Трите нива на молитва

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 8 декември, 2011 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/19011756

        Колко е хубаво и прекрасно Божието слово! То е като мед за душата. Много е интересно това, че медът може би е единственото нещо на тая земя, което не се разваля. Всичко друго се разваля, само медът не се разваля. Представете си какво има в меда? Така че яжте мед. Затова казва Божието слово е като медът за нашата душа. Така че отиваме към Божието слово. Колко е благословено, благодаря ти, Господи!

        Отваряме на Лука 11 глава, стих 9:

и Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки който иска получава, който търси намира и на този, който хлопа ще се отвори

        Това е един урок, който нашия Господ Исус Христос ни дава по отношение  на молитвата. И аз искам сега да говорим по този въпрос. Както виждате Исус казва – искайте, търсете и хлопайте. Три различни съвета един след друг и тези три съвета говорят за три нива на молитвата – искане, търсене и хлопане. Така че можем да видим, че в молитвата имаме различни нива, в които можем да влезем. Може да бъде плитка, може да бъде по-дълбока, а може още по-дълбока молитва. И в тази връзка можем да се обърнем към скинията.

        Скинията  на Мойсей се е състояла от три части. Първа част наречена двор или външен двор; втората част, която се нарича светилище и третата част, която е наречена Светая Светих. Така че имаме двор, светилище и Светая Светих. В двора се влиза през портата, в светилището се влиза през вратата, в Светая Светих се влиза през завесата. Така че имаме – порта, врата, завеса. Евреите са наричали портата пътят, вратата са наричали истината, а завесата – животът. Помните, че Исус Каза:

Аз съм пътят, истината и животът,

 никой не дохожда при Отца освен чрез Мене 

        Така че като застанеш извън самата скиния, това говори за езичниците, за невярващите хора, които са извън скинията, извън двора, те са изобщо навън. За да може някой да влезе изобщо трябва да мине през пътя, истината и живота. И Исус казва  – Аз съм пътят, Аз съм истината, Аз съм животът; Аз съм портата, Аз съм вратата и Аз съм завесата, които водят към присъствието на Бога. За да можем да влезем /Боже, аз Те моля откровение да ми даваш в името на Исус Христос. Да ни учиш и да ни даваш откровение. Нека вдигнем ръце и да искаме – Боже, давай ни откровение, мъдрост, учи ни в името на Исус/.

        Виждате нещо много важно – скинията е образ на Божието присъствие, Божият дом, защото Бог е живеел в Светая Светих. И за да може да се влезе вътре, трябва да се мине първо през портата. Всеки един човек, за да може изобщо да влезе в присъствието на Бога, той трябва да мине първо през портата и както стана въпрос, портата е самият Исус. Портата се е състояла от четири цвята – първият е бял, вторият – червен, третият – син и четвъртия – пурпурен, който е пак като червен. Всичките тези цветове са символи /знаете, че няма никакви празни думи в  Библията/, те са символи на офисите на Исус Христос, или на самия Него.

        Белият цвят е образ на Исус Христос. Бялото е образ на святост, белият цвят говори за Исус Христос за святостта му, Исус Христос като човешкия син, обаче, който е свят. Вие знаете, че Той е заченат непорочно, без участието на мъж, от Святия Дух и затова Той е свят. Така че, белият цвят говори за Исус Христос като човешкия син. Ние трябва да знаем, че Исус Христос е не само Божия син, Той е и Човешкия син. По този начин, знаейки, че Той е човешкия син, ние можем да се идентифицираме с Него. Защото всеки казва – да, за Господа всичко е възможно. За Бога е възможно, но какво да кажем за нас? Господ Исус може да го направи, но какво да кажем за нас?     Искам да ви кажа, че Божият син дойде и стана човек и се роди от жена, както и ние сме се родили от жена, с изключение на това, че е заченат от Святия Дух. Така че Той живя живот като човек, само че без да извърши грях и затова е бял цвета, защото е безгрешен и свят. Човешкият син, който живя свят и безгрешен живот на земята. И като човешки син, представител на човешкия род беше разпънат и понесе наказанието на цялото човечество на кръста. Много е важно това за всеки един от нас, защото има учения, които са плъзнали, които говорят за Христово съзнание. Говорят за това, че Исус Христос е дошъл като дух животворящ, но забравят, че Той е дошъл в тяло. И ние трябва добре да помним, че Той дойде в тяло, защото вижте ние сега говорим за Божието присъствие и молитвата. Не можем да влезем в присъствието на Бога, ако не изясним въпроса за Исус Христос, кой е Той. Много хора се спъват още в началото, просто не могат да влязат изобщо, защото се опитват да минат покрай Него, или се опитват да загърбят някои от истините по отношение на Него. Ние трябва да разберем истината за Човешкия син, защото ако Той не беше в тяло, то Той не може да бъде разпънат на кръста, защото дух на кръст не се разпъва, разпъва се тяло на кръста. И ако не беше в тяло, Той не можеше да понесе нашите грехове върху себе си, защото в тялото си и кръвта, която е част от тялото, всъщност Той понесе греховете ни. Така че има кръв, има тяло, както знаете. Той каза –

сложи си пръста тука, не бъди невярващ, а бъди вярващ

        Така че Той е имал тяло, с което се е хранил, пиел, полагал е ръце и т.н. Човешкият син, безгрешен и свят, трябва да го опознаем по този начин. Това е първото откровение за Исус Христос, което ни е необходимо.

        Второто, червеният цвят – той говори за кръвта. Червеният цвят говори за Божието агне, което пострада за нас на кръста. Има само една жертва принесена от Бога и това е жертвата Божието агне Исус Христос. Така че Той е страдащият Спасител. Това е второто откровение, което ние получаваме за Него. Освен че е Човешкия син, Той е страдащия спасител. Той не само дойде като човек да живее свят живот, но още по-важно – Той дойде да пострада и да умре заради нас на кръста. Той проля кръвта си – червеното, образ на кръвта на Исуса Христа. Не можеш да влезеш в живота и не можеш да влезеш в присъствието на Бога, ако не минеш през спасителя Христос. Това е второто откровение за Него.

        Третото откровение, синият цвят представлява като погледнеш небето то е синьо, говори за Христос, Синът на живия Бог. Помните Петър какво казва:

Ти си Христос – синът на живия Бог

        Третото откровение е, че Той е Синът на живия Бог. Бог има Син и Неговото име е Исус. Това е третото откровение и то е изключително важно. Не можеш да кажеш – Бог няма син и да влезеш в живота. Не можеш да кажеш, Бог няма Син и да влезеш във вечния живот, защото това е портата, портата която води изобщо към присъствието на Бога. Дори портата, която води към двора, още не води към светилището или Светая Светих, но ти не можеш да минеш без Христос и да влезеш. И Христос казва –

Аз съм вратата, който влиза през Мене, казва има живот, паша ще намери и т.н., а които са дошли преди Мене, казва Христос, са крадци и разбойници.

        Разбойниците и крадците минават през оградата, те не минават през портата. Ние трябва да минем през портата. Помните имаше една притча, на която на сватбената вечеря имаше някой, който беше без сватбена дреха, влязъл е от някъде другаде. И беше изгонен във външната тъмнина. Без Христос, без да минеш през Него, не може да се влезе. Така че третото откровение е Синът на живия Бог, Божият Син.

        Четвъртото откровение, това е пурпурния цвят, което е образ на царската власт. Царете се обличат с пурпурно и със същия този цвят, даже и Исус го обличат, когато му се подиграват. Това е образ на идващия Цар. Исус Христос е царят на юдеите, Исус Христос е Цар, Той е Цар на царете. Той не само е Цар на царете, но Той идва. Идващият цар, трябва да го познаем като цар и да го приемем като цар и господар наш. Той е не само спасител. Някои хора искат да приемат Исус като свой Спасител, но не искат да го приемат като свой Господ и Цар. Той идва да те спаси, но след това Той иска да господарува и да царува в твоя живот. Така че ти трябва да го познаеш и като Господ и като цар, не както някой казват – Да, Той е Господар, но не и Господ. Той е Господ.

Ако повярваш със сърцето си и изповядаш с устата си, че Исус е Господ и е възкръснал от мъртвите, ще се спасиш, казва Римляни 10:9 стих 

        Така че виждате, това, че Исус е Господ е изключително важно нещо. Защото ако Той не е Господ, не е Цар на царете, Той как ще ни помогне на нас? Именно това Негово качество го прави способен, защото се казва, че

Неговото име е над всяко друго име.

 И в Неговото име всяко коляно ще се преклони

        За да се преклони коляното, това значи, че те трябва да се подчинят на Него. И смъртта се подчинява на Него и ада се подчинява на Него, и сатана се подчинява на Него. Всеки един ще се подчини и ще изповяда, че Той е Господ.

        И така, тези четири откровения видяхте – бялото – Човешкия Син, непорочен и свят; червеното – страдащия Спасител или Божието Агне; синьото – Божият Син и пурпурния цвят, който е образ на Исус Христос, като Цар или идващия Цар. И ето сега, тези четири откровения. Трябва да ви кажа, че много хора ходят на църква, но дори тези четири откровения ги нямат, не ги знаят тия неща. Това им създава трудност, за да влязат в присъствието на Бога. Тоест, за да влезеш в присъствието на Бога, имаш нужда от откровение за Христос.

        Затова нека сега да се помолим –

        „Боже, нека ти да ни даваш откровение за това кой е Христос, да ни го разкриваш Господи, като портата, през която трябва да влезем в дворовете Ти.В името на Исуса Христа, аз Ти благодаря за това, амин.”

        И така, един път като минеш през портата, която както казваме е Исус. Минавайки през портата влизаш в двора, или външния двор. Дворът е прашен, двора е шумен и влизайки вътре, ти нямаш усещането, че ти влизаш в самото присъствие на Бога. Ти влизаш вътре в дворовете в скинията, но в същото време има доста прах по земята, има много глъчка около нас и много от нас като християни, влизайки в присъствието на Бога, влизайки в молитва, влизайки в християнския живот, влизаме, но някак си  живота ни е така да се каже объркан, натоварен с грижи, с проблеми, мисли в главата, атаки от Сатана. Много хора стоят в своят християнски живот отвътре, от вътрешната страна на портата, което е Слава на Бога успех и е добро, но остават от вътрешната страна на портата и не продължават напред. И това, което го говорим, го говорим, за да можем да минем по-нататък в присъствието на Бога, да влезем по-навътре. Да, имат вечен живот защо? Защото са минали от вътрешната страна на портата, но има нужда и от други неща. Има нужда от по-дълбоко разбиране и по-дълбоко откровение за Исус Христос. Знаете ли, Той е като океан, има големи дълбочини и ние трябва да се научим как да влизаме в тях. Трябва да престанем да бъдем плитки християни, трябва да станем по-дълбоки в духа.

        И така влизайки вътре пред портата, първото нещо, което застава пред тебе е жертвеника. Един жертвеник, или олтар, на който се жертват животни. И както можете да си представите, този олтар, или този жертвеник, който срещаш в двора е образ на кръста. Защото това е мястото, където се пожертва Божието агне. Всички неща в Стария Завет са преобраз на онова, което имаме в Новия Завет. Както казахме портата е образ на Христос, жертвеника или олтара в двора е образ на кръста, защото както на олтара се принасят животни, така Божието Агне е принесено на кръста. Христос беше принесен на кръста. И така този олтар е образ на кръста. Това е важно откровение. Какво означава това? Първо влизаме в присъствието на Бога, първата стъпка е Христос, Той е началото, Той е краят. Той казва –

Аз съм началото и краят.

        Без Него никъде не можем да влезем, без Него не можем да дойдем при Бога.

Никой не дохожда при Отца, освен Чрез Мене, казва 

        Портата е Той, вратата е Той, завесата е Той. Помните, че завесата се раздра. И на друго място в Евреи се казва, че завесата е Неговото тяло, но това е друг въпрос. Сега няма да се спираме на него.

        Значи, стигаме до олтара. Първото нещо, което срещаме след Христос е Неговата смърт на кръста. Но олтара представлява четири важни неща. Сега ще ви ги кажа.

        № 1, тъй като олтара има четири рога от четирите страни, с които са връзвали жертвите. Помните какво се казва в Римляни 12:1,2. Павел казва:

Римляни 12:1 Да представим телата си в жертва жива, 

угодна на Бога като наше духовно служение 

        Да представим нашите тела в жертва. Сега тука това е много интересно нещо, защото този олтар, както казах е образ на кръста, жертвата, която е положена на олтара е образ на Христос, който беше пожертван за греховете на човечеството № 1, но в същото време № 2 се казва ние „да представим телата си в жертва жива, угодна на Бога”. Тоест, не само Христос е този, който трябва да бъде на олтара, но всеки един от нас чрез Него трябва да бъде на олтара. И както казах има четири рога – първият, говори за Христос, който умря за нас, за греховете ни; вторият рог говори за нас, които сме умрели за  грехът си, за света и за себе си. Тоест, олтара говори както за смъртта на Христос, така и за нашата собствена смърт. Много важно – искаме да влезем в присъствието на Бога, там не можеш да влезеш без да минеш през портата, която е Христос, не можеш да влезеш без да минеш през олтара, който е кръста, който говори за Христовата смърт № 1 и който говори за нашата собствена смърт № 2. Мнозина искат безкръвно християнство, но християнството е дълбоко свързано с кръвта на Христос. Не само даже с Неговата кръв, /кръвта говори за живота/, свързано е с  Христовата кръв, но е свързано и с нашия живот. Както Павел казва в Галатяни 2 глава, 20 стих:

Съразпнах се с Христос /тоест, на кръста се съразпнах,  говори за олтара, говори за кръста/ и сега вече не аз живея, а Христос живее в мене и чрез мене 

        Значи, Той умря на кръста заради нас и понеже Той умря на кръста, ние умираме чрез Него, за да може Той пък да живее чрез нас. Това нещо става на кръста. Вие виждате първия рог – Христос умря, втория рог – аз умрях. № 3 – след като Христос умря и аз умрях, № 3-грехът ми е простен и не само грехът ми е простен, но слушайте внимателно тука – имам победа над греха. Тоест, грехът вече не владее над мене. Искам да го кажа на всеки един брат и на всяка една сестра – мнозина не го вярват това. Вижте, това са още първите стъпки, това е още първото ниво на влизане в присъствието на Бога. Ние трябва да знаем, че за да влезем в присъствието на Бога по-дълбоко, трябва да имаме откровение и разбиране за тия неща. Трябва да минеш през портата, която е Христос, ако не разбираш къкъв е Той, кой е Той, трябва да минеш през това нещо, трябва да го проумееш, трябва да го приемеш. После, трябва да минеш през този олтар, не можеш да не минеш. Не можеш просто да заобиколиме Неговата смърт на кръста, не можем да заобиколим и нашата собствена смърт. Христос казва –

Ако искаш да бъдеш Мой ученик, ако искаш да Ме следваш, да се приближаваш към Мене, ти не можеш да го направиш, ако не се отречеш от себе си /това е смърт/, ако не се отречеш от всичко /това е смърт/, ако не вземеш кръста върху себе си /това е носене на твоята смърт постоянно/ и така да ме следваш /не жив, а мъртъв да ме следваш/

        Тоест, да не ходиш в плътта, а да ходиш в Духа. Ето виждате,  след като Той умря на кръста и ние умираме на кръста – какво умира? Не умираш ти като личност, а умира твоето греховно, бунтовно и плътско естество. И ставаш нов човек. Греховете ти се прощават заради Неговата кръв, заради олтара, заради кръста, но това не е всичко. Някои хора стигат до това, че греховете им са простени. Не, грехът вече няма власт над нас. Вижте приятели, това е много важно, това е третият рог – грехът ти е простен и той вече няма власт над теб. Ако някои ти казва, че има власт над тебе, след като ти си минал през вратата Христос и си минал през олтара на кръста, това е лъжа. Христос стана грях, това е ІІ Коринтяни 5:21:

на кръста Христос стана грях заради нас, за да може ние да станем Божията правда в Христа Исуса 

        Той стана грях и Той победи греха, не заради Себе си, Той винаги е бил победител над греха. Вижте, Христос не дойде на земята, за да пострада заради себе си и да победи греха заради себе си и да победи Сатана заради себе си, защото Той винаги е бил победител над него. Той дойде, за  да победи греха заради нас, за да можем ние да живеем в победа над греха.

        І Йоан 3:8, нека започна отначало.

Който съгрешава, от дявола е, защото дявола отначало съгрешава. Затова се яви Божият син 

        Вижте във връзка с греха го говори. Грехът е проблема, основния, не дявола, грехът е основния проблем, защото той ни работи чрез греха, затова на нас ни трябва победата.

1 Йоан 3:8 Затова се яви Божия Син,

за да съсипе делата на дявола и главното дело е греха

         Ето І Йоан 3:8, прочетете го тоя стих, разсъждавайте, размишлявайте и просете от Бога да ви дава откровение. Така че третият рог казахме са простените грехове и не само простените, но и победа над греха. В тази връзка да ви кажа това. Помните какво казва І Йоан 1:9:

1 Йоан 1:9 Ако изповядваме греховете си, това означава, че може и да не ги изповядваме, Той е верен и праведен да ни прости греховете № 1 и да ни очисти от всяка неправда № 2 

        Значи, ако изповядаме греховете си има два резултата. Да ни прости греховете както казах, но да ни очисти от всяка неправда говори за победа над греха, тоест, да си чист от неправдата, да живееш праведен живот. Това значи победа над греха, приятели. Значи, третият рог, за когото говорим на олтара, представлява прощението на нашите грехове плюс живот на победа или да кажа, живот на постоянна победа над греха. И стигаме до четвъртия рог, който аз вярвам, че е победа над Сатана и неговите демони. Победа над Сатана, над началства и власти и над демони. Още на кръста ни е гарантирана тази победа. След като ти минеш през кръста, ти вече излизаш като ново създание, като победител над греха и над Сатана. Така че вече излизайки оттам, ние вече излизаме по друг начин. Много хора се спъват още там на кръста, още там при олтара. Първата стъпка, след като минат през портата, още там. Някои не искат да си изповядват греховете, само казват – Господи, ако нещо съм съгрешил, прощавай. Има хора, които нямат съзнание за грях, има хора, които вършат лоши дела и не си ги признават нито пред Бога, нито пред себе си. Е, нормално е да живеят в поражение, защото не могат да минат от кръста нататъка. Целта на кръста, целта на олтара е да те очисти от всичките грехове, да те очисти от всяко робство и да минеш нататъка като победител. Някои хора не вярват в силата на кръвта на Христос, те смятат, че техния грях е толкова голям, че силата на техния грях е по-голям отколкото силата на кръвта на Христос. Това е проблем и говори за маловерие. Това не говори, че ти е малък греха. Искам да кажа на този човек, който расъждава така – това че грехът ти се прощава и те очиства Бог, това не означава, че грехът ти е малък. Напротив, грехът ти е голям. Защото грехът ти е този, който закара Христос на кръста. Така че той не е малък. Основният ти грях обаче е бунт и неверие и всичките ти други грехове са резултат от бунта и неверието. Но колкото и голям да е грехът ти, жертвата на Христос е по-голяма от всеки грях. Както казва Павел в Галатяни 20:21:

Галатяни 20:21 Христос не е умрял напразно 

        Искам да ви кажа – Христос не е умрял напразно. Може да са ни много големи греховете ни, може да сме били какво ли не, но искам да ви кажа – Христос не е умрял напразно. Неговата кръв е по-силна от всеки грях. Така че нека да се насърчим и да тръгнем напред с вяра в Бога. Да, знам за какво си мислят хората за какво се безпокоят. Всеки се безпокои да не би да е извършил непростимия грях, за който казва Исус – хулата срещу Святия Дух. Но проблема е в това, че тези които са извършили този грях, не се безпокоят, че са го извършили. Те са спокойни. Например, можете да видите в 12 глава на Матей, където Исус изгонва демони, изцелява болни и те му казват, че прави това чрез Велзевул, началника на бесовете, тоест те казват, че делата на Святия Дух са дела на демони. Ето това е хулата – да препишеш на действието на Святия Дух демонично действие. Разбирате ли за какво става въпрос? Значи, ти го обиждаш, ти казваш, че врагът върши това нещо. Това е оскърбителна обида. Исус казва – внимавайте! Ако го говорите срещу Мене, ще се прости, ако говорите против Отец – ще се прости, но против Него е опасно да говорите. Млъкнете, затворете си устите! И веднага след това Исус, когато говори това нещо те казват – айде да ни покажеш знамение от небето. С други думи,      тези хора пет пари не даваха ни за Святия Дух, ни за Исус, нито се тревожеха, те искат още доказателства. Айде сега да видим гръботевици да падат отгоре, огън като Илия да свалиш от небето! Това е, което тях ги интересуваше. Тези хора, които бяха в опасност да извършат този грях, може даже да са го извършили. Исус не казва че са го направили точно, но ги предупреждава, те пет пари не даваха за това. Но обикновено хората, които се безпокоят, че са го направили, са тези, които не са го направили, а дявола ги лъже и ги обвинява с цел да ги докара до безнадеждност и им казва – няма смисъл да бъдеш християнин, няма надежда за тебе, няма вечен живот за тебе, по-добре отивай в света и си живей, така или иначе си похулил Святия Дух. Така че съвземете се хора, станате, отърсете се от лъжите на дявола и тръгнете напред. Най-голямото оръжие на Сатана срещу тебе са неговите лъжи. Но

като познаете истината, истината ще ви направи свободни,

ако я познавате. Ако не я познавате – стоите в робство, ако я познавате, стоите свободни. Е, затова проповядваме словото, за да бъдат Божиите хора свободни.

        Така че видяхме тия четири рога, които са образ на смъртта на Христос, нашата смърт, победата над греха, прощение и победа над греха и победата над сатана.

Откровение на Йоан 12:11 Те го победиха чрез кръвта на Агнето 

/къде е това? олтара, кръста/

        Как го побеждаваме? Чрез кръвта на Ангето. Откровение на Йоан 11:12, ето ви един новозаветен стих, за тези които се съмняват. Но не се съмнявай, а вярвай, както казва Божието Слово.

        Значи, първо минаваме през Христос, след това минаваме през кръста, или минаваме през олтара. Така се влиза в присъствието на Бога. Минавайки през Христос – спасение; минавайки през кръста – очистване от греховете. Помните какво каза Петър – няма да ми омиеш нозете. Исус каза – Ако не те омия, нямаш дял с Мене. А,не, омий ме целия. Няма нужда да те мия целия, от една крайност в друга. Само нозете, защото който е изкъпан, няма нужда да мие друго освен нозете си. Тоест, какво казва Исус? Това, което става е, че ние целите сме изкъпани на олтара, на кръста, но след това трябва да можем да си мием нозете и това нещо става на следващата спирка към присъствието на Бога, която се нарича умивалникът.

        Умивалникът е като едно корито, което е пълно с вода, но по дъното има наслагани огледала. Направено е всъщност от счупени огледала на жените, на еврейките. Те са ползвали някакви огледала, които доколкото знам са били от мед и са налепени по този начин. Дефакто, когато свещеника отива и застава пред умивалника да си умие очите, той просто вижда лицето си, вижда какво трябва да измие, или може да се огледа с други думи. Вие знаете какво се казва в Яков 1 глава,

който е непостоянен човек, колеблив и непостоянен, той прилича на човек, който се оглежда в огледалото, вижда какъв е и си отива и завчас забравя кой беше 

        След това казва,

който постоянства в закона на свободата

/говори за Божието Слово/

        Тоест, в този пасаж се говори, че огледалото е Божието слово. И ние трябва да знаем, че духовното огледало е Божието слово. Така че, когато ние четем Божието слово, ние виждаме себе си, тоест, ние виждаме своето духовно състояние и тогава можеш да видиш какво трябва по себе си да измиеш. Виждате, че трябва да минем през Христос, това е № 1, крачка №1, трябва да минем през кръста – крачка № 2. Обаче, трябва да минем и през умивалника, тоест, това не е всичко. Трябва да имаме Христос в живота си, трябва да имаме кръста в живота си, но трябва да имаме и Библията, Божието слово в живота си. Не трябва да я пренебрегваме. Ние трябва да отделяме време за това. Трябва да отделяме време за Божието слово, за да можем да се огледаме хубаво в какво състояние сме. И не само това, но тази вода на Божието слово, трябва да измие. Трябва да бъдат измити нозете ти, трябва да бъдат измити ръцете ти, трябва да бъде измито лицето ти, ти трябва да си чист. Тоест, имаме нужда Божието слово да ни измие. И Христос казва:

Вие сте чисти поради словото,

поради учението, което ви говорих

        На друго място се говори за

църквата, която е невястата на Христос,

 че тя е измита чрез водното умиване на словото. 

        Ето виждате словото като вода, която ни измива, която ни очиства. Но Христос каза, че имаме нужда да омиваме нозете си. Той не наблегна толкова върху ръцете, защото знаете, че в Стария Завет са живели чрез делата си. Казва се, че който върши тези дела, ще живее чрез тях. В Новия Завет ние не живеем чрез нашите дела, ние живеем чрез Неговото дело, ние вярваме в кръста. Тоест, не толкова ръцете са тези, колкото нозете. Ние трябва да ходим в тази истина, ние трябва да ходим с Господа, ние трябва да ходим в Духа. И свещениците са ходили боси, защото те трябва да си дават сметка за това, че ходят из този свят и по някакъв начин се омърсяват. Всеки един от нас, ходейки по света се омърсява. Омърсяваме нозете си и затова ние имаме нужда от умиването с водата на Божието слово. Така че, това е което е важно, че ние имаме нужда от Божието слово. Не можеш да кажеш – аз имам Христос, нямам нужда от Божието слово. Не, напротив, ние имаме, ако искаме да влезем в присъствието на Бога.

        Ето виждате – първа стъпка – Христос, втора стъпка – кръста, трета стъпка – Божието слово. Ти не можеш да преминеш без това. Не можеш да влизаш в молитвата по друг начин. Трябва да влезеш чрез Христос, трябва да влезеш чрез кръста. Какво означава това? Ти трябва да започнеш да се обръщаш към Него, трябва да започнеш да Му говориш, но в същото време трябва да минеш през това очистване, през тази изповед. В молитвата присъства изповед, изповед на грехове. Изповядай първо Него, кой е Той, но след това изповядай своя грях в молитвата. Има хора, които смятат, че няма вече проблеми с грехове. За какво е тоя олтар, за какво е този кръст и за какво е тази жертва и тази кръв?

1 Йоан 1:9 Ако изповядваме /сегашно продължително време/греховете си, Той ни прощава греховете /сегашно продължително време/ и ни очиста от всяка неправда

        Тоест, това е един процес. Кръвта е дадена, не само за миналото, а за настоящето и даже за бъдещето ни. Така че виждаме сега на умивалника ние се измиваме в Божето слово. Измивайки се с Божието слово, това е тази първа част казваме двора, в който се влиза през портата, после олтара, после умивалника. През цялото това време ние сме в двора, където има шум, където има прах, където има жертви, има кръв, всичкото това го има там. Няма мир, няма спокойствие, не чувстваш присъствието на Бога. Вижте, този двор е твоята подготовка за влизане в присъствието на Бога. А много хора изобщо не минават по-нататъка, за да навлязат по-дълбоко в Неговото присъствие. Но дворът е самото начало, приятели. Дворът не е всъщност самото присъствие, то е прелюдия или подготовка за влизането. В двора всичките тези неща, които са там – умивалника и другите са  направени от мед, а медта е образ на страдание. Виждате ли, когато ти си в двора, минаваш през страдание. Могат да бъдат атаки.

        Вижте хора! Все още въпреки, че си вътре в двора в скинията, отвътре портата, все още има демонични атаки, все още има проблеми с мисленето, с ума. Все още има доста проблеми. И знаете ли, някои хора стоят там и постоянно се оплакват и постоянно искат помощ и това е хубаво. Ние трябва да си помагаме, трябва да се молим един за друг, но за какво ги правим тия поучения? За да ви покажа как да влезете по-навътре, защото като влезнеш сега следващото ниво, ще видиш как нещата се изчистват. Там Сатана го няма, там вече започват други неща, други закони започват да функционират. Защо ви го казвам това? Защото помните, че казахме външната порта, която води към двора се нарича пътят. И това е пътят, Исус е пътят. Но след това, за да влезеш в светилището, в самата скиния да влезеш, има вече врата се нарича, тя е завеса, ама се нарича врата. И тая врата е истината. Пътят, истината и след това завесата – животът, за да влезеш в Светая Светих. Какво каза Исус:

Ще познаете какво? Истината.

Истината какво ще ви направи – свободни 

        Преминавайки през вратата и влизайки в самата скиния в светилищото, тоест във първото отделение на скинията, не във вътрешното, още там вече имаме обещание за свобода. Казахме, че на олтара още имаме обещание за победа над Сатана чрез кръвта на Исус. Но едно е да го има там, друго е да го имаш вече в реалност. Но вече като я познаеш тази истина чрез словото, като познаеш тази истината какво е станало на олтара, тогава ти вече влизаш в истинската свобода.  Ще познаете истината и истината, която я познавате и доколкото я познавате ще ви направи дотолкова свободни. Затова проповядваме словото, за да бъдем свободни.

        Така че минавайки през Христос – портата, минавайки през олтара – кръста, минавайки през Божието слово – умивалника, ние се подготвяме вече да влезем в Божието присъствие. Не можеш да влезеш мръсен в присъствието на Бога. Хора искат отиват на църква – алелуя, алелуя, айде да влизаме в присъствието! Не може така да се влиза! Има нужда от откровение, има нужда от очистване от грехове. Знаете ли, че да влезеш с греховете вътре, може да означава много лошо нещо. Знаете, че които са влизали в присъствието на Бога с греховете си, Ананий и Сапфира какво става с тях? Така че трябва да се очистим от тях. И ето, че стигаме до вратата, която води вече към скинията. Скинията е направена от кожи и е затоворена. Дворът е отворен и се нарича външния двор, което означава, че  някак си извън присъствието на Бога. Но вече като стигнем до скинията, там вече е закрито. И след като свещеника вече се е измил, той може да влезне през вратата, която казахме, че е истината, през вратата, която казахме, че е Исус да влезне в светилището.

        Самата скиния се състои от две части – едната е светилището и втората е Светая Светих, където е истинското присъствие на Бога. Влизайки през вратата в светилището, той вижда от лявата страна един светилник, който мнозина сте го виждали със седем светила, един светилник и освен това от дясната страна една маса, на която на оставяли 12 хляба, образ на 12-те израиляви племена. Тука трябва да отбележим също така, че тези неща, които са в светилището, те са златни. Светилникът е златен или поне позлатен, но вън в двора са медни, както казах медта е образ на страдание. Христос пострада и ние страдаме като минаваме през тия неща. Ти минаваш през Христос, ти минаваш през олтара, там Той  е заклан, там ти си заклан. Това са смъртни болки, после болки на раждане, ставаш ново създание. Това е едно време на страдание.

През много скърби се влиза в Божието царство

 и който насили себе си, го грабва 

        Така че не се предавайте като има трудности. И когато започнеш да влизаш в молитва или в присъствието на Бога, не си мисли, че ще бъде лесно. Аз тука трябва да прибавя, че както видяхме има три отделения – едното е двора, другото е светилището, третото е Светая Светих. Тези три отделения са образ на тяло, душа и дух. Тоест, в двора ние сме християни, ние влизаме в присъствието, ние се молим, но сме някак си още във физическото ниво. Ти заставаш да хвалиш Бога, но просто пееш, но пеенето още не е хваление. Почваш да се молиш, почваш да говориш думи, но думите сякаш още не са молитва, просто са някак си говорене, наизустяване, повтаряне на едно и също нещо, не знаеш какво да кажеш, за това мислиш, детето ти те дърпа на друго място, трети ти се обади, една бъркотия и ти си още в двора, не можеш да влезеш.

        Затова ви казвам, че трябва да се научим и аз благодаря на Бога, че същевременно като говоря словото не само вие гледате и слушате, моето семейство също ме слуша, ние трябва да приготвим място на Господа в нашия живот. Трябва да го поставим на първо място. Тоест, ние трябва да отделим време по някакъв начин и място, за да можем да се срещаме с Него, защото това се оказва много важно. Много пъти съм се опитвал и понякога това е работа, около тебе да е  лудница и ти да се молиш, но като цяло не е така. Нека да си го кажем направо. Виждате Исус излизаше на планината да се моли, не заставаше на пазара да се моли, нали? На пазара отива да служи, обаче на планината горе се среща с Бога. И на планината горе стана преображението Му горе на планината, а не стана долу, където бяха обладаните. Така че ние имаме нужда да отидем насаме, на самотно място да се молим на Бога, освен корпоративната молитва, заедно когато се молим. Трябва да приготвим място. И всъщност истинските борби и битки в молитвата са именно в тоя двор. Там са много неща. Там ти трябва да се справиш със себе си, със собствения си грях, трябва да се справиш, ако има непростителност в сърцето ти, трябва да можеш да простиш, щото, това което говори твоята смърт, означава и това да простиш на този, който те е наскърбил и те е наранил. Това е немалка битка, това означава да умреш ти самия. Това приятели, не е просто да умреш, това си е истинска смърт. Ние не сме като че ли умрели, а ние сме наистина умрели чрез Неговата смърт. Има си болка свързана с това. Както и Павел на едно място казва да бъдат съобразни с неговите страдания. Просто ти изпитваш тия неща, някои от вас ги чувстват тия неща. И това не е лошо, това е смъртта ти. Потърпи. На едно място се казва в Плача на Еремия –

добре е за младежа да носи хомот в младостта си

        Там се говори също за това, че когато си в страдание и в атака, да си затвориш устата, да го изтърпиш това нещо. Това е добро, да се мине през това. Много хора не обичат да минават през страдания. На никой не му е приятно, обаче после дава добър плод в живота на тези, които са се обучавали чрез страданието. Защото страданието е начин на обучаване. Говоря за страдание, не говоря за това сега всеки да се хваща за болестите. Не го вярвам това с болестите, че са метод на обучение. Има достатъчно други методи за обучения и други страдания, през които минават Божиите хора, но тука в двора е голямата борба. И ние много пъти се предаваме именно още в двора – не мога брат, не мога, молитвата ми не върви. Не, не, продължавай нататък, продължавай, защото ти не усещаш как в един момент стигаш до вратата и вратата е познаване на истината. И ти минаваш, ти познаваш истината и влизайки в светилището, ти си свободен и молитвата ти се освобождава, влизаш в ново ниво.

        От лявата страна светилника. Говори за какво? Светлина. Светлината говори за откровение. Виж, когато си в двора, ти се молиш, четеш Библията, но някак си като  че ли няма откровение от Библията. Когато обаче, влезеш в светилището, тогава светлината идва. Вътре е тъмно в самото светилище, но тоя светилник свети със седем светила. И това говори за откровение, слово на откровение. Не просто слово. Ето тука да ви покажа това много е хубаво. На умивалника също имаме Божието слово и ти се оглеждаш и се миеш на умивалника в двора, обаче това слово ти показва твоите дефекти, а когато си още в двора, ти четеш словото и словото ти показва къде си се изцапал, къде си съгрешил, да се изповядаш и т.н. Просто самото слово те очиства и ти трябва да се покайваш, трябва да прощаваш, трябва да се очистваш от тия неща, но когато минеш през  вратата и влезеш в светилището, там светилника също е словото, но този светилник, образ на Божието слово носи светилина, това е откровение, обаче това откровение вече не е свързано с тебе самия какво не е наред с тебе, или кой си ти дори, нека и това да го кажем – кой си ти в Христос. Дори и това не е. Вече в светилището откровението е свързано само с една личност и тя е Христос. Откровението започва да те води, това слово започва да те води в по-дълбоко проумяване и разбиране на Христос, да влезеш по-дълбоко в Него. Защото вижте, има много учения в момента и наистина е много важно да познаеш кой си ти, обаче това е в двора. Там докато гледаш в огледалото, ти познаваш кой си в Христос, щото се гледаш себе си, но когато влезеш в светилището, това осветление ти показва пътя към присъствието на Бога. От дясната страна казахме са тия 12 хляба, образ на 12-те израиляви племена, а хлябът, храна. Вече като влезеш вътре, не само получаваш откровение, но вътре е истинската храна, която те храни.

        Нека да ви кажа нещо и в молитвата. На повечето хора молитвата им е битка и борба, защото те са все още в двора. Там е битка и борба – битка с греха, битка със Сатана, битка със себе си, но когато минеш през вратата и влезеш в светилището, започваш да навлизаш в присъствието на Бога, тогава вече идва храната, хлябът. Това е

не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово

        Тоест, това слово вече става храна за духът ти и ти заякваш. Тогава вече като влезеш вътре в светилището, ти можеш да отвориш Библията и като я отвориш, дори брат Пламен да не ти проповядва, в началото на молитвата, когато е била борбата – четеш, не разбираш, битки, мисли ти идват, че този се обадил, онзи се обадил, това с децата, утре какво имаш да правиш, битки с дявола, мисли и други неща, но веднъж като си влязъл вече в светилището, там вече това, което четеш почва да идва като откровение и започва да храни духът ти. Това е това слово, което Бог в момента ти говори на тебе, но разбери, че не можеш да чуеш Божия глас вънка в двора, където е глъчка, врява, коляне на животни и прах и т.н, където има много шум, ти не можеш да чуеш тихия глас на Бога. Ти трябва да влезеш вътре, щото като влезеш през вратата, вече ти влизаш в едно място, което е тъмно и което е тихо и там чуваш гласа на Бога. Казахме, че има светилник, който носи светлина и освен това хлябовете, които те хранят. Разбира се, в тях има и нещо горчиво нали, което да ти напомня   за страданията, това е образ също така на изпитания, на гонения. Просто гоненията съпътстват християнския живот, ние трябва да го разберем това нещо.

        И така, ние минаваме през светилника, минаваме през хлябовете, нахранваме се, откровение, храна и продължаваме нататък и точно преди завесата, която води към Светая Светих има една кандилница с тамян. Това е образ на поклонението. Много интересно е това, че този тамян, когато се издига той минава през завесата и влиза даже в Светая Светих. Тоест, това говори, че поклонението е това, което ще ни заведе в присъствието на Бога. Ние трябва да разберем, че колкото повече се приближаваш към Царя, толква по-ниско трябва да се поклониш. Трябва да се научим как да се покланяме.

        Нека да ви кажа нещо – ти не можеш да се покланяш пред портата, нито можеш да се поклониш в двора, истинското поклонение се извършва в Светая Светих. Но подготовката за него започва в светилището. Трябва да се научим да се покланяме. Вижте, в самото светилище има хвала, там има истинска хвала – душата ми хвали Бога. С тялото пееш и танцуваш, това е двора, отиваме на църква пеем и танцуваме, това е двора още. Но когато минеш през вратата и влезеш в светилището, вече започва истинско хваление, при което ти започваш Него да издигаш. Това вече е хвала, а когато минеш през завесата, влизаш е Светая Светих и там вече е истинското поклонение.  На двора врява, в светилището – хваление, обаче вече минаваш през завесата, за да влезеш в Светая Светих чрез поклонение. Поклонението, тамяна говори за поклонението, чрез него ние влизаме. Слава да бъде на Бога. Едно време само свещеника, един път в годината е можел да влезне през завесата в Светая Светих и то чрез кръв. Ако няма кръв, ще умре. Кръвта е за неговите грехове и за греховете на народа. Но слава на Бога, че нашия първосвещеник Христос, влезе в истинската скиния – небесата, не чрез кръв на телци и агнета, а чрез собствената си кръв влезе през завесата, а завесата е Неговата тяло, за да извоюва вечно изкупление за нас. Така че помните, че когато Христос умря на кръста, завесата на храма се раздра, щото след скинията е храм. Защо имаме първо скиния, после храм, защото евреите са се движили, докато са се движили са били с палатка. Скинията е палатка, всичко е подвижно, а пък когато вече се установяват в земята си, построяват храма, защото вече няма накъде да мърдат, те са на обещаното място. Всъщност завесата на храма, все едно завесата на скинията се раздра и се отвори пътя към Светая Светих, не само за първосвещеника, но и за всеки един от нас. Бог иска да можеш ти и да мога аз, да влизаме в Светая Светих, посредством кръвта на Христос и не само да влизаме, но да стоим в Светая Светих в самото присъствие на Бога.

        Нека да ви кажа – влизаме в Светая Светих чрез кръвта на Исуса, влизаме и се покланяме. Вътре в самата Светая Светих е ковчега на завета, разбира се покрит със злато, два херувима с крилете, които го покриват, така наречено умилостивилището и Мойсей там е чувал гласа на Бога да му говори. Оттам Господ говори, от Светая Светих. Но за да можеш да влезеш вътре, ти трябва да влезеш да се поклониш. И вижте, молитвата минава през много говорене в дворовете, много приказки, влизане в светилището, започват думите ти да стават сочни и силни, така че чувстваш, че Бог те чува, чувстваш че нещо се случва в духа и когато влезеш в Светая Светих, вече ти мълчиш и Бог говори.

Мълчи и знай, че Аз съм Бог 

        Така че молитвата завършва с поклонение в Светая Светих, където вече не ти говориш, но Бог ти говори. Стоиш и слушаш.

Който има ухо да слуша, нека слуша,

 какво говори Духът към църквите

        И ето това е най-прекрасното място на присъстивето на Бога. Приятели, виждате, че и в молитвата и в живота ни не е толкова просто. Има нужда да преминем през определени неща, за да можем да влезем в присъствието на Бога. Но веднъж влязъл в Неговото присъствие, остани в Него. Исус казва – пребъдвайте в Мене. Което означава – влезте в Моето присъствие и бъде в Моето присъствие, не излизайте. Влезте и не излизайте, стойте.

Който живее под покрива на Всевишния

 /живее под покривалото на Всевишния, начин на живот/,

 той ще пребъдва под сянката на всемогъщия 

        91 Псалом със всичките му обещания. На друго място:

Скрий ме в скривалището на Твоето присъствието 

        Виждате, че в скривалището на Неговото присъствие има протекция, има защита. Най-скришното място е присъствието на Бога.

        Толкова са прекрасни тия неща! Иска ми се повече да можем да говорим, но нека да можем да минем през пътя, през истината и през живота. Виждате ли, завесата вече се нарича живота, като минеш през портата, ти влизаш в пътя. Да, ние сме в пътя. Когато минеш през вратата, ти влизаш в истината, не просто пътя, ти вече знаеш истината, но когато минеш през завесата, ти вече не само си минал през пътя и истината, но ти влизаш в самия живот. Всичко около тебе и в тебе започва да ври и да кипи и да живее, и носиш със себе си помазание и живот. И във всяко нещо, до което се докосваш започва да живее, както Христос – докосва се до хлябовете, до рибите, се умножават, докосва се до ушите прочуват, докосва се до мъртвите -възкръсват. Ето този възкресенски живот и това възкресенско присъствие да го носим със себе си. Това ви го пожелавам, в името на Господа Исуса Христа. И нека не само да стоим на дворовете и да се оплакваме и да викаме, не само да искаме, защото на двора казахме – искайте и  ще ви се даде, искане, искане, трябва да влезем и да започнем да търсиме, търсене в светилището. Ниво търсене, какво търсиш? Търсиш Господа, но още не си го намерил. Обаче като стигнеш до завесата, вече хлопане защо? Защото ти вече си го намерил, но вече хлопаш, за да влезеш през завесата, там където е самия Той, Неговото реално наситено присъствие.

        Ето ги тези три нива на присъствие, тези нива на  молитва, които ви желая на всички да влизате в Него. И искам по-нататъка да продължиме да говорим. И Господи, аз ти благодаря за това, да ни учиш, да ни водиш и да ни помогнеш да влизаме в Твоето присъствие и да останем в Твоето присъствие, в името на Исус Христос. Амин.