадено словото, за да се поучаваме.

9. Тогава Давид тръгна със шестстотинте мъже, които бяха с него и дойдоха до потока Восор, където се спряха  изостаналите назад 

  Шестстотин мъже армия имаше Давид. Това е малка армия, не е хиляди, не е десетки хиляди, това са шестстотин човека. Това не е като църква 600 човека, това е като църква 6 човека. Малка армия имаше, обаче тръгна с малката армия.

  Някой ще каже – „Как ще възстановим? Ние сме толкова малки, толкова немощни, нямаме възможности”. Ти си малък, ама може да са шест човека, обаче Господ е като един милион отзад, стават шест милиона. Господ е много повече. Като шест нули отзад, като десет нули отзад. 6-цата е малко число, обаче сложи шест нули, сложи девет нули, девет милиарда става. Това става огромна армия.

  Някой беше казал – “Абе, аз съм сам, нищо не съм”. Ти си сам, обаче Господ е с много нули отзад. Като сложиш до единицата тези 6,12,15 нули, представи си какво число става. Така, че Господ е твоята сила. И тези шестстотин мъже станаха като шестстотин хиляди, като шестстотин милиона, те станаха много мъже. Дойдоха при един поток и се оказа, че от тия 600 човека, които имаше Давид, 200 от тях бяха още слабички, немощни, нямаха сила. Не всички са силни. Може би в твоя екип, в твоето семейство не всички ще са силни. Някои от тях останаха при този поток и тука се казва изоставаха тези хора, те не бяха още подготвени за войни. Има някои от екипа ти, които още не са подготвени ,още са слабички, не могат да издържат на това темпо и в духа трябва да заякваш, затова словото казва –

Най-после заяквайте в Господа

  Как се заяква? С тренировки в духа. Заяква се със Словото, заяква се с молитва, трябва “да заяквате в Господа и в силата на Неговото могъщество”.

  Не трябва да сме хилави. И тия двеста човека, Давид се смили за тях и казва: 

10. понеже бяха оставили назад 200 души, дотам уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и 400-те мъже продължиха да преследват

  Тези 200 човека бяха уморени. Сега Давид вижте какъв е? Ние като служители трябва да го имаме това нещо предвид. Не всеки е достатъчно подготвен, не всеки е достатъчно узрял, не всеки е достатъчно силен. Трябва да имаме милост. Остави ги тия хора назад, явно не могат да воюват, явно в този момент не са достатъчно издръжливи, отслабнали са. В ден на напаст се разбира колко ти е силата. Той не ги упрекна, той просто ги остави при тоя поток и остави багажа при тях. Поне като стоят там да пазят багажа. По този начин те оставиха багажа и им олекна още повече, за да търсят другите. Вижте как мъдро постъпи Давид. Той ги остави и им даде работа, раздели армията на две части.

  Аз искам да ви кажа, че и днеска е така. Не всеки може да тича напред в битката. Не всеки един може да служи в пътуващо служение. Трябва да ви кажа, не можете да си представите колко е изморително това обикаляне, неспане, ту има къде да спиш, ту не баш както трябва, смяна на времето, отиваш от едно място на друго, докато се аклиматизираш, не можеш краката да си ги опънеш, притискане от различни страни, къде силен климатик, къде няма климатик, къде жега и в един момент се оказваш изключително изморен и трябва да отидеш и да служиш на другите, защото хората чакат. Не може да им обясняваш на хората – „Абе, аз съм много изморен в момента, сега не мога да ви служа”. Трябва да има служение. Наспиваш се една вечер и на другия ден вече трябва да служиш. Не всеки може, обаче тези 200 човека, които останаха назад… Ето например в служението. Може би не всеки да тича напред да евангелизира. Може би не всеки отива да се моли за болните, може би не всеки ще пътува. Както казва Словото:

Колко блажени са нозете на ония, които благовестват мира

  Някои трябва да стои да работи, някой трябва да стои да се моли с ходатайствена молитва, някой трябва да инвестира в Божието дело финансово, за да може тия които са изпратени да отидат. Както казва Словото:

Как ще отидат да проповядват, ако не са изпратени?

  Трябва да бъдат изпратени от Бога, трябва да бъдат изпратени от хора, които по някакъв начин да ги подкрепят. Именно по този начин те стават част от това служение, защото го подкрепят с молитва, подкрепят го с финанси, подкрепят го духовно, душевно, емоционално, материално и всякак. Така че тия 200 души останаха назад, но това не ги направи да не са от екипа.

  Ние не трябва да презираме тези, които стоят, работят, молят се и не отиват на бойното поле. Ние не трябва да ги презираме, те се част от нас. И аз искам да кажа на всеки един, който не пътува с нас в служението, това не те прави да не си участник в служението. Всеки един е много скъпоценен. Ако ти се молиш по една минута на ден, ти си скъпоценен за това служение. Ако ти по някакъв начин подкрепяш това служение, ти си скъпоценен в това служение, защото ние сме едно. И всяко нещо вие ще видите накрая, че благословението, което Господ даде на Давид и на неговата армия беше за всички. Всички получават наградата и благословението, което Господ ще даде чрез това служение, това ще бъде за всеки един в служението и за малък и за голям. И за този, който е бил в битката и за този, който е бил назад в молитвата и в даването и в каквото и да било друго нещо – някой е отворил дома си, някой ти е предложил трапеза, някой е казал добра дума – всеки един получава от благословението, благодатта, помазанието, защитата и живота, който дава Господ чрез служението. Надявам се, че ме разбирате.

  Обаче по-нататък се казва в 11 стих:

11. На полето намериха един египтянин, когато доведоха при Давид и дадоха му хляб, та яде и го напоиха с вода 

  Господ снабди правилния човек, чрез който да се свърши работата – един египтянин. Човек, който по принцип е враг, обаче в труден момент, искам да ви кажа – Бог може да използва дори враговете ви, за да може да се излезе от ситуацията. Бог може да вложи в сърцето на някой човек, който по принцип е против вас, за да може да ви избави. Но забележете какво направиха те – давайте и ще ви се дава. Може да има нужда ти да кажеш добра дума на някой човек, който е срещу тебе. Може би има нужда да нахраниш някой, който е срещу тебе, може както казва словото – „ако го нахраниш и напоиш даже жар на главата му ще сложиш”. Така че виждате – давайте и ще ви се дава. Виждате какво направи Господ с този човек.

12. Дадоха му и част от низата смокини и два грозда сухо грозде; и като яде духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял, нито беше пил вода. 

  Смилиха се за него. Нужно е да бъдем милостиви дори към хората, които са ни направили зло. Това е голяма победа. Искам да ви кажа:

Милостта тържествува над съда

13. Давид му каза – чий си и откъде си? А той каза – аз съм египтянин, слуга на един амаличанин и господаря ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

14.Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи и южната земя на Халева и изгорихме Сиклаг с огън 

  Значи този човек е бил част от армията, която е разбила и изгорила градът на нашите хора. Сега вижте какво изкушение има тука. Изкушението беше веднага да му отсекат главата – ти си участвал в изгарянето на нашите домове, ти си участвал в разграбването на нашите домове, на нашите жени и на нашите деца. Виждате ли? Ние можем да бъдем изкушени да атакуваме хората, чрез които Сатана е действал. Обаче, ако те бяха направили това, те щяха да си отсекат пътя към възстановяването. Трябва да разберете, че не трябва да се оставяме да ни побеждава злото, но

трябва да побеждаваме злото чрез доброто,

  казва Библията. Да побеждаваме злото, не хората, а злото чрез доброто. И в тази ситуация вие виждате, че това което се получи е, че те не убиха този човек. И този човек стана средство чрез което Господ ги избави.

  И аз искам да ви кажа, че хора, които са били използвани срещу вас, хората които са ви наранили, хора които са ви ограбили, хора, които са съсипали нещо в живота ви, ако вие можете да им простите, ако можете да покажете милост към тях, да им помогнете, Господ може да ги направи ключ към вашето възстановяване.

  Да продължим нататък.

15. Тогава Давид му каза – можеш ли да ме заведеш при този полк? 

  Давид осъзна, че този човек е ключова личност за него, изпратена му от Бога. Понякога Бог може да ти прати човек, чрез който да извърши възстановяване, но този човек да бъде за теб съблазън и да не можеш да видиш в него освобождението, а да видиш в него проблема, да видиш в него този, който ме унищожи – „как можа той да съсипе живота ми?”, а човек го използва този човек за освобождение. Много е важно да можеш да разпознаеш, защото един човек в един момент може да бъде използван за твоето разрушение, но в друг момент Господ може да го използва за твоето възстановяване, зависи кой дух стои зад него. И в тази ситуация, този човек беше минал през глад, през жажда, през болест и след като беше минал през всичкия този огън, той беше готов да стане инструмент в ръката на Бога за възстановяването на Израел.

  Някои хора, които ние знаем че са вършили зло, Бог ги е прекарал през нещо и прекарвайки ги през това нещо, ги е променил и ги е превърнал в инструмент за нашето възстановяване. Самият аз съм бил такъв човек. Вие, ако можехте да ме видите преди 20,25,30 години, ако можете да ме видите преди 30 години, нямаше да можете да повярвате, че е един и същи човек. Защото човек, който Господ е използвал за зло, го обръща и го използва за добро. Важното е какво го движи. Не гледай на черупката, гледай на духа, гледай на съдържанието на тая черупка.

15. И така и Давид го пита ще ме заведеш ли? Той казва – закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми и ще те заведа при тоя полк 

   Ние знаем, че в днешно време ние не се кълнем. Но този човек е бил в Стария Завет и той каза – Аз ще те заведа, но не искам ти да ме предадеш на господаря ми нито да ме убиеш, т.е. аз искам да ме избавиш. И Давид трябваше да обещае на този човек, че ще бъде избавен, а този човек заслужаваше смърт. Защото този човек беше един от тия, които изгориха града им, един от тия, които съсипаха семействата им и един от тия, които ограбиха съпругите и децата им и заслужаваше смърт, обаче Давид трябваше да прецени, дали беше готов на този човек да му прости, за да получи възстановяване.

  Аз искам да ви кажа нещо – днес има някои от вас, които трябва да вземат решение какво искат в живота си – Божието избавление и възстановяване или искат непременно да си отмъстят и да не простят на тези, които са им извършили зло. Това е твоят избор. Днес е същото, което е било тогава. Давид трябваше да вземе решение и да му обещае, че няма да го предаде на бившия му господар да го убие и няма да го убие самия той. И ние трябва да дадем обещание на Господа и да кажем – аз ще простя на този, който ми е направил най-голямото зло, аз няма да си отмъщавам. Ще го оставя това нещо, което е било, обаче искам Господи ти да възстановиш мене, да възстановиш служенето ми, да възстановиш бизнеса ми, да възстановиш. Искам пълно възстановяване, възстанови здравето ми, Господи.

  И после казва:

16. Когато го заведе и ето те бяха разпръснати по цялата местност, ядяха, пиеха и се веселяха, поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя

   И ето врага обаче не очакваше. Искам да ви кажа за нашия враг. Нашият враг от една страна е и глупав, да ви кажа. Врагът си мисли, че след като е извоювал победата вече няма начин да бъдем възстановени, той просто не вярва в силата на Бога. Смята, че след като един път е ограбил, откраднал, че това нещо не може да го изгуби. Но новините са такива, че врага може да изгуби и ще изгуби това, което е откраднал. Защото той ако знае и вярва, че това което открадва ще му бъде отнето, той няма смисъл да краде. Значи той се  самозаблуждава и се лъже. Той не само е лъжец, ами и себе си лъже, че като открадне нещо от Божиите хора, то ще си остане откраднато. Да, ама не. Ето вижте, те до такава степен са били сигурни, че са се разпръснали, ядат и пият и се веселят заради голямата плячка, доволни че са успели да ограбят, убият и разрушат. Доволни просто. Обаче, грешка. Виждате Господ като атакува те не бяха подготвени. Изненадваща атака от Божията армия. Когато ние атакуваме врага не е всезнаещ. Той не знае кога и как ние ще атакуваме. И слава на Бога за това нещо.

17. Давид ги поразяваше от свечеряване дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави 

  Направо ги съсипа. Това се казва духовно воюване, приятели. Трябва да гоним противника си, да го стигнем и да не се върнем докато не го довършим. Това се казва в Псалм 18, можете да го видите.    Давид казва:

Гоних враговете си и ги стигнах и не се върнах, докато не ги довърших 

  Този псалм е във връзка с това нещо.

Освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха

  Значи някои са успели да избягат, обаче всичко останало е съсипано. От колко? От четиристотин човека. Каква огромна армия е била разбита. Защо? Защото нашия Бог е по-велик и по-силен от врага.

18. Така Давид отърва /или възстанови и избави/ всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид 

  Така че нека да кажем тука нещо. Господ чрез Давид направи пълно възстановяване. И аз искам да ви кажа днес – Бог Отец чрез Исус Христос направи пълно възстановяване за човешката раса. Вижте какво казва – „отърва всичко, което беше взел врага”. Всичко, което врага е ограбил, всичко което те е ограбил теб, всичко Исус Христос възстановява. Тука казва “и двете му жени”, т.е. и семейството му възстанови.

19. Не им се изгуби нищо, нито малко нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка /т.е. материални неща/, нито какво да било друго, което бяха заграбили от тях. Давид върна всичко 

  Давид върна всичко. И ето, чрез Исуса Христа ние имаме възможност всичко да ни бъде възстановено.

  Приятели, ако някои се е отчаял, да не се отчайва. Исус Христос възстанови всичко. Ние сме благословени с всяко духовно благословение в небесни места. Всичко, което чрез Адам беше изгубено, всичко това се върна чрез Исуса Христа. Чрез Адам всички умряха, защото съгрешиха. Чрез Исуса Христа всички вече сме праведни и се казва в Библията, че царуваме в този живот чрез Исуса Христа. Амин.

21. Когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха дотам уморени, щото не можаха да следват Давида и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат людете, които бяха с него и когато се приближи Давид при тях, поздрави ги

  Вижте Давид, това е образ на Исуса Христа. Може да не си отишъл напред в битката, може да си в тила на Божията армия, както казах, може да си този, които ходатайства за служението, може да си този, който инвестира в служението, може да си този, който поучава чрез служението, може да си този, който подпомага по някакъв начин Божието служение, обаче, Господ ги поздрави, Давид ги поздрави. Господ ви поздравява за всяко нещо, което вършите за Неговото име. Както казах може да не си на предния фронт. Тези двеста човека бяха назад, но Давид ги поздрави.

22. Обаче всичките лоши и развратени мъже, които бяха ходили с Давида 

  Значи виждате всъщност, че в Божията армия може да има някои като тези лоши и развратени казва, някои хора на които плътта им не е умряла, някои хора, които да са алчни, някои хора, които да са горделиви, те бяха с Давид, но тяхната плът не беше умряла. Може да има християни, които да са плътски християни, въпреки че вървят напред.

И те проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас не ще им дадем от плячката, която отървахме, освен на всеки да си вземе жената и децата; тях нека вземат и да си отидат

  С други думи те казаха – “жените и децата да си взимат, обаче нищо друго няма да вземат”. Няма да взимат от материалните и духовни блага, няма да взимат нищо друго, стига им толкова на тях. Да си берат грижата.

23. Давид обаче каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, който ни опази и предаде в ръката ни полка, който беше дошъл против нас 

  Давид казва – братя не бива по този начин да се постъпва. Не бива да казвате, че благословенията Господни са за нас само, които сме отпред, а за ония отзад, няма благословения. Защото, който обича нас, Той обича и нас. Господ какво казва тука?

24. И кой би послушат тия ваш думи? Но какъвто е дялът на участващия в боя, такъв ще е бъде дялът и на седящия при вещите; по равно ще се дели плячката помежду ви 

  И аз искам да ви кажа нещо. Вие, когато сте част от една църква или едно служение, независимо някой че ще каже – „Да, ама аз не мога така да проповядвам, не мога да бъда така там отпред; не мога така да се моля за болните, не мога да направя това, или не мога да направя онова”. Да, ама ти можеш да направиш друго. Вижте какво казва Господ? Какъвто е дялът, каквото е благословението, каквото е помазанието, каквато е защита, каквито са обещанията, на тези които са напред в битката, същите са за тези, които седят при вещите, които са отзад, които подкрепят служението в своите битки, които подкрепят духовно, емоционално, материално и всякак служението. Същата награда ще получат, същата защита ще получат, същото благословение ще получат, същото помазание ще получат, защото те са част от тази армия. И ти трябва да се почувстваш част от тази армия.

25. И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това закон и повеление в Израел, както  е и до днес

26. А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката взета от Господните врагове

27.Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир, на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемо и т.н.

  На всички други старейшини изпрати подаръци. Тоест, какво направи Давид? Той не само получи, но той и даваше. Трябва да знаем и това, че Господ иска да ни благославя, но иска да бъдем и за благословение. И нека накрая да ви покажа това нещо, което е интересно. Виждате цялата история как започва. Започва с разрушение, започва със съсипване, пожар, огън, започва със загуба. Обаче, Господ обърна всичкото това на 360 градуса и направи така, че чрез Давид той възстанови всичко 100% и освен това, че беше възстановено, дойде и излишък и всичко друго, което бяха заграбили враговете и това нещо се върна обратно.

“Богатството на нечестивия се запазва за праведния”,

  казва Библията.

  И аз искам да ви кажа, че ако Господ е заграбил, ограбил в живота ви, очаквайте пълно възстановяване 100% и отгоре да ви се даде още 1000% още отгоре, защото Бог ще възстанови не само това, което сме загубили, но ще ни даде и много повече. И това благословение, което дойде върху Давид и върху тези хора, толкова изобилие дойде, че Давид започна да дава и на другите.

  И знаете какво казва словото:

Давайте и ще ви се дава

  Словото казва: Ще бъдеш благословен и ще служиш за благословение на другите.

  Искам да погледнете начина, по който Бог действа. Той не просто ти възстановява част, Той възстановява всичко. И не само възстановява всичко, но ти дава изобилен живот, дава ти излишък, врага седмократно трябва да върне, това което е ограбил. Така че те получиха седмократно повече от това, което е било ограбено. И всичкото това, което бяха получили беше за благословение на тях и служи за благословение и на останалите. Ето ви една победа. .Това става въпрос за битка,за семейство, за деца, за материални неща, но става въпрос и за духовните неща.

  Знайте, че когато врага дойде да ви атакува и да взима, да краде и да съсипва, ако вие се укрепите в Господа, както Давид се укрепи в Господа, в този труден за него момент и за всичко останали. Ако се укрепиш и се обърнеш към Господа и поискаш водителството от Господа и тръгнеш да преследваш врага, тогава за тебе има възстановяване. Тогава за тебе има пробив и има победа. И виждате, че Господ ги заведе много по-далече отколкото бяха преди това. Но по пътя се получи така, че Давид трябваше да реши част от хората, които не можеха да направят тия неща, да ги остави назад, без да ги укорява и без да ги упреква.

  Може да има хора в екипа ти, които да не могат да направят, това което ти искаш да направят, но просто ти трябва да бъдеш достатъчно мъдър и да ги оставиш  да  правят това, което те могат да направят – да пазят вещите. После срещнаха човек, който беше участвал във всичкото това опожаряване и ограбване и Давид и неговите хора трябваше да се научат  да простят на този човек и да запазят живота му, да не го осъдят, да не го отхвърлят, но да запазят живота му и даже да проявят милост, да го обикнат, да го нахранят, да го благословят, преди да може той да ги благослови тях. И когато той ги заведе, тази ключова личност, която им беше изпратена, с която те толкова им беше трудно да се обходят, тази ключова личност ги заведе на правилното място и те успяха да поразят врага и да избавят всичкото онова, което врага беше взел от тях и да вземат изобилие така, че да могат да раздадат и на други.

  Благодарим на Бога за Неговата неизказана милост и за Неговите огромни благословения. Това е една прекрасна глава, можете да си я прочетете после – І Царе 30 глава, заглавието й е “Давид унищожава амаличаните”. Само че това е малко казано. И забележете наистина правилно е казано – врагът беше унищожен. Не само беше възстановено всичко, но и врагът беше унищожен. И Господ ще унищожи демоничните сили, които атакуват семейства, служение, бизнеси, здравето ви и т.н. Господ ще ви възстанови напълно.

  И аз се моля сега в името на Исус Христос, Отче, Ти да възстановиш както в този случай, да възстановиш семейства, да възстановиш деца, които са по някакъв начин пленени от врага и живеещи в грях, пленени като блудни синове и дъщери отишли нанякъде, Ти Господи да ги възстановиш и да ги върнеш обратно от този плен. Ако има съпруг или съпруга, които да са пленени по някакъв начин и да има разделение в семейството, влезли в грях или поради някаква друга причина, аз те моля, Господи, пълно възстановяване на семействата да направиш. Ако на някой финансите и бизнеса са пленени, братя и сестри, които нямат работа и са пленени в дългове, в заеми, аз те моля да ги изкупиш и да ги извадиш от това състояние на нещата. Ако има братя и сестри, пленени във физическо отношение чрез болести и това ги ограничава да не могат да си вършат работата, да не могат да работят както трябва, тези болести ние ги смъмряме в името на Исус да ги напуснат и да бъдат напълно свободни. Ако има братя и сестри Господи, които са вързани в емоционално или умствено отношение от демонични сили, аз те моля Господи, Ти да ги извадиш от този плен, в който се намират. Пусни на свобода угнетените, в името на Исус. Защото Ти си дошъл да дадеш изобилен живот Господи и ние искаме този изобилен живот. Смъмри всички тия сили, скакалеца, гъсеницата, пеперудата и къртицата и червея смъмри Господи, в името на Исус и освободи ги Божиите деца. И дай този пробив и това възстановяване за Твоя слава в мощното име на Исуса Христа. И всички казват АМИН.

Реклами