Спасяване на души, II поучение

СПАСЯВАНЕ НА ДУШИ 2

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 20 декември 2012г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/27884922

 

         Пак ще говорим за спасяване на души. Вече трябва да знаеш по какъв начин да изнесеш благовестието и особено ви казвам – Бог много обича и много иска да спасява мюсюлманите.  Между тях има много добри хора, както разбира се има и някои ревностни, обичат Бога. Обаче, нека ви прочета какво казва апостол Павел за израелтяните, но това е характерно и за мюсюлманите също:

 Римляни 10:1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел /или погледнете за спасението на мюсюлманите/

2. защото свидетелството за тях е, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание или знанието,

3. понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога, а искат да поставят своята, те не се покориха на правдата на Бога

4. понеже Христос изпълнява целта на закона или Христос е края на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.

        Аз използвам просто тия стихове, те са за Израел, но тука в известен смисъл съвпадат с мюсюлманите. Тоест, те имат своя правда, своя доктрина, свое учение, което сега ще ви покажа, че за съжаление е непълно, частично, и в някои случаи направо грешно. Нека да го погледнем. И пак ви казвам: „Трябва да ги обичаме тия хора, трябва да се отнасяме с любов към тях. При тях важат две основни неща:

         № 1 – любовта, защото при тях любов няма, поне доколкото ми е известно тяхното учение за Алаах. При тях има отмъщение, но няма любов. Подчинение и отмъщение, но няма любов, докато нашия Бог е любов. И

             №2 – няма сила, а нашият Бог има сила.

 Божието царство не е в думи, а в сила

        Така че, ако донесеш любовта и силата, ще видиш резултати. Ето, сега като бяхме в Ротердам, хората, като чуха Евангелието, нерелигиозно поднесено, подплатено с Божията сила, да видите какъв интерес предизвика в самите мюслюмани, или хора, които се обърнаха. Имаше една чиста туркиня, която по време на освобождение на друга сестра, получи изцеление на коляното и стана и каза: „Трябваше утре да ми го оперират коляното, но коляното ми в момента е здраво.” Миналият път мисля, че споделихме това свидетелство. И след това поиска да се молим за астмата и Господ я освободи от астмата. Тя дишаше тежко и след това взе да диша леко, слава на Бога.

Така че, виждате хората са готови, но ние трябва да отидем с любов, ние трябва да отидем с Божията сила. Не можеш да си я измислиш Божията сила, не става да ги бутаме хората. В никакъв случай хората не ги бутайте! В никакъв случай! Това е съблазън, да ги бутаме хората. Внимателни бъдете, ако няма помазание, с бутане помазание не става. Вижте, ако ставаше с бутане и шум да викаме колкото можем по-силно, тогава трабанта щеше да е по-помазана кола от мерцедеса, нали? Имам предвид трабанта щеше да е по-мощна кола от мерцедеса. Мерцедесът съвсем тихичко си работи. Аз си спомням един стар модел мерцедес, един път в Германия карам един жълт мерцедес. Казаха ми хората: „Я, погледни километража.” Ние си пътуваме, викам си някъде с около 100 км. да караме, даже не мисля за това. Като погледнах 205 км. скорост беше, а той се движи като лодка. Нито чуваш шум, нито се тресе. Аз, на времето като карах трабанта, първата кола на майка ми беше трабант – 80-те години. Като стигне до 80 км, имах чувството че ще излитаме, започва цялата да се тресе, все едно кой знае какво е станало. И много шум вдига и много пушек около нея. Някои хора са така – много шум и много пушек, пък резултат няма. Значи, не по шума, нито по пушека се съди, по плода казва, ще ги познаят.

 По това се прославя нашия небесен Баща да принасяме изобилен плод,

         А не да вдигаме много пушек и много шум, да викаме много, да надуе уредбите до последно, да проглушим ушите на хората и да изгоним хората от църквите. Бъдете деликатни. Понякога отидеш на църква, то не можеш да седнеш. Особено като си проповедник те слагат най-отпред и като сложат да зейне пред тебе една огромна колона, направо ще те издуха. Не може така. Трябва да е нормална атмосферата, да се чувстват хората спокойно. Вижте, когато помазанието е там, няма нужда да го напъваме, няма нужда да го бутаме. Има ли нужда да буташ нещо, има ли нужда да ръчкаш нещо, това не е от Бога. Онова, което се ръчка и онова, което се бута е плът и то трябва да умре. Плътта трябва да умре. Когато нещо е от Бога, то става с лекота. Когато нещо е от Бога, просто ти си вдигнал платната и вятъра те духа. Има лекота, има благодат и нещата стават без напъване без викане. Надявам се, да ме разбирате добре, защото това би могло да помогне на служители и на други християни, защото някои хора дори ни смятат и за фанатици и да ви кажа в някои отношения – основателно. Защото ние нямаме нужда да поднасяме на хората едно фанатизирано поучение. Нека да бъде точно поучението. И сега ще ви дам едно точно поучение как да го поднесете на мюсюлманите, например, и на невярващите.

        № 1 ще започна с това, 1 Коринтяните 15-та глава се намира така нареченото основно Евангение, което братя и сестри, на толкова много места съм ходил, толкова много християни съм питал, направо е изключителна рядкост някои да ми каже кои са трите основни факта на Евангелието. И ако ние не знаем трите основни исторически факта на Евангелието, защото Евангелието е историческо събитие да го кажа така, то е основано на историческо събитие и е основано на една личност, която се нарича Исус Христос. Това е историческа личност, историята Го познава много добре и има исторически факти относно тази личност. Това не е просто учение, това са факти.

        И ето сега, в 1 Коринтяни 15:1-4 апостол Павел говори върху тези факти.

 Още братя, напомням ви благовестието. /Значи ние трябва да си го напомняме. Благовестието или Евангелието е една и съща дума/, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите

        Значи трябва какво? Да проповядваме благовестието. Хората трябва да приемат благовестието. Ти трябва да проповядваш благовестието, те трябва да приемат благовестието. Ако ти обаче не го проповядваш, как ще го приемат? Ти трябва да проповядваш истинското благовестие, в което трябва да стоят. Тоест, не само да приемат и после да се върнат в стария живот, но трябва да стоят в него.

 Чрез което се и спасявате /чрез Евангелието се спасяваме/, ако го държите, както съм ви го благовестил, освен ако сте напразно повярвали

        И аз искам да ви кажа, че в днешно време вече има така нареченото ново евангелие, нов вид доктрини, които може да имат по-модерен характер. Обаче, искам да ви кажа, ако не са в съгласие с писанията, просто не трябва да се приемат. Защото иначе се казва: напразно сте повярвали, т.е. отпаднеш от истинското Евангелие, отпадаш от благодатта, отпадаш от спасението.

 3. Първо ви предадох, онова което и приехте

         Вижте, Павел самия казва: „Аз приех това и ви предадох това.” Каквото приемеш, това и предаваш.

 Христос умря за греховете ни  според Писанията

         Това е първият исторически факт. Значи, на сън да те бутнат, ти трябва да знаеш къде се намира. Ако те пита твоя мюсюлмански или православен приятел, или някой друг – къде това го пише? Ами, пише го някъде, някъде в Коринтяните ли беше, в Римляните ли беше? И хората не могат да гледат сериозно на тебе. Ти трябва да знаеш къде се намира. Запиши си го, научи го къде се намира, защото това е жизнено важно. Ти си ловец и не можеш без оръжие да отидеш. Не може както една сестра каза: „Ами, брат, той ни кара всяка седмица по един стих да заучаваме. Една сестра направо кръвно вдигна от това”. Викам: „Брех, какво е това кръвно от един стих, дето не можеш да научиш за една седмица!” Хората цели книги заучават, на изпити се явяват, ние един стих не можем да научим от Библията. Ние като християни сме се разлигавили, какво да ви кажа, един стих от Библията не можеш за една седмица да научиш и се опитват да ми докажат, че това е така. Не мога да се съглася аз с този модел на действие. Ако човек не иска да служи на Бога, това е отделен въпрос, няма да се занимаваме с такива хора. Но тези, които искат да стават ученици, да стават христови войни, те трябва да станат и да вземат словото насериозно. Не само на седмицата един стих: „Не мога да го запомня.” Е, какъв е този стих! Един стих да не можеш да запомниш за цяла седмица. Не е цяла глава, не е цяла книга да запомниш. Един стих. ”Ама ние, вика, да го живеем, не да го помним.” Ама, как ще живееш ти нещо, което не си го запомнил! Ти, ако не го знаеш стиха, ти съвсем не можеш да го живееш този стих! Разбирате ли, хора? Всичко звучи много логично, обаче не е верно. Това са измами на врага. Това слово трябва да го заучавате в ума си, трябва да го заучавате в сърцето си, трябва да го сложите в устата си и да го живеете в живота си.

 Христос умря за греховете ни, според кое – според писанията,

         Старият Завет пророкува навсякъде, че Христос умря за нашите грехове. И вие можете да го видите в Лука 24-та глава, когато Исус след възкресението се явява на двама ученици, които отиват към Емаус и Той тълкува във всяка една от книгите писаното за Себе Си. Какво е важно в Евангелието? Не е важен Пламен, не е важен някой друг, това е Христос, Христовото Евангелие. Когато говориш на хората, много е важно да не им говориш за човек. Ама този служител, оня служител. Служител не спасява. Има един, Който спасява, и това е Христос Исус. „Ама, тази църква, ама другата.” Църква не спасява, Христос спасява. Ако искате Святия Дух да се намеси във вашето евангелизиране, ако искате Святия Дух да използва вашите думи, вие трябва да говорите това, което Той иска да говори. Не да говорите за разликата между православната църква, между каталическата църква, между протестантската църква, не да говорите за разликата между религиозната и нерелегиозната църква. Не да говорите за тия неща, вие трябва да говорите за Христос и за Неговото дело на кръста. Ето, вижте, личността на Христос, Христос умря за греховете. Не Пламен, не Павел, не някой друг, Христос умря за твоите грехове. И Павел го казва:

 нима сте се кръстили в моето име? Нима аз умрях за вашите грехове? Нима аз възкръснах от смъртта?

         Няма нищо общо Евангелието с нас – ние проповядваме Христос. Той умря за греховете ни. Не просто умря, Той умря за нашите грехове, защото Той нямаше нужда да умира, Той умря заради нас.

 № 1- Христос умря за греховете ни.

 4. Беше погребан

        Погребението е доказателство за смъртта и при погребението се погребва тяло. Значи Той беше в тяло, защото някои учения могат да кажат, че Христос дойде като животворящ Дух без тяло. Значи, Той умря за греховете ни и тялото Му бе погребано в гроба. Ти не можеш дух да погребеш, нали? Тяло и после

 Беше възкресен на третия ден според писанията

        Отново писанията пророкуват. Значи – смърт, погребение и възкресение. Като отидеш на гробището виждаш на гробовете – дата на раждане – дата на смърт. А при Христос има дата на раждане, дата на смърт, дата на възкресение. Три дати – смърт, погребение, възкресение. Това трябва да го научиш.

        Много ви моля, вземете сериозно този въпрос, за да можете наистина да бъдете плодотворни за Божието царство. Ето тука са показани тези три основни факта, които трябва всеки един християнин на сън да го бутнеш, трябва да може да ги проповядва на хората. И да знаеш този пасаж – 1 Коринтяни 15:1-4, за да можеш да спасяваш души, да можеш да сложиш стръв на твоята въдица.

         Това е, така нареченото основно евангелие и трябва да можеш да го кажеш. Ето, аз ви казах за личното свидетелство, а сега вече свидетелство за Христос. Значи личното свидетелство е: – какво Христос направи за мен лично, а свидетелството за Христос е: – какво Христос направи за всички нас.

        Следващото нещо, което е много важно, особено за мюсюлманите. Аз ще се върна на тия три факта – смърт, погребение, възкресение, защощо са много важни? Защото мюсюлманите вярват, че Христос е бил на кръста, но архангел Гавраил, или те имат някакво друго име, го е взел от кръста и го е занесъл на небето без да умре. Какво означава това – че ако Той не е умрял за греховете ни, ние сме си в греховете още. Край, няма надежда за нас. Виждате ли фалшивото учението как ни лъже? Той умря за греховете ни, за да можем ние да живеем чрез Неговата смърт и възкресение. Ако Той не е умрял, Той не е възкръснал и нашата вяра е празна. Виждате ли, смърт, погребение и възкресение – исляма това не го вярва. Затова ние трябва да им занесем истинското Евангелие, защото Бог ги обича и иска да ги спаси. Ти, ако видиш някой и той казва: „Ама ние трябва да сме толерантни.” Разбира се, че трябва да си толерантен, обаче ако видиш, че детето ти тръгва да пада в пропастта и казваш: „Аз трябва да съм толерантен към моето дете, то има има право да си избира.” Абе, какво ще си избира? Отивай и го спасявай това дете! „Остави го, нека като порасне, то ще види, то сега е сляпо, не вижда това нещо.” То не разбира, че има пропаст и ще падне, ама не, ние трябва да бъдем толерантни. Ти кажи истината, пък нека човека да си избере. Много е важно при евангелизирането това да го знаем.

        Във фейсбук, като писах, ми направи впечатление една сестра като каза: „Ама, Той Бог ги обръща хората.” Обаче, аз искам да ви покажа нещо. Искам да обърна в тази връзка на Езекил 3-та глава да видите нещо много важно. Скъпи братя и сестри, чуйте го, много е важно!

 Езекил 3:17 Сине човешки, поставих те страж за израилевия дом. Слушай обаче словото от устата Ми и предупреди го от Моя страна. Ние сме поставени за стражи и Господ казва: „Предупреди ги от Моя страна!” 18.Когато кажа на беззаконника: „Непременно ще умреш… Като каже: „Хора, отивате в ада!”

( Римляни 2:23 Всички съгрешиха и не заслужават да бъдат прославени от Бога)

18. Когато кажа на беззаконника: непременно ще умреш, а ти не го предупредиш (кажеш: ами, Той Бог е Спасителя му, аз за какво да му го казвам), ако ти не го предупредиш и не му говориш, за да  предпазиш беззаконика от беззаконния му път, за да му спасиш живота, оня беззаконик ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискат кръвта му.

        Тоест, Той каза: Ти си виновен, защото не му го казваш. Ти трябва да му го кажеш, за да му дадеш шанс да се промени.Ти трябва да му го кажеш, за да му дадеш възможност да избере. А той сега няма възможност да избере, защото ти не му казваш посланието.

 19. Обаче, ако предупредиш беззаконника, тоест проповядваш му, но той не се върне от беззаконието си, от беззакония си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си

        Какво е важно тука да видите? Ти не си отговорен за това дали човек ще приеме посланието на Евангелието. Това не е твоята отговорност, това не е Моята отговорност. Нашата отговорност е да занесем посланието. Ние сме посланици и миротворци. Да занесем посланието и да умоляваме хората да се примирят с Бога. Ако те се примирят, спечелили сме души, ако обаче те не искат да се примирят, ти си избавил душата, обаче те си загубват душата, но ти нямаш вина. Но не можеш да кажеш: „Той Бог ги спасява”, и нищо да не правиш! Това е грях. Това исках да отбележа, защото има заблуди. Нито си отговорен за това, дали те ще приемат, ти си отговорен да предадеш, а не дали те ще приемат, това е тяхна отговорност.

        Така че, ние видяхме трите основни факта на Евангелието – смърт, погребение и възкресение на Исус Христос.

        Следващото много важно, особено за мюсюлманите, много важно е, че Исус е Божия Син.

Във втората по големина джамия, която се намира в Ерусалим, почти на мястото на храма, доколкото ми е известно е написано: „Бог няма нужда от Син.” В Корана пише, че Бог не може да има син. Аз в момента не съм се подготвил да извадя сурите, но може някой път спецално да ви покажа коя сура, коя глава и стих в Корана ги пише тия неща. Вярвам, че ще ви е полезно, но нямах нужната подготовка, защото не планирах да говоря за това, но просто Бог ми промени посланието. Това, което е важно в тази ситуация е, че исляма не вярва, че Бог има син и този син се нарича Исус, а пък ако им кажем, че и ние ставаме Божии синове, леле, какво става! Става вече страшно. Ислямът не вярва, че Бог има Син, обаче Библията какво казва. За нас стандарта не е Корана, за нас стандарта е Библията, нали така? Божието слово е Библията.

 И ето, можете да видите сега, и ви препоръчвам да вземете тия стихове, да ги запишете и да ги помните, защото те изключително много ще ви помогнат в работата с мюсюлманите. Например в Матей 3:17. Това не са неща, които съм научил от някой, това са неща, които Бог ме учи като гледам съответните нужди. И ето,

 Матей 3:17 И ето, глас от небето, (това е при кръщението на Исус в река Йордан) глас от небесата, който казваше. Значи това е глас на Отец, забележете Бог Отец. Разбира се, това го има и в Лука.

И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение

         Нека да повторим думите. Какво е свидетелството на Бога при водното кръщение на Исус? Този – кой е Този? Исус е възлюбеният Ми какво? Син. Не казва: Този е възлюбения Ми пророк, казва: Този е възклюбения Ми Син. Веднага след това, обърнете внимание, отиваме на Матей4-та глава, и се казва, че:

Исус беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от кого? – от дявола. След като пости 40 дни и 40 нощи, най-накрая огладня. И тъй, изкусителя, дойде и му рече. Изкусителят дявола дойде при Исус и с какво го изкуси ? ако си какво? Божий Син?

        Виждате изкушението – ако си Божий пророк, не – ако си Божий Син. Бог Му каза: Ти си Моя възлюбен Син. Веднага след това сатана казва: ако си Божий Син и внася съмнение в това. Искам да го видите ясно кой какво говори.

        Скъпи приятели, много моля, погледнете го, прочетете го, края на третата глава и началото на четвърта глава на Матей, Бог свидетелства в Лука и казва: Този е Моя възклюбен Син, в Матей –  Този е Моя възлюбен Син, а малко след това в

Матей 4:3 Изкусителят дойде и Му рече: ако си Божий Син, заповядай на камъните

        Ако си Божий Син? Така че, нека да кажем: Бог какво казва за Исус? Ти си Моя Син. Дяволът какво казва за Исус? Ако си Божий Син. Ислямът какво казва за Исус? Не е Божий Син. На какво повече ви прилича? На онова, което Бог Отец говори ли? – Ти си Моя възлюбен Син, или на онова, което дявола в пустинята говори? Ако си Божий Син? Виждате ли, и ние казваме: става въпрос за един и същи бог. Може ли един и същи бог да говори две различни неща? В пустинята ясно е показан гласа на Бога, който казва: Ти си Моя възллюбен Син и след това гласа на дявола: ако си Божий Син?, докажи го! Тоест, иска да каже – не си Божий Син. Но не смее да го каже, защото дявола просто няма власт да Му излезе по този начин и затова идва с въпрос: ако си Божий Син, докажи се!

        Добре, разбира се, казах и в Лука го има този пасаж, но аз искам да отида – втори път Отец го потвърждава това нещо, което е учудващо в Матей 17:5. На планината на преображението Бог Отец отново свидетелства за Своя Син. И се казва:

 И когато Той още говореше, ето светъл облак ги засени и ето, из облака глас, който каза: този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение и допълва вече – Него слушайте!

        Виждете ли, Бог Отец тука свидетелства отново за потвърждение – Този е Моя възлюбен Син и допълнението е – Него слушайте, Моя Син слушайте! Същото нещо казва Мария, Дева Мария в Йоан 2-ра глава, когато Исус превръща водата във вино. Мария отива при Исус и Му казва: „Нямат вино.”  А Исус й казва: “Какво общо имаш ти с Мене, жено. Часът ми още не е дошъл”. И тя казва тогава на слугите:

 Каквото ви каже Той, това направете.

         Това можете да го покажете на православни, които въздигат Мария повече от Исус. Самата Мария казва: „Каквото ви каже Той, това направете.” Виждате ли го? А Исус й казва: „Какво общо имаш ти с Мене, жено?” Защо й каза това? Той в тоя момент не говори грубо. Той говори като Божия Син. Божият Син няма нищо общо с Мария. Човешкият Син има общо с Мария. Когато говори като Човешки Син, Той казва: „мамо”, когато говори като Божий Син: „Какво общо имаш ти с Мене?” Защото в Него са и двете природи. И освен това тя казва: „Вино нямат”, а Той разбира „кръв нямат”, защото Той гледа духовно този въпрос. С други думи казва: „Трябва да се пролива кръвта”, Той казва: „Какво общо имаш ти с Мене? Не ми е дошло още времето да си пролея кръвта.”

Това е друг въпрос, но виждате отново свидетелството на Бог Отец: „Този е Моя възлюбен Син!” Някой ще каже: „Добре, брат, в крайна сметка какво толкова важно има дали е Божий Син или не е? И да не го вярват, пак ще живеят хората.” Обаче, аз ще покажа, че не е така.

        Нека да отидем на 1 Йоан 5:11-13, апостол Йоан каза следното:

 И свидетелството е това /Божието свидетелство/, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е къде? в Сина Му, не в пророка Му.

        Вечният живот е в Сина Му. Защо? Защото вечния живот е наследство, приятели. Синът получава наследството от Бащата. Ние, ако вярваме в Сина, ставаме част от Сина и ставаме Божий синове. Забелязвате ли? Затова ние получаваме наследството. Посредством Сина ние ставаме синове на Бога и получаваме наследство, което получават синовете и какво е то? – живот. Всяко едно дете като се роди, получава наследство от родителите си, какво? Живот. Който не се е родил от родителите си, не получава наследство живот. Просто го няма, нероден Петко, но който се е родил чрез Христос получава наследство от Бога – живот. Ама какъв живот- вечен, защото Бог е вечен. Ако си Божий син, ти не можеш да бъдеш временен, защото Неговия Син е вечен. Затова е толкова важно да е Син, защото ние чрез Сина сме осиновени и чрез Сина Му сме новородени. Казва, че в Сина Му има живот.

 12. Който има Сина има този живот, който няма Божия Син, няма този живот

        Ето го, тука ясно се показва. Разбира се, има и други пасажи. В този пасаж ясно се вижда, че нямаш ли Сина на Бога в себе си, не си ли в Сина на Бога, ти не можеш да получиш вечен живот. Ето, колко е важно това послание да го занесем на мюсюлманите, защото те не вярват, че Той е Божия Син. И ти трябва да можеш да им покажеш от словото на Бога, да им покажеш стиховете от словото на Бога, а пък вече Бог си има грижата. Ти говори словото на Бога, покажи конкретно. Ето, 1 Йоан 5:11-13, покажи ги тия стихове, а имай доверие в Святия Дух, че Той ще действа. Ти не ги обръщаш, Той действа, Той ги привлича. 13-ти стих даже казва:

 13. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син

        Колко пъти повтаря Божия Син? Мислите, че случайно ли го повтаря? В Божието слово случайни неща няма, приятели. Така че, виждате, че освен трите основни факта на Евангелието, ти трябва да занесеш на хората словото, че Исус е Божия Син.

        И последното, което искам да споделя във връзка със спасението. Това са спасителни факти, ако това не го вярват хората и ако това не го приемат, не могат да приемат вечен живот и спасение. Те могат да мислят, че го имат, но те го нямат, защото Божието слово казва, Исус казва:

 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат

        Затова ние отиваме към петото нещо. Значи три факта имахме – смърт, погребение и възкресение на Христос. Четвъртият факт, че Той е Божия Син.

        И сега, петия факт, че Той е Господ. И това ще го видим в Римляни 10:9,10. Повечето от вас го знаят този стих, записвайте:

 Римляни 10:9,10 Ако изповядаш с устата си, че Исус е какво? Пророк, не, че Исус е Господ

         Значи, трябва да изповядаш с устата си, че Исус е Господ. Защо? Защото, ако Той е Господ, това означава, че Той има власт над небето и земята, и че Той може да ти помогне. Ако Той не е Господ, Той не може да ти помогне. Този, Който не е Господ, няма достатъчно власт, затова свидетелите на Йехова имат проблем. Защото те вярват, че Той е господар, обаче много господари има. Различни господари има, обаче има един Господ. Така че, не просто господар, всеки е господар в някоя област, обаче тука се казва – Господ.

 9. Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш

        Виждате, този факт, че Исус Христос е Господ е изключително важен за спасението. Виждате, че не пророк те спасява. Много пророци има, но те не те спасяват. Само Господ Исус е в състояние да те спаси.

        И така, идваме до тези три основни факта на Евангелието – Исус умря за греховете ни, беше погребан, възкръсна от смъртта. Той е Божия Син, Той е Господ. Ето ги тези пет неща, които трябва да можеш да ги занесеш на невярващите, за да може наистина да повярват и да наследвят това вечно спасение.

        Тук Бог ми напомня един стих. Намира се в Римляни 2:23, който е много важен да го кажем на хора, които се смятат за добри. „Ами, аз съм добър човек, важното е да вършиш добри дела.” И сега, няма нужда да обяснявате надълго и нашироко. Извади стиха и кажи: Писано е в Библията, чети!

 Римляни 3:23 Понеже всички съгрешиха Колко съгрешиха? Всички, добри, недобри, всички. Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога

24. А с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса

        Ето, виждате ли? Римляни 3:23 – всички съгрешиха е изключително важно. Разбира се, и на други места това го пише, но е важно да разберем защо е нужно всеки един да се обърне към Исуса Христа за помощ, защото ако всички са съгрешили, тогава всички се нуждаят от Спасител.

        И искам да ви споделя няколко неща, които вярвам, че са необходими също за братя и сестри, които вече са се обърнали към Христос, но имат много и много дълбоки проблеми в своето християнско ходене. И аз искам да ви помогна, скъпи братя и сестри, защото вярвам, че имате основен проблем в основата си. Основните проблеми са в основата. Дерек Принс казва, че повече от половината от проблемите на християните се състоят в това, че те нямат покаяние.

        Ето, ако погледнете в Евреи 6:1,2 там са изнесени шестте основни поучения на християнството, върху които сега няма да се спираме.

–      Покаяние от мъртви дела,

–      вяра в Бога,

–      учения за кръщения,

–      ръкополагане,

–      възкресяване от мъртви,

–      вечен съд

 И много е важно да обърнем внимание, че първото от най-основните поучения се нарича покаяние от мъртви дела. Какво означава мъртви дела? Ще ви обясня по този начин  – Вяра без дела е мъртва. По същия начин дела без вяра са мъртви. Ето, това са мъртви дела. Вяра без дела, казва Яков, е мъртва вяра, обаче пък дела без вяра, тези дела са мъртви, те се наричат грехове. Значи, дела без вяра са мъртви. Ето това са мъртвите дела. Дела, които са извършени без вяра в спасителното дело на Господа Исуса Христа. Без вяра в спасителното завършено изкупително дело на Господа Исуса Христа. И от тези дела ние трябва да се покаем. Това е първото нещо. Ако ти не си преживял истинско покаяние, а само си повярвал в Господа Исуса „О, аз съм вярващ.” Вярващ, ама имаш ли покаяние?

 Принасяйте, казва Исус, плодове достойни за покаяние

Защото брадвата лежи при корена на дървото, казва Исус. Всяко дърво, което носи лош плод се отсича.

         Трябва да има покаяние, трябва да има обръщане от света към Бога, истинско, дълбоко, вътрешно разкъсване, вътрешна промяна. Това се нарича покаяние. Човек като го видиш след като се е покаял, ти виждаш, че е различен човек. Така че, по-голямата част от проблемите идват от липса на покаяние. Днес всеки казва: „Повярвай, но не обръщат внимание на покаянието.” Ако не се покаете, имате вяра без дела и тя, казва словото, е мъртва. Така че, това е първото нещо, върху което искам да обърна внимание, и то се нарича покаяние. За това нямаме време в детайли да говорим, но аз ви съветвам да обърнете внимание. В нашия сайт имаме материали, имаме също в you tube, имаме видеоматериали, в word press имаме писмени поучения, имаме аудио поучения. Просто да се учите, да слушате и да напредвате. Разбира се, Дерек Принс има невероятни три книги, които се наричат „Основи на християнството”. Те са върху тези два стиха. Три книги върху два стиха. Ако ги вземете и ги приложите, няма да сгрешите. Ако трябва да кажа някои книги, написани от хора, които наистина трябва да прочетете, това наистина са първите три книги, които бих казал, защото те са изключително написани върху писанието и са основа.

        Така че, първото е покаянието. Второто нещо е вяра. Тази вяра, за която говорим – в смърт, погребение и възкресение на Исус. Вяра, че Той е Господ, вяра че Той е Божия Син. Много интересно, че като ги питах бивша мюсюлманка: „Ти вярваш ли в Исус?” „О, да, вярвам в Исус”. „Е, добре, какво вярваш за Исус? Вярваш, ли че Той умря за греховете?…” Ей, като стигнахме до въпроса за това, че Той е Божия Син, опа, проблема възникна. Значи вярата ти не е пълна. Разбирате ли? Като не преминеш по тия параграфи, по тия пет неща да провериш истинска ли е вярата. Вярваш ли в Исус? Вярвам в Исус. Айде, водното кръщение. Ама, трябва да видиш какво вярва в Исус? Вярват ли, че Той умря, беше погребан и възкръсна? Вярват ли, че Той е Господ, че Той е Божия Син най-вече? Ако имат такава вяра и покаяние в сърцето, нека да приемат водно кръщение.

Има християни, които не са приели водното кръщение. И аз искам да ви кажа нещо – ако християнин няма желание, няма жажда и глад за водно кръщение, аз имам съменение относно вярата на такъв човек. Защото човек, който има истинска вяра в Христос, той иска да приеме водно кръщение, той интуитивно го усеща, че това е важно нещо, той има желание. Тука имахме сестра в Австрия, която преди година и половина повярва в Господа и като повярва в Господа почна да ме гони – водно кръщение искам, водно кръщение. „Спокойно бе, сестра. Прибери се до България, ела тука и ще те кръстя.” „Ами, ако нещо се случи в самолета?” Жената се безспокои. „Какво ще стане, ако нещо се случи в самолета и аз нямам водно кръщение?” Ей, обажда се, обажда се, обажда се и аз какво направих? – Кръстих я във вода. Ама ето, това говори, че човека наистина има новорождение. Защото какво се получава? Когато човека умре, старото естество умре, какво е най-естествено да се направи, нали така. Не е нормално да умре едно тяло и да го държат така хората. Като умре, има погребение. Затова човека, който вътрешно е умрял вече за стария живот иска водно кръщение, защото водното кръщение е погребване на стария човек. Виждате ли? Смъртта е новорождението, а водното кръщение е погребението. Така че, водното кръщение е изключително важно. Някои хора нямат водно кръщение, а искат да взимат Господна трапеза. „Можем ли да  взимаме Господна трапеза?” „Ами, не може. Вземете водно кръщение, защото ако не вземете водно кръщение това показва несериозно отношение.” Ето, аз ще ви покажа един стих в:

 Марк 16:16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен

        Защо прибавя Господ Исус към вярата и водното кръщение? Който повярва и се кръсти не значи така: „Отче, помилвай, в името на Отца и Сина и Святия Дух!” Това означава да се потопи, думата е baptizo, да се потопи във вода. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен. Виждате, че за да има истинско спасение, трябва да има не само смърт, но и погребение, защото това погребение не е само погребение, то е и възкресение. Във водата биваш погребан и възкръсваш за нов живот. Така че, покаяние трябва да има, вяра и водното кръщение. Ако човек не иска да приеме водно кръщение, значи има нещо, което не е наред. „Ама, брат, аз съм приел водно кръщение като бебе!” Аха, след като ти мислиш, че си приел водно кръщение като бебе, значи не разбираш за какво става въпрос. Явно не си готов. „Ама защо?” Ще ти покажа защо. Вижте какво казва Исус? Той не казва: „Който се кръсти и повярва”, а казва: „Който повярва и се кръсти.” Има си ред. № 1- вяра, № 2- кръщение. Може ли едно новородено дете да вярва, че Исус Христос умря за греховете му, беше погребан, възкръсна в третия ден, да вярва, че Той е Господ и е Божия Син и да го изповяда с устата си!? Защото в Римляни 10-та глава се казва да изповяда, че Исус Христос е Господ и да вярва със сърцето си. Ако детето не може да направи това, и ако детето не може да се покае, то тогава детето не е в състояние да приеме това водно кръщение. Защото за водното кръщение условията са – покаяние от грехове и вяра в Исуса Христа. Така че, трябва това малко бебенце да се изчака да порасне, да дойде в една зряла възраст, в която може да вземе решение от собствената си воля и да приеме едно водно кръщение, което важи пред небето и земята, пред църквата, пред ангели и власти. Така че, виждате, много хора не са взели водно кръщение. Има случаи, в които няма кой да ги кръсти във вода – няма и няма, и няма. Но ще се молите и Бог ще направи нещо по този въпрос и ще намери кой да ви кръсти във вода. Ако имате такива проблеми, пишете. Ще видим Бог как ще ръководи нещата, но има някои, които искат да взимат Господна вечеря, а пък не са взели водно кръщение и се обиждат. Не трябва да се обиждат, защото взимането на Господна трапеза е свято нещо, това е кръвта на Исус.

        И аз искам да ви кажа следващото нещо, което е изключително важно за вечния живот, и това е Господната трапеза. И ще ви покажа пасажа, който се намира в Йоан 6-та глава, обърнете. Вижте тия основните неща, основно Йоан пише, и Павел също. Йоан 6:53,54, вижте какво казва Исус:

 Истина, истина ви казвам /два пъти истина, амин, амин ви казвам/, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си

        Ние говорихме дотук – трябва да има покаяние, трябва да има кръщение, трябва да има водно кръщение. Но тука се говори за взимане на Господната трапеза – да пиеш кръвта Му и да ядеш плътта Му. И аз затова държа наистина на Господната трапеза, обаче трябва да я взимаме в святост, с покаяно и вярващо сърце. Покаяно с изповед на греховете, вярващо сърце със страхопочитание към Бога, за да не взимаме за разболяване, немощ и смърт, а да взимаме за оздравяване, за сила и за живот. Казва:

 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот

 и Аз ще го възкреся в последния ден,

55. защото Моята плъте истинска храна и Моята кръв е истинско питие;

56. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него

         Вижте, Той все говори кръв-плът, кръв-плът, не казва вино-хляб, вино-хляб, а казва кръв и плът, виждате ли го? Така, че ние трябва да го правим със съответната вяра. И още нещо тука. Те са взели Господна трапеза с безквасен хляб и с вино. Разбира се, аз не влизам в спорове с хората по този въпрос, но ако ви е възможно, доколкото зависи от вас, спазвайте го това. Защото безквасния хляб е образ на Христовото тяло. Квасът е образ на две неща – на грях и на лъжливо учение. Затова искаме безквасен хляб, защото той символизира чисто учение и чистота спрямо греха. В Христовото тяло няма лъжа и няма грях в него. Сега, някои относно състава на хляба казват, не трябва да има масло и т.н. Аз давам на съпругата ми да прави хляба с масло, защото Христовото тяло е помазано тяло, приятели. Помазанието на Святия Дух е в Христовото тяло. Ако го няма помазанието, какво е то? И сол също, защото казва: Вие сте солта на света. Давам ви някои практични насоки, но не за да спорите с хората. Не е това най-важното, но ако имате възможност го направете по-добре така. Ако отидете на църква и има възможност да пиете вино или гроздов сок, аз лично предпочитам виното, защото вярвам, че с вино, а не с гроздов сок са взимали първата Господна трапеза. А някои отиват дори до там, че не е гроздов сок, ами портокалов сок и други такива, а пък мормоните даже с вода взимат. Затова нека не се отдалечаваме от нещата, нека да бъдем силни, нека да бъдем в истината.

 Какво искам да кажа? Да вземаме Господната трапеза. Има хора, които не взимат с години, с години, с години. Аз съм недостоен, аз съм недостоен. Ти си не само недостоен, ти си непокорен на Бога, защото Бог заповяда да разпознаеш себе си, да разпознаеш тялото и като видиш, че нещата не са наред да вземеш да се покаеш, да се обърнеш, да простиш, ако има на някои и така да вземеш Господната трапеза. А не да кажеш: „Те като са толкова святи нека взимат, а пък аз грешника…” Не. Господната трапеза е заповед от Бога и който не пие кръвта Ми и не яде плътта Ми, няма живот в себе си”. Това виждате ли го? Така, че трябва не само да вярвате тия неща, не само да имате покаяние, не само водно кръщение, а също Господната трапеза е важна.

        Сега, следващото нещ,о с което ще завърша, това е кръщението със Святия Дух. Кръщението със Святия Дух Бог го е дал, за да може ние християните и църквата да имаме сила. Защото без кръщението в Святия Дух ние нямаме сила. Нямаме сила над греха,  нямаме сила над света, нямаме сила над дявола. Ние имаме нужда от сила.

 Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, като дойде върху вас Святия Дух, и тогава ще бъдете свидетели за Мене

        Ние имаме нужда от сила за свидетелство.

Лука 24:49 Стойте в града, докато се облечете със сила отгоре

         Тоест, как ще благовестваш без силата на Бога? Разбираш ли? За самия тебе ти получаваш спасението от Бога, обаче, ако не бъдеш кръстен със Святия Дух, не се знае дали ще устоиш срещу греховете, не се знае дали ще устоиш срещу дявола, защото с естествена сила как ще го направиш? И другото, което е важно също – как ще проповядваш Евенгелието? Има достатъчно проповеди на Евангелието, което е думи. Думи, думи, но има нужда от сила.

 Божието царство не е думи, а сила

 Матей 22:29 Вие се заблуждавате поради две неща – не познавате, първо писанията, и не познавате Божията сила

         Ако не познаваш Божията сила, също се заблуждаваш както и Писанията ако не познаваш. Божията сила е Святия Дух. Трябва да познаваш и Библията – Писанията, но трябва да познаваш и Божията сила – Святия Дух. Така че, всеки един има нужда от Святия Дух. И в Марк 16-та глава какво ни казва:

 17. Тия знамения ще придружават повярвалите. Първо знамение – в Мое име бесове ще изгонват; № 2- нови езици ще говорят,

        Това е белег, знамение за вярващ човек. Това не е дарбата говорене други езици. Това е „нови езици ще говорят”, като знамение, като признак на вяра. Какво означава това? Кръщение в Святия Дух.  Кръщението в Святия Дух, придружено с говорене на нови езици. Затова търсете, молете се, искайте Бог да ви облече със сила отгоре, за да можете да бъдете истински свидетели на Бога.

        И ви моля, това го чуйте, не един път, два пъти, три пъти. Дайте това поучение на други хора, защото това е жизнено важно поучение за много хора както за вярващи, така и за невярващи. От всякакви деноминации вярващи, включително православни, католици, методисти, баптисти и дори конгрешани, петдесетяни, също мюсюлмани, невярващи изобщо. Всички имат нужда. Защото виждате, това е най-основното, което казвам тука и това е с цел да се спасяват човешките души, хора. Нека да направим всичко възможно да  достигнем до тези хора. Нека да тръгнем с мрежите и с въдиците и да ги спасяваме, а имаме нужда да сме екипирани, да знаем как да ги евангелизираме. И тука в това поучение накратко ви изнесох как трябва да правим това.

        „И Те моля, Господи, Ти да учиш Твоите хора, Ти да спасяваш души на хора. Тези, които се обръщат, Господи, към Тебе, било то от исляма, било то от друга религия, и от неверието, да призоват името на Господа, както е писано: Всеки, който призове Господното име ще се спаси! В Името на Исус!

 Молете се с тази молитва. Ето, в you tube има специална молитва за спасение, трябва да покрива тези неща.

        „О, Святи Боже, идвам при Теб, в името на Исус Христос и Те моля да спасиш моята душа! Да ми дадеш вечен живот. Исус Христос умря за моя грях, беше погребан и възкръсна от смъртта. Аз вярвам в това, Господи Исусе! Вярвам го, че Ти умря за моите грехове, беше погребан и възкръсна от смъртта! Но не само това. Аз вярвам, че Ти Си Господ и Те приемам за мой личен Господ и Спасител! И вярвам също, че Ти Си Божия Син! Ти Си Божият Син, Ти си моя Господ и Ти умря за моите грехове и възкръсна от смъртта. И сега Те моля, спаси ме и ми дай вечен живот! Направи ме нов човек, Господи! Изпълни ме с Твоя Свят Дух, дай ми вечния живот! Искам да бъда Божие дете! И Боже, Ти бъди мой Баща. От днес и завинаги в името на Исус. И аз Ти благодаря с вяра. Амин.”

        И като се помолиш с вяра и покаяние в сърцето с тази молитва, най-голямото чудо става в тебе, наречено новорождение. Ставаш нов човек в Христа Исуса. Твоето име се записва на небесата и ти приемаш вечния живот. Слава да  бъде на Неговото свято име!

         Бог да ви благослови, скъпи приятели! Амин!

Реклами