Неверие и маловерие

Интернет Богослужение

с пастор Пламен Петров 13 септември 2012 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/25384007

Слава на Тебе, Боже. Има много хора, които са в нужда, в нужда за молитви за изцеление, имат нужда от изцеление, имат нужда от възстановяване. Хората казват: „Аз вярвам, ние вярваме. Защо това се получава или защо друго не се получава?“ Искам да ви покажа нещо, което вярвам, че Бог ми е показал. Исус в 10-та глава на Матей даде на Своите ученици власт да изгонват демоните и им даде власт да изцеляват болестите, даже им заповяда да го направят. И учениците тръгнаха да го правят, и в Марк 6-та глава ние виждаме, че те помазват мнозина с масло, изцеляват, изгонват демони, изобщо учениците са вършили това. Но в 17–та глава на Матей има един случай, при който един баща води момчето си, което е епилептик, учениците се молят, заповядват на демона, но демона не излиза. Бащата на момчето отива да се оплаче на Исус и Му казва „Господи,  доведох моето момче при Твоите ученици и те не можаха да го изцелят. Защо това се получава?”

Матей 17:17 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! До кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя?

 

Исус показва причината, поради която те не можаха да изгонят демона – неверие и маловерие. Тука не става въпрос, че те не са имали никаква вяра, учениците са имали вяра, но тяхната вяра е била на някакво такова ниво… Когато вярата е пълна вяра, тогава имаме пълно манифестиране на силата на Бога. Много зависи от нивото на вярата, в което се движим. Исус казва, че вярата е първо семенце, после стръкче, после клас и после пълно зърно в класа. Има различни степени на вяра. Различно развитие на вярата – първо като семе, казва се като синапово зърно. И то наистина е като синапово зърно, тя е малка вяра, но въпроса е, че тази вяра трябва да се посее. Това е първото нещо. Като се посее синаповото зърно, то почва да расте, тогава вярата почва да расте. Става стръкче – още няма резултати, след това става клас – още няма някакви особени резултати. После, когато има пълно зърно в класа, тогава идва сърпа и тогава идва жертвата и тогава идват резултатите. Така, че вярата е в процес на развитие, процес на растеж – това е плода на вярата. И Исус им казва, че имат маловерие.

„Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще местете планините”

и казва:

„Нищо няма да ви бъде невъзможно” –

Това го казва на Собствените Си ученици и ги упреква в маловерие. След това казва, обаче:

Матей 17:21. А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.

С което Исус показва, че има проблеми, има и по-дълбоки проблеми. Има леки проблеми, по-дълбоки проблеми, по-дълбоки проблеми, има различни нива на проблем, които изискват различно ниво на вяра и различно ниво на помазание. Помазанието на Святия Дух се освобождава от нас посредством вярата, която имаме, така, че вярата става канал, по който вярата или силата на Бога действа в нашия живот. И понеже хората обичат клишетата и казват: „Всичко е възможно за Бога, всичко е възможно за Бога“. Ами, то всеки знае че всичко е възможно за Бога, обаче за Бога. Това е проблема, че всичко е възможно за Бога, ама какво е възможно за нас е въпроса. И стиха всъщност е: „Всичко е възможно с Бога”, на теб с Бога и на мен с Бога. Като се съберем с Бога всичко ни е възможно, но в тази комбинация – аз с Бога, и тази комбинация – ти с Бога – всичко е възможно. Обаче,

всичко е възможно за този, който вярва в Бога.

Тоест,  всичко е възможно с Бога и всичко е възможно за този, който вярва в Бога. В тази комбинация, според вас в кой е проблема – аз или Бога?  Естествено, че при Бог няма проблем. Той е съвършен и проблем няма да има. Проблемът съм аз, нивото на моята вяра. Хората като кажат: „Абе, всичко е възможно за Бога.” Дали ще е примерно да се изгони демон или чудо – всичко е възможно! То е възможно, въпросът е дали ще може да е възможно на Бога през мен да го направи! Защото проблемът не е Бог, проблема съм аз. Дали аз ще бъда такъв съд, през който Той ще може да се движи, и за да може да се движи чрез мене, аз трябва да имам необходимото ниво на вяра, защото моето неверие или твоето неверие всъщност се явява като спънка за Божията сила да действа чрез нас.

Вие помните в Марк 6-та глава, Исус отиде в Назарет. Това е Божият Син, помнете че това е Божият Син – отиде в Назарет и се казва, че:

не можа да извърши никакво чудо, освен че малко болни хора бяха изцерени, но чудеса казва, че не можаха да станат там, само някои изцерения.

Защо? Защото казва:

чудеше се на тяхното неверие,

защото те не виждаха Божият човек в Него, не виждаха Божия Син в Него. Те виждаха сина на Иосиф, сина на Мария, братята и сестрите Му там и че Той бил дърводелец, това виждаха те. Те не можеха да видят Бога зад Него и поради тази причина това се яви спънка за силата да може да действа, виждате ли. Така, че когато имате сериозен проблем, вие вярвате, вие искате, но Исус казва на едно място:

„ако двама се съгласят да попросят нещо от Отца,

 ще им бъде”

и Той това го казва основно за човека, който се нуждае, тоест „пациента” и другият, който служи – служителя. Те заедно се обръщат към Бога във вяра, в съгласие и всичко им става възможно. Обаче, за съжаление в днешно време служителите, не само пациентите, но и служителите не са на такова ниво в помазанието. Вижте, ние днес сме на много високо ниво, много по-високо ниво в областта на знанието от едно време. В сравнение с първата църква в Деяние на апостолите, те не са разполагали с тия Библии, с които ние днеска разполагаме. Те не са разполагали с това интелектуално знание върху Библията, с което ние днеска разполагаме. Те са разполагали с Духа, те са разполагали с вяра, те са разполагали с молитва, те са се молили много повече от нас. Те са пребъдвали в Духа, те не са знаели толкова доктрините като нас, но в същото време много по-непосредствено и много по-силно Бог е вършел чудесата отколкото ние виждаме това днес да се случва. Днес служителите повече получават сертификати, всеки гледа да ходи и да изкара образование, образование по светската система. Ние сме се включили, наполовина сме се включили в светската система и образование да изкараме, регистрации да правим, не знам какво да правим. Разбирате ли колко се обвързват нещата? Ние имаме нужда да ходим в Духа, ние имаме нужда да ходим в словото, имаме нужда да ходим в молитва. Народът се е обвързал в светската система, оплел се е в Египетската система да прави тухли от сутрин до вечер. От сутрин до вечер правене на тухли, за да има кромид лук и да има рибка да хапне. Ето, това е положението. Така, че когато ние искаме нещо да се случи, има нужда от докосване отгоре. Ето, аз много пъти съм учил, много пъти съм преподавал как човек да получи освобождение, как на човек да му се разчупи проклятието, как да получим изцеление от Бога и всичко. Аз ви показвам техниката – трябва да се покаеш, трябва да изповядаш греховете, трябва да простиш, трябва това да направиш, онова да направиш и всичко като го направиш, вече всички легални основи са премахнати. Обаче, остава само едно нещо накрая – остава подписа на Бога. Значи ние можем всичко да направим, говоря за големите чудеса, големи чудеса. Говоря примерно парализирани хора да станат от леглото, болните от рак да оздравеят, слепите да прогледнат, мъртвите да възкръснат и т.н. Всичките условия ние можем да ги изпълним, но в края на краищата си остава последното – докосването на Всемогъщия. Ако то не е там, колкото и условия да изпълним, нещата специално в тия тежките случаи не могат да станат. И ние днес можем да говорим за знание, за проповядване, за красиво говорене, за всичко това. Всичко това е прекрасно, но къде е Господ, Илиевият Бог? Къде е това Негово докосване, където наистина невъзможните неща стават възможни, тази мощ и сила на първата църква, тази простота? Петър и Йоан в Деяние на апостолите – видяха че са прости и неучени хора. И аз си викам: как пък ги избра такива прости и неучени рибари да ги направи ученици, пък днес ние всичките сме по-учени от тях? Всичките знаем повече от тях – кой знаел да пише, кой не знаел да пише, кой знаел да смята, кой не знаел да смята. Откъде ги взе тези, че не взе едни фарисеи, едни законници да вземе, едни книжници да вземе – вече са почти изградени, дай да вървим нататък. Но Той не търси това, Той не търси интелекта, Той търси сърцето, Той търси Духът, Духът да завладее човека. Ние си мислим, че станем ли много интелигентни, ами добре, стани много интелигентен, изучи всичкото, изкарай всичките библейски училища и възкреси един мъртъв да видим как ще стане това, как става това. За Исус се чудеха, казаха:

„Той откъде знае, книга като не е учел”,

за Исус – „Той откъде знае, книга като не е учел”! А на английски е много интересно: „Този откъде знае буква или букви, откъде казва знае букви, като не се е учел”. Все едно откъде знае азбуката Този? Знае Той, обаче вижте какво прави. Той казва:

„Учението, което говоря, не говоря от Себе Си, това е учението на Отца”.

Представяте ли си? Той им казва: „Аз не говоря Моето учение, ако седна Аз да пиша книга, може би няма да мога да я напиша, но Аз не пиша книга, Аз ви говоря това, което Отец ми говори, директно ви го говоря и Отец ми го потвърждава.” И какво казва Исус? – „Ако не  вярвате на Мене, казва, повярвайте на делата Ми. Делата потвърждават кой съм Аз.” И Той казва:

Аз човешко свидетелство не приемам, това че Йоан е свидетелствал за Мене, това е заради вас да ви помогне да повярвате, затова Йоан свидетелства.

Исус казва: „Аз свидетелство от човек не приемам. Отец ми свидетелства за Мене, първо чрез устата си и второ чрез делата.” Защото не може така да се вършат дела. Какво каза Никодим в Йоан 3-та глава?

Йоан 3:2. Знам, че от Бога си дошъл Учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с Него.

 

Никодим казва: „Никой не може да върши това, което Ти вършиш, ако Бог не е с Него”. Исус изцели един сляп човек. Ходят подир Него фарисеите: „Айде, кажи сега защо в събота го направи. Този е грешник, кажи че е грешник“. И слепият казва, вижте сега:

Аз не Го знам Този, Който ме изцели, не Го познавам, не Го знам Кой е Този, Който ме изцели, но едно нещо знам, че бях сляп, а сега виждам, това е което знам.”

 

и им казва така:

”Знаем, че Бог не слуша грешници,

а от века не се е чуло някой да отвори очи на сляп”.

 И те се разгневиха против него и го отлъчиха заради Исус.

Те могат да кажат че е грешник, могат, могат да кажат всичко против Него, обаче Той отваря очите, Той изцерява болните. И дори човека, който не знаеше нищо за Исус каза „аз не знам Кой е Той, но просто знам, че бях сляп, а сега виждам /резултат/. И казва: „Доколкото ми е известно Бог грешници не слуша.” Разбирате ли? Вие,  които сте праведниците не можете да го направите, Той грешника го върши. Исус казва:

„не се ли заблуждавате поради това, че не познавате Писанията, нито Божията сила”.

 

Павел казва:

„Божието царство не се състои в думи, а се състои в сила“.

Нашето учение днес е прекалено книжническо. Ние сме станали фарисеи, а имаме нужда да станем духовници, не интелектуалци, а духовници. Можем да влезнем навсякъде в светската система, можем да завладеем всичко, да станем царе, да станем президенти, да станем всичко, но ако нямаме тази сила, която имаше Исус, ние не ходим в силата на Неговото царство, защото Исус казва:

Деяния на апостолите 1:8 „Ще приемете сила,

когато дойде върху вас Святия Дух”.

Какво ще приемете? – Сила, това е което идва. Със Святия Дух идва сила. И за Исус се казва, че:

Бог Го помаза със Святия Дух и със сила и Той обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.

 Това е, което Той правеше, което ние сме призовани да правим и това е, което искаме да правим. Просто Той плати цената за това и ние трябва да платим цената, за да може Неговата скъпоценна сила като злато ..

Захария 4-та глава казва, че Неговото масло е като злато, като злато протича скъпоценна сила, да протича от нас и да може да се отварят очите на слепите, да прочуват глухите, да проговарят немите, да стават парализираните и куците, да възкръсват мъртвите и грешниците да се обръщат към Господа и името на Исус Христос да се прославя. Това е установяване на Неговото царство, защото Неговото царство идва със сила, Неговото царство идва чрез Духа. Къде е Неговият Дух, къде е осезаемото присъствие на Духа?

Знаете ли, че когато е идвал Господния Дух, когато се е строял Соломоновия храм и вече са го освещавали  като е идвал Духа на Господа с такава сила е идвал, че свещениците са падали на земята. А след това се казва, че с такава сила славата и Духа на Бога е дошъл, че свещениците не са можели да влязат в храма. Значи представяте ли си, само да имаше една камера сложена отвън, както днес имаме, и виждаш свещениците са се засилили да влизат в храма през портите и невидима стена пред тях – бум, и те падат на земята. Бум, и падат и не могат да влязат през отворена врата. Такова наситено присъствие има вътре, като че ли цялото пространство, въздуха – електричество има в този въздух. Плътно, облак вътре в самия храм от присъствието на Бога, осезаемо, манифестирано присъствие. Бог е личност, Той е Дух и Той разполага с тая сила.

И ние днес ходим, но знаете ли как ходим – ходим като сиромаси в тая област. Вкусваме „капчици падат, но просим потоци от небеса”. Живи потоци, а Исус обеща и реки от жива вода, но тези капчици са толкова малки, че ние вкусваме и болния вкусва нещо. Вкусва човека от водата и казва: „Ах, колко е хубаво, но искам още!“, обаче го няма. А има нужда да потекат реки от жива вода.

Исус каза:

Йоан 7:37-39 „Който вярва в Мене от утробата му ще потекат не капчици, а реки от жива вода”.

 

Вижте това е Йоан 7:37-39  – Исус обещава не капчици, а реки да потекат чрез вяра в Него.

Който е жаден, нека да дойде при Мене и да пие, казва.

Значи пиене, това е пиене от Неговото присъствие.

Който вярва в Мене, както Писанието рече, „от утробата му ще потекат реки от жива вода“.

 

Значи, чрез вярата потичат реки. Малка вяра – капчици, голяма вяра – реки. Ето, виждате ли как вярата в Исус освобождава помазанието на реките, да потекат тия реки към нуждаещия се свят. Така, че не е въпроса само дали ще положим ръце или не, въпроса е какво ще протече през тези ръце също. Не е въпроса само да говорим, въпроса е какво ще стане докато говорим.

Ето, в Деяние на апостолите 4:30–31, Господ казва, че те се молят и казват:

Докато ние проповядваме с дързост Словото, Ти да простираш ръката Си да стават изцеления и чудеса в името на Твоя възлюбен Син Исус.

Значи, „ние да проповядваме, докато Ти изцеряваш, ние да проповядваме, докато Ти вършиш чудеса и знамения… Това значи съвместна работа, ние говорим и Ти действаш, ние говорим – Ти действаш. Даже не става въпрос тука ние да проповядваме и след това да действаме, ние докато говорим, Ти да действаш – това им е молитвата.

След това в Деяние края на 10-та глава се казва, че:

Петър докато говореше още тези думи, докато още той говореше думите, Святия Дух слезе върху хората, те започнаха да се изпълват с Духа и да говорят на езици, приеха кръщение.

Докато той говореше, той не се молеше за кръщение, той още говореше думи. Тоест, това е сътрудничество, тази съвместна работа с Бога се случва така чрез Словото, че текат реките от жива вода. Не е въпроса само информацията, която ще донесем на хората. На мен Господ ми показа преди известно време, даде ми една дума и ми каза: „Не искам само да поучаваш Божието слово, защото светът е пълен с поучения, пълен с информация /библейска информация/. Особено в интернет да влезете пълно е с информация, но това, което липсва е помазанието на Святия Дух, това, което липсва е реалната сила и присъствие на Святия Дух.  Трябва да се проповядва с помазание, трябва да се проповядва със сила – това е основното – словото да ходи в единство със силата. Както се казва в Йоан 6:63, Исус говори за словото Си. Йоан 6:63 и аз ще чета от Цариградския превод,  защото тука е казано както трябва. Другите преводи казват:

 

„Духът е, Който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които ви говорих са Дух и живот“.

 

Това не е вярно. Вярното е „думите, които ви говоря” – сегашно време. Защото думите, които Бог в момента говори, те носят Дух и живот. Думите, които са говорени вчера, манната, вие знаете вчерашната манна какво става с нея – става на червеи. Затова думите, които Той днеска говори са тия, които носят Дух и живот.

И сега ще ви чета от Цариградския превод, който е хубав и който разбира се, е православния.

Йоан 6:63 Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува

        Сертификати, дипломи, документи, титли- плът, нищо не ползва.

Йоан 6:63. Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, Дух са и живот са.

 

Ето, това е което Исус каза. Сега, ние можем да кажем много други работи нали, но това е, което Той казва. Я, да го видим в православния превод как е. Сега на тези, които са любители на английския език искам да ви кажа, че открих два най-добри превода на английски език. Просто да ви кажа, проверете ги. За мене това са най-добрите преводи, които съм видял до този момент, защото хем са съвременни, хем са точни. Единият се нарича “King James 2000”, а другият се казва “American King James Version”. Слава на Бога! Аз сега проповядвам от 14 месеца на английски език и King James е хубав, но стар превод, а другите по-новите имат неща, които просто… Искам наистина като проповядвам да проповядвам нещо точно, което ми се пълни сърцето, да виждам, че е точно това, което е, да няма тука пропуснато нещо, там пропуснато, да е наистина точно. И тези преводи, благодаря на Бога, това е нещо, за което наистина съм доволен.

Сега нека да видим Йоан 6:63 в православния превод как се казва:

„Духът е, който животвори”.

Виж, колко хубаво! Не само дава живот, а твори живот. Виждате ли, Духът на Бога е творец – „животвори, плътта нищо не ползва“. Думите що ви говоря /пак настояще време/. Думите що ви говоря /кога? –сега/ са Дух и живот. Слава на Бога за Неговото слово! Така, че думите, които говори Господ, те са Дух и те са живот.

 „Как имаме нужда от тези думи Господи, които носят Дух и живот! Не искаме “капчици падат, но просим“, искаме Господи, не само потоци от небеса, искаме реките да потекат. Не само да потекат  реките от небеса, а искаме от утробите ни да потекат тия реки. Както си ни го обещал – от утробите ни реки, реки от жива вода да потекат, в името на Исус. Реките да потекат, живота да потече от устите ни, от утробите ни, чрез ръцете така, че да може да стават чудеса, знамения и велики дела, в името на Твоя свят Син Исус Христос. И наистина, Господи погледни на страданието на Твоите хора! Колко много страдащи има, колко много страдащи има! Господи, смили се и ни помажи с масло да обикаляме и да разрушаваме делата на дявола. Ето, има служители Господи, които са се посветили да служат, да разчупват делата на дявола. Ето, има служители, които са се предали да Ти служат – защо да се служи без силата Ти? Какво правим без Твоята сила? Нека да ходим в Твоето помазание и сила, нека наистина да вършим Твоите дела, защото Ти си казал:

Йоан 14:12. Истина ви казвам, който вярва в Мене , който вярва в Мене /не в нещо друго, не в църква, не в човек, не в доктрина, който вярва в Мене – личност /, който вярва в Мене, делата които Аз върша и той ще  ги върши и по-велики от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца.

Няма време, като отивам при Отца, трябва някой да върши работата. Някои казват –  тя се свърши. Тя работата от Него се свърши в Духа, но във физическия свят има нужда от съдове инструменти, които да вършат тази работа, която Исус я свърши, ние да бъдем използвани. Защо Той казва, че ние ще я вършим? Защото има нужда да се върши.

И тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име.

Пак името Му, навсякъде името Му, в Мене, в Моето име. Навсякъде в основание във вяра в името Му, който вярва в Мене; тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име –  всичко е свързано с Него и с Неговото име, всичко е свързано с Исус и Неговото име, защото Той е източникът на живота.

„Ти си източникът на живота. Нека всяка бариера, нека всяка преграда, нека всеки грях, нека всяко нещо което стои между нас и Тебе бъде разрушено, Господи Исусе! Всичко, което стои между нас и Тебе да бъде разрушено. Изгради една мощна църква, не църква, която се утвърждава в света и се опитва да победи света със светските средства, не да се превърне църквата в кафетерия, в концерт, не да се превърне църквата в забавление, барбекю – не! Църквата да бъде дом на моление, дом на моление към Бога. Ето, това е църквата.”

Искам да ти кажа, може да сте двама души в църквата, може да сте двама души в дома, ако вашия дом е дом на моление, Христос е сред вас. Ако вашия дом е дом на молитва, ако вие сте събрани в Неговото име и вашия дом е дом на молитва – това е църква, не онова, което ние си мислим, че е църква. Хора събрани в Неговото име, които призовават Неговото име – това е църквата. Ако вие сте така, Той ще излее силата Си. Той ще излее силата Си на това място и двама души да са, ще станете от двама двеста, две хиляди, двайсет хиляди, ако се излее Духът, ако го има докосването.

Нека да ви кажа нещо. Уилям Саймор, някъде около 1904/1907 г. всъщност започва съживлението в Лос Анжелис, Калифорния. Хората започват да говорят на непознати езици, на чужди езици. Тази църква мисля, че започва в една конюшня. Понякога хората са виждали огън върху къщата, викали са пожарна команда, за да може да изгаси огъня – това е бил огнения стълб на Святия Дух. Този човек се е молил в продължение на две години по пет часа на Бога за кръщение в Святия Дух. Ние днес го караме леко и има хора, които дори нямат желание, нямат жажда за Святия Дух. Той се е молил две години и половина по пет часа на ден – може би не е разбирал, както ние днес разбираме, но той е имал жажда за Духа. И един ден Господ му казва „малко се молиш”. Той казва: „Господи, аз се моля по пет часа за това нещо”. Той казва „повече” и той в продължение на година и половина се моли по седем часа на ден за кръщението. И виждате, че кръщението на Святия Дух идва с говорене на езици, но такова кръщение идва, такъв огън идва, че запалва целия свят. И сега някои казват, че около 600 милиона души говорят на езици. Не знам, обаче искам да ви кажа каква цена е платил човека и каква жажда е имал, за да може наистина да дойде това съживление. Един човек с такъв огън, с такова желание е платил цената за това нещо. Христос е платил цената, но ако ние наистина искаме, както казва да бъдем Негови ученици, трябва да вземем кръста си – това е плащането на цената. Да вземеш кръста си и да Го следваш, това е твоята цена. Неговата е, че Той взе своя кръст, но твоята цена е ти да вземеш твоя кръст. И не големите неща, нека твоя дом да бъде дом на молитва. Хора, искам да ви кажа, мнозина искат да променят църкви – ново вино в нови мехове се налива. Има църкви, които никога няма да се променят – не казвам всички, но има църкви, които никога няма да се променят. Ако ти искаш огъня, започни го. Ако ти искаш огъня, викай към Него. Нека твоя дом бъде място на огън, нека твоя дом да бъде място на молитва, нека твоя дом да бъде дом на молитва. Защо мислиш, че Господ трябва непременно в ръкотворни храмове да живее? Той каза, че живее в неръкотворни храмове, в човешко тяло и ходи между нас. Така, че нека да не ставаме прекалено легалистични, но наистина да търсим и да застанем. Най-силната църква е оная, която е на колене. Нека да застанем и да викаме към Него. Не е лесно, знам че не е лесно, но нека да наблегнем на молитвата.

Има много учения, нови учения, интелигентни учения, учени учения – къде им е силата, къде им е силата, къде е духът? Много пророчества, много пророчества, много пророчества, постоянно пророчества – злато пада от небето, камъни падат от небето, перушина пада от небето, но силата я няма, приятели. Нека да тръгнем да търсим Духът на Бога и Неговата сила. Това е, което искам да ви кажа. Нека да тръгнем с простотата на евангелието. Тръгни от малкото, тръгни от дома си, нека огъня да се излее в твоя дом. То ще се чуе, то ще се види, то ще се запали. Не може да се скрие светилото, светилото не може да се скрие, в тъмната нощ ще започне да свети. Ще кажат всички – от къде тази светлина дойде. Нека да започне навсякъде в страната огъня на Святия Дух да гори.

„Алелуя, благодарим Ти, Господи. Молим Те за Твоята сила и за Твоето присъствие в живота ни, Твоето присъствие и сила в живота, присъствие и сила в живота ни, в името на Исус.”

Псалом 126:1 Когато Господ доведе пак Сионовите пленници,
бяхме като онези които сънуват.

Пленниците като ги доведе от робството бяхме като онези, които сънуват. Като почне освободителния процес ще бъде народа като че ли сънува. Представяте ли си колко е прекрасно?

Псалом 126:2.Тогаз се изпълниха устата ни със смях,

Ако ще да е свят смях, като е от Бога, да е от Бога! Не имитация – истинско от Бога, огън от Бога. Изпълниха ни се устата със смях, радост. Знаете ли, винаги, когато има освобождение, винаги, когато има спасение, идва радост. „Изпълниха ни се устата със смях”

Псалом 126:2,3 И езикът ни с радост: Тогаз се говореше между езичниците: Велики дела  направи за тях Господ.

Велики дела направи Господ за нас.

Псалом 4,5. Изпълнихме се с радост. Върни, Господи пленниците ни като потоците от южните страни. Тези, които сеят със сълзи…

Ето, виждате ли как идва свободата – тези, които сеят със сълзи. Какво сеете? – молитви, слово.

Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне, носейки сноповете си.

Плач, сеитба, но след това радост и жътва обещава Господ в името на Исус Христос. Амин.

„Благодарим Ти, Боже. Дай ни, Господи да излезем от робството, дай ни да се събудим. Бяхме като ония, които сънуват голям сън, да излезнем от тоя сън, да се събудим от тоя сън.”

Призовавам към молитва и към пост конкретно за силата на Бога. Силата на Бога трябва да се върне. Имаме нужда от Неговата сила. „Алелуя. Благодаря Ти, Господи.”

Сега можем да направим посвещение. Който се чувства подтикнат от Бога да направи посвещение пред Бога за молитва или за пост, за търсене на Неговото присъствие и сила. Просто да вземеш решение да прекарваш повече време в молитва и също да имаш редовен пост. Аз подтиквам всеки един от вас, защото вярвам, че един ден в седмицата е нормално за духовната дисциплина да се пости. Един ден в седмицата пост. И също посвещение в молитва – вечерно време, сутрин, а даже Давид казва – три пъти на ден. Данаил се молеше три пъти на ден, дори и по обяд, но всеки според възможностите. Обаче, призовавам да се вземе решение по този въпрос, защото без жертвата на молитвата как очакваме огъня на Святия Дух да слезе. Искаме го, това е пътя, търсене на Неговото присъствие и сила.

Пак ви казвам, много откровения, много пророчества се дадоха, а къде е резултата? Много по-просто може да се кара – молитва и ще видите повече резултати, защото молитвата носи резултати.

Каквото и да поискате в Моето име,  казва Исус.

Молитва, проста с вяра. Като поискате, вярвайте и ще получите. Молитва с вяра, молитва със словото и ще има много повече резултати.

Нека да се посветим в търсене на Неговото присъствие и сила в името на Исус Христос.

 Благодарим Ти, Господи.

Амин!