Започни да работиш

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 1 март 2012

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/20809210

 

        Искам да започна с това, приятели. Знаете какво казва Исус, нашия скъп Господ в Марк 16:15 стих:

Марк 16:15 Идете по целия свят и проповядвайте евангелието

        Ето, ние сега с тези предавания отиваме по целия свят и проповядваме по интернет евангелието, това е заповед за евангелизиране. Марк 16:15 се нарича великото поръчение на Исус Христос – идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Това е евангелизационна заповед. Господ иска всеки един, аз и ти да сме евангелизатори. Има разлика между евангелизатор като петкратен служител и това че всеки един християнин трябва да евангелизира другите и да благовества. Разликата е както е разликата между рибар, който излиза с мрежата да лови риба и рибар, който излиза с въдица да лови риба.

        Петкратният служител евангелизатор излиза с мрежата, прави масови  служения, масови евангелизации, било то на живо, било по интернет да евангелизира хората и да вкара в лодката на Божието царство, или в лодката на църквата. Докато всеки един християнин е длъжен като Божии човек да излиза всеки ден със своята въдичка да отива и да си хваща по някоя рибка и да я вкара в царството. Това е евангелизаторската част.

        Искам да ви кажа, приятели, скъпи мои братя и сестри, вместо да се занимаваме с това кой какво казал, кой какво направил, на кой учението му е правилно, на кой не му е правилно. Хора, губим си времето до голяма степен с този и с онзи! Аз ти казвам днес – има велико поръчение за теб, има велико поръчение за мен, нека да се съюзим и да изпълним това велико поръчение – да достигнем недостигнатите.

        Като говоря за евангелизиране според Марк 16:15, искам да помните, че Исус в Марк 10 глава каза на Своите ученици да отидат да проповядват Божието царство, да изцеляват, да освобождават, да възкресяват. Това е в Марк 10 глава, но това, което Той споменава в 7-ми стих се казва:

Идете първо до изгубените овце на Израилевия дом 

        Какво ми говори това на мен? Има хора, които са били вярващи, но които са се изгубили – изгубените овце. Евангелизирането на първо място означава – иди при тези, които са се изгубили, тези, които са били някъде в църква, тези които са били някога с Бога, но сега са наранени. Намират се в някоя пещера и си ближат раните, в някоя дупка са влезли и си ближат раните, в някоя болница се намират и си ближат раните и не смеят дори да се срещат с хора. Иди и намери тези хора, които са отпаднали, които са наранени, които са изоставени. Исус казва: „Иди първо при изгубените овце.” Това е първата част на евангелизирането – отиване при онези, които са се изгубили. Някога са били във вярата, някога са били християни, някога са били запалени, но са се изгубили. Върнали са се назад, дявола ги е излъгал, някой ги е наранил, някой ги е огорчил, те са отпаднали, разочаровали са се от хора, от църкви, дори от Бога, защото дявола е успял да ги убеди, че Бог е виновен. Той е успял да ги излъже, че Бог е виновен за това. Той е успял да излъже, че Бог е виновен за смъртта на някого, на близък човек. Той е успял да обвини хора, да обвини Бога и по този начин тези хора са отпаднали. Така че първото, за което казваме според Марк 16:15 е идете и проповядвайте, благовествайте на тези, които са отпаднали от вярата.

        Още от 90 година насам от времето на съживлението има много хора, които са се изгубили и са отпаднали. Така че това е наша задача – идете и проповядвайте евангелието. Вземи си въдичката. Ето сега кажи: „Аз си взимам въдичката в ръката. Няма сега да стоя и да гледам.” Отивам в тази църква и гледам – А, този пастир, какво говори той?! Какво прави пастира? Той не ми дава това да правя, той това… Какво постоянно чакаш някой нещо да ти дава. Исус ти е дал заповед – иди и спасявай хората! Ти какво се занимаваш с пастира? Той си отговаря пред Бога, той си има работа с Бога, ти иди и върши това, което Бог на теб ти дава. Ако не ти харесва това, което става в църквата, по-добре иди си върши работата вместо да злословиш, или си намери друга църква. Ето това е, което ще кажа. Защото виждате – излиза отрова от устата, хем нараняваш другия, хем тровиш себе си – огорчение, непростителност и други подобни.

Излезте изред тях, казва Господ. 

     Излез, върши си работата. Така че, идете, казва Божието слово, идете и спасявайте хората. Не само да стоиш между четирите стени, а трябва да излезеш навън, да ги потърсиш тия хора, да видиш в коя дупка се е скрил. Така че първото нещо – изгубените овце от израилевия дом.

        Второто нещо, което казва Божието слово да отидеш и да потърсиш ония, които изобщо не са били спасени, ония които изобщо не се наричат вярващи. Те може да се наричат православни, може да се наричат мюсюлмани, може по различен начин да се наричат. Но, ако тези хора не са новородени и не са спасени, те подлежат на евангелизиране, слагате ги под ножа на евангелизирането, да се обрежат сърцата им. Духовното обрязване става с ножа на Божието слово, нали така, знаете? Как става? Божието слово обрязва сърцето и човек става обрязан чрез ножа на Божието слово. Така че отиваш и евангелизираш онези, които може да се наричат примерно православни, да не са новородени, доведи ги до новорождение.

        И аз искам да ви кажа тука, приятели. Ако вие имате нужда от материали, обаждайте се. Ето има материали на уеб страницата ни. Погледнете, можете да видите свободно. На никого пари не искам за това. Има хора продават книги, продават дискове, продават не знам какво си. Всичко това на уеб сайта е безплатно. Отиваш, печатиш колкото искаш. Даже ще ти благодаря за това нещо, че разпространяваш Божието слово. Разбирате ли го това? Няма ограничение, отивате и го правите. Даже както беше казал брат Джон Остин – не позволявайте на дявола да ви спре да принтирате онези неща, които са на уеб сайта ни. Точно това казваше Джон Остин – не позволявайте дявола да ви спре да принтирате! Видеата, които сме пуснали, видео, аудио, не позволявайте на дявола да ви спре да ги копирате, да ги правите на дискове и т.н. Само не ги продавайте, давайте ги даром.

Даром сте приели, даром давайте!

      Давайте ги на хората да спасяват душите си, защото това сега е важното, което правиш. Ние не правим сега бизнес. Не сме тръгнали бизнес да правим. Аз не съм напуснал банката да правя бизнес. Аз съм тръгнал, от банката съм излязъл, за да отида в циганската махала, извинете. Когато майка ми, която е професор в икономическия чу, че отивам в циганската махала, тя жената не можа дума да каже. Тя имаше планове за мене, както бях в банката – International Department Balkan Bank, имаше планове да стана научен работник, да стана професор в икономическия и т.н. Е, и сега какво – да правим бизнес! Не, нека да се спасяват душите.

        И аз ви казвам – впрегнете усилията си да се върши Божията работа, защото душите имат нужда от спасение. Всяко нещо, което може да бъде използвано. Направи дома си място, където да събираш материали, да събираш поучения, да събираш аудио, да събираш видео, да събираш написани поучения, да събираш, като видиш хора да можеш да даваш, да можеш да обучаваш, разбирате ли.

        Хайде сега да минем към това. Аз говоря за евангелизирането, което е в Марк 16:15, но нека минем на Матей 28:20, където Исус казва:

Идете, пак казва идете, но този път казва:

 правете ученици или научете всичките народи

        С други думи, трябва да учим. Трябва ли да учим българите? Защото думата е етноси, научете всички етноси. Научете българите, научете циганите, научете турците, научете каквито други има. Всички етноси трябва да се научат. Ама, те са турци, те вярват в Алаах. Няма значение. Казва се, всички етноси, научете и народите, което значи научете всички етнически групи на евангелието. И тука като става въпрос за „научете”, не става дума за евангелиране вече, тука става дума за поучение. Трябва да бъдат научени тия хора.

        Искам да ти кажа, че имаш отговорност от Бога върху себе си. Нека да кажем така – всяка овца годишно трябва да ражда по едно или две агнета, всяка една здрава овца ражда по толкова – по едно-две агнета годишно. Всеки един здрав християнин, трябва поне един-двама човека да доведе до Христос да бъдат новородени, но след като бъдат новородени чрез евангелието, не да ги захвърлим, защото има хора, които раждат дете и го захвърлят до кофата за боклук, има хора раждат дете и го слагат в дом майка и дете. Не за това става въпрос. Като родиш някое дете в Господа, това дете трябва да започнеш да го кърмиш с Божието слово.

        Ще кажеш: „Как да го кърмя със словото Божие?” Аз ще ти кажа как можеш да кърмиш със словото Божие децата, които ще родиш в Господа. Не е нужно да ги кърмиш на публично място. Аз трябва да ви кажа, че кърменето обикновено не е на публично място. Така да застанат жените да сте ги видели на публично място да кърмят бебетата си? Те обикновено ги кърмят в къщи, в домашна обстановка. Това е най-доброто място за кърмене. Било то в твойта къща, било то в тяхната къща. Взимаш Божието слово – Библията и отговаряш на въпроси. Взимаш Божието слово – Библията и разясняваш въпроси. Взимаш поученията и ги принтираш от уеб сайта. Четете ги и разсъждавайте върху тях. Събирате се заедно в четвъртък на интернет богослужението, знаете от 20 ч.българско време, сядате заедно и слушате поучението на брат Пламен. Молим се заедно, слушаме поучението. Накрая като свърши поучението, може да има въпроси, отговори на въпросите. Може да се съберете друг ден, да направите специално събиране, на което да обсъдите това, което сте чули или прочели от Божието слово.

        Нека да ви кажа нещо. Хора, това са неща, които са много прости и много практични и имат много живот в себе си. Това, ако го чуете, може да промени вашия живот и живота на тези, които ще достигнете. Значи, в Библията се говори за чисти и нечисти животни в Стария Завет. Когато се говори в Стария Завет, това е образ и сянка на Новия Завет. В Стария Завет например се говори за волове, говори се:

не обвързвай устата на вола, когато вършее

и други подобни. И ти си мислиш за волове и си казваш: „Какви волове, аз нямам волове!” Ние не се заниваме с това, повечето хора, някои са земеделци, нали. Но в Нозия Завет, Павел обяснява в І Коринтяни 9 глава и казва:

за волове ли се грижи тука Бог или за нас? 

 Несъмнено се грижи  за нас, защото който вършее трябва да вършее с надежда да участва и в плода. И тука той говори за служителите. В Стария Завет воловете се тълкуват в Новия завет като служители, защото Новия Завет е скрит в Стария Завет, а Стария Завет се разкрива в Новия Завет. Е, тези волове, за които пише в Стария Завет, в Новия Завет виждаме, че са служители. Така че, като говорим за животни в Стария Завет, това говори за типове хора. Сега например, волът е служител, защо? Защото той тегли, волът е послушен, изнася много товар, не е като магарето. Магарето върви, върви, в един момент на моста спира. Такъв служител не ти трябва – като магаре на мост. Волът тегли, а магарето дърпа назад, нали разбирате? Или магаренцето, седнал си отгоре върху него, или едно време както казваха на село – магарето като върви мотика-лопата, носи, носи и в един момент като хвърли един къч, бам на земята! И много лошо се пада от магаре, така ми казваха едно време на село. Значи, не можеш да разчиташ на магарето, докато на вола можеш да разчиташ, нали така. Ето, служителя Божии, трябва да може да се разчита на него.

        Но нека се върна на темата. Значи, има два критерия за това едно животно да е чисто. Чистите животни отговарят на два критерия в закона.

     Критерий №1 е да имат разделени копита. Значи, копитото да е разделено на две части, има такива животни които са с разделено копито. Например, коня не е разделено копито, той е с цяло копито. Но тези с разделено копито, това са чисти животни.

     И вторият признак е, че те са преживни, като ядат не поглъщат, а преживят. Например, свинята е с разделено копито, на това отговаря, обаче на другото не отговаря, тя не преживя. Тя хваща каквото й попадне и го поглъща. Затова, че поглъща не е чисто животно и всички знаем, че свинята не е особено чиста, нали. Който е имал общо със свинете знае, че не е особено чиста и те обикновено даже са символ на нечисти духове. Знаете случая със свинете и легиона, които се хвърлиха в морето. Тоест, морето е образ на бездната, а свинете са образ на демоните. Когато освобождаваме хората, демоните отиват в бездната.

        Какво означава преживянето? Защо примерно конят не е чисто животно? Защото първо той не е с раздвоено копито и после не преживя. Раздвоеното копито говори за разпознаване, а Божиите хора трябва да се научат да разпознават добро от зло, дявола от Бога. Някои не успяват да го разпознаят. Но второто, което е преживяването на какво е образ. Вие знаете коня пасе постоянно, право черво има, всичко отива, излиза и той постоянно може да пасе. Докато кравата, овцата, какво правят? Те отиват и пасат тревичката, все чиста, хубава тревичка. Отиват и пасат тревичката и после си лягат долу. Тука имат един търбух и започват да връщат тревата обратно и започват да я преживят тази храна. Преживят, преживят, докато я направят на сок, направят я на каша и като стане на сок, на каша, тази храна отново я поглъщат и тогава тя се превръща в кръв. И когато се превърне в кръв, след това тя се превръща в мляко. Тези, които най-много мляко дават са онези, които най-много преживят, забележете. Това означава, че ние трябва също като святи хора, трябва да се научим да преживяме в Духа, за да можем да даваме много мляко, да можем да храним другите. Как се преживя сега е въпроса? Тревата е образ на Божието слово. Знаете,

при зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда.

        Зелената трева е образ на Божието слово. Както овцата и кравата пасат тревата, така и ние трябва да пасем Божието слово и Този, който те води там, е добрия пастир Исус. И ето сега, добрия пастир Исус те е довел тука и в момента си на една зелена, хубава поляна и Господ те храни със зелена тревичка. Но когато изядеш тази тревичка, не трява да си като кон. Конят яде и хвърля, яде и хвърля. Не, трябва да си преживен, да си чист, да си като овцата, като кравичка. Какво правят? Те първо си напълват търбуха и след това това го връщат обратно и започват да го анализират отново, започват да го размишляват, започват да се молят върху него, започват да го изучават. Докато това, което са чули днес от това слово, не просто да са го чули. „За какво говори днес брат Пламен?” „О, много хубаво слово, брат!”  „Е, за какво беше?” „Е, да ти кажа, не помня.” Не, това, което си чул, да вземеш всичките жизнени сокове, всичко що Господ ти дава, всичко хранително в това слово, да можеш да го вземеш, да стане една каша, да стане един сок и да влезе и стане кръв в тебе, да стане живот в тебе и като стане живот в тебе да дадеш мляко. Едно ей такова голямо виме и вече почват да сучат наоколо малките, нали? Ама, ти много мляко, много мляко, няма проблеми с това. А не като дойдат хората, да нямаш какво да им дадеш. Не е въпроса да приказваш. Въпросът е това, което говориш, дали словото, което говориш носи живот или словото, което говориш са просто приказки. Защото искам да ти кажа нещо, което е важно.

        Ако ти не даваш на хората мляко, те няма да идват да сучат при тебе, те ще търсят да сучат на друго място. Сега, защо примерно вие идвате тука, защото в момента вие сучете като малки агънца, сучете Божието мляко в момента. И това нещо е хранително и носи живот и след това като се прибереш и си легнеш, си се наситил и ти е приятно, и ти е хубаво, нали, но на другия ден пак имаш нужда. Аз затова ви казвам – ето толкова слово даваме тука. Съветвам ви тия поучения да ги гледате поне по още един път, с тетрадка, с химикалка да си записвате. Да си записвате и въпроси, да питате Господа, можете да ми изпращате и на мене въпроси, но най-важното е да питате Господа, Господ да ви разяснява. Защото приятели, знаете ли, забелязвам, че има понякога хора, и то често, които ми задават въпроси, но самата формулировка на въпроса звучи толкова плътски, че просто виждам, че човека не разбира материала какъв изобщо е проблема. Просто е извън проблема. И понеже е извън проблема, на самия въпрос дори да му дадеш отговор, то няма да бъде за него отговор. Искам да го чуете това – знаете ли кога наистина ще получиш отговор на въпроса? Когато първо попиташ Господа, защото аз може да говоря, но ако Той не ти даде откровение, нищо няма да разбереш. И второто, ако търсиш, защото Исус казва: само

този, който търси, той ще намери.

 А търсенето е един вътрешен процес, който се изразява във външни действия. Търсенето е в молитва, търсене в размишления, търсене в четене, търсене дори да стоиш и да слушаш това, което се говори днес и да го слушаш по повече пъти дори, да разбереш за какво става въпрос и Господ ще започне да ти говори и да те учи. Тази храна, която я получаваш не я оставяй просто така да си замине, а нека стане част от тебе, нека стане живот в тебе и нека не само да стане живот и да стане мляко в тебе, така че като имаш други агънца наоколо да можеш да им дадеш и те да могат да сучат, да могат да пият млякото на Божието слово от тебе. Защото искам да ви кажа, агънцата не могат докато са малки да ядат зелена тревичка, те имат нужда да сучат. И когато ти евангелизираш някого и той дойде при Господа и ти му кажеш това направи, онова направи, това е хубаво, съветвайте ги, но ти трябва да бъдеш както казва апостол Павел като кърмилка. Трябва да се научиш на колко време да кърмиш това бебенце, трябва да се научиш да му измиваш дупенцето. Не например, „а, то се наакало, аааа, аз мислех, че е станало християнче, пък то се е наакало!” Еми, чакай сега, то сега се е родило бебето, нормално е новороденото да се нааква. Ама ти като го измиеш няма да хвърлиш бебето с водата. Значи, измиваш бебето, подсушаваш го, изхвърляш водата, а не бебето и водата заедно, защото било се наакало. Ами и ние сме се нааквали, ама не само ние сме се нааквали, ами за съжаление и сега се наакваме в духовно отношение много пъти. Съжалявам така да го кажа, обаче това е истината. Така че нека се научим да бъдем търпеливи и да обучаваме хората около нас.

        Виждате първата заповед според Марк 16-та глава беше евангелизиране, втората е ученичество, тоест, направи ученици за Христос. Това означава да ги учиш с Божието слово, не с учението  на някой друг, не с тази доктрина, оная доктрина, нека те да разберат словото. Дай им да се хранят с Божието слово, смилай го, направи го на мляко и дай им на тези хора за да започнат да растат, да растат, да растат. Моли се за тях, обаждай им се: „Какво става с тебе? Как си?” Дяволът дали не го е излъгал, айде помогни му и т.н. И отвори дома си, ако имаш такава възможност и започни да се грижиш за тези хора. Просто започни да се грижиш и Господ ще ти даде да растат. И какво пречи примерно да се намери едно място, където в четвъртък да се съберете заедно, заедно да хвалим Бога, заедно да се покланяме, заедно да се молим, да слушаме Божието слово и след това можете да се съберете още един път в седмицата, в ден, в който да разсъждавате първо върху това, което сте чули. „Какво мислиш върху това, което чухме? Аз съм си водил бележки, я да видя какво е било това? Ами ти какво мислиш, че означава това? Ами как трябва да се молим, какво трябва да правим? Ами дали е хубаво да говорим против Божиите хора? Дали е хубаво да говорим против тях? Сигурно е много хубаво да говорим.” „Не, бе, не е хубаво” и вече започваме да се учим. „Аз пък мисля, че можем да си кажеме истината.” Да, обаче, погледни какво казва Библията, че „има път, който изглежда прав в очите на хората.” Теб може да ти се струват много неща правилни, обаче накрая да се окаже, че не говориш истината, ами само си мислиш, че говориш истината. Освен това, другото което е, Библията казва, че дори и истината да говориш, трябва да говориш с любов. „Ааааа, значи така, не само да се опитвам да говоря истината, но трябва да включа и любовта в нея”, иначе хващаш нещо, което си си наумил в главата и убиваш другия. Това е. И така започваш да ги учиш хората и те започват да навлизат в Духа и да разбират за какво става въпрос. Може да е една душица, може да са две душици.

        Ама, вижте, хора, ние искаме все големите и великите неща. Господ казва – всяко велико нещо започва като малко нещо. Господ казва – двама или трима като се съберат заедно, ама в Моето име, Аз съм сред тях. Не е нужно да са 50 хиляди човека, не е нужно да са 200-300 човека, може да се съберете двама човека дори, ако сте събрани в името на Исус, Той обещава да бъде с вас. Той ще ви говори, Той ще ви учи, Той ще ви напътства. Особено така, както сте събарани, вече ставаме повече от двама. Ама ти ще кажеш: „Ама, в моето село няма църква, в моето село няма…” Ами, ето ще има. Ето по този начин ще има. Какво е църквата? Църквата е събрание на светии, които управляват. Това е събрание на светии, ето събрахме се, еклесия. Другото, което е: „Ама ти не знаеш брат в нашия град каква религиозна църква има, какви войни стават, какво що…” Ами, аз не ти говоря за църкви. Хора, трябва да разберете – аз не говоря за църкви! Уважавам църквите, почитам ги, нека Бог да благославя, да дава растеж и т.н., но в крайна сметка в дъното на нещата, както казват на английски and the end of the day, накрая на деня или най-накрая на нещата, не става въпрос за църква, първо става въпрос за Божия Син, става въпрос за Христос, Той е най-важен. Какво представлява църквата – събрание на светии, в центъра на което събрание е Христос. Ако е събрание, пък го няма Христос в центъра какво е? Клуб, нали. Така че трябва да бъде Христос там, трябва да е словото на това място. И недейте да се оправдавате с тия неща, ами си вършете работата. Върши си работата. Какво казва Господ – евангелизирай, обучавай. Колко неща трябва да правиш? Евангелизиране и обучаване, това са двете основни длъжности, които ти имаш според великото поръчение на Господа.

        Аз искам да обърна на ІІ Тимотей 2:2. Павел казва на Тимотей:

Това, което си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат 

        Павел казва следното, вижте колко интересно. Значи тука имаме четири поколения и става въпрос за ученичество. Четири поколения:

№1 поколението на Павел,

№2 поколението на Тимотей,

№ 3 поколение – верни човеци, които са и способни между другото,

№4 и накрая поколението на другите.

       Това са четири поколения, които виждаме в този пасаж, вижте колко далновидно гледа апостол Павел. Той казва на Тимотей: „Ето, аз те уча тебе, това което си чул от Мене, това което си научил от Мене, не ти го давам само, за да си го научил и да си го чул. Каквото имаш, това давай. Блажено е да се дава.

По-блажено е да се дава, отколкото да се получава. 

     Значи, давайте и ще ви се дава. Някои казват: „Как да се науча?” Ето, така се учиш като получаваш и даваш, получаваш и даваш. Това, което си получил от Мене, това което си научил от Мене, това дай на верни хора. Значи, трябва да има характер. На верни хора № 1 и в същото време да са способни да учат други. Значи хем да са верни, хем да са способни, защото човек, който не е верен и да е способен, ще провали работата, а човек, който е верен и да не е способен, ще стане способен. Така че верни човеци, способни и те трябва да научат четвърто поколение, други. И това трябва да ни е в мисълта, приятели. Не чакайте големите евангелизатори да дойдат, големите служители да дойдат, големите църкви да станат. Виждате, че нещата не стават както си ги мислим. Може пък на Господ да не Му харесва този начин, по който мислим грандомански. Нека започнем от малкото. В Библията се казва: Божието царство започва от синапено зрънце. Мъничко, мъничко, но като започне да расте какво става? Расте, расте и става по-голямо от другите и започва да си пуска клони, разклонения. Какво говори това? Започват да стават групи. Какво стана в първата църква?

        В Деяния на апостолите 2:42,46, можете да видите какво стана в Деяния на апостолите 5:42. Какво става? И това, което става е, че първите християни са се събирали основно на две места – основното е било храма, общото, голямо, празнично събрание и освен това са се събирали по домовете. Всеки ден по домовете са се събирали и са застъпвали доктрината, учението на апостолите, общували са помежду си, хапвали са нещо заедно. Един донесъл лютеничка, друг донесъл хляб, третия донесъл лучец, хванали и една бутилка с вода, или пък ако някой има повече от това, може да донесе един швепс и ето ти го. Сядат хората, хапват, пийват и около масата общение. Както беше казала на Мими баба й като се оженихме? Баба й ни купи една тенджера и каза жената: „тенджера ви взех, защото семейството се върти около тенджерата.” И то е верно, ето вижте словото казва, че те разчупваха хляб по домовете си. Ами не става въпрос, можеш да купиш черен хляб, ако нямаш за повече. Типов хляб, или какъвто и да е, даже ако няма, няма сега. Не се старайте нещо кой знае какво. Общението е важно и накрая молитвите. Ама трябва ли за молитвите да имаш нещо кой знае какво? Имаш нужда от едно небе. За молитвата имаш нужда от небе, навсякъде небе има. Слава на Бога, навсякъде можем да се молим. Друго от какво имаш нужда? От една Библия. Който няма Библия, да има, ще намериш, има начини да се намерят Библии. Просто не може това нещо така да бъде.  Даже и в интернет има Библии, видеобиблии има и писани Библии и електронни и какво ли не има! Само да искаш да четеш и да се учиш. Библия ти трябва, молитва ти трябва, общението ти трябва и ето ви. Казвам ти, Господ започва да те заяква и започваш да се храниш с хляба на Божието слово и ставаш силен и силен. И какво правиха по домовете? Проповядваха евангелието на невярващи, поканили в къщи и проповядват евангелието, а пък на вярващите поучават евангелието. И ето това е, което ставаше. Можеш да го правиш в твоя дом. Това можете да го правите в дома на съседи, на приятели, на роднини, ако пък в дома не става, през лятото можете да излезете на поляната, можете да излезете навсякъде. Използвайте и бъдете прости и креативни, творчески настроени, за да можете да използвате всяка една ситуация.

        Искам да ви кажа нещо – погледнете самия Исус по какъв начин  учеше Своите ученици. Той дори не стоеше на скамейка с тях, черната дъска и т.н. Той върви с тях, ходи, показва им как се ходи по езерото. Вика: „Момчета, гледайте как се ходи по езерото.” Петър вика – Ами, аз ще мога ли да го направя? Айде Петре, излизай! Петър излезе и се учи. Къде? На езерото отгоре ходи. Това му беше училището, върху Галилейското езеро, а не в класната стая дори. Виждате ли Господ колко е разчупен. На друго място – на полето, седна Господ и ги поучаваше. После пък един път седна в лодката, хората бяха на брега, поучаваше. Ама, защо брат си седнал като говориш? Ами, то и Исус сяда. Съгрешаваме ли като сядаме? Когато поучаваш трябва да си седнал обикновено, защото това е нормалния начин за поучение. Когато проповядваш, трябва да си прав. Петър се изправи и благовества и се спасяват много хора. Така че всяко нещо трябва да се намери начин, но аз искам да ви кажа – имате съкровища, имате скъпоценности, имате неща в ръцете си, които можете да използвате, а не все да чакате служител да го направи.      Хора, ако искаме жетвата в България да бъде ожъната, не чакайте пастирите да свършат работата, защото работата на апостоли, пропороци, евангелизизатори, пастири и учители, според Ефесяни 4:11 не е те да вършат делото на служението, а те да ви учат, а вие да вършите делото на служението. Това, което аз правя тука, не е аз да върша работата, аз ви предавам поучението, за да може вие да вършите работата. Ние сега в момента се учим, а не толкова служим даже, а се учим. А служението ти започва след като свърши службата. Ти тогава започваш да упражняваш.

        Искам да кажа на тези, които все искат да учат и все не могат да се научат. Най-добрият начин да научиш нещо, сега ще ви открия този секрет е, като започнеш да учиш другиго. Това е най-добрият начин. Като вземеш нещо, което днес си научил, днешното слово и го кажеш на някой друг, дори да не е цялото, то трудно ще кажеш цялото, но да вземеш няколко думи да ги кажеш на някой друг. Не да кажеш – много хубаво беше словото, а да кажеш какво беше словото и да научиш другия. Докато ти говориш, ти себе си учиш и другия учиш, защото това е меч остър от двете страни. И така започваш да растеш учейки себе си, учейки другите и после учиш и те други да учат. И така искам да ви кажа, че Божието дело ще расте невероятно. Един по един, или на малки групи, Божието учение ще се разрасне и ще залее земята. Не да чакаме служителите да го направят, а ние да го направим. Знание има вече, има книги, има аудио, има видео, има църкви, има онлайн предавания, има информация колкото искаш, само да искаш да служиш, само да искаш да вършиш работата. И ти си там на бойното поле, ти си на нивата, излез със сърпа и започни. Ето, тука даже някой казва – и филми. И филми има, всичко имаш в ръцете си. Започни да събираш в къщи. Някои хора казват: „Ама брат, то е затворена атмосферата, никой не иска да слуша.” Аз казвам: „Добре, а ти какво направи в тази посока?” „Ами, аз …” Събра ли аудио касети, видео касети, дискове, събра ли книги, събра ли брошури, отпечата ли на Пламен поучения от интернет, събра ли материал, направи ли си една библиотека, направи ли си един склад, в който да имаш готов материал, да те види Господ, че имаш готов материал. Взе ли например на Дерек Принс книгата „Основи на християнството” да ги учишта хора на тези неща, ако има нужда, защото това са много сериозни книги. Или, а, тук да прочетем, тук да клъвнем, там да клъвнем, там, и накрая нищо. Но, хора, вземете систематично, молете се на Бога, нека дома ти, слушай ме внимателно, говоря на някого сега, дома ти да стане щаб квартира на царството на живия Бог. В дома ти да се съберат снаражения, духовни пушки, автомати, гранати и тем подобни неща. Зареди си дома с духовни неща. Така че като дойде някой, веднага една граната – бум и взривяваш делата на дявола. Знаете ли един от преводите на І Йоан 3:8:

Затова се яви Божия Син, да взриви делата на дявола

        Аз го харесвам много това. Защото да съсипе делата на дявола, говори за съсипване, ама не се знае за колко време става, а понякога става бавно. Но на мен много ми харесва взривната сила, динамис, силата на динамита. Затова се яви Божия Син да взриви делата на дявола. Като дойдат хората, взривяваш делата на дявола, винаги си готов. Какво казва словото:

Винаги да бъдете готови да отговаряте на ония,

които ви питат за вашата надежда

        Е, ама аз сега нямам какво да ти дам тука. Какво прави толкова време, не се ли подготви? Ами, ще пишеш, ще търсиш, ще искаш, ще направиш нещо, ще евангелизираш, ще учиш хората. Не чакай другите да го правят, ти го прави. Аз искам да ти кажа – Господ на теб ти е заповядал, ти да го правиш, а не ти е заповядал да чакаш пасторите да го направят и дяконите да го направят. Ами, ако не искат да го направят? Ама, аз ще ви кажа и нещо друго. Знаете ли какво пише в Библията? Ново вино в нови мехове се налива. Има някои църкви, които си държат на старото вино. Ние си знаем старото вино преди два века и си го пием него и не щем новото вино и това е. Е, добре де, те като не щат, ние какво ще правим? Или може би ще стоим, ще се молим за патриарха да се покае, 230 години докато се покае патриарха. Някои хора стоят и се молят за някой да се покаел. Ами той може да не иска никога да се покае. Стани, вдигни се и върши Божията работа, какво го чакаш? Знаете ли някои хора колко молитви – да се покае, да се покае, ами, човека не ще да се покае. Той дори не мисли, че трябва да се покайва. Я, иди си върши работата!

     Както беше казал оня котарак на котенцето. Видял едно котенце че си гони опашката. Бре, гони тая опашка и не може да я хване и котарака вика: „Какво правиш с тая опашка?” А котенцето отговорила: „Гоня я тая опашка, ама един път да я хвана тая опашка!” Котарака вика: „Слушай, моето момче (потупал го един път така), и аз някога бях като тебе, и аз си гоних опашката, докато един ден разбрах, че няма смисъл да я гоня, просто си вървя напред и тя ме следва.”

        И аз искам да ви кажа – няма нужда да гоните неща, които я станат, я не станат. Заложете на стабилното, заложете на истинското. Идете и вършете Божията работа, която Бог ви е заповядал и вече като отидете да вършите работата, Бог ще ви научи на толкова много неща от практиката, не на теория. Нека вашето учение да бъде практично, нека вашето учение да бъде истинско, да е изпитано в огъня на живота. Като кажеш дума, тя да тежи, защото тя е изпитана вече. Не просто някаква теория.

        Нека да ви кажа нещо, не искам никого да упреквам. Това беше 96-97 г. Аз ходех на младежко на едно място и там, ама то хората вадеха на гръцки как е тая дума, пък на еврейски как е тая дума. Хубави неща се говориха, гръцки, еврейски. И в един момент отивам аз в циганската махала, горе във Факултета, какъв гръцки, еврейски, братче, те хората елементарни неща не знаят. Събират се и само в църквата – Бог те обича, алелуя, слава на Бога, амин. И почват песните и това е. И в общи линии това. Е, аз преувеличавам, но общо взето това е. И аз като го видях това нещо, отивам при хората и викам: „Хора, какво правим ние тука?” Хората там в тоя квартал елементарни неща не знаят, те не знаят нищо тия хора, разбирате ли това нещо. Само знаят името на Исус, знаят Бог те обича и това е, алелуя, слава на Бога и пеят песни. „Дайте нещо да организираме, дайте нещо да направиме.” Знаете ли колко хора дойдоха с мене – нула, никой. Не знам, ако бях казал: „Дайте да ходим да евангелизираме в Америка дали щеше да е същото, но за циганската махала, нямаше нито един, който да дойде. Обаче иначе гръцкия върви, еврейския върви, всичките езици вървят, тълкуванията си вярвят. Обаче, наливанията от едно наливаш на друго и т.н. , но няма живот. Защо? Защото живота е като излезеш да потърсиш погиналото да спасиш. Животът къде е? Животът е като вземеш ти да обучаваш, ти да правиш нещо, там където е нуждата. Да, верно е, цигани са, да верно, имаше неща, които не бяха лесни. Бяха трудни в културно отношение, в друго отношение, нещата, които мене ме изненадаха. Когато отидох, аз няма да обяснявам подробности, аз като влязох първия път вътре, аз се почувствах като в Индия. Викам: „О, аз не знаех, че в София имало Индия!” То едни цветове, то едни реки по улиците се леят, просто все едно бях в Индия. Викам: „Брей, в самата София такова нещо!” После свикнах и изобщо не ми правеше впечатление. Но, какво става? Отидох там, и като започнах да служа, Бог ме научи. Ето, сега тия неща, които ви говоря, които ви уча, съм ги учил 10 години. Това е бил моя университет, квартал Факултет, то така му е името. Квартал Факултета си ми беше университета от 97  г. до 2006 – 9-10 години това ми беше университета, после Испания. Но просто минаваш.

Отиваме, пастира, който беше там ми казва: Внимавай с кучетата, защото тук върлуват глутници от кучета, които хапят. Ето, мене как му ухапа” и си показа крака, ухапан от кучетата. И още в началото една глутница кучета застана около мене, по-големи, по-малки бяха 4-5, завъртяха се лекичко, тичат около мене и ме лаят и се приближават и всеки, откъдето свари, нали, да захапе. И аз само така като застанах,  поех си дълбоко въздух и казах – Шикарабала, тукарабала, ларади…(на небесни езици) и тия кучета ви казвам, като скочиха всичките изчезнаха, уплашиха се и продължиш нагоре, никой не ме ухапа.

Отидох в църквата, това беше първия път и никога куче там не ме е хапало, слава на Бога. Жена ми с двете деца минаваше през целия квартал – единия в количка, другия за ръчичка, после двамата ходеха, ни куче ги е хапало, ни някой нещо им е направил, Господ пазеше и защитаваше, разбирате ли. Ама, то така се прави. Един път един брат ми вика: „Брате, искам и аз като тебе така да пътувам, да служа, омръзна ми да работя, искам да пътувам и да служа като тебе”. И аз му викам: „Добре, ама колко получаваш тука като средства?” Ами, то средствата, които получаваше бяха доста, каза ми сумата, работи човека по цял ден, ама бая пара човека получава. „Добре, ама аз пък не знам другия месец колко пари ще получа, аз нямам заплата. Аз не знам ти готов ли си на това нещо да служиш?” И когато човека чу, че не се знае какво ще е другия месец, той си предпочете работата. Много хора искат бляскавите неща, да се видят нещата, обаче искам да ви кажа, че началото не е лесно.

Ами, ние в началото като тръгнахме с Мими в квартала, аз понеже напуснах банката, нямах работа и т.н. Беше дошъл един момент, ние ходехме в парка, даже се чудя, защото те и кучета водят в парка, ходехме в парка събирахме охлюви и събирахме коприва да готвиме. То тия охлюви докато ги сготвиш, изхарчваш толкова ток, ама ние ни ток плащахме. Не, ток може и да сме плащали, ама парно в никакъв случай, ние не можехме тогава да си го позволим. И такова беше началото – трудно. И така се тръгва в служението, минаваш през огньове, минаваш през трудности. После застанат хора срещу тебе, пък те обвиняват, това измислили, това казали, тоя това казал, оня това казал. И ти ако се откажеш, отказваш се и свършва. Обаче, аз искам да ви кажа, че просто цена се плаща хора. Служението е чудо, служението и служителите са чудо. Не става лесно това нещо. И аз затова ви казвам –тръгни от малкото. Някои хора искат големите неща. Абе, хвани мъничкото, хвани малкото, ако не хванеш малкото, няма да имаш голямото, разбери ме!

        Искам да го разберете – една сестра ми каза един път, аз поучавам точно това, че се почва от синапово зърно и се стига до големите неща, тя ми казва – Ето, Господ ми даде -ще правим магазин, ще правим ресторант, ще правим хотел-ресторант. Тоз пророкувал, онзи пророкувал, много хубаво е това, обаче разбери едно нещо, че те може да са пророкували за едно бъдеще, обаче сега, вземи си каймичката, направи си кюфтенца, излез с една скаричка из квартала и вземи да продаваш кюфтенца. Днес ще продадеш три кюфтета, утре ще продадеш пет и ето ти бизнеса си го започнал. Като тръгнеш с кюфтенцата, после можеш да си отвориш магизинче и полека-полека нещата ще започнат да растат. Тръгваш полека-полека и Господ дава растеж, дава растеж. Ами, аз искам да ви кажа, вие не знаете, обаче аз съм почнал да говоря с години на по един, по двама човека. С години, излизам от банката през работно време и отивам при Малинка, говоря словото, после отивам при баба Митка говоря й словото, после отивам при някой друг, с по един човек, по двама, с години съм ги влачил. С по една-две, три години съм се занимавал с по един човек. Докато Господ започна нещата да ги увеличава и да ги увеличава. Сега аз ви давам наготово тези неща, вземете ги и правете. Господ иска да има събрание във всяко едно село, във всяка една махала в България, ако го няма това нещо, ти ще го започнеш това нещо. Ти ще го започнеш, и ето аз ще ти помагам с поучението и Господ ще ти помага, ще го правиме заедно, ще вземеме, ще говорим, ще се учим. Пиши ми какви са нещата. Искам да ви кажа, че така се започва и Бог ще разшири Божието действие. Вие не знаете каква бомба може да удари дявола, каква граната по главата може да го удари, с тия неща, които ги говорим тука, ако вие ги сложите в действие. Не само просто – чухме брата, много хубаво беше. Сложи го в действие! Едно действие има повече сила от хиляда думи. Разбирате ли? Затова вземи да слагаш в действие. Започни да печаташ, започни да копираш, започни да правиш неща. Не се бой, а разпространявай Божието слово, защото ние днеска малко ги обърнахме нещата в търговия. Това било моя собственост, па това било мое. Стига с тия неща! Хората умират, ние всичко наше стана. Давайте, работете, вършете работа за Бога, това е което трябва да се прави. Всеки нещо, било негово! И Господ сигурно техен стана. Не става така тая работа! Хората загиват, затова трябва да вложиме сърцата си в Божията работа, да обичаме хората и да търсим тяхното спасение.

Разбира се, трябва да се съобразявате с хората, трябва да бъдете честни, трябва да бъдете открити, трябва всичкото това, обаче в крайна сметка, приятели, има хора, които искат да ви контролират и да ви спрат. Има хора, които няма да ви позволят да служите. Вие трябва да тръгнете с вяра. Ще дойде дявола и ще ви обвинява, ще ви казва, че вие затова го правите, за онова го правите. Какво те интересува? Важно е какво Господ казва. Господ казва – Ако на едно място не те приемат, отиваш на друго място, правиш го, толкова. Това е. Носете благата вест навсякъде, където отидете. В името на Господа Исуса Христа от Назарет ви казвам това. Използвайте всичко, което ще намерите на уеб сайта, всичко което намирате в Юстрийм, използвайте го за Божията слава, за Божието дело и за Божиите деца – обучавайте, евангелизирайте, събирайте ги в къщи, учете ги, пак ги учете на Божието слово и така Божието учение ще се разпространява. Защото искам да ти кажа – може да се направи в града ти една евангелизация, да се събират 1000 човека и след евангелизацията да не остане никой. А може ти да спечелиш един човек за Господа, ама ако той остане в Господа, ще свършиш повече работа. Разбрахте ли го това? Амин.

        Божият мир и благодат да бъде с всички вас в името на Исус.

Амин!