Словото на Живота, I поучение

СЛОВОТО НА ЖИВОТА

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 5 април 2012 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/21614690

        „Боже, ние Те молим за Твоята благодат, за слово, което да ни дадеш, което наистина да донесе живот на Божия народ.”

        Нека да отворим на евангелието на Йоан 1-ва глава. Ще започнем оттук и ще видим накъде ще ни води Господ. Това, което вярвам, че Бог иска да направим е това, което Той влага в сърцата ни – да можем да го освободим и предадем, защото знаете, че Господ е вложил Духа Си вътре в нас. И така, Йоан 1:1, започваме. Ще чета от Царигардския превод, малко е дребен – 1871 г., обаче е много верен.

В началото беше Словото 

         Имало е начало, и в началото е  било словото. Не е имало нищо друго, само словото. Вие четете в Битие 1-ва глава в началото какво Бог направи със словото. Така че в началото е било словото.

        И днес в началото на всяко добро нещо стои Божието слово. Много хора искат промяна в живота си, искат някой да им помогне, да ги извади от това, в което стоят. Запомнете, че в началото на промяна ви стои Божието слово. С Божието слово, Бог извика светлината в съществувание. Той каза:

Да бъде светлина и стана светлина 

        И Господ раздели светлината от тъмнината. Божието слово е това, което ще донесе живот и светлина в живота ти. Запомни – словото на Бога ще донесе светлина на живота ти. Нуждаеш се от живото слово. Йоан 6:63 е много важен. Междувременно ще отскочим дотам и ще следваме начина, по който Бог ни води. Там се казва:

 Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползва

         Плътта не ползва, плътта не дава живот. Всичко що е плътско, не дава живот, Духът на Бога дава живот, Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползва.

 Думите, които Аз ви говоря

         Ей, какъв хубав превод!

         Думите, които Аз ви говоря, казва Исус

         Ето, затова го харесвам този превод. Не думите, които ви говорих, както казват други преводи, говорих в минало време, а думите, които Аз ви говоря сега.

Думите, които Аз ви говоря, казва Исус, Дух са и живот са

         Забележете, че това, което Господ ви говори днес е Дух и е живот. Божието слово не е плът. Думите, които съм ви говорил, казва един по-съвременен превод. Не, не. Вижте колко хубаво казва Цариградския превод:

 Думите, които Аз ви говоря сега,

         защото Бог не говори в миналото. Бог говори в настоящето. Манната не е миналото, манната е в настоящето. Миналата манна, вчерашната манна е червеи, вчерашната манна вече не ти носи живот. Ти имаш нужда от днешната манна, имаш нужда от днешния живот, който Бог ще ти даде, днешната храна, днешното слово. Думите, които Бог ти говори днес, те са Дух и те са живот.

        Трябва да забележите нещо, че Божието слово не е буква, Божието слово е Дух. Погледнете в ІІ Коринтяни 3:6, там се казва. И ви казвам стиховете, за да можете после да ги изследвате на домашна група, не просто брат Пламен каза. След като каза, значи е така, вие трябва да се уверите, че словото го казва точно това нещо. Вие трябва да търсите, ако не можете да го намерите, ще си вземете речници на еврейски, на гръцки и ще разберете какво пише там. Във ІІ Кор.3:6 се казва, че

Буквата убива, а Духът дава живот

         Разбирате ли? И преди това Павел казва, ние не сме служители на буквата, ние сме служители на Духа. Имаме служение на Святия Дух, приятели. Или си служител на буквата, или си служител на Духа. Ако си служител на буквата, можеш да убиеш някого с тая буква. Ако си служител на Духа, ще носиш живот на тези, на които служиш. Разбирате ли? Яков 1 глава говори, че

 Този, който вникне в съвършения закон на свободата и е деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си

         Но какво трябва да направиш с Божието слово? – съвършения закон на свободата, това е Божието слово. Какво трябва да направиш – трябва да вникнеш. Повечето хора не вникват и се хранят с черупките на Божието слово, хранят се с буквата. Все едно да ядеш черупките на ореха – чупиш си зъбите. Черупките трябва да се счупят и ти трябва да вникнеш в ореха, ти трябва да стигнеш до ядката до ядрото, до сърцевината, там се намира храната, там е Духът. Духът на словото е като ядката на ореха. Малко трудно се влиза до там. Има нужда да го насилиш, за да влезнеш, има нужда да го удариш, има нужда да се позанимаеш с това слово, да влезеш в дълбочината му, тогава стигаш до Духа и тогава стигаш до живота му. Повечето хора се задоволяват с черупките на Божието слово и затова им се струва някак твърдо нещо, не е приятно, не е хубаво, но както тука се казва:

Йоан 6:63 Духът на Бога дава живот, плътта не ползва

         Плътското не ползва, буквата убива.

 2 Коринтяни 3:6 Буквата убива, духът дава живот.

         Тука Духът дава живот, плътта не ползва. Плътско християнство не ползва. Обаче казва:

 Моите думи не са плът, не са буква, Моите думи са Дух.

Той казва: думите, които Аз ви говоря /сегашно продължително време/, думите които сега ви говоря, те са живот и те са Дух

         Ако погледнете какво пише в Йоан 4:23,24 стих, можете да отворите там, когато изучавате. Вземете си тетрадки и си записвайте стиховете – грижливо като добри ученици на Божието слово. Там се казва, че

Бог е Дух и ония, които се покланят на Бога,

 трябва да се покланят с Дух и с истина

         Дух и истина. Истината кое е?

 Твоето слово е истина, казва Библията.

          Трябва да се покланяме със словото на Бога, но преди да се поклониш със словото, ти трябва да се поклониш с Дух. Трябва да се покланяме със Святия Дух първо и със словото на Бога – второ. Духът на Бога ще доведе словото на истината. Духът на Бога ще говори словото на истината и Духът на Бога ще ти разкрие словото на истината. Така че Той казва тука,

 думите, които Аз ви говоря,

         Направо се наслаждавам като гледам това нещо, защото знаех, че е така, че думите, които ви говоря, не говорих, защото Господ говори днес.

 Те са Дух и те са живот.

         Скъпи хора, толкова много проблеми има на тоя свят, толкова много хора се нуждаят от сила да победят. Разбирате ли – този свят и княза на този свят – идва опозиция към всеки един и иска да те залее. Библията казва, че

дяволът обикаля и търси кого да погълне.

  Това му е работата. В І Петрово 5:8 стих се казва:

 Стойте твърди във вярата, защото вашия противник дяволът /той ти е противник/ обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне

         Вижте, хищниците обикалят и наблюдават някоя слаба жертва, някое болно, някое слабичко животно, някои измършавяло животно и гледат да нападнат точно него. Така че, дяволът като ревящ лъв обикаля и търси, дяволът обикаля и търси хора, християни, които да са слаби, за да ги погълне. Когато те погълне, ти ставаш част от него, когато те погълне, той се храни с тебе. Колкото повече християни изяде дявола, толкова по-силен става. Той се храни с нас. Затова ние не трябва да му позволяваме, не трябва да му даваме храна, но напротив той трябва да стане храна за нас. Ние трябва да го изядем, защото той е скакалеца, ние сме великаните.

 По-велик е Този, който е в нас, от онзи, който е в света,

Бъдете трезвени, будни, противникът ви /ето кой ти е противника/ дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне. Съпротивете му се като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в целия свят

         Ти казваш – аз съм в това състояние. Не, същите страдания ги понася всеки един, всеки си знае какво носи. Някои казват, че: „на чужд гръб и 100 тояги са малко.” Аз сега, ако кажа през какво минавам, можеш да не се впечатлиш много, обаче въпроса е как ще реагираме на тези атаки на врага. И казва – съпротивете му се като стоите твърди във вярата. Как можеш да стоиш твърд във вярата?

Римляни 10:17 Вярата идва от слушане,

а слушането идва от Божието слово

         Трябва да слушаш гласа на Бога, как Той говори чрез Неговото слово и така вярата идва в сърцето ти. По-точно вярата е в сърцето ти, синаповото сърце на вярата е в твоето сърце. Обаче, словото на Бога изважда, съживява, полива това семе в сърцето ти, за да може това семе на вярата да расте. Божието слово съживява вярата в тебе. Затова ти се нуждаеш от Божието слово и тука Исус казва, че думите му са живот, думите Му са Дух.

        И аз искам да се върна в Йоан 1 глава отново да почнем:

 В началото беше словото

         В началото на твоята промяна лежи словото на Бога, в началото на твоя истински живот, лежи словото на Бога. Когато отиваш в молитва се нуждаеш от словото на Бога. Не отивай на молитва, без да си вземеш Библията, не отивай на молитва без да си вземеш поне Новия Завет, или поне си вземи евангелие от Йоана, да имаш слово, защото молитвата трябва да легне върху словото. Словото е основата на твоята молитва. Така че, когато ти започваш да се молиш и си четеш от словото на Бога, това слово съживява твоята вяра и съживявайки твоята вяра, твоята молитва ще бъде със власт, ще бъде със сила и ще бъде с резултат. Основа на молитвения ни живот, трябва да бъде Божието слово. Божието слово е нашата вяра, нашата вяра е словото на Бога. Нашата вяра е Синът на Бога. Така че в началото беше словото. Вие знаете, 14 стих казва, че

 словото стана плът и го нарекоха Исус

         Обаче преди това не се е казвал Исус, а се е казвал Божието слово. Така че в началото е бил Той. Божието слово е личност, която се нарече Исус, но Божието слово е и Книга, която е в твоите ръце. Ако искаш да познаеш личността, наречена Божието слово, трябва да познаеш Книгата, наречена Библията, или Божието слово. Писаното слово ти разкрива словото, което стана в плът. Не просто книги. Има много християнски книги, които просто няма да те заведат при Христос. Това, което те води при Христос е словото на живия Бог. Прочетете си ІІ Тимотей 3 глава, 16 и 17 стих:

 Цялото писание /говори за цялата Библия/ е боговдъхновено

         Няма друга книга, която да е вдъхновена от Бога освен Библията. Той е вдъхнал Божието слово, Той е изговорил Божието слово. Така че цялото Писание е боговдъхновено и е полезно. Полезно е за твоя дух, полезно е за твоята душа, полезно за ума ти, полезно за емоциите ти, полезно е за волята ти, полезно е за тялото ти, Божието слово е полезно за костите ти, полезно е за всичко. То е живот, то е лекарство, то е изцеление за тебе. Искаш да бъдеш силен. Силата лежи в словото на Бога, което работи в съгласие с Духа на Бога. Духът и словото работейки заедно, са невероятна сила.

    Така че в началото беше словото и в началото на твоята промяна лежи словото на Бога. Не буквата на словото, а Духа на словото.  Защото много хора хващат буквата, четат и казват – това не може, това не може. Вземи Духът на словото, вземи живота от словото. Нека това слово да стане храна за духа ти, нека това слово да бъде небесна манна за твоя дух, да храни духът ти.

 В началото беше словото

и словото беше у Бога и словото беше Бог.

         Ето, още едно потвърждение някой като пита – Исус Бог ли е? Ето го тука отново – словото, което после се нарече в 14 стих Исус, което стана плът, беше Бог. Словото беше Бог. Значи словото бе у Бога, но самото слово беше Бог, така че Божието слово, което  се нарече Исус, когато се роди от Мария е Бог. То,

 в началото беше у Бога словото, всичко чрез Него стана

и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

         Третият стих е много ключов – всичко чрез Него стана. Всичко чрез словото на Бог става. Искаш да стане нещо в живота ти – имаш нужда от словото на Бога. Словото на Бога не просто да го научиш наизуст и да цитираш Библията, но словото на Бог да влезе по-дълбоко. Дето казва някой – една педя по-надолу от ума ти, да влезе в сърцето ти, да изпълни  сърцето ти,

 защото от преизпълването на сърцето говори устата.

 И ако имаш вяра в сърцето си и изповядаш с устата си, планини ще местиш

         Словото трябва да дойде в сърцето ти, за да можеш да местиш планини. В сърцето какво означава? Вижте, ако вземете един айсберг, който е виждал айсберги, ще знаете, че тази част, която е над морето над айсберга е по-малка от тази част, която е в морето. Може да бъде 1 към 10 разликата, може да е друга, не знам, но помислете си, такава огромна разлика има. Ти виждаш един айсберг и ти се вижда голям, но той надолу е много, много, по-дълбоко под водата.

    По същия начин сме и ние. Умът ни е тази част, която се вижда, съзнанието, но тази част, която е в сърцето е несъзнателна или подсъзнателна част, която е вътре в тебе и ти понякога в екстрени ситуации реагираш по начин, по който се изненадваш, че си реагирал. Когато ситуацията те притисне изведнъж реагираш по съвсем друг начин и понякога хората се разочароват и казват – Как така? Аз вярвам в Бога, а в същото време виж каква реакция се породи в мене? Знаете ли защо това е така? Защото вярата е била просто в ума, тя е била просто надежда, а надеждата не спасява, вярата спасява. Трябва да имаме повече от надежда. Трябва това да влезе в сърцето ни и да стане вяра. Трябва да слезе под водата долу, да видиш долната част на айсберга, защото понякога в хората има такова противоречие и знаете ли колко християни живеят разделен живот. Яков в първата глава казва, че

 човек, който се колебае е като морските вълни.

         Обаче думата на английски е double mainded, а на испански е doble animo. В единия случай двуеумен, а в другия – двуедушен. Аз вярвам, че това е по-вярната част – двуедушен, тоест, човек, който някак си душата му е разделена на две, с едната част вярва, с другата не вярва. С ума си вярва например или се надява и изповядва Божието слово, но вътрешността му не е убедена, вътрешно той не го вярва истински. Разбираш ли? Тука е въпроса – сърцето ще реши нещата. Защото знаеш ли, ако врагът ти завладее сърцето, той после ще накара ума ти да докаже това, което сърцето иска. Умът е инструмент, който винаги доказва, това, което сърцето е решило. Сърцето иска да е с Бога, умът доказва Божието слово; сърцето не иска да е с Бога, тогава умът доказва, че няма Бога. Умът е един инструмент, разберете. Това, което дава живот е сърцето.

 От преизпълването на сърцето, говори устата и се казва, че изворите на живота са в сърцето и това, което трябва да пазиш е сърцето, защото оттам излизат изворите на живота.

         Затова ние трябва да погълнеме това слово да влезе дълбоко в нас, Словото да стане неразривна част, интегрална част от нас. Както например моята ръка е част от мене, така и словото на Бога да стане част от мене. Не както е например тази химикалка. Тази химикалка в момента изглежда като част от моето тяло, но тя не е. Във всеки момент аз мога да я взема и да я махна. Тя не е част от мене, тя е външно нещо. Аз я държа и мога да казвам – химикалката, но тя не е част от мене, докато ръката ми е част от мене. И словото трябва да стане част от тебе. Вижте в Исус Навиев какво се казва:

 Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава

от очите ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, докато тя стане част от тебе

         Тази книга, говори за словото. Когато словото стане част от тебе, когато словото попие в твоето сърце, когато словото се втрие в твоето сърце, в твоята вътрешност и стане твоето естество, ти не се опитваш да вярваш, ти не се опитваш да изповядваш, ти си сигурен, ти си уверен, ти си с един ум, с една душа, с едно сърце и говориш от сърцето си. И когато говориш от сърцето си, тогава планините се местят. Напразно е да говориш с устата си, ако в сърцето ти няма вяра.

    Нека да ви го кажа.  Някои хора говорят, говорят и се чудят защо не става. Защото това, което е в сърцето решава въпроса, не само това, което е в устата. Вярата трябва да е в сърцето, тогава като говори устата планините се местят. И като застанеш да гониш демони е същото. Демонът вижда, той знае дали вярваш или не вярваш. Знаете ли какво значи да вярваш и знаете ли какво значи духовното нещо? Умът се храни с интелект, с информация, умът чете книги, умът разсъждава, но сърцето или духът знае. Когато нещо е влязло в духа ти, ти знаеш, че знаеш, че знаеш. Ти просто знаеш. Как го знаеш? Не знам как го знам, просто го знам, знам че това е така. Духът ти, сърцето ти познава Бога, просто познава Бога. Това е богопознание, ти познаваш личността. Със сърцето си, с духа си ти се докосваш до Него и ти Го познаваш. А умът ти знае за Бога, да, той знае да говори, знае да мисли, знае да спори. Много хора знаят да спорят, да говорят, да го казват, да говорят, но не познават Бога, защото Бог не е спор. Бог е личност – или Го познаваш, или не Го познаваш. Ако не Го познаваш, можеш да говориш така, както някой говори за нещо, което не е видял. Знаете ли Йов какво казва на едно място?:

Преди бях слушал за Тебе със слушането на ушите си, но сега очите ми Те видяха

          И той не говори за физически очи. Йов говори за очите на сърцето си, за духа си, защото духа на човека е окото, с което той гледа. Очите ми, казва те видяха сега. Преди слушах за Тебе, слушах за Тебе, информация имах, четох книги, но сега вече Те познавам, защото Те видях в духа. Виждате ли, ето от това има нужда – вътре в тебе да се получи така, твоя ум и твоя дух да са в съгласие. Когато ти просиш нещо в молитва на съгласие, получаваш. Това е, както двама души да са в съгласие, така и сам човек да е в съгласие. Ти трябва да си във вътрешно съгласие, не да си във вътрешно противоречие. Това вътрешно съгласие се нарича вяра. Когато умът ти е съгласен с духът ти и сърцето ти, тогава ти имаш вяра и не се колебаеш.

        Исус каза в Марк 11:23,24 стих:

 Имайте вяра в Бога, защото наистина ви казвам – който рече на тая планина вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че това, което казва се сбъдва

         Забележете колко интересно нещо. Тука имаме два вида вяра. Първият вид вяра е вяра в Бога – без вяра в Бога нищо не можеш да направиш. Всичко е възможно, но с вяра в Бога. Но втория вид вяра е, че ако речеш нещо, като го кажеш това нещо, вярваш, че това нещо става – то просто става. Вярваш в думите, които говориш – това са думи според Божието слово. Става въпрос за Божието слово, не става въпрос за някакви думи, каквито и да е. Божието слово, когато изговориш Божието слово под помазанието на Святия Дух, изговориш го с вяра, ти вярваш и знаеш, че това нещо става реалност, въпреки че още не го виждаш. Но това нещо не става просто ей така, приятели.         Смит Уидълсуърд са го попитали: „Брат Уидълсуърд, ти винаги ли си имал такава голяма вяра, че толкова хора са възкръснали в твоето служение?“ – в своето служение той има 24 възкресения, и то става въпрос за англичани. Англичанин да възкресиш не е лека работа, нали? Разбирам да е в Африка, в Латинска Америка, да кажем. Нищо не искам да кажа за англичаните, просто искам да кажа, че не е лесно. Обаче, той казва: „Вижте, първо зрънце, после стръкче, после клас и накрая пълно зърно в класа и тогава сърпа жъне“. Какво иска да каже той? Направо по такъв начин отговаря, това е от словото. Той казва вярата, която всеки един, и аз и ти получаваме, тази вяра е зрънцето, синаповото зрънце, според Римляни 12:3 – делът на вярата. Има превод, който казва делата на вярата. З,начи не е делата на вярата, а е делът на вярата или мярката на вярата. Това синапово зрънце, което е делът на вярата, то изглежда много малко, по-малко от всичките семена, но в себе си има голям потенциал и голям живот. Това е семето на Божието слово, семето на Божието царство. Един път това семе, посято в сърцето ти и поливано редовно, (защото ако не го посееш семето – някои хора си имат семето, но не го посяват в сърцето си), не го ли посееш в сърцето си, семето не дава плод. То трябва да умре в сърцето ти, т.е. семето трябва да дойде в сърцето ти и да бъде посадено. Словото трябва да се сади в твоето сърце и да се полива редовно. Като се посади това семе, то не дава плод веднага. Ето, аз говоря днес, някои хора ще кажат утре: „Ето, аз го слушах брат Пламен, ама днес няма никакъв резултат.” Чакайте. Смит Уидълсуърд не е имал вяра в началото, казва той. Обаче  накрая имал голяма вяра. Как става? Това семе се е посяло – вярата като плод. Ти посяваш семето, сеитбата носи жътвата или плода. Семето носи плода, сеитбата носи жътвата. Добре, посява се семето и това семе, казва той, започва да расте. Ето го растежа – започва да расте. Ако ти се грижиш за това семе то расте – това семе трябва да се посее там и то започва да расте, расте, расте. Първо казва стрък, след това прави клас, но класът е празен. Ти казваш: „Искам да жъна, искам вече резултати в живота си.” Чакай… не се жъне така, изчакай малко. После зърното в класа, зеленичко, пък после узрява. И чак тогава идва жътвата. Из един път гледаш – виж в служението на тоя човек какви неща стават! Как става това? – Сято е и идва жътвата. Но какво трябва да сееш? – Словото.

 В началото беше словото, словото беше у Бога,

 словото беше Бог.

    Ти като сееш словото, ти сееш Божието слово в сърцето си, ти сееш онова, което е от Бога в себе си. И вижте, в нас се получава така, че в един момент ние се оказваме с две натури, с две природи. От една страна човешката, човешкия син, човека. Гледаш го седи, яде, говори, спи, уморява се, може да падне, заболява го и казваш: „О, това ли е Божия служител?” Това е човешката страна, натуралната, естествената. Но има друга, свръхеествената, божествената, защото Библията казва:

 Ние имаме това съкровище в глинени или пръстни съдове

         И това тяло е пръсния съд, глинения. Дали ще е по-високо или по-ниско, това няма значение. Духът вътре е важно. Какво има вътре е важно, не плътта, плътта нищо не ползва. Духът е, Който дава живот. Словото на Бога, което е вътре, то дава живот. Така че вътре в нас в един момент се оказва – казва се словото бе Бог. Ти сееш Бога в себе си, ти се новораждаш чрез това Божие слово. Божието слово е семето, чрез което ние се раждаме и ставаме ново създание и ставаш силен. Духът на Бога като влезе в тебе, това е духът на Бога, същият Дух, Който беше в Исус Христос и Го възкреси от смъртта, казва Ефесяни 1 глава от 19 до 21 стих. Същият Дух всъщност, Който Го възкреси, същата сила, която Го възкреси е вътре в нас. Но тя е чрез словото на Бога. Не пренебрегвай това слово. И искам да ви кажа – не  разглеждайте словото на Бога като една книга, историческа книга. Дай днеска ще прочетем една книга от Библията. Не, по-скоро се съсредоточи в по-малко, но да влезеш в дълбочината, да го смелеш това слово, да го преживяш това слово, да стане на сок в тебе, да стане на кръв в тебе. Така че, когато говориш това слово, това слово наистина да е живот в тебе, част от тебе и да идва живот чрез тебе. Не просто да го научиш или не просто да четеш нещо, или не просто да вземеш нещо и айде ще го кажем. Това, което имаш, това трябва да дадеш. Петър каза:

 Това, което имам ти давам: „В името на Исуса стани и ходи!”

         Това, което имаме трябва да дадем, а не това, което нямаме. Този живот, който е в нас, него трябва да предадем. Така че всичко чрез словото става. Искаш да влезеш в свръхестесвената област, искаш да влезеш в четвъртото измерение, както има една книга; искаш да влезеш в областта на Духа, в силата на Бога. Чрез словото ще стане.

    Приятели, да ви кажа, много хора се оплакват от трудности, от проблеми, от атаки от какво ли не. Бог не е обещал живот без проблеми, не е обещал градина без проблеми и легло от рози, но Бог ни е обещал да ни даде сила, чрез която ние да можем да побеждаваме. Сила в кръвта, сила в словото, сила в Духа на Бога, така че да можем да преодоляваме и побеждаваме. От какво имаш нужда? – Имаш нужда от силата му. Псалм 105:4 казва:

Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги 

        Не се завличайте по странни учения. Сега става модерно да видим как да бъдем по-интересни, как да приличаме повече на света. Колкото повече приличаме на света, толкова повече света няма да ни уважава. Когато солта си изгуби солеността, само ще бъде тъпкана. И това се получава в църквата – като загуби силата си, започват да я тъпчат. Но не е било така с първата църква. Хората се страхуваха, величаеха ги и не смееха да се приближат до тях. Защото видяха какво стана с Анани и Сапфира, защото видяха какво става с магьосника, който ослепя в присъствието на Павел, защото видяха, че тука има повече от приказки. Защото

 Божието царство не е думи, а е сила

         Словото на Бога е живот. Словото на Бога е Дух, словото на Бога е сила. Когато Бог говори Той твори, Той сътвори небето и земята, всичко що е в тях, когато Той говори, нещо се случва стават промени. Това е, когато Бог говори. И когато ние говорим с вяра и увереност, и убеждение в Бога, ние можем да вършим това, което Той вършеше, защото Той ни даде власт и сила да го направим.

        Бог ни е дал две неща – власт и сила. На апостолите им даде – на Своите ученици, ако погледнете в Матей 10:1. Той ги призова – казва се: – извика ги. Призова ги, първо; второ, след като ги призова, даде им власт. Над какво? – Над нечисти духове и над болестите. Значи власт над нечисти духове и болестите и тогава ги изпрати. Не е възможно някой да е изпратен, ако не е призован. И не е възможно някой да е изпратен, ако не е овластен. Без власт не може да има изпращане. Защото ние отиваме в един духовен свят и без власт не можеш нищо да направиш.

    Вижте, те тогава не бяха приели кръщение в Святия Дух. Те действаха с властта без да бъдат кръстени със Святия Дух до тоя момент. И въпреки това се върнаха и свидетелстваха за това, което Бог беше направил чрез тях. Ако погледнете в Лука 10:19, мисля че там седемдесетте се връщат и казват:

 В Твое име и бесовете ни се покоряват.

         Исус каза:

 не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, но радвайте се, че имената ви са записани на небесата.

         С други думи, записаните думи горе на небесата автоматично ти дават власт. Защото ти вече не идваш от позиция на земята да воюваш срещу второто небе, срещу началства и власти в небесни места. Ти идваш от позиция на третото небе, където името ти е написано, ти идваш вече с власт, както после се казва, че

 ние сме седнали в Христа, отдясно на Бога, в небесни места.

         На какво сме седнали? Не сме седнали на такъв стол, а сме седнали на трона на Христос. Говори за царска власт, говори, че сме седнали горе на третото небе. Когато ние застанем и се конфронтираме със силите на тъмнината, ние идваме с властта на третото небе, а Сатана идва срещу нас с властта, която идва от второто небе. Ние сме по-нагоре. Казва се, че на Исус се даде име, което е над всяко друго име. Нависоко, нависоко над всяко друго име, така че

 в името на Исус всяко коляно трябва да се преклони. Всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ.

         Вижте Ефесяни 1 глава накрая се казва, че покори всичко под нозете на Исус. Бог Отец покори всичко под нозете на Исус, но помнете, че църквата е тялото му, следователно всичките сили на врага са покорени и подчинени на църквата Христова, защото църквата Христова се намира на две места. Тялом църквата, сме тука н аземята, а духом сме горе на третото небе. Духом ние сме горе на трона и под нас са покорени началства и власти. Това е властта, обаче, когато се говори за Духът – те получиха силата с Духа.

        В Матей 10, 1 се казва, че Исус им даде власт над нечистите духове и болестите, а в Деяния на Апостолите 1:8 се казва – ще приемете силата, дунамис. Иначе власт – екзосия. Тука се говори за дунамис, сила. Има разлика между власт и сила. Днес Бог ни е дал да функционираме с власт и сила чрез Духа Си. Но, приятели, нито едно от тия неща не работи независимо. Всяка една духовна сила работи заедно с другите. Името на Исус е власт. Словото на Бога е оръжие, Духът на Бога е сила.

   Молитвата задвижва всичко, но ние трябва да влезем в духовната област и да започнем да работим в единство. И пак ви казвам: не търсете интересни и забавни учения. Църквата не е кафетерия да седим да си пием кафе и да си се забавляваме. Това е чудесно, можеш да поканиш хора да евангелизираш, но ако дотука стигнат нещата да се забавляваме, да си слушаме музика и да си приказваме празни приказки, ние не сме нищо различно от хората в този свят.

   Църквата не е концерт, на който просто да се пеят песни. Забелязвам, че има някои концерти, които не мога да усетя къде е Духа изобщо. Така че, говоря за концерти в момента, не говоря за църкви. Църквата трябва да се обърне към личността на Бога и да търси Неговата сила. „О, брат, защо да търсим Неговата сила?” Защото ако не я търсим силата на Бога, идват проблемите. Ние трябва да я търсим, църквата се нуждае, хората се нуждаят, ние да излезем със силата на Бога, с оръжията на Бога. По-голямата част от вярващите ходят невъоръжени. Казвам по-голямата част от вярващите ходят невъоръжени, без оръжие и затова са слаби. Бог е определил да имаме оръжие. Вземете оръжието, облечете се с него, препашете се както трябва, излезте във войната да воювате за себе си, да воювате за семействата си, да воювате за църквите си, да воювате за България. Има нужда от мощни Божии служители, които да излязат и да воюват за Божието царство, но наистина да воюват за Божието царство. Защото ако воюват за своето си царство не става. Господ подкрепя ония, които воюват за Неговото царство. Който воюва за своето си царство, няма пълната подкрепа на Бога. Може да получи частична, но непълна подкрепа. Така че, ако искаме пълната подкрепа на Бога, ние трябва да воюваме за царството на Всемогъщия Бог.

 Всичко стана чрез Него и всичко става чрез Него

и без Него нищо не е станало и няма да стане

         Така че, чрез Него, вижте тука думата е – чрез Него. Говори за словото – Словото е Него. Словото е личност, както стана въпрос. В Него, словото, беше животът и е животът, и животът бе светлината или виделината на човеците. В него, в словото е живота. Искаш живот? В Него, в словото е живота. Животът къде е? В Христос. Животът е в словото, живота е в Христос. И животът беше светлина на хората. Смъртта е тъмнина. Ако ходиш в тъмнина, ходиш в смърт. Ако ходиш в светлина, ходиш в живот. Светлина и живот е едно, смърт и тъмнина е едно.

И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не схвана,

а тука се казва – тъмнината не я обзе.

         Вижте, колко интересно. Това е много важно. Знаете ли най-добрия начин, по който можем да изгоним тъмнината? Най-добрият начин, по който се изгонва тъмнината е като светне светлината. Можем ли да го демонстрираме. Значи ето в момента става тъмнина, видате ли. И аз казвам: „В името на Исус да бъде светлина!” и идва светлина. Как прогонихме тъмнината? – Като дойде светлината. Как се прогонва смъртта? – Като дойде живота. Как се прогонва тъмнината?- Като дойде светлината. Как се прогонва злото в живота? – Като дойде светлината и живота на Бога.

   Много хора търсят да се справят с проблемите, да се справят с психологически, психически, семейни и други проблеми като се опитват със собствена сила да се оправят. Но Библията казва, че не чрез сила се оправят нещата, но чрез Духа на Бога. Затова трябва да се насочим към Него и да искаме от Него да дойде светлината на живота и така ще се оправят нещата в живота ни. Светлината свети в живота и тъмнината не я схвана. Тъмнината не може да схване какво правим ние. И не само това, но тъмнината не може да обземе светлината. А пък начина, по който тъмнината може да победи е, когато светлината спре да свети. Как дявола може да те победи? Като престанеш да светиш със светлината на Бога. Как дявола може да те победи? Като нямаш маслото на Святия Дух в себе си и не гориш с огъня на Святия Дух, тогава тъмнината почва да те побеждава. Обърни се към Господа, Който е светлина, обърни се към словото, което е светлина и започни да извличаш живота, който е в Него и тогава този живот, който е в Него, той ще действа в тебе.

        Ето, аз ще скоча направо на 10-и стих, даже от 9-и ще започна, защото преди това говорих за Йоан Кръстител, сега няма да говоря за Йоан.

 Той, Христос, тоест словото беше истинската светлина,

която осветява всеки човек, който идва на света

         Колко е хубаво това – всеки човек, който идва на света. В света беше, чуйте го това е много силно.

 В света беше /преди 2000 г. словото дойде в света като стана човек/, светът в който беше, света чрез Него стана

         Всичко стана чрез Него стана, помните. Светът чрез Него стана, обаче светът не Го позна. Това е парадокс. В света беше, а света беше направен чрез Него и въпреки това света, който беше направен чрез Него, не можа да Го познае. Това е толкова жалко, защото и днес се получава това. Същият Господ, същото слово и днес идва и света не може да познае това слово, което е създало света. И днес Христос не могат да Го познаят. Не само светските, понякога и ние християните не можем да Го познаем. Още повече 11 стих,

 При Своите Си дойде

         Кои са Своите? – Израел – дойде при Своите Си. А днес кои са Своите? – Израел и църквата, потомството по плът и потомството по Дух, земния пясък и небесните звезди,

 Своите Му не Го приеха.

         Помните ли какво стана? Дойде и когато ходеше по синагогите да проповядва искаха да го хвърлят от скалите долу. Гониха го, наричаха Го, че чрез Велзевул гони демони; казаха Му, че е луд, казаха Му, че има демон в себе си, че е пияница, в какво ли не го обвиниха и най-накрая взеха и Го разпънаха на кръст. Вижте какво се казва: „при Своите Си дойде и Своите Му не Го приеха.”

        Днес, всички ние като християни и като служители, трябва да бъдем много внимателни за това, когато Христос дойде при теб, дали ще Го приемеш или не. Дали ще приемеш Неговото слово, дали ще приемеш това, което Той прави. Защото хора, ние се оплакваме затова, че няма съживление, че чакаме съживление. Когато дойде съживлението, мнозина го отхвърлят. Мнозина отхвърлят Този, Който носи живота. И после казват: „Господи, дай живот! Господи, дай съживление!” И когато Той дойде казват: „Не, не, не по този начин, Господи. Аз искам по моя начин да го направиш.” Но Господ казва: „Аз по твоя начин няма да го направя.” Господ не се учи от никого, а Той трябва да учи нас. Така че, ние сме тези, които трябва да Го приемем, когато дойде по начина, по който дойде, както иска да действа в нашите църкви, в нашите домове, и да не казваме на Господа какво да прави. Както Марта се опитваше да учи Господа и казваше:

 Господи, не те ли е грижа, че сестра ми стои при нозете Ти и слуша, пък аз шетам. Кажи й да дойде и да ми помогне.

         На Господа казва и Го учи какво да прави, че Той не знае какво трябва да прави. Днес има хора, които смятат, че те знаят какво Господа трябва да направи и че трябва да кажат на Господа какво трябва да направи. Но истината е, че ние трябва да слушаме Неговия глас и да правим това, което Той иска да направим. Бъдете внимателни да слушате гласа на Господа, защото, който слуша гласа на Господа, ще бъде благословен.

 Ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и правиш това, което ти заповядва, всичките тези благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.

         Ето ти един ключ. Не да слушаш това, което си мислиш, че Господ има да каже, не да говориш това, което мислиш, че Той говори, а това, което наистина Той говори, наистина това, което прави. Как ще го разбереш? Трябва да искаш, трябва да търсиш и трябва да хлопаш, за да разбереш. Не това, което си мислим за Бога, а това, което Той наистина е и това, което наистина говори и Той наистина прави – това е което има значение.

 При Своите Си дойде, а Своите не Го приеха.

А които Го приеха, даде им власт

         Вижте, другия превод казва – даде им право, обаче  тука ми харесва тоя превод. На английски даде им власт, даде им сила,  българския превод казва – даде им право. Но вижте какво интересно нещо:

 даде им власт да бъдат Божии чада.

         Като си Божие чадо, ти придобиваш власт. Ами естествено, като си син на Царя, придобиваш власт. Дори да си малък син на Царя, като кажеш нещо, хората се съобразяват с тебе, защото си казват: „Ако той отиде да каже на Царя, ще ми стане тежък живота.” Затова почваш да внимаваш с детето на Царя. Има разлика между някое дете, което на улицата си играе и детето на Царя. Така че ония, които Го приеха, даде им власт или им даде сила, или им даде право да бъдат Божии деца, сиреч на тези, които вярват в Неговото име.

        В какво трябва да вярваме? – В Неговото име, вяра в Неговото име. Много интересно е в Марк 16 глава, когато се говори, (понеже гръцкия няма запетайки, точки, не знаеш кога започва и свършва), и там се казва:

 тия знамения ще придружават повярвалите.

В Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят…,

  но аз вярвам, че е друго. Аз вярвам следното нещо:

 тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име.

     Не повярвалите, а повярвалите в Моето име. И всичко, което остава нататъка – петте знамения, които се показват, всички са свързани с Неговото име. Не само гоненето на бесове, защото ти не можеш да изцеляваш болни без Неговото име.

 Тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име. Бесове ще изгонват. Нови езици ще говорят. Змии ще хващат, ако изпият нещо смъртоносно, никак няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще изцеляват

         Всичко това е свързано с вяра в името Му. И мога да ви го докажа, ако искате в Деяния на апостолите 3:16. Апостол Петър казва:

 Неговото име – чрез вяра в Неговото име изцели

този човек и му даде това съвършено здраве между вас

         Неговото име, чрез вяра в Неговото име направи това. Така че виждате тук името Му носи власт и името Му ни прави Божии чада.

 13. Тези които вярват в Неговото име, които не от кръв се родиха, не от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога

         Ей, раждане от Бога, новорождение. Ето тука пише за новорождението. Значи родили се не от кръв, не от похот. Това е още едно доказателство, че не се родиха от кръв човешка, не се родиха от плътска похот и пожелание, нито от мъжка похот, но се родиха от Бога. И вече 14 стих ни казва:

 И словото стана плът.

         Ето, това е момента преди 2000 години, когато Той стана човек и го нарекоха Исус.

 Словото стана плът и всели се между нас, и пребиваваше между нас и видяхме Неговата слава, слава като единородния от Отца, пълен с благодат и истина

         Словото е пълно с благодат, пълно е с истина. Както стана въпрос – Дух и истина, тука се казва – благодат и истина. Божието слово е пълно с благодат и е пълно с истина. Христос е пълен с благодат, пълен с истина. Видяхме Неговата слава като на единороден от Отца.

    Интересно, защото има някои учения като например Свидетели на Йехова, които казват за Исус, (ето още едно нещо, което е много важно. Тези, които имат проблеми с такива да го знаят – вижте в този пасаж какво се казва), че Исус бил сътворен, бил създание, нещо като Арахангел Михаил. Вижте както казва – Единороден. Думата роден, значи че е роден от Отца, обаче Единороден. Единствено Той е роден от Отца. Както казва и православната църква – в символа на вярата се казва – роден, не сътворен. Човекът е сътворен, но Синът е роден и всеки, който вярва в Сина, също се новоражда и чрез Сина става Божие дете. Затова се казва, че сме осиновени, защото чрез Сина ставаме Божии деца. Но Той е Единороден, Единствения, Който е роден от Бога, и  чрез Него ние се новораждаме.

    Но има разлика между Сина, който е роден и между картината например, която е сътворена.  „Мими, дай една картина.” Ето, например една картина – това е Блудният син. Виждате една картина. Сега това е картина, това е творба на Мария. Има разлика между творбата на Мария и децата на Мария. Разбирате ли? Разлика между творба и дете. Разлика между сътворен и роден. Синът на Бога е роден и Той е Единороден от Отца. Така че, когато дойдат при вас хора от други учения, не им говорете за църкви, говорете им словото на Бога. Вземете това слово и го научете, говорете го и с него побеждавайте Сатана. В името на Исуса Христа.

        И накрая искам да завърша с това – нека Божието слово съединено с Божия Дух да проникне дълбоко в сърцата ви, да произведе онази жива вяра, онази мощна вяра, онази Божия вяра – не човешко производство, не made in human, не човешко направен, а Божия вяра, която идва в сърцето ти от Начинателя и Усъвършителя на твоята вяра – Исус Христос, и тази вяра ще експлоадира. Тази вяра е, която ще носи чудеса и знамения и велики дела, и тази вяра е тази, която ще донесе слава на нашия Всемогъщ Господ, и тази  вяра оперира чрез любов. Не вяра, за да станем велики, а вяра с любов към Бога и любов към ближния.

        В името на Исус Христос, благодатта и мира на Исус Христос да бъдат с вас. Да кажем:

АМИН.