Християнска обхода

ХРИСТИЯНСКА ОБХОДА

Интернет предаване на живо с пастор Пламен Петров,

25 октомври 2012 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/26424682

 

        Искам да ви препоръчам и да ви насърча в това отношение, както казва Божието слово:

Който докосва тебе, докосва зеницата на окото Ми

        Търсете възможност, когато Бог предостави тази възможност да бъдете благословение на братя и сестри, и да бъдете благословение на евреите. Това е, което аз бих могъл да кажа. Разбира се, в това искам да включа, чуйте ме внимателно и се моля да ме разберете. Аз ще прочета един стих от книгата Филипяни 1:9: 

Филипяни 1:9 Моля се, така щото вашата любов да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна 

        Православният превод казва:

Филипяни 1:9. И моля се, щото вашата любов все повече и повече

Филипяни 1:10. да изобилва чрез познаване и разбиране на всичко, за да различавате кое е добро, та да бъдете чисти без препънка в деня Христов 

        Какво искам да ви кажа? Трябва всеки да се моли за дарбата разпознаване на духовете. Тази дарба е свързана с разпознаване на това, дали е Божия Дух, разпознаване на нечистите духове, а също и разпознаване на хората. Какво казва Божието слово?

Вашата любов да бъде все повече и повече изобилно просветена.

         Не глупава любов. Прави ми впечатление това, че християните не изпитват, изпитване на духове – да разпознаваш кое е добро, кое е зло. Да не се хвърляте на всяко нещо – всичко що лети, не се яде, всичко, що ви се представя като добро, не е добро, всеки, който ви иска помощ, не е искрен. Искам това да ви го кажа, защото има някои, които се представят за нещо, което не са, и мамят, и по този начин ограбват Божиите хора и ограбват и Божиите средства – вместо да отидат на правилното място, отиват на неправилното място. Имайте го това нещо предвид.

Винаги, преди да вземете решение, помолете Бог да ви говори, помолете Бог да ви показва, Той да ви предупреждава, Той да ви открива. И никога не действайте под натиск и манипулация. Дойде ли някой при вас да ви каже да направите нещо за него, защото, ако не го направите, ще стане еди какво си. Или „Какъв си християнин, та няма да го направиш това нещо.” По този начин добро не се върши. Това е манипулация и не се поддавайте на манипулации. Когато Бог те води да правиш нещо, то идва от вътре, то идва от сърцето, идва с радост, идва с мир, идва с любов, а не идва със страх – „сега ще сбъркам ли, няма ли да сбъркам, ще сбъркам ли, няма ли да сбъркам.” Нека, както казва Божието слово във 2 Коринтяни 9-та глава, да бъде даването с радостно сърце, с любов, с радост, със щедрост. Затова предупреждавам ви, защото има мнозина, които са се провалили поради това, че мислят, че всяко нещо, което лети се яде.

И още нещо искам да ви кажа – нито едно добро, което е направено без Святия Дух не е добро. Само онова, което сме направили под водителството на Святия Дух, то е добро. Всяко добро, което е направено по човешки е всъщност плътско действие. Плътско действие, което има за цел да издигне самия тебе, да покажеш колко си добър, а в същото време не се подчиняваш на Бога.

Още нещо искам да ви кажа. Ако има хора, както казва Божието слово в Солунци,

Ако някои не иска да работи, /казва не иска да работи, не ако не може да работи. Има хора, които не могат да работят/,

той да не яде, казва Библията

        Защото

има някои, /както казва Библията/ не работят, а се бъркат в чужди работи 

и ние християните ги подпомагаме и поощряваме да продължават да мързелуват и да не работят. Затова Божието слово казва да се подпомагат сирачета и вдовиците. Защо? Защото сирачето не може да работи и няма родители, които да го хранят. Вдовицата, защото казва Павел – тези, който са над 60 години, тя вече е на възраст, която не може да работи както трябва, освен това тя е сама, няма кой да й помага. Докато някои в една здравословна възраст, стоят и се оглеждат. Ето, има определени места, на които ако минете, ще видите, че има хора, които стоят и чакат. Млади, здрави, силни хора, вместо да се хванат на работа, стоят и се гледат. И като ги попитам, казват: „Няма работа брат”, но като дойде предложение за работа, казва:  „Не, не, тази работа не е за мене! Брат, тази работа не е за мене, аз знам коя работа е за мене!” Ти знаеш, обаче като няма работа, ще хванеш дори ако трябва да чистиш, защото нямаш работа. Ако тръгнеш от малкото и бъдеш верен на него, Бог ще започне да те издигне нагоре. Но мързела не е от Бога, мързела е от дявола и има даже дух, който се нарича мързел. Някои може би имат нужда да  бъдат изцелени и освободени от този дух на мързел. Така че, ние като християни трябва да внимаваме да не подстрекаване мързеливите.

Ще ви дам един пример. Има например просяци по улиците, които не са са сакати, а се правят на сакати . Вие го знаете това и сте ги виждали по улиците и по превозните средства. И когато ти даваш на тоя човек, ти го подстрекаваш той да продължава да лъже, да продължава да манипулира и да продължава да мързелува. Това не е добро дело.

Вижте, когато блудния син отиде в чуждата страна и изхарчи всичките пари, бащата не му изпрати паричен превод да му помогне, да изкара кризата в другата страна, но той стоеше и чакаше да му дойде ума в главата. И блудния син отиде в кочина и в кочината дори не можеше да се храни със свинската храна, отиде до дъното, по-зле от свиня стана, за да му дойде ума в главата. Искам да ви кажа, че бащата, колкото и добър да беше /искам да ви кажа, че това е образ на Бога/, не отиде да помогне, като казва: „Горкия ми син, ще умре от глад!” Като не се покорява, като не слуша, като иска сам да се отдели и иска сам да си върши нещата, да ги върши. Но през цялото време бащата с любов очакваше и гледаше сина си да се върне, но не направи нищо по този въпрос. Когато синът дойде на себе си се върна да каже: „Тате, съгреших”, тогава бащата го възстанови напълно, за един миг. Но трябваше да му дойде акъла и да си дойде на мястото, да поиска прошка от баща си. Това е правилния ред.

И аз искам да ви кажа, че има някои хора, които са под строг режим, поставен от Бога, поради непокорство, поради бунт срещу Бога, както казва Библията:

Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат,

        Обаче, ние по-милостиви ли сме от Бога да се опитваме тези хора да ги подкрепим, да им помогнем да излязат от това положение? И опитвайки се по този начин, ние пречим на Божията работа и удължаваме периода на тяхното покаяние. Защото те, докато не опрат дъното, не искат да се покаят. Има такива хора. Затова трябва да оставите някои хора да опрат дъното, за да могат да се покаят. Защото Божието слово казва в:

Яков 1:27 Истинското благочестие е, да пазиш езика си от зло, да пазиш себе си неопетнен от света и да преглеждаш сирачетата и вдовиците в неволята им,

защото те са тези, които не могат да помогнат сами на себе си. Но не казва да приглеждаш мързеланковците в неволята им, защото по този начин им пречиш да се покаят.

 И аз искам да ви кажа, че нашите хуманистични общества в момента не се движат по Божията воля, защото те се правят на по-добри от Бога. В момента в много страни е влязла тая социална политика, социалистическа ли е, каква е, в която виждам хората, че предпочитат да не работят, защото казват: „Аз, ако работя, ще печеля малко повече, по-добре да си мързелувам и държавата да ми плаща!”

  Сега, аз не говоря за България, не знам как в момента е. Разбира се, в България е сложна ситуацията, но тя е и в цяла Европа и в целия свят – сложна е ситуацията в момента, не само в България.

Разбира се, знам, че има хора, които имат желание да работят, търсят работа, за тези хора не става въпрос. Става въпрос за тези, които използват това, че няма работа, за да покрият мързела си.

И искам да ви предупредя, ако някой ви изпрати съобщение по Фейсбук, или по друг начин и казва: „О, колко е тежко положението, колко е трудно положението….”, винаги трябва да питате Бога – вярно ли е това, което идва до мене, истина ли е това лъжа? Наистина ли това е така, което казва човека или ме лъже с определена цел? Това е първия въпрос, който трябва да си зададете и да попитате Бога.

 Даже днес една сестра се сърдеше във фейсбук, обаче аз трябва да ви кажа истината, приятели, защото мнозина се заблуждават. Значи, първото нещо – „Господи, покажи верно ли е, истина ли е това, което идва до мене?” Защото ето, има такава случаи, в които даже се обаждат и казват: „Дъщеря ти катастрофира, пращай пари!” И хората се стресират: „А, дъщеря ми катастрофира”, и изпращат парите. И те им казват: „Изпрати еди колко си пари.” И те пращат, взимат на заем, защото дъщерята катастрофирала и някой иска уж да помогне. Но по някое време се обажда дъщерята и пита: „Как сте мамо и тате?”  И те още повече се объркват: „Ама ти нали си катастрофирала?” И дъщерята: „Кога съм катастрофирала?” И хората биват излъгани. Затова винаги първия въпрос е – истина ли е това?

И има три основни източника на информация – от Бог, от собственото сърце и от дявола. Добре, няма да говоря за тия източници на информацията.

 Обаче това, което тука искам да ви спомена, че ние трябва да бъдем разпознаващи християни, обичащи и когато трябва да направите добро, защото Божието слово казва да вършим добро, да бъдем състрадателни и да вършим добро, предпочитайте да извършите добро на тези хора, които по някакъв начин познавате тяхното състояние, знаете какво е положението, имате информация, молили сте се на Бога, не сте притиснати, не сте насилени, а на драго сърце отивате да помогнете на тези хора. Ако трябва да предпочетете да помогнете на човек, който познавате и на човек, когото не позвавате, предпочитайте този, когото познавате, защото знаете, че това е истина. Защото иначе може да ви се представи някакъв случай, но вие не знаете – някой ви е написал смс, или ви е изпратил едно съобщение във фейсбук, или ви се е обадил по телефона, или ви е изпратил имейл – ти не знаеш от къде идва, ти не знаеш кой е автора. Няма подпис отдолу така да  се каже, няма доказателство. Библията казва:

2 Коринтяни 13 глава.

от двама или трима човека всяко нещо трябва да се потвърди 

        Трябва да имаш потвърждение. Затова, като те пита някой за нещо: „Дай, че бързо, много спешно, много… Спешно!” – изчакайте! „Искам първо да се допитам до моя небесен Баща, това е по-спешно. Второто нещо, което искам да се посъветвам, защото

В множеството на съветниците има безопасност 

        Давам ви мъдрост в момента, за да не съжалявате. Относно рекламите искам да ви кажа. Имаше две програми, които бяхме сложили във фейсбук, предайте си ги, включвате ги и няма да има никакви реклами. Така че, бъдете сигурни в това нещо, много бързо става. Вече мнозина ги имат от доста време. Това е, което исках да ви споделя в тази връзка.

Трябва да се следват Библейските модели, а не клюкарските модели. Тоя чул това, бум това съобщение; онзи чул онова, бам онова съобщение! Пращайте си един на друг доказани съобщение, нещо, което е доказано, нещо, което е сигурно, нещо, което се знае, а не да се заблужваме един друг. „Ама, брат, аз не знаех, затова.” Ами, точно защото не знаеш, не го пращай. Като не знаеш какво е това, не го пращай. Като знаеш какво е, тогава го прати. Не си разпращайте спамове или вируси. Ето сега разни вируси вървят по фейсбук и по скайп и т.н. Бъдете внимателни, изпитвайте нещата. Защото светът е лукав, времената са лукави и хората са лукави. Бъдете внимателни със себе си, бъдете внимателни с близките си. Изпитвайте си работа, за да не плачете, за да не съжалявате после. „Ама, аз мислех, че е верно, ама то се оказа лъжа.” Изпитвай нещата, казва Господ, проверявай ги! Ето, проверка. Трябва да се проверява, трябва да има свидетели, трябва да се доказват нещата. Вижте, Библията ни учи на тези неща, дори евангелието Господ ни го доказва, че е верно с четири свидетеля – Матей, Марк, Лука, Йоан, че и Павел говори допълнително в посланията. Имаме свидетели достатъчно за евангелията.

Например вземете книгата Притчи и четете от нея. Учете се, четете от нея, защото ние като християни сме толкова ентусиазирани, че презираме мъдростта, но „мъдростта ще те пази (се казва), разсъждение ще те пази.” Мъдростта носи живот.

Така че, бъдете мъдри, обхождайте се мъдро във всяка една област, включително във женитбите. Някои хора като тръгнат да се женят, слагат ръка на очите и след това проглеждат да видят какво е станало. И след това казват: „А, брат какво се случи!” А къде ти бяха очите преди това? Не гледаш, не проверяваш, не питаш.

Също и за служителите, за пастирите. Пастирите като дойде някой при тях, му се зарадват, приемат го с радост и след известно време: „Ей, ама то какъв човек бил тоя!” Ами, защо не питаш? Има ли тоя човек биография, има ли тоя човек минало? По какъв начин се е държал с предишните пастори, защото както се е държал с предишните пастири ще се държи и със следващите пастири. Обърнете внимание, всеки един трябва (и аз трябваше да мина през тези тези неща, за да ми дойде акъла в главата), че един човек както е постъпил с предишните си пастири, ще постъпи и със следващите си пастири! Разбирате ли? То е логично, защото такъв му е характера. Затова в Библията се казва: характера да бъде одобрен, изпитан, одобрен характер. Нали разбирате?

Работодателите – като дойде някой на работа, вижте как се е държал с предишните работодатели. „Ама, той моя работодател беше много лош, много лош!” Ами след това за тебе същото ще говори! За  пастирите същото се отнася. Идва някои и казва: „О, тоя пастир е толкова лош!” Добре, мойто момче, добре тогава, аз съм добър, добре, ще дойдеш при мене. След известно време излиза от тая църква и почва за него същото да говори, защото,  както се е държал с тези, така ще се държи и с другите! Изпитвайте нещата. И затова не трябва да прибързваме.

Който прибързва с нозете си, обърква пътеката си,

 казва Библията. 

         И знаете ли какво се получава? – защото аз много пъти съм го видях. Понеже християните се хвърлят (голяма част от тях) да вършат добро, без да питат Бога, без да  различават нещата, хвърлят се да вършат добро на някой, който ги мами, вършат добро и в един момент се ужасяват, като виждат каква е реакцията от другата страна, че човека не е такъв, какъвто са го мислили, че това, което са  направили за добро, са го хвърлили ей така. И такова разочарование идва в тях, че след това вече и да дойдат истински хора, които имат нужда, хора изпратени от Бога да им помогнат, те казват: „А, не, не, ние вече не вярваме на никого!” Една грешка, поправят с втора грешка. Първата грешка, че не са мислили, не са питали Бога в началото и втората грешка, че след това отхвърлят истината нужда, която Бог им праща, за да могат да извършат добро добро. Две грешки. Не бива една грешка да поправяме с друга грешка.

Ние трябва да оставим плътта и да се движим в Духа. И като казвам, приятели, че трябва да се движим в Духа, нямам предвид, че трябва постоянно да си пророкуваме. Защото, честно да ви кажа, има на някои места много пророкуват, и като влезе един измамник вътре, от много пророкуване накрая никой не може да разпознае, че той е измамник. Добре, де, ако тия хора са водени от Духа, както казва Библията в 1 Коринтяни 14-та глава, те ще изявят тайните на сърцето, и той ще падне и ще се покае пред тях. А няма да каже: „Ти велик ще станеш, голямо служение ще имаш, ще станеш еди какъв си.” И накрая се оказва, че той ги е измамим и отново са разочаровани. Разпознаване  е необходимо. Разпознаване, да познаваме с кого си имаме работа. Това Бог може да го открие.

        И другото – ако помните, как Исус в пустинята воюваше с дявола в Матей 4-та глава и Лука 4-та глава. Исус не застава срещу дявола да му пропокува, да воюва с пророчества, Той застана, използвайки само едно оръжие – Писаното слово. Каза: „Писано е, писано е, писано е!” Това е оръжието, което дявола уважава, това е оръжието, от което дявола се страхува и това е оръжието, което днес сме оставили.

 Днес има много приказки, но малко има: „Писано е!” Църквата ще стане силна, когато започне да казва: „Писано е!” Тогава ще победим врага. Както Исус използваше Писанията, без да се срамува, че е Писанието, без да казва, че това е буква или нещо друго. Той хвана Библията и я използваше срещу дявола. Така и ние, използвайки Божието слово срещу врага ще победим! Мъдрост имаме нужда да имаме. Мъдрост, взаимоотношение. Не заучени доктрини като папагали, не подражение на другите, а истинско взаимоотношение с Бога, истинското познаване  на Неговото слово ще ни доведе до онова положение на авторитет и сила в Духа, когато ние чрез Духа  ще разпознаваме и чрез Духа ще вършим добро.

Всяко добро дело направено в плътта, не е угодно на Бога! Днес хуманизма прави това – уж добри дела, ама без Бога. Всяко нещо, което правим, трябва да бъдем водени от Бога, от Святия Дух. Не да се оправдаваме със Святия Дух, но наистината да бъдем водени от Святия Дух. И това е истинското добро, което можем да направим.

         Някои хора вършат добро от страх, защото са изманипулирани – „Какъв християнин си ти, ако не направиш това?! Какъв служител си ти, ако не направиш онова?!“  Това е манипулация. Ако някои говори по този начин – това е манипулация, внимавайте! Не трябва да реагираме, не трябва да се поддаваме на манипулация, на чародейство, на контрол. Трябва винаги, във всичко, което правим, да го правим заради всемогъщия Бог, водени от Неговия Свят Дух. А не защото някой ни заплашва със ада, или ни заплашва с това, че един вид авторитета ни ще падне, или ни заплашва, че ще говори против нас лоши неща. Да говори, говори, говори! Но това, което е важно, какво говори Бог, защото ако погледнем в Йоан 12:10 се казва, че:

Йоан 12:10 Клеветникът или  обвинителя на нашите братя ги обвинява или ги клевети денем и нощем 

        Той ги клевети и използва хора, за да клевети най-вече Божиите хора. Ако човека не иска да направи това, което манипулатора го кара да прави, той започва или да пише писма, или започва да говори против него, или нещо подобно, но ние не трябва да се подаваме на манипулациите на Сатана, не трябва да се поддаваме на страх!

В Притчи се казва:

Страхът от човека слага примка 

         Примка, вързан човек, защото се страхува от хора. Оставете ги да говорят, оставете ги да правят, но не се подавайте на контрола и манипулация, защото не е важно какво хората ще кажат, не е важно какво дявола ще каже, важното е какво Бог ще каже.

Не е одобрен този, който сам себе си препоръчва,

а онзи, който Бог препоръчва 

         Да се изчистим, да се осветим. Ако някой се представя за брат, има сестра, и не ги познавате, изпитайте ги наистина ли са брат или сестра. Изпитването не значи подозрение, изпитването на значи да ги провериш дали са съвършени, защото определено ще намериш, че не са съвършени. Но изпитайте ги дали са истинни и дали са искрени, дали са наистина братя и сестри, защото Павел говори за лъжебратя.

       И ако намерите, че са истински, тогава ако можеш да отидеш да пазаруваш в един светски магазин и в един магазин, в който собственик е християнин, предпочети да отидеш да благословиш брата. Не само че вземаш стока, с която ще се ползваш ти и домът ти, но парите, които ще дадеш ще отидат в ръцете на брат ти, в Божието царство ще влязат, няма да излязат от царството. Това е нещо, което аз ви окуражавам – ако ще ходиш на бръснар или фризьор, иди при вярващия. Ето, както преди малко стана въпрос за оптика, иди при сестра, която има оптика. Някой примерно ще каже: „Аз искам да отида да си направя бижута, или да си направя пръстен, защото ще се женим” и т.н. Ами пиши! Пиши на мене, пиши на други хора, питай, имам брат, с който се познаваме от много години, даже още преди да станем християни, който е бижутер. Имаш нужда от това – ето, иди при него, благослови го брата, той ще те благослови тебе със сериозен труд. Ако някой казва: „Аз съм брат, мога да работя както си искам, мога да бъда несериозен”, тогава той сам си наврежда. Но ако човек е сериозен, отиди при брата да го благословиш. Това е, което бих ви окуражил да направите всички.

Същото нещо е с услугите. Някой има услуги, свързани било то с недвижими имоти, с продажби, с покупки. Има братя и сестри, които работят в тази област. Има братя и сестри, които  са адвокати например. Разбира се, на мен молбата ми е за братята и сестрите, които предлагат услуги или продават стоки, нека услугите и стоките не са на по-висока цена от тези, които ги продават в света, защото хората имат повече интерес да отидат да купят на по-ниска цена. Това е, което мога да кажа. И нека наистина да въведем законите на Божието царство във взаимоотношенията помежду си. Какво поучаваше Исус?

Търсете първо Божието царство и Божията права и всичко останало ще ви се прибави 

        Има Божие царство, и това Божие царство като всяко друго царство, като всяка една държава си има своите закони. Нека да откриваме законите на Божието царство и да се движим според законите на Божието царство. Да не гледаме всеки само за себе си, но да гледаме всеки и за другия и да поставим себе си на мястото на другия. Как казват някои народи – да се поставиш в обувките на другия. Така че, когато правиш нещо, самия Исус го каза:

Прави на другите това, което искаш те на теб да правят 

        Когато правиш нещо на другия помисли си: „Ако аз съм на неговото място, ако някой говори лошо за мене, ако някой постъпи така с мене, как ще се чувствам?” Ако няма да се чувствам добре, тогава по-добре да не го правя. Това е закон на Божието царство.

        Вижте, Божието царство си има закони. Говори се за закона на свободата, закона на вярата, да се смиряваме един пред друг, а не да се гордеем – това са законите на Божието царство. Не аз да кажа: „Аз съм най-велик и всички трябва да дойдете в подножието ми да ме слушате.” Никой не иска някой да му е отгоре като директор, и още по-малко да го тормози. Никой не иска, и ако ние го правим това с братята, не постъпваме както трябва, и пред Бога не постъпваме както трябва, защото Бог казва:

Който смирява себе си, той ще бъде възвишен; който възвишава или възгордява себе си, ще бъде смирен 

        Това са закони на Божието царство. И когато аз идвам при тебе и смятам, че съм по-велик от тебе, защото имам по-велики пророчества, или по-висока титла, моята доктрина е по-добра от твоята и други подобни неща, тогава аз не изпълнявам Божието слово и слагам дистанция между мене и тебе.  И тогава аз тебе те презирам, а ти мене започваш да ме съдиш. Аз те презирам, като казвам: „Този пък, погледни го какъв е малък!”  А ти пък казвам: „Тоя пък за кой се има”, и започваш да ме съдиш. Единият презира, другия съди. Започва каране помежду им, а ние трябва да ходим в единство.

Добро и угодно е братя да живеят в единодушие /Псалм 133/

        Да ходим в любов – първите две заповеди, да ходим в Духа. Ходете в Духа! Внимавайте как се отнасяте с братята, как се отнасяте със сестрите. Понякога ме учудва лекотата, с която някой произнасят зли, хапливи думи срещу Божии хора, срещу Божии деца, дори срещу Божии служители. Внимавайте, внимавайте, защото можем да сбъркаме! Ами представи си, ако този човек се е покаял, наистина е направил нещо и се е покаял и кръвта на Исуса го е измила и ти говориш и продължаваш да говориш, а Господ вече му е простил. Какво ще кажеш тогава? Вече започваш до говориш против кръвта на Исус. Става опасно.

Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене,

ако искаш да видиш добро.

Върши добро и се отдалечавай от злото,

казва Библията

        Не е толкова сложно християнството, приятели, аз ви казвам – християнството не е сложна наука. Християнството е един прост начин на живот. Нека сърцето да води, нека Духът да води чрез твоето сърце и ти можеш лесно и добре да разбереш за какво става въпрос. Стане ли прекалено сложно, стане ли голяма философия, сме се отдалечили от простотата и чистотата, която дължим на Христос, а ние трябва да се върнем в изходна позиция – това, което Исус ни е заповядал да го правим. Нека да почнем да градим тези взаимоотношения на царството, не да се крадем един друг, не да се лъжем един друг, а да си помагаме. Любовта е на първо място – да не правиш зло на ближния си. Това е първото ниво на любов – не прави зло на ближния си. Второ ниво любов – прави добро на ближния си. Ако не можеш второто, поне първото хвани. Поне се научи да вършиш добро и да не говориш зло. Да не говориш зло и да не вършиш зло, поне до тук. Ако можеш и добро да правиш, о, това ще бъде прекрасно! Тогава ще изпълниш закона, който казва:

Да възлюбиш ближния си както себе си, и в това се състои вечния живот – който люби брат си, има вечен живот; който мрази брат си, няма живот 

        Това е, което казва Божието слово. Помислете си къде се намирате? Ако ти си от тази страна, аз съм от онази страна и се лаем и се хапем, (казва Библията) – пазете се да не се изтребите! Лаенето и хапането не се извършва от агнета, а се извършва от кучета. Кучетата не са образ на Божии хора, не е Божия характер лаене и хапане!

         И аз искам да ви кажа още нещо. Ако има два лагера и единия или другия, или и двата се хапят, много моля сега този, който пише за сводника, това е грозно. Не е моя работа да съдя хората. Ако някой е сводник, той си има работа с Бога. Майка му, която е наша сестра също си има работа с Бога. Това не е моя работа. Аз първо не знам дали тази информация, която получавам е верна.Това, че някой е написал, че някой е сводник, те могат и за мен да напишат някой ден, че съм нещо. Дерек Принс каза един път, че от много сигурен източник бил разбрал, че бил умрял. Той научил от много сигурен източник, че бил умрял. Значи може и да е верно, не упреквам никого, но аз нямам доказателства за това, защото нито човека познавам, нито майката познавам, нито тебе те познавам, който го пишеш това нещо. Затова аз не казвам, че е лъжа, а казвам, че нямам доказателства, че е истина. Разликата е, вижте това е много добро за урок да го видите. Говоря го в момента на всичките. Някой ми пише нещо, какво доказателство имам аз, че това е истина. Не казвам, че е лъжа, аз не знам дали е лъжа. След като човека е толкова разпален, е вероятно да има нещо верно. Но аз не мога да се движа по вероятности, аз трябва да съм сигурен, трябва да имам доказателства. Казва Библията: двама или трима свидетели.

        Това нещо, което сега в момента пише човека, изобщо не е на място, защото в момента аз говоря поучение, аз говоря за духовни неща, и из един път някой ми пише за сводник. За мене това нещо говори за омраза. Затова този човек, който пише това, бих го посъветвал също да се покае за това си отношение. И пак ви казвам, ако другия е сводник и е в греха, той ще бъде съден от Бога, ако той не се покае, като знае истината. В същото време, майка му също е във взаимоотношение с Бога и тя също ще отговаря пред Бога, за това което прави. Но все пак имайте предвид, че тя му е майка и тя желае по всякакъв начин да се избави този човек, аз съм сигурен. Даже може би сама себе си да се лъже. Може би сама себе си заблуждава, защото иска някакъв изход да намери за сина си. Така че, ситуацията не е лесна, ако е такава за каквото става въпрос. И ние ако излезем и се нахвърлим като лъвове върху тия хора, ще ги спасим ли мислите? Разберете, че това не е начина. Едно е да казваш какво трябва да се направи, друго е как трябва да се направи и малцина знаят как. Някои може да каже: „Ние трябва да изпишем вежди, но не знаят как да го направят и вадят очите.”

Затова съветвам, като говорим на духовна тема, да не изваждаме кирливите ризи един на друг, защото в момента това е много разпространено в България – да се вадят кирливите ризи един на друг. Не ме интересуват кирливите ризи на никой! Ако Бог има да ми каже нещо, ще ми го каже; ако Бог има да ми покаже нещо, ще ми го покаже. Моята работа не е да вадя кирливите ризи на хората, да ги осъждам, да ги упреквам, да ги обвинявам, моята работа е да проповядвам Евангелието, а хората са достатъчно умни, достатъчно разумни, за да си вземат сами решението дали ще се покаят, или не. Ако не искат да се покаят, казва Авраам, дори и мъртъв да възкръсне, няма да повярват. Това е, което аз мога да кажа по този въпрос.

        Искам да се върна обратно на темата – когато има от двете страни да се лаят, едните лаят, другите лаят и ако някой има някого да обвинява и да осъжда, аз казвам моята позиция – много моля никой да не ме занимава с това. Аз няма да взема позиция ни на едното куче, ни на другото куче. Казва се в Библията така, че Исус беше като агне на заколение, Той не беше като куче на заколение. Нито рева, нито ръмжа, нито хапеше, докато Го разпъваха. Напротив, Той каза:

Отче, прости им, защото не знаят какво вършат 

        Намери нещо добро в тях. И знаете ли какво беше доброто? Че те го правеха от незнание. Той казва: „Господи, ако може това да бъде причината, че те не разбират, те не знаят, че това съм Аз. Те не разбират, че правят зло. Прости им, Отче!“ Това е характерът на агнето. Това е характера на Христос. И аз искам да кажа, че ние трябва да се уподобяваме на Христос и да придобиваме Неговия характер. Не като лъвове, тигри, хиени, чакали и лисици, а като агнета. Помнете го това!

Мъдри като змиите, и незлобливи като гълъбите 

        Бъдете спокойни, идва вечния съд. Всеки на съда ще си получи заслуженото, защо се опитваме ние да съдим другите преди деня.  Някой ще каже: „Ние трябва да ги изкореним тия.” Но вижте какво каза Исус в Матей 25-та глава: Излезе сеяча, ся семето през деня, през нощта всички спяха, мина врага и пося плевелите. Събуждат се и какво стана? „Какво стана, господарю? Нали посяхме доброто семе?“ Той казва: „Врагът е дошъл и е посял лошо семе.”  „Добре, дай тогава да го изкореним.” НоТой казва: „Не, чак в деня на жетвата ще се изкореняват.Тогава ще отделим плевелите от житото. Плевелите за огън, житото в плевнята. Защото, ако сега се опитате, може покрай бурена да изкорените и житото.” Мислите ли, че ние сме много добри в изкореняването? Знаете ли колко бели можем да направим като се опитваме да изкореняваме, като се опитваме да съдим хората. Затова се казва в:

Яков 4:11,12  Не се одумвайте един друг, братя, защото който одумва брата си, съди брата си, одумва закона и съди закона. Един е законодателя и Той е съдията, а ти кой си, който съдиш ближния си? 

        Кой си ти? Съдия ли си? Кой съм аз? Съдия ли съм? Нека да бъдем внимателни да не бъдем съдии, а да бъдем изпълнители на закона – смирени, кротки. И да се научим да обичаме братята. Затова ви казвам, ако има от тука хапане и лаене, от тука хапане и лаене, не ща нито от тая страна да мина, нито от другата. Казва се:

Не се отбивай надясно, нито наляво, гледай право пред себе си

        Това е, което ще кажа на всеки един от вас,

там където има завист и крамолничество, там има и всякакво лошо нещо, казва Яков. 

        Отново в Яков

Яков 3:5 в езика има смъртоносна отрова, пълен е със смъртоносна отрова и се запалва от пъкъла 

        и този твой език, (пипни си езика), от пъкъла се запалва, има смъртоносна отрова, можеш да убиеш някого.

Затова ви умолявам, нека да внимаваме какво правим и как говорим един за друг, защото идва време и сега е, когато тези, които убиват, мислят че вършат Божието дело, обаче вършат зло дело (се казва в словото). Нека не бъдем братоубийци, нека не бъдем съдии, но да бъдем милостиви, благодатни, добри, да обичаме, а не да критикуваме. Няма такава заповед – критикувай брат си, но  – има, обичай брат си.

Разбира се, трябва да се каже истината в Божието слово, но помнете винаги, истината винаги трябва да се говори с любов! Не само истина, а истина и любов, не само любов, а любов и истина – истина и любов. Това е начина, по който да се говори. Трябва да въведем законите на Божието царство в нашите взаимоотношения. Не всеки да налага своето си мнение, но нека да бъдат законите на Божието царство между нас в нашите взаимоотношения.

 И така благодаря ви, Бог да ви благослови.

Ако някой се чувства накърнен, както брата или сестрата, които писаха там, нямам никакво намерение никого да обиждам, но това го използвам като случай, за да ви обясня духовните реалности, нали за това сме се събрали да се учим. Наистина да изпълняваме Божията воля и ако някой има нещо против някого, нека да си простят помежду си. Ако някой не се покаял, аз какво мога да направя за това, че не се е покаял. Можеш да го мразиш, може да го съдиш, можеш да му извадиш кирливите ризи, може да го обиждаш и можеш да направиш така, че изобщо да не иска да се покае. Това не е Божия начин. Божият начин е чрез смирение и любов да се действа, с истината, но истината не означава клюки, не означава злепоставяне. Ето, тази дума е много важна. Не злепоставяй братята си. Опази достойнството на братята и сестрите, не им изваждай кирливите ризи, а опази достойнството им. Молете се за тях, също за вашите лидери, за пастири, молете се на Бога: „Боже, моля Те вразуми го, но не това, което аз искам, но това, което Ти искаш да стане с пастиря.” Защото някои застават в молитва и карат Бог да направи това, което те искат да направи. Нека да бъде не твоята воля, а Божията воля с този пастир и с този служител, който смяташ, че не се грижи правилно и не е в правилния вид. Ако не се покайва, моли се на Бог за него. Когато се явиш на съда, Бог ще каже: „Да, ти се моли за този човек, искаше, вярваше, показваше любовта си, помагаше, но този човек не пожела да се покае. Ти нямаш вина за това, той си отговаря за себе си.”

Приятели, искам да ви кажа, правим евангелизации, ходим говорим на хората за Христос, обаче те гледат повече делата ни, отколкото думите. Хората в света не са глупави. Те гледат повече делата ти, отколкото думите ти. И като видят, че делата ти и думите ти се разминават и като видят, че това, което правиш не се различава от това, което те правят, това което говориш, не се различава от това, което те говорят, тогава не считайте, че ще можете да имате авторитет в техните очи или че Христос ще има авторитет в очите им. Защото, за да могат да видят Христос, Когото не виждат, могат да Го видят в теб, когото виждат. Ти си представител на Христос. Християнин, значи помазаник, а Христос значи Помазаникът. Ние сме помазани със Святия Дух и ние сме представители на Христос и по нас хората съдят за Христос.Така че, нека с нашето поведение и нашия живот да не злепоставяме Господа Исус и Неговото учение и после хората трудно забравят онова, което са видели и са чули. Нека с примера на живота си, с чистосърдечност, с любов, с истина, да се издигне авторитета на Господа и на Неговото учение. И така, ще придобият много хора, както е било в първата църква. Хората са се бояли от апостолите и хората са ги почитали и са ги уважавали, защото са виждали, че Бог е сред тях и в тях и не са смеели да се приближат просто ей така. Само като се покаят.

Бог да ви благослови в името на Исус Христос и аз ще го сложа това поучение в youtube и ще ви моля да го дадете и на други. Защото вярвам, че е много полезно това, което говорих току-що за здравето, духовното здраве на християнина и на християнството в България.

Реклами