Вечният Първосвещеник

ВЕЧНИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 27 декември 2012 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/28079141

           „Святи Отче, благодарим Ти за Твоето слово. Изпращай словото Си, изцелявай и освобождавай в името на Исус!” И нека кажем: Амин.

            Скъпи приятели, сега аз ще помоля да си вземете тетрадки, химикалки и да бъдете добри ученици на Божието слово. Нека да отворим своите Библии в Новия завет на Йоан 14:6. Там Исус му каза:

Аз съм пътят, истината и живота. Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене.

1 Тимотей 2:5 Има един Бог и един посредник между Бога и човека, човекът Христос Исус

            Центърът на посланието на Библията е личността на Исус Христос, Месията, Исус Христос. И като говорим за Библията, която, както казахме е боговдъхновеното Божие слово, трябва винаги да имаме предвид, че Библията се състои от две части – Стар Завет и Нов Завет. Има два основни завета. Разбира се, заветите са повече, може би са осем, някои казват, че са и повече, но два основни завета. И единия е в Стария Завет, този, който е сключен при планината Синай, когато Бог дава десетте Божии заповеди и закона. Това е в Старият Завет, той е сключен с кръв на животни. Завет се сключва чрез кръв, тоест чрез смърт. Имаме Новия Завет, който е сключен отново чрез кръв, но чрез кръвта на Божието Агне Исус Христос. Ние живеем във времето на Новия Завет.

            Бог винаги установява Своите взаимоотношения с хората въз основа на завет. Заветът е договор между Бог и човека, заветът е завещание на нашия Небесен Отец към нас, Неговите деца. И има два завета – Стар и Нов Завет. Ние живеем в Новия Завет, не живеем в Стария Завет. Когато говоря за това, че ние живеем в Новия, а не в Стария Завет, аз нямам предвид, че словото, написано в Стария Завет, словото написано от Битие до Малахия трябва да го отрежем и изхвърлим, защото ние не сме в Стария Завет, тези написани 39 книги. Старият Завет е преминал, законът е преминал /Стария Завет е законът/ като средство за оправдание, но той не е престанал да бъде Божието слово. Вие можете да видите във това във 2 Тимотей 3:16, където се казва:

Цялото писание е боговдъхновено и полезно…

             И когато се казва „цялото писание“ има се предвид главно Стария Завет, защото по това време не се знае колко от Новия Завет е бил записан и колко е бил канонизиран. Затова той говори за Стария Завет: „цялото писание е боговдъхновено”. Павел говори на Тимотей и му казва: „цялото писание е боговдъхновено и полезно….” С други думи, той казва – Стария Завет не отпада като Божие слово. Исус каза:

Аз дойдох, за да изпълня закона, а не да го премахна. Небето и земята ще преминат, Моите думи няма да преминат

            Така че, ние цялата Библия трябва да я приемаме като Божие слово. Не както някои казват: „Ама, тая книга не е Божие слово, онази не е Божие слово”. Цялото писание – 66 книги в Библията са Божието слово и ние трябва да ги приемаме като Божие слово. Но трябва да разберем, че има една основна разлика между нас и старозаветните светии, една много голяма разлика има между нас и старозаветните светии. Те са четели Библията, или Стария Завет /те са разполагали само със Стария Завет/ и в Библията са виждали една личност и тази личност е Мисията Христос, Който имаше да дойде на света, но просто още не беше дошъл. И те четяха за Него, слушаха за Него всяка събота, мислеха са Него, молеха се за Него, но Христос не беше дошъл. Така че, те гледаха пророчески напред за идващия Месия, но Той не беше дошъл. Те четяха за това, че Той има да пострада, има да умре, дори и да възкръсне, но това беше просто едно пророчество, което не се беше изпълнило, както и днес има пророчества, които още не са се изпълнили. И ние гледаме към тях в бъдеще. Но преди около 2000 години, Божието слово стана плът.

Йоан 1:14  Божието слово стана плът, Божието слово стана човек и пребиваваше между.

            И това Божие слово прие името Исус, защото ангела каза на Мария: „ще се нарече Исус”. Така че, Божието слово стана плът. И се казва – Божието слово бе Бог, Бог стана човек (Йоан 1:1). И след като Той се роди на тази земя, след като стана човек, на 30-годишна  възраст Той влезе в служение и на 33 години и половина пострада, като го разпънаха на дърво, на Голготския кръст заради нас дзаради нашите грехове. Сега, трябва да имаме предвид, че това разпъване на кръста, разпъна човешката история на две, раздели човешката история на две и дори и до днес се казва: – новата ера и старата ера. Дори и днес се казва – преди Христа и след Христа, защото Христос раздели историята на човечеството на две. Той е основната историческа фигура, която съчетава в Себе Си Бог и човек. Той е Този, за Когото Бог обещаваше в продължение на хиляди години, че ще дойде. Дори още в Битие 3:15, Бог каза на змията, която е Сатана:

ще поставя вражда между тебе и жената, между твоя потомък или твоето семе и нейния потомък или нейното семе

             Още в първата книга, Бог обеща на Сатана, че ще дойде време и потомъка на жената, семето на жената ще му строши главата. Още тогава това обещание беше дадено, и змията доста е треперила и продължава да трепери и днес още повече поради това. И през всичките тия хиляди години, да речем четири хиляди до Неговото явяване, змията е треперела заради това, че ще се яви Месията и се опивала да попречи по всякакъв начин Месията да се роди. Опитвала се е да замърси семето на жената. Не казва семето на мъжа, казва семето на жената. Защо ли? Защото мъжът на Мария беше Йосиф, но той не е бащата на Исус. Бащата на Исус беше Святия Дух.

Святият Дух ще те засени, казва Словото и затова роденото от тебе ще се нарече Син Божий

            Защо? Защото Бог му е Баща, затова се нарича Син Божий, но се нарича и Син Човешки, защото е роден от жена – девицата Мария.  Той се роди съвършен, без първороден грях, от Адам насетне не е имало никой съвършен човек като Него.. Единственият роден без първороден грях. Защо? Защото грехът се предаваше по кръвна линия, обаче кръвта идва от бащата. Жената е носител на плода, но кръвта идва от бащата. По кръвна линия се движи греха, обаче Библията ни казва в Йоан 1-ва глава, че

Той се роди не от човешка похот, не от плътска похот, не от мъжка похот, но от Бога и семето, от което се роди беше словото.

Ето, девица ще зачне и ще роди син и ще го нарекат Емануил, което означава Бог с нас

            Тоест, девица ще зачне и ще роди син и Той ще бъде Бог между хората. Виждате ли го? Това е толкова важно. И какво казва 1 Йоан 4-та глава?

Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога

            Защото има дух на Антихриста. Какъв е духа на Антихриста? Не признава, че Исус дойде в плът на земята, не признава, че Той дойде в тяло на земята, но преди около две хиляди години Той се роди в тяло. Синът на Бога придоби човешко тяло, подобно на нашето, обаче без да има в себе си греха. Свята и чиста кръв в Него, Агне без петно и недостатък, Божие Агне. Когато Йоан Кръстител го видя, каза:

Това е Божието Агне, което носи греха на света

            Божието Агне без петно и без недостатък, без никаква нечистота, без никакъв грях, за да може да бъде принесен в жертва. Той дойде, за да бъде принесен в жертва. Самото това Божие Агне, когато се роди, се роди под закона, за да можем ние да бъдем днес под благодат. Той се роди под закона и изпълни закона, не заради Себе Си, а заради нас. Той се роди като човек, за да заеме нашето място, да застане на твоето място и да застане на моето място. Вместо мен и вместо теб да живее свят живот и да изпълни целия закон без да съгреши в нищо. Той изпълни закона вместо нас и накрая вместо одобрение и похвала, понесе наказанието за греховете и за нарушението на закона за всички нас. Така че, нашето нарушаване, нашия грях, нашата вина, нашата смърт, нашите болести, всичко, което е негативно, което идва от дявола, всичко, което идва от греха, от плътта, от света, всичката нечистота и греха, в един момент дойде върху Него на кръста. И дори Исая казва: „Не можехме да го гледаме, до такава степен беше погрознял.” Грехът прави човека грозен. Христос на кръста не само стана грешен, Библията казва Той стана грехът. Не грях, а грехът, личността. Той стана самия грях, Той стана олицетворение на самия грях.

2 Коринтяни 5:21. Христос стана грехът, за да може чрез Него ние да бъдем оправдани и нещо повече от това да бъдем оправдани, да станем Божията правда в Христа Исус

            И има огромна разлика между закона и между благодатта. Христос живя под закона и ни изкупи от закона, за да можем ние да живеем под благодат днес. Той плати цената, а на нас ни предостави всичко безплатно, като Божии дар. Това е благодат. Той плати цената, за да можем ние да влезем в благодатта. Не е безплатно, платено е, но не ние го плащаме, Той го плати. И сега виждате каква огромна разлика има между Стария и Новия Завет.

Но интересното, което е в Библията, ние четем Стар Завет – от Битие до Малахия и Новия Завет от Матей до Откровение на Йоан. Обаче, фактически Новия завет не започва с раждането на Христос. Христос живя целия си живот под закона, за да ни изкупи от закона. Така че благодатта не е дошла с раждането на Христос. Новата ера не дойде с раждането на Христос, а дойде със смъртта и възкресението на Христос. Кръстът е центъра на Вселената, кръста е центъра на Евангелието, кръста е центъра на живота. Защото на кръста беше разпънат закона, на кръста беше разпънат греха, на кръста моята и твоята плът или старо естество беше разпънато. Всичко това дойде в тялото на Христос, за да можем ние да влезем в тая прекрасна благодат и да имаме вечен живот. Така че, кръста разделя историята на човечеството на Стар Завет и на Нов Завет. И когато Христос възкръсна от смъртта, най-великия момент в цялата човешка история – Възкресението на Човешкия Син, възкресението на великия Първосвещеник. Той умря на кръста бидейки Божието Агне, което носи греха на света, жертвеното Агне, което Бог снабди.

Помните Авраам 22-та глава на Битие, Бог каза на Авраам да принесе своя единствен син в жертва, и Авраам се покори на Бога. Но Бог беше приготвил овен за жертвоприношението, така че, той не пожертва единствения си син Исаак. Обаче,

Бог по подобен начин принесе пък Своя единороден, единствения Си Син и не Го пожали за всички нас, както казва Римляни 8-ма глава. Как няма заедно с Него, да ни подари и всичко останало?

            Той умря на кръста, бидейки Божието Агне, обаче възкръсна от смъртта, влизайки в ролята на Божия Първосвещеник, Който взе кръвта на Божието Агне, тоест Собствената Си кръв и с тази кръв се възнесе на небесата, на третото небе. Влезе в Светая Светих, в присъствието на Всемогъщия Бог със Собствената Си кръв, кръвта на Божието Агне, за да я принесе на омилостивилището, за да придобием милост, за да придобием вечно изкупление посредством Неговата кръв, влизайки в Божието присъствие като великия и вечен Първосвещеник, Който не преминава. Преди това в Стария Завет е имало първосвещеници, но тези първосвещеници  живеят  и умират, но Този Първосвещеник, един път възкръснал от смъртта, Той никога вече няма да умре. Той е вечен Първосвещеник, велик Първосвещеник, Който принесе Собствената Си кръв за нас. Нашето изкупление и живот са гарантирани пред Бога. И когато Той направи всичко това, Неговата смърт и Неговото възкресение, дори още при смъртта, вие знаете, че се раздра завесата на храма на две и Светая Светих се отвори за всеки един, който мине през тази завеса. А завесата, през която минаваме, за да минем в Светая Светих е Неговото тяло. Неговото тяло е пътят, през който ние минаваме, за да влезем в Божието присъствие.

            И така, идваме до това място, където историята се дели на две – преди Христос и след Христос, преди кръста и след кръста, преди възкресението и след възкресението. Ние живеем в ерата на Новия Завет чрез кръвта на Господа Исуса Христа. Ние живеем в ерата на Божията благодат. Това е необяснимо. Това е най-великото време, в което живеем. Време, в което

Всеки, който призове Господното име, ще се спаси.

Време, в което, ако повярваш със сърцето си и изповядаш с устата си, ще се спасиш.

 

            Време, в което като изповядаш греховете си, можеш да получиш прошка на греховете си и Господ казва:

Аз ще ви простя греховете и няма да ги помня вече

            В такова време живеем вече, но то е много различно от старозаветното време. И както казва Библията:

Цялото писание е боговдъхновено от Бога.

            Обаче, скъпи приятели, ние трябва да разберем, и когато четем да четем Библията по такъв начин, че когато отидем в Стария Завет винаги да имаме едно наум – Христос и Неговия кръст. Когато четем Стария Завет, когато старовременните светии са писали и четели този Стар Завет, тогава Христос още не е бил пролял кръвта Си, но днес кръвта е факт. И времето е различно. Има разлика между Стар Завет и Нов Завет и ние не трябва да живеем в Стария Завет. Ние не бива да живеем в Стария Завет, не е възможно да живеем в Стария Завет. Ние трябва да бъдем 100% в Новия Завет. Не 99%, а 100% в Новия Завет, защото дори 1% старозаветно учение може да ни направи да отпаднем от Божията благодат. Затова влез в 100-процентовото Евангелие на Новия Завет. Не бива да вкарваме учения и доктрини от Стария Завет като новозаветни. Аз бих препоръчал на всички да стоите в Новия Завет поне два-три пъти повече отколкото в Стария. Бих препоръчал, особено за новите християни. Не четете Стария Завет за известно време, даже ако трябва първата година. Съсредоточете се върху Новия Завет, изучавайте Новия Завет, влезте стабилно в Новия Завет и когато той е изобразен във вас, тогава идете в Стария Завет, за да можете да го разглеждате в светлината на Новия Завет. Нека да го кажа по такъв начин.

            Старият Завет е пророчески и ни води към Новия. Старият Завет пророчески ни изявява Новия Завет, а Новия Завет ни се разяснява в Стария. Когато ти отидеш в Стария Завет и разбираш Новия и го четеш – „не обвързвай устата на вола, когато вършее“. Павел в Новия казва: „за волове ли се грижи Бог или за служителите?“ Виждате за какво става въпрос. Когато в Стария Завет четеш за агне, което е принесено в жертва, веднага разбираш Новия Завет – това е образ на Исус Христос. И Стария Завет ти обяснява Новия, води те към Новия, а Новия Завет изпълнява Стария. Но нека да отида на Галатяни 2:21.  Апостол Павел пише:

Не отхвърлям Божията благодат, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос е умрял напразно

            Виждате ли колко е важно това. Ако ние наблягаме на старозаветното оправдание, ако ние наблягаме на старозаветното разбиране на нещата, Христос напразно е умрял. И вие можете да видите в Галатяни 3-та глава колко е важно това. Там апостол Павел им е проповядвал евангелието, проповядвал им е Христос разпнат:

Нима сте толкова неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът

            Това е нещо, което много често се среща. Хората тръгват във вярата, тръгват с вяра в Христос, тръгват с вяра в Новия Завет, в кръвта, в кръста и постепенно влизат в някоя доктрина. Един влезе в тази доктрина, друг влезе в другата и всички доктрини строго доказани и много хубави, обаче не е истинското Евангелие. Вижте в Галатяни 1-ва глава какво казва апостол Павел:

Галатяни 3:6. Чудя се как тъй скоро преминахте или оставихте Оня, Който ви призова чрез Христовата благодат към друго благовестие?

            Той казва: Чудя се как вие оставихте Бога и как преминахте към друго благовестие. Как оставихте Бога и Неговата благодат и преминахте към друго благовестие.

Не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие

            Много прилича на Исус, но е изопачено.

Обажда ми се някой: „Брат, трябва ли да пазим съботата? Срещнах се с еди-кой си и каза, че ако не пазя съботата няма да се спася.” Ето, един типичен пример. Ще пазим съботата. Къде е съботата, една от десетте заповеди. Така ли е? А какво казва Христос:

Любовта изпълнява закона

            Какво казва също Евреи 4-та глава?

Че за нас остава само една съботна почивка

            Колко почивки? Една, не много съботни почивки. И каква е съботната почивка? Той казва в Евреи 4:9,10:

Внимавайте, да не би да се открие, че някои не е влязъл в съботната почивка

            Това означава, че има една съботна почивка. Каква е тази съботна почивка? Това е да влезеш в Божията почивка, да влезеш в Божията благодат. За това става въпрос в Новия Завет, не всяка събота да внимаваш да не свършиш някоя работа, а да влезеш в благодатта на Бога означава да влезеш в Неговата почивка. И тука апостол Павел говори това в 10-ти стих:

Сега от хора ли търся благоволение или от Бога; или на хора искам да угаждам? Ако бях угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга

            Ето, има угаждане на хора.

            И аз искам да ви заведа между другото в 5-та глава на Галатяните. Много хубаво е тука. Павел казва:

Галатяни 5:1 И тъй, стойте твърдо в свободата, в която Христос ни освободи

            Христос ни освободи и ни дари със свобода. Обаче казва:

и не се заплитайте отново в робско иго

            Можеш да бъдеш освободен и след това да се заплетеш в робско иго. Някои хора излязат от греха и след това влязат в закона да изпълняват Стария Завет. Нека да хванем новозаветното учение на Господа Исуса Христа. Съсредоточете се в Новия Завет, преди да отидете в Стария, за да сте сигурни че разбирате Стария Завет, защото има много, които са отпаднали от благодатта. Искам да ви покажа Павел какво казва:

Ето, аз Павел ви казвам, ако се обрязвате Христос няма нищо да ви ползва

            Някои казват: „Е, пък ние нямаме проблеми с обрязването.” Аз ви казвам, като бях в Ротердам първия път имаше проблем с обрязването. Някои хора наистина смятаха, че трябва да се обрязват и аз за първи път срещам такова нещо. Аз даже казах на хората: „За първи път виждам такова нещо”. Ама те са излезли от исляма хората, така че за тях обрязването е нормално нещо. Дори някои смятаха, че е хигиенично, от хигиенична гледна точка да го правят. Аз не знаех, че е хигиенично, обаче какво казва Павел: „Ако вие се обрязвате, Христос няма да ви ползва.” Той казва: „Ако една заповед от закона държиш, да се оправдаеш чрез дела от закона, ти изпускаш благодатта, изпускаш Христос.”

3. Свидетелствам на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон

            Някой ще каже: „Аз нямам проблеми с обрязването”. Да, ама можеш да имаш проблеми със съботата, някои може да има проблеми с неделята, някои може да има друг проблем, неща които да хване от закона.

Вие, които искате да се оправдавате със закона, отлъчени сте от Христа, отпаднали сте от благодатта

             Аз не знам нещо по-тежко от това. Казвам ви, защото има хора, които робуват на старозаветни практики. Вадят от Стария Завет неща, дори пророкуват като старозаветни пророци, вадят неща, с които атакуват хората, нали, че трябва да пазят това, да пазят това. Да хванем Новия Завет. Божие слово е цялото писание, но Стария Завет трябва да бъде разбиран винаги в светлината на Новия Завет. И какво казва:

Отлъчили сте се от Христа, отпаднали сте от благодатта.

6.  и ето, в Христа Исуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов

            Ето, това е. Вяра в Бога, вяра в Новия Завет, вяра в завършеното дело на кръста. Това е, което носи живот. Така че, има един посредник само между Бога и човека и това е човекът Христос Исус. Какво казва Христос Исус в 1 Тимотей 2:5? Защото посредникът, ходатая или първосвещеника не е Бог, посредника винаги е човек. Първосвещеникът трябва да е човек, ходатая трябва да е човек, така че, между Бога и човека трябва да има човек и този човек е Христос. Той е и Бог, но в тази позиция застава като човек, защото функцията на първосвещеника се изпълнява от човек. Така че, нашият велик Първосвещеник е Христос и Той се застъпва за нас пред Бог Отец. Но как се застъпва Той за нас пред Бог Отец? Това е много важно ние да разбираме как се застъпва Той за нас пред Бог Отец. Вие знаете, че на нас ни е дадено едно име, което да използваме и това е името на Исус. Името на Исус е това, чрез което ние трябва да се молим, да влизаме в присъствието на Бог Отец. Исус каза:

Който изповяда Мене пред човеците, ще Го изповядам и Аз пред Небесния Си Отец и пред ангелите; който се отрече от Мене пред човеците,  ще се отрека и Аз от него пред Отец и ангелите

            Това означава, че когато ние изповядваме Исус, ние не само Го изповядваме пред хората, но Той в същото време ни изповядва в небесата, тоест ходатайства за нас. Също в молитва, когато изповядваме Неговото име, Той изповядва нашето име пред Отца, тоест Той ходатайства. Виждате ли, името на Исус е ключ към влизането в присъствието на Отца, защото ти изповядваш Исус, изповядваш Неговото име, обаче в същото време Той те изповядва тебе пред Отца и пред ангелите. За какво те изповядва пред ангелите? Естествено, за да дойдат да ти помогнат. Защо те изповядва пред Отец? За да може Отец да изпрати ангелите Си да дойдат да ти помогнат. С други думи, изповядвайки Неговото име, ние активиране Нашия велик Първосвещеник в Неговата първосвещеническа, ходатайствена или молитвена служба.

            И аз ще ви го доказа това в Евреи 3:1, само че българския превод не е толкова ясно казано, в английски и някои други преводи е по-ясно казано. Евреи 3:1 се казва:

Затова святи братя, участници в небесното звание, размислете за апостолът, слава на Бога за апостолът, най-великият апостол, размислете за Апостолът и Първосвещеникът на нашата изповед Христос Исус, на български се казва – Когото изповядваме. Обаче тука на английски се казва – на нашата изповед

            Той е Първосвещеник или ходатай, застъпник на нашата изповед. Когато ние изповядваме Него, Той се застъпва и изповяда нас пред Отца. Виждате ли колко е важно, обаче когато се отречем от Него пред хората, или когато се молиш без Неговото име, Той не те изповядва. Даже казва, ако се отречем от Него, Той се отрича от нас. Ето, виждате колко е важно Неговото име, името на Първосвещеника. Казва се в Библията, че Той ходатайства за нас непрестанно, но зависи дали ние използваме Неговото име и Неговото слово.

            В 1 Йоан 2:1 се говори за това. А преди това се казва в:

1 Йоан 1:9 Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили лъжем и не говорим истината

            И след това в 1 Йоан 2-ра глава се казва:

Мои, малки дечица, тези неща ви пиша, за да може да не съгрешавате. Обаче, ако някои съгреши /значи явно е възможно някой да съгреши/, имаме адвокат или ходатай, или застъпник при Отца

            Слава на Бога за нашия ходатай, адвокат и застъпник, Първосвещеник при Отца! Значи, виждате Първосвещеника изпълнява адвокатска, застъпническа функция.

при Отца, Исус Христос праведника

            Ние имаме застъпник при Отца, ако съгрешим. Бог е допуснал възможността ти и аз да съгрешим, но казва: „Ако съгрешите, имаме ходатай на небето, имаме застъпник.” В Неговото име ние можем да получим прошка на греха.

            И по-нататък в Евреи 4:14-16, това е много хубав пасаж. Нека да го видим. Отново за Божия Първосвещеник. Много е прекрасно да говорим за Божия Първосвещеник. Знаете ли защо?  Защото ние се молим, но трябва да знаем, че най-голям  резултат има Неговата молитва. Най-важна е Неговата молитва, така че, нека да разчитаме на Нашия велик Първосвещеник, защото чрез Него ние побеждаваме. И ето сега, 4:14-16:

И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Исуса Синът Божий, нека държим нашата изповед или се държим във вероизповеданието

            Отново виждате – да държим изповедта. Като имаме велик Първосвещеник какво трябва да държим – изповедта, това което казваме с устата си. Виждате колко важно значение има това, което ще кажем дали ще кажем Неговото име.

Той е преминал до най-великите небеса, тоест третото небе, Той е нашия най-велик Първосвещеник да държим нашата изповед

            Да изповядаме Него независимо от атаките. Може роднини да те атакуват, да кажат: „Ти си луд, че вярваш в Христос” и ти, за да можеш да им угодиш или да си нямаш неприятности да вземеш да се отдръпнеш от това. Не, трябва да стоим твърди в нашата изповед, защото ако се отречем от Него, Той ще се отрече от нас. Да държим твърдо изповедта на Неговото слово. Нека да прочетем отново 14-ти стих:

Тъй като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Исуса Синът Божий, нека се държим по вероизповеданието, това което сме изповядали, изповед на вяра, защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства в нашите немощи, но такъв, Който е бил изкушен като нас във всичко, освен в грях, тоест не е съгрешил

            Ние имаме Първосвещеник, Който абсолютно ни разбира. Застъпник, Който абсолютно ни разбира, защото Той е бил изкушен във всяко нещо, което ти аз сме изкушавани. Той много добре разбира през какво ние минаваме. Не да кажеш, че ти да му говориш оттук и Той на небесата да се чуди какво му говориш, защото не разбира тези неща. Аз тука нямам такива проблеми, но Той е минал през всичко това и е бил изкушаван във всичко. В Своя земен живот и служение е бил изкушаван във всичко като нас, даже бих казал много повече от нас, но Той е Първосвещеник, Който може да съчувства в нашите немощи, в нашите терзания, в нашите страдания. Във всичко, през което минаваме, Той може да ни съчувства, защото Той е бил изкушаван във всичко това, обаче, въпреки това не се е подал на изкушението, но е устоял, не се е подал на греха, но е устоял и не е съгрешил. И 16-ти стих ни казва:

И тъй, заради това, нека дръзновено или смело да пристъпваме към престола на благодатта

            Виждате ли, Христос е нашата благодат, името на Христос. Значи, вижте как трябва да пристъпваме в молитва – смело.

да пристъпим смело към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно

            За да получим какво? Милост. Грехът има нужда от милост, човекът има нужда от милост. Милост за прощение на грях, милост за изцеление на болести; милост за освобождение от демони; милост за снабдяване на нужди; милост за семейството; милост за работата. Имаме нужда от милост. Значи, да идваме смело и дръзновено към престола на благодатта, Христос, Който е нашата благодат, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помогне своевременно. На своето си време, правилното време да ни помогне. Как трябва да дойдем? Дързостно да дойдем, смело в Неговото име,

Защото имаме велик Първосвещеник, Който е пострадал, Който е бил изпитан като нас без да извърши грях. Затова ние трябва да държим изповедта на вярата, която имаме, да държим Неговото име, да държим Неговото слово и да пристъпваме смело в молитва към престола на Отца в Неговото име и да получим милост и да получим благодат, за да можем да получим своевременна помощ от Бога

            Така че, ние можем да дойдем в молитва смело, защото Той плати цената. Ние не идваме чрез собствена правда, чрез собствени заслуги и собствени дела, ние идваме заради Неговата правда, Неговите заслуги и Неговите дела. Ние идваме заради Неговата кръв, заради името на великия Първосвещеник, Който ходатайства за нас денем и нощем в присъствието на Отца. Колко велико е това нещо!

„И аз благодаря, Отче за Този велик Първосвещеник, Който Ти си ни дал – Исуса Христа, праведника. Както казва Твоето слово в Йоан 14:6:

Аз съм пътят, истината, живота. Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене

            Той е пътят, по който идваме при Отца, Той е истината, която познаваме и Той е след това Той е живота.  Виж, ние първо го познаваме като Исус – пътят. Когато дойдеш при Бога първоначално ти познаваш Исус – пътят. Разбираш, че има само един път. Този път не е Мохамед, не е Буда, не е Кришна, не е Ленин, не е Георги Димитров. Този път е Исус Христос. И разбираш, че този път е един, няма много пътища. И разбираш, че в Неговото име ти имаш достъп до вечния живот. Така че, първоначално познаваме Исус като единствения път. След това с течение на времето, ние започваме да познаваме Исус като словото. Започваме да се храним със словото и започваме да познаваме повече Исус като истината. Аз съм не само пътят, казва Той, но Съм и истината. Значи за нас Той не е само пътят, но Той е за нас и истината. Ние започваме да Го познаваме като истината, започваме да познаваме истината от заблудата. Започваш да познаваш Исус като словото, защото в началото  познаваш само името Му – Исус, моя Спасител, но не знаеш словото. Но вече започваш да Го познаваш като Исус, словото на Бога или истината. И когато ти навлизаш в истината, храниш се с истината, тази истина те води до третия етап, където вече Той е животът. Ти започваш да намираш възкресенската сила на Святия Дух, силата на живота. Започваш да се движиш в силата на живота, започваш да преживяваш Неговия живот, други започват да преживяват Неговия живот чрез тебе, защото ти вече започваш да познаваш не само Исус като пътят, не само като истината, но чрез истината си дошъл до пътя, чрез истината вече си дошъл до живота, което означава до силата на живота или живота на силата. Ти започваш да познаваш Исус като животът. И чрез Него ние идваме при Отца. Чрез Него ние имаме достъп до Отца.

            И аз затова ви окуражавам – нека да концентрираме нашето внимание и нашите молитви върху Христос, Който е нашия път. Той е нашата истина, Той е нашия живот. Той е нашия велик Първосвещеник, както се казва 1 Тимотей 2:5

Има само един Бог и само един посредник между Бога и между човеците и това е човекът Христос Исус

            И както в Деяния на апостолите 4:12 казва: Няма друго име дадено под небето или между човеците, чрез което трябва да се спасим, само името на Исус Христос. Нека да видим как точно се казва, защото може да се окаже важно. Това  е в Деяния на апостолите 4:12:

Защото няма друго име дадено под  небето на човеците, чрез което трябва да се спасим

            Няма друго име, няма друг посредник между Бога и човеците. Аз не съм посредник. Има много големи служители, знаете имената им, те не са посредници, те са слуги. И най-великият служител не е посредник между Бога и човека. Има само един посредник и това е човекът Христос. И това е, което Исус казва в 1 Тимотей 2:5. Защо днес не призовеш Неговото име?

Всеки, който призове Господното ще се спаси.

            Защо днес не се обърнеш към Отца, към Бога Отца чрез Неговото име, защото Той е пътят и чрез Него се влиза в присъствието на Отца. Той е животът. Чрез Него ние имаме живот. Той казва за Себе си в Йоан 11:25:

Аз съм животът и възкресението. Ако някои вярва в Мене, дори да умре, пак ще живее

            Това е най-важното. И когато имате болни хора, искам да ви кажа: Христос изцелява и днес. Но нека имаме предвид, че най-важното изцеление е изцелението на човешката душа от най-голямата смъртоносна болест, наречена грях. И Христос плати цената на първо място за греха. Затова, когато видите, че човек е много болен, първо се заинтересувайте за душата на човека – да бъде спасена. Нека този човек да се обърне към Христа и да се спаси, а пък след това, ако Господ го изцели, слава на Бога! Но дори и да не получи изцеление, този човек трябва да бъде спасен. Концентрирайте вниманието на хората в Спасителя, в Първосвещеника, в Божия Син, в Исуса Христа, не в болестта и не в изцелението. Нека да оставим Господ да изцелява хората, нека ние да проповядваме Христа, защото най-важното е спасението на човешката душа.  Няма защо никой да се отчайва било то, че някой се е изцелил или не се е изцелил. Както казва Исус:

Не се радвайте, че бесовете ви се подчиняват, не се радвайте, че болести си отиват, радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

            Дали ще бъде изцелен човека или не, ние вярваме в Господа Исуса Христа. Нека нашата вяра да бъде в Него непоклатима. Защото има някои хора, като не се изцели някой и като вземе нещо да му стане, някой да вземе да умре и те казват: „Леле, край.” Спокойно, хора, светът не е свършил! Всичко е в ръката на Бога. Вярвайте в Исуса Христа и проповядвайте Исуса Христа. Било то, че човека е жив, или си отиде, вярвайте в Господа Исуса! И влагайте вяра в сърцата на хората, не да се отчайвате: „Защо не се получава, брат?!” Знаете ли, ето Второзаконие 29:29 какво казва:

Скритото принадлежи на Бога

            Има неща, които не ги знаете – каква е причината за това, каква е причината за онова – не знам. В единия случай може да е маловерие, не казвам неверие, казвам маловерие, просто вярата не достига. Проблемът е по-голям от вярата, вярата не достига. В друг случай може да е грях, който не е изповядан. В трети случай не знам какво още, не знаем. На нас, както казва апостол Павел: „отчасти знаем, отчасти пророкуваме”. Нека да не си мислим, че знаем всичко. Нека да не си мислим, че знаем всичко за словото на Бога и волята на Бога. Разбира се, че Христос плати цената. Ние не разбираме всичко и не знаем всичко. Но нека да разчитаме на Бога, нека да се облегнем на Него. Нека се облегнем на Неговото име и на Неговото слово, било то, че човека ще бъде изцелен или не. Ако не бъде изцелен човека, нима ще се отречем от Господа? Изцелението по-важно ли е от душата на човека? Не е ли по-важно човека да бъде спасен? Винаги трябва да бъдем балансирани в нашата вяра, не да отидем в една крайност, или да отидем в друга крайност. Нека да бъдем, така да се каже в златната среда. Да ходим по тесния път, който е Христос, защото както казах не знаем всичко, не разбираме всичко, но нека проповядваме Христос и да влагаме вяра в сърцата на хората. Та дори някой, че почине от рак, не трябва това да е трагедия. Най-важното е той, като е починал от рак, дали душата му е спасена или не е спасена. Това е големият въпрос. Ако разбира се, Господ го изцели, ако наистина вярата ни е на такова ниво, че човека да бъде изцелен, помазанието ни е такова, човека да бъде изцелен, защото проблема не е в Бога. Но ние не трябва да се обвиняваме, не трябва да се оплакваме, не трябва, не трябва да роптаем. Трябва да бъдем благодарни на Бог и дори и да стане нещо, казваме: „Слава да бъде на Господа! Ние Ти благодарим Господи, каквото и да стане. Било то че така, било то че иначе, ние Ти благодарим и ще Ти отдаваме цялата слава за вечните векове. Не сме зависими от това, не сме зависими от онова, единствено сме зависими от Тебе. И нека да бъде според както Ти си го решил, и нека да бъде според както е Твоята воля, а пък останалото вече: „защо, защо”. Ще ви кажа нещо.

            Има неща, които ние никога тука на земята няма да разберем. Има въпроси, на които ние няма да можем да отговорим тука на земята. Павел казва: „отчасти знаем и отчасти пророкуваме”, затова ние не живеем чрез знание. Ние живеем чрез вяра, и вярваме в личност, и вярваме в име и вярваме в Неговото слово. Така че, нека да живеем живот на вяра, не живот на отчаяние, не живот на съмнение. О, ако това нещо не стане, или пък – ако вземе да стане, ще повярвам. Не. Не така, защото знаете какво казва богаташа:

Не, отче Аврааме, ако Лазар възкръсне от смъртта, те ще повярват. Какво казва Авраам? Те имат Мойсея и пророците, те имат Библията, ако не вярват на Библията, дори и мъртъв да възкръсне от смъртта, пак няма да повярват

            Така че, нашата вяра не бива да бъде основана върху онова, което очите ни виждат, а трябва да бъде основана върху невидимия Бог и върху Неговото  слово. Да имаме дълбок корен. Нека сърцата да бъдат изцелени. Имайте доверие в близките си хора. Ако някой си е отишъл, ако някой е починал, оставете го в ръцете на Бога. Нека в сърцето да няма огорчение, нека да приемем и да продължим нататък. Трябва да можем да захвърлим миналото и да вървим към предното. Христос каза:

който е сложил ръка на ралото, а гледа назад, не може, не е годен за Божието царство

            Трябва да можем да захвърлим назад старите неща и да се движим към новото в името на Исуса Христа.

             „Отче, ние призоваваме името на великия Първосвещеник, Твоя Син Исус Христос, Който е нашия вечен и велик Първосвещеник и Ти благодарим за Него. Благодарим Ти за кръвта, която Той представи пред Теб. И сега я прилагаме в името на Исус върху себе си, върху ума си, върху емоциите си, върху волята си, върху тялото, духът и душата, върху цялото ни семейство, върху служението, върху работа, върху всичко, което сме и всичко, което имаме. Прилагаме кръвта на Твоето Агне, Божието Агне Исус Христос. И ние призоваваме името на Исуса Христа, името, което е над всяко друго. Имаме живот и спасение в това име. Имаме изцеление и спасение в това име, имаме благословение в това име. И ние Ти благодарим за това прекрасно име – Исус Христос.”

АМИН.