Прощение и благодат

ПРОЩЕНИЕ И БЛАГОДАТ

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 19 април 2012г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/21968537

 

  Искам да изясним този въпрос, защото виждам несправедливост в нашите среди по отношение на ударените и наранените хора. И ние трябва да си вземем бележка. И аз призовавам служители, призовавам християни да станем разумни, да станем справедливи. Когато някой те нарани, според Божието слово, ти си длъжен да простиш на човека. Ти не си длъжен, защото човека идва и ти казва: „Ти си длъжен за пред Бога да ми простиш! Ти си длъжен, ако не простиш, на тебе няма Бог да ти прощава.” И ако осъзнаеш, колко много на тебе има Бог да ти прощава, ти с готовност ще идеш да простиш на човека. Дали човека ти се извинил или не, ти му прощаваш. Дали е виновен или не, ти трябва да му простиш. И да е виновен, ти трябва да простиш, защото ако не е виновен, ти няма какво да прощаваш.

Но има разлика между това, да простиш на човека и възобновяване взаимоотношенията ти с него – дали е осъзнал това, което е направил. Не просто да каже: „Ако има нещо прощавай.”

 Той  първо, трябва да осъзнае какво е направил и да се извини за това, което е направил.

  Второто нещо – човека трябва да поправи всички поражения, които е нанесъл на другия с всичките си възможности. Слушайте ме внимателно. Ако е говорил лошо за другия, трябва да отиде да каже на всяко едно място, на което е говорил – да каже: „Аз съгреших за това, че говорих така. Искам да се извиня и да ви кажа, че това, което казах не е верно, то е лъжа. Аз излъгах, аз бях ядосан и говорих, преувеличих, излъгах.” Не просто да каже: „Извинявай.” Разберете, покаянието, казва Библията иска плодове, иначе другото са приказки. Ние сме свикнали на приказки, фиктивно християнство.

  Знаете ли жената на Дерек Принс какво е направила? Когато е била в Ерусалим и имала служение – много преуспяващо служение, един пастир й завидял и направил всичко възможно, за да й вземе служението. И започнал да говори против нея така, че е успял да й разруши служението, но той не е успял да го вземе. Но накрая той отишъл при нея и й поискал прошка и тя му казала: – слушайте ме много внимателно всеки един. Много ви моля, братя и сестри, много моля в името на Исус Христос, внимавайте на тия думи! Тя му казала: „Аз ти прощавам веднага, само че имам една молба към тебе. Като се прибереш в къщи, вземи една възглавница с перушина, излез на балкона и нека вятъра да раздуха перата. И след като вятъра раздуха всичките пера, те моля да отидеш да ги събереш тези пера обратно във възглавницата, за да разбереш какво си направил. Защото ти можеш да кажеш: „извинявай”, обаче перата вече са отишли и ти си разрушил работата. И трябва да положиш усилия да поправиш това, което си разрушил – това се нарича покаяние. Реституция трябва да има. Така че, ако няма такова покаяние, възстановяване на взаимоотношенията в истинския смисъл на думата не може да има, защото човека не е осъзнал своята вина, не е признал своята вина и следващия път ще ти изиграе същия номер. Защото просто човека не се счита за виновен. Разбирате ли за какво става въпрос?

Обаче ние казваме на този, който е бил наранен – ти трябва да простиш, ти трябва да простиш. Човека казва: „Добре, ще простя.   Прощавам.” Да, ама ти трябва това да направиш, онова да направиш.      Вижте, хора, едно е да простиш, друго е нататък как ще продължиш. Защото в Библията има слова, които казват и аз искам да ви покажа някои слова, за да видите тези неща. Те не са така прости, както ние си ги говорим понякога. Много хубаво, много духовно звучи всичко, обаче е далече от практиката. Вижте какво казва тука, искам да обърнете внимание.

Тит 3:10,11 След като съветваш един, два пъти човек,

 който е раздорник, остави го, като знаеш, че такъв се

 е развратил, та от само себе си е осъден 

  Вижте какво говори Павел тука? – не казва: „прощавай, продължавай.” Да, ти трябва обезателно да му прощаваш. Дали човека се покайва или не, ти трябва да простиш. Обаче казва – остави го. Като съветваш,  като видиш тия неща, бягай надалече. Разбирате ли го това, хора? Внимавайте с кого влизате във връзка и взаимоотношение. Защото има взаимоотношения, които ще те заведат на добро място, има отношения, които ще ти разрушат живота. Има някои хора, които са си изградили взаимоотношения, които ви рушат живота. Просто свързвайте се с хора, които ще ви водят нагоре в Господа, които ще ви изграждат в Господа и се пазете от хора, които са като тръни, от които можете да се наранявате.

Такави хора като тази сестра, която ни е писала свидетелството, че сърцето й е било наранено от хора и т.н. И в един момент вече на хората им става трудно да прощават. Така че прощението трябва да бъде от сърце. Трябва да простиш, трябва да осъзнаеш какво Господ ти е простил и в същото време трябва да бъдеш мъдър. Исус казва на едно място –

Пазете се от хората, защото ще ви предават на съдилища.

  Това го казва, да, някъде в 24 глава на Матей го казва това. Пазете се от хората! Ще има хора, които ще ви убиват и ще мислят, че вършат Божията воля. И като става въпрос за такива хора, те за да мислят, че вършат Божията воля, това са значи хора, които вярват в Бога. Ще те убият в името на Господа и окото им няма да мигне. Я погледнете инквизицията, що народ са избили в името на Исус! На клада са изгаряли най-големите светии, на кръст са ги разпъвали, с какво ли не са ги измъчвали? Така че, хора, ходете меко, внимавайте! И ви моля, всеки един от вас ви моля, всеки който е фанатик – остави фанатизма, братко и сестро, много ви моля! Фанатизмът е най-големият убиец, фанатизмът убива хората, фанатизмът е закон, буква, която убива. Затова инквизицията е убивала, защото е държала буквата. И днес този дух на инквизиция върлува. И недай си Боже някой да изпадне в трудно положение, като се нахвърлят върху тебе.

  И аз искам и друго нещо да ви кажа, приятели. Бъдете внимателни да не обвинявате хората, които са болни и да им казвате, че това е проклятие, защото еди какво си са направили, както Йов. Оставете, на човека му е достатъчно, че е болен, за да го обвинявате. „Ти нямаш вяра, ти нямаш вяра, ти си под проклятие.” Оставете хората на мира. Ако можете да му занесете любов и спасение, да, но не закон и убийство. Тези, които са в трудно положение, трябва да ги да ги спасяваме, не да ги убиваме. Искам да ви кажа – има много несправедливост, много фанатизъм. Исус каза: “Обичай Бога, обичай ближния си”. И аз ви казвам също – ако не можеш да направиш добро на другия, поне не му прави зло. Моля всеки един брат, моля всяка една сестра, не си правете зло един на друг, оставете нещата в ръцете на Господа. Да не мъчим братя и сестри, да се откажем от инквизицията като средство за решаване на въпросите. Нека да хванем любовта, да следваме любовта, с слюбов да си служим един на друг, казва Библията.

 И истината трябва да я държим с любов. Ако говорите на някого истината от Божието слово и тази истина не я говорите с любов, по-добре не я говорете. Защото истината лишена от любов е закон. Истината, словото, лишено от любов е буква. Любовта дава живот на всичко. Бог е любов. Така че нека любовта да ви движи.

 Не се хапете един друг, не се ядете един друг, обичайте се. Трябва да можем да обичаме и враговете си. Ето, направил ти някой нещо, говорил против тебе, писал, лъгал, правил, остави го бе, остави го. Слава на Бога да бъде! Благодари на Господа, благослови човека и кажи:

 „Боже, аз Ти благодаря, че Ти си ме направил достоен да страдам. Благодаря Ти, че Ти си ме сметнал за достоен да говорят лъжи против мене. В Твоето име, Ти си казал, че голяма ще бъде наградата ми на небесата. Защо трябва да се оплаквам. Слава на Тебе, Господи.”

Нека да говорят, нека да правят, това ти трупа горе на небесата награди, богатство, изобилие, радост, любов. Разбирате ли? Казва се в Библията, че

всеки един, който желае да живее благочестиво, ще бъде гонен 

  И ти казваш: „Защо ме гонят?” – Защото живееш благочестиво. Ама, чакай да ти кажа нещо. Дяволът като дойде да те атакува, той няма да дойде да ти каже: „аз те гоня.” Че ти ако разбереш, че си гонен, ти ще се радваш! Той ще те обвини и ще ти каже колко си черен. Ще те обвини и ще ти каже, че нищо не ти е наред и затова си гонен. Това е много интересно. Никога дявола няма да дойде да ти каже, че те гони, ние се караме, ние се биеме. Не, не, не. От едната страна могат да се бият, от другата страна никой не се бие. От другата страна е гонен. И когато си гонен, благодари на Бога, отдай Му славата.

 Но да се върнем на това – за да има истинска реституция и истинско възстановяване на взаимоотношения след грехове, трябва да има така наречения плод на покаяние. Исус каза:

 Принасяйте също и плод достоен за покаяние

   За да се принесе плод достен за покаяние, има нужда от време. Затова има нужда да се изпитват нещата. Да се види наистина има ли го това покаяние или го няма. Не трябва просто да вярваме на думи, трябва да се вярва на дела.

 Любовта ви да не бъде с думи и с език,

но на дело и в действителност.

   Вижте колко е силно словото – на дело и в действителност. Казва:

 вяра без дела е мъртва, покаяние без дела е мъртво.

 Тоест, нещата се виждат – има плод. Ти започваш да виждаш този плод.

  И аз искам да ви кажа: това, което съм забелязал с годините е следното. Това вярвам е много важно. Забелязал съм, че много хора имат истинско затруднение с покаянието. Затруднение да си признаят, че са виновни, да паднат по гръб и да кажат: „Наистина съм виновен.” Ама наистина да каже, че е виновен и че е направил нещо, че наистина го е направил, не просто „съжалявам.” Да каже: „Виновен съм, наистина го направих, виновен съм. Осъзнавам го с цялото си същество, че това което направих е несправедливо и аз съм виновен.”

 Това е първата стъпка – осъзнаване на вината. Не просто дума. Ние сме обърнали християнството на приказки и декларации. Вижте, пред Бога това няма значение. Бог гледа какво има в сърцето ти, Той не ти гледа устата, гледа сърцето. Ако в сърцето го няма, забрави за устата. Може да изповядваш до пришествието и пак нищо няма да стане, ако го няма в сърцето. Покаянието е да се разкъса сърцето, казва Библията. Да съжалиш така, че сърцето ти да се разкъса, не дрехите – това е покаяние. И когато ти съжалиш, изповядаш и не само съжалиш, но вземеш решение, на практика решение за друг начин на живот. Хората като те видят, ще кажат: „Той дотука беше такъв, оттука нататък има коренна промяна. Виждаме, че човека е променен, все едно виждаме различни хора.” Това е покаяние. Тогава вече могат да се възстановяват в истинския смисъл на думата взаимоотношенията, така че да няма абсолютно нищо помежду ви. Но ако този процес на покаяние не присъства, не може взаимоотношенията да бъдат абсолютно същите. Това трябва да го разберем, защото доверието е разрушено. Прощението го има, но доверието го няма. Разбирате ли за какво става въпрос? Ти не можеш да се довериш по същия начин, по който си се доверил преди това, докато не видиш истинска промяна. И Господ иска наистина да се променяме, но аз това, което забелязвам между християни е, че има конфликти с години. Карат се, плюят се с години и нито от едната страна виждам някакъв резултат, нито от другата. Ето, това не е правилно и не е добро.

  Освен това, искам да ви кажа – има случаи в Библията, в които се казва, че трябва да има мъдри хора между нас, които да могат да отсъждат справедливо. Обаче, забележете в Стария завет се казва да изследваш внимателно, не просто а-ху „прощавайте”, всичко е наред. Да се изследва внимателно случая и след като се изследва, тогава да се вземат решения. Ама не решения да се обвини невинния и да се оправдае виновния. Защото в Библията се казва, че оня, който казва на бялото черно, а на черното бяло е мерзост пред Бога. Оня, който казва на доброто зло и на злото добро е мерзост пред Бога и е проклет, казва Библията. Така че, трябва да внимаваме да не  изопачаваме нещата, да не ги извъртаме и под егидата да си прощаваме, да извъртаме справедливостта на Бога. Когато вече всичко е ясно кое е право и кое е криво, тогава вече идва момента да прощаваме, тогава идва момента на възстановяване на взаимоотношенията и тогава вече наистина истински да се възстановяват взаимоотношения за слава на Бога пред църквата и пред света. Но ние трябва да се научим да си признаваме грешките и греховете и трябва да се научим наистина да се покайваме. А не – „Брат, ако нещо съм ти съгрешил прощавай!” Какво е това? Ако нещо си съгрешил? Какво е това? Нима “ако” или наистина е съгрешено и ако е наистина, осъзнаваш ли това, което си направил? Смяташ ли да го повтаряш това, което си направил или мислиш, че си прав? Разбирате ли за какво става въпрос тука? Така че, приятели, в това отношение ние трябва да си взимаме бележка и аз наистина смятам, че правда и справедливост много липсват на тялото Христово в момента.  Невинни хора са обвинявани понякога, виновни хора са оправдавани.

  И най-накрая, нека да ви кажа едно нещо: „Кой какво направил.” В крайна сметка не е ли Бог съдията? Един ден ще се качим при Него и Той ще отсъди делата на всеки един от нас, за какво да се занимаваме да съдим? Кой какво е направил не знам кога? Можем ли ние да отсъдим правилно и справедливо всяко нещо? В този свят толкова се изопачават нещата. Нека да гледаме напред, нека да гледаме да спасяваме този свят, да не внасяме съблазън, да се смиляваме за хората, да проявяваме любов, милост и да вървим напред. В крайна сметка да ви кажа, има случай, в който Павел и Варнава не се разбраха. Единият казва: „Ще вземем Марк”, другия казва: „Няма да го вземем, защото той ни остави на острова”, и не се разбраха. И какво стана? Ами единия тръгна на едната страна, другия на другата и от двете страни почнаха да си вършат Божията работа. В крайна сметка не всички ще се разберем. Отиваш и вършиш работата. Ето, сега например аз идвам в България. Защо отивам на едно място и защо не отивам на друго място. Ами, ще ви кажа една проста причина, поради която отивам на едно място, а на друго не. На едно място не ме искат, на друго място ме искат. Много проста система. Отивам там, където вратата е отворена. Приемам я като отворена от Бога врата.

Вече кой с кого какви отношения има, това е отделен въпрос. Аз нито знам, нито искам да знам биографията на хората и Божиите служители, нито ме интересуват. Всеки един ще застане пред Бога и ще дава отчет. Моята работа е да си върша моята работа – вървя си напред, проповядвам си словото и си върша работата пред Бога. Ето, това е, което аз мога да ви кажа по тези въпроси. Останалото вече, който се занимава с тези неща, да се занимава. Моята работа да проповядвам. Бог ми отваря врата някъде, отивам да проповядвам. Не питам кой какъв е, нито питам какво е правил и не се интересувам от биографията на никой. Вървете с вяра и вършете работата на Бога. Радвайте се, благодарете на Господа и вървете напред. Амин.  Това е, което мога да ви кажа по този въпрос. Бог да ви благослови в името на Господ Исус Христос.

  В крайна сметка искам да ви споделя – да се научим да се обичаме едни други и да си помагаме едни на други, това е нашата работа, която трябва да вършим. “Да”, “да” и “не”, “не”, останалото от лукавания. Моето желание за България е такова – в България, Божието учение да се разпространи по домовете, по църквите, да се спасяват хора, да се обучават ученици, да се разделят групите – не казвам разцепление, а разделение на всяко едно място да има църква, на всяко едно място да има група, по един прост начин. Двама или трима събрани в името на Исус, словото Божие и молитвата, това е и вървите напред, приятели. Не се обръщай назад, не се интересувай кой какво е направил, не се съблазнявай.

Знаете ли колко много хора отпаднаха сега, че този служител бил това, че оня направил това? Нищо не можем да разбереме. Не можеш да разбереш неща, когато не си бил там, нито знаеш какво е и каква ти е на тебе работата? Кой те е поставил съдия и делач? Моята работа е да проповядвам Евангелието. Не се оправдавайте със служители кой какво направил и какво не направил. Вървете напред, гледайте към Господа. Той е прекрасен и толкова народ умира, умира. Всеки ден умират хора, не знаят Христос. Има толкова много необучени хора. Започнете да ги обучавате и да расте Божието дело, да се залее цялата страна с растящи групи, да има една мрежа, да покрие страната. Християнска мрежа от хора без имена, хора без велики позиции, хора, които не ги знае никой, просто хора, които вярват в своя Господ Христос. Хора, които обичат другите и искат да се спасяват другите, искат да обучават ученици, искат да расте Божието дело, пък каквото ще да става. В крайна сметка този свят отминава, това е. Да се залее цялата страна, да се образува една верига, една мрежа из страната, пък нека други да се карат, нека да се хапят, ако искат, но ти иди и върши работата на Бога.

  На мен много ми харесва това, което Мария Етер е казала. Говори се против нея много, дори мисля, че Джон Александър Дауи започнал да говори срещу нея, който е бил много велик служител. Говорил против нея, защото не е разбирал начина, по който тя служи. И я питат: „Ти защо не кажеш нещо. Пишат против тебе, говорят против тебе в пресата, защо не кажеш нещо?” Тя казва: „Господ не ме е пратил да се защитавам, Господ ме е пратил да проповядвам Евангелието.” Ето това е. Нашата работа не е да се доказваме колко сме прави, нашата работа е да проповядваме Евангелието. Христос е прав. Прав ли съм аз? Крив съм, всички сме криви. Той ни прави праведни и оттука нататъка тръгваме да оправдаваме и другите. Ето, както казва брата, и в Иран, и в Китай е пълно с домашни църкви навсякъде, расте.

Ще кажете, ама то е анархия. Еми, нека да стане една такава анархия, нека се залее страната с домашни групи да я видим тая анархия! Да хванем да изцедим всичко ако можем,  да стегнем в структури, така че да не могат да дишат хората, да не могат да дишат църквите, със закони да ги оковем отвсякъде. Това ли е живота? Това, което трябва да бъде в църквата е Христос. Няма ли го Христос, можеш да имаш цялата структура, Христос няма ли го, нищо нямаш. Нека да се загрижим дали Христос е в църквата.

  Искам да ти кажа, че Христос може дори да е в спалнята, може дори в мазето да е, ако ти отидеш там и се съберете там. На тавана можеш да отидеш, на работното място, в подлеза, в парка, навсякъде може да е Христос. Където двама или трима се съберат в Неговото име. Ние можем да говорим доктрините, колко може да има нужда от това и от онова, за да има Христос. Оставете тая работа, дайте простотата. Ако тръгнете с тая простота ще видите, че Господ ще издигне служители без големи имена, обаче с голяма сила. Има само едно велико име, но нека да бъдем служители със сила отгоре, служители с чисти сърца, да си изчистим сърцата си, да се научим да се обичаме и да отхвърлим всичко друго. Да ходим да спасяваме света и да обучаваме ученици, това са две неща. Какво толкова има?

 Бог да ви благослови, приятели. Някои доктрини така са хванали умовете на хората, че не могат да се освободят от тях. Нека да се освободи помазанието, нека да се освободи учението, нека да започне да расте във всяка къща, във всеки дом, във всяка махала, във всяко едно село. Във всяко едно място да се събират хората с вяра в Бога. И да се зачита Христос на първо място. Казвам, Христос да е в центъра.

 На основата на апостоли и пророци,

обаче крайъгълен камък е сам Христос.

   Трябва да не забравяме крайъгълния камък Кой е. Крайъгълният камък е Христос и І Коринтяни 3:11 се казва:

 Никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос

  Това е положената основа – Исус Христос. Всичко друго можеш да положиш, няма ли го Христос, всичко отива на кино. Вземете Божието слово в ръцете си, имате небе над себе си, отворено за молитва в името на Исус. Какво още ти трябва? Имаш словото в ръцете си, имаш небе над главата си, отворено чрез кръвта на Исуса Христа. Защо винаги чакаш да дойде някой папа? Нямаме нужда от папа. Папа значи баща. Бащата е един, казва Исус – Бог Отец. Никого не наричайте баща, казва, никого не наричайте папа, един е Бащата. Един е учителя Христос. Ние всички сме работници, ние сме служители от плът и кръв. Знаеш ли колко лесно се смущаваме ние? Само като чуеш една лоша новина. И сме хора, затова оставете папите и се обърнете към небесния си Баща. Знаете ли Кой ще ви отвори небето? Не папата ще ти отвори небето, Христос ще ти отвори небето. Името на Исус отваря небето, Святия Дух те вод пред трона на Отца, това е истината. Бог е направил така, че има нужда само от един посредник между Бога и човека и това е човекът Исус Христос, казва Библията.  Човекът Исус Христос – единствения посредник между Бога и човека и не забравяйте, че Той е и човек, и Той е Бог, Той е посредникът. Няма друг посредник. Аз не съм ви посредник, аз съм просто един работник, просто един ученик.

Едно име е важно и това е името на Исус Христос. И ако вие хванете Неговото име, чрез вяра в Неговото име ще вършиш нещата. Неговото име направи този човек здрав. Тази вяра, която е чрез Него, казва Библията, това е което върши работата. Върнете се, аз призовавам всеки един християнин, всеки един служител, върнете се към простотата на Божието Евангелие, върнете се към простотата на Божията благодат. Да се върнем към благодатта. Четете посланието към Галатяните. В момента се намираме в галатянския проблем. Галатяните показват, че хората са започнали да разчитат на дела, хората са започнали да разчитат на хора. Павел казва –

 ако аз угаждам на хора, няма да съм Христов слуга.

О, несмислени галатяни, кой ви омагьоса вас, пред които очи Исус Христос беше ясно очертан като разпнат? Стойте твърди в свободата, която Исус ви освободи и не се заплитайте отново в робско иго.

   Пазят дни. Ето тука постоянно  някой се обажда – събота ли да пазим, неделя ли да пазим? Абе, къде се намирате, бе хора? В кой завет се намираме, та дни да пазим ние? Погледнете Галатяни казва:

 Вие пазите дни, седмици, месеци.

 Безпокоя се за вас да не съм се трудил напразно.

 Има една съботна почивка, казва Библията, и да се боим да не се окаже,

че някой не е влязъл в тази съботна почивка. 

  Исус Навиев не е дал тази съботна почивка. Тоя почивен ден е един – това е денят на Божията благодат. И тръгват да пазят събота, други тръгват да пазят неделя. Всеки пази нещо. Евангелието се превърна в окова, вместо да се превърне в свобода.

Ние сме призвани на свобода, само да не използваме свободата като повод да угаждаме на плътта, но сме призовани на свобода. Стойте твърди в свободата.

  Четете Галатяни, четете Римляни да видите къде е благодатта. Четете Ефесяни 2 глава:

По благодат сте спасени, чрез вяра,

не чрез дела и то не от самите вас, това е дар от Бога. 

  И вярата е дар от Бога, и благодатта е дар от Бога, и спасението е дар от Бога, за да не се похвали нито една плът пред Него. Той ни е създал за добри дела, които идват в резултат на това, че ходим в Божията благодат, а не които ще ни вкарат в Божията благодат. Дървото дава добър плод, защото е добро дърво. А лошото дърво не може да даде добър плод. Добрият плод е признак за добро дърво. Ако ти имаш добри дела в живота си, това е признак, че си добро дърво. Ако имаш лоши дела в живота си, това е признак, че нещо не е наред. Трябва да се промени вътре и тогава плода ще се промени отвън. Недейте да лъскате плодовете и листата, променете корена на листата. Това е Божието учение, коренът, вътрешното.

 Не е юдеин оня, който е външно такъв, а оня, който е вътрешно такъв, казва Библията

   Вътрешно. Ние вярваме, че Бог е благословил Израел, вярвам че Той е благословил юдеите, че има специален план за нас. Разберете обаче – има нещо повече от това. Юдеин е този, който е вътрешно такъв. Авраамово потомство е този, който вярва в Христос в семето на Авраам. Ако ти вярваш в Христос,  ти си Авраамово потомство. Нека да не отиваме в плътта, а да влезем в Духа на нещата, да влезем в истинското Евангелие. Четете Галатяните и ще видите за какво става въпрос там. Павел казва –

 ако аз бях проповядвал закона обрязването, нямаше да ме гонят, щеше да се премахне съблазънта на кръста, но сега ме гонят заради кръста.

  И какво казва той?

 Никой повече да не ме безпокои с такива работи.

   Павел казва и аз казвам – недейте постянно да пишете за такива дреболии, които просто не знам какво да кажа. Нека никой, казва Павел да не ме безпокои с такива работи, защото казва:

 Аз няма да се хваля с нищо друго, освен с кръста на Христос, чрез който кръст аз съм умрял за света, светът е умрял за мене.

 В Исуса Христа нито обрязването има сила, нито необрязването.

   В Исуса Христа плътски действия отляво, отдясно, нямат сила. Какво има сила? Новото създание, нов човек, нов живот. Ето това е, което има сила.

  И приятели, аз ви предлагам да се върнем към това евангелие, което Павел говори, към това евангелие на Божията благодат, от което сме отпаднали и сме влезли в Галатянския синдром. И Павел казва следното нещо:

 Чудя се как вие можете толкова скоро да оставите Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат и да се обърнете към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които искат да изопачат или да извратят Христовото благовестие. И той казва – ако ние или ангел от небето ви говори друго благовестие, нека бъде проклет. Пак както казахме, пак казва Павел, ако някой ви проповядва друго евангелие, нека бъде проклет.

   Двойно проклятие върху фалшивото евангелие. Трябва да внимаваме какво евангелие проповядваме, защото виждате, че Павел предупреждава два пъти за проклятие в Галатяните. Истинското евангелие на Божията благодат.

  Аз искам да ви кажа – греховете ви са простени заради Неговата кръв, имате спасение заради Неговото дело на кръста. Предайте се напълно в Неговите ръце. Нека плътта ти да умре на този кръст, нека твоите плътски желания да умрат на този кръст и нека чрез Духа да живееш, чрез Духа да умъртвяваш плътските действия. Ключът не е озаптяването, а следването на Духа.

 Чрез Духа  умъртвявай телесните действия. Ако сте водени от Духа, не сте под закон. Ако сте управлявани от Духа, не сте под закон. Ако сте управлявани от Духа сте Божии синове.

   Нека Духът да води. Не буква, която убива хората. Трудно ми е понякога да говоря на някои хора, които хващат буквата на нещата. Нека ходим в Духа, нека ходим в любовта и вярата.

  И в името на Исус, искам тия окови да паднат от Христовата църква. Нека да паднат тия окови, нека да експлоадира Христовата църква, дунамис, силата на Бога да експлоадира в църквата. Аз ви казвам, като хванете истинското евангелие, силата на Бога ще действа безпрепятствено и съвършено, ще се освободи  едно голямо помазание в църквата, защото Господ подписва истинското евангелие, Господ подписва истинското благовестие. Когато започнем да го живеем, ще има подписа на Бога, ще има свръхестествени чудеса, знамения, велики дела. Нека да разрушим оковите на фанатизма, да разрушим оковите на буквата, да разрушим оковите на мъртвата религия, да разрушим оковите на модернизма и на либералното учение. Нека да тръгнем в истинското евангелие, независимо дали е старо или ново, истинското Божие слово да хванем и да живеем според него. Алелуя. „Благодарим Ти, Господи и Ти отдаваме слава и хвала.”

Това искам да ви кажа – изкореняваме духовен рак от църквата. В името на Исус Христос, освобождение идва, крепости падат. В името на Исус, нека да паднат тия крепости, нека да падне това робство. В името на Исус откровение, светлина да дойде върху Христовата църква в мощното име на Исус Христос от Назарет.

 „Боже, благодаря Ти.”

  Дадох ви стихове днеска.  Давам ви за домашно за другия път, всеки един да прочете посланието към Галатяните, ама внимателно, като имате предвид какво съм говорил днеска. Шест глави са, не са толкова много. Ще прочетете бавно, на глас, внимателно.

 Павел, слуга и апостол Исус Христов

   и т.н. Прочетете го внимателно, защото това ще донесе ново откровение върху вас. Вижте,

 Павел, апостол, тоест изпратен, не от човеци обаче,

не от човеци, нито чрез човек.

   Дори не е бил ръкоположен от човек. Помолиха се над тях, обаче измежду тях нямаше нито един апостол. Помолиха се и ги изпратиха /13 глава на Деяния/. Имаше пророци и учители и апостола изпратен. Вижте,

 Апостол, ама не от човеци, нито чрез човеци, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, който Го е възкресил от мъртвите.

   Какво ще кажете за апостол Павел? И по-нататък, ако погледнете във втората глава, какво казва апостол Павел. Той казва, че Евангелието дори не го е получил от хора!

 По откровение от Бога  и дори не се допитал до плът и кръв, а се е допитвал до Бога.

   Разбира се, това е Павел. Не всеки е така, но аз искам да ви покажа колко много този човек е зависел от Бога. Колко много е зависил от Бога и колко много е наблягал на Бога, а не толкова на хората. И вижте колко е интересно тука това.

 Галатяни 2:3 Но даже и Тит, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже и то поради лъжебратята, които се бяха вмъкнали в църквата да съгледват свободата, която имаме в Христа, за да ни поробят

   Значи, има лъжебратя, които влизат в църквата ти, в твоето общество  и започват да те оковават – пази съботата, пази неделята, пази това, пази онова. Що не пазиш това, що не правиш онова и почват да те оковават.

 На които обаче, нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъдва с вас истината на благовестието

   Знаете ли, че всъщност има случаи, в които не трябва да се отстъпва, за да пребъде истината на благовестието, защото те ако бяха отстъпили, хората щяха да кажат: „А, след като Павел и Тит го правят, значи и ние можем да го правим”, и се изкривява учението. Но той казва – нито за час не отстъпихме да им се покорим. Ние трябва да се покоряваме на истината, не на лъжата и на заблудата.

 за да пребъдне с вас истината на благовестието

   Богато, богато послание. Препоръчвам ви да го прочетете това послание и ако някой получи нещо от това послание, пишете ми на имейла, нека да изучаваме.

  Благодарим на Бога за това. Нека Бог да ви благослови.