Победа над отчаянието

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 14 юли 2011, Инсбрук, Австрия


        Искам да ви кажа наистина много се нуждаем от помазанието на Святия Дух. Не знам дали можете да разберете до каква степен е зависимо служението ни от Святия Дух. Защото има хора, които могат да разчитат на своя характер, могат да разчитат на своята си сила, но това не е случая с мене. При мене случаят е такъв, че просто и единствено заради Божията сила и благодат аз мога да направя това, което мога да направя. И аз знам, че всеки може да го каже това. Но просто това е вярно и е истина.

        Аз искам да ви прочета един стих, който в момента ми го дава Господ, разбира се преди години ми го е давал, но е много валиден за ситуацията, в която се намираме, а също вярвам, че е валиден и за някои от вас. И той се намира във ІІ Коринтяни 1:8. Апостол Павел говори. Апостол Павел, който написа повече от половината на Новия Завет, говори:

Желая да знаете братя за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си 

        За мене е учудващо този Божий човек, който много добре е разбирал благодатта на Бога, да каже, че е бил толкова притеснен, обезпокоен, притеснен. Значи натясно да си, “вън от силата”, тоест притеснението е било повече, отколкото е можел да се справи с това, повече отколкото той и екипа му са можели да се справят, такова притеснение. Така, че казва: „ние се отчаяхме дори за живота си”, не само за другите неща за служението, не само за семейството, но дори за живота си.

Даже сами ние счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си 

        Дори казва вече, умираме, загиваме, давим се и вече край. Приключи се, апостол Павел отиде. Много хубаво беше всичко, дотук всичко беше прекрасно, но просто апостол Павел заминава. Както Илия победи 450 пророка, изкла ги, изглежда се умори физически, после Езавел му каза само една дума: „Утре по това време и ти ще си като тях” и пророк Илия хукна да бяга през пустинята, остави и слугата си, вика „По-добре да е далеч от мене, да не ме гледа в какво състояние съм”. Хукна да бяга пророк Илия, легна в пустинята и казва „Господи, аз съм като бащите ни, не съм достоен, дай по-добре да умирам”. Пожела да умре. Господ обаче му изпрати ангел, даде му да пие малко вода, даде му да хапне една питка и го остави да спи отново. Това, от което имаше нужда да направи Илия, е да поспи малко.

        Понякога ние имаме нужда да подремнем, да си отпочинем. Ето някои хора, които са много духовни, имат нужда да си легнат и да подремнат. Аз затова много желая да дойде време да правим молитви на влизане в Божията почивка. Ще си вземем дюшеци и одеяла и ще хвалим Господа, ще слушаме Слово и в същото време ще се отпуснем в присъствието на Бога. И много хора вярвам, че душите им ще се изцелят, даже някой ще спят и ще слушат словото и хвалението, и Господ ще работи в тях. Такива служби не сме виждали още, аз поне не съм виждал още, обаче съм си ги запланувал да ги направя някой ден. Защото Илия направи тази служба – яде, яде, пи и спа. И ангела Господен му слугува. Събуди се, пак яде, пи и спа и каза – трябва 40 дни да вървиш с тази сила. Виждате дори пророк Илия изпадна в такова състояние. Павел също изпадна в такова състояние. Така че няма да се отчайваме, че сме се отчаяли. Никой да не се отчайва, че се е отчаял и никой да не го е страх, че го е страх.

Така че се отчаяхме дори за живота си, даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си 

        Обаче, целта на това каква е?

За да не уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите

        Той каза – аз умирам, Господ обаче може и мъртъв да те възкреси. Както Лазар трябваше да умре, за да възкръсне.

        Затова искам да ви кажа, че много пъти, когато отчаянието дойде в живота ни, то идва поради причината, че ние сме тръгнали да уповаваме на себе си, на своите мускули, на своите сили, взели сме греблата и сме започнали ние да гребем. Обаче както учениците гребяха, стигнаха до центъра на езерото и вятъра беше противен и не можеха да продължат, така и когато ние гребем, гребем, не можем да продължим нататък. Трябва да дойде Господа, да влезе в лодката и лодката автоматично отива от другата страна. Четете случая и ще видите, че така става. Без напрежение, с Божията благодат. Вдигаме платната, вятъра на Святия Дух да духне и да ни води.

        Има някои хора, които трябва да влязат в Божията почивка. Не да гребеш с усилие, с мускули, а да вдигнеш платната и да очакваш Господ да надуе платната ти. Това е с цел да се научим:

„да не уповаваме на себе си, но да уповаваме на Бога, който възкресява и мъртвите.”

        Така че препоръчвам ви това нещо, затова нека се молим на Бога да ни даде дух на благодат и молитва.

        Дай ни, Господи, дух на благодат и дух на моление. Не първо моление, после благодат, а първо благодат, после моление. Дух на благодат и дух на моление. Защото без благодат и молитва не можем да правим, както трябва. Дай ни дух на благодат и дух на моление. И не искаме на себе си да уповаваме, но на Тебе да уповаваме. И не искаме да се отчайваме, а искаме да се насърчаваме. Изпълни ни с надежда, изпълни ни с вяра, в името на Исус. Води ни в победа, дай ни пробив и ние Ти благодарим за всичко това в името на Исус Христос.