Приближаване при Господа

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 3 ноември 2011 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/18286945

 

„Отче, помажи устните ми Господи, помажи думите ми, направи езика ми перо на бързописец, дай дух на откровение, дай пророческо поучение в името на Господ Исус Христос!”

И нека всички да кажем Амин!

Скъпи приятели, отваряме на Матей 6:5 и вярвам под ръководството на Бога. Подготвил съм друго, но в момента вярвам Бог влага в сърцето ми да ви говоря някои неща относно молитвата.

И така, Исус казва:

Матей 6:5 Когато се молиш 

Господ обича когато се молим. Много повече обича да се молим, отколкото да приказваме, защото в

множеството на приказките, в множеството на думите грехът е неизбежен.

Наблюденията ми са такива, че голяма част от нас вярващите прекарваме време в обсъждане, празни приказки, обсъждане на това кой какво е направил, обсъждане на това кой какъв е, неща от които няма никаква полза, и в тях няма никаква сила. Господ казва един друг да не се одумваме, да не приказваме един срещу друг, а казва да се обичаме. Това е християнството, в него има любов. Бог е любов и Той иска да се научим да се обичаме един друг. Иска да Го обичаме на първо място и Той казва: „когато се молиш”. Господ иска да се молим. И трябва да се научим как да се молим. Не просто дежурна молитва, не просто една молитва, която е формална, но една истинска молитва. Една дума в молитва има повече сила, отколкото хиляда приказки, които изприказваме. Днес ние вярващите се нуждаем от Божията сила и помазание, и тя идва, когато се молим. Една дума просто в молитва има по-голяма сила от множество думи. Не само това, но много голяма част от думите са съгрешаване. А даже Яков казва, че

езикът е малка част, но много се гордее, много се хвали

 одумване на другите, самохвалство – всичко това не е угодно на Бога, нека да го оставим. Спорове, спорове за доктрини, спорове за каране по някакви въпроси. Само влезте във Фейсбук да видите какви спорове се разгръщат между християните. Защо е всичкото това? Това е като бабите, които клюкарстват. Никога не съм го обичал. Още като малък като излизах да играя, бабите седяха на пейката и винаги обсъждаха кой как е облечен, кой какво прави, кой какво яде, нали ние децата с филии излизахме да играем. Никога нищо не правеха, просто приказваха. Но в Библията се казва, че вяра, ако няма дела умира и вместо да активираме вярата си в служение на Бога, много пъти ние активираме езиците си да говорим празни неща, които разрушават делото на Бога. Нашата борба не е срещу човек, а е срещу дух. Борбата ни не е срещу хора, а е срещу духове и тази борба само по духовен начин може да се води.

И тука Исус Христос, Божия Син казва – не ако се молиш, а когато се молиш. Има време на молитва и това е толкова прекрасно време. Време, в което ти призоваваш името на Божия Син. Време, в което ти общуваш, отваряш своето сърце и общуваш с Всемогъщия и свят Бог. Това е свято и скъпоценно време, в което ти общуваш с Бога, ти Му споделяш и Той ти споделя. Това е едно интимно време. Едно време на връзка с Него. Но нека да ви кажа – с какъвто се съберете такива ставате.

В Притчи се казва:

който ходи с мъдрите, ще стане мъдър,

 но приятелят на глупаците зле ще пострада.

Някои хора страдат от неправилни приятели, но защо не се сприятелим с нашия Небесен Баща, защо не се сприятелим със Святия Дух? Защо не влезем в общение и връзка да Го опознаем? Какво ме интересува мене какво говорят хората, какво ме интересува какво правят хората, защо не се интересувам от това кой е Той и какво Той върши? Защо моите очи не се насочат към Него? „Ти отвори ми очите, очите на моето сърце, за да те видя” – тази песен я пеем, но тя остава песен. „Ти отвори ми очите” – това е молитва, „очите на моето сърце за да те видя”. Кого да видя? – Тебе, „за да те видя”. Това е християнина. „Да бъдеш Ти превъзвишен – превъзвишен в моя живот, превъзвишен в моето сърце с блясъка на твоята слава” – това е молитвата, време на общение, общуване. Когото обичаш, с него започваш да общуваш. Това не е просто деклариране на молитви. Ние можем да кажем православните си четат молитвите. Православните си четат молитвите, а пък ние си ги декламираме, защото ги знаем наизуст, ние сме по-напред от тях. Обаче и едното не върши работа особено, и другото. Е, не съвсем, Господ е милостив, слава на Бога, но нека минем по-навътре, по-навътре от това просто да си декламираме молитвите, а да влезем в областта на общуване с Бога. Защото, когато ти общуваш с някого започваш да го опознаваш. Господ иска богопознание, не доктринопознание, църквопознание или деноминация опознание –  богопознание. Дори самата Библия, която е Божие слово, написано на книга ни е дадено като едно писмо, писмо което ние трябва да прочитаме и докато го четем, да опознаваме Този, Който е написал писмото. Да разберем мислите на Този, Който е написал писмото. Защото за Мойсей се казва, „че познава пътищата на Бога, а за израилтяните те познаваха делата на Бога”. Като отидеш на някоя служба можеш да видиш делата на Бога, но това не означава че си познал пътищата или начините на Бога, това не означава че си познал Неговата личност. Бог е личност, много повече отколкото аз и ти сме личности. Той мисли, чувства, има воля, говори, действа и ни е направил по Негов образ и Негово подобие. И молитвата представлява именно общуване между човекът и неговия Създател и неговия Баща. Молитвата не представлява говорене на думи. Някои хора казват: „Брат, аз не знам как да се моля”, обаче като седнат с някой човек на пейката могат с часове да говорят глупости. Тогава знаят как да говорят, знаят как да говорят с комшийките, но не знаят как да говорят с Бога. Но искам да ви кажа, че това не е честно. Ние трябва по същия начин да можем и с Него да говорим. Той иска да знае онова, което е в сърцето ти. Не, че не го знае, но Той иска ти да Му го споделиш, за Него е ценно това, което ти споделяш. За Него са ценни твоите мисли, твоите желания, защото те обича. За Него е ценна всяка минута, която споделяш с Него. Това представлява молитвата, молитвата не е само „дай, дай, дай, дай, дай”. Когато ти си в близки взаимоотношения с някого и се обичате с него, дори без много да викаш „дай”, той ако може ще ти даде, защото те обича и защото ти го обичаш, защото сте в близки отношения. Но ако отношенията са ви далечни, дори да викаш „дай, дай”, може да не си отвори сърцето да ти го даде. Това, което те разделя от Него в общението, това те разделя и от отговора на молитвата.

На първо място да се научим на това прекрасно време на общение с Него. Говоря така, за да може да усетим някак си за какво става въпрос в молитвата. Молитвата е много по-дълбоко нещо, отколкото говорене на думи. Много по-дълбоко нещо, отколкото една купчина правила. Нека да има правила в молитвата, обаче нека да има духът в нея, нека да има сърцето в нея. Джон Банян казва, че в молитвата е по-важно сърцето отколкото думите. В молитвата е по-важно да имаш сърце без думи, отколкото думи без сърце. Йоан Крощатски казва, че както слънчогледа без ядката така е молитвата, която няма сърце в себе си. Вие знаете все едно люспи да ядеш, не става. Но ядката на слънчогледа представлява сърцето ти. Господ иска сърцето ти да участва там.

Молитвата не е необходимо да бъде като моята или като на някой друг, тя трябва да бъде специфична за тебе. Бог знае как да общува с теб, Той общува с всеки един по различен начин, говори на всеки един по различен начин. По същия начин, ти трябва да говориш според какъвто си, да бъдеш ти самия в молитвата, не какъвто  е някой служител, а ти трябва да бъдеш в молитвата, ти трябва да присъстваш в нея, от сърце да се молиш. Защото иначе знаете какво казва Библията –

човек гледа на лице, но Господ Той гледа на сърцето.

Господ гледа на сърцето, Той не гледа толкова на устните ти колкото на сърцето ти. Затова нека нашите сърца да се разположат добре спрямо Господа, правилно да се разположат, за да може молитвата ни наистина да има ефект. Така че нека да търсим повече как да се молим, отколкото как да поправим брата и сестрата, не как да одумваме някого. Когато се молиш, не бъди като лицемерите, казва. Значи може да има лицемерна молитва. Това означава, че може да има искрена молитва, а може да има и лицемерна молитва. Така, едно поучение трябва да изнесем за „Лицемерната молитва”.

Матей 6:5. Защото те обичат да се молят стоящи по синагогите, 

по ъглите на улиците, за да ги виждат хората.

Истина ви казвам, те са получили своята награда. 

Тази молитва, която е за пред хората, това благочестие което е за пред хората, казва Исус – „ти получаваш наградата си от хората”. Виждате ли, молитвата има награда. Слава на Бога, че има награда. Едни молитви получават награда от хората – казват: „Браво, браво, много хубаво, слава на Бога, много си благочестив.” Това е наградата, която получаваш от хората. Не че е лошо да получаваш тази награда, много е хубаво, по-добре отколкото да говорят против тебе, разбира се. Но въпроса е, че това не е същността на молитвата. Ако целта ти е да получиш одобрението на хората, тогава ти си си получил наградата, но от хора. Обаче, ако целта ти е да угодиш на Бога, тогава ще получиш награда от Бога. Ето едно нещо, което откриваме тука е, че молитвата има награда, има награда. Но лицемерната молитва получава само човешка награда. А пък искрената молитва, чистосърдечната молитва получава награда от Бога. Чистосърдечната молитва е молитва, която ти се молиш искрено.

Матей 6:6. Ти когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно и твоя Отец, Който вижда в тайно, ще те възнагради наяве. 

Значи, когато се молиш, казва, не се моли като лицемерите. Влез във вътрешната си стаичка – това означава, че същността на молитвата е вътре в тебе. Това е дух на молитва. Не случайно Захария казва, че

Бог ще излее Дух на благодат и моление –

това е дух. Молитвата, когато е в плътта, не върши голяма работа, трябва да бъде в Духа. Казва се в Римляните:

ние не знаем как да се молим и не можем

 правилно да се молим, но Святия Дух е Този,

Който ни учи и ни помага в молитвата.

Така че Святия Дух ти е даден, за да те научи как да се молиш и да ти помага, докато се молиш. Това се нарича молитва в Духа. Трябва да правим разлика между молитва с духа и молитва в Духа. В Библията се говори за молитва с духа с малка буква – можете да го видите в I Коринтяни 14 глава – това е молитвата на непознати езици. Човек се моли с човешкия си дух. Духът се моли, умът не разбира за какво става въпрос, се казва в Библията, когато се молиш на езици.  Тя е много полезна молитва, защото понякога човек като се моли с ума си, с ума си преценява нещата и с ума си иска определени неща, а понякога не са по волята на Бог.

 Ще ви дам пример – едно момиче, което си харесало едно светско момче, примерно, той свири в някоя група, много известен изпълнител. Той е толкова прекрасен, толкова красив, ах, само да повярва, нали, само това ни е проблема, но аз като се събера с него той ще повярва. И тя започва вече да се моли: „О, Господи, дай да се оженя, дай да се оженя, дай да се оженя за него.” Обаче, всъщност тя не знае какво е състоянието и какво е положението на този човек и Господ освен това казва, че ние имаме право да се женим, но за вярващи, нали така казва словото? Е, но тя продължава да се моли с тази молитва, но когато започва да се моли на езици, духът й се моли точно по Божията воля, не по човешката воля – разбирате ли? Така че молитвата с духа, Святия Дух ни помага чрез нея, ние се молим чрез нашия дух, но тази молитва е ръководена от Святия Дух. Добре.             Молитвата в Духа, обаче, като започнем да говорим за молитвата в Духа, това е молитва, в която ти се молиш с ума си – разбираш за какво се молиш, нали. Молиш се на български език или на език, който разбираш, молиш се на разбираем език, но това е молитва, която е под ръководството на Святия Дух или под помазанието на Святия Дух. Молитва, която е съобразена с Божието слово, която е под ръководството и под помазанието на Святия Дух. Знаете много добре, че има молитви, които не са под помазанието на Святия Дух.

Аз искам тук да отбележа и това също – има различни учения в последно време и понякога хората в стремежа си да пророкуват, искат да пророкуват по всяко време. Някои казват: Той (тя) има пророческа дарба, нека да отидем и да се допитаме до Господа – малко като при врачка – да се допитат и очакват непременно слово от човек. Обаче, човекът, ако няма слово от Бога, тогава този пророк ще се изложи, че няма слово от Бога и той започва да говори уж от Господа, (ама не е от Господа) или от неговия ум, или може да се намеси друг дух. И така се изкривяват нещата.

Никога не трябва да се допуска да пророкуваме отделени от помазанието на Святия Дух, без водителството на Святия Дух. Ние трябва да бъдем водени във всичко, което правим, особено в  пророкуването. Така че, недейте да се стремите да пророкувате, когато Господ не ви говори, защото можете да влезнете в беля. Когато Бог говори, Той говори. Докато Той говори, Ти говори, като Той спре, ти спри и толкова. Всичко, което е в повече, вече излиза извън и става опасно. Добре, това не означава човек да се страхува, това означава да бъде разумен в това, което прави.

Молитвата в Духа е ръководена от Святия Дух. Това е молитва, която трябва да търсим. Много хора никога не достигат дотам, не знаят как да слушат гласа на Бога в молитва, не знаят как да се приближат до Господа. А това е толкова важно, много по-важно от всичките християнски разправии, от това колко си по-прав от другия, от това другия колко е по-крив от тебе. Това са човешки плътски работи.

Апостол Павел говори в:

1 Коринтяни 3:1 Аз като дойдох при вас, коринтяни,

не можах да ви говоря като на духовни хора.

Искаше ми се, ама няма как, защото казва, сте плътски.

1 Коринтяни 3:3. Докато вие се разправяте постоянно за дребни работи кой прав, кой крив, не сте ли плътски.

Не постъпвате ли като децата? И

„не мога да ви храня с твърдата храна на Божието слово, трябва да ви давам мляко.”

Трябва да започнем да порастваме в тази насока. Исус казва:

Моят дом ще се нарече дом на молитва

Той не каза – Моят дом ще се нарече дом на разправии, на себедоказване. Даже не казва – Моят дом ще се нарече дом на велики проповедници. Той каза: Моят дом е дом на молитва, там където хората смирено се събират и се молят. И даже, словото казва:

Нека със смиреномъдрие, всеки един от вас да счита другия по-горен от себе си.

 Със смиреномъдрие всеки един да счита другия по-горен от себе си. Това много често ли се среща? Аз каква дарба имам, аз какво служение имам, аз ….  Да не ги изреждам служенията, знаете ги много добре. Петкратното служение, най-отгоре на петкратното служение и че най-отгоре на най-отгоре на петкратното. Нали, – аз.

Искам да ви кажа – аз и ти не сме важни, Господ е важния. И още нещо ще ви кажа. Дървото не се познава по табелката. Исус каза:

по плодовете ще ги познавате.

Плодът показва какво е дървото. Крушата не се нуждае от надпис „круша”. Ние знаем, че е круша. Ябълката също няма нужда от надписи, ягодите нямат нужда от надписи, тръните също не се нуждаят от надписи – те се виждат и се усещат също. Така че от плодовете казва се познават.

Бере ли се грозде от тръни, смокини от репеи и казва всяко дърво се познава от своя плод.

Така че служението се познава от плода, не от многото приказки и не от самовъзвеличаването, а казва се в Библията,

който смирява себе си, Господ ще го възвиши;

 който възвишава себе си, Господ ще го смири. 

Всеки един може да избере какво иска. За Исус се казва, че смири Себе Си, да напусне царската Си власт, Божествена власт и положение и да слезе и да приеме образ на слуга. Той, който е Господ, Божий Син да стане слуга. Ние как да го проумеем това нещо? И да умре за нас грешниците и то с най-позорната смърт, смърт на кръст. И за това в Библията се казва:

Затова /кое за това – защото Той се смири толкова много/, Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име.

Заради това, че Той се смири, затова Той беше превъзвишен. Смирението не е дума, смирението е позиция на сърцето, смирението е разположение на сърцето, смирението е твоето отношение към себе си и към останалите. И това отношение Господ го харесва. Но в Библията се казва, че Господ е против горделивото око. Забележете, не казва дума, казва око, което означава че гордостта е поглед, начин, по който ти гледаш себе си, начин по който ти гледаш хората. Не ти и аз сме великите, Той е Великият. Ние сме просто какво –  работници, ние сме просто слуги и нека да оставим Господ да бъде Съдията, да осъди работата на всеки един. Защото, приятели, времето наближава и Господарят се завръща. Когато се завърне Той ще прегледа сметката с всеки един от нас и тогава ти няма да отговаряш за мене или за някой друг, ще отговаряш за себе си, за собствените си дела персонално. Затова както каза и Дерек Принс, ако ние разбирахме добре, че ще се явим на Божието съдилище, щяхме много повече да се занимаваме с оправянето на собственото си положение и собствените си дела и постъпки, отколкото с тези на другите.

Защо толкова много Бог ми дава да говоря за смирение в момента? Защото горделивата молитва, според Лука 18 от 9-ти стих нататък не се чува. Там ясно е показано, че е имало един фарисей и един бирник, които влизат в храма да се молят. Фарисея се е надул, казва: „Благодаря Ти, Господи, слава да бъде на името Ти, че си ме направил праведен. Аз съм оправдан, аз съм праведен, не съм като този грешник тук”, нали и т.н.  И се казва – тоя човек си тръгна без да бъде оправдан. Не му се измиха греховете, не се очисти. Защо? Защото той се беше възгордял. Но другия се удряше и се биеше по гърдите и казваше: „Господи, прости на мене грешника.” Бие се по гърдите, съжалява. И казва:

„Този човек си отиде оправдан, а не другия” .

Защото всеки, който смирява себе си, ще се възвиши.

Който възвишава себе си, ще се смири.

Затова искам да ви кажа в 9-та глава на Матей, какво казва Господ?

Молете се на Господаря на жетвата да изпрати, какво – работници на жетвата.

Вижте самата дума „работници”. Представете си работниците на нивата. Да, има някои се гордеят – аз съм тракторист. Но по онова време не е имало трактористи. А в интерес на истината, за мене да си тракторист не е върха на това, просто слава на Бога за трактористите, но какво искам да кажа. Смирение, работници на нивата иска Господ, а не велики хора. Господ използва простите неща на света, използва слабите неща на света, глупавите неща на света, отхвърлените неща, онези които са нищо, за да може да засрами онези, които се мислят за нещо, онези които се мислят за мъдри, онези които се мислят за силни, онези които се мислят за способни и се мислят за велики. Това са Божиите пътища. И когато застанем в молитва, защо ни е да си имаме проблеми с Бога? Не е ли по-добре като застанем в молитвата да имаме общение с Него и да имаме отговор на молитвата си. Спомнете си, че дори Петър заявява в:

1 Петрово 3:7 мъжете трябва да се съобразяват как се държат с жените си,

за да не би отношението им към жените им да стане препятствие на молитвите им.

Значи Господ толкова обича жените ни, че поради любовта си към жените ни се сърди и не иска да ни слуша молитвите. Виж как се радва моята жена, че Господ я защитава, тя се чувства защитена. Значи, ако аз нещо й викна, тогава Господ ще ми е сърдит, нали, и тя е доволна. Виждате ли как Господ се интересува от тия неща? Той се интересува от нашите взаимоотношения, как се държим едни с други. Ето, поради тази причина има молитви, които не се чуват. Защото, ако  нашите деца, когато единият постъпи несправедливо с другия и дойде да ми поиска нещо, аз му казвам – „първо се оправи с брат си и тогава ела да ми искаш.” И това и Господ го казва.

Ако знаеш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си на олтара, иди и се оправи и тогава ела в молитва.

Тоест, да имаме едни нормални, хубави молитви. Нека да бъдем по-нормални хора. Господ не слуша толкова ненормалните молитви, Той слуша нормалните молитви. Някои хора са толкова свръхдуховни, че просто Господ не може да ги чуе. Свръхдуховно означава плътско. Виждате, при Господ Исус, при апостолите няма свръхдуховност, всичко е нормално. Исус съвсем нормално ходеше по водата, нали, не е вдигал много пара, много шум. Нормално и естествено си ходеше по водата, нормално и естествено изцеляваше хората и нормално и естествено ги възкресяваше. Толкова нормален е бил, че дори като чета случая при кладенеца в Самария, виждам учениците да казват: „Как може да общува с тази жена, тя е самарянка, Той не знае ли и т.н.”  Всички са учудени от това, че Господ е нормален, защото всички са станали толкова ненормални в поведението си, че те не могат да общуват със самаряните, те не могат да общуват с тия, не могат това да направят. Има барикади, има пречки постоянно във взаимоотношенията, не можеш с този да общуваш, не можеш с другия. Но при Исус няма такова нещо. Той иска всички сърца да спечели за Себе Си, иска с всеки един да общува. Затова трябва да изхвърлим излишния багаж и да останем разголени пред Него. Така или иначе Той ни знае. Да застанем откровени и искрени пред Него в общението си. Господ иска естествени и нормални молитви. Когато ти си нормален и естествен в молитвата си, тогава Господ ще действа свръхестествено в живота ти, в служението си. Хората какви ли не гимнастики правят, за да имат Божията сила. Пък програми правят, пък определят си време колко това да правят, колко друго да правят, какви ли не диети духовни си правят. Ама то не става така. Помазанието не представлява поредица от действия, които правиш. Помазанието представлява взаимоотношенията, които ти имаш с Всемогъщия Бог. Който се събира с Всемогъщия Бог, става мощен и силен. Който се събира със Святия Бог, става свят. Святостта не е нещо, което го събираш в чашка. Святостта е Господ, Той е свят. Когато Господ е в тебе и ти в Него, ти си свят. Толкова просто е това нещо. Молитвата казва, ето тука сега ще ви покажа нещо

Матей 6:7 Когато се молите,

 не говорете излишни думи или празни думи 

В молитвата празните думи са като люспите на слънчогледа. Никой не обича да яде люспите на слънчогледа, все едно Му предлагаш на Господа люспите на слънчогледа –  празни и излишни думи. Да Му обясниш добре за какво става въпрос, да не би да не те е разбрал. Той много добре те разбира, преди да си го казал. Ето какво казва:

Матей 6:7. Защото те мислят /езичниците/,

че ще бъдат послушани заради многословието си 

С други думи, Господ казва молитвата не се чува заради многото думи, тя се чува заради сърцето. Молитва без сърце е по-лошо отколкото сърце без молитва, без думи. Значи Джон Банян казва: „По-добре е сърце без думи, отколкото думи без сърце”. Аз бих казал – най-добре е сърце с думи, но първо сърце и после думи.

Не говорете излишни думи, защото те мислят че ще бъдат послушани поради многото си говорене. И така, не бъдете като тях, защото вашият Отец / думата е Отец, Баща/ знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате. 

Значи, с други думи Той знае нашите нужди. Когато сме в молитва, Той знае нуждите ни. Ето сега например, много интересно с тази сестра, което се случи. Аз се моля за една сестра със скулиоза, друга получава изцелението. И това се случва за втори път. Имаше една сестра с глухи уши, тоест почти глуха – молих се за един човек за освобождение от глухота, а тя беше освободена и каза, че усетила силно напрежение в главата си и из един път като пушек от ушите, като въздух от ушите излязъл и ушите се отварят, а аз се моля за друг човек. Слава на Бога, Господ знае от какво се нуждаеш. Но искам, докато говорим тези неща, да премахнем бариерите в молитвата, да премахнем онова, което ни пречи в молитвата.

Когато се молиш влез във вътрешната си стаичка

Тоест, отдели се от външния свят по някакъв начин. Нека онова, което говориш да дойде от вътрешното, от вътрешната ти стаичка да дойде онова, което говориш, да дойде от вътрешността си. Както Давид казва:

Душата ми тихо уповава само на Бога,

 или както казва на друго място

всичко що е вътре в мене, нека хвали святото Му име

Влез във вътрешната си стаичка, тоест от вътре произтича, и като затвориш вратата, тоест да затвориш ума си, ушите си, очите си за външния свят, помоли се на своя Отец, Който е в тайно/в скришно/. Бог се крие, това е характерно за Бог, че Той е скришен Бог. И Той се крие, защото иска да бъде търсен. Бог се крие, Той е скришен, в тайно е и иска ние да Го търсим. Той иска ние да се приближаваме към Него, както Яков казва:

Приближавайте се при Бога

и Той ще се приближава при вас.

Той иска да Го търсим. Как се търси Бога? Всеки трябва да го разбере. Духовните неща понякога, някои от духовните неща не могат да се обяснят напълно с думи. Трябва да имаш опитност, трябва да имаш преживяване с Него. Така че

Псалм 105:4 Търсете Господа,

 търсете Неговата сила, търсете лицето Му винаги.

Да търсим Неговото лице. Как се вижда лицето на Господа? Господ е невидим. Но след като е казал, Той казва на друго място:

Не съм ви казал търсете Ме напразно.

Не съм ви казал търсете Ме напразно.

Евреи 11:6 А без вяра никой не може да угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва първо да вярва, че Бог съществува – това е първото и второ, че Той възнаграждава онези, които ревностно Го търсят.

Виждате ли какво казва – ако Го търсиш има награда. Тези, които ревностно търсят Бога, получават награда. Зависи какво търсиш.

Повечето хора, както видяхте тука пише „твоя Отец, твоя Баща”, повечето хора търсят и обичат повече подаръците на баща си, подаръците които баща им дава, отколкото самия баща. Но ако ние имаме Баща си, заедно с Него имаме всичко останало. Както се казва и в Римляните – 

Онзи, Който не пожали Своя Единороден Син,

но Го предаде за всички нас,

няма ли заедно с Него да ни подари и всичко останало

Най-скъпото, най-скъпоценното нещо, което Той имаше беше Сина Му. Няма по-скъпоценно от Сина Му. Значи Той предаде най-скъпото Си, съкровището Си предаде на нас, Собствения Си, единствения Си Син – как няма заедно с Него всичко останало да ни даде. Така че това, което трябва да търсим не са предмети, а е личност. Това е ключ, който ви давам в момента. Не търсене на изцеление, а Него да търсиш, Той е Изцелителят. Не да търсиш спасение, прощение, снабдяване на нуждите, а да търсиш Него. Той е коренът, Той е изворът на живота. Намериш извора – имаш живот, не намериш извора – нямаш живот.

Еремия 2:13  Моите хора извършиха две злини, първата оставиха Мене, извора на живите води. 

Много лесно ние можем да изоставим Него. И по какво разбираме, че сме Го изоставили? Когато Го изоставиш, когато изгубиш Него, изгубваш много неща покрай Него. Ти усещаш, че изгубваш Него като изгубиш другите работи. Когато започнеш да виждаш, че ти липсват неща. Като видиш, че ти липсва мира, тогава разбираш, че Принца на мир си е отишъл. Като ти липсва радостта, тогава разбираш, че Святия Дух си е отишъл, защото Той е Дух на радост. Когато я няма силата разбираш, че Него Го няма. Когато крадеца дойде да открадне разбираш, че няма кой да те защити, защото си се отделил. Много хора просто искат нещата да станат така някак си с магическа пръчка, автоматично.

Скъпи приятели, на първо място трябва да си оправим взаимоотношенията с извора на живота, с нашия Баща. Това е първата стъпка. Няма нужда толкова да използваме религиозен език, а нека просто да тръгнем към това да се хванем за Него, да се държим за Него и да позволим Той да ни хване нас. Да търсим Него, да се приближаваме към Него в молитвата. Той е по-важен от  всичките ни нужди. Всички имаме нужди, но Той е по-важен от нуждите, Той носи със Себе Си отговори. Той носи със Себе Си всичко, от което се нуждаем. В Него са скрити всичките съкровища на премъдростта, на знанието, на живота, на благословенията. Без Него благословение няма. С Него има благословение. Той е благодатта, Той е животът. Толкова е прекрасно, когато ходиш с Него, както Енох е ходил с Господа, че накрая Господ си го е взел при Себе Си. Не е ли прекрасно? И сега ви казвам едно откровение, което Господ в момента ми показва, слушайте внимателно!

Както Господ взе със Себе Си, грабна със Себе Си Енох, който ходеше с Него, така един ден Господ ще дойде и ще грабне ония, които са ходили и ходят с Него, преди да дойдат големите бедствия на тази земя. Ходи с Бога, стани приятел на Бога, както Аврам стана приятел на Бога и му се вмени всичко за правда. Правдата не представлява съвкупност от дела, правдата представлява взаимоотношенията ти с праведния Бог. Ако ти влезнеш в едни здрави взаимоотношения, станеш човек на молитвата, който ходи с Невидимия, общува с Него, обича Го. Това е толкова прекрасно, ти ставаш като извънземен, защото Енох е ходел с Бога, ходел с Бога, ходел с Бога и продължил да ходи с Бога, и хората го виждат , че ходи с Бога и из един път не го виждат вече, но той продължава да ходи с Бога. И до ден днешен той ходи с Бога.

 Онзи, който ходи с Бога няма да види смърт, защото Бог е живот. Той е извора на живота и когато ти ходиш с живота, имаш живот. Животът не е нещо, което трябва да търсим да го придобием, живота е в нас. „От всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него извират изворите на живота”, от твоето сърце. С какво е пълно сърцето ти? С какво е пълна твоята съкровищница?

От съкровището на сърцето ти говори устата.

На друго място се казва, че

от утробата ни ще потекат реки от жива вода.

Животът е в нас. Помазанието и силата са в нас. Ако търсиш силата, търси Го Него, защото у Него е силата. В Псалми се казва:

Силата принадлежи на Бога.

         Имаш Бога в живота си, имаш силата в живота си. Нямаш Бога в живота си, нямаш силата в живота си. Затова търси Него. Искаш да се освободиш от депресията – ще се молим и се молим против депресията. Обаче, ако искаш да имаш Божествен мир в себе си, не само трябва да изгоним депресията от тебе, но трябва тя да бъде заменена с мира, с Дух на мир и радост, Който е Святия Дух.

Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух.

        Имаш нужда от принца на мира и депресията трайно ще си замине от тебе. Има хора, които само искат да бъдат освободени. Обаче след това какво става, с какво се изпълваш, в каква атмосфера живееш? Господ иска да промени около тебе атмосферата, иска да си заобиколен с Божествена атмосфера, с Божието слово, с хвала, с молитва, с вярващи приятели, в общение с вярващи хора. Не клюкари, а вярващи хора, обичащи Господа, които не говорят за хора, а за Господа.

Знаете ли колко рядко ми се случва, приятели, да се събера с някой, от който да науча нещо за Бога. Защото повечето, за което хората говорят са или проблеми, или говорят за някой какво е или какво не е – но това не променя нещата, това не носи благодат.  Няма благодат в това какви са хората, има благодат в това да опознаваме Господа. Ние сме много далеч приятели, от това да опознаем Господа.  Ето, искам да ви прочета един стих в тази връзка:

Филипяни 4:4 Винаги се радвайте в Господа,

пак казвам радвайте се. Нека вашата кротост

 бъде позната на всички хора. Господ е близо 

Какво да бъде познато? – нашата кротост. Аз искам да кажа на сестрите: – дали ти сестро, дори и за братята – ти, братко, сте познати с вашата кротост, или сте познати с нещо друго? Нека хората, когато мислят за тебе и говорят за тебе да кажат – много кротък човек. Това е, което казва тук, защото Господ е близо.

Филипяни 4:6. Не се безпокойте за нищо, но за всяко нещо с молитва и молба, изказвайте молитвите си на Бога с благодарение 

С други думи, казва Господ, бъдете благодарни – благодарни на бога и хората.

Искам да ви дам един ключ – доколкото си благодарен, дотолкова ще получаваш. Неблагодарните хора не получават нито от хора, нито от Бога. На никой, включително на Бога не му е приятно да дава на неблагодарни хора. Трябва да бъдем благодарни в малкото, и в голямото. Някои хора казват: „Е, дал ми тука и толкова, айде, бе.” Така ли, така ли трябва да се държим? Трябва да бъдеш благодарен на малкото и на многото. Трябва да бъдем благодарни на хората, трябва да бъдем благодарни на Бога за всяко нещо, което получаваме, защото то е скъпоценно. Всяко нещо, което получаваш, то е дар от Господа и да благодариш за него. Когато Христос благодареше за малкото рибки и за малкото хлябове, Бог Отец направи така, че те се умножиха и нахраниха всички. Когато ние се научим да благодарим за малките неща, ние ще започнем да получаваме големите неща.

Филипяни 4:7.И Божият мир, който превъзхожда всеки разум,

ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исус 

Значи, като оставиш грижите си на Бога, тогава мира на Бога ще те пази. Ще пази сърцето ти, мислите ти в Христа, ето вътре, вътре трябва да бъде. И сега слушайте 8-ми стих:

Филипяни 4:8.Най-накрая братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално, това зачитайте 

Слушайте да ви кажа нещо – няма ли да е добре, всички ние да бъдем по този начин. Знаете ли какво се казва на едно място в Стария Завет в пророчества за Исус?

Кой е глух, освен Моя слуга или кой е глух като Моя слуга.

С други думи се казва, че Христос стана глух за злото – Той просто не иска да слуша злото. Когато Божия Дух те води, ти не искаш да слушаш лошите неща, те са грозни, те са отвратителни, те идват от ада. Доволно ад, ние искаме вече небе, искаме вече да дишаме небесен въздух, искаме да живеем оттук още, вече да живеем в небесата. Искаме да чуваме блага дума, не като пуснеш новините и да слушаш лошите новини в България. Слушаш само лошо, лошо, негативно, лошо, но искаме да чуем благите вести, добрите вести – те идват от отгоре, от Отца на висините. „У Него няма  изменение нито сянка от промяна”, всичко добро е съвършенно и идва от Него. Казва братя, зачитайте какво –  само онова, което е истинско, само онова, което е честно. Не се занимавайте да мислите и да говорите за нечестните, неистинските неща; за неправедните неща не мислете, мислете за праведните; за мръсното не мислете, мислете за чистото. Защото само като мислиш и говориш за тези неща, ти се омърсяваш.  Пазете себе си чисти от грях. Само онова, което е достойно – достойни неща, достойно поведение, това зачитай, това уважавай, дръж се и ти достойно. Онова, което е благодатно – ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално, това зачитайте. Вижте какви прекрасни думи, тия думи не идват от тука, тези думи идват отгоре. Тези думи идват от нашия Небесен Баща, прекрасни думи, вижте ги тука. То направо мед ми капе на душата, докато чета това прекрасно слово.

„Аз Ти благодаря, Господи за това прекрасно слово, че си ни го дал. Живи води, мед, Божествен мед, живот извира от това слово. Това е прекрасно слово и всичките други неща, които са лоши, които са лъжливи, които са неправедни, които са недостойни, които са неблагодатни, недобродетелни, непохвални, изхвърляме ги. Затова има кошче за боклук. Въведи си едно кошче за боклук в къщи и всичките тези мисли, всичките тези думи, ако това е по телевизора, вземи го, изхвърли телевизора в кошчето, ако трябва. За какво ти е този телевизор, ако не може да те вкара в ада, да те държи тука в ада, така ли? Нека да отворим нашите сателитни чинии така да се каже, радари и да ги насочим нагоре към Слънцето на правдата. Много ми харесва слънчогледа, да бъдем като слънчогледа. На село му казваха слънчовка. Слънчогледа, какво прави слънчогледа – ами едно нещо прави, слънчогледа се върти и гледа към слънцето, това е неговата работа и после дава семки – слънчогледови семки, вкусни слънчогледови семки и после ние използваме маслото, използваме помазанието. Искаш да даваш масло, искаш да даваш помазанието, ето ти я притчата, стани като слънчогледа. Искаш ли помазанието – „погледни към Слънцето на правдата с изцеление в лъчите си.” Какво трябва да направиш – не да гледаш на обратната страна колко е студено и сиво и сенчесто – не, обърни се на тази страна, гледай към Господа. Гледай към Слънцето на правдата с изцеление в очите си, ще бъдеш изцелен, ще имаш здраве и ще даваш на другите и докато гледаш и се въртиш, винаги да бъдеш като слънцето. Тази слънчева светлина е топлина, носи живот в себе си и много интересно – масло. Слънчогледовото семе е пълно с масло. И след това като се смачка  слънчогледовото семе, маслото излиза и в магазина купуваме слънчогледовото масло, което е образ на помазанието на Святия Дух. Искаш помазанието – гледай към Слънцето на правдата.

 Благодаря на Бога за това нещо, това откровение го получих в момента и е много хубаво, нали? Надявам се, че и на вас ви харесва, така че, аз лично искам да бъда така и ви съветвам и вие бъдете така. Нека да станем глухи за злото, а да отворим ушите си и очите си за доброто. Гледайки злото, говорейки за него, не можем да го променим. Но промяната идва като гледаме към Господа. И Боже Господи, когато дойде това помазание върху нас, помазанието на Святия Дух започва да разрушава хомота на злото, хомота на сатана и като влезеш някъде атмосферата се променя.

Трябва да носиш със себе си божествената атмосфера, но за да я носиш със себе си, тя трябва да е вътре, защото отвътре извират реките на живота. Отвътре от сърцето и утробата ти извира помазанието и това помазание започва да залива всичко около нас. Имаме нужда от това и хората имат нужда от това много повече от думи, защото Божието царство не е в думи, то е в силата на Святия Дух. Но без Святия Дух, силата я няма, силата я няма. Търсим сила, търсим онова, търсим друго, искаме, търсим, искаме, търсим – няма. Обаче, когато намериш Него и Го прегърнеш, и Той те прегърне, Неговата сила влиза в тебе. Твоята немощ отива на Него,

Той взе нашите немощи и болестите ни понесе.

Немощите ни понесе и продължава да ги носи. Греховете ни понесе и когато ти си с Него, тази размяна се получава. Силата от Него идва върху тебе, святостта Му идва върху тебе, правдата Му идва върху тебе, помазанието Му се втрива в тебе, както помазанието Му се втрива в костите на Елисей. Този Елисей, под закона имаше такова помазание, каквото ние още не сме стигнали да имаме под благодатта. Този Елисей, толкова живот имаше в себе си, че дори мъртвите му кости възкресиха мъртъв човек –  това е помазание, приятели. Дори в костите на мъртвия Елисей починал преди една година, имаше толкова живот в себе си, че мъртвия човек като се докосна до него и възкръсна. Сянката на Петър имаше толкова помазание в себе си, че когато минаваше Петър покрай хората на носилките, ставаха от носилките, защото сянката минава върху тях. Просто защото около Петър имаше едно наелектризирано присъствие на Святия Дух. Когато той ходи, около него е помазанието на Святия Дух, ангелите Господни са около него и просто се усеща, че нещо се променя. Започват да се разчупват проклятия, започват да излизат демони, дрехите на Павел отиват при болните – демоните с крясък и вик излизат от хората, болестите си отиват и болните оздравяват, просто само една дреха е отишла там. Ето виждате какво става. Трябва да влезнем в това, но ключът е Той.

Той е Слънцето на правдата с изцеление в лъчи Си.

 

Благославяй, душе моя, Господа, и всичко,, що е в мене нека хвали Святото Му име. Благославяй душе моя, Господа и не забравяй нито едно от всичките му благодеяния, защото Той е, Който прощава всичките ти беззакония изцерява всичките ти болести. Изкупва от гроба живота ти и те венчава с милосърдие и благи милости.

Слава да бъде на Неговото име! Аз мога да говоря дълго за това, но гледай да уловиш Духа на това послание – послание за приближаване до Него, послание за обикване на Господа – да Го обикнеш от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Алелуя, това е заповедта, най-великата заповед –  да обикнеш Господа. И втората подобна на тази – да се обикнем един друг както себе си. Не да се хапем и да се ядем, а да се обикнем един друг. Но не можеш да обичаш първо, ако не си приел Неговата любов в себе си. Човек първо трябва да приеме, за да може да даде. Това което имам, това ти давам. Затова нека твоята молитва да стане основа на живота ти. Нека молитвата ни да стане като дишането ни. Когато ходиш да дишаш /да се молиш/, когато си в къщи да използваш, когато си легнеш на леглото дори да се молиш. Всеки един момент да го използваш за общуване с Господа и твоята връзка с Него да се заздрави. Не става бързо, Господ не се доверява бързо. Господ те изпитва да види дали си сериозен в намеренията си. Господ те изпитва и ако се проваляш чупиш доверието, възстановяването не става изведнъж. Той трябва да види твоето намерение, трябва да види твоята сериозност в общението си, за да бъдеш използван.

 И не напразно Исус каза на учениците си, когато те видяха, че един човек изгонва демони в името на Исус и Му казаха: „Я, го виж този, ходи да изгонва демони, а не ни следва нас.” Те се интересуваха повече дали тях ги следва, и не е ли като днес и преди. Учения има, които казват – ако нас не ни следваш, не следваш Бога. Само че искам да кажа на тия учения и на тия учители, че има само един Посредник между Бога и човека – човекът Исус Христос. Така че, всеки един трябва да стане, на първо място последовател на Исуса Христа и след това, ако ще следва някой друг. Но бъди сигурен и следвай само ония, които следват Господа, защото

ако следваш слепец, ще паднеш в ямата.

Трябва да следваш някой, който вижда в Духа. Не да кажеш – важното е да слушам словото. Слово, което го слушаш, от кого го слушаш – от човек, който вижда в Духа ли? Този, който говори това слово, преживява ли това нещо, истинско ли е това или са просто заучени папагалски учения?

Но първо място трябва да следваш Господа, иначе ще паднеш. И трябва да се научиш да разпознаваш, научи се да разпознаваш не думите. Овцете разпознават гласа на своя пастор, не думите. Думите могат да бъдат много точни, но гласът може да е погрешен. Научи се да разпознаваш не думите, а присъствието и помазанието на Божия Дух, защото помазанието означава присъствието и силата на Всемогъщия Бог. Помазанието означава подписа на Всемогъщия Бог.

 Няма помазание, няма присъствие, няма сила, няма Господ. Бог никога не ни е дал право да служим без помазанието на Святия Дух. Бог никога не ни е дал право да проповядваме евангелието без помазанието на Святия Дух. Помазанието е задължително, както и посланието е задължително. Търсете Господа, търсете Неговата сила, търсете Неговото лице винаги и пазете се, пазете си душите от някой, който иска да открадне, да разруши и да убие. Но Христос дойде да ти даде живот изобилен. В Неговото учение има живот, в Неговото учение има възкресенска сила, има Божествена радост, има Божествен мир и има свобода. Където е Господния Дух, там няма робство, там има свобода. Разпознавай, изследвай истината. Разпознавай и изследвай правдата. Разпознавай стъпките на Господа и Го следвай. Разпознавай гласът на Господа и Го следвай в името на Исус Христос.

Амин!