Пребъдване в Христос

 ПРЕБЪДВАНЕ В ХРИСТОС

Интернет предаване на живо с пастор Пламен Петров, 15 ноември 2012 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/27047203

 

        Който е гледал видеозаписа от богослужението в Испания, вече е чул това, върху което говорих, свързано с пребъдването в Господа. И аз го кръстих „Зареди батерията си”. Обаче, имам в себе си, в духа си желанието да продължа това, което съм говорил, защото това, което говорих не беше достатъчно. И да ви кажа, така, като застанем пред интернет по-лесно и по-добре вървят нещата, може по-спокойно да изнеса самото поучение. Имам други неща, които да добавя, така, че да бъдат от полза за всеки един от нас.

        „Господи, ние Те молим да ни дадеш дух на откровение и на мъдрост, да ни научиш как да пребъдваме в Христос. Пребъдване в Христос, пребъдване в помазанието, пребъдване в Твоето слово, пребъдване в молитва, в името на Исус Христос, и Ти благодарим.”

        Ще започна с Йоан 15:4, Исус Христос там казва:

Пребъдвайте в Мене и Аз във вас 

        Пребъдвайте в Мене и Аз ще пребъдвам във вас. Един италиански превод казва:

Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата /ето, това е другата дума на пребъдване/

        Някои казват: „Какво е пребъдване.” Пребъдване, значи не само да се свържеш с Господа, но да останеш в Господа, защото някои влизат и после излизат. Всъщност не само някои, почти всички влизат и излизат от присъствието на Господа. Казва се: „ако не остане на лозата“, значи, да пребъдваш, означава да останеш в Неговото присъствие, не само да влезеш. Едното, което е необходимо е, да влезеш в присъствието Му. Обаче, само да влезеш не е достатъчно, трябва и да не излизаш, тоест да останеш. Неслучайно Господ казва: „Непрестанно се молете!” Той има предвид – не излизайте от присъствието Ми, не излизайте от молитвата. И тука казва:

ако не остане на лозата, така и вие не можете да дадете плод, ако не пребъдвате в Мене 

        Това означава 100% да бъдем в Неговото присъствие, да бъдем в контакт с Него. И така, ако вземем един контакт, той има две пръчки – едната е фаза, другата е нула. Така казват електротехниците. Фаза и нула. Аз не знам точно за какво са, кое е фазата и кое нулата, обаче са две неща. И когато включиш в контакта се получава електричество. Тоест, електричеството от мрежата влиза в уреда, който функционира – например тази лампа. Ако сега я нямаше тази лампа, щеше да е тъмно, но заради лампата е светло. Самата лампа не свети. Това, което свети е електричеството. Знаете, че Исус каза да бъдем светлина, но ти не можеш да бъдеш светлина, ако нямаш сила, както тука тази електрическа сила. Ако я няма Божията сила, ти не можеш да бъдеш светлина, няма как. Вие сте светлината на света – трябва да светите. И много хора казват: „Аз искам, брат, искам да светя. Аз искам да бъда добър християнин, аз искам да върша добри дела.” Иска, обаче, ето контакта му, щепсела стои отвън.  Просто не е включен, стои си ей-така. И се чуди човека защо няма сила и защо не вървят нещата. Напротив, включи го и тука ще започне да протича силата. Ето едно-две, фаза и нула. И аз така като разсъждавах, вярвам, че Господ ми показва, че едната пръчка е словото, а другата пръчка е молитвата.

        Има две основни неща, които ще те държат включен в присъствието на Бога, така, че Неговата сила да протича чрез тебе. Неговата сила се нарича помазание. Тя е като електрическата сила, електрическата енергия, която ти дава светлина, от която се нуждаеш. Тя ни дава топлина, за да се стоплим зимно време. Електрическата сила дава сила на трамвая, примерно, или на влака да се движи, иначе ще стои на едно място. Изобщо, тази сила много неща върши – хладилника работи, печката работи, повечето неща работят благодарение на тази сила. И в духовния свят нещата се движат по подобен начин. Трябва да има сила. Силата обаче се намира в електроцентралата или силата се намира в генератора. И тази електроцентрала, този генератор е Святият Дух. Той е силата на Бога, Той е личност, но в Него се намира силата на Бога. В Библията се казва, че:

Силата принадлежи на Бога 

        Силата е едно от качествата на Бога. Любовта принадлежи също на Бога, защото се казва – Бог е любов. Също дясната ръка на Бога е сила. Когато в Библията четете за Божията десница, за Божия пръст, обикновено става дума за Божия Дух и Неговата сила. Дясната ръка на Бога е сила, защото дясната ръка действа. Това е Божието действие. Това не са само приказки. Помните, че в 1 Коринтяни 4:20 се казва:

Божието царство не е в думи, а е в сила 

        Ето, тука много губим, като я нямаме тая сила. И в Матей 22:29 се казва, че ние грешим поради две неща. Има два фактора, които ни въвеждат в грешка.

№ 1:  не познаваме писанията, 

Не да познаваш учението на този учител, на онзи пророк, на друг служител, а дали познаваш писанията. Дяволът не го е страх от много добри служители, него го е страх от Писанията, той уважава Писанията. Двата фактора, които въвеждат хората в заблуда, въвеждат служители в заблуда и християни в заблуда – № 1 – непознание на Писанията. Това означава от Битие до Откровение, това са Писанията – Стария и Новия Завет. Непознаването на Писанията води до заблуда. Исус казва:

вие  се заблуждавате, защото не познавате писанията и

 

 № 2 – Божията сила 

        Вторият фактор е Божията сила. Има църкви, които наблягат на Писанията и слава на Бога за това, обаче липсва Божията сила. Ако ние познаваме Писанията, но не познаваме Божията сила, все още не сме познали. Защото ако наистина познаваме Писанията, те ще ни заведат при Бога, а където е Бог, там е и Неговата сила. Не можеш да кажеш познавам Бога, пък не познавам силата Му. Такова нещо няма. Доколкото познаваш Бога, дотолкова познаваш силата Му. Доколкото не познаваш Бога, дотолкова не познаваш силата Му. Защото

силата принадлежи на Бога.

        Все едно да си се включил в контакта и да кажеш – няма електричество. Внимавай, ще те тресне електричеството, след като е включен този контакт! Ако не е включено, можеш спокойно да пипаш, няма никакви проблеми. Същото е и с дявола. Среща християни и служители, с които няма никакви проблеми. Защо? Просто не са включени в контакта, няма електричество, няма от какво да се страхува. Той не се страхува от приказки. Трябва да го разберем, Божието царство просто не са приказки. Това е една много голяма грешка, която правим. Божието царство не е приказки, то е сила. Когато ти наистина си включен в словото и в молитвата, тогава силата протича. Това означава, че когато ти се молиш, това е твоята връзка с Бога. Твоята молитва отива при Бога. Имаш парола, password, това е името на Исус. Можеш да се молиш 350 години, обаче ако не идваш при Бога в името на Исус, просто няма да стане. Някои хора искат да заобиколят името. Не може да стане това, защото Исус казва:

Аз съм пътят. Никой не идва при Отца, освен чрез Мене 

        Няма как да се стигне, само чрез това име имаме достъп до Отца. Никой не идва при Отца, Той е моста, Той е стълбата. Никой не може да дойде при Отца освен чрез Него. Не можеш да използваш някое друго име: „О, Боже, в името на Ленин Те моля, нали? В името на Карл Маркс и Енгелс Те моля или в името на Тодор Живков.” Не става. Георги Димитров или Мохамед или Буда, или Кришна, просто съжалявам, няма да стане. Словото казва:

1 Тимотей 2:5 Само един посредник между Бога и човека

и това е човекът Исус Христос 

        Така че, за да може да имаш достъп, трябва да дойдеш чрез това име, чрез името на Исус, но когато произнасяш това име, трябва да го произнасяш с вяра. Произнасяне на името на Исус без вяра, не дава същия резултат както, когато го произнасяш с вяра. Когато смесиш името на Исус с вяра, нещата се променят. Вижте, в Деяния на апостолите 3-та глава, апостол Петър казва:

Чрез вяра в Неговото име даде на този човек това съвършено здраве между вас 

        Неговото име, чрез вяра в Неговото име. Трябва да има вяра в Неговото име и да има почитане на Неговото име. Всеки човек е чувствителен, когато се споменава неговото име. Бог също е чувствителен, когато се споменава името на Неговия Син. Какво значи да го споменаваме? Не като онези седем заклинателя, които призоваваха името и казваха на демоните: „В името на Исус, Когото Павел проповядва…!”,  и заповядаха на нечестия дух да излезе. Обаче нечистия дух каза:

 Исуса признавам, ето Кого признава – Исуса признавам,

Павел – знам, ама вие кои сте?

        Вие не съществувате в Божието царство. Вие не сте новородени, не сте кръстени със Святия Дух, вие не вярвате в това име, което произнасяте. И той като скочи, един човек с духовете вътре, като скочи върху седем човека, ги преби и седемте.

Някои казват, че няма сатанинска сила. Един срещу седем и ги наби, нарани ги и с изпокъсани дрехи, голи си тръгнаха.Това, че някои използва името на Исус не винаги е гаранция, че е истински служител, зависи как го използва – дали го използва с нужното страхопочитание, дали го използва с нужната вяра.

        И така, връщам се обратно на молитвата. В молитва ние говорим на Бога. Разбира се и Бог говори на нас, но основно ние говорим в молитва на Бога. Това е взаимоотношение между нас и Бога. Когато ти говориш на Бога в молитва, в името на Исус, Той, Който е нашият ходатай, или Божият Първосвещеник, Който е в присъствието на Отца, Той ходатайства за нас, казва Библията. И понеже ние изповядваме Него, Той изповядва нас и Той се застъпва за нас. Тогава, в резултат на това застъпване идва отговор на молитвата, което е отново слово. Псалм 107:20 казва:

Бог изпраща Словото Си и ги изцелява и ги освобождава от ямите или гробовете, в които лежат

        Тоест, словото идва в резултат на молитвата. Трябва да подчертая, за да знае всеки един, че когато ти се молиш на Бога, ти се молиш под формата на думи и отговора на Бога е под формата на думи. Ти говориш и Той отговаря със слово. Вижте, изпраща словото Си и така ги изцелява, защото хората очакват да видят действието, но когато се молиш, очаквай слово, а не действие. Когато се молиш на Бога, не очаквай действие от страна на Бога, очаквай слово от Бога. Словото от Бога ти се изпраща, за да се задействаш ти. Тоест, ти се молиш на Бога, Бог изпраща слово, това слово поражда вяра в тебе и ти трябва да направиш действие на вяра, за да получиш чудото. Молиш се на Бога, Бог изпраща слово – Словото, което получаваш.

З        абележете, навсякъде в Библията Бог говори – изпраща Словото Си: „Иди се потопи седем пъти в реката”, „Стани, вдигни постелката си и ходи”, „Иди се измий в къпалнята Силоам” и други подобни слова. Значи, какво прави Господ в резултат на молитвата? Изпраща слово и словото има за цел да породи вяра в теб, защото вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово, което Той говори в момента, (както и сега в момента), и вярата идва в тебе.

Обаче, ако вярата дойде в тебе, но ти не се активираш, може да не получиш чудото. Защото някои хора чакат служителя да отиде и да свърши всичко, а те да не вършат нищо. Служителят трябва заедно с тебе да служи, вие заедно трябва да действате. Даже, ако щеш повече служителя говори, отколкото да действа, а ти трябва да се задействаш. Ако погледнете в Библията Исус как изцеляваше хората. Пък дори и Павел – проповядва словото, вижда един човек, който има вяра и му казва: „Стани на нозете си!” А той е куц от 40 години, откакто се е родил. „Стани на нозете си!” И става човека и бива изцелен. Павел не отиде да му полага дори ръце, Павел не отиде дори да се моли. Исус, ако обърнете внимание в Евангелието не ходи да се моли за хората, Той се е молил в скришната си стаичка, Той се е молил на планината, но когато отиде, какво прави? Изговаря словото и словото ги изцелява, а пък те задействат вярата си и получават изцеление. Това е, така да се каже структурата на чудесата. Много хора обаче, изпускат, защото казват: „Ако Бог иска да ме изцели, Той ще дойде и ще направи това и това.” Както Нееман каза. Какво каза Нееман? Той отиде при Елисей и Елисей не излезе дори да го види, изпрати само слугата си със словото си: „Иди се топни седем пъти в река Йордан!” И Нееман, министъра на войната на Сирия се разгневи, и каза: „Аз тука, министър на войната на Сирия и идвам, а този дрипав пророк в тази малка къщурка, дори не излезе да ме види! Дори не каза едно „Добър ден, здравей. Той е невъзпитан, какъв Божии служител е!” Някои хора очакват Божия служител да прави това, което те очакват да прави. Но Елисей не излезе дори да му каже „здравей”, а той идва от друга държава. Представяте ли си? И той не е какъв да е – министър на войната с много победи. Изпрати слугата си и каза: „Топни се седем пъти в реката.” И той каза: „В тази тиня, аз да се топна седем пъти? Аз очаквах, че като дойда, този пророк ще излезе, ще се помоли, ще призове своя Бог, пък ще положи ръце, ще помаха върху мене и проказата ще си отиде.” Той вече имаше очаквания как ще получи изцелението. Ами като имаш очаквания как ще получиш изцелението, получи го! Ама не става така. Не става с нашите очаквания. Когато се молим, ние трябва да очакваме словото. Словото са инструкциите, които Бог дава, за да можеш да получиш чудото от Бога. Обаче помнете: „Искайте и ще ви се даде! Когато отивате на изцелителна служба, и ето, като дойдем пак в България да имаме освободители и изцелителни служби, не гледайте човека, а се молете на Бога преди това и по време на самата изцелителна служба: „Боже, Ти изпрати Твоето слово! Ти изцели! Господи, Ти действай, Ти изпрати словото Си, Ти говори на брата!” За да може наистина Бог да изпрати словото Си и да изцелява, и да освобождава от ямите и гробовете, в които лежат хората.

        Така, че да се върнем обратно на Божията сила. Ето ги – първо молитвата към Бога и второ, словото от Бога. Това са двете неща, които ви трябват. В молитвата към Бога и в словото от Бога е Святия Дух. Той е силата на Бога, Той е Този, Който ти помага и ходатайства в твоите неизговорими стенания към Бога. Той е Този, Който ти дава не само словото, но и словото идва със сила. Когато дойде словото, то идва със сила. Но ние трябва да уточним, че когато говорим за Божието слово, ние говорим за Христос. Христос е словото в плът. Господ изпрати словото Си, изпрати Христос преди 2000 години, за да ни изцели, но Господ и днес изпраща словото Си, Писаното слово, което виждате в Библията. Словото на Бога, което е в Библията е равносилно на Христос, Който е словото дошло в плът.Словото на Бога, Писанията са равносилни на Христос, Който дойде, Божието слово в плът. Христос, преди да бъде наречен Исус, преди да бъде наречен Човешки Син, преди да бъдеше Христос, Той си беше и винаги е Божието слово. И в Откровение на Йоан също се вижда – ездачът на белия кон, от чията уста излиза меч и на него има име и името е Божието слово. Това е Той същия. Той е Божието слово. Така че, ти, когато четеш Библията и когато размишляваш върху Библията, и когато действаш върху Библията, това което фактически правиш е, че ти пребъдваш в Него и Той пребъдва в теб.

        Аз искам да ви го покажа в Йоан 15:7:

Ако пребъдвате в Мене, /тука за личността говори/ и думите Ми пребъдват във вас, 

Виждате Христос и Неговите думи. Ние да пребъдваме в Него как? Пребъдваш в Него чрез молитвата

 и думите Му прибъдват в нас чрез Словото.

Виждате две неща ни трябват, хора. Много сме го усложнили, а то е простичко – молитвата и словото.

Ако вие пребъдвате в Мене /чрез молитва/ и думите Ми пребъдват във вас /чрез словото/, 

искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде

        Тука има едно условие за отговорена молитва – пребъдване в Христос и в Неговото слово. Как се пребъдва? Как можеш да пребъдваш в Неговото слово? Ето това, което е много важно да го разберем.

        Един основен начин, по който ти пребъдваш в Божието слово е размишлението върху Божието слово. Обърнете внимание на Исус Навиев 1:8:

Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава от очите ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да вършиш всичко, което е написано в нея. И така ще успяваш в пътя си, и ще имаш добър успех 

        Значи какво? Тази книга на закона да не се отдалечава. Но къде трябва да бъде? Тя трябва да бъде в твоите размишления. Една от причините хората да не разбират Бога и Неговия глас е, че просто техните мисли са далече от Него. Не става въпрос, че ти не трябва да работиш, не трябва да си вършиш работата и да обръщаш внимание на семейството. Тука става въпрос за мисловния ти живот. Ако просто природата на твоя мисловен живот е далече от Бога, ти просто не можеш да разбереш как Той говори. Понякога има хора, които ми задават въпроси толкова неадекватно. Виждам, че не разбират естеството на Бога и не разбират така да се каже Божиите пътища. Просто въпроса е зададен в плътта и няма как да му се даде отговор в Духа. Неправилно зададен въпрос. Няма как да се обяснят Божиите неща, ако ти не се научиш да влизаш в Духа. Как ще се научиш? Тръгни да се учиш и ще се научиш. Духовните истини не могат всичките да се обяснят. Това е например, както на едно неродено дете – можеш ли да му обясниш за този свят. Или дори да е родено, на бебе родено на един месец, можеш ли да му обясниш нещо свързано с този свят. Трудно ще бъде, нали? Просто човек трябва да порасне. Някои хора трябва да пораснат в Духа, за да могат да почнат да разбират духовните неща. Не да хванат някаква доктрина, прочели една книга и решили, че знаят. Не става така, приятели! Книгата е Библията, Библията е Божията книга. Вие можете да четете много книги от много Божии хора, но искам да ви кажа, че Книгата, която съдържа съвършената перфектна истина е Библията.

        И се казва, че

Божието слово е пречистено като сребро седем пъти минало през огън 

        Така, че Божието слово е това, което Бог го е дал чрез хора и Божието слово е това, което Святия Дух разяснява, не човек. Ти можеш да четеш книги, да ходиш да питаш хора и те ще ти обяснят много логично. Един ще ти каже, че трябва да пазиш съботата, друг ще ти каже нещо друго, трети ще ти каже трето нещо, но няма да познаеш Бога. Не е въпроса да разберете книгата, въпроса е да познаете Словото на Бога, което е Христос чрез Книгата. Книгата е тази, която те води при Христос, Книгата е тази, която ти разкрива Христос и ти трябва да познаеш Него. Той е сърцевината,

Той е Този, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта, на знанието, на силата, на живота 

        Помните, онова което каза Йоан 14:6:

Аз съм Пътят № 1 , Аз съм началото, Аз съм истината, Аз съм всичко от началото нататък и Аз съм живота – крайната цел 

        Той е началото, Той е края и Той е всичко помежду – от Алфа до Омега, всичко е Той. Така, че не можем да заобиколим и да кажем: „Ще вземем Христос, ама ще му прибавим и Кришна, или ще му прибавим езотерика, ще му прибавим Мохамед, или Ленин”. Не може да стане. Той казва: Аз съм Пътят. Пътят с пълен член, означава Единствения път и Библията е единствената книга. Не й прибавяйте други книги, няма други книги. Библията е единствената книга. Така че, искаш да познаеш Христос, искаш ли да познаеш Бога, искаш ли да познаеш живота, това е начина – пребъдване, и както казах пребъдването става чрез размишление върху Неговото слово. Както кравичките преживят тревата. Какво казва Библията?

Псалм 23:  …на зелени пасбища ме успокояваш 

                Какво правят овчиците? Преживят, преживят тревата и това е размишлението, докато тревата стане на кръв. Размишляваш върху това слово, докато това слово стане на кръв в тебе. Ето сега и ние в момента правим това, в момента пребъдваме или размишляваме върху Словото. Ето това е, размишляваш, докато стане това слово кръв, докато стане това слово на живот, плът в тебе, да влезе в кръвоносната ти система. Словото стана плът -ето това е, което трябва да стане, и то става чрез размишления. Размишление върху словото. Не да го заучиш, както някои хора запомнят пасажи.Хубаво е да се запомня, обаче ти запомняш буквата, ама не можеш да запомниш Духа. Някои хора казват: „Брат, я го повтори, я, го повтори!” Важно да записвате, аз искам да записвате, обаче разберете, че Духа не можеш да го запишеш.  Духът трябва да се улови и в Духа трябва да се влезе.Святият Дух е като вятъра. Все едно да хванеш вятъра в шепите си: „Хоп, хванах вятъра.” Не можеш да го хванеш!

Никой не идва при Отца, освен чрез Мене, казва Исус.

Размишление върху словото, едното. Другото нещо, когато това слово стане кръв в тебе, тогава ти можеш да почнеш да го говориш, защото Исус казва,

Ако вярваш със сърцето си и говориш на планината с устата си да се премести, тя ще се премести

        И ние днес сме го взели като да говориш на планината, ама това е половината истина. Някои говорят на планината с години и тя не се мести, защото не думите само местят планината, а думите, подплатени със живот и вяра местят планината. Когато зад тия думи стои вяра в сърцето. Ето, тия две неща са важни – сърцето изпълнено със вяра и устата изпълнена с думи. Сърцето пълно с вяра, устата пълна с думи. Така стават нещата, така се местят планините. Но това става чрез размишление и тази вяра навлиза в тебе като размишляваш върху Божието слово.

Не да мислиш върху това, какво говорят по телевизора, или какво говорят съседите, или какво пише във вестника, не какво гледаш в интернет, а да размишляваш върху Словото на Бога, това носи разликата. Размишление, и естествено, като има вяра – изговори я. С уста се прави изповед и се спасява, обаче преди това със сърце се вярва и се оправдава.

        И после, следващото нещо, което е, трябва това слово да дойде на ръцете ни и на нозете ни. Както казва Кетрин Кулман: „Някои християни трябва да сложат крачета на своите молитви.” Да се задействат, да си сложите краченца и се задвижите малко. Някои не се задвижват, чакат да станат нещата, без да се задвижват – вяра е действие. Така че, когато размишляваш върху словото, трябва да преминеш и към действие, да изпълняваш това слово. Защото

Не слушателите, а изпълнителите на словото те са благословени и те са одобрени.

Вие знаете какво казва Яков: който слуша само словото. Някои само слушат. Слушането е задължително, но не е достатъчно. Слушат, но не го изпълняват, тия хора казва, те мамят себе си. Има хора, които сами себе си лъжат, защото словото не го слагат в действие, словото остава в устите им, приказват. Много хора приказват и пишат словото, но не го слагат в действие. Обаче, така заблуждават себе си, заблуждават и другите.

        Ще ви кажа, ако човек не вложи словото в действие, то словото няма необходимия ефект в живота му. Когато ти започнеш да действаш върху Словото, тогава самия Христос започва да действа чрез тебе. Защото словото действа чрез тебе, а словото е Христос. Когато ти започнеш да действаш върху словото, тогава Христос започва да действа чрез тебе. И тогава започват да се случват нещата, стават свръхестествени неща. Каква цена плащаме от това, че не се покоряваме на Божието слово? Такива неверятни неща вече излязоха – философии върху Библията. А Библията казва:

да не ви заплени някой с философия си.

        Приятели, ние не сме философи, ние сме вярващи. Каква е разликата? Не обръщайте Библията на философия! Библията е просто за изпълнение, начин на живот. Философията няма сила, затова толкова малко сила има в момента, а без сила нищо не можеш да направиш. Без сила не можеш да обичаш, няма как.

Любовта е излята в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух

        Ние имаме нужда от сила да обичаме, защото само силния може да обича. Бог е най-мощен и най-силен и Той най-много обича, защото Той е любов, обаче слабите  душици са подли. Всяка слаба душица е подла. Всяка слаба душица е предател. Слабата душа не може да бъде вярна, слабата душа не може да бъде обичаща, слабата душа се поддава на изкушението, не може да се съпротиви на изкушението. Слабата душа е егоистична, дърпа за себе си, мисли за себе си, слага себе си в центъра на света. Христос, понеже е силен, Той успя да пренебрегне Себе Си, да победи Себе Си и да предаде Себе Си – това е любовта. Така че, ние можем много да говорим за любовта, но докато няма сила, няма любов. Все едно да кажем, че тая лампа ще свети, ако не е включена в електрическата мрежа. Можем да говорим много на лампата да светне, но докато не я включим на дело и в действителност в мрежата, няма да има ток. Някой, докато не си включат печката в контакта, няма да имат ток. На някои са им изключени шалтерите и те може да вкарват дори в контакта щепсела, но докато шалтера не се вдигне, няма да има ток. На някои християни шалтерите им са паднали, даже на цели църкви шалтерите са паднали – никаква сила, никаква благодат. Време е да се събудим и да се включим в мрежата на Господа. Да заредим батериите си, акумулаторите си да заредим, защото някои са с паднали батерии. На телефона му е паднала батерията и хората казват: „Брат, защо не чувам Бог да ми говори?” Паднала ти е батерията, затова не може Бог да ти говори по телефона. Трябва да си заредиш батерията и тогава по телефона ще ти говори Господ. „Брат, защо не мога да вляза в интернет, защо не мога да си проверя пощата?” Ами, просто защото не си он лайн, а си оф лайн. Трябва да бъдеш он лайн, трябва да се включиш в мрежата. По тази причина не можеш да чуеш Божия глас, по тази причина не можеш да получиш нищо от Бога. Някои искат да са оф лайн и в същото време да си проверяват пощата. Е, не става! Надявам се да ме разбирате правилно. Не може да си оф лайн и да си провериш пощата. Не може батерията ти да е паднала или да нямаш интернет на телефона и в същото време да влезеш да си провериш пощата или във фейсбук, или пък да искаш да говориш, не може. По същия начин трябва да ви кажа – ние трябва да си заредим батериите. И това зареждане на батериите става чрез словото и чрез молитвата. Няма нужда да го усложняваме много, приятели, моля ви! Исус Христос каза нещо много важно, Той каза:

Моят дом е дом на молитва

        Съвсем просто го каза:

Моят дом е дом на молитва, а вие го превърнахте в дом на търговия или разбойнически вертеп.

Той се изрази по този начин, но за да го преведем по по-лек начин: дом на търговия. Ето това е разликата. Докато домът на Бога е дом на търговия, ще искаме електрическата сила, ала я няма. Когато домът на Бога изпълнява истинското си предназначение да бъде молитвен дом, тогава ще видим завръщането на Святия Дух и завръщането на Божията сила.

        Искам да ви кажа, че ние сме петдесятни християни, обаче голяма част по мое виждане, голяма част от християните, които ходят в петдесятните църкви нямат кръщение в Святия Дух. И кръщението в Святия Дух се забрави, обаче Исус Христос каза:

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух

        Не дойде ли, няма сила. Това е, където е Святия Дух има сила, където Го няма Святия Дух, там няма сила. И Той сложи генератора в утробата ви.

От утробата ви ще потекат реките от жива вода

        От утробите ще потекат реките от жива вода, тоест Святия Дух, Той го положи вътре – от небесата Го положи вътре в нас и ние станахме храм на Бога. Може някои доктрини и църкви да отричат, че християните имат демони, но защо тогава толкова много християни имат демони в себе си? Защо в първата църква не го виждаме това да е така. Има много голяма разлика между първата църква и сега. Погледнете и четете Деяния на апостолите. Разликата е колосална – как са се молили, как са живели, съвсем различно. Ако човек е пълен със Святия Дух, ходи в Духа, Божията сила е върху него, няма да остави място на никакъв демон в себе си. В Ефесяни 4:27 Библията казва:

Не давайте място на дявола

        Ето ти! Как? Изпълвай се с Духа, живей в молитва, ходи в словото, живей в хваление. Къде ще дойде тоя дявол? Ти си като огън, като огнена печка се разхождаш. Никоя муха не може да кацне на тебе – а е кацнала, а е изгоряла. Даже като вземат дрехи от тебе и ги занесат по болните,демоните ще бягат. Демоните ще бягат от дрехите ти, както от кърпите на Павел. Обаче при положение, че не живеем по този начин, приятели, е нормално да има демони в християните. Много хора искат да бъдат освободени, обаче разбери, че ти  можеш да бъдеш освободен, но можеш да не останеш свободен. Ето, на това нещо искам да ви обърна внимание. Да, религия, ние я знаем тази дума религия и това е хубаво, че я знаем, обаче искам да ви кажа, че едно от нещата е, че тази дума просто не достатъчно добре описва ситуацията. Тя вече става клише, а на всичкото отгоре я няма в Библията. Трябва да разберем същността, която стои отзад. Не можеш да живееш светски живот, да  ходиш между два пътя и да искаш всичко да е наред. Някои хора искат просто да им се положат ръце: „Положете ми ръце да приема помазанието на Святия Дух” и всичко е наред. Значи, както си го приел, така можеш да го изгубиш по простата причина, че не става така. Не е въпроса само какво приемаш, въпросът е какво остава в тебе. Както казва Исус – ако останете на Мене. Трябва да останем в Него и тогава помазанието остава във вас. Да се научим да пребъдваме в Христос, да пребъдваме в лозата, да пребъдваме в присъствието Му, да пребъдваме в помазанито Му. Не е въпроса само да влезеш, а да не излизаш от това нещо, защото иначе ето, една чашка, тя е много хубава. И знаете ли кое е най-хубавото на чашата, че тя е цялостна и няма дупка на нея. Ако има дупка на нея, не може да се използва. Някои християни са като тая чаша с дупка някъде – отстрани или долу. Независимо къде е дупката, някои частично могат да бъдат използвани, други напълно не могат да бъдат използвани, ако дупката е отдолу, то всичко ще изтече. Дупката е грехът, в който живееш.„Брат, защо нямам помазание, защо нямам сила?!” Защото имаш дупка. Какво казва Бог в Исая 59:1,2?

Нима е отъпяло ухото Ми да не чува вашите молитви, нима се е скъсила ръцата Ми да не може да спасява, но вашите грехове са ви отлъчили, отделили от Мене

        Ето, виждате какво се получава – греховете правят контакта да се изключи. „Ама, брат, някои ми казва, че ние сме под благодат, няма вече грях.” Ами, прочетете Новия Завет, прочетете апостол Павел какви неща пише за греха в Новия Завет! Говоря за посланията му, да видите няма ли грях. Грехът бе победен от Христос и на нас ни бе дадена възможност да живеем в постоянна победа над греха, но това не е гаранция, ако ти не вземеш решение да живееш по този начин. Казва се,

да считаме себе си за мъртви към греха,

а това означава да живееш живот на човек, който е умрял за греха, за да можеш да си включен в контакта. „Нямам сила, брат! Не издържам вече, нямам сила!” Естествено, че не издържаш, при положение, че не си включен в мрежата или ти е много слаба мрежата, гърмят ти бушоните. На някои им гърмят бушоните.Трябва да си заредите батериите, да си оправите взаимоотношенията с Бога. Това нещо, като грях, трябва да се махне. Да, има хора, които си живеят в грях. Някои си крадат, други си лъжат, някои прелюбодействат, други стоят пред екрана примерно било телевизор или интернет и гледат порнография, с извинение. Искат да имат сила ли? „Няма сила, брат!” След като стоиш така по тоя начин, силата се отсича. Ти я отсичаш.

Знаете ли, че тези хора, които се събличат по екраните, почти 100% от тях са обладани от демони. И когато ти гледаш това, ти не гледаш просто тялото, а духът, който действа чрез това тяло, който иска да влезе в тебе. И когато този дух влезе в тебе, после не можеш да спреш да го правиш, защото вече не е тялото, а е тялото съединено с дух, което действа и този дух постоянно те дърпа към греха. И в момента статистиката показва, че около 70% от населението на света е включено по някакъв начин в тази мръсна индустрия. Едни го вършат, други го гледат и участват. Дали ти ще участваш в този Вавилон, това е твое решение, но не искай помазанието на Святия Дух, ако мислиш там да бъдеш. Няма да стане, разберете го! Святият Дух е Свят Дух, Той не е мръсен, няма нечистота в Него. Той няма да избере съд, който е мръсен. Трябва да се каже НЕ.

Не сте се съпротивили до кръв на греха, казва Библията

        Следващото нещо, което е – от младите хора 95% са в това нещо. Християни, даже и служители, и искаме да има сила. Искаме служителите да имат сила, искаме християните да имат сила?

Греховете ви са ви отлъчили от Мене

        Исус каза:

ако те изкушава окото, извади го и го хвърли,

        каквото и да е било. И после хората ще кажат: „Няма нужда от освобождение.” Ами, тя църквата в момента е бъкана от демони. В момента служители се нуждаят от освобождение, не знаят какво да правят. Положението е трагично. И ние имаме нужда наистина да се съгласим и да тръгнем в тази посока. Без силата на Бога не можем нищо да направим, без Исуса Христа не можем нищо да направим и ние знаем, че изхода е Исус Христос. Ама след като всички знаем, че изхода е Исус Христос, защо хората не са освободени? Исус казва:

Ако Синът ви освободи, тогава наистина ще бъдете свободни

        Синът на Бога може наистина да ви освободи. И сега това, върху което искам да поработя е, и искам да направя една писмена молитва за самоосвобождение, понеже има много хора, до които не можем да достигнем. Да четат молитвата, да се отричат, да се молят и да получат освобождение там където се намират. И тази молитва ще помогне на много хора, макар че вероятно няма да може да помогне на всички. Които са по-тежки случаи няма да може да помогне, тъй като по-тежките случаи дявола им хваща устата и те повече не могат да четат, имат нужда някои да им помогне. Тежките случаи имат нужда от външна помощ, да дойде някой да ги развърже, да ги освободи. По-леките случаи могат. Някои ще каже: „По-лек ли съм по-сложен случай ли съм?” Като почнеш да четеш молитвата, ще разбереш. Ако стигнеш до положение, в което не можеш да мръднеш никъде, да се сковеш и да се парализираш в къщи и не можеш да кажеш нищо с устата си, значи си от по-тежките случаи, дето не можеш да се оправиш сам и имаш нужда от намеса на служител. Но ако демоните излизат и кашляш, плюеш, повръщаш и т.н. и се чувстваш по-добре, значи си от по-лекия случай и слава на Бога. Нещата стават дори и по косвен начин с тази молитва.

 Трябва да помним, че Христос е Този, Който ни освобождава. Но след като си освободен, тогава какво ще правиш? Защото дявола може да дойде и отново да ти вкара същите тия мисли, да ти вкара същото желание, да те изкушава. Това, че си освободен не означава, че няма да бъдеш изкушен.

        Нека да ви покажа разликата между това, когато човек има дух в себе си и когато човек е изкушаван отвън. Исус беше изкушаван отвън в пустинята със същите грехове, с които ти се бориш, защото дявола му показа всичките царства и цялата слава и нищо не е подминал. Бъдете спокойни,защото Павел каза, че е „бил във всичко изкушаван като нас“. Всичките тия изкушения, които ние ги срещаме, Той ги е видял в миг на око на всичкото това е можел и Той да се поддаде на него, но не го направи. Някой ще каже: „Ама Той е Божия Син.” Той ги издържа като Човешки Син, не като БожияСин. Той ги издържа чрез силата на Святия Дух и се бори не като Божии Син, но като Човешки син, използвайки Божието слово. Той можеше да съгреши. Искам това нещо всеки един да  разбере. Даже в Библията се казва в Стария завет – ако съгреши какво ще стане, че ще бъде наказан. Така че, искам да ви покажа това нещо да  видите, че Той можеше да съгреши, но не съгреши. Обаче изкушението идваше отвън, не беше вътре в Него.      Когато изкушението идва извън теб, ти можеш да го победиш чрез Божието слово и молитвата –

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.

        Но когато нечистия дух е вътре в теб и те изкушава отвътре, ти не можеш да победиш. Или ще ти е много трудно да победиш, или няма да можеш постоянно да си победител. Ще има моменти, в които ще те поваля, защото едно е да е отвътре, друго е да е отвън. Но дори и да е отвън, не означава, че няма да има изкушение. Ако ти си освободен и въпреки всичко идва изкушение, не си казвай: „Ооо, аз мислех, че съм освободен, пък не съм освободен!” Не, ти може да си освободен, но изкушението да идва отново. Ти просто трябва да го отсечеш, да го отхвърлиш и да воюваш с Божието слово. Намираме се в духовна битка, приятели. Тялото, техния храм на някои християни е използван от нечисти духове – да манипулират, да контролират, да изкушават, да съблазняват и други неща да правят. Има някои, които са използвани от дявола. Те самите не могат да го разберат може би, не могат да го осъзнаят, не могат да го овладеят, обаче го има. Така че, не си казвай: „Този е християнин, тази е християнка, как може такова нещо!” Ти не знаеш какво има в тях. По-добре се пази, по-добре воювай в Духа.

        Нека се върнем към Божието слово.

Йоан 15Пребъдвайте в Мене и Аз във вас, както пръчката не може да даде плод /както примерно лампата не може да даде светлина/, ако не остане на лозата, тоест не остане включена, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене

5. Аз съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод,

защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо

        Ето ви също един показател. Когато ти пребъдваш, когато жизнените сокове на лозата минават през тебе или електрическата сила минава през тебе, казва Библията, ти принасяш плод и принасяш много плод. Не е въпроса само в структури. Някои мислят, че със структури ще се решат нещата. Тука става въпрос за невидими царства, които воюват, тука става въпрос за невидими личности, за духовни неща и из един път ти си мислиш, че просто с една структура ще решиш нещата. Не става така. Трябва не само структура, трябва повече от структура. Трябва жизнените сокове на лозата да минават през тебе, защото ако не си на лозата, колкото и да се напъваш, няма да дадеш плод. Няма от къде да дойдат соковете и гроздето няма как да се получи. Няма как, тя изсъхва. Ето, има християни, които понеже не пребъдват в Господа са изсъхнали, чувстват се сухи, изсъхнали, безплодни, безрезултатни. Защо? Една основна причина – не са свързани в лозата, не са включени в контакта. Някой казва: „Брат, ние трябва да обичаме ближния, защото се казва,

Ако не обичаш ближния, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?

        Точно така се казва, обаче нека да сложим коня пред каруцата, а не каруцата пред коня. Ако ти започнеш да обичаш ближния си, не означава, че ще започнеш да обичаш Бога. Обратното е. Първо е вертикалната връзка – Бог възлюби нас, затова ние възлюбихме Него и когато тази любов дойде към нас, тогава ние имаме сила да обичаме ближните. Тоест, в общението с Бога, любовта на Бога изпълва сърцата ни и тогава ние не само имаме възможност да обичаме Бога, но имаме възможност да се обичаме един друг. Първата заповед не е да възлюбиш ближния, а да възлюбиш Бога, защото ако не възлюбиш Бога, няма да можеш да възлюбиш ближния. Ето, това е грешката на хуманизма – мисли си, че без Бога ще обичат. Не става. Може да направят социални програми, обаче няма да могат да възлюбят, защото първо е любовта на Бога.

Не че ние сме Го възлюбили, а че Той възлюби нас и даде Сина Си и чрез Сина Му Неговата любов идва към нас.

И когато ти приемеш Негова любов, тя поражда любов към Него обратно, тя рефлектира. Тази любов, с която ние Го обичаме, ние първо я получаваме от Него. Ние нямаме нищо, което от само себе си да имаме. Ние първо сме получили от Него любов, даваме на Него любов и даваме на другите любов. Това е принасянето на плода, или гроздето, което дава пръчката. Пръчката, за да даде грозде, трябва първо да получи сокове от лозата. Пръчката дава грозде със соковете от лозата. Спрат ли соковете, спира плода. Това сме ние. Трябва да бъдем он-лайн, трябва да бъдем включени към контакта. Това е ключа към всичко, от което ние се нуждаем. И ето, 5-ти стих:

Отделени от Мене не можете да сторите нищо

        Виждате ли – пребъдване, оставане в Него или отделяне от Него. Пребъдването значи да останеш, да влезеш в Неговото присъствие и да останеш в Неговото присъствие и да не се отделяш от Неговото присъствие. Ето, в тези два стиха го има всичко това. Пребъдването в Христос означава да влезеш в контакт с Него, да станеш едно с Него и да не се отделяш от Него и да останеш на Него. Сега веднага се сещам в Галатяни 5-та глава апостол Павел когато казва:

Стойте твърди в свободата, в която Христос ви освободи и не се заплитайте отново в робско иго

        Говорим за закона, нали. И после казва, нека да го видя, защото е много хубав пасажа. От 1-ви стих надолу:

Ето, аз Павел ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва.

Да, повторно заявявам на всеки човек, че е ако се обрязва е длъжен да изпълни целия закон и

4. Вие, което желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христа и сте отпаднали от благодатта

        Ето, точно това е да паднеш от лозата. Отлъчване от Христос, т.е. отделяне от Христос, отпадане от благодатта. Няма ги жизнените сокове. Брат, трябва да пазим съботата! Внимавай да не вземеш да се отлъчиш от Христос и да отпаднеш от благодатта, защото тя съботата е Божията почивка и Господ иска да влезеш в една Божия почивка /Евреи 4:10 стих/, не всяка събота да  пазиш като закон. И колко много други такива учения има, които все да те отрежат от благодатта, да те отлъчат от Христос, да отпаднеш от благодатта. Или учения, които да вкарат хора – „Без еди кой си не можем ние нищо да направим.” Къде го пише? Има само един посредник между Бога и човека. Колко посредника? Само Един посредник – човека Исус! Защо човек? Защото ходатая трябва да е човек. Той изпълнява ролята на ходатай и тука, и горе на небесата. Първосвещеническата функция е човешка функция, човек я изпълнява. Тоест, човек става посредник между Бога и човека. Няма друг такъв. Можеш да кажеш: „Брат Пламен!” Брат Пламен е буца пръст, не може да ти бъде посредник. Ако ти нямаш връзка с Христос – загубен си. Тука се казва – „Да, отлъчени и отделени от Христос и отпаднали от благодатта.” Колко жалко, колко жалко за това което говорим! Някои хора трябва да се покаят и да се върнат обратно и да не учат другите на такива неща, които ще ги накарат да отпаднат от благодатта.

7. Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне

        Аз просто днес изразих някои размисли по въпроса за ходене в присъствието на Господа, по въпроса за пребъдване в Исуса Христос, как да пребъдваме в Него, как да заредим нашите батерии и да имаме наистина сила от Бога. И вие виждате всичкото това. Още един пример искам да ви дам преди да завърша.

        Молитвата – На времето леля Мара, която много ми помогна в духовния живот, благодаря на Бога за тази възрастна жена. Тя вече си е заминала, но това, което забелязах при нея и при нейните приятелки е -сестри, възрастни жени. Те се събираха заедно и като се събираха заедно пееха песен, молеха се, пееха песен, молеха се. Пееха песен, четяха словото, молеха се. Пееха песен и се разделяха. Няма клюки, няма приказки, няма нищо. Това съм забелязал. Има проблем – молят се. Някой вика: „Тука брат, еди какво си ми стана с коляното. Аз го гоня вика, гоня го. Тя ме учеше, вика: „Гоня го!” тя ме учеше, и си отиваше. Имаше проблеми, не е да е нямало, с жилище, с друго, обаче жената не разказваше за проблемите, тя разказваше за Христос и прекарваха в молитви. Бяха силни в Духа, възрастни жени.  А днес има ли го това? И тя знаете ли на какво ме научи?

Казва: „Когато се молиш, ти влагаш пари в банковата си сметка, (говори в духовен смисъл.) Все едно в царството, има една банка, акумулатор, -ти акумулираш, събираш нещо в тази сметка, което един ден, когато имаш нужда от тази сила, но нямаш сила и възможност в момента, атака имаш, ти отиваш и теглиш. Тов е, което правят хората – влагат в банковата сметка, когато има, за да може един ден, както казват “за черни дни” да теглят от тях. Същото нещо и в духовния свят. Ти се молиш и влагаш в духовната сметка – молитви, влагаш сила чрез молитвата. Викаш: „Ами аз сега съм добре, дайте да ядем и да пием!

 Бдете и молете се, защото дните са лукави, казва.

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Трябва да правите духовни депозити, да депозирате в духовната банка чрез молитва.

        Още един образ ще ви дам. Този образ е с нефтен кладенец. Нефтеният кладенец е образ на Исус Христос. Той е извора на живота. Нефтът или маслото е това, чрез което всичко се движи наоколо. Защото виждате камионите не могат да се движат, примерно със самолета като летим, ако му свърши горе бензина, какво ще правим? Надолу нали, няма електричество. Ако свърши нефта заминаваме. Така, че нефта, маслото е образ на силата. Вие знаете, че Святия Дух, че маслото е символ на Святия Дух. От Христос идва Святия Дух. Какво казва Той?

Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие

        Ти отиваш и черпиш от този нефтен кладенец. Ти черпиш масло, ти черпиш сила и на база на този нефт, след това се поддържа огъня. Не можеш да поддържаш огъня в автомобила, ако няма гориво вътре. автомобила ще изгасне. Някои хора казват: „Искам да съм в огън”, ама огън можеш да имаш, ако Духът е в тебе. Духът поддържа огъня. Затова, казва Христос, че

Той кръщава със Святия Дух и с огън! Със Святия Дух и сила.

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила като дойде върху вас Святия Дух.

Стойте в Ерусалим, стойте и не мърдайте докато не се облечете със сила отгоре.

        Трябва да дойде силата отгоре и тогава, облечен със силата, отивай да служиш. Къде си тръгнал без силата на Бога?! Ще  срещнеш няколко дявола по пътя си и ще се чудиш какво да правиш. Имаш нужда от силата. Някои мислят, че така ще влязат в чуждата територия, не облечени с вас, не облечени със сила и ще побеждават. Не става така. И ето, кладенеца е Исус, маслото Святия Дух, а силата е огъня. И ние имаме нужда от Христос, да отидем при Него да пием, да вземем от Неговата сила, от Неговото масло, което е златото.

        Захария 4-та глава казва, че маслото се освобождаваше като злато. Знаете, че нефта е като злато, нали. Същото нещо е в духовно отношение. Помазанието на Святия Дух е злато, духовно злато. Много е скъпо, плаща се цена за него. И тогава имаш огън и имаш силата в твоя живот.

        И аз с това ще завърша. Бог да ви благослови в името на Исус Христос. Сега да се помолим това нещо да стане реалност в нас. Наслаждавам се като го говоря, защото като го говорим, като го търсим, като го дъвчем, ще стане. Ще видим невероятни неща.

Амин.

Advertisements