Господна трапеза

Видео: http://bibliata.tv/watch_video.php?v=c26b952b23c1782

              http://bibliata.tv/watch_video.php?v=3aed56905a1d1d4

              http://bibliata.tv/watch_video.php?v=578031d855771ec

 

Нека разгледаме от 1 Коринтяни 11 глава от 17 стих надолу във връзка с Господната трапеза. Защото мнозина ме питат: „Мога ли да взема Господна трапеза…, не мога ли да вземам Господна трапеза?”

Аз сега няма да изчерпя случая, само ще говоря върху тази глава, и ще направя това нещо да се запише, за да може хората да ги гледат нещата и да могат да вземат правилно решение.

„Боже, ние Те молим в името на Исус за дух на откровение и мъдростта – да не говорим и действаме по плът. Моля Те да дойде Царството Ти и да бъде волята Ти! В името на Исус. Амин!”

Това е 1 Коринтяни 11 глава. На колко места в Библията се говори за Господната трапеза? – Матей, Марк, Лука, Йоан и Павел. Колко свидетели имаме за Господната трапеза? – пет свидетели. Трябва ли да има Господна трапеза?

„от устата на двама или трима свидетели всяка дума ще се потвърди.”

А ние имаме пет свидетели. Амин!

Сега ще засегнем един друг въпрос. Някои хора казват: „Брат, трябва да си мием нозете, защото в 13 глава на Йоан пише за миене на нозе.” Чудесно. Аз съм готов да мия нозе, готов съм и на мене да ми измият нозете, когато Духът на Бога ни води. Но не мисля, че Исус е свързал миенето на нозете с Господната трапеза. Това, че Той го е направил тогава, не означава, че учениците са продължили да го правят, защото никъде по-нататък не се споменава.

И аз съм казвал и пак казвам: „Опасно е да се създават доктрини върху един стих или един пасаж от Библията. Колко свидетели имаме за миенето на крака по време на Господната трапеза в Библията? – само на едно място. Само един път Исус изми нозете на учениците Си, с което искаше да им покаже, че те трябва да се смиряват един пред друг и да се слугуват един на друг.

Така че, ние трябва да можем да видим посланието зад действието, а не да хващаме действието като буква, и като закон. За съжаление много хора хващат буквата, но

Буквата убива, а Духът оживотворява. 

Затова трябва да внимаваме да не улавяме буквата, а да улавяме Духът на Писанията.

Но както виждате, в Новия Завет имаме пет свидетели за Господната трапеза, явно е много важно това.

Аз обаче ще чета това, което Павел говори в 1 Коринтяни 11 глава от 17 стих нататък, като няма да засягам първите 16 стиха, по които също може да има спорове. Ще започнем директно за Господната трапеза, тъй като днес трябва да вземем Господна трапеза, и трябва да сме наясно относно някои въпроси. Включително и това, че хора, които ще гледат видиото ще имат нужда да знаят кой има право да взема, кой няма право да взема Господна трапеза.

И ето, апостол Павел пише така:

1 Коринтяни 11:17 Като ви заръчвам следното не ви похвалвам,

защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

Аз това нещо го знам, че хора могат да се събират за по-лошо, а не за по-добро. Защото не е въпроса в събирането, а въпроса е в кое име се събираме.

Ако двама или трима се събират в името на Исус,

тогава Той е между тях. 

Ако двама или трима се събират за спорове и караници, Исус не е сред тях. Ако двама или трима се събират с цел да спорят и да се гордеят, Исус не е там. Значи, само когато се събираме в името на Исус, тогава Той е сред нас. Този стих е много важен в Матей 18 глава.

Ако двама или трима се събират в Мое име,

тогава Аз съм сред тях. 

Така че, важно е да е в Неговото име. А в Неговото име да се съберем означава не да казваме, че се събираме в Неговото име, но да се събираме в Неговия Дух или характер. Ако се събираме в дух на смирение, на смиреномъдрие, на любов, Христос е сред нас. Но ако се събираме с цел спорове и караници не можем да претендираме, че Христос е сред нас. Защото „Бог е любов”.

И Павел се обръща към коринтяните: „не ви хваля, защото за съжаление се събирате за лошо, а не за добро. Да няма такива събрания за лошо.

1 Коринтяни 11:18. Защото слушам, че когато се събирате на църква ставали разделения помежду ви и отчасти вярвам в това. 

Значи, събират се на църква  и се разделят на две групи  и почват един срещу друг: „Аз съм прав…, ти си крив…” И почват караници. Тези разделения, когато има в църквата, Господ казва: „за по-лошо се събирате” Защо? – защото ще се карате. Събират се да се карат. А Господ какво казва: „Прощавайте си един на друг, за да ви прости и Господ!” Където не си прощават хората какво има? – непростителност, и резултатът е, че Бог не прощава на такива хора.

Трябва да има единство – Божият Дух действа в единството – когато сме събрани в единство Бог действа. Когато са събрани в разделение други духове действат.

1 Коринтяни 11:18 слушам, че когато се събирате на църква ставали

разделения помежду ви и отчасти вярвам в това.

1 Коринтяни 11:19. Защото е нужно да има и разцепление между вас,

за да се покаже кои са одобрените помежду ви. 

Павел казва: „След като има толкова проблеми, караници, има групировки, понякога е нужно да се види кой е прав и кой е крив.” Така че, той казва: „Бог ще го изяви, Бог ще го покаже.”

Знаете ли, когато човек и Бог са едно, Бог храни – Бог те храни. Когато не се движиш в Него, някакси не го храни това нещо. Той ти дава попътен вятър, подкрепя те, когато се движиш в онова, в което иска да бъдеш. Иначе идва насрещен вятър. Иначе казано:

Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат (попътен вятър, за да се движиш)

Така, по този начин се вижда одобрените и неодобрените.

И тъй, като се събирате по този начин,

не е възможно да вземате Господната вечеря. 

Вижте, за Господната вечеря и Господната трапеза има едно изискване, и това изискване е да има дух на единство в църквата, и да няма борби, битки  и разцепления.

Искам да ви кажа, че ние не трябва да отиваме в екстремни ситуации, като например: Тази сутрин с жена си може да сте се погледнали малко на криво и да сте си казали някоя дума и край, повече не може да вземаш Господна трапеза. Има място за покаяние, има място за изповед на грях, всичко това може да се направи. Обаче въпросът е когато вътре в хората има спорове  и те не искат да се променят, а си държат на позицията. И ако в една църква има вътрешно разделение, Господ казва, че това не е подходяща ситуация за вземане на Господната трапеза.

Така че виждаме първото условие – единство е необходимо. И после Павел им обяснява.

Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите, и така, един остава гладен, а друг се напива. 

Ние трябва да обърнем внимание на този въпрос, че едно време, когато са вземали Господна трапеза, всеки си е носел от вкъщи храна – носи храна и пие. Сядат на масата, всеки изважда храната и пиенето и си раздават – онзи хапне от това, онзи от онова. Хапват, пийват и след това вземат Господната трапеза, след като са се нахранили. Така,

 на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите,

и така, един остава гладен, а друг се напива.

Значи, те са донесли и вино, и някои даже са се и напили. Някой остава гладен, някой става сит, преяжда, един не може да пие нищо, друг се напива. Представяте ли си в каква ситуация е църквата? Павел казва:

Какво, къщи ли нямате, където да ядете и да пиете                     

Вижте, това е много интересно, искам да ви го покажа: Хубаво ли е човек да пости преди Господна трапеза? Бих казал: хубаво е, ако го прави под благодат и под водителството на Святия Дух, ако Бог те подтиква и ти дава желание за това, хубаво е човек да пости. Но хубаво ли е някой да ти налага да постиш преди Господната трапеца и да ти каже, че непременно трябва да постиш? – Не, не е хубаво. Защо не е хубаво? – защото няма такъв закон. Както Павел казва, преди ад отидат на Господна трапеза по-добре да се нахранят, за да не стават за съблазън, когато отидат на Господната трапеза. Павел казва: „Нямате ли къщи, където да ядете и да пиете, а сте дошли в църквата да ядете и да пиете?” Нека да вземем Господната трапеза благоприлично пред Господа. Ако искаш да се нахраниш, направи го в къщи. Там няма никого да съблазниш, там няма да съблазниш и Господа. Защото църквата е свято място с присъствието на Бога.

 на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря 

Своята си вечеря – всеки си е донесъл от вкъщи. Сега, представете си ситуацията: Един е богат и донесъл например пуйка (пълнена пуйка с ориз и гъби), друг донесъл агънце, а трети си донесъл домати и сиренце, или домати и лучец – хляб и лук. И първия си казва: „Чакай, този тука донесъл хляб и чесън, я аз да си изям пуйката, да не би да му я дам на него.” Разбирате ли какви ситуации стават отново в самата църква?

къщи ли нямате, където да ядете и да пиете

и презирате Божията църква и посрамяте тези, които нямат нищо.

 Човекът това имал – хлебче, лютеничка, лучец, защото няма. А другият с агнето: „Няма да ти дам от моето агне, то си е мое.”

Така. Но искам да ви кажа, че няма такъв закон Господ да е казал, че трябва задължително да се пости преди Господна трапеза. Ако човекът е много гладен, да яде в къщи, а не да дойде на Господната трапеза гладен, а да дойде благоприлично на Господната трапеза. Но пак казвам: Ако имаш подбуда от господа, пости. Много е важно човек да е ръководен от Святия Дух в това, което прави. Трябва ли да се пости по 40 дена. Ето например Нина от Испания пости 3 по 40 дена. Но ако накараш някой друг да пости 40 дена и той няма благодат да го направи, може да бъде за по-лошо, отколкото за добро. Това са 40 дена. Ако той няма благодат не може да го направи. Всяко нещо трябва да бъде ръководено от Святия Дух.

Ония, които са ръководени, управлявани от Святия Дух,

те са Божии синове, и не са под закон.

И така:

Какво да ви кажа, да ви похваля ли за това. Не ви похвалвам 

Значи Павел не ги похвалва за това, което правят.

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох,

че Господ Исус в нощта, когато беше предаден, взе хляб

и като благодари, разчупи и каза: 

„Боже, ние Ти благодарим за този хляб в името на Господа Исуса Христа. Благодарим Ти за хляба на живота в името на Исус!”

и като благодари, разчупи и каза:

Това е Моето тяло, което е разчупено за вас.

Това правете за Мое възпоменание. 

Какво казва Христос? – това е Моето тяло, което е разчупено за вас, или е разпънато на кръста. „Това правете за Мое възпоненание. Вие знаете, че в България има обичай да се правят неща за помен за умрелия – на 40 дни, на 6 месеца и т.н. Ето, това е за помен, само че за Господа – възпоменание на Господа, Него трябва да Го помним. Защо? Защото благодарение на Неговото тяло и благодарение на Неговата кръв ние имаме вечен живот. Ако не беше Той нямаше да можем да получим вечен живот.

Така Той взе и чашата след вечерята 

Забележете – след вечерята. Те вечеряха и Той взе чашата и каза:

Тази чаша е Новия Завет в Моята кръв.

 Това правете всеки път, когато пиете за Мое възпоминание. 

Значи казва: „това е чашата на Новия Завет, кръвта на Новия Завет.” Когато е бил сключен Стария Завет чрез служението на Мойсей, тогава Бог иска всичко да бъде поръсено с кръв. И казва:

Това е кръвта на завета, който Бог препоръчва. 

Т.е. било е с кръв, но кръв от животни. Обаче Новия Завет не се сключва с кръв от животни, а с кръвта на Човешкия Син, с кръвта на Божия Син, която е свята и чиста кръв. И тука се казва:

Новия Завет в Моята кръв.

 Това правете всеки път, когато пиете за Мое възпоминание. 

И ние пием виното (кръвта му) за Негово възпоминание.

Защото всеки път, когато ядете този хляб, и пиете тази чаша възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той. 

Ние сега възвестяваме смъртта на Господа, докато дойде Той. Много е важно да възвестяваме смъртта на Господа, докато дойде Той. Защото, приятели, ако не беше Господната трапеза можехме да забравим, че Господ е умрял за нас. Толкова лесно в християнството, както в Галатяните се описва, че е преминавало от свръхестествено в естествено, от Божествено към човешко, от откровение към доктрина, от благодат към закон, от Дух към буква, толкова лесно става това нещо. Минаваме към един хуманизъм, щяхме да се наричаме християни и щяхме да се движим като едни добри хорица, но нямаше да Го има Господ в тази работа. И Господ е направил така, че ад си припомняме редовно чрез Господната трапеза за това, че Той умря за нас и заради Неговата смърт имаме всичко, което имаме. И тука казва:

Защото всеки път, когато ядете този хляб, и пиете тази чаша възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно,

ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. 

И днес искам да ви кажа, има хора, които ядат и пият недостойно Господната трапеза. Има служители на врага, които се подиграват с Господната трапеза. Има дори и невярващи, които се подиграват с Господната трапеза, с кръвта и тялото на Господа Исуса Христа. Има дори някои, които ходят дори на църква и не приемат с вяра и с покаяно сърце Господната трапеза. И вижте какво се казва по-нататък:

който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа а това е страшно,

но да изпитва човек себе си… 

Защото има места, на които забраняват на хората да вземат Господна трапеза. Аз на никого не забранявам. Аз мога да кажа, кой има право и кой няма, но спорде Божието слово, но всеки взема решение сам. Защото вижте тука какво казва:

но да изпитва човек себе си…

не казва да изпитва другите.

–  Ти нямаш право да вземаш Господна вечеря, защото не говориш на езици! Ти нямаш право да вземаш Господна трапеза, защото еди какво си…

Не, нека човекът да реши, защото той носи отговорност пред Господа. Днес ние трябва да се научим на отговорност. Да носим отговорност, не само да питаме пастира: „Мога ли, не мога ли…?” Питай Господа, слушай словото и реши сам. И тука вижте какво казва:

но да изпитва човек себе си, и така да яде и пие от чашата. 

Забележете, да изпитва човек себе си и тогава да яде и пие от господната трапеза. Което означава, да изпита човек себе си и ако има нещо, което не е наред да се покае, да се промени в себе си и така да вземе Господната вечеря. Това е важно, защото съм говорил с хора, които не са вземали Господна трапеза 10-15 години. Това не е редно да бъде така. Господ казва: за възпоменание за него да го правим.

Други пък казват: „Не съм достоен” „Еми като не си достоен, стани достоен, покай се!”Подчини се на Бога, покори се на Бога и се покай от греховете си и вземи Господна трапеза. „Е, не мога да се покая.” Не, трябва да се покаеш, защото това е заповед от Бога.

Покай се, повярвай в Евангелието и приеми Господната трапеза.

После казва така:

По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави,

а доста са и починали. 

Ако четете посланието към коринтяните ще видите, че коринската църква е имала доста духовни проблеми, свързани с грехове. И Павел казва, че понеже несериозно и недостойно са взели Господната трапеза, вижте какъв е резултата?

Някой казва: „Аз съм недостоен да взема Господна вечеря. Вие достойните вземайте вземайте, много сте достойни бе, вземайте Господна трапеза.” Значи, тука има гордост, примесена с обвинение. И тези хора мислят, че те са по-праведни пред Бога. В никакъв случай – това е гордост и обвинение.

Обвинителят на нашите братя е дяволът 

и гордостта и грехът на дявола. Така че, това трябва да се отхвърли. Човек трябва да смири себе си пред Бога и пред братята си. 

По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави,

а доста са и починали 

Какво означава това? Че много важно е какво отношение имаме към кръвта на Исус. Защото кръвта носи изцеление, но неправилното отношение може да донесе болест. Кръвта на Исуса носи сила, но неправилното отношение може да донесе слабост и немощ. Кръвта на Исус носи живот, но който се отнесе по лош начин към кръвта на Исуса, оскърбява Святия Дух и по този начин може дори да донесе смърт, както го казва в 1 Коринтяни 11-та глава.

Това е много важно за хората, които се подиграват с кръвта на Исуса, хора, които се подиграват с Господната трапеза, подсмихват се понякога и си правят майтапи, като ходят на Господна трапеза. На такива хора бих им казал: „Внимавайте, защото чувате какво казва словото.

По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави,

а доста са и починали даже

 

но, ако разпознавахме или съдехме сами себе си,

нямаше да бъдем съдени. 

Какво казва Господ? Недей да съдиш другите, погледни себе си, осъди себе си, разпознай какво ти е състоянието. И ако ти осъдиш себе си, Бог няма да те съди.

Хората мислят, че като се оправдаят, Бог ще ги оправдае. Напротив, Бог знае греховете ни. По-добре ти осъди себе си и кажи:

„Боже, аз съм виновен, аз направих това, казах това, помислих това, сторих това, прости ми.” И тогава, когато ти осъдиш себе си, Бог тогава ще те оправдае.

А когато биваме съдени, с това се наказваме от Господа,

за да не бъдем осъдени заедно със света. 

Какво означава това? Има хора, които поради начина си на живот, дори и християни, които поради неправилното си стоене пред Господа получават Божия съд тука на земята. И върху тях идват скърби и неволи, не че е Божията воля това, но Господ иска да ги избави. Съдът идва тука на земята, за да не дойде във вечността.

наказваме се от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света 

Получават наказание предварително за определени неща. Виждате, че има съд, който е временен, който е тука на земята, за да не бъдат съдени, който е вечен.

Затова братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг (имайте уважение, почит). Ако някой е гладен нека да яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи ще ги наредя, когато дойда. 

Добре, очакваме апостол Павел да дойде и да ин подреди. Имаме нужда наистина от такива служители. Слава на Бога.

Ние хората обичаме да ги направим нещата така: всичко да е точно, всичко да знаем кога как се прави. Обаче Господ много неща не ги е дал в точен ред, защото Той иска да бъдем водени от Духа, а не да бъдем водени от закона. Ние искаме да знаем например – един път месечно ще има Господна трапеза. Хубаво е да го правим така, хубаво е да има някакъв ред. Но по принцип, ако трябва да говорим както е било едно време в ранната църква, аз не мисля чу ту са имали някаква такава специална дисциплина. Те са били ръководени от Божия Дух. И виждате, че няма такива насоки – колко пъти, как да направиш, как да се провежда богослужение, как да бъде в началото, как да е хвалението, кога да казват съобщенията, кога да се молят, кога да проповядват, кога да се пророкува… – няма такива точни инструкции.Защото Бог предполага ,че ние трябва да се водим от Духа.

Разбира се, днес са се изградили много учения и доктрини, които искат да подредят нещата по човешки, като аптекарски шишета – искат всичко да е подредено точно. Но при Бога не е така. Божият ред не е като човешкия ред.

Така че, не можем да кажем на колко време на се взема Господната трапеза. Ние сме си го въвели веднъж месечно да вземаме Господна трапеза. И го следваме. Но ако не е един път месечно, няма проблем, или ако е два пъти или повече пъти месечно, не е грешка. В Библията няма посочено точно време на колко време трябва да се прави.

И още един въпрос: Може ли да се взема Господна трапеза без водно кръщение? Отговорът е такъв: за да вземеш Господна трапеза трябва да имаш водно кръщение. Защо? Защото водното кръщение представлява погребването на стария човек и раждането на новия човек. Водното кръщение представлява новорождението, което става вътре в нас.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен

 

Който изповяда Исус Христос като Господ ще се спаси. 

Има се предвид публична изповед, която се прави на водното кръщение.

Едно време много по по-прост начин са ги правили нещата. Човек като приеме Господа и отива и прави водно кръщение. Има хора, които чакат водно кръщение (и трябва вече юли месец да направим водното кръщение). Но това ви казвам, че правилният ред е първо да се вземе водно кръщение и след това да се вземе Господната трапеза. Но също можем да отбележим, че това също не можем да го сложим като абсолютно твърд закон, защото в това пак може да има изключения. Например човек, който е повярвал и си е посветил живота на Господа, новороден и т.н., но просто не  е взел водното кръщение.

В ситуацията на израилтяните, които първо ядоха от пасхалното агне, което е образ на Господната трапеза и след това минаха през Червеното море, което е образ на водното кръщение. Така че, може да има изключение, но това е като изключение, а не като правило. Правилото е, че водно кръщение трябва да има. И сега, тези, които са се посветили и са решили да вземат водно кръщение, няма да ги спра да вземат Господна трапеза. Но трябва да знаем, че юли месец, ако вие наистина вие сте твърди в това отношение, твърди във вярата си в Господ, вземете Господна трапеза. Ако гледате несериозно на въпроса, по-добре не взимайте. Това е моя съвет в тази връзка.

Други въпроси има ли за Господната трапеза? Много по-лесно е да кажем: „Така може, така не може!” Но трябва да можем да следваме водителствата на Бога и Неговия Дух във всяко едно нещо, което правим.

Въпрос: „Има хора, които вземат всеки ден Господна трапеза.”

Отговор: Че има хора да вземат Господна трапеза всеки ден – никъде в Библията не пише, че не могат да вземат всеки ден.

Въпрос: „Например, се говори, че Дерек Принс е вземал Господна трапеза всеки ден.”

Отговор: „Дерек Принс е вземал господна трапеза всеки ден може би за определен период от живота си.”

Пак ви казвам, ако човек взема Господна трапеза всеки ден под ръководството на Бога, това е страхотно. Но в един момент Господният Дух може да те води да не вземаш всеки ден. Но ако ти продължиш по плът да ги правиш нещата, в един момент може да стане като навик и няма да го има това помазание. Казвам ви, трябва да го правим в Духа на Бога. Бог ни е дал доста широки рамки, макар, че има рамки, и вътре в тези рамки ние трябва да се водим от Святия Дух, да знаем кога, къде и как да го направим. Търсете Неговото ръководство.

Но и другото което е за Господната трапеза – какво е необходима за човек, за да вземе Господна трапеза? Това, което не одобрявам в православната  и католическа църква е, че хората влизат вътре и вземат причастие, или така да се каже Господна трапеза. Но никой не им е казал и проповядвал: „Грешни сте, покайте се от греховете си и повярвайте в Господа Исуса Христа!” Те не са го чули, някой им говори на църковно-славянски език и те не разбират за какво става въпрос. Тези хора не са чули изобличителна проповед да се покаят от греховете си. Мнозина от тях не са се покаяли от греховете си и мнозина от тях не са изповядали Господа Исуса Христа, за да получат вечен живот. Те не са новородени, но вземат Господна трапеза. Ето ви един проблем, който се поражда в цялата тази работа. Това вярвам, че не е правилния начин. Значи, трябва на хората да им се каже, трябва те да се покаят – „покаяние от мъртви дела” е първото учение. После „вяра в Исуса Христа – тези хора трябва да вярват в Неговото непорочно зачатие, в Неговия свят живот, да вярват в Неговата смърт – че Той понесе греховете им върху Себе Си, че беше погребан, но възкръсна от смъртта, че ще дойде отново. Те трябва да вярват в Евангелието. Те трябва да вярват, че Той е Господ, че Той е Божия Син. Всичките тези неща не могат да ги повярват, ако не са го чули.

Вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово.

Така че, това, което трябва да стане, те трябва да повярватв резултат на проповядване. Затова, това, което е важно в такива църкви е, че не да се проповядва на църковно – славянски език, но трябва да се проповядва на разбираем български език, за да може хората да чуят словото, да се покаят, да повярват и тогава да вземат кръщение и Господна трапеза.

Та виждате:

№1 – покаяние от мъртви дела и

№2 – вяра в Бога

са задължителни условия. Ако човек не се е покаял от греховете си не е достоен за Господна трапеза. Ако човек не вярва в Господа Исуса Христа не  е достоен да взема Господна трапеза. Той трябва да е новороден. И разбира се, водното кръщение, за което казах вече.

А що се касае за кръщението в Святия Дух, имам предвид говоренето на езици. Защото има църкви, където не се позволява на човек, който не говори на езици да взема Господна трапеза. Аз съм бил в такава църква, не ги осъждам. Единственото което мога да кажа е, че имах един приятел, и ми беше най-добрия приятел, и той нямаше кръщение в Святия Дух. Беше взел с нас водно кръщение, но нямаше кръщение в Святия Дух. Много искаше да вземе Господна трапеза и не му дадоха и той тогава просто напусна църквата и отпадна. Има хора, които се съблазняват от това, и наистина, ако е правилно да се постъпи по този начин, разбирам. Обаче, аз не съм убеден, че това е правилния начин. Защото в Библията не виждаме такъв критерий да е поставен – ако не говориш на езици, нямаш право да вземаш Господна вечеря. И в тази църква всеки трябваше да покаже, че говори на езици, за да вземе Господна трапеза. Смятам, че това вече отива към крайност.

От друга страна – един брат ми каза: „Ами ако човек не говори на езици, той не е търсил достатъчно Господа, Святия Дух. Да не приеме кръщение в Святия Дух, значи не е жаден за Господа и не сме сигурни дали той наистина има истинско покаяние и вяра. И той има известно основание да го казва, затова няма да кажа категорично, че го отхвърлям. Ако тези служители са с такова убеждение, нека да действат с такова убеждение. Само че, нека да бъдем ръководени от Бога, от Святия Дух, а не да бъдем ръководени от закон.

Затова бих поставил тези твърди рамки:

№1 – покаяние (100%)

№2 – вяра в Исуса Христа и Неговата смърт и възкресение, това, че е Божий Син (100%)

№3 – водно кръщение

И вече кръщението в Святия Дух. Не трябва да го подценяваме, но няма да го сложа, защото не го виждам като задължителен критерий. Имам предвид говоренето на езици. Разбира се, давам си сметка, че мнозина вярват, че кръщението в Святия Дух не е придружено с говоренето на езици. Аз не мога да се спирам сега на този въпрос. Но аз вярвам, че кръщението в Святия Дух задължително е придружено с говоренето на непознати езици.

Това е, Бог да ви благослови сега.

……………………….

Има някои, които разделят хората на две части – ти нямаш право да вземаш Господна трапеза и ти имаш право да вземаш Господна трапеза.

Искам да ви попитам: Юда Искариотски заслужаваше ли да вземе Господна трапеза? Юда Искариотски взе Господна трапеза заедно с Исус и учениците. И дявола влезе тогава в него и Исус го изпрати и каза: „Иди, и прави каквото ще правиш и го прави по-бързо!” Исус не спря дори и Юда да не вземе Господна трапеза. Ако Той това нещо направи с Юда, кои сме ние да спираме хората. Всеки един, вземайки Господната трапеза отговаря за себе си пред Господа.

Сега, нека пристъпим към Господната трапеза. Нека изповядаме с вяра. Повтаряйте след мене:

„Святи Отче, аз вярвам в Твоя Син Исус Христос. Той е моят Господ, моят Спасител. Той умря за греховете ми и възкръсна за оправданието ми. Отче, аз вярвам в кръвта и тялото на Исус и благославям кръвта и тялото на Исус. Моля Те, направи ме достоен да взема Господна трапеза сега. В името на Исус, аз се покайвам за всички грехове и изповядвам греха си пред Тебе.”

Сега може тихичко да изповядаш грехове, които Святия Дух ти припомня в момента. Нужно е да има изповед: 

1 Йоан 1:9 Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете  ида ни очисти от всяка неправда. 

Сега е време за изповед.

„Всеки грях, извършен с дела, думи или в сърцето изповядваме Отче. Прости на хората Си, Господи. Изчисти ни със святата кръв в името на Исус Христос! Измий ме със святата кръв, Господи, и ми прости всички грехове – знайни и незнайни, явни и тайни, прости ми в името на Исус! И сега Те моля също да ми дадеш дух на прощение. Аз вземам решение да простя на всеки човек, който ми е навредил в името на Исус.”

Сега тихичко, сканирай си сърцето и виж, дали има някаква непростителност, някаква болка, някакво лошо настроение. Прости на този човек, кажи му името пред Господа и кажи: „Прощавам на този човек.” Може да е роднина, може да е колега, може да е съсед.

Прощавайте и ще ви се прощава, казва Господ.

Ако не прощаваме и Господ на нас няма да ни прости. 

Подготвяме се за Господната трапеза. И ако има вражди, караници и скандали, трябва да се покаем от това. Ако има тука между нас конфликти, не е лошо тези неща да се поправят в името на Исус преди да сме взели Господната трапеза.

„Ние Ти благодарим, Господи.”

Нека пред това време да изпеем една песен.

И нека да оправим сърцата си. Казва се: Нека да осъдим себе си, да преценим себе си”, така че, това е времето. Докато трае тази песен да се очистят сърцата ни. Алелуя!

Господна трапеза:

„Пийте от кръвта на Господа Исуса Христа и яжте от Неговата плът, за да имате живот в себе си.

Който пие от кръвта Ми и яде плътта Ми има живот в себе си. Който не пие от кръвта Ми и не яде от плътта Ми, няма живот в себе си,

Казва Господ Исус Христос.

„Ние Ти благодарим Господи и благославяме Твоето тяло и Твоята кръв в името на Исус и приемаме с вяра.”

Нека всички да кажем: Амин! Слава на Бога.

 Що се касае до Господната трапеза казахме, че трябва да има водно кръщение, нали така? Като правило това е нещо, което се изисква.

Но има хора, които не ас приели и не приемат водно кръщение, искам за това нещо да кажа няколко приказки.

Значи, Исус казва в Матей 16 глава – това е много важен пасаж, искам да го видите.

Матей 16:15 Идете по целия свят и проповядвайте

 благовестието на всяко създание.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен. 

Забележете, че Исус казва: Който повярва и се кръсти – това говори за водното кръщение. Защото другото, духовно кръщение, не се кръщаваш ти, а Бог те кръщава. А при водното кръщение ти отиваш да се кръстиш, по твое решение става. А духовното кръщение „кръщението в Святия Дух“ идва по Божия воля върху тебе. Не че ти нямаш участие, защото когато си жаден за Бога, Бог тогава излива Духът Си в тебе и върху тебе.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен.

Значи, във спасението се включва водното кръщение. Някой ще каже: „Толкова ли е важно?” Изглежда това е много важно, приятели. Помислете си, че самия Божий Син, когато стана Човешки Син като дойде в тяло, не влезе в служение, преди да приеме водното кръщение. Той прие водно кръщение преди да приеме кръщение в Святия Дух. И аз вярвам, че това е правилния ред – първо водно кръщение и после кръщение в Святия Дух. Защото при Исус така беше – прие водно кръщение и като се молеше, тогава Святия Дух дойде под формата на гълъб. В резултат на водното кръщение Бог Отец проговори от небето и каза:

Това е Моя възлюбен Син 

В момента, в който взе водно кръщение дойде глас от небето, за да го потвърди. Освен това Святия Дух слезе под формата на гълъб върху Него. Много важен момент.

Йоан Кръстител какво каза на Исус? – „Не Ти трябва да се кръщаваш от мене, аз трябва да се кръстя от Тебе.” А Исус какво му каза: „Остави сега да се извърши всичко, което е право.” Така че Исус потвърди, че водното кръщение е право. Той нямаше нужда да изповяда грехове като нас, Той нямаше нужда да се покайва като нас, но въпреки всичко прие водно кръщение. Защото водното кръщение върши работата на обрязването, което са правили едно време израилтяните. Едно време децата са ги обрязвали – това е символ на сключване на завет. Днес няма обрязване, днес това обрязване е под формата на водното кръщение. Водното кръщение е външния израз на това, което става в нашите сърца. Ти приемаш Исус Христос за твой Господ и Спасител, и вярваш в Него. Старото създание умира в тебе, човекът на греха умира, ражда се нов човек. И какво правиш, когато човекът е умрял – отиваш да го погребеш. И къде го погребваш? – във водното кръщение. Водното кръщение е погребението на стария човек. То се прави публично. Чрез него ти заявяваш на Бога, че сключваш завет с Него. Чрез водното кръщение ти заявяваш на сатана, че го отхвърляш вече.

Както евреите, като минаха през Червено море египтяните измряха отзад, бяха заляти от водата.

Така ние като направим водното кръщение, сключваме завет с Бога и миналото ни е погребано. Чрез водното кръщение, както казахме, ти правиш завет с Бога, отричаш се от сатана. Това е хубаво, че като правим водно кръщение да застанете  ида се отречете от сатана, да ес отречете от всичките негови дела и да изповядате вярата си в Господа, вярата си, че Той е Божия Син, вярата си в това, че Той идва, вярата си в това, че Той е взел вашите грехове. Ти правиш публична изповед пред небето, пред земята, пред ангели, пред власти – това е нещо, което се наблюдава от духовния и физически свят.

Искам да ви кажа, че в арабския свят в момента, ако някой каже: „Аз съм християнин”, не им прави толкова впечатление. Но ако някой отиде ад направи водно кръщение, тогава има опасност в някои страни да загуби живота си. Защото в Близкия изток знаят много добре силата на заветите. Това означава, че ти сключваш завет с Всемогъщия Бог. Това е нещо различно, това е нещо мощно и силно. Самият Исус се подложи на водно кръщение, вие знаете. Защо? С водното кръщение Той каза: „Аз умирам и възкръсвам.” Той предварително се обрече да умре за нашите грехове и да възкръсне за нашето оправдание., още тогава.

Ние като вземем водно кръщение какво казваме: „Както Исус умря за нашите грехове, така аз умирам заради Него, и както Той възкръсна от смъртта, така и аз ще възкръсна един денот смъртта и ще живееш завинаги с Него и с това заявяваш свойта вяра. Ти ставаш едно с Исус – в смърт, погребение и възкресение. Докато си под водата, това символизира твоето погребение.

Това е, което исках да ви кажа за водното кръщение.

И човек, който има сериозна вяра в Господа, той би трябвало да вземе решение за водно кръщение, защото наистина водното кръщение е един много важен акт. Разбера се, ако човекът не  е взел в себе си решението спрямо Бога, ако човек си живее в света и не желае  и не вземе решение да тръгне с Господа, трябва да го вземе в правилния момент, когато наистина е взел решение да следва Господа. Това е.

Аз когато вземах водно кръщение, се притеснявах малко да взема водно кръщение. Други вземаха водно кръщение, и аз тогава като видях какво става и в един момент и аз реших, и аз взех водното кръщение. Но при мен имаше един такъв страх от моето минало, че имах светски приятели и си казвах: „Ако взема водно кръщение и тръгна уж по Божия път, пък после се върна в света, няма ли да стане по-зле. Защото ме учеха, че ще стане по-зле. И си казвам: „Чакай да съм сигурен.”

Обаче искам да ви кажа нещо: Едно време, когато хората са чуели словото, повярвали са, почти веднага са вземали водно кръщение. Какво означава това – те сключват завет с Господа. Вземаш решение, вземаш водно кръщение и сключваш завет с Господа и тръгваш напред. И като вземеш водно кръщение ти имаш и повече сила да следваш Господа. И не само това, като вземеш водно кръщение водата е един вид преграда между Египет и Обещаната земя, т.е. преграда между миналия живот, сатана и нас. Водата ни пази, водата ни спасява. Не пренебрегвайте водата, невероятна сила е.

Амин!