Прошката

Поучение на пастор Пламен Петров 

Един брат пишe: „Всеки път ли, когато можем да простим на някого, към Царството се прибавя територия, или при кой случай не можем да простим. Библията какво казва по този въпрос?”

И аз отговарям:

№1 В степента, в която ти си готов да простиш на другия, в същата степен Бог ще ти прости на тебе.

№2  Ако ти не щеш да простиш, не можеш да очакваш законно Бог да ти прости.

 Ако обаче си готов да простиш, то и Бог ще ти прости. Така че, ние определяме дали Бог ще ни прости или не. И можем да преценим кое е по-важното: ние да простим и Бог да ни прости, или да задържаме и да не получим прошка от Бога.

Има две възможности да простиш:

 1. Да простиш на човек, който се е покаял и

2. Да простиш на човек, който не се е покаял.

Исус говори:

Ако брат ти дойде и ти поиска прошка… 

Ако човека, на когото трябва да простиш се  е покаял (променил), трябва конкретно да си кажете нещата. Това означава „прощавай”. И „прощавай” е свързано с покаяние.

Ако някой дойде и ти каже: „Прости, ако има нещо!”, това в подтекст означава: „Няма нищо и аз не смятам, че има за какво да ти прощавам.”, но за да е чист пред Бога го прави.

Който изповядва греховете си и ги остави, ще намери милост. 

Така трябва да бъде и с нас. Когато кажеш на някой: „Прости ми”, то трябва  и да оставиш греха, който си направил към човека. А не само с думи да казваш „Прощавай”, а с делата си да не казваш „прощавай.” Защото това е външно, това е фасада. Знаете, че:

Бог гледа на сърцето, а не лицето. 

И много дразни, когато някой каже: „Прощавай, ако има нещо”, а той знае много добре, че има нещо, и ти знаеш, че има нещо. По-добре изобщо да не го казва. Защото това е външно и допълнително допринася за разгаряне на проблема. Ако нямаш намерение наистина да се покаеш, ако нямаш намерение да поискаш прошка от сърце, по-добре недей външно да даваш вид, че си простил, а в сърцето си да не си.

Имащи вид на благочестие, но отречени от силата. 

Защото много неистински неща има и много лицемери има. Господ иска да сме истински. Затова ви казвам: Ако човека истински се покайва и съжалява за това, което ти е причинил, прости му, все едно, че нищо не е било, забрави го.

Познавам такива хора, които истински са се покаяли и толкова много съжаляват, че са го допуснали, че продължават и продължават да съжаляват за това, което са направили и това, което са говорили. Ето, това се нарича покаяние. Човека вече е друг в това отношение. Как да не му простиш? Известно време може да имаш гняв в себе си, но ти ще му простиш, защото виждаш промяна. Той идва и проси прошка.

Но има и други хора, които няма да се покаят, и те смятат, че ти си длъжен да им простиш, да те задължат да им простиш. И как да постъпиш с такива хора, защото то нагло и лицемерно се иска прошка, защото пред другите и пред Бога да са си чисти. „Аз си поисках прошка, той (тя) не ще да ми прости.” Ама дали наистина е поискана прошката от сърце, да съжалява, или просто ей така. Какво да направиш в тази ситуация? Аз вярвам, че така трябва да направиш.

В първия случай прощаваш и забравяш, все едно, че никога не е било.

Във вторият случай обаче, ти си длъжен да простиш. Защото човека е съгрешил спрямо тебе, то ти си съгрешавал пред Господа. И не е хубаво да задържаш, защото имаш нужда постоянно от прошката от Господа, затова прости на човека. Но бъдете внимателни. Ако сте се уболи на някой трън, като сте минавали покрай него, и тръна продължава да си е трън, простете на тръна. Обаче гледайте да не минавате пак от там, защото пак ще ви убоде. Колкото пъти да минеш покрай тръна, неговото естество е да боде. Колкото пъти да мине покрай тебе вълкът, каквито и овчи дрехи да си сложи, той всеки път ще те ухапе, и всеки път ще гледа да те разкъса. Защото това е неговата природа. Както имаше една българска приказка: „Вълкът и козината си да промени, но нравът си не променя.” Нали разбирате. Затова трябва да имаш предвид, когато става въпрос за вълк или трън.

Бере ли се грозде от тръни,

 казва Исус.

Бдете внимателни!

Пазете се от лъжливите пророци.

Пазете се от лъжливите братя. 

Какво казва: пазете се!

„Ама брат, толкова ме нараниха, толкова…” Аз казах ли ти да бягаш? Като видиш тръни и вълци бягай! „Ама брат, нали аз простих?” Ти прости, обаче в Библията се казва, че в поуката е твоя живот. Когато няколко пъти се одереш на един и същи трън, и видиш, че тръна на се покайва  и не става на лоза, бягай от този трън! Това е мъдро, защото ти не само че се нараняваш, а на всичкото отгоре намразваш тръна, и почваш да не можеш да му прощаваш. Един път те одере, десет пъти те одере, двайсет пъти те одере, и в един момент казваш: „Аз прощавам, прощавам, но до кога?” Бягай за живота си! Ако имаш такива приятели, те не са ти приятели. Прости, но стой далече, поддържай дистанция. Дистанцията понякога е нещо добро. Забележете хора, дори и в тялото на човека не всяка част е толкова близка с другата. Свързана е, но по коствен начин. Например: носа ми и краката ми не са пряко свързани, също така ушите не можеш да ги сложиш под стъпалото, те са на далеч. Така че, всяка част с друга  е свързана по косвен начин. А има части, които са свързани една с друга. Например, пръстите на ръката работят съвсем заедно, но не работят съвместно с някои други части.

Така че, бъдете мъдри, мъдростта ще ви пази. Стойте далече от всякакъв изглед на зло. Пазете сърцата си. Обичайте хората, но по-добре от далеч да ги обичаш, отколкото отблизо да ги мразиш.

Бог да бъде с вас!

Амин!