Позволи на Бог да действа

ПОЗВОЛИ НА БОГ ДА ДЕЙСТВА!

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 10 май 2012

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/22489205

        За Бога няма разстояние. Времето и разстоянията не са пречка за Бога. Той е извън времето и разстоянията, защото знаете, че нашия Бог е вечен. Той е създал времето, Той е създал пространството и Той владее всичко това. Така че, Той може от разстояние също така да изцелява и даже в различно време. Например, днес сме записали свидетелството, някой го слуша след един месец и може да получи изцеление в момента, в който слуша.

Така че, за Исус няма болест, която Той да не може да изцели, няма демон, от който да не може да те освободи, няма проклятие, което да не може да разчупи. За Него всичко е възможно. Ние просто трябва да разширим сърцата си и да започнем да вярваме за Него, това което Той може да направи. Не само с умовете, но и със сърцата. Няма ситуация, в която ти да се намираш, която да е толкова трудна и тежка, че Той да не може да я промени. Това означава Господ или Владика, Някой, Който владее, Който господарува. Няма нещо, което да не в Неговата власт. След възкресението Си, Той заявява в Матей 28:18:

Цялата власт се даде на Мене на небето и на земята 

         Цялата власт и на небето и на земята. Няма по-голям от Него на земята. Неговото име е най-голямото на земята. Той е на небесата,  но името Му работи тука чрез нас. Когато ти сложиш Неговото име в устата си и имаш вяра в Неговото име в сърцето си, тогава се случват същите неща, които са се случвали преди 2000 години, когато Той е ходил по земята, и след това апостолите са се движили. Просто трябва да вземем Неговото име в устата си и да го поставим Неговото име и Неговото слово вътре в сърцето си. Да се облегнем на Него – ако можеш да се облегнеш на Господа, така както си се облегнал на стола, на който седиш или на леглото, на което лежиш. Защото сега аз съм седнал на един стол и съм се облегнал, но не си мисля, че стола може да ме излъже. Макар че стола е по-несигурен, отколкото Господ, не знаеш в кой момент стола може да се окаже, че е счупен и в един момент падаш на земята. „Но който се облегне на Господа, няма да се посрами”, казва Божието слово. Така че благодарим на Господа за всичко това.

        И аз знам, че има много хора, които са в нужди. И аз ви говоря сега за всичките нужди, защото при Исус няма област, в която може да работи и друга, в която не може да работи. Той е Господ на всяка област на твоя живот, стига да го допуснеш да бъде Господ на всяка една област на живота ти. И ако Ти му позволиш, тогава Той ще сложи своя ред, защото където допускаш Духът на Бога да бъде Господар, в която област допуснеш Духа на Бога да бъде господар, в тази област на твоя живот ще имаш свобода. В която област от твоя живот ти допуснеш Божия Дух да бъде господар, да бъде шеф, да бъде директор, в тази област ти ще преживееш освобождение и свобода, независимо дали е в тялото, дали е в душата, дали в семейство, или финансите. В която и област да се намира проблема, ако ти успееш да допуснеш Христос да управлява в тази област на живота си, ще видиш чудесата на Бога в твоя живот. Това е най-трудната част. Най-трудното се оказва да разпънеш собствената си плът на кръста. Най-трудното се оказва

да представиш тялото си в жертва жива, угодна на Бога,

         Тоест, да се предадеш, да се отдадеш на Неговия олтар. Това е най-трудната част. Това, ако успееш да го направиш и това можеш само чрез Духа да го направиш, както Христос представи Себе Си чрез Духа, така и ние трябва да се представим чрез духа в жертва. Както Той беше разпнат на кръста, така и нашата собствена плът и его, егоизъм, егоцентризъм трябва да бъде представен на олтара, за да може Той да те вземе. И Той ще вземе всяко нещо, което е на олтара. Господ взима онова що има и онова, което е на олтара. Ако ти можеш да представиш себе си във всяка област от живота си на олтара, тогава ще видиш за какво става въпрос. Тогава ще видиш какво значи сила, тогава ще видиш що значи благодат. Не говоря за фанатизъм, говоря за истинско нещо, сърдечно нещо. Не говоря за доктринално нещо, защото Господ не гледа на доктрини. Той не гледа на ума ти, Той гледа на сърцето ти. Освободете сърцата си да бъдат истински. Господ иска истина, искреност в това сърце. Иска това сърце.

Да възлюбиш Господа, Твоя Бог с цялото си сърце, 

        Виждате ли къде е ударението?

Да възлюбиш Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.

        Ето, това е най-голямата заповед, така че, това е което трябва да правим. Някои са се оковали с прекалено много доктрини, много книги четете. Някои толкова са се оковали, че не могат да мръднат. Ако учението, което си приел те сковава и те плаши, и те разстройва, по-добре го остави. Христос не дойде да ни разстройва и да ни плаши. Той дойде да ни освободи, Той дойде да ни спаси, Той дойде да ни даде живот и то изобилен и вечен. Така че, ако си в истинското служение, в истинското евангелие, ако следваш истинския Господ, тогава ще преминаваш от робство в свобода и от свобода към свобода; от доверие към вяра и от вяра към вяра; от срам към слава и от слава към слава; от слабост към сила и от сила към сила. Ето това става. Ако се получава обратния път надолу, нещо не е наред. Обърни се.

        Казвам ви – излезте извън къщата си, погледни нагоре и ще видиш, че има небе. Навсякъде има небе. Навсякъде по тая земя има небе и навсякъде човек може да призове името на Господа. Навсякъде можеш да бъдеш чут, ако използваш правилното име и идваш при Бога с правилния Дух.

       Не осъдителен дух, както онези две сестри, някои се сещат на службата в петък на Бачо Киро. Едната сестра казва – Чудя се защо, моята сестра е по-грешна от мене, пък тя прие Святия Дух, пък аз не го приех. Толкова естествено го каза и колко естествено се разбира, че не разбира за какво става въпрос. Именно затова, защото си мисли, че тя е по-праведна от другата. И изпълни това, което е Лука 18 глава от 9 стих нататъка. Фарисеят, който каза –

Благодаря ти, Боже, че не съм като тоя грешник тука

        и започна да изтъква какво прави и си мислеше, че щом прави много, ще получи благодатта. Не щото правиш много получаваш благодатта, а защото получаваш благодатта, ще правиш много. Винаги коня трябва да бъде пред каруцата, а не каруцата пред коня. В Библията се казва:

По благодат сте спасени, тоест дар,

 чрез вяра и тя не е от вас, и тя е дар от Бога 

        По благодат сте спасени. Спасението е по благодат, подарък и  вярата и тя е по благодат. То нищо не остана от нас. 

Не чрез дела казва, за да не се похвали нито една плът. 

        Спасението по благодат, вярата по благодат, живота по благодат. Всичко ти е дар, за да не се похвали нито една плът, казва. И после казва, че

Ние сме Божие творение, създадени за добри дела 

        Тоест, спасението, новото създание, Бог вече го твори, създал е ново създание и чрез Неговата благодат, Той го е създал за добри дела, но първо ти получаваш спасението, първо получаваш вярата, първо получаваш новорождението и вече един път създаден, нов човек ставаш. Тогава вече тоя нов човек, създаден за добри дела, започва да върши добри дела, защото просто е добър. Както едно добро дърво, започва да дава добри плодове. Когато дървото е круша, то просто дава круши. Когато е трън, той просто дава тръни. Така че не можеш от тръна круша да извадиш. Може тръна да се напъва колкото иска, но круша няма да извади, нито ябълка. Това е естественото положение – новото създание, добрия човек дава добър плод, не защото се напъва, а защото това е естеството. Доброто дърво по естествен път дава добър плод. Така че, скъпи приятели, ето точно това е, което се получава. И когато нещата са в нас наред вътрешно, ще бъдат наред и външно. Ако виждаш, че в живота ти отвънка нещата не върват – има спирачки, има контри, има неща, които стават, нещо не е наред, значи не са проблемите отвън, проблема е вътре. Бръкни в сърцето, разбутай нещо, позволи на Бога да влезне тука, с кръвта да измие. Може би трябва да изповядаш грехове, да ги признаеш, може би трябва да отидеш при някого и да кажеш – „Извинявай, прости ми, прости ми за това, което говорих. Прости ми за това, което направих” и го казваш какво е. „Извинявай”, може би трябва да кажеш. Може би трябва да отидеш при Бога и да кажеш – „Боже, аз съгреших. Аз направих това и това, ама не ти казах. Прости ми, Господи, че не ти казах.” И Господ, ще ти каже – „Ей, синко, ами аз не знаех, че си го направил ти това нещо!” Не, Той знае всичко. Може би ще трябва да се сбогуваш с непростителност спрямо някои хора и да ги оставиш на мира. Ако тормозиш някого, трябва да го оставиш на мира.

        Така че, скъпи хора, имаме нужда наистина да разберем, че онова което е вътре в нас, в сърцата ни е онова, което има значение пред Бога. Не всичката религия, която имаме в умовете си. Понякога трябва всичкото това да го извадиш и да го хвърлиш и да четеш Библията с чисто сърце. Да четеш Библията със сърцето си. Можеш ли да четеш Библията със сърце? Просто тя да се отпечата в твоето сърце. Дали можеш да го направиш това нещо? Това би било прекрасно. Да четеш Библията с отворено сърце и да поглъщаш духовната храна и да позволяваш на Библията да те чете също. Да позволиш на Библията да те чете, Библията да те поучава, Библията да те променя. Бог ще ти говори чрез нея и ще ти показва области, в които да се променяш. Не да променяш другите, а да променяш себе си, защото тогава ще дойде благословението в живота ти.

        Аз виждам отворена врата за благословение. Виждам слънцето ярко да пече, да грее в живота ти, но просто трябва да извадиш мърсотията да я грее слънцето и където има червеи, където има мърсотии, гнусотии, всичкото това като го напече слънцето, ще го дезинфекцира, ще го изчисти. Слънцето на правдата трябва да огрее сърцето ти, ако има неправда в живота ти, трябва да се махне. Неправдата трябва да се махне и

слънцето на правдата да изгрее в сърцето ти

с изцеление в лъчите си

и тогава изцелението  идва. Правдата носи изцеление. Нека кажем заедно – Правдата носи изцеление.

       Аз искам да ви прочета в тази връзка един прекрасен стих. Вие го знаете, той се намира в Яков 5:16. Казва се – тука има един превод интересен, Amplified се нарича на английски. Аз наистина ще започна вече и да чета Новия Завет на гръцки, защото много интересни неща има в оригинала.Тука се  казва:

Изповядвайте един на друг греховете си /вашите падения, вашите неправилни стъпки, вашите грехове/, молете се също един, за за можете да изцелеете

        Понякога хората трябва да си изповядат греховете един на друг, защото има случаи в които хората отиват само при Бога да се изповядат и казват: „А, къде ще му изповядам аз на него!” Обаче, понякога трябва това нещо да се направи. Може да е е пречка, за да бъдете изцелени. И по-нататък се казва:

Голяма сила има в усърдната молитва на праведния

 или на праведника

        Голяма сила има усърдната молитва на праведния. И сега този превод казва – настойчивата молитва на праведния има голяма сила(Сърдечната молитва на праведника има голяма сила, постоянната молитва на праведника има голяма сила). Но това, което се казва е Trеmend this power available – Прави огромна сила на разположение, дава огромна сила – Динамитна сила, динамична сила, работеща сила, в резултат на твоята усърдна молитва, обаче забележете казва се на праведника. Трябва праведен човек, виждате ли? Кой човек е праведен? Който е оправдан чрез кръвта на Исус. Кой човек е праведен? Който не постъпва несправедливо. Колкото и учудващо да е в християнския свят има несправедливост и когато един е несправедлив спрямо друг, как очаква да има голяма сила в молитвата си, кажете ми. Моли се на справедливия Бог, а върши несправедливости  и очаква сила да има в молитвата. Няма да стане. Затова и на такива хора молитвата им става безсмислена. Могат да викат, да викат, обаче то не става само с викане. Въпросът е какви са взаимоотношенията ти с Бога и Той казва – „Докато не си оправиш отношенията с брат ти, не искам да слушам молитвите ти”. Затова казва, вижте нашия религиозен начин на действие какъв е. Ние казваме така – „Имаме проблем, дай да се молиме да се реши проблема”, а  Исус казва така – „Ако има проблем, остави дара си на олтара, тоест преди да застанеш и да се молиш, отиди и се оправи с брат си и тогава ела да ми се молиш”. Защото, ние когато трябва да взимаме решение, да прощаваме или да се покайваме трудно го правим, понеже това е една неприятна част. По-лесно е да се молиш, отколкото да се покаеш. По-лесно е да се молиш, отколкото да простиш. И понеже тая част е неприятна и изисква вътрешна промяна в човека, човек предпочита да прави дълги молитви, но да не се покае. И ето, точно тия молитви не са резултатни. Ето виждате, тука се говори за праведен човек. И ние трябва да разберем, че който е праведен, той не върши неправда и който е неправеден, просто трябва да спре да бъде неправеден. Това, че изпълнява и върши религиозни дейности и че има титли, ако върши неправда, просто Господ няма да послуша. Вижте, има един много интересен псалм. Аз даже не знам дали ще го намеря тоя псалм, но в него се казва следното нещо:

Ако в сърцето си гледам благоприятно на неправда,

 Бог не би ме послушал

        Някъде 86-ти псалм мисля, че беше. Ако в сърцето си гледам благоприятно на неправда, Бог не би ме послушал, тоест това е едно предупреждение към хора, които мислят, че могат просто ей така да си вършат нещата и Господ въпреки това да им слуша молитвата. Не, Той казва, ако в сърцето си ти имаш неправилно отношение, гледаш на неправдата, одобряваш неправдата, вършиш неправдата и въпреки това идваш да ме молиш, няма да те послушам, казва Господ. Виждате ли пречка за молитва. И не говорим за фанатизъм, не говорим изобщо за перфекционизъм. Говорим за абсолютно нормални неща. Ти да знаеш как да се държиш нормално с другия човек, да знаеш как да кажеш дума на другия човек, да знаеш как да се извиниш, да знаеш как да си поискаш прошка, как да простиш, как да се покаеш. Покаянието се оказва много голям проблем, приятели. Значи човек е готов да мине небето и земята дето се казва, да направи какво ли не, пари да дава, какво ли не, само и само да не се покае от греха си. Вътрешната промяна не ще човека да я направи, но именно тя е тази, която е най-уважавана от Бога. Затова Исус казва на фарисеите – Той отива и нарочно сяда с мръсни ръце да яде. Аз не бих го направил, но не мога да упрекна Исус, защото Той е прав. Сяда нарочно с мръсни ръце! А обичаят на евреите е да си мият ръцете преди ядене до лактите. Фарисейска му работа! Чак пък до лактите ще ги мият! Мий си ги дотука, обаче до лактите. Обаче Исус не си измива ръцете до лактите – отива и сяда да яде. И те се възмущават – как така Той няма да си измие ръцете и да спазва обичая?! Исус казва – (вие представяте ли си в дома на фарисеите казва) –

Вие фарисеите миете външното на чашите, всичко отвън миете, но вътрешното, но вътрешното ви е пълно с грабеж и насилие.”

       Ай, ай, как можа да го кажеш! Той казва – мийте вътрешното и тогава външното ще ви е чисто, това е което Исус казва. Той не прави забележка: „ходите ли със забрадка или не ходите?” Не прави забележка как си облечен, носиш ли пръстен, богат ли си беден ли си. Не прави такива забележки, интелигентен ли си или си прост, няма такова нещо. Него го интересува сърцето. Казва – „Аз искам вътрешното, сърцето да се очиства”, ето това. Искреност и истина, безквасни хлябове на искреност и истина. Това искам да се очиства. Другите неща са религиозни дейности, които Господ казва – „Мене не ме интересуват”.

         Сега погледнете Исая 1 глава, вижте какво казва тука:

2. Чуйте небеса и дай ухо земльо, защото Господ е говорил, казвайки – чада отхраних и възпитах, но те се разбунтуваха против Мене

        А, сега де! Господ ни отхранил, Господ ни възпитал и ние се разбунтувахме.

Волът казва позна стопанина си. Оселът или магарето яслите на господаря си, но Израил /в случая за нас църквата/ не знае. Людете ми не разсъждават

        Казвате: „Това нещо е минало”. Не, това нещо е Божието слово, то е до века. Да не мислите, че го няма това. И после говори:

Грешни народе, натоварени с беззаконие

        Можете да си прочетете какво пише по-нататък. Аз исках друг стих да ви прочета тука:

11. Защо ми е множеството на жертвите ви. Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени животни; и не ми е угодна кръв от овни, агнета или едри козли. Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е искал от вас да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси. Тамянът е мерзост за Мене и новолунията и съботите /това е прекрасен стих за съботяните/, свикването на събранията. Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание

        А, какво ще кажете? Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.

14. Душата ми мрази новолунията ви, празниците ви, досада са за Мене; дотегна ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си /това е молитва/ ще крия очите си от вас, даже когато принасяте много молитви не ща да слушам – ръцете ви са пълни с кръв

        Кръвта говори за убийство, а пък Исус казва – който мрази брат си е човекоубиец. Ето ви го какво говори – омраза има, не искам да слушам.

Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми

злото на делата си, престанете да вършите зло 

        Ето това за всеки един, който се нарича християнин – престани да вършиш зло. Ако не знаеш да вършиш добро, поне недей да вършиш зло.

Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя

        Знаете ли какво се прави днеска?  Някой като угнетява днес друг отива при угнетения и казва: „Ти трябва да се поправиш”, почват да тормозят угнетения. Вместо да отидат при угнетителя и да му кажат: „Абе, ти имаш ли здрав разум? Какви са тия неща, които правиш ти на този горкия човек? Защо го тормозиш?” Разбирате ли за какво става въпрос? Справедливостта къде е? Тормози се угнетявания, както Йов го тормозеха, вместо да се отиде при угнетителя и да му се каже: „Ти трябва да спреш това нещо.

Отсъждайте правото на сирачето, застъпвайте се за вдовицата и вижте  какво казва – Елате сега да разискваме, казва Господ. Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг, ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна

        С други думи, ако се покаете казва, ако има покаяние, ще има очистване; ако има има изповядване, ще има очистване; ако има прощение, ще има очистване, но ако няма не казва, че ще има. Има хора, които се заблуждават, че греховете им са простени, защото те не са простили, те не са се покаяли от греховете си и поради тази причина тия грехове стоят. Има хора, които стоят в омраза, християни вършат зло на други християни. Искам 19 стих да чуете:

Ако слушате доброволно или драговолно,

ще ядете благото на земята

        Ако ме послушате драговолно, ако ме послушате доброволно, ще ядете благото на земята. Защо? Защото Господ може да те принуди да Го послушаш със секира, но тогава няма да ядеш благото на земята, но ще бъде с принуда. Но Господ казва – ако доброволно го направиш, послушаш Моя глас, тогава ще бъдеш благословен, ще ядеш тлъстината на земята,

20. Но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това

        Това слово не е планирано, това слово е за някой. Може даже да не ме слуша в момента, но да ме чуе по-късно, обаче приеми го това слово като Божие слово. Нито знам кой си, нито каква ти е нуждата, нито какво си направил, но Господ те призовава да си оправиш отношенията с Него и тези отношения не представляват просто постъпки, а представлява сърцето. Запомнете, че сърцето важи пред Бога. Когато сърцето е наред, устата ще са наред и делата ще са наред. Ако сърцето не е наред, и устата не са наред и делата не са наред. Всичко тръгва отвътре навън.

От преизпълването на сърцето говори устата,

        от преизпълване на сърцето се вършат делата, така че  нека да си оправим пътищата вътре в сърцето и тогава нещата навън ще станат такива, каквито трябва да бъдат. Господ иска да изчисти нашата вътрешност от стари неща, от огорчения, от всяко зло нещо и да ни научи на просто нещо – да възлюбиш Господа, и простото нещо да възлюбиш ближните. Ближните това са твоето семейство, ближните това са братята и сестрите. Ближни дори могат да бъдат и някои които не са ти много приятни, но трябва да се научиш да обичаш и хората, които не разсъждават като тебе, не постъпват като тебе. Да се научиш да побеждаваш злото чрез доброто, ето това е в основата на Господ Исус Христос. Така че искам да насърча всеки един, както казва Галатяни 5 глава:

Ако се хапете и се ядете,

пазете се да не би един друг да се изтребите

        И аз съм на този принцип и ви съветвам и вас – когато брат или сестра ви атакуват несправедливо, помнете че голяма е наградата ви на небесата. Матей 5 глава, за блаженствата – Голяма е наградата ви, казва Исус на небесата и не само това. Освен това Божието слово казва – защо по-добре дори да не останем онеправдани. Но искам да ви дам един съвет – не тормозете хората, които са тормозени, не ги тормозете да останат онеправдани. Това е съвет от Божието слово, но това не можете да ги принудите да го направят, защото някои хора могат да решат да не го направят така. Но помнете – Божието слово го казва на тебе, не ти казва на тебе да го кажеш на другия. Не ти казва на тебе да накараш другия. Не прави от Божието слово закон. Това слово, което чуваш го приеми за себе си и не го налагай на другия. Това, което приемаш за себе си, не го налагай на другия. Бъди ларж с другия, бъди любящ, бъди даващ, бъди отворен към другия, а не законник. Не оковавай хората около себе си във вериги. Някои хора са се отблъснали от вярата поради това, че някои са ги оковали предварително още в началото. Нека когато дойдат при Христос, първото нещо, което усетят да бъде приемането и любовта на Христос. Да усетят любовта, приемането и силата на Господа и след това Господ ще започне да им говори. Помнете нещо –

Никой не може да дойде при Мене, казва Христос,

 ако Отец Ми не го привлече.

        Във всяко едно нещо, включително децата ни трябва да помните, че не сме ние, които ще ги привлечем при Христос. Святият Дух ще ги привлече при Христос.

Ето примерно както сме ние. Ами моята съпруга и нейните родители не са били християни. Никога не са били християни, те са били светски хора. Те изобщо не са очаквали, че Христос е жив. Майка ми повярва, баба ми след това повярва, имаше роднини, които повярваха. Но аз бях първия, който им казах за Христос, че съществува и за Божието слово, а в началото те отхвърлиха. Полека-лека обаче те се обърнаха и приеха. Но искам да кажа, че не са ме научили родителите ми, не са ме карали родителите ми. Мене Христос ме е привлякъл при Себе си. Даже са се опитали да ме спрат. На моята съпруга, баща й й говореше: „Къде си тръгнала на църква да ходиш, я ходи на дискотеки като другите момичета на твоята възраст!” Това бащата го говореше. Обаче, тя въпреки всичко тръгна с Бога. Аз въпреки всичко тръгнах с Бога, с трудности, ама тръгнах, но не защото родителите са го направили. Е, в тоя случай какво да кажеш – родителите ли са направили това ние да бъдем християни? Не. Ние двамата с моята съпруга не сме видяли добро семейство. Аз съм живял почти цял живот без баща. Нейните родители също се разведоха, когато тя беше в тийнейджърска възраст. Не сме видели добри неща, но ето Бог ни е привлякъл.

А има християнски семейства, където родителите правят всичко възможно за детето – молят се, учат го, помагат, правят всичко за него, ами не ще детето да се обърне към Христос и си тръгва по съвсем друг път. Ами какво, да седнем да ги обвиняваме хората за това, че това е станало с децата им? Ами, в крайна сметка всеки човек си има своя избор. Ти можеш да учиш, можеш да помагаш, можеш да насочваш, но в крайна сметка си остават личните взаимоотношения с Христос. Бог няма внуци. Всеки един трябва лично да дойде и лично да изповяда Исус Христос за свой Господ и лично да помоли за прощение на греховете, и лично да предаде живота си в Неговата ръка.

Така че, ние трябва да бъдем и снизходителни и милостиви към хората, защото понякога ние отдаваме едва ли не заслугата на хората или вината на хората. Ето, един пастор ми каза: „Аз никога не съм очаквал, че моя син ще стане християнин.” Пастор ми го каза и то много известен, вие го знаете. Аз му казах: „Е, как така твоя син стана християнин? А той ми каза: „Аз никога не съм очаквал, че моя син ще бъде християнин. Аз си ходех и си служех, той си живееше неговия живот и в един момент нещо стана с него.” И ето какво могат да направят нашите молитви. Ние можем да съдействаме с Бога, Бог наистина нещо да направи в резултат на молитвите ни. В резултат на вярването ни, но в крайна сметка искам да помните, че последната дума има самия човек. Никой не отива на небето случайно. Всеки прави своя избор. Това всеки един трябва да го знае – всеки персонално прави своя избор.Ти сееш, ти поливаш, но само Бог може да даде растежа, при положение, че човека лично позволи на Бог да направи растеж.

        Аз искам да ви кажа нещо да разберете. В Коринтяни пише, че

Князът на този свят е заслепил очите на невярващите,

 за да не могат да повярват в благовестието,

        Тоест, говори се за демонично действие. Нашите молитви правят това, че отварят очите на тези, които са били заслепени. В резултат на молитвите, Бог действа и очите им се отварят, и тогава те виждат светлината на благовестието. Когато те видят светлината на благовестието, тогава те правят избора и казват “Ще бъда с Бога”, или “Няма да бъда с Бога”. Преди това не може да направи избора си, защото той не вижда, той е сляп. Но когато ти се молиш и говориш евангелието, тогава се отмахва тази  слепота, и тогава човека вижда, и тогава човека прави избора – “да” или “не”. Той може да види и пак да каже “не”, това вече е истинския избор. Трябва да помните това нещо. Това, че човека вижда, не означава, че ще каже “да”. Когато са му се отворили очите, тогава вече идва мястото на неговия избор и казва: “Да, искам с Бога”, или „Не, продължавам си в света”.

        Аз имах приятел Иван, на времето, като му говорих за Христос, той каза: “Пламене, разбирам те, прав си, точно така е, обаче аз си обичам света. И това е”. Сега: „виждам, че човека че си е прав, виждам, че е така, но аз си обичам света.” До един момент, в който аз го поканих на домашна група и вече започна да идва на църква и взе да му харесва. И той дойде, защото му харесваше. „Аз идвам, защото се чувствам по-свободен. Аз мислех, вика, че ще ме натоварите на службите, пък аз се чувствам свободен”. И той затова започна да идва. И аз говорех и той се чувстваше свободен, и се молехме и вика: „То било приятно, хубаво било.” И после аз не смеех да му кажа: „Спри да пушиш, спри да ходиш по купони”, нищо не смеех да му кажа, да не го изгоним човека, дай да стои, па дано Господ да проработи. Гледам след известно време човека не пуши. Казвам му: „Ти що не пушиш?” И той ми вика: „Ми то е ясно, че не трябва да пушиш, щом си християнин.” Викам: „кой ти го каза?”, а той: „Никой не ми го каза, но просто така ми се струва, че трябва да бъде.”  Бог почнал да му говори. После гледам – не пие вече. Викам: „Ти що не пиеш, бе?” „Ами, то като си християнин не би трябвало да пиеш.” „Ама, кой ти го каза?” „Ами, никой не ми го каза.” По едно време идва при мене и вика: „Искам да говоря с тебе. Ходя по купоните, ама там с хората не можем да се разбереме. Аз говоря на един език, те говорят на друг език. Не мога да разбера защо ходя там”. „И аз не мога да разбера”, казвам. И той спря и там да ходи. И викам: „Боже, Господи! Някои хора ги буташ, буташ и нищо не става. А тоя човек никой нищо не му каза. Обаче, Бог му говореше.”

Ето това е, което е важно – да позволим на Святия Дух да говори на хората. Някои сме отблъснали деца, отблъснали сме съпрузи, съпруги, роднини от много приказки. Нещата не стават с много приказки. Кажи му евангелието, обаче недей да го притискаш, остави място на избор. Виждате ли, Господ е Господ на свободата.Той дава място за свободен избор на всеки един. Не принуждава никой. Ако резултата в живота на някого е поради притискане, искам да ви кажа, че когато се отмахне притискането, този човек ще се върне в света. Както си го завел в Господа, така ще се върне обратно. Защото с притискане и насилие не стават нещата. Бог не разчита на насилие. Затова дайте свобода да дишат хората. Не както някои съпруги като видят мъжа си да пуши: „Пак пушиш!” Ама на него не му е проблема пушенето. На него проблема му е отхвърляне, на него проблема му е сърдечна болка, на него проблема му е неверие, това му е проблема, не му е проблема пушенето. Пушенето представлява като все едно – Абе, тая круша ражда тука едни кисели, горчиви круши, дайте сега да видим какво да правим с тия круши, дали да ги миеме, дали да инжектираме захар вътре в тях, дали да режем плодовете, дайте, режете плодовете. Ами тя другата година пак същите плодове ще даде, защото не е проблема в плода, проблема е в дървото. Ти промени дървото, изкорени дървото и насади друго дърво. Като насадиш друго дърво, другото създание, тогава плода ще стане добър. Така че не се безпокой за пушенето на роднините, за пиенето и другите неща. Проблемът не са те, те са резлутат от проблема. Трябва да се намери вътрешния проблем и тогава нещата ще се решат, а вътрешния проблем най-добре може да го оправи добрия хирург, който се нарича Исус. Той използва скалпела наречен Божието слово. Може да бръкне и да прониже до разделяне духа и душата, ставите и мозъка, тялото и да издири помислите и намеренията на сърцето, да извади туморите, да извади всичко мръсно, болно, да го изчисти и направи нов човек. Ето от това имаме нужда.

        Така че, искам да си поемете сега дълбоко въздух и да разберете, че вашите близки са в ръцете на Господа. Оставете ги в ръцете на Господа. Душата ти тихо нека уповава на Бога. Покажете им любов на вашите близки, не им позволявайте да ви се качват на главата, покажете им любов. Ако не им харесва, да отиват да правят това, което искат да правят. Не ги спирайте, не ги дърпайте, защото понякога като ги спирате, вие им пречите за промяната. Виждате ли – искам да вземете този урок. Всичко е в Божието слово.

Блудният син отиде при баща си и каза – „Искам си наследството, дай си ми наследството”, и замина за друга страна. Бащата не му каза – няма да ти го дам, не му каза – не е добре за тебе да ходиш в друга държава, той му даде наследството. Каквото си поиска, това си му даде. Отиде, пръсна всичко, видя какъв е живота, стигна до кочината, стигна до глада, икономическата криза го тресна, всичко това дойде до него. Когато вече дойде до тази ситуация, бащата стоеше и го чакаше, но не му помогна, не му пращаше пари с банков превод, не му се обаждаше по телефона да го пита как е. Остави го да прави каквото си иска, там където е. Същото казвам, не му помагаше, защото някой като помагат пък, пречат на човека. Защото вижте, това беше Божия работа блудния син да стигне до кочината. Някои хора трябва да стигнат до кочината, трябва да стигнат до дъното, за да им дойде акъла в главата и ако вие се опитвате да ги спрете, вие спирате дефакто действието на Бога, защото Господ точно там ще ги срещне. Това се нарича кайрос време. На гръцки има такава дума кайрос, което е критично, кризично време, време на криза, в която се намира. Точно в този кайрос момент бащата не му говори, а на него му дойде акъла в главата. Някой хора трябва да си блъснат главата, за да му дойде акъла. И ако ти му пречиш, ти пречиш на Бога да действа. Вижте, кризисното и лошото време не винаги е лошо. Някои хора имат нужда да минат през тяхната Гетсимания, тяхната пустиня, да минат на мястото, където няма нищо, където има глад във всяко отношение – духовно, душевно, емоционално, финансово, да стигнат до място, където да видят, че

Не само с хляб ще живее човек,

но с всяко слово, което излиза от Божията уста

        И да се провикне от собственото си сърце. Не защото ти си баща и майка и си дядо или баба и си го учил, но той да застане или тя да застане и да каже: „Исусе, аз лично имам нужда от Тебе. Аз имам нужда от Тебе не заради родителите ми, не заради бабите ми, не заради църквата, аз имам нужда от Тебе. Аз те призовавам днеска, помогни ми. Ти спаси душата ми, ти промени живота ми, дай ми ново начало!” Е, като се провикне така, мислите ли че Бог няма да чуе, мислите ли, че Бог няма да се намеси? Ще се намеси и още как! Но просто трябва да разберем, че ние не контролираме нещата. Ние не държим клоните, а корена държи клоните и коренът е Христос и трябва да му позволим Той да действа. И днес трябва да отделим от сърцата си онези тежести, онези елементи, които са ни тежали в продължение на години. Да ги оставим и да кажем: „Господи, каквото е, това е! Каквото можах, направих, оттука нататъка Господи вече си Ти.” Както казва Божието слово в псалмите –

Време е Бог да подейства.

        Време е Бог да подейства. Има някои хора, които са действали, действали. Вече е време Бог да подейства. Време е да допуснеш Бог да подейства и да оставиш, да пуснеш. Даже много интересно се казва във Филимон,

Може би заради това той трябваше да се отдели за кратко време от тебе, за да го имаш вече завинаги

        Понякога ти трябва да отпуснеш някого, за да може да го получиш завинаги. Ако го държиш, може да го изгубиш. Помните ли Авраам? Получи един син и какво стана. Бог каза: „Дай ми сина си.” Авраам, ако беше казал: „Това е единствения ми син, Ти ми го обеща, няма да ти го дам”, щеше да си остане с него, напълно нормално е това. Искам да ви кажа, че 99% от хората ще направят точно така: „Ти ми даде сина, аз изповядвам, че тоя син Ти ми обеща, Ти ми го даде, няма да си го дам!” Авраам го пусна и понеже го пусна, спечели цял народ- синът му се умножи. Също Бог Отец имаше един син. Какво направи? Даде Своя Единороден Син, пося го и спечели огромен народ, деца, много синове и много дъщери. Така че, когато ти си в състояние за онова, което ти е близо до сърцето и то ти е скъпо и не искаш да се разделиш с него: „Не мога да го оставя, не, не, не!”, губиш. Но когато кажеш: „Ето ти го, давам го, предавам го на олтара, най-скъпото си, предавам го на олтара.”  Когато ти го кажеш това нещо, тогава Господ казва: „От кога те чакам да го направиш! Сега това семе, Аз ще го полея, Аз го умножа и ще даде изобилен плод.” А дори и да не стане, искам да ти кажа, аз и ти не можем да направим онова, което Бог може да направи. Аз и ти със собствените си човешки усилия никога не можем да направим онова, което Бог може да направи. Дали ще го направи или не, това не е въпроса в момента. Въпросът е, че ние не можем да го направим, но ако ти успееш да го посветиш, да го предадеш в Неговата ръка, тогава имай предвид, че много е вероятно Той да го направи, защото Той го е обещал, а когато Бог обещае, Той изпълнява, онова, което обещава. Бог изпълнява това, което обещава.

Ние Ти благодарим, Господи в името на Исус Христос от Назарет.

        Вие си давате сметка предполагам, че това слово не е подготвено. То просто изригна и искам да кажа на някой млади проповедници, които сега стъпват в областта на проповядването. Исус Христос каза:

Когато застанете пред съдии и ви изправят,

        Той говори за съдиите, но когато проповядаш, ти си пред съдии постоянно, все те съди някой за нещо. Не си мислете, че не е така,

не мислете предварително какво ще говорите, защото в оня ден и час ще ви се даде онова, което да говорите. Защото няма да говорите вие, а Духа от Отца, Който е във вас.

        Искам да ви кажа – понякога ние с решението и подготовката си какво да говорим, можем да попречим на Духа на Бога да говори чрез нас. А Духът на Бога за да говори чрез нас е необходимо да Му позволим. Помнете, че Духът на Бога говори сега и понякога, ако искаш да се движиш в пророческото измерение, в пророческото поучение или пророческо проповядване, има нещо такова като да не знаеш какво ще кажеш. Има нещо такова както казва словото:

Отвори устата си и ще я напълня

        Ето сега днес, при това поучение аз започнах да говоря някои думи и изведнъж започна да ме дърпа Духът, започна да ме дърпа и аз му позволих. Оттук минах, оттам минах и ето поучението вече близо час става се превърна в едно поучение, което не е систематизирано. Аз никога не съм се учил да проповядвам. Не съм чел книги за проповядване, как се прави, увод, изложение и заключение. Помня, че в училище сме учили такива неща, обаче това, което вярвам е, че след като Христос можеше да използва прости рибари, за да говорят Божието слово, Той може да използва всеки един. След като можеше да използва магаре, за да пророкува, Той може да използва и нас и не е нужно толкова да бъдеш подготвен, за да си използван, нужно е да бъдеш отдаден, за да си използван.Той не използва подготвените, Той използва отдадените, предадените. Тези, които са отдадени, предадени, тези които, когато минат през огъня няма да се откажат, защото идва огъня на изпитанието. И мнозина се отказват. Знаете ли, помните ли това слово, което казва:

Мнозина са звани, малцина са избрани

        О, това е страхотно! Мнозина са звани, означава мнозина са избрани. Сега има много хора, които са призвани от Бога да вършат определена работа, призвани да бъдат служители, петкратни служители, десетобойци и т.н. Има много хора, които са призвани, обаче не са много, които са избрани. Какво означава това? Бог призовава хора в служение и ги наблюдава. Наблюдава как се движиш, наблюдава какво правиш, наблюдава как минаваш изпитанията, наблюдава как се държиш, когато другите те гонят, когато те плюят, наблюдава как се държиш с другите, обичаш ли, не обичаш ли, за какво ги правиш нещата, мотивите ти оглежда, действията ти оглежда, как минаваш през огъня, как минаваш през водата, разчиташ ли на Него. Той те наблюдава през годините, наблюдава. И те прекарва през тестове, прекарва те през изпити. И прекарвайки те през изпитите, Той вижда къде си, вижда колко напредваш и т.н. И ако ти не издържаш изпитите, ти си призван, но не си избран, защото не си издържал изпитите. Той не те избира. Разбираш ли? Избира онези, които издържат. Издържат на огъня, издържат на гоненията, издържат във времето. Времето е много голям показател. Сега не е момент да говоря за различните видове тестове, но теста на времето е много важен. Дали си издръжлив, дали ще издържиш, не със собствена сила, а с Неговата сила. Защото от гледна точка на издръжливост, аз съм най-малко издържливия човек, който може да съществува. Съпругата ми може да я видите, тя сега даже ме гледа в момента. Обаче издръжливостта ми идва от Него, иначе досега да съм паднал, изобщо да сте забравили за какво става въпрос, но в Него е силата. Така че Той те призвава и след това като види, че се движиш добре те избира. Помните ли Павел? Павел беше призован, обаче в един момент Святия Дух каза:

Отделете Варнава и Савел за делото, което съм ги призовал.

        Тоест, Той ги избра вече. През другото време те бяха призвани. Павел беше призван, но беше в процес на подготовка. Бог го наблюдаваше и в един момент, Бог говори и каза – Отделете го вече Павел, защото вече съм го избрал. Тоест, той е вече този, който е способен да ми върши работата, Аз съм ги прекарал през изпитите.         Затова скъпи приятели, ето това искам да ви кажа за словото. Много проповеди има. Вече света е пълен с проповеди, но разликата е тази – поучението на Исус за него се казваше, че беше с власт 

и се учудваха на Неговото поучение,

защото поучението Му беше с власт.

        Ето това е. Така че нека поучението ти да бъде с власт, не толкова подредено, не толкова систематизирано, не толкова перфекционизирано, но  да бъде с власт, да бъде с Дух, да бъде с Духа на Бога. Както Павел казва в І Коринтяни 2 глава:

Поучението ми, говоренето ми не бяха с убедителните думи

 на мъдростта, на човешка мъдрост, но с потвърждение от Дух и от сила

        Ето, това е словото на Бога. Това слово, което е живо, която е деятелно, което е меч, което пронизва, което работи, което е активно, което е динамично, и докато говориш самото слово, то върши работата. Докато говориш, то реже, върши промени вътре в хората. Ето такова слово трябва. Не просто по човешки да си го систематизираме и всичко да е точно. Като го няма Духа на Бога, нищо не е точно. Исус каза:

Затова се заблуждавате, защото не знаете писанията,  нито Божията сила

        Писанията и силата трябва да вървят заедно. Писанията трябва да вървят със сила, тогава няма да се заблуждаваш. Ако писанията вървят без сила, тогава се  заблуждаваш. Да познаваш писанията и силата. Две изисквания има – писанията и силата. Силата е Духа, без Духа нищо не става. Така че, Бог да ви благослови, приятели.

        В името на Исус се моля, Бог да посее тия семена и да запали огъня си в България, така че да се издигнат слуги, които да бъдат работници, които да бъдат облечени със Святия Дух и със сила, които да бъдат здрави в писанията, не да се хващат с разни странни доктрини, защото са много интересни, или щото е много така, но да се хванат за истинското, просто евангелие на Господа Исуса Христа и да бъдат облечени със сила отгоре. Да изцеляват болни, да гонят демони, да възкресяват мъртвите и да се движат в любов. Вярата ви да оперира с любов. Не горди, а смирени, не велики имена, но никой. Аз съм никой, Той е всичко.

Аз ще се смалявам, Той ще се възвеличава,

        Ето това е, което е необходимо. Няма значение как ще се наричам. Дали ще се наричам учител, дали ще се наричам пастор, или евангелизатор, или апостол или никой. Най-добре е да се наричам работник на Господа, най-добре е да се наричам слуга на Господа, най-добре е да се наричам дете на Господа. Е, това е най-доброто нещо. Най-добре е да се наричаме братя, защото всички сме равни и това е, което е важното. Имаме един баща, а ние всичките останали сме братя. Един баща на небесата и нашия голям брат Исус Христос, Който ни обича и предаде Себе Си за нас. Нека за Него да говорим, нека за Него да проповядваме и за Неговото дело на кръста да проповядваме. Не за нас самите колко сме велики, не за нашите структури, не за нашите доктрини, а нека да проповядваме Исуса Христа и то Него разпнат и нека Святия Дух да действа мощно. И това ще промени народа, това ще промени земята. И Господ тогава ще отмахне проклятието и ще дойде благословението, защото в присъствието и силата на Бога нещата се променят. Да влезе Господ в твоя дом, да влезе Господ с Неговата сила  и нещата започват да се променят. Робството на Сатана започва да се разчупва и Бог започва да действа в твоя дом, в твоя град.Ти можеш да кажеш: „Ама, много е малко. Ние сме само групичка в къщи.”

Двама или трима, обаче събрани в Неговото име.

        Не са важни ни дали са двамата, ни дали са тримата, ни дали са три хиляди. Не е голяма разликата дали са трима или са три хиляди. Това, което прави разликата е в чие име се събират. Ако се събират в името на Исус, Той обещава да е там, а Той като е там, вече нещата стават сериозни. Вие можете да сте трима и тримата да сте нули, но Господ е единицата отпред. Трима, три нули и Господ отпред, прави хиляда. Хиляда ще гоните, слава на Бога. Така че не се притеснявай от това. Почни с малкото, синапеното зърно. Почни, труди се на Божията нива и Бог ще даде растеж. Аз разчитам и вярвам, че Бог разчита на малките, безименните, хората които мислят, че са неспособни, хората които мислят, че са слаби, хора които мислят, че нямат това, нямат онова, това не им достига, друго не им достига. Именно тези хорица, които мислят, че нямат, те са тези, които могат да имат, защото Господ казва, че

Той не избра мъдрите, не избра силните, избра глупавите,

 избраслабите, за да посрами другите, за да не се похвали

нито една плът пред Господа

        Така че, ако си нищо, помни че Той е нещо и не заради тебе, а заради Неговото име нещата ще станат. И ако така разсъждаваме и сме малки и сме смиряваме, Бог ще върши работата, но ако почваме да си слагаме титли и да се правим на велики, искам да ви кажа, това не е начина, по който Бог ще действа. Можем да станем много велики пред себе си, много велики пред хората, но пред Господа сме минус, не нула. Затова искам да ви кажа:

Всеки, който смирява себе си, ще бъде възвишен.

Всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен

        Ако ти смиряваш себе си, ще бъдеш използван. Не считай себе си за повече от другите, смирявай себе си и считай другите за повече от себе си и бъди на другите слуга, а не господар и шеф. Слуга, да слугуваш, да им помагаш, да слугуваш и Бог ще те използва. Бог използва слугите, а не господарите, Бог използва слугите, а не директорите. Ако искаш да си използван от Бога, стани слуга. Той го казва, помните в евангелието. Той го казва:

Ако искаш да станеш велик, трябва да станеш слуга на всички

Колкото повече служиш и слугуваш на другите, толкова велик ще те прави Господ. И не е въпроса в това колко велик ще станеш, защото и в това може да се оплетеш. Въпросът е в това наистина да позволим и да бъдем използвани от Бога за установяване на Неговото царство в нашата родина България, която толкова се настрада. Народът се настрада и има нужда от истински примери, има нужда от истинско християнство, просто, ясно, чисто, със сила, с любов. Никой не може да го спре това, никой. Никой не може да го спре. Затова тръгнете и служете на Бога и нека Божията благодат да бъде с вас, в името на Исус и всички да кажат

Амин!