Дарба вяра

Интернет предаване с пастор Пламен Петров


 

Ще говорим за дарбите на сила и за дарбата на вяра. 

I Коринтяни 12:1  При това братя желая да разбирате и за духовните дарби. 

Божията воля е да разбираме за духовните дарби, да не бъдем невежи относно духовните дарби независимо, че някои хора може да ви кажат, че няма нужда да разбирате от духовните дарби. Господ казва, че желае да разбирате за духовните дарби. В оригинала думата „дарба” означава „духовности”.

12:2  Вие знаете, че когато бяхте езичници отвличахте

се към немите идоли , както и да ви водиха. 

Виждате, че идолите могат да водят хората. Хората са отвличани от идоли, не че самите идоли ги отвличат, а нечисти сили, които са зад тези идоли. Това също означава, че когато упражняваме духовните дарби ние сме водени от духовните дарби. Миналия път споменах, че духовните дарби са сетивата на църквата. Освен това духовните дарби са оръжия на църквата. Чрез тях ние можем да воюваме.Ти чрез тях получаваш информация от небето, чрез тях получаваш сила от небето , чрез тях получаваш слово от небето.

12:3   Затова ви уведомявам, че никой като говори с Божия Дух

 не казва: Да бъде проклет Исус!  И никой не може да нарече Исус Господ освен чрез Светия Дух. 

Забележете, че чрез духовните дарби Светия Дух изявява господството на Христос, че Исус Христос е Господ и Той има цялата власт на небето и земята.

12:4   Дарбите са различни, но Духът е същият. 

Един Дух, разнообразни дарби. Не е една дарба, а са разнообразни дарби. Службите и служенията са различни, но Духът е същият. Различни са действията, по различен начин Бог действа чрез различни служения. Бог е многообразен и богат Бог.

12: 5   Службите са различни, но Господ е същият. 

По отношение на дарбите отговаря Святия Дух , те са дарби на Святия Дух. По отношение на служенията отговаря Господ Исус Христос. По отношение на действията отговаря Бог Отец.

12:6   Различни са и действията,

но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. 

Тоест чрез дарбите Бог действа във всеки един. Така че дарбите са действие на Бога. Чрез дарбите позволяваме на Светия Дух да действа в църквата.

12:7   На всеки се дава проявяването  на Духа за обща полза. 

И сега нека всички да кажем думата НА ВСЕКИ. Защото някои казват: на другите, да, ама не на мене. Библията казва: НА ВСЕКИ. Бог дава дарба на  всеки. На всеки се дава проявяването на Духа. И забележете думата ПРОЯВЯВАНЕ НА ДУХА. Какво представлява дарбата? – Определението го имате тук. Дарбата е проявяване на Светия Дух. Дарбата не е нещо, което ти имаш, дарбата е нещо, което Светия Дух има и Той го проявява чрез тебе в определен момент по определен начин. На всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Когато дарбите са в операция има полза, когато не са в действие, няма полза. Проявяването на дарбите е за обща полза и това е за полза на църквата. Дарбите не са за полза на един човек, те са за полза на църквата. Виждате изцелителните дарби колко са необходими, колко хора са болни по църквите. Изцелителните дарби са изключително необходими в момента.

12:8  Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост,

 а на друг да говори със знание чрез същия Дух.

 

12:9  на друг вяра чрез същия Дух,

 а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух.

 

12:10  на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува,

на друг да разпознава духовете, на друг да говори разни езици,

а пък на друг да тълкува езици. 

Тука са описани 9 дарби на Светия Дух, които ние групирахме на три групи от по три дарби. Дарби на откровение, дарби на сила и дарби на говорене.

12:11   А всичко това се върши от един и същ Дух,

Който разделя на всеки по особено, както Му е угодно. 

Всичко се върши от Светия Дух, който разделя на всеки поотделно, специфично, както Му е угодно. Така че дарбите идват по специфичен начин при различните служители и различните вярващи. Затова трябва да позволим на Светия Дух да действа в нас по начина, по който иска да действа в нас, а не просто да приличаме на някой друг. Той действа чрез тебе чрез твоята индивидуалност. Всичко това се върши от един и същи Дух. Дарбите идват по Божията воля, те не идват по волята на човека. Въпреки това се казва в:

I Коринтяни 12:31  Копнейте за по-големите дарби,

 а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

 

I Коринтяни 14:1  Следвайте любовта, но копнейте и

за духовните дарби а особено за дарбата и да пророкувате. 

Така, че да копнееме за дарбите е библейско и за по-големите дарби, защото Господ изгражда църквата си чрез дарбите на Светия Дух. И както казахме, чрез дарбите на Светия Дух се проявява самия Свети Дух. Ето защо врагът е разработил различни доктрини и учения – бесовки учения с цел да блокира дарбите на Светия Дух, да блокира проявяването на Светия Дух , за да може църквата да е слаба, да няма откровение и слава, а да бъде сляпа и слаба. Ние трябва да говорим по този въпрос, защото по този начин ще се освободи пътя и канала за действието на Светия Дух.

Яков 1:17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре

и слиза от Отца на светлините у Когото няма изменение или сянка от промяна. 

Всяко дадено добро и всеки съвършен дар идва от горе, от Отца на светлините. Тука се включват духовните дарби, които идват от горе, те са свръхестествени, те не са естествени дарби. Дарбите на Светия Дух не са естествени дарби като например да рисуваш или да пееш, това са свръхестествени дарби на Светия Дух, които действат чрез Светия Дух и те слизат от Отца на светлините и както забелязахте източника на духовните дарби е Бог Отец. Така, че ако искаме дарби, трябва да молим Него, защото Той е извора на живота, Той е източника на всяка една дарба. Добър и съвършен дар, ако са лоши даровете, значи не са от Бога. Ако идва някакъв лош дар под формата на рак или болест, знаете, че това не може да идва от Отца на висините, защото нито е добро нито е съвършено.

Евреи 12:2  Като гледаме на Исуса Начинателя и Усъвършителя на вярата ни,

Който заради  предстоящата Нему радост издържа кръст

като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 

Трябва да гледаме Кого?- Исуса. И Кой е Той? Начинател на нашата вяра и Усъвършителя на нашата вяра. Видяхте, че вярата и дарбите идват от Отец на светлините, обаче те идват чрез Исус Христос. Той е Този, Който идва и чрез Който се започва вярата в нас. Той е начинателят на вярата и Той е усъвършител на вярата от началото до края. Той е Този, Който усъвършенства нашата вяра. Вярата не е самовнушение, вярата няма човешки източник, вярата идва от Бога и виждате, че тя идва чрез Исус Христос, Който започва и усъвършенства нашата вяра. Той работи върху нея, а това не е някакво самовнушение. Има хора, които се опитват да си самовнушават някои неща. Просто бъдете спокойни, отпуснете се, вярата не е самовнушение и поради това, че някои хора си самовнушават някои неща, имат проблеми. Спокойно, отпуснете се в Божието присъствие. Господ Исус ви дава вярата. Така че тя не представлява самовнушение, тя не е някаква психология. Психологията – става въпрос за душа, а вярата е духовно нещо, вярата е Дух.

II Коринтяни 4:13 А като имаме същия Дух на вяра, според писаното:

„Повярвах, за това и говорих”, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим. 

Ние имаме Дух на вяра. Забележете думата „ДУХ”. Вярата не е нещо душевно, което си самовнушаваме , вярата е ДУХ. И да го кажем по друг начин- вярата идва чрез Светия Дух направо. Защото Светия Дух е Дух на вяра. Така че вярата идва, източника е Бог Отец. Идва чрез Исуса Христа, Който започва и усъвършенства нашата вяра и виждаме, че самата вяра е Дух, тя идва чрез Светия Дух в нашите сърца.

Римляни 10:17 Вярата идва от слушане, а слушането  от Христовото слово. 

Това още един път показва, че вярата е Дух. Защо? Защото идва. Просто идва, вярата идва. Как? От слушане на Божието слово. Има един много важен въпрос, който трябва да засегнем.

Римляни 12:3   Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. 

Думата е ДЕЛЪТ на вярата, или ДЯЛ на вярата. Тоест, да мисли според дялът на вярата. Това трябва да ни обърне вниманието, че има дял на вярата, който Бог на всеки е разпределил. Тоест, има една определена мярка, един определен дял на вяра, който Бог е разпределил на всеки един от нас. Мога да го обясня по следния начин. Има страни, в които има петрол, петрола се намира някъде в земята и първоначално човек може да не разбере, че има петрол на съответното място. Човек купува някаква земя и след това се оказва, че има петрол в нея и той става много богат. И представи си, ти си тази земя и ти не знаеш какво има в тебе, какво има в твоето сърце. Нямаш представа какво има дълбоко в тебе, че Бог е поставил в тебе делът на вярата. Казва се, че всеки човек има вяра. И наистина всеки човек има вяра, зависи в какво вярва. Обаче вярата е вътре в сърцето на всеки един от нас. Тя е като този петрол, който е дълбоко  в земята и не се знае точно къде се намира и кое точно може да изкара този петрол навънка. Вие сте виждали петролни кладенци – как изригва водата, когато земята се пробие със сонда. Кое го прави? Това нещо го прави Божието слово. Вярата идва от слушане, Божието слово влиза в твоето сърце и оживотворява тази вяра, която вече е в тебе. Божието слово влизайки в контакт с тази вяра, която е дадена от Бога я възкресява, оживотворява и тази вяра е готова да се задейства, за да се получи чудото. Така че имаш съкровище в себе си. Можеш да кажеш: Аз имам съкровището на вярата в себе си. Това е много важно да го кажем приятели, когато говорим за вярата, защото мнозина цял живот се опитват да се снабдят с вяра и като че ли все вярата им убягва. Няма защо да я търсим, вярата е в нас.

Много пъти учениците казаха на Исус: Придай ни вяра. Исус каза: Ако имате вяра –  тоест ако можеш да намериш тази вяра в себе си, тя е като синапово зрънце, обаче върши велики неща. Казва: ако имате вяра колкото синапово зърно ще местите планини, дърветата ще изсъхнат и т.н. Моля ви недейте да ходите да проклинате горите, пожалете горите и не местете планини. Има други планини, които трябва да се местят и дървета, които трябва да си отидат. И това са дървета подобни на рак например, които ние трябва да им заповядаме да умрат. Мярката на вяра всеки един я има. Нека да  кажем това. Когато го казвам, аз имам една увереност.

Кажи: „Вярата е в моето сърце”.

Просто вярата е вътре, няма нужда ти да търсиш повече вяра. Някои казват: „Искам голяма вяра”. На теб не ти трябва вяра колкото планина, за да преместиш планина, на теб ти трябва вяра колкото синапово зърно, за да преместиш цяла планина. Тоест няма нужда от голяма вяра. Има нужда от задвижена вяра. Има нужда от освободена вяра. Това е, от което имаме нужда.

Римляни 10:6   А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч да свали Христа? 

Забележете – да не речеш в сърцето си. Вярата е в сърцето ти. Не позволявай в сърцето ти неверие да говори. Отхвърли го.

10:7 или: Кой ще слезе в бездната, сиреч,

 да възведе Христа от мъртвите? 

Какво иска да каже? Този дух на съмнение и неверие казва: „Възможно ли е Христос да е умрял? А възможно ли е да е възкръснал и да се е възнесъл?” Това е неверие – Христос и е умрял и е възкръснал. Но какво казва вярата? Вярата е Дух, вярата говори.

10:8    Но що казва тя? Казва че „думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”,

сиреч думата на вярата която проповядваме. 

Къде е словото приятели? В устата и в сърцето. Но къде трябва да е първо? Трябва първо да е в сърцето. Значи вярата трябва да е първо в сърцето и после в устата. Тоест словото на вяра, което проповядваме. Словото на вярата. Божието слово е словото на вярата.

10:9   Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ 

Забележете – Исус е Господ или Господът – единственияt.

10:9   и повярваш със сърцето си,

че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

 

10:10   Защото със сърце вярва човек и се оправдава

и с уста прави изповед и се спасява. 

Забележете отново – сърце, уста, сърце, уста. Две места, където трябва да е вярата. Номер едно – сърцето, да вярва – идва оправдание, с уста изповядва – идва спасение. Така че вярата извира от сърцето. Трябва да се говори с вяра, трябва да се изповяда с вяра, трябва да изповядаш с устата си че Христос  е твой Господ и спасението идва. Защо? Защото ако е Господ може да те спаси, ако не е Господ, не може да те спаси. Само Този, Който има пълната власт може да спасява. Ако не вярваш, както някои учения твърдят, че Исус Христос има пълната власт, как може Той да те спаси?

 Матей 28:18  Исус каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

Римляни 10:11 Защото писанието казва: Никой, който вярва в Него не ще се посрами.

Кажи: Аз вярвам в Исуса, няма да се посрамя. Слава на Бога. Това не е ли успокояващо? Няма да се посрамим, вярваме в Него.

Римляни 10:12   Понеже няма разлика между юдеин и грък,

защото същият  Господ е Господ на всички, богат към всички,  които Го призовават. 

Богат към всички, които Го призовават. Изобилен и богат Господ към тези, които Го призовават обаче.

Римляни 10:13 Защото всеки, който призове Господнето име ще се спаси. 

Не името, а Господното име.. Тоест, ако Го призовеш като Господ, ще се спасиш.

Римляни 10:14   Как прочее ще призоват Този, в Когото не са повярвали ?

И как ще повярват в Този за Когото не са чули?

А как ще чуят  без проповедник? 

Как ще призоват Този в Когото не са повярвали? Виждате ли, номер едно е вярата. Когато повярваш в сърцето си, тогава ти Го призоваваш в молитва.  Как ще повярват обаче в Този, за Когото не са чули? Преди да Го призовеш обаче, трябва да има вяра, преди вярата трябва да си чул за Него. Вярата идва от чуване и слушане. Трябва да са чули за Него. А как ще чуят без проповедник? Виждате ли ролята на проповедниците? Проповедника трябва да проповядва Христос, за да могат хората да чуят за Него, като чуят да повярват, като повярват да Го призоват, и като Го призоват ще бъдат спасени.

Римляни 10:15   И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? 

Не всеки, който говори, ще може да свърши работата. Трябва да е пратен от Бога, приятели, има си призив. Всеки един християнин е призован да свидетелства за Христа. Всеки един е призован да служи на Господа. И въпреки това има хора, които Господ ги призовава за специално дело както е призовал Павел, и както е призовал мнозина други; тоест Той ги изпраща. Думата „”изпратен означава „апостол”. Всяко едно от петкратното служение е „изпратен” –  апостола е изпратен, пророка е изпратен, евангелизатора е изпратен, пастора е изпратен, учителя е изпратен. Бог изпраща, но всеки трябва да се съобрази с това изпращане. Когато човек е пратен от Бога, Господ го подкрепя, Господ му дава сили, снабдява и т.н., за да може служителя наистина да устои. Когато човек сам тръгва, а не е пратен от Бога, тогава много пъти идват разочорования, защото той не среща  подкрепа от Господа. Много е важно нещата да започват от Господа. И тука се казва как ще проповядват, ако не бъдат пратени.

Римляни 10:15 Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!

Колко прекрасни са нозете. Какво значи нозе?  Значи движение. Виждате, че тези които са пратени трябва да се движат. Едно време много повече служителите са се движили, сега повече се гледа да се стои на едно място, обаче тука се говори за движение. Ние трябва да се движим, трябва да носиме благовестието на доброто. Разбира се, не на злото, а на доброто – на благовестието.

От Бога идват дарбите. Те идват чрез Исус Христос – Начинателя и Усъвършителя и идват посредством Светия Дух, Който е Духът на вярата. Как идва? Вярата идва чрез Божието слово. Но Бог е вложил в сърцето ни мярката на вярата, която се възкресява чрез Божието слово. Знаете ли, че много от нещата ги има вътре в нас, просто като дойде Божието слово, като дойде новорождението те се възкресяват и оживяват. Духа на човека е вътре в човека, но той възкръсва при новорождението.

Искам да ви споделя нещо друго. Колко вида вяра има?       


Видове вяра:

Имаме спасителна вяра, имаме вярата като плод и вярата като дарба. Току що говорихме за спасителната вяра:

Римляни 10:9,10 Ако повярваш в сърцето си и изповядаш с устата си ще се спасиш.

Това е спасителната вяра, която е като синапово зрънце и всеки един от нас има тази спасителна вяра в себе си, и тя се съживява чрез Божието слово. Само че забележете: трябва да се изповяда с устата. Да повярваш със сърцето си, но трябва да изповядаш с устата си. А вярата е избор, има хора просто не избират да вярват и отхвърлят вярата. Те не могат да се спасят. Ще видим вярата като плод, на български език думата е – вярност, но на други езици звучи като вяра.

Галатяни 5:22  А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност.

5:23   кротост, себеобуздание – против такива неща няма закон. 

Тука се говори за плод. Вярата като плод. Първоначално вярата е като синапово зърно, което като се посее започва да расте – казва Исус. Започва да расте, става по-голямо от бурените и става като дърво. Значи вярата има свойството да расте като плод, да дава плод. Това нещо изисква време. Вярата като плод се развива и изисква време, време за растеж, плодът не идва лесно. Как може човек да развие плода на вярата в себе си? Повечето хора си оставят със синаповото зърно на вярата. По едно време си бях взел вкъщи синапови зрънца да си ги гледам, бяха в едно стъклено шишенце – те са много мънички, стояха и никога не пораснаха. Синаповото зрънце първо трябва да го посееш, за да започне да расте. Така че това, което е необходимо е да сееме вярата и тя започва да расте.

Ти трябва да я посееш и да започнеш да я поливаш чрез Божието слово. Трябва да започнете да слушате словото, трябва да започнете да изучавате словото, да прилагате словото и вярата започва да расте постепенно.

Веднъж задават въпрос на Смит Уилгързърд: Винаги ли сте имали такава голяма вяра в себе си? Той казал: „Не”. Ами как я развихте? Той казал: „Първо семе, после стрък, после стъбло, после клас и накрая зърно в класа”. Тоест той казва, че има степени на ръст, има растеж и този плод на вярата започва да се дава с търпение. Това е, което на много хора им убягва. Може да са християни от дълго време, но нямат растеж във вяра. Тука не става въпрос да се напъваш за неща, които не можеш да направиш на този етап.

Някои хора казват: „Добре, ама всичко това, което е обещано в Библията, то е обещано, но защо ние го нямаме?” Чисто и просто ти имаш в живота си това, до което е стигнала твоята вяра. Исус казва:

Нека да ти бъде според вярата, твоята вяра те изцели. 

 Тоест според нивото на вярата – ти имаш това, до което е достигнала твоята вяра. Ти казваш: „Ама аз вярвам”. Това че казваш, че вярваш не означава че вярваш. Вярата не е просто дума. Вярата е Дух. Когато го има в сърцето и се изповяда с устата тогава идват резултатите. Обаче трябва първо да го има в сърцето. Така че няма нужда да се обвиняваме, просто истината е, че не са много хората, които растат във вяра. Християнството не вижда толкова силата на Бога, започва повече да се задълбочава или в социална дейност или да става християнството като фирма. Разбира се, трябва да има организации, обаче вярата е Дух и вярата дава плод, когато започне да се упражнява в живота. Този плод на вярата можем да го видим в:

Римляни 1:17    Праведният ще живее чрез вярата си 

Спасителната вяра е тази, чрез която се спасяваш, а плодът на вярата е този, чрез когото живеем. Ние живеем чрез вярата си. Праведния ще живее чрез вярата си. Това е начин на живот. Когато я упражняваш в живота си тя постепенно расте. Не се хвърляй на големите неща. Ако човек иска да расте вярата му няма нужда от първия ден да отиде  да се моли за възкресяване на мъртви. Започни да ес молиш за малките неща. Когато видиш резултат от молитвата се насърчаваш и още повече, още повече, и постепенно започваш да растеш и виждаш все повече Божието действие в живота си. Когато човек се нахвърли на един път за голямо нещо, тогава се получава разочарование.

Вярата като плод се развива постепенно. Един плод започва от една пъпка, от един цвят и постепенно започва да расте, да расте докато узрее и откъсваш или идва жетвата, вкусваш и казваш си какъв хубав плод. Всичко това отнема време.

Така че, имате време да се занимавате с растежа на вашата вяра, но трябва да се грижите за нея, както се грижите за едно цвете например или едно растение. Ще внимавате с какво го поливате, не го поливайте с бензин или с нещо отровно, внимавайте какви книги четете, какви проповеди слушате. Ако книгите и проповедите убиват вярата ви не се чудете, че няма да я имате. Вярата идва от слушане, неверието също идва от слушане. Така че внимавайте какво слушате. Вярата идва от слушане на Божието слово. Обаче думата Божието слово е Божията рема, тоест словото което Бог говори, а не словото, което някой друг говори. Като се има предвид Божието слово се има предвид не само Библията, но се има предвид Библията, изговорена от Божието слово. В Марк 4, Лука 4, Псалом 1  дявола застана пред Исус и Му цитира Библията – той знае да цитира Библията обаче с погрешен дух и цитира Библията с цел да Го убие преди да е влязъл в мисията си. Така че внимавайте, защото дявола убива. Видяхме вярата като плод.

Сега обаче стигаме до вярата като дарба. Видяхме в I Коринтяни 12 глава вярата като дарба. Нека да се върна към вярата като плод, защото има прекрасни стихове които изпуснах.

II Коринтяни 4:17   Защото нашата привременна лека скръб

произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас 

II Коринтяни 4:18   които не гледаме на видимите, но на невидимите,

защото видимите са временни а невидимите вечни. 

Ето вярата какво е? Вярата е виждане, обаче гледане в невидимия свят, а не във видимия. Във видимия свят нещата са временни, нещата са променливи, а в невидимия свят нещата са постоянни, те са вечни. Вярата вижда в невидимия свят. Ние трябва да започнем да виждаме в невидимия свят. Как виждаш в невидимия свят? – Посредством Божието слово. Божието слово е това, което ни слага в контакт с невидимия свят. Божия Дух е Този, Който ни прави да сме в контакт с невидимия свят, така че вярата е виждане в невидимото.

II Коринтяни 5:7  защото с вярване ходим, а не с виждане 

Много е важно да се върнем към основите на вярата. Много интелигентни станахме, много неща знаем вече за служение и за всичко, обаче при Господа има нужда от прости неща, като например просто да вярваме:

Праведният чрез вяра ще живее. 

 Ако не вярваме, не живеем, приятели. Ако не вярваме, няма да живеем. Това е толкова просто. Може да имаш всяко знание, но ако нямаш вяра, не ти върши работа. Защото знанието е в главата, а вярата е в сърцето. До сега говорихме за това, че със сърце вярва човек и с уста прави изповед и се спасява. В главата е надеждата, обаче в сърцето е вярата. Това от което имаме нужда е вярата в сърцето, и това е което Сатана атакува – вярата в сърцето на хората. Може да имаш много знания от Библията и за Господа, обаче ако нямаш вяра в сърцето си ще отпаднеш, защото сърцето взима решението, а умът казва, че си прав. Човек, който се е отказал от вярата, той си има своите логични заключения и доказателства защо той е оставил вярата. Той ще се оправдае със служители, ще се оправдае с християните, с Библията, ще се оправдае с обстоятелствата и какво ли не. Но какво значение има с какво ще се оправдаем, ако загубим живота. Затова вярата е изключително важно. Казва се, че ние ходим с вярване. Авраам ходеше с вяра и се казва, че трябва да ходим по стъпките на нашия Отец Авраам. Как става? Стъпка по стъпка. Господ ти показва една стъпка, ти стъпваш, и след това ти показва другата. Господ каза на Авраам – Деяние 7:3 – и на нас ни говори в края на 2003 г.

Деяние 7:3   Излез из отечеството си и из рода си

та дойди в земята, която ще ти покажа. 

Авраам излезе, но не знаеше къде ще отиде. Той не каза: „,Докато не ми покажеш къде да отида няма да мръдна”. Не, а :”Излез, и аз ще ти покажа”. Първо се подчини и след това ще видиш следващата стъпка. Някои хора обаче не искат да се подчинят на първата стъпка и затова не разбират втората. Затова стоят на едно и също място, искат нови откровения, искат нови пророчества. Днес хората искат да слушат, сърбят ги ушите, искат повече информация, искат откровения. Хората така стигат до врачките и гледачките, защото искат да получат информация, но праведния ще живее чрез вярата си.

Напоследък се сблъсквам с още един проблем, който много хора имат – смятат че непременно, когато си в присъствието на Бога и някой се моли за тебе, непременно трябва да паднеш – ако не паднеш, значи не си наред. Приятели, дали ще падаш или няма да падаш това няма никакво значение. Нито ще те направи по-духовен, нито ще те направи повече да получиш. Всичко идва от Господа, независимо дали ще паднеш или няма да паднеш. Други пък имат проблеми дали ще падат назад или напред или настрани, това също не върши работа. Това, което е важно, е какво става в твоето сърце. Има хора не падат и получават изцерение, има хора падат и не получават. Други пък казват: „Брат аз не чуствам присъствието на Бога, искам така да го изпитам”. Ами и аз мога да кажа същото. Не помня някой да ми е положил ръце и аз да съм паднал. Може понякога да съм паднал, защото някой ме е бутнал, но по принцип не съм падал. Никога не съм почуствал така върху себе си. Гледам как хората чувстват присъствието като им положа ръце и чрез мене това нещо става, но самия аз не съм го изпитвал и сега да седна да се отчайвам. Господ казва: Праведния чрез вяра ще живее, не чрез падания, не чрез чувстване. Живееш чрез вярата. Това е, което е най-важното, приятели. Това е основата на нещата. Така че дали ще чувстваш присъствието или не – ходи с вяра. Смит Уилгпзърд казва: „Ако Бог не ме задвижи, аз задвижвам Него”. Той казва: „Ако Господ ме задвижи чрез дарби, помазание и т.н. това е чудесно. Но ако Той не ме задвижи по този начин, аз тръгвам напред с вяра и Господ тогава се задвижва благодарение на вярата с която тръгвам”. Така че той показва два различни начина на служение.

Навремето, когато започнахме във вярата 80-те, 90-те години, това служение на вярата като че ли беше по разпространено, защото и като че ли по-естествено беше. Дори по времето на комунизма като че ли по-естествено беше да се вярва. Беше просто, беше ясно, нямаше много книги, обаче хората знаеха как да вярват, знаеха как да се молят и не бяха толкова объркани както са в момента. Със всичката информация, със всичките книги бъркотията е много по-голяма в момента, защото слушат различни гласове. Съсредоточи се и слушай. Много е важно по какъв начин Господ те е докоснал в живота ти, по какъв начин Господ ти е говорил в живота ти, чрез кого говори в живота ти и слушай този глас, чрез когото Господ ти говори, този глас чрез когото Господ изгражда вярата в тебе.

Има много хубави книги, има много хубави проповеди, които обаче могат да те объркат, защото те се движат по друг начин в това, което Бог те води. Бог води всеки един по различен начин. Мен например Господ ме е водил и докоснал чрез определено служение, още края на 80-те ме е докоснал с това служение и дори и днеска като чуя нещо, и Господ ме грабва и ми говори. Просто има си един канал, едно течение в което Бог ме води, това е течението на помазанието на Светия Дух, това е течението на изцеление и освобождение, това са нещата в които Бог ме е водил и продължава да ме води. Има сега други и по-модерни движения, в които някои хора се чудят защо не влизам в тях – трябва Бог да ме води в това, за  да вляза. Ако го няма в сърцето ми, защо трябва да влизам там. Ще натрупам информация, ще стана като библиотека в главата, разконцентриран, незнаещ къде отива, незнаещ какво прави – защо не си гледам чистотата и простотата в Христос, да си следвам Господа, Той знае кога и каква лъжичка да ми даде, кога с какво да ме нахрани. Искам да ям само чистото духовно мляко на Божието слово, такова слово, с което Той ме храни.

Вие знаете, че във всеки един дом има различна кухня. Всеки си е свикнал със своята си кухня, ти можеш да не харесваш кухнята на другия и това не означава, че кухнята е лоша, а просто не е по твой вкус. Защо трябва да ям кухнята на другия като не ми харесва, не ми харесва това ядене. Храни се така както Господ те е научил, както те е хранил.

Така че търсете онова, което носи вяра. Вярата идва от слушане на Божието слово. Когато Бог ти говори на тебе, вярата в теб расте. Когато се говори слово, обаче Бог на теб не ти говори в момента, вярата ти не расте. На друг може, да, обаче на тебе не. Следвайте това, нека Бог да ви издига, Бог да ви помазва, Бог да ви води в тези неща и не се разконцентрирайте да слушате много гласове, защото слушайки много гласове идва много объркване. Този писал това, онзи казал онова, „ама на кое да вярвам брате?”  Ами много книги четеш. Прави ми впечатление, че Библията не е най-четената книга. Четат се други книги, защото е по-лесно. Научете се Бог да ви говори чрез Библията, защото, когато Бог ти говори чрез Библията, Бог може едно нещо да ти каже и то ще те нахрани.

Сега минаваме вярата като дарба. Плодът идва постепенно, плодът расте постепенно, ти ходиш в Духа, живееш с вяра и вярата ти расте, расте, расте и виждаш все по-големи резултати в живота си.

Яков 1:2   Считайте го за голяма радост братя мои,

когато падате в разни изпитни. 

На никой не му е приятно да е в изпитания, обаче трябва да го считаш за радост като си в изпитание. Защо?

Яков  1:3 Като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. 

Виждате ли какво се изпитва в изпитанията? Вярата. Не знанията –  колко книги си прочел а вярата.

Яков 1:4    А твърдостта нека извърши делото си съвършено,

за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. 

Тоест вярата ти да бъде усъвършенствана. Виждате ли как Господ Усъвършителя усъвършенства вярата.

Яков 1:5   Но ако някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога,

Който дава на всички щедро без да укорява и ще му се даде.

Яков 1:6    Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко,

защото който се съмнява приличана морски вълни,

 които се тласкат и блъскат от ветровете. 

Бил съм в това състояние девет години – блъскан и тласкан от ветровете, ту света ту църквата. Девет години е било това, докато взема решението, оставих приятели, оставих компании, оставих всичко и казах: „Само с Господа и толкова”. Някои хора позволяват на вредното влияние да бъде в живота им и се чудят защо нямат вяра.

Яков 1:7,8    Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 

Тоест вярата е постоянство, вярата е настойчивост, ти тръгваш независимо, че вълни ще дойдат против тебе. Ти си като скала, независимо че вълни идват срещу тебе, независимо че ветрове идват срещу тебе, независимо какво ще дойде против тебе, ти продължаваш в същата посока и Господ те изгражда, Господ те усъвършенства, вярата ти расте и това е. Просто предприел си пътя към Господа и държиш този път до край. Това е вярата, вярата е постоянство, а не само нещо моментно. По времето, когато минаваш всички тези изпитания, твоята вяра се усъвършенства, плода се изработва и ти в един момент се оказваш с една мощна, силна вяра. Вяра, която е побеждавала света, вяра, която е направила ти да ходиш по вълните, вяра, която е направила ти да ходиш срещу ветровете, вяра, която е направила да не влизаш в проблемите, а да ходиш върху проблемите и ти ходиш срещу тях и ги преодоляваш.

Когато говорим за вярата като дарба трябва да разберем, че вярата е като подарък. Представете си една коледна елха със светлинките, крушките, гирляндите и отдолу кутийки с подаръци. Децата отиват и си взимат подаръците под елхата. Тези подаръци не се развиват постепенно, те не израстват постепенно, те от един път се появяват под елхата и от един път се взимат. Играчките на елхата от един път се слагат на елхата, те не растат, а от един път се получават. По същия начин са и дарбите на Светия Дух, те идват в  определен момент за определена нужда, действат чрез определен човек. Не са като плода, който се развива и расте от семе и дава плод. Те са неще, която се явява в момента, така че трябва да бъдеш чуствителен към Светия Дух, да бъдеш отворен, за да могат дарбите да функционират чрез тебе.

Има много хубав момент, който трябва да отбележим. За Исус се казва в словото, че Той се смили и се докосна до него. Матей 28 – за прокажения. Смили се за него, докосна го и беше изцелен. Той проявяваше състрадание и се смиляваше за хората. Когато дарбите на Святия Дух действат чрез тебе , особено изцелителни дарби ти чустваш именно това – една милост, едно състрадание в себе си за определен човек. Те може да са няколко човека болни, но в определен момент ти се насочва вниманието към определен човек и трябва да се насочиш там. Хората идват и смятат, че подред трябва да се молиш, но служителя трябва да е свободен да действа под помазанието на Светия Дух. Аз може да искам да се моля за всички, обаче ако се водя  по човешките желания, няма да има този резултат, както чрез водителството на Светия Дух и неговите дарби. Тогава ще дойдат резултатите. Трябва да следвам начина, по който Светия Дух ме води, както и ти трябва да го правиш.

Дори Исус не отиде при всеки един човек. Той не отиде всеки един човек да изцели и на всеки да послужи, Той ходеше при определени хора, защото беше воден от Бога да отиде при определени хора и да направи определени неща. Дарбите на Светия Дух действат по Божията воля. Затова е важно човек да разпознае действието на Светия Дух и да се задейства. Не да си го измисля. Има хора например които казват: „Аз имам пророческа дарба” –  и се опитват по всяко време да пророкуват. Ако Светия Дух не е там, не се опитвай да пророкуваш. Трябва винаги всяко нещо да става под помазанието на Светия Дух, защото може да изпаднем в заблуда, може друг дух да действа, може по човешки да стане. Има хора възлагат упованието си на определени неща, на определени думи и се разочароват, решават, че Господ не ги обича. Затова ние като служители трябва да сме внимателни да говорим това, което Бог наистина има да каже.

Иоан 11:40 Исус каза: Не ти ли рекох, ако повярваш ще видиш Божията слава. 

Това Той каза на Марта, сестрата на Лазар. После Исус извика: „Лазаре, излез вън”. Лазар излезе и възкръсна. Исус каза: „Ако повярваш ще видиш Божията слава”. Божията слава я виждаме след като сме повярвали. Така че вярата е първо, и след това чудото идва.

Дарбата вяра, първа от дарбите на чудеса – вяра, вършене на чудеса и изцелителни дарби, тя е първата дарба и отключва пътя на дарбата на вършене на чудеса и изцелителните дарби. Самия Исус каза: „Ако повярваш ще видиш Божията слава”. Вярата отключва чудесата. Точно тука трябва да се концентрираме. В Новия завет много повече се говори за вяра, отколкото за други неща. Трябва да се научим да се движим и в дарбата вяра, за да можем да видим чудеса. Тя идва в момента.

Смит Уилгързърд застава и пред него едно поле със ръждив слънчоглед, изведнъж вярата идва върху него и той се моли в името на Исус Христос и в този момент ръждата изчезва. За един миг, просто дарбата вяра идва върху него и чудото идва. Ти не знаеш как става, стъпваш напред с вяра и нещата просто се случват. 

Марк 11, Лука 17:6, Матей 17:21

 

Марк 11:22  Имайте вяра в Бога 

Друг превод казва: Имайте вярата на Бога.

Виждате, че преди това Исус прокле смокинята и смокинята изсъхна и Исус  каза: Имайте същата вяра каквато аз имам, имайте вярата на Бога.

Марк 11:23   Истина ви казвам: Който рече на тая планина:

Дигни се и хвърли се в морето и не се усъмни в сърцето си,

 но повярва че онова, което казва се сбъдва ще му стане. 

Какво казва да направиш? – Да речеш. Можете да си подчертаете думата да речеш. Също може да подчертаете усъмни. Забележете: да не се усъмни в сърцето си. Вярата е в сърцето и съмнението е също в сърцето. Обърнете внимание на това – как действа дарбата вяра? Той казва, че ти можеш да направиш така че дървото да изсъхне, можеш да направиш така че планината да се премести. Как става това нещо?

Номер едно –  да не се усъмниш или да не се разколебаеш в сърцето си. Защото съмнението или колебанието е вяра в това, че нещата няма да станат. Съмнението или колебанието е негативна вяра. Съмнението и колебанието означават две мнения, две мисли. Една вярваща и една невярваща и човека е раздвоен и не може да устои. Съмнението и неверието дават като резултат страх. Страхът идва като резултат от съмнението. Когато идва съмнение в сърцето идва страх. Трябва да се съпротивим на страха, трябва да се съпротивим и на съмнението или колебанието.

Исус каза: Защо сте страхливи маловерци? Къде ви е вярата? 

Значи първо да отхвърлиш съмненията.

Номер две – да повярваш.

Обаче какво трябва да повярваш? Номер едно – трябва да повярваш в Бога, че Бог може да го направи, че Бог иска да го направи и ще го направи. Трябва да повярваш в Бога, това е първото нещо. Второто нещо – трябва да повярваш в думите, които казваш. Това има значение. Понякога хората се чудят защо се молят за освобождение и духът не ги слуша достатъчно, не се впечатлява. Той наблюдава с каква вяра и с какво убеждение ти работиш. Ако види, че ти самия си несигурен и нямаш увереност Той усеща това и не те взима на сериозно. Но ако знае, че ти вярваш в сърцето си, знаеш си властта в Господа, знаеш какво казва Божието слово и ти говориш, тогава Той чувства силата на Светия Дух и започва да действа много по-мощно и нещата стават. Затова тука се казва, че трябва да повярваш в онова, което казваш, в думите които казваш. Тогава това нещо ще стане, дали ще стане в същия момент или ще стане малко по-късно това е отделен въпрос, обаче ти просто трябва да го вярваш.

Марка 11:24   Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва,

вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне. 

Това е молитва с вяра. Смит Уилгързърд казва: „Аз предпочитам да се моля една минута с вяра, отколкото цяла нощ без вяра”. Има различни молитви, има молитви с вяра и молитви без вяра. Основно отговорите на молитвите идват чрез вяра. Има места по света, където нуждите са огромни. Погледнете една Индия, Етиопия и други подобни страни с крещящи нужди, обаче благословенията на Господ не пристигат и има други страни, които са по-благословени и в същото време продължават да са благословени.Просто вяра. Там вярват в някой друг идол и това им носи проклятие, а на другото място вярват в истинския Бог, прилагат вярата в действие и жънат съответните резултати в живота си. Не е въпроса само нуждата. Когато има нужда, Господ праща слово и чрез словото снабдява нуждата. Когато дойде словото, то те предизвиква – или да го отхвърлиш или да се подчиниш на словото. Ако ти се подчиниш на словото – получаваш чудото. Исус много пъти го е правил.

Виждате Елисей – когато дойде при него Нееман, сирийския началник, втори след сирийския цар и Елисей дори не излезе да го погледне. Изпрати човек да му каже да се топне седем пъти в реката.  „Как може този така да постъпва с мене, аз на крака да му дойда на този пророк и той дори да не излезе, а да ми каже седем пъти да се топна в реката, и то не един път, а седем пъти, няма да го направя”. Обаче неговите слуги му казаха: „Господарю ако беше ти казал нещо по-голямо, нямаше ли да го направиш, айде отиди и се топни”. И Нееман отиде, топна се и беше изцелен. Той очакваше, че Елисей ще излезе, ще помаха с ръце, ще го помаже с ръце, ще направи това онова, а Елисей нищо такова не направи, а даде само слово.

И много пъти Господ ви дава слово. Казва: „Направи това” а ти не се подчиняваш и после викаш:„Оооо, Господи изцели ме”. Господ ти дава словото, а ти не Го слушаш. Трябва да знаем, че Господ изпраща словото си и така те освобождава от ямата в която лежиш. Много е важно словото, което идва.

Иоан 14:12  Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене делата,

които върша Аз и той ще ги върши, защото Аз отивам при Отца. 

Който вярва в Мене, а не в някоя доктрина, в църква или в нещо си, а вярва в личност и тази личност е Сина на Бога. Това може да го погледнете като уравнение – който вярва в Господа върши Неговите дела, който върши Неговите дела той вярва в Господа. Както в:

Марк 16 казва: Тези дела ще придружават повярвалите , в Моето име знамения – тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име. Бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат /служители на сатана/, ако изпият нещо смъртоносно няма да ги повреди /защита/, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

– пет знамения – който вярва знамения ще го придружават, който не вярва, знаменията няма да го придружават. Нещата са толкова прости според доктрината на Исус Христос. Ние не трябва да следваме знаменията, знаменията трябва да ни следват, те трябва да ни придружават. Но както един Божий човек каза: „Ако знаменията не те следват, вземи ги и ги последвай, докато те тебе последват“.

който вярва в Мене делата, които върша Аз и той ще ги върши, защото Аз отивам при Отца.

И казва дори: По-големи дори ще върши. Тук виждаме два етапа:

  1. да вършим делата на Исус,
  2. да вършим дела по-големи от Исус.

Първо трябва да се съсредоточим на първия етап, като стигнем до него, тогава да минем към втория. Виждате дарбите на Светия Дух – те са прекрасно нещо. Тук има интересен момент свързан с растежа на вярата. Казахме номер едно, че вярата ни идва и се усъвършенства, тя се започва и усъвършенства от Исус Христос, но тя идва чрез Божието слово.

Юда 1:20   А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите на Светия Дух.

Искам да обърна внимание на това – молейки се в Светия Дух, тоест молейки се на езици. Ние се назидаваме в нашата пресвята вяра – тоест се изграждаме. Ето ви едно средство за растеж във вярата – молитва на езици. Молейки се в Светия Дух означава не само да се молиш на езици, защото молитвата на езици е молитва с Духа, но също когато молитвата ти е ръководена и помазана в Светия Дух се изгражда твоята вяра.

Помните ли случая, когато Исус каза на Петър:

Петре, Сатана сега ще ви пресее като жито,

но аз се помолих за тебе да не отслабва вярата ти. 

 Ето една молитва за вярата. Молих се да не отслабне твоята вяра. Можем да се молим Бог да опази вярата, да пази вярата ни защото тя е съкровище в нас. Тази пресвята вяра тя е мощна сила, вярата е тази, която ни свързва с Господа, вярата е този канал, по който протичат всичките благословения и благодат върху нас. Вярата е тази, чрез която живеем, чрез която виждаме чудеса в живота си, чрез която приехме спасението, Светия Дух. Вярата е тази, чрез която получаваме всичко на земята, нека да не я губим.

Казва се, че можем чрез молитва да опазим вярата си и да растем в нея. Исус Христос казва:

Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти.

 

Като се назидавате във вашата пресвята вяра, 

молейки се на Светия Дух. 

Молитвата в Духа, молитвата на езици те назидава във вярата. Така че не забравяйте тази молитва. Използвайте я, молете се, за да се назидавате във вярата. Вярата е именно основата, вярата в Господа Исуса Христа е основата на нашия живот.

Деяние на апостолите 3:1,2,3,4

Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час , часът на молитвата, някои носеха един човек куц от рождение си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма. Той като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма попроси да му се даде милостиня. А Петър с Иоана се взря в него и рече: Погледни ни. 

Погледнаха го и му казаха: „Погледни ни”. Защото той трябваше да види тяхната дързост, тяхната вяра, помазанието което беше върху тях, той трябваше да се съсредоточи върху Божия инструмент в този момент. Не върху самия човек, а върху инструмента, който Бог използва в момента.

Деяние на апостолите 3:5,6   

И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам това ти давам, в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.

 

Деяние на апостолите 3:16  

И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате, да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

Петър тълкува, че чрез вяра в Господа Исуса този човек е бил изцелен. Кой е вярвал? Петър е вярвал естествено. Този човек е очаквал, вярвал е че нещо ще получи, но истинската вяра в името на Господа Христа е била тази на Петър.

Деяние на апостолите 3:7   И като го хвана за дясната ръка,

дигна го и на часа нозете и глезените му добиха сила. 

Вярата на служителя в случая изцели този болен човек. За да бъде един човек изцелен, трябва или служителя да вярва, или пациента да вярва, или и двамата да вярват в най-добрия случай. Разбира се, има някои изключения, но тези изключения са свързани с възкресяване. При възкресението мъртвия не може да вярва. Когато Исус казва: „Лазаре излез вън!” – Исус вярва, защото Лазар не може да вярва, той е мъртъв в този момент.

А в случая с Елисей, който е бил положен в гроб отпреди една година и са останали само костите му и хвърлят едно мъртво тяло в същия гроб, и в момента, в който мъртвото тяло докосва мъртвите кости на Елисей, понеже е имало помазание в костите на Елисей мъртвия човек възкръсва. В този случай имаме едно чудо, самото помазание има такъв живот в костите на Елисей, че при докосването мъртвия човек възкръсва.

Вие знаете, че Елисей е бил мъртъв, мъртвия е бил мъртъв и нито един от тях в момента не може да вярва така, че това е едно чудо на база помазание. Помазани, което е в костите, помазание, което е било по дрехите на Павел и се е носело по болните; същото помазание което е било в сянката на Петър, същото помазание което е било в дрехите на Исус и хората са се докосвали и изцелявали.

Чудеса – понякога Бог може да ги направи по суверенен свръхестествен начин дори без вяра на хора. Ние не можем да разчитаме, че това нещо винаги ще става, нормалния начин на действие се получава чрез вяра.

Разбира се има служители като Кетрин Кулман – при нея такова присъствие на Светия Дух е имало на богослужението, че царството на Господа е идвало със сила, болестите бягали и нечистите духове са си отивали и хората получавали изцерение. Дори невярващи са били изцерявани, това е от наситеното присъствие на Светия Дух, мощно помазание присъстващо. За да може това невероятно помазание да се освободи е бил необходим един инструмент наречен Кетрин Кулман, която може да казва, че всичко е просто, но тя казва: „Аз вярвам в Светия Дух”. Даже и на гроба й го пише. „Тя е вярвала, с вяра е излизала и благодарение на вярата помазанието, което е върху нейния живот и служение хората са получавали изцелението”.

Прекрасно е да говориме за духовните дарби. Днес поучението беше малко разширено, но вярвам че беше от полза на всеки един от нас. Запомнете – вярата, спасителната вяра, плода на вярата и дарбата вяра в живота на всеки един от нас трябва да я има.

На времето, когато Господ ме докосна много мощно чрез книгата „ Добро утро, Святи Душе „ на Бени Хин запали ме да общувам със Светия Дух по цели нощи и тогава леля Мара – тя беше една много благословена сестра, която си отиде при Господа, тя ми донесе не само книгата „Добро утро, Святи Душе” а и касетата „Как Бог стана човек” – препоръчвам ви да я гледате, после на Орал Робартс „Чудесата вчера, днес и завинаги” – много мощен филм. И буквално бях залян от всичкото това, беше ново за мене да разбера, че Светия Дух е личност. Това, което става днес е резултат на това, което стана тогава преди 15,16 години. То не е просто така, то става в резултат на  помазанието на Светия Дух. Бог подейства в живота ми и чрез тази книга и чрез службите. Когато започнах да служа на Бога хората започнаха да чувстват мощното присъствие на Светия Дух и започнахме служението във Факултета. И Бог започна да върши изцеление, освобождение, прекрасни неща и всичко това ставаше благодарение на Светия Дух, Който действаше в служението, но Господ много мощно ме докосна тогава чрез Светия Дух и чрез тази книга. Всеки един от вас трябва да има среща с Господа. Търсето лицето на Господа, търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му винаги. Не само да приемате от другите, трябва лично да се срещнете с Него. Трябва лично Той да ви докосне, Той да работи в сърцето ви и да ви преобразява.

Всеки един служител е едно чудо. Ако знаете през какви чудеса сме минали, за да сме оцелели, да сме живи и да служиме, това си е цяло чудо.  Господ работи първо в тебе чрез Духа си, променя те и след като те промени Той започва и другите да променя чрез тебе. Дарбата на вярата е нещо, което е изключително важно и необходимо за всеки един от нас, за да можеш да речеш с вяра и това нещо да стане. И аз ви насърчавам, влезте и прекарвайте повече време в молитва, повече време в общение с Господа, търсете Божието лице. Господ дава дарбите и дарбите идват в резултат на молитва.

I Коринтяни 14    Който говори езици, да се моли и да тълкува 

Това означава – който има дарба да се моли, за да може и друга дарба да дойде. В резултат на молитва дарбите растат в нашия живот. Господ иска да призове някой, иска да използва някой, за да може да извърши Своята воля на земята. Ако ти си готов да платиш цената, ако ти си готов да дадеш живота си на Господа Той ще те вземе, ще те преработи, обработи като глина и ще те използва, за да промениш света. Не се чудете, а тръгнете и търсете, но не интелектуално християнство, а търсете Духа на Господа. Защото Сатана го е страх от Духа на Господа, а не от интелектуални християни, които знаят само да приказват. Трябва да имаш силата на Бога.

Божието царство не е в думи а в сила  ( I Коринтяни 4:20) 

Трябва да имаш силата на Бога. Това е задължително да имаш силата на Бога, за да можеш да се движиш както трябва, защото Божието царство е в сила и Божието царство идва в сила. И това е което трябва да видим, дарбите на сила в действие, дарбата вяра, изцелителни дарби, освобождение, дарбата вършене на чудеса и всичко това ще донесе невероятна слава на името на Господа Исуса Христа.

Бог да ви благослови в името на Исус и нека всички да кажем: АМИН.