Блудният син

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 15 декември  2011

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/19165656

 Нека да продължим нататък с Божието слово. Амин. Отваряме на Лука 15:11, това е притчата за блудния син. Забележете, че става въпрос за блудния син. Той е син, това не е притча за някой, който просто е невярващ. Разбира се, може да се приложи за невярващи хора. Тука става въпрос за синове, блудния син.

Лука  15:11 Каза още 

Кой? Исус Христос каза още, тоест преди това е говорил други неща.

Един човек имаше двама сина 

Един човек имаше двама сина. Този човек е баща и той е образ на нашия небесен Баща. Знаете, че притчата представя невидима реалност чрез видими средства. Значи този човек е образ на Бог, той е баща и е образ на Бог Отец. Така че един човек имаше двама сина и тука се говори за синове. Чрез Исуса Христа ние всичките сме синове на Бога. Но тука се говори за два вида синове – двама сина.

Лука  15:12 По-младият от тях каза на баща си 

Пак ви напомням, че става въпрос за синове, не става въпрос за невярващи, невярващите не са синове. По-младият от тях каза на баща си – ето това е образ на молитва.

Тате, дай ми делът, който ми се пада от имота.

И той им раздели от състоянието. 

Забележете, че този по-малък син поиска в молитва наследството си. Значи, той знаеше, че е син на баща си, той знаеше, че баща му му е обещал наследство.

Виждате, ние като Божии деца знаем, че имаме небесен Баща, знаем, че сме Негови деца и знаем, че Баща ни ни е обещал наследство. Обаче грешката, която този млад човек прави, е, че той, виждате, в молитвата си не изразява своята любов към баща си и не развива взаимоотношения със своя баща, а насочеността му е към материалното или насочеността му е към наследството. Сега в този случай дори да става въпрос за духовно наследство, за нас това е един урок. Нека погледът ни да не е толкова насочен към наследството, което имаме в Христа, към правата, които имаме в Христа. Това е добре да знаеш правата си, да знаеш наследството, което имаш, добре е да приемеш тези неща. Но номер едно, по-важно от всичко друго, е бащата и взаимоотношенията с бащата, а не правата и не наследството. Защото заповедта е

да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце,

 цялата си душа, всичкия си ум, всичката си сила.

Това е заповедта – тоест нашите взаимоотношения на любов с нашия небесен Баща стоят по-високо от наследствата и правата, които имаме. Разбира се, като синове и дъщери имаме наследства и имаме права, но най-важното е взаимоотношението с Бащата.

И ето, виждате този млад човек първото нещо, което четем за него е, че той се обърна в молитва, той се обръща към баща си, но казва: „Дай ми дела, който ми се пада.“ Тоест „дай ми правото, дай ми онова, което ми се пада, от това наследство. Искам всичко, което ти си ми обещал, аз да го имам”. Но както виждате, той не иска нищо да даде от себе си, той иска само да получи. Той не е насочен с любов към баща си.

Има такива християни, между другото, които искат „дай, дай, дай” и ако Господ не им даде, те се обиждат и се сърдят, че не са получили. Обаче, първото, което трябва да направим, е взаимоотношенията с Него. Какво каза Исус? „Марто, Марто, ти се грижиш за много неща, но едно е потребно и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея”. Да лежи в нозете Му и да слуша гласа Му, тоест да се подчинява. Слушането на гласа Му не е само да Го слушаш като песен, а и да се подчиняваш на това, което слушаш. И знаете какво казва Божието слово –

Търсете Божието царство номер едно и всичко останало номер две ще ви се прибави. 

Но ето виждате този син тръгна да търси всичко останало, тръгна да търси обещанията, благословенията, правата си и каза: „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота”. И вижте, бащата им раздели наследството или раздели състоянието. Тоест, това, което поиска, той го получи.

Искам да ви кажа, че понякога може да получите нещо и то да не бъде за вашето благословение, а да бъде за вашето зло. Може да носи мършавост на душата на човека, мършавост на костите, защото един от важните уроци, които трябва да научим като Божии деца е , че най-ценното нещо, което имаме у Бога е нашата зависимост от Него. Ние сме зависими от Него и трябва да живеем като зависими от Него. А този по-малък син пожела своята независимост. Независимостта е дело на плътта. Свободата не е независимост, свободата е зависимост от Бога.

Където е Господният дух, там е свобода.

Когато си зависим от Бога и Неговия дух, ти си свободен. Когато си независим от Бога и Неговия дух, ти си роб, защото тогава си зависим от Сатана. Не можеш да бъдеш роб на двама господари или слуга на двама господари. При всички положения човекът трябва да бъде слуга. Човекът не може да не бъде слуга, но когато си слуга на Бога, ти си свободен. Когато си слуга на Сатана и греха, ти си вързан. И така независимостта е зло, а зависимостта от Бога е добро. Но този син реши, че когато има предмети, когато има неща, които получава, когато има нещо в ръцете си, той ще бъде свободен, обаче сбърка.

 И аз искам да ви кажа, че и децата днес може би някои от вас имат такава опитност с децата си, а може даже някои деца да ме гледат в момента и да разсъждават по този начин, че независимостта ще им донесе свобода. Не, не това, това не – вашата зависимост от Бога носи свобода. И някои искат наследството, и вижте наследството са подаръци, може да бъде дори и дарби. Има хора, които искат да употребяват дарбите, искат да използват Господа за собствените си цели. Например, много често чувам за хора, които смятат, че имат пророческа дарба и пътуват като безводни облаци, опитвайки се да упражняват някаква пророческа дарба. Обаче се чувства в Духа, че те не са зависими при употребата на тая дарба от Отец, че тая дарба не произтича от Отец, а те просто са си взели наследството и са тръгнали да го използват като вярват, че ще могат да го правят. Вижте, дарбите са просто проявление на Святия Дух – те не са нещо, което можеш да си вземеш и да получиш. В момента, в който ти си отделен от Бога, твоята дарба става недарба. Нашите дарби са в пълна зависимост от Святия Дух. Така че ние не трябва да търсим дарбите, трябва да търсим Дарителя – по-точно казано трябва да копнеем за дарбите, но преди това, много повече трябва да търсим и да копнеем за Дарителят. Дарителят номер едно и дарбите номер две – търсете Господа и Неговата сила, номер две.

И така продължаваме нататък. Значи, той каза „дай ми дела, който ми се пада от имота” и той им раздели състоянието. Никак не ми харесва това, че този млад човек прави сметка, че има дял, който трябва да получи, и едва ли не баща му е длъжен да му даде нещо, като той не е длъжен, ако иска, ще му даде.

Лука  15:13. И не след много дни, по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна и там пропиля имота си  с разпуснатия си живот 

Значи, не след много дни той започна да се чувства силен, че има нещо в ръцете си и казва: „Аз защо стоя тука като имам всичко, от което имам нужда. Я, по-добре да отида и да си живея моя живот, да си живея в моето удоволствие, да си правя, каквото аз си искам – това се нарича свобода”. Събра си всичко, взе себе си, взе имота си, който дойде от баща му – каза си – мен ми трябва имота, на мен баща ми не ми трябва. Има хора, които смятат, че могат  да си получат спасението, може да си получат дарбите, могат да си получат наследството от Господа, но може да не са зависими от Господа и си тръгват и си живеят своят си живот.

И отиде в далечна страна и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.

Вижте тази далечна страна означава далеч от Божието царство, което е страната на Бога. Той отиде далеч от царството на Бог и далеч от своя баща. Ето това е, което направи. Човек може да се отдалечи от Бога. Аз пак ви казвам – това е син, той е бил близо при баща си, обаче сега отиваше надалеч от баща си. Има някои, които се отдалечават от Бога и ако ти си човек, който слушаш в момента и си тръгнал по своя си път, слушай какво се случи с този човек. Имай предвид, че то се случва сега с тебе или ако не се е случило, ще се случи. Затова вземи пътя на обратно да се прибереш при твоя небесен баща. Дори, ако има някои деца, които са напуснали родителите си и сега в момента гледат това нещо и родителите ти, майка ти плаче вкъщи, обаче ти си напуснал майка си и си се отдал на пушене, пиене и разпуснат живот – не си на добър път. И ето какво се получава – отива надалече от Бога и надалече от Неговото царство. И това, което направи, е, че пропиля всичко с разпуснатия си живот. Какво казва Исус?

Който събира без Мене,  той разпилява.

Който събира без Мене, той разпилява. Ето този младеж се опитваше да събира без баща си, обаче той разпиля всичко.  Разпиля всичко с разпуснатия си живот, всичките дарби, всичкото наследство, което получи от баща си, той го пропиля. И това е основният грях на плътта, който се нарича „бунт”. Основният грях на плътта, който се нарича „бунт”. Бунтът е от Сатана, бунтът е грях. Грехът, с който съгреши и Адам, така че ето по-нататък се казва:

Лука  15:14. след като пропиля всичко, настана глад в онази страна и той изпадна в лишение 

Значи той пропиля всичко, изгуби всичко. Изгуби първо баща си и след като изгуби баща си, изгуби наследството. Който изгуби Бога, изгубва наследството, изгубва дарбите, изгубва нещата. И той изпадна в лишение, пропиля всичко и настана голям глад в онази страна. С други думи в онази страна настана криза.

Искам да ви кажа, че близо до Отец криза няма, далече от Отец криза има. Говорим най-вече за духовна криза. Господ със своя дух може да победи всяка една криза в живота на човека, ако ние се приближим до Него. Виждате, че настана голям глад, което е криза в онази страна. Защо? Защото онази страна е далече от Бога. Това е едно място далече от Бога, това е един път към ада. И той изпадна в лишение. Той си мислеше, че ще има изобилие, ще живее прекрасно, чудесно и в един момент се оказа в положение на глад и нужда. Виждате ли как, когато човек се отдалечава от Бога, изпада в лишение – духовни лишения, материални лишения и други, семейни и всякакви лишения. 15-ти стих- въпросът тука в петнайсти стих е

Лука  15:15. отиде и се свърза с един от гражданите на оная страна, който го прати на полето да пасе свине.

 Интересно тука – той се свърза с един от гражданите на оная страна. Този от гражданите на оная страна ми прилича направо на Сатана. Някои дори търсят помощ, някои търсят помощ дори от Сатана, за да им помогне да излязат от състояние на криза, от състояние на проблеми, ходят при гледачки, баячки, ходят при екстрасенси, ходят да се допитват  тук-там, правят курбани, не знам какво се опитват да направят. Започват да правят договори с този, с когото не трябва да правят договори – един вид да излязат от това положение, но всъщност влизат по-дълбоко в нещата. И забележете, той го прати на полетата си да пасе свине.

Искам да ви кажа – ако вие се свързвате със Сатана или негови служители с цел да ви извади от криза или да ви извади от бедност, от болести или от нужда, той ще ви прати да пасете свине. Това е, което ще получите. Това е целият келепир от тази работа. Може да изглежда много хубаво, може свинете да са в прекрасна опаковка, златна на вид опаковка, но вътре ще има свине и вие ще трябва да ги храните и да им чистите на тия свине. Разбирате ли какво се получава в крайна сметка? При бащата имаше изобилие от храна, при бащата имаше изобилие от всичко, обаче той предпочете да живее независимо,  предпочете да вземе нещата в свои ръце, но вземеш ли всичко в свои ръце, ти го пропиляваш. Който събира без Мене ,той разпилява, както каза Господ.

И така, тука той го прати на полетата си да пасе свине. Свинете са образ на демони и са образ на нечисти хора. Помните, че нечистите духове от този, който беше бесен с легиона, отидоха в свинете. Разбирате ли – образ на нещо нечисто, на нечисти хора, на нечисти духове. Ако ти се отдалечиш от Бога, ще ходиш да служиш на нечисти хора, ще ходиш да служиш на свине, както каза Исус: 

Не давайте съкровищата си, не давайте бисерите на свинете, защото те не ги оценяват.

Ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще разпорят корема.

Той говори тука за хора, които са като свине – те не могат да ценят духовните ценности. Духовните ценности те не ги ценят, за тях просто помията е повече от скъпоценност, щото с помията имат какво да ядат. Така че някои са отишли да пасат свине, някои са отишли да слугуват на свине, заради това, че са се отдалечили от Бога. Някои са отишли да слугуват на нечисти духове заради това, че са се отдалечили от Бога. И ето, вижте благодарността от цялата работа каква е:

Лука  15:16. И желаеше да се насити от рошковете, от които ядат  свинете, но никой не му даваше 

Желаеше да се насити дори и с помията на свинете. Някои от вас вкусвал ли е от помията на свинете да види колко е вкусно? Дори това не му даваха да яде. Аз искам да ви кажа, че Сатана е такъв господар, че той докарва своите слуги – в началото им обещава големи богатства, но докарва своите слуги до такъв момент, в който дори помия не им дава да ядат. Докарва ги в положение, което дори и помията им е много – на ниво по-зле от свинете, защото той мрази хората, иска да ги унищожи. Той ги изкушава първо, обаче след това ги изпраща да хранят свинете и дори не им дава от това да ядат. И виждате служи този млад човек на свинете и дори не може да се храни от храната на свинете. Няма милост в неговия господар, няма състрадание в неговия господар. Това е характерно за сатана, няма състрадание, няма милост. В неговите служители няма състрадание, няма милост и няма удовлетворение. Глад и нужда, това е наградата за това, че човек се отдалечава от баща си. Никой не му даваше, само баща му му даде – никой друг не иска да даде. Да, понякога децата не могат да разберат, че никой друг не може да дава освен родителите. Да, и никой няма да ти даде на тебе, освен небесният ти баща.

 В 17-ти стих, обаче настъпва революция. И аз искам да ви кажа, че понякога хората или духовни деца да кажем тука, или дори и истинските деца и ние като деца на Бога, защото аз съм го минал този период, когато съм бил на положението със свинете. Значи, когато стигнеш до положението да си по-зле от свиня, да ти кажа нещо ти става, нещо става в ума. Просто започва да блокира и започват светкавици да излизат, започват откровения да идват. Из един път, из един път очите на човека се отварят. Събужда се от дълбокия сън. Когато човек стигне да не може дори като свинята да яде дори, дори помия да не може да яде, изведнъж очите му се отварят, откровение получава в кочината на Господа. Значи той при баща си не можа да получи това откровение, в кочината получи откровението.

Аз искам да успокоя някои родители, че синовете ви ще получат откровение от Бога в кочината, която се намират, защото това е едно прекрасно място за откровения. Там просто няма нищо, което да им пречи на откровението. От никъде добро не виждат и единственото, което могат да видят добро е като се сетят за вкъщи, като се сетят за небето, като се сетят за баща си небесен, тогава вече си казва – а! И ето виждате място за откровение. Понякога човек трябва да стигне до дъното, за да може да излезе нагоре и никой не може да го спре. Приятели, вижте този баща не спря сина си. Синът каза: „Искам да бягам.“ Бащата не го спря. Той го остави, защото знаеше че този син трябваше да мине по своя път. Той можеше да го държи насила вкъщи, обаче не можеше да задържи сърцето му. Сърцето му вече беше в далечната страна. Така че аз искам да ви кажа, че Господ – слушайте ме за това внимателно, Господ не променя отвън-навътре. Той няма да хване човека да го държи, за да го промени вътрешно. Той иска да промени сърцето на човека първо и тогава променя обстоятелствата около него. За това остави сина да отиде в тая далечна страна, да си блъска главата там в кочината, докато му дойде акъла в главата и тогава вече на нов ум, той да се върне при баща си. Седемнайсети стих казва:

Лука  15:17. И като дойде на себе си 

Ето какво стана, той се събуди от съня. Събуди се от бунта, вече не се бунтува срещу баща си. Събуди се от егоизма си, събуди се от заблудите си. Знаете ли колко изтрезвително действа една кочина. „Като дойде на себе си, си каза.“ Даже тука пише „каза”. Значи той на глас си го каза. Може би даже го е казал на свинете. Представяте ли си свинете стоят насреща и той говори на свинете.

Лука  15:17. Колко наемници на баща  ми имат хляб в излишък, 

Имат хляб и в излишък казва. Значи той вече мисли за хляб. Колко наемници на баща ми имат хляб и то в излишък.

а пък аз умирам от глад 

Аз смятам, че това е много трезва мисъл. Из един път получи откровение от небето. Беше много трудно да стигне до тази мисъл.   Сега, този хляб на първо място е образ на Божието слово. Някои хора бягат от баща си. Някои хора бягат оттам, от където получават хляба на живота и то в излишък. И умират от духовен глад. Но тука става въпрос и за буквално – умирам от глад, нямам какво да ям направо. Тука просто той е получил откровение и разбира каква му е ситуацията. Той установи ситуацията, направи диагнозата – това е много добре. Като доктор, направи си диагнозата – диагнозата е тежка „умирам от глад”. А там има хляб. Следващото нещо – какво ще правим? 18-ти стих – след като той вече установи ситуацията каква е, получи откровение по въпроса. Следващият стих вече трябваше да се задвижи или поне да вземе решение за движение, понеже няма достатъчно време. Да не би докато вземе решението да се разотиде. Значи трябва да ви кажа, че има период, в който човек трябва да се покае от греха си, за да не стане прекалено късно. Тези, които упорито и дълго време не искат да се покаят пред Бога да знаят – четете в Библията и ще видите, че Бог дава време за покаяние. Когато говори за Езавел в Откровение на Йоан 3 – казва: „Дадох й време да се покае, но тя не пожела. За това ще я тръшна на болно легло”. Значи виждате, че има един период от време, в който Езавел имаше право да се покае. Тази жена в Откровение на Йоан, която е лъжеучителствала и лъжепророкувала в църквата. Но тя не е пожелала. Трябва да знаете, че има период. Тоя период не е безкраен. Има време за покаяние. И ето тука се казва, че …Той вече установи че има нужда, че умира от глад. Казва „умирам от глад”. В 18-ти стих вече идва време за решение. Значи не само трябва да установиш какво е положението, защото някои установяват положението и плачат: „Ооо, горкият аз! Ааа, как можах да го направя! Ааа, как можах да го направя!” Направил, не направил – свършило. Трябва да вземеш решение. Помнете, че покаянието е решение. Покаянието е взимане на решение. Покаянието е промяна на решението и покаянието е решение за промяна. Както искате го направете. Покаянието е промяна на решението или покаянието е решение за промяна и двете са важни, важат така че трябва да направите нещо.

И вижте той какво казва, започва с думата „ще”, което означава вече е решение на волята. Ето това е нужно, покаянието е решение на волята. Покаянието е свързано с решение и с действие. И тука той казва:

Лука  15:18. Ще стана /номер едно/ да отида при баща си /номер две/, ще му кажа /номер три/: Тате, съгреших против небето и тебе. Не съм вече достоен да се наричам твой син, направи ме като един от наемниците си. 

Ах, каква мисъл братя и сестри! Каква мисъл, каква колосална промяна се извърши в това момче в тази кочина! Можете ли да си представите! Хората институти и университети са създали, а се оказа, че кочината е най-добрият университет за този млад човек. Това е изумително, приятели! Аз направо като го чета, получавам сега в момента откровение. Погледнете за какво става въпрос. Буквално този университет на свинете го промени. И той казва, вижте какво казва, „ще стана”, значи решение за действие, „ще отида при баща си” – това се искаше да се върнеш при Него, тоест ще се върнеш при Него. „Ще му кажа” – ще Му говоря на баща си. „Тате”, – вижте вече не иска нещо, не иска съкровище, не иска наследство. „Съгреших” – съзнание за грях. Той казва: „Съгреших против небето и против тебе, тате, не съм вече достоен”. Знаете ли смирение се нарича това, това се нарича смирение. Представяте ли си? „Не съм вече достоен да се наричам твой син” – той осъзнава какво е направил, той е спал в тази кочина и в тази кочина е осъзнал много неща. Някои се опитват да спрат децата си да отидат в тази кочина. Може би точно там ще осъзнаят много неща, приятели. Оставете ги и вярвайте, и уповавайте на Бога. И казва тука „не съм вече достоен да се наричам твой син. Направи ме, обаче като твоите наемници”. Вземи ме като чужд човек, защото не съм достоен, аз пропилях – аз пропилях шанса. Аз просто, тате, не съм достоен. Това, което направих с тебе, аз просто не заслужавам дори прошка. Разбирате ли, ето това е нещото, което той реши. Той направи план в главата си.

Вижте някои казват: Аз се покайвам – не, не това не е думи. Аз се покайвам – това не е думи. Той първо осъзна ситуацията и после взе решение. Вие виждате това е едно дефинитивно решение, което той взе. И решението беше подкрепено с практика, решението беше подкрепено с дело, както казва Господ:

Принасяйте прочее дела или плодове достойни на покаяние.

Ето, това е покаяние, то е свързано с действие, то е свързано с плод. Като ти каже някой, че се е покаял, а няма действие, не му вярвай. В 20-ти стих  – действието – стана /каквото каза, го направи/ стана,  отиде при баща си. Стана и отиде при баща си – това е дълъг път, от далечна страна, не от близка. Да, отиде при баща си гладен, остави кочина, остави свине, остави помия, остави всичко. Остави и имота си в далечна страна, всичко изгуби. Слава на Бога, че себе си поне успя да запази, че не умря там. И казва:

Лука  15:20. Когато беше още далеч, баща му го видя , смили се и като се затича, се хвърли на врата му

Вижте, нашият небесен баща колко е прекрасен. Какъв баща имаме! Искам да кажа на всеки един, който се е отдалечил от баща си и е отишъл на далечната страна, и е отишъл при свинете. Искам да ти кажа – твоят баща  наблюдава всеки ден, всеки ден наблюдава пътя. Всеки ден се надява ти да се върнеш при Него, но Той няма да те изгони, няма да вика към тебе. Той ще остави ти да го решиш. Той не иска любовта ти да бъде изманипулирана, Той иска любовта ти да дойде от твоето сърце. Той иска ти да го осъзнаеш, ти да го поискаш и Той те чака. И вижте още, когато беше далече, баща му го видя. Защо? Защото Той наблюдаваше, Той наблюдаваше,може би никой друг не е знаел. Той наблюдаваше и си казва: „Някой ден, по този път може би моят син ще се върне”. И той е чакал сина си да се върне. Той го е чакал и още отдалече го видя. И като го видя,  всичкият гняв, който е имал в него, всичкото недоволство и роптание, което е било против сина му,  в един миг изчезна и в сърцето му дойде милост и любов. И се казва „той се затича към него”, не просто ходеше.

Помните ли какво каза Яков?  Яков каза:

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас”.

Ти правиш една крачка Той прави пет крачки, ти правиш една крачка, Той прави десет крачки. Вижте, синът ходеше, а бащата тичаше. Много по-малко от наша страна се иска, много повече е, което Той прави, но Той иска да види крачката. Той иска да види, че ти правиш крачката, Той иска да види решението ти на дело и тогава ще видиш Неговата милост. Тогава ще видиш каква е любовта Му. Но само тръгни към Него, само тръгни да се приближаваш и тогава ще видиш каква милост има Той към тебе. И се казва:

Лука  15:20.Той се смили, като се затича,  хвърли се на врата му и го целуваше. 

Целувката, целувката е нещо, което изразява любовта. Целувката на бащата изразява неговата любов към сина му. Можете ли да си представите този син, искам да видите тази картина. Този син се връща кожа и кости. Връща се мръсен, изпокъсан, спал при свинете, смърдящ, мухи около него. Той не е никак за целуване, той трябва да бъде изкъпан първо за целуване, но бащата пренебрегна всичката мръсотия, пренебрегна всичката смрад върху него. Той се хвърли и го целуваше, въпреки мръсотията.

Аз искам да ти кажа, когато ти решиш да се върнеш при Господа, Господ ще те целува заедно с греха, който носиш със себе си. Той ще те прегръща и целува, не защото обича греха, а защото обича тебе. Той ще те приеме заедно с греха ти – само да решиш. Защото някои казват – „Аз не мога да оставя греха си. Не мога, нямам сили да го оставя”. Виж, Той ще те приеме заедно с греха ти, но след като те приеме, Той ще те измие. Но Той те приема и изкупва заедно с греха ти, с греха, който имаш. Той плати цената. Искам да ви кажа – Христос плати цената не само за нас, Той плати цената и за нашия грях. Когато ни купи от дявола, Той ни купи барабар с всичките ни грехове и с всичките ни недостатъци. Ние сме купени с всичката помия у нас и след това вече ни отървава от помията. Измива ни в чиста вода, облича ни с бялата дреха на праведност, но това следва после. Той те купува с мръсотията. Той те изкупува от кочината. Ние сме купени от кочината, приятели. Ние сме купени от мръсотията.

И така се казва:

Лука  15:21. Той се затича, хвърли се на врата му и го целуваше

А синът му каза: Тате, съгреших 

Каква картинка!

против небето и против тебе. Не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си 

Вижте, той изповяда, осъзна състоянието си. Осъзна греха си. Как някои хора си мислят, че ще им се прости, като не осъзнават греха си? Ако съм съгрешил – прости ми. Той осъзна, каза – аз не съм достоен. Когато ти осъзнаеш, че не си достоен, Той ще ти прости.

Лука  15:22. Бащата каза на слугите си

Той каза на ангелите: Бързо, бързо всичко бързо да стане.

Бързо изнесете най-хубавата премяна 

         Най-хубавата дреха. Това говори, приятели – донесете най-хубавата дреха. Дрехата – бял висон на праведност, това са праведните дела. Това е дрехата на праведност. Вижте колко бързо! Той сам каза – не съм достоен и грехът му се прости. Само каза – не съм достоен и грехът му се прости. Знаете ли Господ колко бързо може да прощава, но трябва да види сърце, сърце, което се покайва. Казва: Бързо изнесете, бързо най-хубавата премяна на праведност. Това говори, че Господ веднага го оправда.

И го облечете.

        Те явно и го измиха, не само го облякоха. Облечете го казва, облечете го с дрехата на праведност, оправдан, защото той е гол. Трябва да съблекат всъщност мръсните дрехи на греха, трябва да го измият с водата на словото и трябва да го облече с дрехата на праведност. После казва:

Сложете пръстен на ръката му.

        Знаете ли какво значи пръстен? Пръстенът говори за семейна принадлежност. Той каза:

Ти си мой син. Аз днес те спасих, аз днес те родих.

        Той му сложи пръстенът, семейният пръстен. Каза: „Ти няма да бъдеш слуга, ще бъдеш син, син“. Ние не сме просто слуги, ние сме синове.

Аз искам да ви кажа, приятели, за това в Деяние на апостолите 4:30 стих, където се казва:

„В името на Неговото свято дете или Неговия свят син Исус

        Преди малко ви говорих за това – Деяние на апостолите 4:30. Не се казва в името на Неговия свят служител Исус, както някои преводи говорят. Вижте Исус не е служител на Бога, Той е син на Бога – трябва да го разберем това. Трябва да забравим, че Той е служител на Бога. Ако Той е служител на Бога, то е заради нас. Той е син на Бога и трябва винаги да го помните това нещо. Има голяма разлика между слуга и син. И Той тука казва:

сложете пръстен на ръката му. 

Той е мой син, отново е мой син. И казва пръстен, но пръстенът не е само образ на син, пръстенът е образ на власт. Защото едно време като са пишели писма – написва писмото, сгъва го, капва отгоре восък и с пръстена г0 подпечатва. И никой няма право да отвори това писмо, защото то е подпечатано с пръстена. Това е правил царят, това са правили в семействата. Пръстенът е образ на власт. Тоест Той му даде отново власт. Представяте ли си колко бързо властта се върна в него? Когато ти се върнеш при Бога, Той ще ти даде духовна власт. Той ще ти даде власт, но трябва да се върнеш. И после се казва:

сандали на краката му

Този човек, този син ходеше бос, изранен, мръсен. Измиха му краката, сложиха му нови, хубави сандали, което означава че Господ му даде и служение. Защото какво се говори в Ефесяните –

обуйте нозете си в обувките на готовност на  благовестието.

Тоест обувките говорят за ходене и за благовестие. То е за твоя духовен начин на живот и говори за твоето служение – да благовестваш. Господ, тоест бащата, му възвърна служението, което е имал. Той му го даде отново. Така, сандали на краката му.

Докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим 

Угоеното теле е образ на Исус Христос, който беше заклан за нас преди 2000г. Той беше заклан, за да можем ти и аз да се върнем при Бога. И ако някой каже – не, не , не, не мога да се върна – телето, угоеното теле Христос беше заклан, но Неговата кръв се проля за тебе, за да можеш ти да се върнеш при Господа. Неговата кръв е в състояние не само да прощава минали грехове, но и да прости греховете, които си извършил сега. И Неговата кръв е там, за да може да прощава греховете ти и да те прави винаги способен да живееш с Господа, и да имаш общение с Него. Но нещо друго също прави впечатление тука – угоеното теле какво казва. Аз искам най-доброто за тебе, мое дете. И сега това Господ иска да каже за всеки един, който го е оставил. Защо ходиш в кочината? Защо не се върнеш при баща ти? Няма нужда да храниш свинете, няма нужда да се храниш с помия. Върни се при Тате, Той ще ти даде най-доброто. Угоеното теле, Той ще ти даде най-доброто, което има. Угоеното теле и вижте какво казва:

нека да ядем и нека да се веселим 

Господ направи празник от това. Казва се:

цялото небе се радва, когато един грешник се покайва.

Цялото небе се радва и виждате ли какво се получава тука? Направи Господ фиеста от това, че се прибра синът му. Господ направи фиеста от това, че синът се прибра.

И трябва да ти кажа – небето се радва, баща ти се радва, всички на небето се радват от това, че един човек се обръща към Бога. Обаче, вижте има радост, има веселие в присъствието на Господа.

защото този мой син бе мъртъв и оживя 

Можеш ли да си представиш, когато той е бил в кочината, той е бил мъртъв. И някой, който гледа в момента – ти си мъртъв, ти си мъртъв, но можеш да възкръснеш.

Този мой син беше мъртъв казва, обаче оживя. Изгубен беше, но се намери.

Изгубен, нека всеки изгубен да се върне при баща си. И започнаха да се веселят. Ето и започна веселието, всичко се забрави. Когато Бог прощава, всичко се забравя. Всичко замина, веселие започна, радост. Забрави се лошото, запомни се доброто, че премина от смърт към живот, че премина от изгубване към намиране. Обаче, идва тук друг проблем.

Искам да ви кажа Господ прощава, но понякога хората не прощават. Това е проблемът – Господ забравя, хората не забравят. Даже братя понякога не забравят.

Лука  15:25. А по-старият син като беше на нивата 

Беше на нивата, той е добър човек. По-старият човек  е добър човек, той е син на Бога, служи на Бога, работи.

беше на нивата и като се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 

Каза: „Брат ти си дойде.“

И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и започна да го моли 

Вижте тука се прояви ревност, появи се завист между братя. Защо Той за него направи това, а за мене не направи това? Защо Бог за друг прави, а за мен не прави? Виждате ли това, което се получи? И той се разсърди – на кого се разсърди? Знаете ли, че в момента има Божии деца, които са сърдити на Бога. Сърдити са, защото някой друг е получил нещо, без да го заслужава, а те са се трудили и не са го получили. Има дори служители, които се сърдят на Бога защо Бог е дал на някой друг служител нещо, без да го заслужава, а те го заслужават, а не са го получили. Това се нарича благодат. Това се нарича благодат. Трябва да се научим да живеем в благодатта и да обичаме. Каквото Бог е дал, дал. На когото дал, дал.

Вижте сега какво става тука. Излезе обаче бащата навънка. Представете си бащата в каква ситуация е и това е образ на Бог Отец.

Излезе навънка и почна да моли сина си.

Боже, Господи Исусе! Започна да моли другия си син да му прости. Представяте ли си вие, които се сърдите на Бога за нещо, Бог ви моли да се приближите при Него, да не Му се сърдите. Боже, Господи! Започна да го моли. Който е огорчен против Бога, да знае, че не е прав, не е разбрал нищо от Бога. Който е огорчен против Бога, той не знае що е Бог, той не знае що е любов. Не си разбрал нищо, излъган си от дявола. Вижте характера Му, Той излезе да моли сина си.

А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя /започна да роптае пред баща си/  и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мене нито яре не си дал да се повеселя с приятелите си.

Ето, той започна да упреква баща си. Знаете ли аз съм слушал от хора, Божии хора да ми говорят колко работа са направили за Бога и как Господ нищо не бил направил за тях. Как не ги е срам, не знам. Не може това да е вярно. Това не може да бъде вярно, приятели. Ако някой наистина е в такава ситуация, той не е познал благодатта на Бога. Трябва да се научиш да излезеш от закона, да излезеш от закона и да влезнеш в благодатта. Разберете, ние не сме под закон, а сме под благодат. Има братя и сестри, които живеят под закон, мъчат себе си, мъчат и другите, както този сега се опитва. Ето, вместо да се зарадва, че брат му се покайва, той иска да изгони и брат си, и да обвини баща си и казва: Ти нищо не си ми дал. Нищо не си ми дал, вика, а виж на него колко му даваш. Боже, ти на мене нищо не ми даваш, нищо не си ми дал. Не ми даваш радост, не ми даваш нищо. Има някои хора служат, но не знаят как да се радват в Господа. Радостта ви в Господа е вашата сила казва Библията. И после казва:

Щом си дойде този твой син , който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле 

Забележете, че той дори брат си не го нарича брат. Ето, днес има братя, които отхвърлят братя, защото някога са били в еди какво си, защото някога са били в грях. Аз искам да кажа на тия братя, някои от тях – спомнете си вие какво сте правили в миналото. Спомнете си вашето минало преди да съдите миналото на другите. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И той не искаше да го нарече брат, казва: Щом си дойде този твой син. Твой син – не мой брат, който изпояде имота с блудниците. Той мислеше за имоти. С блудниците изпояде имота ти, за него ти закла угоеното теле. Тоест той наблягаше на греха, а не знаеше, че вече грехът е простен. Понякога ние говорим за грях, който Бог е простил, но ние продължаваме да говорим за него. И за него казва: Ти закла угоеното теле. Но това теле, както Мими казва тука, не беше само за брат му, то беше и за него. Това теле е за всички нас. Христос беше предаден за всички нас, всички да се храним от Него.

А той му каза: Синко, ти винаги си с мене и всичко мое е твое. 

Вижте с каква любов му говори: „Синко, ти винаги си с мене и всичко, което аз имам е твое.“ Представяш ли си твоят небесен баща да ти казва: „Синко, дъще, ти винаги си с мене, всичко, което Аз имам е твое. Просто го поискай, просто влез в него, влез в радостта на Господа. Всичко мое е и твое”. 

Но подобаваше или право беше, казва един друг превод да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат – /бащата му напомня, че не е само негов син, а и негов брат/. Защото този твой брат казва беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.

Казва Господ, трябва да се повеселим. Ела и ти се весели с нас. И аз искам да кажа на някои Божии деца – идва време, в което трябва да се научим да се върнем при нашия небесен баща и не само това, а да се научим да се радваме в нашия Господ. Да хапваме заедно с нашия Господ, да се веселим, да пеем, да се радваме, да ядем от угоеното теле. Защото мъртвите оживяват и изгубените се намират. Ето това е най-важното, което трябва да правим – да търсим изгубените и да ги връщаме при бащата. И да търсим умрелите и да ги възкресяваме, и да ги връщаме при бащата. Ето ги тези двама братя, два портрета на християни – единият християнин оставил своя небесен баща и отишъл да живее в греха, който обаче се връща и получава благодатта на своя баща и пълно възстановяване и другия, който винаги служи и има усещането, че е много праведен, разчита на своята правда. Никога нищо не е съгрешавал, обаче живее под закон, няма любов в себе си, не обича братята, не милее за душите на другите. Ето виждате тези два портрета. Нека да се поучим от тях, да не бъдем нито като единия, нито като другия. Но наистина да бъдем едни чуствителни, любящи синове и дъщери. Да живеем с нашия баща, да Му слугуваме с радост, да бъдем благодарни, да се радваме заедно с Него. И когато се върне някой блуден син, нека заедно всички да празнуваме и да се радваме. Нека заедно да се радваме, защото тези наши братя и тези наши сестри, мъртви бяха и оживяха, изгубени бяха и се намериха.

Така че накрая искам да кажа, ако ти си блуден син, който е оставил баща си, сега е момента да се върнеш при Него. Днеска е ден за спасение. Днес е ден, в който твоят небесен баща те призовава да се върнеш при Него. Той никога няма да те насили, но Той те чака с любов, Той те чака и е готов да ти прости, да те измие, да те възстанови и да се радва, и да се весели цялото небе за това, че ти се връщаш обратно при Него. А пък братята и сестрите, които са верни на Господа и служат на Господа, нека да не бъдат много осъдителни, но нека приемат с любов оня, който се прибира при Господа. Нека да оставим миналото и нека да се зарадваме, че човекът е оживял и че човекът се е намерил. Защото за Господа не имотите са важни, не наследството е важно, не толкова правата са важни – за Господа душите са важни. Христос умря за душите и нека ние да се насочим към това да спасяваме душите на изгубените.

Бог да ви благослови в името на Неговия син Исус Христос. Обичайте небесния си баща и обичайте ближните, както себе си. Амин.