Връщане към истинската основа

ВРЪЩАНЕ КЪМ ИСТИНСКАТА ОСНОВА

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 03.01.2013 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/28225243

        Здравейте, бъдете благословени и да започваме.

Искам да ви кажа  едно нещо, което вярвам, че е много важно за всички нас.

        Скъпи приятели, братя и сестри. Аз вярвам, че нашият Господ е съвършен Спасител и съвършен Изцелител. Аз вярвам, че Той е нашият Освободител, аз вярвам, че Той е Този, Който ни благославя, но искам да ви предупредя за нещо. Когато отивате при човек, който е болен, било то от рак или нещо друго, особено смъртоносна болест, не отивайте с посланието – Господ ще те изцели. Идете с посланието – за това, че човекът има нужда от спасение на безсмъртната душа. Всеки един човек има нужда от спасение на безсмъртната душа. Донесете посланието за спасението на неговата душа, за това, че хората трябва да повярват за спасението на своята душа и да се покаят от греховете си, което включва изповед на греховете, за да могат да наследят вечния живот. Нека ударението да не бъде върху изцелението. И много хора се разочароват, ако не получат изцеление. Защото ние говорим за това, че Бог ще ги изцели. Разбира се, че Господ иска да ги изцели, разбира се, че Господ може да ги изцели, но искам да ви кажа, че изцелението е временно, а изцелението на душата е вечно. Исус Христос проля кръвта си на първо място за спасението на нашите грехове:

Ето, Божия Агнец, Който носи греха на света

 

 2 Коринтяни 5:21 И Той дойде, понесе нашия грях,

стана грях, за да може ние да бъдем оправдани

и да станем Божията правда в Христа Исуса 

        Така че, ние трябва да говорим на хората освен другото, да им кажем, че са грешни, трябва да знаят, че са грешници, както се казва

Римляни 3:23 Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога

        Това е центърът на посланието, и Господ чрез Христос и Неговия кръст спасява хората. Но се казва:

Покайте се и повярвайте в благовестието

        Така че, нека благовестието за покаяние и вяра в Христа Исуса да бъде на първо място. Ако Господ го изцели, слава на Бога за това нещо. Някой ще каже: „Добре, защо не се изцеляват всички?” Проблемът не е в Бога, проблемът е в нас. Вярата, в която се движим, помазанието, в което се движим има значение. Не е въпросът колко време ще викаме, не е въпроса колко пъти ще повтаряме името на Исус. Ние трябва да казваме „в името на Исус”, ние трябва в името на Исус да вършим нещата, но въпроса е какво е вътре в тебе. Помните в 3-та глава на Деяния на апостолите какво каза Петър:

Това, което имам ти давам, в името на Исус стани и ходи!

        „Това, което имам ти давам”. Той го има в себе си, тая сила е в него, той има вярата да освободи това помазание. Понякога проблема е, че човека или служителя  няма необходимата вяра да освободи това помазание. Защото то не става с много викане, не става със силно викане, става с власт, става със сила, става с вяра. Така че,дали човека ще бъде изцелен или не, това не трябва да окаже влияние върху твоята вяра или върху вярата на човека, който слуша. Защото човека си казва: „Добре, ако Господ не може да ме изцели, как си сигурен, че може да ме спаси?” Затова нека се върнем към истинското Евангелие и да им говорим на хората на първо място за спасението на душата. Дали Господ ще те изцели или няма да те изцели – Той е твоя Изцелител. Дали Господ ще те благослови или не – Той е твоя Благословител. Разбираш ли, ти трябва да Го приемеш за твой Спасител, ти трябва да Го приемеш за твой Изцелител, ти трябва да Го приемеш за твой Освободител, ти трябва да Го приемеш за твой Благословител. За всичко трябва да Го приемеш, независимо дали ще го получиш ли не. И центърът на нашата вяра не е живота тука на земята. Както казва Павел?

Ако ние се  надяваме на Господа само в тоя живот,

ние сме най-окаяни  от всичките човеци

        Затова много християни са окаяни, защото се надяват на Господа само за тоя живот. А нашата надежда е преди всичко за бъдещия живот. Ние сме пътници тука, не забравяйте, Христос идва. Тоя свят си отива, ние сме пътници. Нека не се съсредоточаваме толкова върху тоя живот, нека се съсредоточим върху вечния живот, който е Исус Христос.

Някои хора, като почине човека, почине, скръбно е, обаче аз помня времето, когато близките на християни почиваха и на погребението те се обличаха с бели дрехи и се радваха, защото знаят и вярват, че техните хора са спасени и са на небесата. Разбира се, всеки скърби като почине някой, обаче, такава вяра имаха хората. Става въпрос 80-те години, още по време на комунизма. Такава вяра, че даже те не плачеха на погребението, а се радваха, че техният човек се е спасил от този живот, в който живеем тука.

Затова нека се върнем към истинското Евангелие. Нашата надежда е за бъдещия свят, за вечния живот, не тука. Дали тука ще бъдем еди-как си или няма да бъдем, каквото и да стане, ние трябва да държим здраво Господа Исуса Христа, да държим здраво вярата в Господа Исуса Христа.

        Примерно някой като почине. Разбира се, ако имаме ръководство от Святия Дух, ако имаме вяра, разбира се, че можем да се молим за възкресение от мъртвите. Нопонякога това се поставя като закон, като че Господ непременно трябва да възкреси мъртвия.

Искам да ви покажа нещо. Забелязали ли сте в Библията всички да възкресяват мъртви? Ние виждаме в Деяния на апостолите, апостолите възкресяваха мъртвите, това е апостолска власт. Ако имаме апостоли помежду си, ще имаме възкресение на мъртвите, защото виждате апостол Петър в 9-та глава на Деяния на апостолите, когато почина Сърна, хората бяха вярващи там, обаче отидоха да извикат апостол Петър да се моли за нея. И той като влезе, помоли се и заповяда на тялото да стане и то стана, възкръсна от смъртта. Апостол Павел – падна момчето от третия етаж, когато той проповядваше цяла нощ в една къща. Той хвана момчето, прегърна го и момчето също възкръсна от смъртта. За Исус Христос има три записани възкресения в служението си. Колко не са записани е отделен въпрос. Но в знаменията на вярващите, искам да ви кажа, за да не отиваме от една крайност в друга, искам да видите Марк 16-та глава. Има показани пет знамения, но между тях, в знаменията на вярващите не пише – ще възкресяват мъртви. Освобождение от демони, изцеление от болести, хващане на змии, ако изпият нещо смъртоносно, то няма да ги повреди, езици ще говорят – пет знамения, но не се казва възкресяване на мъртвите. Това знамение за възкресяване на мъртвите е за Неговите ученици или Неговите апостоли. Той призова учениците Си, те ставаха апостоли и Той като ги изпрати, им даде власт над нечисти духови, даде им власт над болести, даде им власт и сила над смъртта. Но не всеки ходи в тая власт и сила. И ние си мислим, че колкото повече викаме, ще стане. Не става така! Тая власт се изработва в ходенето с Господа, във взаимоотношенията с Господа. Когато Словото стане кръв в тебе, словото е в тебе, ти в словото, Христос е в тебе, ти в Христос, когато ти си пратен от Господа, ти ходиш в тая власт и сила.

Така че, винаги трябва да се пазим от фанатизма. Господ не е задължен да отговори на молитвата на всеки един, ако не отговаряме на Неговите стандарти,  ако нямаме покаяние, ако нямаме нужната вяра. Исус какво каза на Своите ученици, когато те не можаха да изгонят един епилептичен дух?

роде, невярващ и извратен,

        а истинския превод е: „роде, маловярващ и извратен”, защото все пак те имаха вяра, иначе нямаше да са с Него, но вярата им беше малка не като количество, като качество беше недостатъчна в този момент. И за нивото на този демон, вярата им беше недостатъчна, защото има демони, за които вярата ти е достатъчна, има демони, за които вярата ти е недостатъчна. Това, че вярата ти работи за едно нещо, не означава, че ще работи за друго. Зависи на какво ниво е вярата ти, защото вярата е материала, чрез който се освобождава силата на Святия Дух чрез нас. Силата на Святия Дух е в утробата ни. Казва се:

от утробата ни ще потекат реки от жива вода.

        Но какво казва:

Който е жаден, нека да дойде при Мене и да пие

        и след това какво казва:

Който вярва в Мене, от утробата му ще потекат реки от жива вода

        Виждате ли, едно е да приемеш кръщението, друго е да освободиш силата. Реките от жива вода не текат само, защото ти си пил, а текат, защото ти вярващ в Него. Това е следващия стих.

         Йоан 7:37 Който е жаден нека дойде да пие от Мене,

Обаче, следващия стих казва:

Който вярва в Мене, според както рече писанието,

 от утробата му ще потекат

        Значи, ние трябва да вярваме в Него, според както е рекло Писанието, не както ние сме рекли, не както някой ни е научил. Както Писанието ни е научило, така ние трябва да вярваме в Него. Защото ние можем да наричаме името му Исус, обаче да сме си сложили един идол пред нас и да го наречем Исус. Ето, аз на тая чаша мога да напиша Исус и да взема тая чаша и да се моля: „О, Исусе, Исусе, това си ти!” Идолът е нещо, което ти си направил със собствените си ръце, направил със собствените си сили. Както казва Писанието: „прегърнаха идолите в сърцата си”. Ти можеш да си кръстиш идола Исус. Това означава погрешно разбиране на божеството. Ти можеш да му сложиш името Исус, даже Исус от Назарет, но представата, която имаш за Него дали е тази, която е според Писанията.

Йоан 7:37 Който е жаден, нека дойде при Мене да пие

38. Който вярва в Мене, според както рече Писанието 

        Искам да ви кажа, че в гръцкия език няма точки, запетайки. Ти не можеш да кажеш със сигурност за кое се отнася – според както рече Писанието. Аз вярвам, че е валидно това, че трябва да вярваме според както е рекло писанието, а не според както ние сме си рекли или някой друг е рекъл. Според както рече Писанието, тогава, ако вярваш в Него според Писанието, тоест вярваш в Писанието, вярваш в Него, ти вярваш в Него чрез Писанието. Ако вярваш в Него, с тая жива вяра, тогава започват да текат от утробата ти жива вода. Вижте, водата е вътре в тебе, живота е вътре в тебе, но за да се освободи тоя живот има нужда от жива вяра, има нужда духът ти да е пробуден, има нужда вярата ти да е активна  и жива. Тогава се освобождават реките от жива вода, не просто да изповядаш. Ти може да изповядаш 30-сет години едно и също нещо и накрая да не видиш резултат, ако то не е подплатено с вяра, защото Библията казва в

Римляни 10:10 Със сърце вярва човек първо и се оправдава

и № 2 с уста прави изповед и се спасява

        Ако вътре няма вяра, вие можете да карате хората да изповядват колкото си искате. Някои жени карат съпрузите си да изповядват, водят ги в молитва. Ама той, мъжа си живее в греха, той си обича света, ходи си наляво-надясно, примерно, също и обратното мъже пък за жените, или децата. Що не вземем по-добре да изчакаме Господ да изработи вярата в сърцето? Както каза Исус в Йоан отново, какво каза Той:

Ако Отец ви привлече при Мен

 

        Трябва Отец да ги привлече. Отец трябва да привлече близките ни, не става ние да ги блъскаме, да ги опресираме от страх, примерно ще ги притиснем, ще ги уплашим. То така вярата не става! В християнството става всичко отвътре навън, от утробата тръгват нещата. Който е жаден, пак е отвътре, жаждата е вътрешна. Ти изгаряш вътрешно, затова Го търсиш. Другият няма жажда, какво ще му даваш водата, той не е жаден. Казва: „Не съм жаден, за какво ми даваш водата?” Но когато иска,тогава  отвътре започва да излиза живота. И нека да оставим Господ да работи в хората, нека се молим и да не ги опресираме, да не ги притискаме, нито да притискаме Господа. Не можеш да Го принудиш да направи нещо.        Когато, обаче ние ходим в добри взаимоотношения с Него, словото Му се вселява дълбоко в нас, ние ходим в Него и в словото и вярваме в Него според Писанието, от утробата ни започват да потичат реките от жива вода.

Вижте го апостол Павел! За нещо да се е напънал?! Апостол Павел където ходи постоянно му взимаха дрехите, кърпите. Ние се гнусим от носни кърпи, обаче те са му взимали носните кърпи и са ги носили по болните и демоните са бягали от тия носни кърпи, защото дори с извинение в сопола му е имало помазание. В потта му е имало помазание. Исус плю и намаза очите на човека и прогледа, защото е имало помазание дори в плюнката му! Вземаха дрехите от него, вземаха кърпите от него, носеха по болните, болните се изцеляваха. Нещо да се е напъвал? Няма напъване в това, има помазание, има присъствие, има духовна власт, разпознават го демоните, болестите, дори, смъртта разпознава. За Павел се казва, че прегърна момчето и каза: „духът му е в него” и момчето оживя. Петър се помоли за жената, положи ръце и каза: „Сърна, стани!”

 Исус възкреси момичето на 12-сет години като каза: „Талита куми”. Отиде в къщата, всички се подиграваха, смееха се, никаква вяра. Той влезе в стаята и изпъди всички. Какво изпъди Той? Исус изпъди неверието навън. Подигравките и неверието изпъди навън.

Аз като отида да се моля, например ходил съм да се моля на места – хората искат и неверието да е в стаята, подигравките да са в стаята и Господ да е в стаята и всичко да стане. Не става така! Подигравките трябва да излязат, неверието трябва да излезе, за да може Господ да влезе. Ама, ще ги обидим хората! За да не ги обидим и да не ги нараним, затова няма резултати, защото ние позволяваме на неверието да се смеси със вярата.

 Смесени семейства – невярващи-вярващи и после се чудим къде е вярата! Каква вяра ще дойде? От къде ще дойде тая вяря, невяра с вяра като се смесят? Не става дума за тези, които са при свършен факт, но тези, които сега се женят. Какво общо има светлина с тъмнина? Може ли да очакваме нещо?

Исус изпъди неверието навън и тогава се помоли и възкреси момичето. Той е Исус, може да го направи и без вярата, обаче 6-та глава на Марк какво казва? Отиде в Галилея, в Назарет, хората като го видяха, казваха: „Не е ли дърводелеца или сина на дърведелеца!?” Той хем дърводелец е бил, хем син на дърводелец. Зависи от кое Евангелие четеш, но в Марк е дърводелец.

Не е ли този дърводелеца, синът на Йосиф, Мария? Не са ли това братята и сестрите му?

        Ама имайте предвид, че не е бил син на Йосиф, както някои Библии казват. Защото в някои Библии вече се изкривяват нещата. Не е бил син на Йосиф. И искам да ви кажа нещо какво се получи. Той се опита да направи нещо, обаче не можа да проведе служба на чудеса там. Само няколко човека изцели. Божият Син, заради тяхното неверие беше ограничен. Святият Дух, заради тяхното неверие беше ограничен, защото има нужда да се вярва. Ние не можем да прескочим учението за вярата. Святият Дух беше ограничен, Синът на Бога, Който имаше Духът без мярка, не можа, защото те го гледаха като дърведелеца, не го гледаха като Божия Син. Те го гледаха като сина на Мария, а не Го гледаха като Божия Син и Господ и затова не можаха да получат чудесата. В Марка 6-та глава се казва:

И Той се чудеше на тяхното неверие.

        Чудеше се на тяхното неверие, докато имаше пък езичници, за които се казва: „Той се чудеше на тяхната вяра”:

О, жено! Голяма е вярата ти, нека да бъде според желанието ти

        Ето как става според желанието – Матей 15:21-28. Жената, където имаше една дъщеря, която беше обладана и викаше подир Исус и Исус казва: „Не”; учениците казват: „Не”, ама тя не спира да вика подир Исус: „Господи, но и кученцата събират трохичките под трапезата, аз искам изцеление за мойта дъщеря.” Тогава Исус казва:„О, жено, всички искат цели хлябове, искат торти, а ти за трохички говориш! Значи ти вярваш, че една трохичка ще свърши работа. Голяма е твоята вяра!” И тогава казва:

Нека ти бъде не според вярата, а според желанието,

защото вярата ти е голяма.

        Вярата в Бога ни трябва! И аз ви казвам, вярата не е нещо, което да насилим да имаме, защото ако ти по плът, слушайте внимателно, ако насилваш по плът вярата, ще я изгубиш. Много хора губят вярата си поради това, че насилват нещата. Не става насила. Когато вярваш, ти дори не знаеш, че вярваш. Защото когато ти вярваш едно нещо, ти мислиш, че е нормално и естествено и мислиш, че всеки го вижда така. Обаче, всъщност ти вярваш и тази вяра не е твоята вяра, тази вяра не е самовнушение, тази вяра не е повтаряне до забравяне. Тази вяра е нещо, което Бог свръхестествено е вложил в твоето сърце и когато имаш вяра в сърцето си, както казва Исус в Марк 11-та глава:

Ако не се усъмниш в сърцето си, но повярваш и речеш с устата си, ще преместиш планина 

        Важно е не само какво ще кажеш. Разбира се, че е важно какво ще кажеш. Ако кажеш: „няма да се премести планината”, как ще се премести. Разбира се, че трябва да го кажеш, обаче, когато в сърцето ти няма съмнение, когато в сърцето ти има вяра, тогава като кажеш нещото, то става. Не защото си го казал само, а защото то е подплатено с вяра. Така че, вярата и словото се съединяват и става чудото. Не само думата, думата трябва да бъде съединена с вяра. Както казва и Евреи 2-ра глава:

същото слово, което ние чухме, същото благовестие, което ние чухме и на тях им беше проповядвано

        Кое беше благовестието, което беше проповядвано на евреите – че ще влязат в Обещаната земя. И същото се обещава и на нас да влезем в обещаната земя, обаче в духовно отношение. Обаче, това благовестие тях не ги ползва, нямаше полза за тях. Защо? Защото то не се съедини с вяра. Трябваше да се съедини с вяра в тези, които го чуха и те трябваше да влязат, въпреки, че имаше великани вътре. Но те решиха първо да изпратят хора да видят дали великаните ще се уплашат достатъчно, за да искат да влязат вътре и изгубиха, умряха в пустинята. И днес така се получава. Мнозина не могат да влязат в обещаните благословения поради това, че се страхуват, че се страхуват да влязат в нещата. Не повярваха, същото благовестие и на тях се даде, както и на нас, но тях не ги ползва, защото не се съедини с вяра.

Благовестието трябва да се съединява с вяра в нас и тогава има резултат. И вярата, приятели, не е в ума, вярата е в сърцето и от сърцето излиза на устата. Оттука извира вярата и идва на устата и тогава става чудото в живота. И нека да не насилваме никого. Господ никого не насилва и ние не трябва да насилваме. Довери се на Божията благодат. „Ама, той си отива, не е спасен. Не можеш да го спасиш.” Ако се опиташ да спасиш човека, ти значи си спасителя на света. Не можеш да спасиш човека. Ти си посланик, кажи на човека посланието, с любов го кажи, със сълзи на очи го кажи. С любов прегърни го, кажи му посланието, но човека сам трябва да избере и сам трябва да влезе в царството. Никой не може да влезе във вечния живот заради някой друг. Всеки взима сам решението. Решение, взето на чужда сметка не върши работа. Господ иска съзнателни хора, Той иска хора, които са взели лично решение за себе си да го приемат за личен Спасител. Ти не можеш да вкараш родата си в небесното царство. Само Господ може да го направи.Той казва:

Повярвай в Господ Исуса и ще се спасиш ти и домът ти 

        Вярвай това слово, приеми това слово. Но не се разочаровай и не се отчайвай, ако нещо не върви както искаш, защото искам да ви кажа нещо. Когато ти вярваш и се молиш, люспите падат от очите на хората, но все пак те имат право на избор. Човек може да види Господа Исуса, да срещне Господа Исуса. Юда беше лично пред Господ Исус и предпочете смъртта. Има хора, които застават пред Господа и предпочитат да не Го приемат, да не се покаят. Има хора, които обикват настоящия свят. Павел казва:„обикна настоящия свят”, той покрай Павел е видял чудеса, възкресения, изцеления, какво ли не, но обикна настоящия свят. Той си има право на избор. Ти не можеш да го накараш да влезе в царството. Така че, успокойте се, вие не сте спасителите на света, вие сте носителите на посланието. Можете да умолявате, но нямате право да заповядвате, нямате право да насилвате. Можете да занесете Евангелието и нека хората да го приемат, да се спасяват. И най-вече искам да ви кажа. Най-голямото послание, което носим сме самите ние. Сериозно говоря. Искам да го чуете сериозно, защото понякога звучи като фраза това. Най-голямото послание, което носиш си самия ти, защото Павел казва, че сме послание, написано на сърцата ни, което се чете от другите човеци. Хората ни четат, ние носим думи, обаче те казват: „Не мога да те чуя какво говориш, защото делата ти крещят прекалено силно.” Ние просто трябва не да се представяме и да имитираме и да се правим на светии. Ние просто трябва да бъдем светии, ние трябва да бъдем праведни. Ние трябва да живеем такъв живот, не просто да се представяме пред хората така. Да бъде това нашия начин на живот. Хората отстрани ще го видят и в първата църква се казва – те се бояха от църквата. Бояха се от хората и ги беше страх да влязат, защото знаят кой е там.

Анания и Сапфира решиха да излъжат Господа и умряха. Така че, Святия Дух, който носи живот, носи също и смърт, затова ги беше страх да влязат, да не вземат и те да умрат. Преди да влязат в църквата, палеха огъня, оставяха магиите, оставяха книгите, оставяха делата и така влизаха в църквата да не им се случи нещо. Страх ги беше от Господа, страх ги беше от църквата, защото имаше святост в църквата.

И ако днеска църквата е една дискотека, дето на някои места пушат, пият, не знам какво си, е, къде е Господ вътре?! Ами, то света е влязъл в църквата! Както беше казал Дерек Принс: „Корабът в морето е наред, морето в кораба не е наред.” И днес църквата прилича на морето в кораба. И затова нещата не са наред. Морето в кораба е Титаник, кораба в морето е наред. Църквата в света е наред, но света в църквата не е наред. Трябва да се изреже.

Вие видяхте по време на молитвата как Святия Дух ни водеше, че трябва тия прегради между нас и Господа да се махнат и това е грехът. Днес има такива учения, които казват, че няма проблеми с греха. Благодатта и всичко е наред. Няма ли проблем? Я, виж посланието на Павел в Римляни 6-та глава – мъртви за греха, да умре за греха, разпнати за греха…

Аз се разпнах, вече не аз живея, Христос живее в мене 

        Ехе, ние какво мислим?! И после искаш сила в живота?! Ако плътта не се разпъне, няма сила. Ако няма смърт, няма възкресение, ако няма смърт, няма петдесятница. Трябва човек да умре, истинската Божия сила тогава действа, иначе сме едни светски християни, които са пропуснали първото основно учение от основните учения, наречено покаяние от мъртви дела. Днес преминаваме през него и отиваме направо във вяра в Бога. Прескачаме покаянието, но Исус като дойде и Йоан Кръстител като дойде, първото нещо, което казаха беше:

покайте се и повярвайте в благовестието

        Първо: покайте се! и след това повярвайте! Покаянието е преди вярата, приятели. Няма ли покаяние, няма спасителна вяра, няма ли покаяние, няма истинска вяра. Липсата на покаяние днес е голям проблем и колко пъти на хората им говоря за шестте основни поучения от Евреи 6-та глава! И да ви кажа, това среща невероятна съпротива навсякъде почти, където съм ходил. Не съм забелязал почти хора, които да се хванат сериозно с тези поучения. Да не говорим за църква. Поне аз не съм наясно. Е, и след това искаме. Искаме, ама няма, защото ако ние пренегрегнем основното от основните поучения на християнството и искаме да ставаме апостоли, пророци и да правим големите неща??? Въздух под налягане без покрие и сила. Защото Павел каза:

2 Коринтяни 12:12 Защото знаменията или признаците

на апостола се проявиха в мене с пълно постоянство или търпение с чудеса, знамения и велики дела

        Как? – с постоянство. Не един път се случило и, алелуя! Постоянство, чудеса, знамения и велики дела. Това е печата на апостола, погледнете го във 2 Коринтяни 12:12. Погледнете колко апостоли имаме днес! Има нужда от апостолска мощ, апостолска власт и сила! Наистина има нужда, ама къде е? Силата е като скъпоценен камък. Няма я, защото Господ не се подписва навсякъде. Той се подписва само под Своето послание. Ако ти си Неговото послание, ще се подпише, ако не, няма. Ако ще каквито и табели да си сложим, няма да се подпише, докато ние не бъдем истински посланици и представители на Всемогъщия Бог, няма да се подпише под нас.

        И това, което ви говоря в момента, аз не ви говоря, защото искам да ви кажа – аз съм така, друг е така. Но го говоря, защото чувствам вдъхновение от Бога в момента, тези неща да ги кажа и освобождавам послание, което в известен смисъл не ми се иска да го говоря. Но аз просто трябва да го кажа, защото чувствам подтик отДуха на Бога. Ние трябва да хванем истината, само истината и цялата истина. Не да хванем отделни части от Евенгелието и да си ги приложим както на нас ни е изгодно, но истинското послание на Бога.

        Нека Божият мир и благодат да бъде със всички вас, в името на Исус Христос от Назарет.

АМИН!

Advertisements