Поклонението на блудницата

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 9 юни 2011

Споделено от МАРИЯ ПЕТРОВА

        Тези дни разсъждавах и исках нещо да ви споделя това, което Господ ми говори. Хубаво е постоянно да пребъдваме в Словото, да се храним от него, да вникваме  в него – това е един от начините, по който Господ ни говори. Погледът ми попадна на тази случка с жената – блудницата, която отиде да се поклони на Исус и тя Го помаза с едно скъпоценно миро. Случката се развива в къщата на един фарисей, в която е бил поканен Исус. Няма да чета цялата история, защото сега нямаме време за това нещо. Исках да споделя, някои пунктови моменти, които на мен лично ми направиха много силно впечатление.

        Първото което, е че жената беше грешница. Да си представим картините, които Божието слови ни рисува. Тя беше грешница,  но тя чу за Исус и взе решение да отиде при Исус и направи нещо, което накара Исус да каже велики думи и това са:

Лука 7 ”Твоята вяра те спаси, иди си с мир”.

        В този град е имало много грешници, обаче тази жена беше по-различна. Тя чу за Исус и въпреки, че знаеше, че голям срам я очаква тя взе своето скъпоценно миро и реши да презре целия този срам и да отиде пред всичките човеци и  застана изотзад на Исус. Тя нямаше смелост, нямаше дързост да застане отпред пред Исус, а застана отзад на Исус при Неговите нозе. Това, което на мен много силно впечатление ми направи, че тя започна да облива нозете на Исус със сълзи. Не просто да плаче , да паднат няколко сълзи а да облива. Това означава, че нейното сърце е плачело. От нея са се излели много сълзи , за да могат да намокрят нозете на Исус до такава степен, че да ги измият.

        След което тя започна да изтрива с косата си нозете на Исус. Това означава, че тя се е навела изключително ниско. Тя е била буквално в прахта, нейната коса е била на земята. Тя е презряла всичко вътре в себе си и започнала да изтрива нозете на Исус. Другото което е, че всъщност тя не взе вода да измие нозете на Исус, а със собствените си сълзи, нещо което извираше от нея, извираше от нейното собствено сърце, тя изми нозете на Исус. Тя не взе кърпа да избърше нозете на Исус, а използва собствената си коса.

        Ние жените знаеме, обичаме да си правиме прически и т.н., дори Словото казва, че „косата служи като покривало на жената”, а тази жена взе своята коса и с нея изтри нозете на Исус, след което тя помаза нозете на Исус и не преставаше през цялото време да целува Неговите нозе. Всичко това говори за едно велико смирение от нейна страна и това, че тя действително си е давала сметка пред кой стои. Тя стоеше пред Божия Син. В същото време фарисеина я осъждаше в сърцето си, по-скоро осъждаше Исус защото си казваше „ако този е наистина пророк”. Това означаваше, че той не си даваше сметка, че е поканил в къщата си Божият Син, а просто някой си, който дори и в неговите очи не беше и пророк след като допуска една блудница да се докосва до Него. Съответно Исус, който знаеше мислите му говори с притчата, която му даде за двама човека, които се явяват пред господаря си – единия дължи 50 динария, а другия дължи 500 динария. Съответно господаря прощава и на двамата. И въпроса на Исус към фарисея е „Кой Го обикна повече?”

        Можем да си направим извода от цялата тази случка е, че огромната любов на тази жена и цялото това поклонение, което тя показа показва нейното отношение на покаяние и смирение към Божия Син. Цялото нейно действие показва нейния вик на сърцето й, показва, че тя искаше наистина да скъса с греха. Щото е било е пълно с блудници там, но нито една не е дошла да направи това нещо. Единствено тя, защото тя явно е търсила изход и е търсила истински изход, и когато е чула за единствения изход, който може да има в лицето на Божия Син, тя е направила абсолютно всичко, което беше по силите й, за да може да получи това спасение. Защото накрая Исус й казва:

„Твоята вяра те спаси, иди си с мир”.

        И това всъщност, с което искам да завърша като извод, което много силно впечатление ми направи е, че едно нещо със сигурност може да спре погледа на Исус върху тебе и това е истинския вик на сърцето. Ние знаем и за жената с кръвотечението, знаем и за слепия Вартимей, виждаме и за тази жена – всички викаха вътре в себе си и този вик на отчаяние от една страна, вик за помощ и вик с осъзнаване, че викат към Божия Син, всъщност им донесе чудото. В случая, тази жена просто със сигурност приключи с греха. Тази жена си отиде с мир и опростена.

– Словото казва, че всички сме грешници, но тука има по-специален случай – тя е била блудница. Тя не е била просто обикновена грешница, тя е била много голяма грешница.Понеже казва Исус в притчата, че единия е дължал 50, а другия 500. Значи тя е тази, която дължи 500.

И другото, което е много интересно в ситуацията. Доколкото аз знам от историята в Израел, Той не е седял седнал, а те някак си лягат и дефактно тя се е приближила изотзад до нозете Му и е започнала да Ги целува, да плаче и да ги бърше.

– Аз мисля, че тя от една страна тя е търсила да получи милост от Господа.

– Много съществен момент е, че тя с пълното съзнание си е давала сметка за ситуацията,  в която се намира, че е грешница. Всички хора около нея са си давали сметка за това нещо и тя няма дързостта да отиде отпред да се поклони на Исус, тя е може дори да помаже главата Му, а не нозете Му , но цялото поведение показва нейното смирение, дълбоко покаяние и дълбоко смирение и осъзнаване, че стои пред Божия Син. Този е единствения, който може да прости греховете. Тя затова е взела това решение да поеме срама, да вземе това скъпо миро, знаем, че едно време това миро е струвало много пари и да отиде и да помаже Неговите нозе и да ги целува пред абсолютно всички хора, които са присъствали.

При нозете на Исус – това е най-стабилното място, където можем да бъдем. Тя всъщност се е поклонила на Господа. Тука много интересно е Исус говори за любов, че тя е обикнала много. Защо е обикнала много?

Защото тя е осъзнавала греха си, единственото, с което е разполагала е нейносто сърце и за това не е прибегнала към вода и кърпа, а по тя просто по този начин изля сърцето си със сълзите си, нещо което извира от нея. Тя не обясняваше на Исус да застане и да каже – „Исусе, аз така и така съм направила, моля те прости ми”. Нямаше думи. Тя не каза нито една дума не е записана в тази случка да е казала. Цялото нещо беше, че тя плачеше, със сълзите си изливаше и измиваше нозете на Исус, триеше ги с косата си, целуваше ги и помазваше. Дефакто с всичко, което можеше тя представи пред Исус своето сърце.

Какво можем да посъветваме хора, които са в ситуация, понеже този материал може да го гледат хора, които са в ситуация може да си мислят, че са толкова грешни, че няма прошка за тях. Какво могат те да направят? Как практически да се обърнат към Господа?

Единственият начин и аз отново ще повторя едно нещо. Това, което със сигурност може да привлече вниманието на Исус към нас това е вика на нашето сърце. Това е единственото,  което Господ търси в нас. Той не търси нашите думи, не търси как изглеждаме, как добре се представяме или не се представяме, колко надарени и велики сме, а това, което Той наблюдава и цени е нашето сърце.

Всъщност тази жена идва от дъното, за нея нито се пише, че  нещо велико е направила, натротив тя идва от тинята. Обаче ние виждаме тука, че отношението й към Исус всъщност я въздигна. Исус я даде за пример на един фарисей, буквално го засрами с този пример. Нейното покаяние, което извираше от сърцето й, както даже в Словото се казва  на едно място:

разкъсайте сърцата си, не дрехите

        За такова покаяние става въпрос. Това е, което дефакто спря погледа на Исус, Той й прости и накрая и каза: „Иди си с мир”,значи това е Божия мир и дори я издигна до положение. Това много се приближава до притчата за блудния син, който отиде при баща си и баща му го издигна отново Обаче брат му възнегодува, както тук фарисея възнегодува.

        Аз мисля, че извода, който можем да извадим от целия този пасаж е, че милостта на Господа е много голяма и ако има някой от вас, който да се двоуми и да мисли дали ще може Господ да му прости или няма да му прости, вземете пример от тази жена. Не се питайте, поклонете се на Господа, плачете, целувайте нозете Му, трийте ги с косата си, обърнете се с цялото си сърце и тогава Господ ще ви чуе и ще ви отговори на молитвите.

        Бог да ви благослови.