Настойчивата вдовица

Проповед на п-р Пламен Петров, 12 юни 2011

Видео: http://www.bibliata.tv/video/2fa79e424282a8a/

 

Исус казва:

Домът ми ще се нарече дом на молитва 

  Какво е характерно за Божия дом, за църквата? – Молитвата. Какво трябва да бъде характерно и за нашия дом? – Молитвата.

  Искам да ви кажа – хубаво е, важно е човек да работи, важно е и човек да се грижи за семейството си, всичко това е важно, обаче Господ казва: „Домът ми е дом на молитва”. Молим ли се?

  Трябва да ви кажа, че липсата на молитва е грях, от който ние трябва да се покаем. Защото малко молитва – малко сила. Много молитва – много сила.

  Исус казва:

Бдете, молете се, за да не паднете в изкушение.

 Духът е бодър, тялото е немощно 

  Много проблеми идват в живота на хората, когато престанем да се молим. Грехът надделява. Хората отпадат. Погледнете примерно, колко българи има, които се нуждаят от Господа Исуса Христа, направо са хванати, заблудени в една или друга посока и не са с Господа. Защото по някакъв начин са били хванати. Ако ти искаш домът ти да бъде добре, църквата ти да бъде добре, работата ти да бъде добре, моли се. Господ казва:

Искайте и резултата – ще ви се даде

  Но не е казал – не искайте и ще ви се даде. Казал е № 1 – искайте! На друго място, апостол Павел казва на солунците 5:17:

Непрестанно се молете 

  Това означава постоянна молитва. Това не означава от дъжд на вятър да се молим и това означава да вземем решение.

  В Лука 18:1 Исус казва

една притча как трябва винаги да се молят и да не отслабват духом. 

  Исус какво казва? Притча, преобраз, че трябва винаги да се молим и никога да не отслабваме. Лесно е да почнем да се молим, лесно е след това да отпаднем. Но говори за постоянство, защото виждаш ли – молитвата представлява взаимоотношение между тебе и Бога. В тези взаимоотношения ти Му даваш твоите немощи, Той ти дава Неговата сила. В тия взаимоотношения ти Му даваш твоите проблеми, Той ти дава разрешението на тези проблеми. В тия взаимоотношения, когато общуваш с Него, ти ставаш силен, ти ставаш свят, ти ставаш любящ. Защото с какъв се събереш, такъв ставаш. Молитвата е събиране с Бога, взаимоотношения, събиране с Бога, ти ставаш едно с Него. Не да се молиш както говориш с чужд човек, да се чудиш как да кажеш нещата. Колкото повече се доближаваш до Него, толкова повече езика ти става по-лесен, по-достъпен, по ти е лесно да изразиш това което е в тебе, защото то е близко до тебе. Когато си с някой далечен човек и искаш да му обясниш нещо, някак си ти се чудиш откъде и как да му го кажеш, да не би да си помисли нещо, дето не трябва да си помисли. Като е близък човека, много лесно  можеш да му обясниш за какво става въпрос.

  И казва Исус,

2. В някой си град имаше един съдия.

  Знаете, че притчата е като картина, като образ. Съдията тука е преобраз на Бога.

Който обаче, от Бога не се боеше от Бога и не зачиташе човека.

  Този съдия е лош съдия. Нашият Бог е добър съдия. Нали така?

В същия град обаче имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше:

3. Отдай ми правото спрямо противника ми 

  В същия този град е имало една вдовица. Защо използва Исус вдовица? Защото е слаба, тя няма на кого да разчита, няма син, няма съпруг, няма финанси, тя е бедна, самотна вдовица, няма на кого да разчита. Изведнъж ние виждаме един мощен, силен съдия, с голяма власт и авторитет, корумпиран вероятно, който нито от Бога се бои, нито някой човек зачита. Никой не го интересува. Изведнъж виждаме една малка вдовица, немощна в същия град. Съдията е мощен, а вдовицата е слабичка, немощна. Обаче виж какво се получава  -вдовицата ще го надвие. И тя отиде при съдията и му казва какво? Казва: „Съдия, отдай ми правото спрямо моя противник”. Много интересно. Вдовицата моли съдията да й отдаде правото спрямо противника. Кой е нашия противник? Казва се, че

„Нашия противник дявола, обикаля и търси кого да погълне”. 

  Кой е твоят противник? Дяволът. За какво се моли тази вдовица? Казва „отдай ми правото срещу противника”. Какво иска тази вдовица? Тя иска правото.

  Аз искам да ме слушате внимателно. Прави ми впечатление тази вдовица е изумителна, слага в джоба си почти всички християни, по-голямата част. Тя казва на съдията – отдай ми правото. Тази жена си знае правото. Тя знае какви права има.

  Аз искам да ви попитам. Вие знаете ли според Библията, в Божието слово какви права имате? Знаете ли, постоянно се срещам с хора, които не си знаят правата в Господа. Не знаят какво им принадлежи като наследство. Ние сме деца на Бога, на нас ни е дадено наследство. Една част от християните смятат, че наследството ще го получат като умрат, обаче истината е, че наследството не се получава, когато ти умреш, наследството се получава, когато завещателя умира. А завещателя, кога умря? Преди 2000 години. Тоест, ние днеска трябва да влезем в това наследство. Това наследство ни принадлежи. Обаче на теб може да ти принадлежи наследството, може да имаш примерно един апартамент наследство и отиваш да си вземеш апартамента и из един път се оказва, че някой друг живее в него – противника ти. Ти казваш – „ще излезеш, защото това е моя апартамент, получих го като наследство”. Той казва – „знаеш ли колко ме интересува, какво си получил като наследство. Аз ще живея тука, защото няма къде да отидат децата ми”. И противника си казва – „няма да изляза оттука, откъде на къде ще изляза. А, да видим какво ще правите!”

  И знаете ли какво правят повечето християни? Явно не е Божията воля да да си взема апартамента и се отказват просто. Обаче, тази вдовица отива при съдията и казва: „Отдай ми правото срещу моя противник. Това ми  принадлежи по наследство, то е мое, обаче той го владее в момента”. Тоест, законно, легално това нещо е мое, но фактически друг управлява там.

  И днес в живота това е ситуацията. Повечето християни живеят в момента в ситуация, в която имат обещания, дадена  е Обещаната земя, обаче те не притежават Обещаната земя, а в момента или живеят в пустинята сред змии и скорпии, или в Египет под робството на Фараона и правят тухли. Вместо да влязат в земята, където има мляко и мед и да се наслаждават на благословенията, умират в пустинята, понеже не вярват в обещаните благословения. И не влизат с вяра в тях и отиват в пустинята, вместо да обитават Обещаната земя.      И тази жена, тази вдовица, тя каза – аз няма да позволя на моя противник да ме надвие. Тя знаеше, че не можеше да се бори с противника, защото противника е по-силен от нея.

  И аз искам да ви кажа, че съдията е по-силен от нас, ако сме без Бога. Когато сме с Бога, ние сме по-силни от него, но без Бога ние не можем да го надвием. Защото

По-велик е Този, който е в нас, отколкото този, който е в света 

  Това прави победата, че Този, Който е в нас и с нас е по-велик и по-силен. И тази жена, отива при съдията, който е образ на Бога, но в този случай съдията го виждаме като лош съдия, безскрупулен съдия, за да може да се види контраста с нашия добър съдия – Бог, който е добър, състрадателен, любящ съдия.

  „Отдай ми правото спрямо противника”, казва тя. И знаете ли, тази жена отива при съдията, казвайки: „Отдай ми правото спрямо противника”. Обаче, ако беше спряла дотам нямаше нищо да получи.

  И много от нас отиват в момента при Бога, помолват се един път за нещо и като не го получат казват: „явно не е била Божията воля.” Но това не е модела, който е показан в Библията.

Отдай ми правото спрямо противника,

4. но той за известно време не искаше 

  Какво стана? Има един период от време на съпротива. Преди да получиш обещаните благословения, преди да получиш чудото от Господа, има един период на съпротива. В Библията има период, в който Сатана се съпротивлява. Може да е по-къс, може да е по-дълъг, обаче трябва да го има имаш предвид това нещо. Това, че не го получаваш на момента, не означава, че няма да стане.

  Данаил се моли на Бога, чака три седмици, докато дойде ангела с отговора и ангела каза:

„В първия момент, когато ти се помоли, молитвата ти беше чута, обаче отсреща дойде княза на Персийското царство и аз се борих с него три седмици. След това Михаил дойде да ми помогне и сега аз съм свободен да ти донеса посланието”.

  С други думи какво каза той? Имаше духовна битка, поради това аз не можах да дойда веднага. Виждате ли го? Молитвата е духовна битка и духовна война. Затова много хора не искат да се молят, защото не е лесно. Има всякаква съпротива. Врага идва по толкова различни начини, обаче молитвата е ключа към пробива и към победата, която може да имате в Господа.

  И казва „за известно време този съдия не искаше”, но после. Ето това е момента на прелома, момента на пробива. Значи за известен период от  време съпротива, съпротива. „Моля се брат, нищо не става.” Моли се, продължавай. Исус казва „винаги да се молим и никога да не отслабваме”. Исус казва:

„искайте и ще ви се даде”

не казва поискайте. Много хора като поискат един път и приключат работата. Да, има такъв случай на поискване, има такава молитва. Както на времето ми се наложи, един пожар стана, няма да ви казвам подробности. И аз отивам да пълня една кофа с вода и казвам: „Господи, нямам време да се моля и да постя, защото къщата гори”. Ще поискам един път и ще вярвам, че получавам. И исках – „Господи, моля Те да няма големи поражения в името на Исус и ти благодаря”. И тръгвам с кофата нагоре и накрая пожара беше загасен за 20 минути, половин час преди да дойде пожарната. И накрая се оказа, че през цялото време е горяла една престилка и една раничка. Цялото помещение беше черно, обаче нищо не беше станало. Имаше три бутилки газ, можеше да гръмне и цялата кооперация да се срине. Ето, Господ чу молитвата, без големи поражения. Не можех да кажа: „Господи да няма никакви поражения”, защото просто не го вярвах. Аз виждах, че гори всичко, че е черно и т.н. И с леки поражения се разминахме. Слава на Бога. Ето такава молитва.

  Но по принцип искайте е сегашно продължително време. А защо много хора не получават. Защото просто се отказват. Той казва: искайте с постоянство и тази жена го прави.

Известно време съдията обаче не иска. Обаче, казва после, това е момента на пробива.

Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите,

 хлопайте и вратата ще се отвори.

  Вратата не се отваря като чукнеш от първия път. Трябва да хлопаш, защото приятеля ти спи, защото на него не му се става да ти отвори вратата. Казва: „децата ми са с мене в леглото, жена ми е тука, ние сме си легнали, полунощ е, айде утре ще се разправяме с ядовете и с другите неща.” Обаче, той продължава да хлопа докато не се отвори. Исус ни казва как да се молим. И после казва тука, вижте какво се получава?

4. Известно време не искаше, но после си каза

  Първо става в мисленето.

При все, че от Бога не се боя, човека не зачитам,

пак понеже тая вдовица ми досажда 

  Вижте думата досажда, досажда в молитвите. Ти готов ли си да досаждаш в молитва?

Ще й отдам правото да не би да ме измори с безкрайното си дохождане 

  Да измориш Господа с молитвата си, представяш ли си това? С безкрайното си дохождане, тоест, той вижда че тя няма да се спре. И в един момент получаваш отговора. Това знаеш ли на какво прилича? Като натиснеш на един пистолет спусъка леко, полека и в един момент, не знаеш кой момент обаче той гръмва. Така и ти се молиш, молиш, и в един момент отговора идва, щото си бил постоянен.

6. И Господ рече: слушайте що казва неправедния съдия!

7. А няма ли Бог, който е праведен съдия да отдаде правото на своите избрани, /това са Божиите деца/, които викат към Него 

  Какво правят те към Него? Викат. Не се казва „които не викат”, а се казва:

Господ ще даде на ония, които викат към Него.

  Викането значи молитва и то „ден и нощ”. На мен това ми говори, че човек трябва и през деня да се моли и през нощта да се моли. С други думи, като станеш сутринта трябва да се молиш, преди да легнеш вечерта, трябва да се молиш, даже и през деня, когато имаш възможност, /когато си на работа не можеш да използваш времето да се молиш/, но сутрин и вечер, задължително трябва да се молиш. Казва

„денем и нощем, ако и да се бави спрямо тях”.

8. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче 

  И тука това е много интересно.

Когато дойде Човешкия Син ще намери ли вяра на земята?

  Той свързва вярата с молитвата. Който вярва се моли, който не вярва – не се моли. Що не се моли човек? Щото не вярва, не вярва че има смисъл. За какво да се моля да си губя времето, вместо да направя нещо друго или да седна да си гледам телевизия или да се забавлявам по някакъв начин. Защо да се моля като не вярвам, че ще получа отговор. Но ако вярвам, че Господ ще ми отговори – о, аз ще отделя време за молитва. Обаче искам да ви кажа, че

невъзможните неща за човека, за Бога са възможни 

  И те стават в резултат на молитва. Молитвата може да направи всичко, защото Бог може да направи всичко. Чрез молитва, това което Бог може да направи, това и ние можем да направим, защото Неговата сила идва на наше разположение.

Ще приемете сила върху вас като дойде Святия Дух

  И тази сила идва при нас при тези взаимоотношения в молитва. И така Исус ни казва как трябва винаги да се молим, никога да не падаме духом, никога да не отслабваме и да бъдем постоянни в молитва. Помнете, че Божия дом е дом на молитва. Ако ние изпуснем центъра на нещата, изпуснем молитвата в домовете си, не можем да очакваме големи резултати, защото дявола се страхува най-много от нашите молитви. И затова казва Исус – „бдете и молете се”. Какво е бдението? Бдението е пост. Влез в пост и в молитва и тогава няма да падате в изкушение. И тогава много от атаките на Сатана ще бъдат отхвърлени и ще дойде Неговото царство и Неговата воля в нашите сърца, в нашите тела, в нашите семейства, в църквите ни, в работата и ще живеем Божието царство тук на земята, преди още да сме отишли горе.

  Бог да ви благослови в името на Исус.

Амин!