Божията правда

 БОЖИЯТА ПРАВДА

Интернет служение на п-р Пламен Петров, 20.09.2012

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/25558428

 

        Нека погледнем Римляни 10-та глава. Трябва да имаме предвид, че в това послание и в тази 10-та глава, апостол Павел пише и говори за Израел, не говори за езичниците. Аз няма да се съсредоточа върху Израел в момента, а ще се съсредоточа върху църквата.

Римляни 10:1 Братя мои, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел

 

        Виждате, че апостол Павел се моли за спасението на Израел. Ние трябва да се молим за Ерусалим, трябва да се молим за спасението на Израел. Аз бих казал: трябва да се молите също и за вашите семейства. Има молитва за спасението на някой. Това означава, че когато се молиш за спасението на някой, той може да бъде спасен. Иначе апостол Павел не би се молил за спасението на Израел, ако Израел не може да бъде спасен и това е Божията воля – молитва по Божията воля.

Римляни 10:2 Свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не според пълното знание

 

        Това, което говори за Израел, това важи и за голяма част от църквата. Има хора, които имат голяма ревност за Бога, желание за Бога, но понякога тази ревност ги докарва до фанатизъм. Казва се тука: „не според пълното знание”. Значи не само ревност е необходима, но е нужно и знание, и затова се казва “да се покланяме на Бога с Дух и с истина”. Виждате с Дух да се покланяш, със сърце да се покланяш, с ревността си да се покланяш, но това не е достатъчно, трябва и с истина, а истината това е знанието върху Божието слово.

 

Римляни 10:3. Понеже, ако не знаят, или ако не познават правдата, която е от Бога, искат да поставят своята, те не се покоряват на правдата, която е от Бога

        Ето, виждате тука имаме два вида правда – това е моята права и твоята права, човешката и Божията правда. За Израел се казва, че те не се покориха на Божията правда, поставиха своята правда. И за каква своя правда става въпрос? Говори се за закона, за Стария Завет. Това дори не е тяхната правда. Те се стремят да изпълнят Божията правда, но в същото време слагат своя правда. И днес е така. Има много хора, които четат Библията и своето разбиране за Бога и за Божието слово го слагат като правда, обаче това не е според пълната истина. Слагат човешка правда. Има хора, които слагат определени дела. Взимат малко от Новия завет, взимат малко от Стария Завет и си правят едно учение и започват да искат не само те самите да го изпълняват, но налагат и на другите това учение. Малко от Новия Завет, малко от Стария Завет и правят една смесица. Ние трябва да разберем и сега ще го видим това. В четвърти стих се казва:

Христос изпълнява целта на закона да се оправдае всеки, който вярва

 

        Обаче интересно, че в английския превод и в другите преводи не е, че Христос изпълнява целта на закона, защото аз вярвам, че Христос изпълнява целта на закона, но се казва:

Христос е края на закона за оправдание на всеки, който вярва

 

        Христос поставя края на закона за оправдание. Така, че от Христос насам никой не може да се оправдае чрез делата си, извършени по закона или по какъвто и да било закон. Мнозина от нас днес слагат определени закони и изисквания, които не са библейски, не са според Божията воля. Разбира се, намират някой стих някъде, за да докажат, че това е така. Обаче, ние наистина трябва да намерим къде точно се намира волята на Бога и правдата на Бога. Христос изпълнява целта на закона или слага край на закона като средство за оправдание. И знаете, че в словото се казва, че:

чрез дела по закона няма да се оправдае нито една плът.

        Ето, ще ви дам един пример. Има учения, които наблягат на пазенето. Например, адвентистите наблягат на пазенето на съботата – част от закона и смятат, че по този начин ще бъдат оправдани. В Божието слово се казва, че ако ти се опиташ да спазиш една част от закона, ти трябва да изпълниш целия закон.

Защото Мойсей пише, че човек който върши правдата, която е чрез пазенето на закона ще живее чрез нея

 

        Забележете – Мойсей, който даде закона казва, че “който върши правдата чрез пазене на закона ще живее чрез нея”. Тука става въпрос за дела. Тука не става въпрос за вяра. Много е интересно това.    Каква е разликата между старозаветното и новозаветното? В Стария Завет се казва да не правиш това, да правиш онова – заповед след заповед, правило след правило. Обаче, всички те идват отвън и хората се подчиняват и ги вършат. И днес много християни са така – получават заповеди и искат да ги изпълняват, обаче ги нямат в сърцето си. Мислят, че чрез делата си ще бъдат оправдани по този начин и че чрез делата си ще бъдат спасени. Но в Новия завет нещата са по различен начин. Бог казва – Аз поставям законите си в сърцето ви. И промяната се извършва първо в нас, това е което казва Господ:

Езекил 36 Ще ви дам ново сърце, нов Дух ще вложа във вас. Ще сложа Духът Си във вас и ще ви направя да пазите Моите заповеди и постановления

 

        Много интересно, това е Езекил 36-та глава. Господ казва – ще ви дам ново сърце, ще взема каменното сърце от вас, ще ви дам ново сърце, чувствително сърце, ще сложа новДух във вас /говори за новорождението/ и после казва – ще сложа Духът Си във вас /това говори за кръщението във Святия Дух/. И когато сложа Духът Си във вас, казва, ще ви направя да ходите в Моите пътища и да изпълнявате Моите заповеди.

        Така, че виждате, това, което Бог прави в Новия Завет за разлика от Стария, не е заповед след заповед и правило след правило, което между другото много хора днеска го вършат, просто външно подчинение без подчинение в сърцето. Бог иска чрез Духът Си да извърши промяната в нас и след това тази промяна да излезе извън нас. Тоест, Бог първо прави така – Той действа към нас, след това действа в нас и накрая действа чрез нас. Значи първо е към нас, после е в нас и след това е чрез нас. И както някой беше казал – дървото не се напъва да дава плод, а дава плода естествено. Дървото не дава плод, защото работи много, а то съвсем естествено дава плод, защото е дърво. По същия начин и ние – резултатите, които жънем в живота си, плодовете като християни, които даваме в живота си не ги даваме, защото ние работим, ние вършим, а защото сме. Ти произвеждаш това, което си. Исус казва:

Йоан 15:4,5 Аз съм лозата, вие сте пръчките. Ако пръчката е на лозата, тя дава плод, ако пръчката е отделена от лозата, тя не дава плод.

        Пръчката не се упражнява и не върши работа, за да даде плод, пръчката просто стои на лозата. И Той казва:

вие не можете да направите нищо, ако не пребъдвате на Мене.

        Ето, в това е ключът. Така, че нека да го кажем по друг начин. Има ли дела в християнството? Има, обаче трябва да знаем нещо – винаги коня трябва да бъде преди каруцата, не каруцата преди коня. Делата не са преди благодатта. Благодатта е преди делата. С други думи, Господ първо дава Своята благодат, Той ни прави ново създание, защото ново вино не се налива в стари мяхове, Той излива Своя Дух в нас и тогава в резултат на това, което си и това, което имаш, ти започваш да произвеждаш плода, който Бог ти е дал. Но не са делата първи, а първо е благодатта, първо е спасението. Господ спасява човека, прави го Божие дете, изпълва го с Божия Дух и тогава идват тия резултати в живота. Защо? Защото е естествено за Божието дете да бъде такова и да дава плод, защото ние имаме вече тая реалност на новото създание в нас, ние имаме този Дух, Който е излят в нас и е нормално един човек, който е изпълнен със Святия Дух да обича Бога, да обича ближните и да не иска да съгрешава. Никой новороден християнин, изпълнен със Святия Дух не отива с радост да върши грях. Не може да бъде. Той може да се излъже, може да падне да извърши грях, обаче вътре в себе си винаги ще има изобличението, винаги ще има гузната съвест, аз не върша това, което трябва да върша. По това се различава много християнина от невярващия човек, от неновородения. А закона какво прави? Законът ти налага да правиш нещо, което не е извършено в тебе и аз се чудя много хора казват на някой: „Ти трябва да спреш това да правиш. Ти трябва да спреш да пушиш, ти трябва да спреш да пиеш, ти трябва това да спреш да правиш”, а човека още не е новороден. Има съпруги, които постоянно говорят на мъжете си, че трябва да спрат да пият и да пушат, а това не им е корена на проблема. Коренът на проблема са техните взаимоотношения с Бога, коренът на проблема им е, че те не са се обърнали към Бога и не са новородени, защото те в момента, в който се новородят, тогава новата природа, която е в тях, Божията природа започва да ги подтиква към добри дела. Така, че има ли добри дела в християнството? Разбира се, че има, но те не са причината за спасението, а те са следствието от спасението. Добрите дела са следствие от спасението, а не са причина за новорождението. Ние се спасяваме и получаваме вечния живот 100% по благодат, не на база на нашите дела, а на база на Неговото дело на кръста. Така, че всичко започва с кръста, всичко започва с Неговото слово, всичко започва с Бога. Когато Бог е изпратил Неговия Син да умре за нас, ние нито сме знаели за това, нито сме съществували по това време, нито сме искали това нещо да стане. Бог предварително е промислил и Той е изпратил Своя Син за нас да умре, когато сме били грешници ние и нашите предци. Без нищо да сме заслужавали и без нищо да сме извършили, Той ни е избрал, Той ни е пожелал и Той е поискал да бъдем спасени, Той е направил всичко това и се казва: „Приеми го, повярвай го и ще се спасиш!” И след това, понеже ти си спасен, понеже ти си ново създание, влез в тази нова природа и започни да функционираш като Божий син и дъщеря.

        И аз искам да се върна към този материал, защото това е много важен въпрос. Не е въпросът в това, хората обикновено искат да късат плодовете или цветовете: „А, тука има лош плод, дай да го откъснем, там има лош плод, дайте да го откъснем, това да отрежем, онова да отрежем!” Но коренът като не се промени и човекът не се променя. Нещата трябва да тръгнат от корена винаги.

       Аз цитирам моя приятел Иван, когато той се обърна към Господа – пушеше, пиеше и други неща вършеше. Обаче аз го канех на служби и той идваше на служби и аз никога не съм му казвал: „Спри да правиш това, спри да правиш онова.” Видях го, че спря да пие, видях го, че спря да пуши. Питам го: „Ти защо го направи?” Той каза: „Ами, аз реших, че това не е добро.” Кой ти го каза, бе човек? „Никой.” Самият Бог му е говорил. На другите им говориш, говориш, говориш, и то не става. Защото, ако Бог не промени сърцето на човека, това, което ти го караш от вън да прави е просто един затвор и не върши работа. В Новия Завет Бог винаги започва от сърцето на човека. Той първо променя сърцето, и след това променя поведението и живота на човека. Затова Той каза, че това, което иска да му дадем, е сърцето. Ако Той има сърцето на човека, Той има всичко останало.От тук се тръгва. Затова,недейте, особено на сестрите искам да кажа: Недейте да си мислите (даже така можете да отвратите съпрузите си), като постоянно им казвате: „Не прави това, не прави онова!”,защото делата не ги променят. Промяната не става отвън навътре, тя става отвътре навън. Затова Господ казва:

Ще им дам ново сърце, меко сърце, ще отмахна каменното, ще вложа нов Дух вътре в тях и ще излея Духа Си в тях. И те тогава ще ходят в Моите пътища и тогава ще вършат Моята воля и Моите заповеди /Езекил 36 глава/.

        Продължаваме нататък. Мойсей казва, че човек, който върши правдата чрез пазете на закона ще живее чрез тази правда. Това е закона, чрез делата си. Виждате дела, дела и дела, това е закона. Но какво казва 7-ми стих?

7. А правдата, която е чрез вяра говори така

 

        Правдата “говори”, много интересно. А Христос е нашата правда, Той говори. И какво говори?

Да не речеш в сърцето си

        Виждате ли къде е правдата от Бога – в сърцето. Не говори за дела. Казва: “да не речеш в сърцето си” и да речеш, това означава мисъл и това означава слово. Бог работи днес чрез словото Си. В началото беше словото. Затова проповядваме Словото, защото някой невярващ човек ще влезне, ще чуе това, което говорим и Бог ще му даде покаяние. И промяната идва чрез Словото. Много пъти говорим Слово и не знаем кой слуша и след това някой се обажда и казва: “Чух го, Бог ме изобличи, покаях се и сега съм нов човек”. Но никога не си го виждал този човек, никога не си говорил с него, но Святия Дух познава всеки и използва словото Си.

Бог изпраща словото Си

и така изцелява хората и така ги освобождава.

        Затова е толкова важно словото.

И правдата, която е чрез вяра

 

         Виждате, чрез вяра, не чрез дела. Значи вяра и дела са противопоставени тука. И аз тука пак искам да кажа: вярата има дела, но разликата между делата по закона и делата на вяра според Яков е следната. Делата по закона е слагане на каруцата пред коня. Значи върши дела и ще бъдеш спасен. А делата на вярата как са? – Ти получаваш даром вяра чрез слушане на Божието слово. Просто слушаш Божието слово, идва вярата в тебе и когато вярата дойде в тебе, понеже тя вече е в тебе, тя излиза навън под формата на дела.    Разбираш ли каква е разликата? В единия случай ти отвън правиш нещо и очакваш отвътре да стане, а в другия случай то вътре е станало в тебе и ти го изявяваш навън. Тоест, делата на вяра са дела, които извират от сърцето на човека и думите на вяра са думи, които извират от сърцето на човека. Някои хора мислят, че просто защото изповядват нещата ще станат. Но в Библията се казва:

първо човек вярва със сърце и се оправдава и

второ прави изповед и се спасява.

        Винаги нещата са първо на сърцето и след това на устата, и след това на делата. Това може да избави хора от грешка.

        Искам да ви кажа, ако погледнете в Галатяни ще видите, че там се набляга на това така наречено друго евангелие и даже Павел два пъти казва:

проклет да бъде този, който го проповядва това евангелие,

с което той толкова ясно показва, че уж изглежда същото, ама не е същото. Сега някой може да каже – “Брат Пламен каза, че не трябва да вършим дела” и тоя човек, който каже това нещо ще лъже, защото аз не казвам такова нещо. Аз казвам просто каруцата да бъде пред коня, а не след коня. Ти получаваш първо благодатта и след това идват делата. Първо е Божието дело и след това са твоите дела, които идват в резултат на Божието дело. Нека да продължим нататък.

       

Така, че правдата, която е чрез вяра говори така: да не речеш в сърцето си

 

        И много интересно,

да не речеш в сърцето си: кой ще се възкачи на небето,

сиреч да свали Христа.

        Да не си  задаваш в сърцето неправилен въпрос. Значи трябва да пазиш сърцето си от неправилни въпроси. Какъв е този въпрос – кой ще се възкачи на небето, тоест възможно ли е Христос да възкръсне? Това е въпроса. Как така ще възкръсне? Този въпрос като го зададеш това е неправилен въпрос. Казва да не си речеш това нещо в сърцето – кой ще се възнесе на небето, сиреч да свали Христа? Да не си го речеш в сърцето, тоест да не се колебаеш, да не се съмняваш. Първо казва да няма съмнение в тебе.

        Нека да ви дам един ключ за това. Ние много искаме да имаме вяра в сърцето. Обаче, по-важното е да нямаме съмнение в сърцето. Какво ще кажете за това? Значи, не толкова да наблягаме в това да имаме вяра в сърцето, колкото да наблегнем на това да нямаме съмнение в сърцето. Защото, виждате първото нещо за вярата, което казва тука е да не се съмняваш в сърцето си. И Исус в Марк 11 глава какво каза? Той каза:

Ако речеш на планината и не се усъмниш в сърцето си,

но повярваш, ще стане

        Какво каза? Първо да речеш, после да не съмняваш и после да вярваш. Тоест, ако ти се съмняваш, ти не можеш да вярваш както трябва. И тука също. Първо отрича съмнението, тоест казва в сърцето ти да няма съмнение и като няма съмнение какво ще има – ще има вяра.

Да не речеш в сърцето си: възможно ли е Христос да е възкръснал?

 

        Да не подлагаш под съмнение Неговото възкресение № 1 и вижте вярата с какво се занимава. Забележете нещо – делата под закон се занимават с какво аз трябва да направя, как аз да бъда спасен, какво аз да направя, аз съм важен тука. Заповедите аз да ги изпълня, ако аз ги изпълнявам добре, аз съм велик, другите не са велики, ако аз не ги изпълнявам добре, аз съм провал, не съм като другите и винаги аз съм в цялата работа. Обаче тука правдата, която е чрез вяра ти казва какво? – тя ти сочи Христос, не теб. Сърцето ти да бъде Христос и да вярваш, че Той е възкръснал, а не да се съмняваш, че Той е възкръснал. Виждате ли какво е вярата? Вярата е насочена към Христос, а не към нас, защото вяра в човешките сили, в човешките способности, в човешките дела, това си е ню ейдж. Но вярата в Христос и Неговото възкресение е истинската вяра. Значи, първо да не се съмняваш във възкресението, да не си речеш. Забележете – вярата е слово и съмнението е слово. Да не речеш в сърцето си, това са думи. Думите са първо в сърцето и след това идват на устата. Тоест, съмнението са думи и вярата са думи. Помните ли тая жена, която  получи изцеление от кръвотечението, помните ли какво беше с нея? – тя си казваше –

Ако само се докосна до крайчеца на дрехата Му ще бъда изцелена.

        Тя си го казваше – къде си го казваше? Първо в сърцето. И даже тя може да не го е казвала с устата, защото ако го каже и някой я чуе, понеже тя е с кръвотечение, може да зарази хората и според закона не трябва да ходи сред тълпата, защото ако я видят могат да я убият с камъни. Тя трябва тайничко да излезе и затова тя тайничко се докосва до Него без никой да види и се опитва тайничко да се изнесе също, никой да не разбере. Днес толкова хора искат да получат чудо от Бога, ама  не щат да дадат слава на Бога. Тайничко отиват, крият си се и тайничко си излизат с чудото и някой ден тайничко ми кажат, че са получили чудо. Но не искат да се каже нито какво е било, нито що е било. Обаче, Исус каза така не може – “Кой се докосна до Мене?”  И жената си казва: „Леле, тъкмо оздравях, ще вземат да ме убият с камъни.” Разбираш ли? То това е било опасно положение, защото представяш ли си тъкмо е оздравяла и те я убиват с камъни, как можеш да излезеш ти с кръвотечение. И тя обаче си признава, казва какво е положението пред Господа и Той каза:“Дъще, твоята вяра те изцели”. Но това, което стана е, че тя си казваше. А някои хора изповядват с устата си едно нещо, но си казват друго нещо в сърцето. Това не е, за което Господ говори. Той не казва с устата едно да казваш, със сърцето друго да говориш. Вярата представлява  устата и сърцето да говорят едно и също. Когато това нещо се постигне,чудото е там. И изповедта трябва да дойде от едно преизпълнено сърце.

От преизпълването на сърцето да говори устата,

        Това е,  което има значение, защото много хора са разочаровани и казват: „Аз три години изповядвам еди какво си, то не става.” Ами то Исус не каза, ако речеш на планината да се премести, тя ще се премести. Той каза:

Ако речеш, не се усъмниш и повярваш, тогава ще стане

        Тоест, не само какво е на устата ти е важно, но какво има на сърцето ти е важно. А в сърцето виждате една съкровищница, в която има думи. Казва да не речеш дума, това е в сърцето. Хората си пълнят сърцето с какви ли не буклуци – гледат по телевизията какво ли не, гледат по интернет какво ли не, слушат какво ли не, хората говорят или не говорят и ставаш като едно буклуджийско кошче и след това искаш чудо от Бога. Ами, то така не става! Трябва да си пълниш сърцето със словото на Бога, с евангелието. Павел каза: „да не речеш в сърцето си.” 7-ми стих какво казва?

Или кой ще слезе в бездната или в гроба е друг превод,

сиреч да възведе Христа от мъртвите

        Тоест, ама Той наистина ли умря за греховете ми? Дали наистина понесе моите грехове на Себе Си? Той дали умря за мене? Виждате какво е в основата на нашата вяра – Христос, Неговата смърт и Неговото възкресение.

8. Но какво казва тя?

        Значи, до тук казва „да не речеш”, тоест, да не се съмняваш в Неговото дело на кръста. В 8-ми стих казва какво трябва да бъде:

Но какво казва тя? Казва думата,

        Забележи какво казва. Казва думата, словото, тоест вярата е свързана със словото.

8. Думата е близо при тебе, тоест в устата ти и в сърцето ти.

 

        Така, че като говорим за вярата, къде се намира тя? Вярата е близо до нас. Къде? Тука е в сърцето и тука в устата. Това са двете места, където се намира тя, но първо трябва да е в сърцето, после в устата.  Думата е близо при тебе – в устата ти и в сърцето ти, сиреч думата или словото на вярата, която проповядваме. Значи, словото на вяра, не словото на съмнение. Словото на вярата, което проповядваме, това слово ти го приемаш в твооето сърце и после това слово го слагаш на твоята уста. Това е толкова просто, обаче отвътре навън излизат нещата. И после казва:

Римл. 9:9,10 Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Христос го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш, защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява

 

        Тоест, вярата е в сърцето, после идва на устата и идва спасение. Вижте, в духовния свят се работи със слово. Дяволът ни атакува със слово и Бог ни дава слово, и Исус в пустинята използва слово. Взима меча на Духа, който е Божието слово. Дяволът каза на Исус: “Ако Ти Си Божий Син?”, на Ева каза: “Истина ли каза Бог?” Виждате какво е – съмнения, колебания, това е, което праща дявола. Иска да ни усъмни в словото на Бога, но Исус винаги отговаря със словото. Така, че винаги ние трябва да храним духа си с Божието слово. И тука казва, че със сърце вярва човек и се оправдава. Тоест, правдата идва още дори преди да е казал човека нещо. Тя идва още когато вярата е в сърцето и се оправдава, а с уста прави изповед и тогава идва спасението.

11. Защото писанието казва:

Никой, който вярва в Него няма да се посрами

        Ето, вижте отново. В кого вярваме? В Него, като вярваш в Него, няма да се посрамиш. Ако вярваш в себе си, ще се посрамиш, ако вярваш в друг човек, ще се посрамиш. Никой не е умрял за теб, само Христос. Никой не не възкръснал от смъртта, само Христос, така че вярата ни трябва да бъде в Него. Ако ние вярваме в себе си, в своите си дела и разчитаме, че много сме добри,  много добри дела вършиме, ще се посрамим, защото:

Човешката правда е като мръсна дрипа пред Господа,

но който вярва в Христос и в Неговото дело на кръста,

 няма да се посрами

 

        А обратното на срама какво  е – слава. Който вярва в Него ще се прослави. Колко е хубаво това.

12. Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същия Господ е, Който е Господ на всички, богат на всички, които Го призовават

 

        Това е прекрасен стих за молитва. Аз никога, когато съм изследвал въпроса за молитвата, не съм го виждал този стих. Господ е Господ на всички и на юдеи, и на езичници и Господ е богат към всички, които Го призовават. Това означава, че ако призоваваш Господа, Той е богат към тебе, не е беден. Чакай сега: „ето ти тука две трохички, сега извинявай,ето този комат сухия да ти го дам.” Няма такова нещо! Той е богат и щедър към всички, които го призовават.

13. Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси

 

        Но вижте, това призоваване на Господното име е публично призоваване. Това трябва да се отбележи, което в много случаи е символ на водното кръщение, защото водното кръщение е публично. Всеки, който призове Господното име ще се спаси. Това не означава само да го кажеш с устата си. Да кажеш на човека: „Я кажи Господното име!” и той просто го казва с устата си. Тука става въпрос да го призове и призива е от сърце. И тука ще видите, че това е така.

14. Как впрочее ще призоват Този, в Когото не са повярвали?

        Виждаш ли, ако е призив без вяра, какъв призив е това? Как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? После казва:

Как ще повярват в Този, за Когото не са чули?

        С други думи, вярата идва от слушане на словото.

А как ще чуят без проповедник?

 

        Аз като видях това, си казах: „Брей, колко са важни проповедниците!” Оказва се проповедниците са много важни. Как ще чуят без проповедник, но явно не всеки е проповедник, защото вижте какво казва 15-ти стих:

А как ще проповядват, ако не бъдат пратени?

 

        Тоест, проповедника е изпратен от Бога, не е изпратен от Съвета на директорите, нито от деноминация. Той може да бъде пратен по някакъв начин от хора, които подпомагат служението, които се включват в молитва, но основното е, че проповедника трябва да бъде пратен от Бога. Не просто да вземе микрофона в ръката, а трябва да бъде изпратен от Бога. Както в Матей 10-та глава, Исус призова Своите ученици, даде им власт и им заповяда: „Демони изгонвайте, изцелявайте болести. Обаче гонене на демони и изцеляване на болести дойде след като бяха призовани, и след като бяха оторизирани. Очевидно е, че ако Бог не призове някого за Негов ученик, той няма да разполага с власт. Той може да има думи, но няма да има власт и няма да има сила, защото Бог дава властта и силата на тези, които праща и оторизира. Той им възлага определена задача и им дава съответните инструменти, за да могат да свършат делото Му. И каква власт им дава и сила? Не им дава сертификати, а им дава сила и власт над нечистите духове и над болестите. С това ги прати. Каза им:

Проповядвайте Евангелието на царството – царството наближи, болни изцелявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте, мъртви възкресявайте.

       

        Това им заповяда. В днешно време какво ли не се прави, обаче точно посланието, което Христос дава на Неговите ученици не се изпълнява. Защо? Ами, защото тези знамения ще придружават повярвалите, тези които имат вяра. Които нямат вяра, не могат да бъдат придружавани от знамения, защото нямат вяра. Те могат да се наричат вярващи, те се наричат вярващи и в очите на хората са вярващи, но дали са така в очите на Бога? Защото Той дори Своите ученици смъмри в един случай, когато те не можаха да изгонят демон. Явно, че беше по-тлъст от другите демони, защото Исус каза:

този род не излиза освен чрез пост и молитва.

        Явно беше по-тежък случай, обаче въпреки всичко Исус ги смъмри и не беше леко смъмряне.

Роде, невярващ и извратен. Да каже на Своите ученици, че са извратени! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?

        Заради това, че те не можаха да изгонят един демон. Ами, какво ще стане, ако трябва по същия начин да се обърне към църквата днес?  За тази липса на сила, за тази липса на власт, затова се казва: „Как ще проповядват, ако не са пратени?” И мнозина проповядват без да са пратени и естествено нямат подписа. На английски думата е sign, тези подписи да го кажем. Посланието го има, ама няма подпис отдолу. Ама кой го дава това послание?  Бог, бе, Бог, бе! Ама къде му е подписа? Ами няма подпис, ще го приемеш на вяра. Ами, искаме да видим подписа! Всеки легален документ трябва да има подпис. Къде му е подписа? Много приказки, малко подписи. Така, че казва тука:

А как ще проповядват, ако не бъдат пратени?

 

Както е писано: колко прекрасни са нозете на тези,

 които благовестват доброто

 

        И виждате ли какво казва – нозе. Защо казва нозе? Защото става въпрос за движение. Виждате, че ако погледнете книгата “Деяние на апостолите”, апостолите не се спряха на едно място. Някои хора казват: „Защо толкова движение?” Аз не знам защо толкова движение, обаче се движим и като гледам в Деяния на апостолите, виждам апостолите също не са се спряли много, особено апостол Павел. Деяния на апостолите – не мъдростта на апостолите, мечтите на апостолите, а са деянията на апостолите. Днес повечето хора само мечтаят, но не реализират, не излизат от мечтите си и да влязат в реалността нещо да направят. Не смеят да излязат от лодката. Гледат от лодката и казват: „Бог ми говори, ще направим това, ще стане голямата работа.”

       Както имахме един случай с една сестра, която ми казва: „Бог ми каза, че ще направим ресторант и т.н.” А аз й казвам: „Сестриче, вземи направи кюфтенца, излез в квартала и почни да ги продаваш, ако искаш нещо да направиш.” Тя каза: „О, не, това е малко нещо.” Аз й казвам: „Ако не тръгнеш с малкото, никога няма да имаш голямото!” А тя вика: „По принцип си прав, но точно в този случай не е така.” И никога не стана това. Защото, ако човек не е готов да тръгне със синаповото зърно, никога няма да има големия плод да премести цяла планина. Трябва да тръгнеш от малкото. Който е призован, трябва да тръгне от малкото, с един, с двама човека. Някои търсят големите амвони, обаче трябва да тръгнеш от малкото, което Бог ти дава и тогава ще стигнеш до голямото. И вижте какво казва: „прекрасни са нозете.” Има движение. Погледнете Деяния на апостолите какво движение има, ходят да благовестват.

Идете по целия свят, казва Исус. Проповядвайте евангелието на всяка твар. Отидете направете ученици от всичките народи.

 

        Не казва да стоиш на едно място. Разбира се, всеки има различна дарба, но въпроса не е кой каква дарба има само, но нашия поглед какъв е също. Исус изпраща, има движение при различни обстоятелства, на различни места, затова говори за нозе, което говори за движение. Днес може да каже: „Колко прекрасни са самолетите примерно, или автомобили или влакове или нещо друго, защото ние се движим повече с такива неща днес, не само с нозе, както тогава са се движили. Но очевидно е, че има движение. И какво в крайна сметка виждаме? Първо Бог избира и изпраща проповедници, проповедниците проповядват и хората слушат, като слушат хората идва вяра в тях, като дойде вяра в тях, те призовават Господа, което говори за молитви и призоваване на Неговото име. И като призоват Господа, получават спасение. Ето, това е начина, по който действа Божията правда. Божията правда действа със слово, вяра и спасение. 

       Но не всички послушаха благовестието, защото Исая казва:

 

Исая 53:1 Господи, кой от нас е повярвал онова,

което сме чули?

        Кой повярва на нашето послание и на кого се изяви десницата Господна? Вожте колко интересно.

Исая 53:1 Кой е повярвал на нашето известие

и на кого се открие десницата Господна?

        Това е благовестието. Кой повярва на нашето благовестие? Който повярва на него се изявява Господната десница, а Господната десница е сила. И не само това. На кого се изяви, говори за откровение. Тоест, този който повярва, ще има откровение от Бога, Той ще има сила от Бога. Кой е повярвал и на кого се изяви десницата Господна? Тоест, вярата носи пророческо откровение от Бога плюс сила от Бога според Исая 53:1. И се казва по-нататък:

Но не всички послушаха

         Исая го е пророкувал това, тоест, ние може да проповядваме благовестието, но това не означава, че всички ще го повярват. И слава на Бога, че някой ще го проповядват, но ако не го проповядваме, никой няма да го повярва. По-нататък 17-ти стих казва:

И тъй вярването е от слушане, а слушането от Божието слово

        Тоест, ако няма слушане, няма вяра. Ако хората не чуят словото на Бога, няма как да повярват. Не наши философии, не да говорим за църкви, а евангелието за Исус Христос за Неговия кръст, това е което ще донесе вяра в Исус Христос. Защо хората нямат вяра? Ами, една от причините е, че се проповядва евангелие, което не е истинското евангелието, а заобикаляне.

18. Но казвам, те не са ли чули? Наистина чули са, по цялата земя е излязъл гласът им и думите им до крайщата на вселената, но пак казвам –Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва – аз ще ви раздразня до  ревнуване с тия, които не са народ /тоест с нас/.

 

        Господ дразни Израел с нас в момента, тоест с църквата. Иска да ги подбуди към ревност.

С народ несмислен ще ви разгневя

(Ние сме несмисления народ).

20. А Исая се осмелява да каже – намерен бях от ония, които не Ме търсеха и явен станах на тия, които не питаха за Мене

        Това е вярно. Аз не съм търсил Бога, не съм питал за Него, Той ме намери. Моят учител по рисуване Чико започна да ми говори евангелието. Аз без да искам го подтикнах към това и той започна да ми говори евангелието и аз просто се изумих като разбрах, че има Бог, че има небесно царство. Викам – този човек какви ги говори? Като разбрах, че Библията е наистина Божие слово. Но ето, аз не съм търсил Бога и Бог ме намери, без да търся Бога. И мнозина са така – без да търсят Бога.

Намерен бях от тия, които не Ме търсеха

 и явен станах на ония, които не питаха за Мене

 

        Много интересно нещо е, словото пише: „Който търси, ще намери, който хлопа, ще му се отвори, който иска, ще получи”, но това става въпрос за тия вече, които са повярвали. Но като за начало нещата винаги тръгват с призив.

       В Римляните се казва много интересно, когато се раждат Яков и Исав, преди още да са извършили каквото и да било нещо, нито добро, нито зло, Бог казва:

Яков възлюбих, Исава намразих.

        Избор. Божий избор, нищо не са направили децата. Най-много в корема на майка си някой шамар да са си ударили, но това е било в корема на майката. Когато излизат даже самия Яков хвана за петата брат си, още оттогава иска да го измести. Обаче не почива на делата нито на единия, нито на другия, но на Божия избор. Това се нарича благодат. И ето, виждате днес каква отворена врата имаме, хора! Колко хората губят като не приемат този призив, който Господ отправя днес – отворена врата към вечния живот. По благодат да се спасиш, без нито едно дело. Само да го приемеш с вяра и да кажеш: “Господи, от днеска ти си моя Господар на живота ми. Ти Си моя Спасител, Ти Си мой Господ от днес нататъка. Аз съм твой”. Само това се изисква – да дадеш сърцето си и спасението идва, без никакво дело. Само с вяра в Христос и в Неговото дело на кръста, в Неговата кръв и всичко се получава. И след това тая благодат, която Бог ти дава, тя ще ти даде плод. Защото, приятели, искам да ви кажа. Бог е промислил за хора като мене и някои други като мене, които ето моята съпруга ме знае какъв съм бил, и някои хора ме знаят какъв съм бил. И даже някои от нейните приятелки бяха казали: “След като такава промяна има в Пламен, значи има Бог”. Нали, имаше такава приятелка? Аз даже няма да кажа думата, с която ме нарече, защото аз наистина си го заслужавах, но въпроса е, че ако нещата бяха на база на дела, на база на човешки способности, аз нямах никакъв шанс. За спасение, не говорим за служение. Просто аз не мога. Като човек съм слаб. Всяко нещо, една дума да ми кажат ме наранява, наскърбява, мога да стоя така отчаян, непостоянен като характер и много други недостатъци. И ако трябваше да избирам, никога не бих избрал човек като мене да служи на Бога. Никога. Ще избера някой силен, сериозен, добър организатор, такъв човек бих избрал. Не бих се доверил на себе си и днес не мога да се доверя на себе си, а аз във всеки един момент трябва да се доверявам на Него. И точно това, което пише в Песен на песните за любимата, тоест за църквата, че тя се подпира на Своя възлюбен. И аз просто трябва във всяка една ситуация да се подпирам на Господа, защото а, не съм се подпрял на Него, не ставам. Това е благодат – разчиташ на Него, на Неговата благодат, а не на собствените си дела, собствените си способности. Разбира се, делата ще дойдат.

        Погледнете в Галатяни, апостол Павел казва: „Как Бог върши велики дела сред нас? Как Той изцелява? Как върши чудеса, как ви дава Духът Си? Чрез дела по закон ли или чрез вяра в посланието на евангелието?”  Естествено, че чрез слушане на вяра. И колко пъти това нещо се случва. Хора, искам да обърнете внимание на нещо. Когато има евангелизации, повече изцеление получават невярващи, отколкото вярващи. И аз вярвам, че Бог иска да ни каже нещо. Той иска да каже: „Вие действате като галатяните. Тръгвате в Духа, тръгвате с вяра в Христос и Неговия кръст и след това започвате да се усъвършенствате по плът. Но трябва да продължите както сте започнали – основани твърдо във вярата.” И ето, идва някой грешник или някоя грешница, слуша словото, сълзи текат и из един път излиза и казва: „Аз бях болна от рак и Бог ме изцели.” Друг казва: „Аз бях куц и сега ходя.” Друг казва: „Аз не можех да чувам, но сега чувам.” Друг казва…. И започват хората да свидетелстват за това, което Бог е направил и ти си казваш: „Боже, Господи, тия хора не са изпълнили никакви условия, не са направили нищо и въпреки това Ти правиш такива неща с тях. Из един път гледаме хора, които толкова дела вършат, стараят се и правят, но не получават. Господ иска да каже: „Не чрез дела по закон, не да си мислите, че чрез вашите дела ще заслужите изцелението, но всичко това е в пакета на Божията благодат, която означава незаслужена милост. Незаслужено, не заслужавам нищо от това, което получавам. Трябва просто погледа върху Него и после от благодарност към Него, от благодарност към това, което Той е направил и прави за мен, аз просто трябва да живея, да ходя. И забележете – в Новия Завет не се говори толкова за ръцете, колкото за нозете, защото Господ иска да ходим в Духа, да ходим в Словото, което означава стил на живот. Не специални дела, а нашия начин на живот да е светлина. Ние просто да живеем и да бъдем светлината на света. Не да заслужим, а просто да живеем. Както ходенете е естествен процес. Всеки естествено ходи, така и християнския живот трябва да е като ходенето, естествен процес и забележете, че Библията казва, че:

Ефесяни 2-ра глава

ние сме седнали в небесни места в Христа Исуса.

        Ние сме седнали, не казва, че стоим прави, не сме работещи, а сме седнали. Когато сме седнали, ние сме в почивка, ние сме в Божията почивка в Христа Исуса. Седнали, значи не работиш, защото не носиш себе си, а стола те носи. Или трона те носи, царството те носи, защото Христос не е седнал на стол, а на трон. Тоест, трона те носи. Ти си седнал в Христа Исуса, облегнал си се на Неговата благодат, не си стъпил на твоите нозе да те носят, а Той те носи. Това се нарича благодат и почивка. Ние сме седнали. И другото, което означава, че сме седнали в небесни места, означава че ние сме седнали в позиция на власт. Власт ни е дадена и всичко това говори за благодат. Така, че Господ ни намира, Господ ни извиква и призовава, Господ изпраща посланици да ни кажат словото и ние трябва да бъдем благодарни на Бога, за всичко, което е направил и както сме започнали, така трява да завършим.

Христос е Алфата (началото), Той е Омегата (краят).

 С Него започва всичко и с Него завършва всичко. Той е начинателят, усъвършителят и завършителят на нашата вяра.

        Той е нашият велик Първосвещеник и всеки един, който по някакъв начин се е обърнал към закон, към дела, чрез които мисли, че ще придобие Божието благоволение, трябва да се покае, защото това което е едно от основните поучения в християнството,

Евреи 6:1,2  Първото учение – покаяние от мъртви дела.

        Това са мъртви дела, като една клонка, която се е отделила от лозата. Тя може да прави дела, но те са мъртви, няма го жизнения сок вътре. Затова много хора се опитват: „Аз се опитвам брат, аз се насилвам. Искам да бъда така, искам да правя така, но не мога.” Защо? Защото ти не ги правиш. Някои хора трябва да спрат да се опитват, и да се предадат и отдадат в ръцете на Господа и да позволят на Неговия Дух и Неговата благодат да извършва онова, което трябва да се извърши в нас първо, и след това чрез нас. Това е благодат. Или както казва Библията:

Захария 6:4 Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми,

казва Господ на силите

 

        Това означава не чрез усилие, не чрез напрежение, не чрез човешки способности, но чрез благодатта, силата и способностите на Святия Божий Дух. Така че днес можем всички да благодарим на Бога за делото на кръста и къде остават другите неща. Тези, които не вярват в Христос: „Ама, те брат са много добри хора, те вярват в друга религия, много прилича на нашата. Те даже казват, че Исус е пророк.” Чудесно, но пророк не те спасява, Господ те спасява. Ако те не вярват, че Той е Господ, няма спасение. Ако не вярват в сърцето си, че е възкръснал от смъртта, ако не изповядат с устата си, че Той е Господ, как ще се спасят? „Ама, те вършат много добри дела, брат! Много са добри.” Спасението не е защото хората са много добри, а защото Господ е много добър и Неговото дело е много добро.

        И аз искам да ви кажа в Галатяни 2-ра глава, накрая, това което апостол Павел казва е много забележителен стих:

21. Не осуетявам Божията благодат, обаче ако правдата се придобива чрез закона или чрез дела по закона, тогава Христос е умрял напразно

        Или чрез Неговото дело на кръста или чрез нашите дела по закон, но среден път няма. Аз избирам Христос и Неговото дело на кръста. Ако ще да говорят против Него, ако ще филми да правят срещу Него, ако ще да забраняват и да казват: не, няма да казвате “Христос Воскресе”, ами ще казвате “честити празници”, Христос се роди, ще казваме Happy holydays и други такива. За мен, най-важната личност е Христос. Всеки човек може да те разочарова, служители могат да те разочароват, църкви могат да те разочароват, братя могат да те разочароват, всеки може да те разочарова, но има само Един, Който никога няма да ни разочарова и това е Христос. Така, че хванете се за Него, хванете се за Неговото дело и започнете да изследвате в писанията Кой е Той, какво Той направи за нас? Както Били Греъм казва: има две основни неща, които един християнин трябва да знае днес. Първо, какво Христос направи за нас преди 2000 години на кръста и второ, какво Святия Дух прави днес за нас. Тези неща, ако знаеш и познаваш, ще имаш успех.

        Така че, Бог да ви благослови, скъпи приятели, в името на Исус Христос от Назарет. Надявам се, да бъда от полза на хора в момента.

        И аз сега искам в момента всеки един да призове Господното име, особено тези, които са се отвърнали от Него или никога не са идвали при Него.

Амин!

Реклами