Законодател и съдия

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 20.Х.2011г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/17996686

 

Отиваме в Яков 1 от 19-ти стих нататък. Колко е прекрасно словото на Бога. Наслаждавам се да го говоря. Сега в момента, докато  говоря, се разкъсвам отвътре, защото трябва самият аз да се променя. Но не разкъсва мене, а плътта. В момента се разпъва плътта, разпъва се плътта на кръста.

Искам да ви кажа, че Божията воля не е да възкресяваме плътта, Божията воля е да разпъваме плътта. Божията воля е описана в Лука 14, където Исус каза на тези, които Го следваха, защото мнозина Го следваха. И днеска мнозина са последователите на Исус, но малцина са учениците. Той се обърна към тях и каза:

Ако иска някой истински да Ме последва, трябва да намрази определени хора, да намрази определени неща.

Но като казва да ги намразиш, не означава да ги намразиш, а става въпрос да поставиш Господа на първо място, а те да са на второ. Може да ти е някой родител, който те контролира, ти трябва да обикнеш Господ повече от родителя си. Трудно е да се каже понякога това, обаче това е истината. Може да имаш приятел или приятелка, които обичаш много – трябва да обикнеш Господ повече от приятел или приятелката. Може да имаш деца, които обичаш много, ама единственото дете може да е, може да го обичаш много, обаче трябва да обикнеш Господ повече от детето си. И казва – 

дори да намрази собствения си живот, да вдигне кръста си /кръста говори за смъртта на плътта/ и с кръста си да Ме последва.

Днес мнозина искат да следват Господа без кръста. Това е безкръвно християнство, затова няма сила, защото последователи без кръст ходят след Христос. „Скъпи Исусе, мили Исусе” – Христос като захарно петле. Не, не, не. Той не е такъв! Той иска кръста си да носиш. Той иска понякога да намразиш стария си живот, да стъпчеш мамона на земята – той в момента манипулира и контролира целия свят. Да вдигнеш кръста си и да го следваш.

Яков 1:19 Вие знаете това, любезни,

 мои братя. Обаче, нека всеки човек

 бъде бърз да слуша 

Какво да правим – да слушаме. Някой е казал: Имаме по две уши и една уста – значи повече трябва да слушаме, а по-малко да говорим. Някой ще каже – браво, брат Пламене, ти говориш тези неща, ама я гледай колко време говориш. Сега, да, аз в момента говоря. Говоря, обаче в момента Божието слово, нали, за да се учим. Аз се уча, докато говоря, аз се уча също. За мене това е едно библейско изучаване. За мен това не е товар. 

Яков 1:19. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша 

Като ви говоря бързо слушайте, защото ще ви е полезно, но бавен да говори – тоест, не бъди бърз да реагираш и да говориш. Бавно взимай решения –  да говориш. И после казва:

Бавен да се гневи

 Бавен на гняв. Аз си спомням на времето имаше един италианец, той казваше–„Преди да направиш нещо преброй до десет.” Е, да, аз го пробвах това, но броях много бързо от едно до десет. Но това е вярно, брой, ако трябва. Но, не, бъди бавен на гняв, защото човешкия гняв не върши Божията правда. 

Яков 1:21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово,  което може да спаси душите ви

Как се приема словото – с кротост. Защото ако няма кротост, няма да се приеме.

Яков 1:22 Бъдете обаче, казва изпълнители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. 

Много е директен Яков – евреин. Не само слушатели, а и изпълнители на словото, иначе сами себе си лъжете. Ако само го слушаш, а не го прилагаш, сам себе си лъжеш. По-нататък във втората глава казва:

Вяра без дела е мъртва.

 С други думи, ако не приложиш словото, не върши работа.

Яков 1:23-27 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото, понеже се огледва, отива си и завчас забравя какъв бе. Но който вникне в съвършенния закон на свободата и постоянства, той като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. 

Тоест, да пази себе си от грях и да пазиш устата си, защото казва горе да обуздаваме езика си. Слава на Бога. Аз искам и нещо друго да ви кажа. Нека да отворя на Матей 7:1. Исус Христос говори, даже мисля, че това е проповедта на планината все още или може би вече е свършила.

Матей 7:1 Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 

Тука има между другото един хубав ключ. Ако не искаш другите хора да те съдят, не ги съди и ти. Защото обикновено реакцията на човека, когато го съдиш или обвиняваш за нещо е той също да те обвини. Ти като му кажеш нещо и той: “Ама ти какво ще ми говориш на мене! Я се погледни там какво си направил, тук какво си направил!” Почват да те съдят, когато ти си тръгнал да ги съдиш. Не само че хората ще те съдят, ако съдиш, но и Бог ще те съди, ако съдиш, защото заемаш Неговото място. Това се нарича гордост, защото нашето място не е място на съдия, а нашето място е място на изпълнение на словото. Ние можем да отсъждаме, има места в Библията, където Павел упреква и казва:

Няма ли поне един мъдър човек,

който да може да отсъди измежду вас?

Но искам да ви покажа в тази ситуация – съдията не е от тази страна или от онази страна, а съдията е независим, той застава и отсъжда ситуацията, за да може да намери решение на въпроса. Трябва да видите мотива, трябва да видите целта с която се прави, защото Павел казва това е I Коринтяни 5, началото на 6-та той казва:

Вие знаете ли, че ангели ще съдим ,

не сме ли достойни да отсъждаме

най-елементарни неща.

Да, разбира се, но тука става въпрос каква е тази ситуация. Тази ситуация е такава, че има проблем в църквата, който иска бързо решение, иска мъдро решение и трябва да се вземе решението, а не става въпрос за конфликт, в който има две страни. Така че Исус казва:

Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите,

с такава ще ви се мери.

Значи ние определяме мярката, с която ще ни мерят и ние определяме съдът, с който ще бъдем съдени. Тогава трябва да се замислим много добре с каква мярка ще мерим и с какъв съд отсъждаме.

 И искам да ви кажа, че ако ние се научим да проявяваме повече любов както казва Павел в Римляни 12

да побеждаваме злото посредством доброто,

когато ти направят зло, ти да отговориш с добро. Трябва да ви кажа, че не е лесно въпреки всичко на хората с постоянство да вършат зло, когато виждат че вие вършите добро на тях. Не е лесно, не е нормално и Бог действа в тази ситуация и изобличава съвестите им.

Аз си спомням случая със Саул и с Давид. Господ предава в ръката на Давид Саул, когато е в пещерата. Той отива до тоалетна в пещерата и не знае, че Давид е вътре в тази пещера и войниците казват:

Ей сега е момента, Господ го предаде в ръката ти, айде удари го и го убий Саул и ще станеш ти царя

И Давид каза:

Не, аз няма да вдигна ръка против Божий помазаник

Няма да вдигна ръка против Божий помазаник. Господ е Този, който ще го накаже. Господ е Този, Който ще му въздаде. Или казва в битка ще падне или не знам от какво ще си отиде. Точно така стана, в битка падна Саул. Втори път се промъкна Давид до него докато всички са спели, взе му там нещо от екипировката, за да му покаже на Саул. И казва:

Татко мой виж, че няма зло в мене.

Виж, че нямам никакво лошо намерение към тебе, а ти защо ме гониш да ме убиеш?

И Саул каза:

Синко Давиде, ти си по-праведен от мене, верно е това.

Но пак продължаваше да иска да го убие, докато най-сетне си отиде. Но Давид не съгреши на Бога. Той беше човек по сърцето на Бога. И аз смятам, че ние много често вдигаме ръка против Божии хора, против Божии помазаници. И самият аз върху себе си съм го изпитвал. Лесно е да кажа – нали аз съм бил в тази роля и т.н., в позиция която са ме атакували, говорили са против мен какви ли не неща, къде истина къде пет пъти повече лъжа примерно.

Но искам да ви кажа нещо. В тази ситуация след това човек съжалява. Съжалява, че е правил такива неща, обаче ги е направил вече, а Давид не ги направи нещата. Той не посегна. И аз искам да ви кажа, че ние наистина трябва да внимаваме, защото когато става въпрос за служител, например в служителя има две страни – от едната страна е Божият човек, а от другата страна е човекът. Както каза един човек: Много е лесно да служиш на Божия човек, защото Божия човек е винаги nise, винаги добър , винаги помазан, винаги словото в устата му, винаги молитвата. Божият човек го гледаш на екрана, Божият човек е просто Божий човек. Ти виждаш върху него помазанието. На Божия човек е лесно да му се служи. Обаче след като Божия човек престане да служи, той става човек и той е като другите хора. И той може да се разгневи и на него са присъщи, така да се каже човешки качества. И тогава вече става трудното да можеш да служиш на човекът. Защото в един момент, ти виждаш Божия човек в ролята на човек и казваш: “Това ли е същият Божий служител? Там като го гледаш е едно, но сега като го гледам той си е просто човек”.

 Ами той си е просто човек. Той е глинен съд, но вътре има съкровище. Когато се изявява съкровището е едно, но в ежедневния живот той не може примерно да върви и да пада всичко около него постоянно; жената му и децата му да хвърчат наляво и надясно, да полага ръце в къщи, да проповядва постоянно. Не, трябва да провежда нормални разговори и т.н., но човекът е трудно да го възприемат обикновено хората. Обаче, искам да ви кажа, трябва да помним, че дори и когато виждаш човека, дори когато видиш човека да сгреши, трябва пак да помниш, че той е Божият човек, че помазанието пак е върху него. Ти може да не го виждаш, но благоволението и помазанието на Бог е върху него и когато говориш, говориш против помазанието в известен смисъл. За това е необходимо, приятели, да бъдем много внимателни. Аз като говоря на вас, говоря на себе си също, защото аз също съм влизал в позицията на съдия. Аз също съм се разгневявал на хора и трябва също да се науча тези неща да ги правя.

Матей 7:3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си а не усещаш гредата в твоето око? 

Защо гледаш съчицата? Съчицата е мъничка в окото ти, когато имаш съчица, ти виждаш криво. Значи защо гледаш съчицата в окото на брат си? Забележете, че съчицата е дърво, само че не живо дърво, а мъртво дърво, тоест съчицата е грях. Защо гледаш съчицата в окото на брат ти, а ето греда, цяла греда, а не съчица, цяла греда в окото ти, тоест голяма съчка. Значи виждате ли – тука Исус показва нашата склоност, човешка склонност. Човешката склонност е гредата в нашето око да не я виждаме, а съчицата в окото на другия да я виждаме голяма. Учудващо е, защото е нормално съчката в твоето око да ти се вижда голяма, а гредата в другото око да е малка, защото перспектива, който е учил перспектива, нали ние художниците сме учили – всяко нещо в пространството става по-дребно. Ето сега виждате моята ръка. Колкото повече се приближава до вас, по-голяма става, колкото повече се отдалечава, по-малка става – това е перспектива. И е нормално като е далече другия човек, гредата дори в неговото око да изглежда малка, а пък съчката понеже е в твоето око близо, да изглежда голяма. Но не, обратното се получава, обратна перспектива се нарича това. Ние правим обратна перспектива, гредата в нашето око изглежда мъничка и почти я няма. Изведнъж съчицата в окото на другия изглежда голяма, тоест кусурите на другите ги виждаме много по-ясно отколкото собствените си. Е нормално е, като застанеш пред огледалото се виждаш, иначе не виждаш себе си, а виждаш другия. И в крайна сметка, всеки трябва да живее за себе си. И ако не се приемаш, ще ти е трудно нали. И където и да ходя аз, 47 години, където и да отида, аз все със себе си ходя значи. Не можах никъде да отида без себе си и трябва да се търпя и трябва да се харесвам. А пък другите хора, не си съвсем постоянно с тях, нали. Можеш да ги избегнеш понякога. За това хората обичат да приемат себе си, да си се харесват, но искам да ви кажа, че ние трябва не само да гледаме на другите в окото, а да гледаме в нашето око какво има. И това става с Божието слово, огледалото на Божието слово.

Матей 7:4 Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти, а ето гредата в твоето око? 

С други думи, отиваш да го поправяш. „Брат, не си прав, ти правиш това, това, това.” Добре, ама първо се казва: „извади съчката от твоето око.”

5 лицемерецо, и тогава ще видиш ясно

 да извадиш съчицата от братовото си око.

С други думи, когато в окото ни има грях, ние не виждаме ясно и не можем да помогнем на хората. Затова има извадени очи. Както казват, вместо да изпишем вежди изваждаме очи. И Господ казва, когато заставаме в конфликтна ситуация, трябва първо да погледнем вината в себе си и след това да търсим вината в другия. Трудно е това нали, ето това го казва Исус. Това казва тука, Той казва:

Първо извади гредата от своето око и след това, второ ще видиш ясно какво е състоянието на другия и тогава ще  извадиш съчицата от неговото око.

С други думи, първо погледни своя проблем, реши своя проблем и тогава погледни на другия проблема и тогава разреши на другия проблема. Вижте колко е различно онова, което Христос говори да правим и това, което ние правим обикновено! Колко е различно това нещо. Но аз искам да ви кажа, че ние трябва да станем духовни християни, трябва да станем духовни християни и да се занимаваме със себе си повече отколкото да се занимаваме с другите. Защото както каза Дерек Принс, “ако хората осъзнават добре , че ще застанат на Божия съд, ще се занимават много повече със себе си, за да се подготвят за съда, отколкото с другите”. Защото, приятели, това състояние на земята, на света е временно, всичко това отминава. Но всички ние ще застанем индивидуално на Божието съдилище и ще отговаряме за своите дела. И заставайки на Божието съдилище, отговаряйки за своите дела, няма да може никой да ни помогне, защото имаме Бог Отец за съдия, който отсъжда справедливо абсолютно. Имаме Исус Христос за адвокат и застъпник – Слава на Бога за Него, но Той ще ни защитава дотолкова, колкото сме му дали възможност да ни защити. И имаме обаче, трябва да не забравяте, че дявола е обвинител там – той ще ни обвинява. Така че – съдията, адвоката и обвинителя ще бъдат на съдилището. Е, трябва да внимаваме как ще бъдем там, да нямаме никакво петно или бръчка, да бъдем изчистени съвършено в кръвта на Исус. За голямо съжаление, има множество християни, които не само ходят в грях, но освен това ходят и с непростени грехове, защото не прощават на други. Ние трябва да се приборим с това нещо, да отхвърлим това нещо.

И аз искам да отидем в Исая 54-та глава и тука някъде ще завършим.

Исая 54:17.Нито едно оръжие скроено или направено против теб  няма да успее. И ти ще осъдиш всеки език, който би се повдигнал против теб в съд. Това е наследството на слугите на Господа и правдата им е от Мене, казва Господ. 

Сега аз искам да ви обърна внимание, че този език, за който се говори тука, е демоничен език. Тука не става въпрос за хора. Като го свържем с Откровение на Йоан 12:10, където се казва, че

обвинителя на нашите братя е сатана. Той обвинява с думите си. Той ни обвинява денем и нощем пред Бога.

И ето го сега този език, който е срещу нас. Тука се казва, че този език е оръжието, с което врагът воюва срещу нас. “Никакво оръжие направено срещу теб или скроено против теб – това означава слово. Може да измислят история против тебе, може хората да повярват историята. Това нещо го прави дявола да прави истории. Колко Божии служители са опетнени по този начин.  И казва: “Ти ще осъдиш всеки език, който би се повдигнал на съд против тебе. Това е наследството на слугите на Господа и правдата им е от Мене, казва Господ”. Забележете нещо, какво казва тука Господ –„че правдата ни е от Него. Защо казва, че правдата ни е от Него? Днес това нещо ми го показа Господ. Защо казва, че правдата ни е от Него? Защото дори и когато служителя на Бога е съгрешил, но се е покаял, Господ става неговата правда. Казвам обаче, че се е покаял. Съгрешил, изповядал и покаял – това означава оставил греха, не означава повтарящ греха. Господ става неговата правда, защото оръжието на врага според този стих е обвинението, историите против този човек. Обаче Господ казва, че въпреки че врагът обвинява, Господ казва: “Аз пък те оправдавам”. Така че оръжието на врага е обезсилено. Обвинението, вината, осъждението, клеветата, тези неща са обезсилени, защото Господ не ги приема, Той казва: “Аз те оправдавам чрез кръвта на Моя Син. Така че нито едно оръжие, нито едно слово, нито една история скроена против тебе, няма да успее и ти ще осъдиш езика, който се е повдигнал против тебе”. Тоест, тези демонични сили ще бъдат осъдени. Тука не става въпрос за хора, да съдиш хора. Ти трябва да съдиш силите на тъмнината. Не случайно са ни дадени ключове, не случайно ни е дадено да връзваме и да развързваме не хора, а сили демонични. Ето това е духовното воюване.

Защото се казва в Ефесяни 6 глава:

нашата борба не е, нашата война казва на английски, не е срещу кръв и плът. Нашата война, нашето воюване не е срещу хора, а срещу духовни личности без тела.

Духовни личности без тела, срещу тях е нашата война, срещу техния език, срещу техните истории. И казва Господ: това ти е наследство. Ти го получаваш като наследство, защото си Божие дете, защото си Божий служител. Ти получаваш нещата по наследство, не защото си ги изработил, правдата ти по наследство идва. Слава на Господа да бъде за тия работи, приятели.

И аз накрая искам да ви прочета един последен стих, с който искам да ви окуража. Не знам колко човека са окуражени от това слово, то е по-скоро изобличително, отколкото окуражително, но пък Божието слово е дадено, според Тимотей 3:16, 17

за поучение номер едно

за изобличение, номер две,

за поправление, номер три

 и за изграждане в правдата, номер четири.

Така че не само за поучение и за изобличение. Говори се в Библията за животворно изобличение, който го приеме. Който го приеме е на път към живот. И така Галатяни 1:10:

Защото от хора ли сега търся благоволение или от Бога? На хора ли искам да угаждам? Ако бях угаждал на хора, нямаше да съм Христов слуга. 

Павел казва, че можем да търсим благоволение от хора или благоволение от Бога. Ние можем да угаждаме на хора или да угаждаме на Бога. Изборът е наш, но ако угаждаме на хора ставаме слуги на хора. Ако угаждаме на Бога, ставаме слуги на Бога. Така че, всеки един от нас има право да бъде слуга на човек или слуга на Бога. И всеки един лично избира за себе си, никой не може да бъде задължен. Някои хора са плащали с живота си това да бъдат слуги на Бога. Така че някой може да каже – да, ама аз съм зависим от еди кой си, аз съм зависим с парите, аз съм зависим за това, за онова.”

Вижте какво казва Откровение на Йоан 12:11:

Откровение на Йоан 12:11 Те, (светиите) победиха дявола чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си до толкова, че да бягат от смъртта. 

Единственият тип хора, от които дявола наистина се страхува са тези, които нямат страх дори от смъртта, защото те вече са умрели. Те са се разпнали с Исус Христос и както казва Галатяни 2:20:

Галатяни 2:20 Аз се съразпнах с Христос и не вече аз живея, а Христос живее в мене. И живота, който живея, живея го чрез вярата в Божия Син, Който предаде Себе Си за мене.

С този прекрасен стих, завършваме поучението. Вижте какво казва 20-ти стих на Галатяни 2 – съразпнах се с Христос /тоест умрях с Него/, вече не аз живея, а Христос живее в мене. Животът, който сега живея в тялото, живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си заради мене.

Кетрин Кулман казва: “Аз знам денят и часът, в който Кетрин Кулман умря. Това, което е, вече аз не го свързвам със себе си”. Аз искам да ви кажа, че евангелието не представлява само смъртта на Христос. Евангелието представлява смъртта на Христос и нашата собствена смърт заедно. След като Той умря за нас, то и ние умираме или сме умрели заедно с Него. И си спомням, понеже някои от вас знаят тази Божия жена, в ранната си възраст е направила грях бидейки омъжена за човек, който всъщност се оказва, че имал семейство и деца и това е бил голям товар за нея. И тя един ден върви по една улица, стига края на улицата, един знак стои пред нея, затворен път, не можеш да продължи нататък и тогава Господ й казва: “Това е момента да умреш”. И Кетрин Кулман казва: “Аз знам деня и часа, в който Кетрин Кулман умря”. И тя оставя този човек, предава се в ръцете на Бога и започва съвсем нов живот.

Някои хора може би трябва да направят нещо такова под ръководството на Бога. Ако са в грях, трябва да умрат за себе си. Днес е ден за спасение, ден за собствената ти смърт, смърт на плътта, смърт на егото. И когато служела един ден, идва една жена и казва: “Госпожице Кулман, вие нямате право да говорите Божието слово, защото вие сте грешница” и тогава госпожица Кулман се усмихва, прегръща я, целува я и казва: “Скъпа, тази Кетрин за която вие говорите умря. Тази Кетрин, за която вие говорите умря”.

Амин!

Advertisements