Как да станем силни?

 КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ?

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 10.01.2013 г.

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/28374345

Когато започваме да се молим, трябва да основаваме молитвата си върху словото на Бога. Това е най-стабилната основа на молитвата – Божието слово. Вътре има толкова много материал за молитва. Ако вземете дори Псалмите, те са изключително богат материал за молитва. Разбира се, трябва да се съобразяваме най-вече с Новия Завет.  В Стария Завет например, Давид се моли на враговете му да се случи зло, понякога дори ги проклиня. Ние трябва да имаме разбирането, че това, което е написано в Стария Завет за враговете ни не става въпрос за хора в Новия Завет, защото в в него ясно се казва в Ефесяни 6:12, че нашето воюване или нашата борба, на мен думата воюване повече ми харесва, на английски език думата е война.

Нашето воюване или нашата война не е срещу кръв и плът, не е срещу хора, братя и сестри, съседи и каквито и да било други хора, нашето воюване е срещу духовни сили на нечестието.

        Така че, ние трябва да ходим в новозаветната истина, но въпреки това можете да използвате Псалмите и други части от Библията за молитва под ръководството на Святия Дух. Святият Дух винаги трябва да бъде в контрол на нашия молитвен живот. Както се казва в Римляни 8:26:

Духът ни помага (става въпрос за Святия Дух) в нашата немощ (значи сме немощни), защото не знаем да се молим както трябва, но самия Дух ни помага в нашите неизговорими стенания

        С други думи, ние сме немощни. Даже на апостол Павел са му казвали, че „писмата му са силни, проповедите му са силни, ама личното му присъствие е слабо.” Защо? Защото хората са си представяли, че пред тях ще застене някой супермен, който ще бъде безгрешен, просто перфектен. Перфектни хора няма. Има съвършен Христос, Който ни прави съвършени, обаче само чрез Неговата кръв. И във всеки човек има тези две природи – човешката природа, в която хората се съблазняват и Божествената природа, която се проявява главно в служението. Разбира се, трябва да се проявява във всяко време, ако позволим, обаче. И тази Божествена природа, която се проявява именно е тази, която носи благодат на слушателите и промяна в живота.

        И така, когато заставаме в молитва, често пъти нашата молитва започва от областта на човешкото или от плътта. Затова ние трябва да бъдем както един самолет, когато се готви да излети – самолета е на едно място, трябва да набере инерция, за да може да се отдели от земята, от земното притегляне и да полети във въздуха. И в молитвата е нужно подобно нещо. Тръгваме в едно доста естествено състояние, но въпроса е да набираме скорост по време на молитвата. И ето, сега ние започваме да набираме постепенно скорост в молитвата. Святият Дух е помощник в нашата молитва. Ние трябва да знаем как да се възползваме от това и в същото време Божието слово е материала, който Той използва или оръжието, което Той използва, за да ни помогне да стартираме.

        И аз сега ще започна с Йов 29:6, един важен пасаж. Сестра имаше сън, в който сънува, че иска помазанието на Святия Дух, и в съня сънува тази дума – каймак. Помазанието като каймак. И какво представлява това помазание като каймак? Ние можем да го намерим в Йов 29:6, където Йов казва:

Когато миех стъпките си с масло, и скалата изливаше за мене реки от дървено масло

Това е превод от 40-та година. Специално този стих най-добре е преведен от превода на „Верен”. Така че, различните преводи превеждат различни неща добре. Казва се така:

когато стъпките ми се къпеха в каймак

        Като се къпе човек се измива нали?

Стъпките ми се къпеха, миеха се стъпките ми в каймак. И скалата до мене изливаше реки от дървено масло.

        И в този пасаж виждаме два вида масло – единият е каймакът, чийто произход е млякото, и другият е маслиненото масло, което произхожда от дървото маслина. Виждате, че двата вида масло имат различен произход. Каймакът е масло, както и кравето масло или друг вид масло има животински произход, произлиза от мляко, а пък маслиненото дърво е растително масло, произлиза от дървото наречено маслина. И в този стих се говори за две различни неща.

Тези неща ви говоря, но гледам да следвам Святия Дух, искам да разбирате нещата в Духа. Това поучение – молитва има за цел да покаже на всеки един от нас как можем да станем силни в Духа.

        Вижте, това е един сериозен проблем днес в християнството. Една немощ, духовна немощ, духовна слабост, постоянно оплакване на хората от слабост, от немощ, болни, вътрешно ударени. Как можем да заякнем? Вие знаете Боян Радев много хубаво го каза: „храната прави борбата”. Значи храната, духовната храна дава силата, с която ние да се преборим с вирусите, да се преборваме с враговете, да се преборваме с обстоятелствата. Храната, духовната храна ни дава сила да победим нашия враг – сатана. Духовната храна ни дава сила да победим нашия враг – собствената си плът, която трябва постоянно да бъде на олтара или постоянно да бъде на кръста. Храната, духовната храна ни дава сила да побеждаваме греха, защото мнозина, включително и християни, дори служители се оплакват от определен грях, който ги е вързал и казват: „Не мога да се освободя от този грях. Не мога, мъча се, но все падам в него, все падам – ставам, падам – ставам. До кога, брат, до кога, няма ли Бог да ни помогне? Къде е Той в моята ситуация?” И аз ще ви кажа, ето къде е Бог в нашата ситуация. И това ще ни върши работа, ако приемеш думите директно и ги приложиш на дело. Ако не се приложат на дело, работата не се върши. Това е единственият вариант.

        В Яков 2:26 Яков дава разликата между живата вяра и мъртвата вяра. Хората казват: „Аз имам вяра, аз съм вярващ, имам вяра”, но вярата е мъртва. Духът на човека е заспал, вярата му е мъртва, резултати няма. Или вярата е болна, резултати минимални. Вярата е слаба, резултати хилави. Но когато вярата оживее, резултатите са възкресенски и са мощни. И Яков казва:

Както тялото отделено от духа е мъртво,

        И сега, като го казвам този стих повечето хора ще го декламират, докато още не съм го казал са го издекламирали. Не е там работата. Да декламираш стиховете не върши работата. Това, което върши работата е да ги ядеш, да се храниш с тях и след това да ги приложиш на практика, това ще свърши работата. Докато стиховете са просто в главата, а някои дори и там ги нямат, работа не се върши. Тези стихове трябва да станат храна. Затова, когато говоря стиха, слушай го като че ли си го чувал, обаче не разбираш за какво става въпрос. Ако така слушаш, наистината може да разбереш за какво става въпрос. В Библията се казва, че когато опознаем истината или когато разберем истината, а истината е словото на Бога, тогава ще бъдем свободни. Но искам да ви кажа, че това познаване е духовно познаване, то не е интелектуално.

Когато познаеш истината, истината която познаваш ще те направи свободен.

        Ако не си свободен в някоя област, значи не си познал истината. Можеш да знаеш стиха, може да го декламираш, но не си го познал. Тука става въпрос не за интелектуално, умствено заучаване или папагалско заучаване. Те и папагалите заучават. Гледам ги в youtube,  така хубаво пеят хваление, обаче то не върши работата, защото това е механично, така да се каже умствено запаметяване, но не е станало духовна реалност. Това слово трябва да проникне, да вникне и да поникне в духа на човека, тогава идва сила. Един стих, който е успял да докосне духа ти, един стих, който е успял да стане духовна храна и да проникне в кръвта ти, този стих ще ти даде победа в тази област. Ти ще имаш победата не само ще говориш за нея, но и ще изместиш силата на сатана в тази област. Така, че като говорим за духовното мляко на Божието слово, то не е просто думата мляко. Бебето, ако му кажеш мляко, то не се вълнува от това, то иска да суче, истинско реално мляко да суче. Истинско реално слово Божие трябва да влиза в тебе. Както в 1 Петрово 2:1 се казва, нека да го видим. Направо ще мина на 2-ри стих:

 Пожелавайте като новородени дечица чистото духовно мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение

         Думата спасение на гръцки език sozo, включва в себе си много неща – спасението на душата, включва осовобждение също. Знаете ли колко хора искат да бъдат освободени и казват: „Брат, чудя се какво става, това става, друго става, третото става. И ето, отрекъл съм се от всичко, разчупвам проклятие, но все нещо липсва.”

        Вижте, ти можеш да вземаш антибиотици, много силни антибиотици, но докато не се научиш освен антибиотика да взимаш и храна, не можеш да оцелееш. Антибиотикът не е достатъчен, за да може човек да живее. Трябва като взимаш антибиотика, да приемаш и храна. Казват по време на взимане на антибиотик да се взима здрава храна, да се пият течности, да се пие мляко. Така че, ние хубаво се занимаваме с освобождение (антибиотика) срещу вируса, бактериите, които са влезли в организима, но в същото време ти трябва да се храниш с чистото духовно мляко на словото. Словото е млякото. Хлябът, млякото са образ на словото на Бога. Това е храна, млякото е за дечицата. Ако ти не взимаш това слово, не можеш да пораснеш към спасение, изцеление на тялото, освобождение, благословение и други благословения в живота. То не е едно, две, а много.

Обещаната земя, ако погледнете в Стария Завет е образ на това, което Господ е обещал. Но там не беше изгонен един народ, бяха изгонени седем народа. Това означава, че има разлини области в живота ти, които сатана е окупирал. Една може да е освободена, но другите дали наистина са освободени? Дали наистина си влязъл в пълнота на тази благодат и благословения, които са дадени? Значи има нужда от воюване. Бог беше с тях, но те трябваше да влязат да воюват. И вие трябва да влезете да воювате, но не можеш да воюваш без сила. „Брат, нямам сила да воювам!” Как да има сила, като няма храна! Може ли човек да се храни рядко и да бъде силен. Може ли човек да не се храни добре и да бъде силен? Може ли човек да не се храни добре и да бъде здрав? Може да не се храни добре и да побеждава? Не може. Ето това е, което казвам, и то е реално нещо. Някой може да каже: „Ама, ние ги знаем тия неща!” Ама това, че го знаеш абсолютно не ти променя живота. Умственото знание не променя живота на човек. Това, че човек умствено разбира Библията не променя нещата. Това, че човек умствено знае за Исус не променя много нещата. Това е добро като начало, но недостатъчно. Както в математиката се казва: „необходимо, но недостатъчно условие.”

Така че, Петър тука казва:

 Пожелавайте като новородени дечица чистото, духовно мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение.

        И аз ще се върна обратно в Йов 29:6, да продължа онова, което започнахме – Когато стъпките ми се къпеха в каймак”. Вижте, каймакът произлиза от млякото, но не е елементарно мляко, а сгъстено мляко. Това означава, че ако искаш да бъдеш здрав в Господа, не просто: „Слушай брат, еди кой си проповедник, много забавно говори, ама се смяхме.” Хубаво, хубаво е да има такива неща – да се смеем, да се радваме, да пеем. „Ама какво слово каза?” – „Ама той разказваше еди какво си и май спомена един стих или два стиха.”  Разбирате ли, ако няма слово, ако няма вътре интензитет, това е разредено. Както в Исая 1:22 се казва:

Среброто им стана шлака, а виното им се разреди с вода

        Трябва да бъдем внимателни със словото, което слушаме, защото за Божието слово се казва, че

то е като чисто сребро, пречистено,

преминало през огън седем пъти.

         Тоест, много ценно е словото. Обаче, когато среброто се смеси със шлаката, това означава, че има някакво слово вътре, не е като да няма, обаче шлаката какво е – пръст, плът. Значи, взимаш Божието слово и го смесваш с пръст, плътска работа и става едно чудесно сребро – нищо не можеш да направиш от него. Ето, това нещо не върши работа. Трябва ти пречистено Божие слово, което наистина да върши работа. „Какво правиш, брат?” – „Ами, ходим на църква, проповедника нещо проповядва.” Аз съм бил на такова място, не е въпроса да подценяваме нещата, но трябва да се имат предвид тия неща. Защо на места словото върши работа, а на други места не върши?

        Бил съм на едно място, когато тогава много се изненадах, дано да е само на едно място. Проповедникът, който говореше словото, честно да ви кажа, не можах да разбера какво говори. Просто тук кацне, там кацне и накрая нищо не можах да разбера. Аз не разбирах какво говори той, хората не го слушаха. Значи той не знае какво говори, хората не разбират нищо и дори не го слушат, чакат песните да дойдат и накрая: „Слава на Бога.” Е, от това какво полза има, има ли някаква полза за някого? Не, това е сами себе си да лъжем. И след това се чудят защо са слаби, защо са немощни, защо грехът ги победил, защо плътта надделява, защо имат толкова проблеми с демони? Ами, как да противостоят?! Може ли човек с един слаб организъм да противостои на вируси? Не може. Трябва здрав организъм, за да има здрава имунна система, съпротивителни сили срещу дявола трябва да имаш. Това е причината някои да хващат вирусите толкова лесно. Това е причината някои да улавят демоните толкова лесно. Не е въпроса само да пиеш антибиотика и да оздравееш, но след като оздравееш, ти пак можеш да хванеш някой вирус. Откъдето и да минеш, и залавяш някой вирус и някаква болест. Ами, нека да заякваме. И Павел го казва в Ефесяни 6:10:

 Най-сетне вземете да заяквате в Господа

и в силата на Неговото могъщество

        Той казва: „Хубаво, чудесно, вярващи сте, повярвахте, изпълнихте се с Духа, ама хайде най-после да заяквате в Господа и в силата на Неговото могъщество. „Ама как брат да заяквам, защо Господ не се намесва в моята ситуация?” Вижте сега да ви кажа нещо много важно, това, до което съм достигнал, разбира се. Никой не може да каже повече, отколкото е достигнал по тези въпроси. Но това, което мога да ви кажа е, че някои хора казват: „Искам Бог да ме използва.” За да може Бог да те изплозва за нещо, да променя нещо, Той трябва първо тебе да промени. Първата стъпка е Бог тебе да те промени. Има една закономерност, даже Исус го каза това нещо:

 Лицемерецо, защо гледаш в съчицата на окото на брат си,

 а не виждат гредата в твоето око?

         Ако погледнете например Матей 7:7 какво се получава? Това е закономерност. Хората, които имат греда в окото си са тези, които гледат в чуждото око най-много. Тези, които най-много критикуват са тези, които имат най-много вътрешни проблеми. За да не гледа собствения си проблем и за да оправдае себе си, обвинява другия. Значи какво иска да каже Господ? Искаш ли другите да се променят? – първо започни да променяш себе си. Никой не може да промени другия, но всеки може да промени себе си като вземе оръжието на Божието слово и със силата на Святия Дух и молитвата може да промени себе си, и тогава можем да копнем в църквата много. Когато всеки осъзнае, че лично ще се яви на Божия съд, когато всеки осъзнае, че не е съдия на ближния си, а обича ближния си, тогава ще видите колко кротко ще стане.

Но плътта подтиква хората да критикуват другия и е наистина изумително как хора, които имат много сериозни недостатъци в личния си живот, тръгват да критикуват други хора, които имат по-малко недостатъци в личния си живот. Това е изумително как се получава. Отново и отново наблюдавам тази закономерност. Виждат съчицата на другия, не че другия няма съчица, но удивително е как не виждат гредата в собственото си око, която е много по-огромна. Просто за техните очи тяхната греда е нещо съвсем минимално и незначително, но съчката в другото око е огромна. И това е, което създава огромни проблеми днес в църкви, в домове и т.н. Това, което Божието слово ни казва – вземете огледалото. Когато вземеш огледалото и го сложиш пред себе си, кого виждаш, себе си или комшията? Когато вземеш огледалото и го сложиш пред себе си виждаш собственото си лице и когато го видиш, тогава казваш: „Ей, тука как съм се оцапал и не съм видял, хората какво ще кажат за мене? Може ли такова нещо? Я, чакай да отида да си измия лицето.” И отиваш да си измиеш лицето. Защо? Защото виждаш себе си. Божието слово ти показва твоите духовни недостатъци, не с цел да те обвини и да те убие, а с цел да те очисти и ти даде живот. Това е целта на Божието слово. Божието слово има очистваща сила, можете да го видите това в Евангелието на Йоан 15:3 казва:

 Вие сте чисти чрез учението (или английския превод казва чрез словото), което ви говорих

 

        Значи словото на Бога ни очиства. Другият стих, в който можем да видим същото нещо е в Псалм 119:9:

Как ще очисти младежа пътя си?

        Днес много младежи има, на които не е очистен пътя. Как ще го очисти?

 Като му дава внимание според Твоето слово

         Вижте, решението винаги е просто. Както казва нашия брат Айдън, много ми харесва как го казва. Когато дойде някой и му каже нещо и той казва: „Ааайде, сега да видим какво казва Божието слово! Ние имаме проблеми, айде сега да видим какво казва Божието слово?” и хората настръхват, защото се отива към Словото. Не е важно аз какво мисля, не е важно ти какво мислиш, важно е какво казва Божието слово. Но днешното християнство до голяма степен се е откъснало от това какво говори Божието слово. Ние искаме да се чувстваме добре. Ние искаме емоционално да сме добре, всякак да сме добре, обаче ето го въпроса: „Какво говори Господ по този въпрос?“ Дайте да отидем в словото и словото ще умие пътя ни и ще го очисти. Както тука казва: Как ще очисти пътя си младежта? – като му дава внимание на пътя според Твоето слово, не според моето слово. И се връщаме отново на пасажа в Йов 29:6:

 Когато стъпките ми се къпеха или се миеха в каймак,

               Ето ви го словото, обаче не както казахме – разредено вино, то няма сила. Пиеш виното, няма сила. Не разредено вино, сгъстено вино, не разредено мляко, сгъстено мляко – каймак. Когато стъпките ми се къпеха в каймак. Имаме нужда от сгъстено слово Божие, от интензивно Божие слово, което да дойде да ни нахрани. Бебетата нямат проблеми с холестерола, просто да се нахраним хубаво с Божието слово, то дава сила. Така, че стъпките ми се миеха в каймак, ето го очистването. И след това казва:

 И скалата за мене изливаше реки от дървено масло

         Целта е дървеното масло. Като говорим за сила „Как да имам сила в живота си, много съм немощен, много съм слаб?” – ето, следвайте тия стъпки. Ето, първата стъпка е словото, словото и словото. И след това се казва, че като се мият стъпките ти, пътищата от Божието слово, Словото на Бога идва да измива твоя път, но като идва да измива твоя път, ти трябва да си съгласен с това. Ти можеш да кажеш: „Не искам да си мия краката, моите крака са си чисти! Нямам нужда Божието слово да ми измива краката. Аз не искам да си измивам краката с вода, аз обичам моите крака да си ухаят и всичко ми е наред.” И хората наоколо ще усетят, че краката ти ухаят и ще ти кажат нещо, и ще се обидиш. Защото, извинявай, няма ли да си смениш чорапите и да си измиеш краката. Защото какво казва Исус? „Този, който е изкъпан остава да си измие краката.” Значи този, който е новороден, какво трябва – да си мие пътищата. Как ги мие? Със словото на Бога, и то ежедневно. Словото на Бога измива нашите пътища ежедневно, то ги измива и ние трябва да се покоряваме на това слово. Не да се бунтуваме, а да се покоряваме на словото на Бога, защото словото може да дойде към тебе и ти да се бунтуваш. „Я, от къде на къде? Я, го виж оня какво прави! Я, го виж оня пастор какво прави! Виж оня дякон какво прави, виж оня брат и оная сестра какво правят и аз няма да го правя!” Обаче, словото не казва: „Гледай какво правят другите, а Божието слово казва:

 3 Йоан:11 Възлюбени, подражавай доброто, а не злото.

         Като видиш нещо добро, вземи го! Ей, го брат Айдън, от година и половина е вярващ и в момента вече води църквата. Как става това? Ще ви кажа как става.

В едно училище имало една учителка, която била от две години учителка в училището, а имало една дето била от 20-сет години учителка в училището. Дошло време да избират директорка, и избрали оная, която била две години учителка в това училище. И другата съвсем закономерно отива и казва: „Извинявайте сега, аз съм 20-сет години учителка и 20-сет годишен опит имам в това училище, а вие избрахте една жена с две години опит!” И тогава те казали: „Слушайте госпожа, вие имате 20-сет години едногодишен опит.” За 20-сет години не е пораснала изобщо. Някои християни казват: „Аз съм от 20-сет години във вярата.” 20-сет години първи клас, обаче те казват: „Другата е от две години, обаче е минала на второ ниво.” Разбирате ли за какво става въпрос? Не е въпроса количеството на годините, а е въпроса качеството на вярата. Вие знаете, че има някои повтарячи в училище, първи клас повтаря един път, втори път, трети път, четвърти път, някой за същото време ще стигне до пети клас. Така че, не е въпроса количеството на годините, а как напредваш. Как човек заяква, как напредва и расте. Словото Божие е това, което носи растеж, защото както видяхте в 1 Петрово 2:2

 Като новородени младенци пожелавайте чистото духовно мляко на Божието слово чрез което ще пораснете,

 Ето го растежа, чрез което ще порасне силата ви да можете да се съпротивявате срещу врага, срещу греха. Защото искам да ви кажа, че има някои, които до такава степен са отслабнали духовно, че даже нямат желание да се съпротивят на греха вече. Има някои, които дори са загубили и желанието да се съпротивят; има някои, които са загубили в себе си изобличението дори за грях, оправдали са го и им се струва нормално. То ти се струва нормално, защото когато приемеш една лъжа, тя в един момент става част от теб. И става така, както „словото стана плът в Исус”, лъжата става плът в някои хора и на тях   абсолютно нормално им се струва. И даже като кажеш нещо и те казват: Как така? Това е нормално.

        И искам да ви кажа, че има такава възможност в църквата да се внедрят някои квасове, които да започнат да се считат за нормални и стандарт. Но истинския стандарт, който трябва да държим е словото на Бога. Това е стандарта, който трябва да хванем и да държим.

        И така,

 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло.

  Маслиненото масло – нека се спра първо на него. Маслиненото масло е образ на помазанието на Святия Дух. Може да видите и Захария 4:6, където се казва:

 не чрез сила и мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ.

         Там се говори точно за двете маслинени дървета, за маслото, което изтича като злато, но маслото е именно това, което поддържа огъня и огъня всъщност е силата. Маслото е помазанието на Святия Дух, което поддържа огъня. Нали знаете притчата на Исус  в 25-тата глава на Матей, в която се казва, че имаше 5 разумни и имаше 5 неразумни девици – образ на църкви. Разликата беше в маслото, в помазанието на Святия Дух. И едните имаха светилници, и другите имаха светилнилници, но първите пет имаха и масло за светилниците, а вторите пет нямаха. „Брат, искам да бъда светлина, ама не мога!” Нямаш масло. Палиш, палиш, ама нищо не става. Защо не става? Защото палиш, но няма масло да поддържа огъня. Маслото, помазанието на Святия Дух поддържа огъня. И тука ти се показва как можеш да получиш помазанието на Святия Дух. Как съвсем реално да имаш сила в живота си. Казвам ви, това просто работи. Някои хора казват: „Еди кой си е силен, помазан, има дарба, ама пренебрегват как идват нещата, защото това не е справедливо така да се говори.

 Каквото посееш, това ще пожънеш.

         На мен много ми харесва това. Каквото посееш, това ще пожънеш, казва словото. Ама като обърнем математически уравнението – каквото жънеш е това, което си посял. Виждате ли? И каквото в момента жънеш е това, което преди си сял. Помисли си какво семе си сял и смени семето, и ще дойде времето на новата жътва. Няма да стане за един ден. Но истината е, че ако аз днес не харесвам жътвата, която имам, трябва да се запитам какво съм сял миналата година. Харесвам ли тази жътва? Защото никой не обича да сее. Знаете казва се, че

 Тези, които излизат с плач да сеят семето си,

с радост ще се върнат носейки снопите.

        Ама, как се сее? – с плач. Как се влиза в Божието царство? – със скръб. Не е лесно, има нужда да се дисциплинираме, има нужда да се напънем малко, защото Исус казва, че

 насила се влиза в Божието царство; който насили себе си, грабва го, кйто насили себе си влиза в него

         Така че, сеенето не е лесен процес и сеенето се придружава с оране, а орането е образ на молитвата. Трябва и да ореш и да сееш, изобщо селскостопанската работа не е шега работа. Но това е, което Господ ни кара да правим. Ето, има реална възможност да станеш силен и сега, ако вземеш решение в началото на тази година, в края на годината ще отчетеш прогрес. Ще отчетеш наистина промяна в живота си и тогава ще можеш да дадеш свидетелство и ще кажеш: „Ей, стана нещо с мене! Толкова време се боричках, толкова време се мъчех, не ставаше, ето, сега вече стана.” Става, защото вече си променил семето. Трябва да видиш какво сееш в твоето сърце.

        И тука в 6-ти стих се казва, че „реките от маслинено масло”, тоест, не казва само малко поточе от помазание, но казва реки, значи, изобилно помазание може да дойде. Но как идва това помазание? – започва се със словото. Казахме, каймака или млякото ни води до скалата. И ние можем добре да видим скалата коя е, като отидем на Псалм 18:2, защото някой ще каже Петър е скалата, в Матей 18-та глава се казва така. Петър е скалата друг път! Никъде в Библията не се казва: Петър е скала моя! Ето, сега Псалм 18-ти, както и на много други места, ще видите коя е скалата. И казва:

 2. Господ е скала моя

        Кой е скала моя? – Господ. Не е Петър, нали?

Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой; канара моя, на когото уповавам, щит мой и рога на спасението ми, високата ми кула

        Ето, виждате коя е скалата. На много места има потвърждение в Библията. Никога не вземайте да си правите изводи от един стих, винаги трябва да има потвърждение от двама или трима свидетели на всяка една истина. Никъде в Библията не се казва Петър е нашата скала. Така че, Господ е нашата скала, Господ е нашата канара, Господ е нашата основа.

        И ето, връщаме се обратно в този пасаж, който е в Йов 29:6, пасажа с който се хванахме – „когато стъпките ми се къпеха в каймак”, тоест Божието слово и скалата. Виждате, че каймака, Божието слово ни води при скалата, която е Господ. Христос е словото, словото стана плът.

 Йоан 1:1 В началото бе Словото, словото бе у Бога и словото бе Бог. И след това казва в 14-ти стих и Словото стана плът.

        Така че, Христос е Божието слово, което стана плът, а Библията е Божието слово, което стана книга. Ние стигаме до Божието слово, което стана плът, чрез Божието слово, което стана книга. Книгата ни е дадена, така че, ние трябва да започнем да мием стъпките и пътищата си чрез Божието слово, което е книгата и тогава скалата – Христос, ще започне да излива за нас реките от маслинено масло, или реките от помазанието. Ако искаме да се приближим към Христос, най-добрия начин е чрез Божието слово. Ако искаме молитвата ни да бъде молитва в Духа, трябва да се научим да се молим върху словото на Бога. Като започнем да се молим върху словото на Бога, това слово започва да ни приближава, Святия Дух започва да използва това слово, защото е меча на Духа. Святият Дух започва да използва словото и да ни приближава до Господа. Като се приближим до Господа, както е казано в Йоан 7:7:

 Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене,

 (или да се приближи при Мене) и да пие

        Ти като се приближиш до Него, като дойдеш до Него, ти започваш да пиеш от тия реки, от маслиненото масло и после от утробата ти почват да потичат тези реки, живите води. От утробата ти започват да текат, но за да текат, първо трябва да отидеш да пиеш. Значи, пиеш – даваш, винаги това нещо – получаване и даване, получаване и даване, не може да има само даване.

        Затова искам да кажа и на тези, които искат да служат на Господа. Научете се като служите на другите, да служите и едновременно на себе си. Това е една много голяма тайна. Не когато служиш да си с акумулатор и акумулатора се изтощава по време на служението. Нека по време на служението да си в контакт, да си включен в контакта, така че, не само тая сила и това слово да даваш на другите, но и самия ти да се зареждаш по време на служението. Тогава служението започва да става почивка и зареждане. Ти всъщност уж служиш на другите, но ти служиш и на другите, и на себе си едновременно. Това е най-добрия начин да служите, защото по този начин, служейки на другите и на себе си, ти можеш постоянно да си в служение, без да се натоварваш толкова. Дефакто ти се научаваш да ходиш в Божията почивка, хем даваш, хем се зареждаш. Все едно имаш мобилен телефон, който е пуснат да се зарежда в момента и говориш по него, той не се изтощава. Ти говориш и той в същото време се зарежда, дори и батерията да е била паднала, докато говориш, батерията се зарежда, не се изтощава. Така трябва да бъдем в нашето общуване с Бога, да можем да се зареждаме и в служението ни към хората да можем да се зареждаме, за да може тия реки от жива вода да излизат от нас.

        Сега, въпросът също стои не само в това как маслото да дойде в нас, но въпроса стои и в това как маслото да се освобождава чрез нас. Защото, приятели, има хора, които имат силата в себе си, но не знаят как да я освободят. Всички ние казваме – за Бога всичко е възможно брат, няма проблеми. Еди кой си е починал, дай да се молим, ще го възкресим от смъртта! Еди кой е болен от рак, сега ще го изцелим. Ама виждате колко успех имаме в тази област, нали? Рабира се, че имаме успехи, но не са такива, каквито би трябвало да бъдат, особено с възкресяването на мъртвите. Смятам, че не сме стигнали до там, където трябва да бъдем. Каква е причината? Причината е, въпреки че силата на Святия Дух, генератора на Святия Дух е в нас, от утробата ни трябва да потекат реки от жива вода. Но реките от помазанието на Святия Дух протичат чрез нас посредством един канал и този канал се нарича вяра. Неверието блокира проявяването на силата на Бога.

        Ето, давам пример Марк 6-та глава – Исус отива в Назарет, и там хората го поглеждат с неверие. Те имат две възможности – едната да видят Божия Син, а другата да видят Човешкия Син – дърводелеца. Те избират да видят Човешкия Син – дърводелеца. Виждат, че сила действа чрез Него и казват: „Това пък от къде е? Този не е ли дърводелеца?” И като казват така, те дефакто го виждат като Човешкия Син. И се казва, че

 не можа да направи много чудеса в Назарет, само няколко човека успя да изцели и това беше, което успя да направи.

          Така, че те успяха да блокират дори служението на Исус Христос на това място поради своето неверие и Той се учудваше на тяхното неверие. На едно място може да функционира помазанието мощно, на друго място може да не функционира. Един и същи служител на различни места може да свърши различна работа. На едно място един служител може да направи църква от 10 човека, отиде на друго място църква от 100 човека, отиде на трето място църква от 1000 човека – с едно и също помазание. Зависи от нивото на вяра на съответното място, зависи от нивото на приемане. Вижте какво каза Исус?

който приеме пророк в име на пророк,

 награда на пророк ще получи.

        Който приеме някой служител като такъв, какъвто наистина е той да го кажем по човешки, не табелата която си е сложил, а това, което наистина той носи, това, което Бог е депозирал в него. Ти като го разпознаеш и приемеш като такъв, ти ще получиш награда чрез това служение. Тази благодат, това помазание ще потече в живота ти и ти ще получиш, но ако не разпознаеш това, което е дадено и кажеш – тоя не е ли дърводелец. Ако така постъпваш с човека, този не го ли знаем, аз го знам, познавам го от преди 30-сет години! Ако ти по този начин реагираш, ти не можеш да се ползваш от благодатта, която идва чрез този човек, защото я блокираш чрез неверие. И когато дойде един служител, ако примерно той носи 100% потенциал в себе си благодат, обаче ние го приемаме в тази област, но в другата не го приемаме, това приемаме, онова не приемаме и като го режете и накрая вземете да получите 5-10% от благодатта, която служителя носи, но не получавате пълната благодат, поради това, че сте окастрили част от благодатта, която Бог е дал на човека. Затова Исус казва „ако приемете пророк в име на пророк”, ама пророк, не казва някой, който нарича себе си пророк. Както в Откровение 2-ра глава се казва:

 имам това против тебе, че търпиш жената,

която нарича себе си пророчица.

         Кой кого нарича? Жената нарича себе си пророчица, не Бог я нарича, не Бог призовава, не Бог дава благодатта. Някой си нарекъл себе си някак си и ти трябва да го търпиш. Господ казва: „Това, че го търпиш имам против тебе.” Тези, които сами себе си издигат, тези, които сами себе си препоръчват, те не са одобрени от Бога. Такива не трябва да се търпят. Обаче, казва Павел:

 2 Коринтяни 11:4 вие търпите такива да ви бият по лицето в и даже мислите, че вършите работа на Господа по този начин,

 но така работа на Господа не се върши. Работата на Господа се върши в Духа. И в Галатяни 1:10 се казва ясно:

 Ако искам да угаждам на хора,

 аз просто не мога да бъда Божии слуга

         Павел го казва. Ама ние искаме да угодим на този, на онзи… Ако тръгнеш да угаждаш на хора, ти не можеш да бъдеш Божии слуга. Първо не можеш да угодиш на всеки човек, всеки има своите претенции, всеки има своите желания, ти не можеш на всеки да угодиш. На кого трябва да угодиш? – на Бога. Но не всеки може да разбере ръководството, което имаш от Бога, защото Бог като трябва да ти каже нещо, Той ще ти го каже на тебе. Той не ти говори зад гърба. Той не е като човек. Бог не говори зад гърба ти, Той идва и директно ти го казва. След това ще даде двама-трима свидетели, които да подкрепят казаното ти от Бог. Но няма да дойде чрез други и ти да кажеш: „А, верно ли е? Ама, Господ иска това от мене? Аз пък не очаквах!” Бог да говори на другите за тебе!

 Водените от Божия Дух, те са Божий синове

        Даже има песен. Къде говори Святия Дух първо? – Вътре, в сърцето. Къде говори? – В сърцето. Как утвърждава? – чрез Божието слово. Как потвърждава? – Чрез пророци, свидетели. Обаче, не се казва водените чрез прооци са Божии синове, а водените чрез Духа са Божий синове. А Духа къде е? – от утробата ти ще потекат реките. Много е важно това, човек наистина да може да изпълни призива на Бога. За да може човек да изпълни призива на Бога е изключително важно да има ухо за Божия глас. Ако няма ухо за гласа на Бога, не става. Ако няма разпознаване на духове, ако няма разпознаване на Божия глас,  разбиране на Божия глас, не може. Разбира се, Павел казва:

ние отчасти знаем (картината е мъглява), отчасти пророкуваме.

         Вярно е това, но все пак трябва генерално човек да има представа за водителството на Бога, за да може наистина да победи и да успее, да свърши работа. Защото вижте, вчера това го четох в един от Псалмите. Казва се „в жертви, жертвоприношение не си благоволил”, казва псалмиста. Бог не благоволява в жертвите. Ние понякога жертваме това, жертваме онова. Но какво казва? „Отворил си ухо в мене”. Някои са готови, отидат направят някой удар (по нечестен начин), после отидат в манастир, дадат на манастира и мислят, че са угодили на Бога. Или вземат курбан та пожертват, или човек вземе да пожертва нещо, някой вземе да си пожертва семейството, някой вземе да пожертва еди какво си, жертват хората, обаче Господ казва:

 Кой поиска тия жертви от вас?! Не е ли по-угодно за Бога слушането на Божия глас, отколкото всичките тези жертви?

        Както се разправаше за един случай – Един човек, още в греха, още не се е  новородил и друг му казал: Дай пари и Господ ще ти оправи нещата. Господ с пари ли ще го купим ние?

Кое е угодното? Угодното е послушанието, покорството на Божия глас. Ако Бог ти е казал нещо да направиш, направи го. То може да включва парите, обаче парите не са № 1. Те са номер еди кой си, а първото е слушането на Божия глас, което е важно за всеки един от нас. Така, че както се казва в Йов 29:6 – „когато стъпките ми се къпеха в каймак”, това включва не само да слушаш словото, но това значи и да се покоряваш на словото. Това е един от основните проблеми – непокорство на Божието слово и точно това е, което всъщност убива вярата. Защото вярата е действие върху Божието слово. Вярата е да направиш това, което словото казва. И когато ти го направиш, се освобождава сила. Вярата е тази, която освобождава помазанието на Святия Дух чрез нас. Въпросът е следния – добре, как ние да освободим помазанието на Святия Дух, дето ще възкресява мъртвите, или ще изцелява болни или ще гони демони? Защо примерно един може да го направи, друг не може да го направи? Не е ли един и същи Духа? Ами, Господ е един и същи, Духът е един и същи. Няма невъзможно нещо за Бога. Но какво казва Исая 59:1,2?

 Вашите грехове са ви отлъчили, казва Господ

        Ами, липса на покаяние. Днес голяма част от църквата изобщо не знае що е покаяние, нито пък го има. Преминава се директно на вяра. Първото учение на покаяние се прескача. Изповядай с устата си, ама Господ не гледа на уста, Той гледа на сърце. Ако няма вяра в сърцето, ако няма покаяние, ако вярата е мъртва, няма полза. Можем да кажем на домашните да изповядат, ама то като няма вяра, то не върши работа. Не е само работа в устата. Устата е заключителната част. Това, което решава нещата е сърцето. Така, че важно е какво става в сърцето на човека. Не всеки, който казва, че е вярващ е вярващ. Вярата не е дума, вярата е живот. Праведният чрез вяра, какво ще прави, не ще говори?

 праведният чрез вяра ще живее.

         Вярата е стил на живот, начин на живот – праведният чрез вяра ще живее. Грешният само вяра ще говори. Значи, едното е интелектуално съгласие – „О, да, аз съм гласен. Съгласявам се!” Ти си съгласен, ама като се прибереш в къщи съвсем друго е. Вярата не е умствено съгласие, вярата е нещо, което е завладяло сърцето ти и променя стила на живот. Това е вяра. И вярата има различни нива. Както хората имат различно количество пари. Един има пет стотинки, друг има пет лева, трети има петстотин, четвъртия има пет хиляди, друг пък пет милиона. Всичките са с пари.  Всеки е с пари и с пет стотинки и пет милиона са с пари. Обаче, единия с пет стотинки ще купи един бонбон, не знам какви са цените в момента, оня с пет милиона ще купи повече неща. В духовния свят е подобно. „Защо брат не мога да го направя?” Защото имаш малко пари – малко пари в ръката ти, малко вяра в сърцето ти. Не си хранил сърцето си, не си направил депозит в духовната банка – сърцето си. Единият е депозирал слово в сърцето си – слово, слово, слово и сърцето му се е изпълнило с Божието слово, има от къде да вади. Тая планина трябва да се премести – „Ок, един милион за местенето на планината!” Как става това? В Името на Исус да се премести! Ама той има, депозирано е вътре. То не е просто думата да се каже. Има реалност отзад, духовна реалност. Тоест, планината вече е преместенав Въпросът е решен вече в сърцето, остава само формалната част, да се каже с устата и планината вече се премества. Но планината вече вътре е преместена.

Както Смил Уидълсуърд казва, понеже те се учудват на чудесата, които той върши. „Ама, какво се чудите, казва той  – ако знаете какво е вътре в мене. Отвътре съм 1000 пъти по-голям отколкото отвън.” Тоест, той казва: „Вие се чудите какво е отвън, това не е нищо в сравнение с това, което е в сърцето ми. Аз просто не знам как да го освободя това нещо.” Така, че чудото не е просто: „Хайде сега да видим, ще го възкресим ли този от смъртта и да отиваме да викаме и ще го държим 10-15 дена човека там да съблазняваме хората наоколо.” Не стават нещата така, не стават насила нещата. Когато имаш вяра, то е вътрешна увереност, убеждение, което имаш, а не ще повтарям цяла нощ, ще повтарям, ще повтарям, ще се напомпвам. Вярата не е помпане, помпането е плът. Вярата е течене. Ще потекат, естествено текат реките от извора. Значи, или извира нещо тука или не извира. Когато извира, то е спокойно. Ако извира от тебе такова помазание, че примерно хората с главоболие да им минава главоболието, ок, моли се и вярата ти ще порасне. Повече от главоболието ще вземат и мигрените да се изцеляват. После на някой зъбобола му ще мине и т.н., така че ти ще започнеш да растеш. Но ако имаш помазание за главоболие и вземеш да възкресяваш мъртъв, да не вземеш да изгубиш и другото, защото ще те удари във вярата. Има мнозина, които са ударени във вярата, защото са надскочили себе си. Не можеш да надскочиш себе си, има стъпала да качваш по стълбата към небето. Не можеш да качиш първото стъпало и да прескочиш на последното. Не можеш. Ти гледаш Кетрин Кулман, гледаш някой служител, ама не знаеш през какви стъпала е минал. Не си минал през този огън, през който те са минали, нали? Нито пък аз. Аз докъдето съм стигнал, до там съм стигнал.Ти докъдето си стигнал, до там си стигнал и това е положението на нещата. Трябва реално преминаване на по-високо ниво и то става както казахме чрез Божието слово. Без словото нищо не  става. Както се казва:

 Йоан 1:4 чрез Него стана всичко и без Него не е станало нищо от онова, което е станало.

        Чрез Него стана всичко и продължава да става всичко. И без Него не може да стане нищо от това, което е станало или ще стане.

В Него бе живота и в живота бе светлината на човеците.

Така, че живота е в словото на Бога. Словото на Бога и Христос са едно. Затова Той казва:

Йоан 15:7,8 Който пребъдва в Мене и Моите думи пребъдват в него, тогава искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде

        Виждате ли какво става? Тогава молитвата не става само молитва, а става отговорена молитва. Тогава като кажеш името на Исус, не е просто да кажеш името на Исус, а името на Исус ще изяви Неговото невидимо присъствие сред нас. Защото не е само да кажеш името. Седемте сина на Скева използваха името на Исус за изгонване на демон от един човек, но обладания като скочи, наби седем човека, въпреки че изповядваха името на Исус, разкъса им дрехите и ранени и голи те избягаха. И те използват името на Исус, обаче какво основание имат да го използват? Какво общо имат с това име? Къде са? Новородени ли са? Не могат да влязат в Божието царство, не могат да влязат в силата на Бога, ако не се новородят.

 Йоан 3-та глава и 1 Коринтяни 4:20

 Божието царството е сила,

         Божието царство не са приказки. Нека да влезем в тази сила. Така, че те не са се новородили. Изпълнили ли са се със Святия Дух?

 Защото ще приемете сила като дойде върху вас кой? – Святият Дух.

        Добре, ти приемаш силата, но после трябва да я освободииш тази сила. Как се освобождава? Чрез вяра. Вярата е тази, която дава възможност на силата, която се намира в тебе, но просто спи. Генераторът се намира в тебе, но просто спи. Как ще се освободи? Чрез вяра. Тази вяра се освобождава чрез устата ти, тя се освобождава чрез делата ти. Но тази вяра, за да дойде в тебе, за да може да се събуди вярата и силата на Бога в тебе, от какво има нужда? – има нужда от Божието слово, защото вярата идва от слушане и слушане, обаче това слушане не е просто декламиране на Библията, не е е просто умствено заучаване на Библията, това е необходимо, но недостатъчно условие. Това освобождаване идва чрез преживяне, размишление. На английски има една дума meditation, която на български не се превежда добре. Смисълът на български е малко ню ейдж, обаче на английски се обяснява добре какъв вид размишления. Просто ти да стоиш върху това слово, като един орех, и ти го блъскаш този орех, защото черупката на ореха е буквата и буквата убива. И ти си хванал черупките и си трошиш зъбите с тях, но трябва да го счупиш този орех, трябва да го разчупиш този стих. Трябва да се размекне, ако щеш в присъстивето на Святия Дух, да се разчупи, да се размекне, да излезе отвътре ядката. Един път като стигнеш до ядката, тази ядка трябва да я погълнеш, трябва да я сдъвчеш, но трябва да има – разчупване, проникване и вникване. Затова се казва в Яков 1-ва глава:

 Който вникне или проникне в съвършения закон на свободата, ако не вникне не може да влезе вътре, и той казва – като не е забравлив слушател, а е деятелен изпълнител, ще бъде блажен или благословен в действието си

         Виждате действието колко е нужно. Значи, това слово трябва да влезе в сърцето ти, богато да се вселява. Сърцето е съкровищницата ти. Това слово като се всели в сърцето ти, то започва да завладява сърцето ти и сърцето ти започва да се изпълва с вяра, и тогава започва от преизпълването на сърцето да говори устата, не от преизпълването на главата говори устата. Не преизпълването на главата ще свърши работата, преизпълването на сърцето. Трябва да се научиш да храниш сърцето. Аз затова ви съветвам да се научите да четете, защото, когато четеш това слово и се молиш върху него и това слово в четенето и молитвата започва да влиза в духа ти. То не е просто да го изучаваш, не е просто да го четеш. Значи изучаването до голяма степен е логично, четенето просто минаваш през това, а храненето е, както все едно да си пчеличка – да летиш, да стигнеш до цвета, кацаш на него, стоиш на този цвят и започваш да пиеш от нектара му. Значи този цвят, този стих започва да дава меда, да дава нектара в него, ти започваш да го пиеш, това, което има в този стих, духът ти започва да се храни. Това вече е духовно възприемане, то не е просто логично, умствено възприемане, то е духовно възприемане. То ще бъде свързано с емоции, ще бъде свързано с чувства. Ти можеш да се разплачеш върху стиха, плачеш и не знаеш защо плачеш. Стоиш, четеш този стих и си казваш: „Защо плача сега”. Защо плачеш? Защото в момента това, което възприемаш от него е едно лекарство. Това лекарство минава, изцелява сърцето ти. Ти няма нужда да знаеш какво става. Пиеш антибиотик примерно, доктора казал – пий лекарството – ти нито знаеш какъв му е състава, нито знаеш какво му е действието, но вярваш на доктора, че ти е дал правилната рецепта, пиеш и вярваш, че ще оздравееш. Същото нещо е и тук. Ти няма нужда да знаеш всичко, което става, всичките духовни вещества, които излизат от това слово по какъв начин точно действат. Както бебето няма нужда да знае как се диша, какъв е състава на въздуха, бебето не се интересува. То се ражда, почва да пищи, да реве и започва да диша – нормално, естествено, без да има нужда да знае какво става. Така и ние като християни няма нужда всичко да минава през тази черупка тука. Нека да бъдем духовни хора, да сме водени от Духа, не от ума.

        Така, че нека това слово да попива в тебе, то ще оставя следи, ще се храниш с това слово и не е трудно. Ти примерно можеш сутринта да станеш, един стих да си вземеш и цял ден да стоиш на този стих, на това цветче и да разсъждавай върху него целия ден. А не да кажеш, че трябва да прочетеш цялата Библия – не. Вземи един стих тази сутрин, вземи една глава тази сутрин, ама нека да влезне в тебе, нека влезне в духа ти, това, което има вътре в този стих. И Святият Дух ще започне да отключва истина след истина, истина след истина и ще започне да ти дава откровение върху този стих и като дойде откровението, идва силата. Имайте го това предвид. Откровението върху словото дава силата. Повечето хора декламират какво са прочели в някоя книга. Този казва така, онзи казва така, цитираме кой какво казва. Това е интелектуално знание. Добро е, но е недостатъчно. Нека Святия Дух да стане твоя Учител и да ти даде меда, който се съдържа в словото. Ти да получиш от Него информацията, защото заедно с тази информация, която ще получиш от Духа, ще дойде съответната сила в живота ти. Едно откровение от Бога е в състояние да преобърне целия ти живот. Вижте, погледнете ги златотърсачите. Те не минават през цялата земя да премахнат по един сантиметър от земята и така постепенно цялата земя да я разорат. Не, те избират едно място, почват да копаят на това място, докато стигнат до съкровището. Как се копае кладенец? Избират едно място и копаят на това място докато намерят водата. Как ще получиш откровението? Хвани, без да скачаш много, хвани едно място копай там, нека Духа да ти помага, докато намериш съкровището и живите води. Ако Духът те насочи на друго място, иди, отскочи, но недей просто да гледаш нашироко, а гледай да получиш надълбоко, така че да се нахрани духът на човека.

        И така, аз ще прочета накрая този стих за последно:

 „когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата за мене изливаше реки от маслинено масло“.

         Като дойде това масло, идва силата в живота ти, имаш съпротивителни сили и можеш да живееш победоносен живот в Христа Исуса.

        Бог да ви благослови.

Амин!

 КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ?

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 10.01.2013г.

http://www.ustream.tv/recorded/28374345

 

 

        Когато започваме да се молим, трябва да основаваме молитвата си върху словото на Бога. Това е най-стабилната основа на молитвата – Божието слово. Вътре има толкова много материал за молитва.Ако вземете дори Псалмите, те са изключително богат материал за молитва. Разбира се, трябва да се съобразяваме най-вече с Новия Завет.  В Стария Завет например, Давид се моли на враговете му да се случи зло, понякога дори ги проклиня. Ние трябва да имаме разбирането, че това, което е написано в Стария Завет за враговете ни не става въпрос за хора в Новия Завет, защото в в него ясно се казва в Ефесяни 6:12, че нашето воюване или нашата борба, на мен думата воюване повече ми харесва, на английски език думата е война.

 

Нашето воюване или нашата война не е срещу кръв и плът, не е срещу хора, братя и сестри, съседи и каквито и да било други хора, нашето воюване е срещу духовни сили на нечестието.

 

        Така че, ние трябва да ходим в новозаветната истина, но въпреки това можете да използвате Псалмите и други части от Библията за молитва под ръководството на Святия Дух. Святият Дух винаги трябва да бъде в контрол на нашия молитвен живот. Както се казва в Римляни 8:26:

 

Духът ни помага (става въпрос за Святия Дух) в нашата немощ (значи сме немощни), защото не знаем да се молим както трябва, но самия Дух ни помага в нашите неизговорими стенания

 

        С други думи, ние сме немощни.Даже на апостол Павел са му казвали, че „писмата му са силни, проповедите му са силни, ама личното му присъствие е слабо. Защо? Защото хората са си представяли, че пред тях ще застене някой супермен, който ще бъде безгрешен, просто перфектен.Перфектни хора няма. Има съвършен Христос, Който ни прави съвършени, обаче само чрез Неговата кръв. И във всеки човек има тези две природи – човешката природа, в която хората се съблазняват и Божествената природа, която се проявява главно в служението. Разбира се, трябва да се проявява във всяко време, ако позволим, обаче. И тази Божествена природа, която се проявява именно е тази, която носи благодат на слушателите и промяна в живота.

        И така, когато заставаме в молитва, често пъти нашата молитва започва от областта на човешкото или от плътта.Затова ние трябва да бъдем както един самолет,когато се готви да излети – самолета е на едно място, трябва да набере инерция, за да може да се отдели от земята, от земното притегляне и да полети във въздуха. И в молитвата е нужно подобно нещо. Тръгваме в едно доста естествено състояние, но въпроса е да набираме скорост по време на молитвата. И ето, сега ние започваме да набираме постепенно скорост в молитвата. Святият Дух е помощник в нашата молитва. Ние трябва да знаем как да се възползваме от това и в същото време Божието слово е материала, който Той използва или оръжието, което Той използва, за да ни помогне да стартираме.

        И аз сега ще започна с Йов 29:6, един важен пасаж. Сестра имаше сън, в който сънува, че иска помазанието на Святия Дух, и в съня сънува тази дума – каймак. Помазанието като каймак. И какво представлява това помазание като каймак? Ние можем да го намерим в Йов 29:6, където Йов казва:

 

Когато миех стъпките си с масло, и скалата изливаше за мене реки от дървено масло

 

        Това е превод от 40-та година. Специално този стих най-добре е преведен от превода на Верен”. Така че, различните преводи превеждат различни неща добре. Казва се така:

 

когато стъпките ми се къпеха в каймак

 

        Като се къпе човек се измива, нали?

 

Стъпките ми се къпеха, миеха се стъпките ми в каймак. И скалата до мене изливаше реки от дървено масло.

 

        И в този пасаж виждаме два вида масло – единия е каймака, чиито произход е млякото, и другия е маслиненото масло, което произхожда от дървото маслина. Виждате, че двата вида масло имат различен произход. Каймакът е масло, както и кравето масло или друг вид масло има животински произход, произлиза от мляко, а пък маслиненото дърво е растително масло, произлиза от дървото наречено маслина. И в този стих се говори за две различни неща.   

Тези неща ви говоря, но гледам да следвам Святия Дух, искам да разбирате нещата в Духа. Това поучениемолитва има за цел да покаже на всеки един от нас как можем да станем силни в Духа.

        Вижте, това е един сериозен проблем днес в християнството. Една немощ, духовна немощ, духовна слабост, постоянно оплакване на хората от слабост, от немощ, болни, вътрешно ударени. Как можем да заякнем? Вие знаете Боян Радев много хубаво го каза:раната прави борбата”. Значи храната, духовната храна дава силата, с която ние да се преборим с вирусите, да се преборваме с враговете, да се преборваме с обстоятелствата. Храната, духовната храна ни дава сила да победим нашия врагсатана. Духовната храна ни дава сила да победим нашия враг собствената си плът, която трябва постоянно да бъде на олтара, или постоянно да бъде на кръста. Храната, духовната храна ни дава сила да побеждаваме грехът, защото мнозина, включително и християни, дори служители се оплакват от определен грях, който ги е вързал и казват: „Не мога да се освободя от този грях. Не мога, мъча се, но все падам в него, все падамставам, падам-ставам. До кога, брат, до кога, няма ли Бог да ни помогне? Къде е Той в моята ситуация? И аз ще ви кажа, ето къде е Бог в нашата ситуация. И това ще ни върши работа, ако приемеш думите директно и ги приложиш на дело. Ако не се приложат на дело, работата не се върши. Това е единствения вариант.

        В Яков 2:26 Яков дава разликата между живата вяра и мъртвата вяра. Хората казват:„Аз имам вяра, аз съм вярващ, имам вяра, но вярата е мъртва. Духът на човека е заспал, вярата му е мъртва, резултати няма. Или вярата е болна, резултати минимални. Вярата е слаба, резултати хилави. Но когато вярата оживее, резултатите са възкресенски и са мощни. И Яков казва:

 

Както тялото отделено от духа е мъртво,

 

        И сега, като го казвам този стих повечето хора ще го декламират, докато още не съм го казал са го издекламирали. Не е там работата. Да декламираш стиховете не върши работата. Това, което върши работата е да ги ядеш, да се храниш с тях и след това да ги приложиш на практика, това ще свърши работата. Докато стиховете са просто в главата, а някои дори и там ги нямат, работа не се върши. Тези стихове трябва да станат храна. Затова, когато говоря стиха, слушай го като че ли си го чувал, обаче не разбираш за какво става въпрос. Ако така слушаш, наистината може да разбереш за какво става въпрос. В Библията се казва, че когато опознаем истината или когато разберем истината, а истината е словото на Бога, тогава ще бъдем свободни. Но искам да ви кажа,че това познаване е духовно познаване, то не е интелектуално.

 

Когато познаеш истината, истината която познаваш ще те направи свободен.

 

        Ако не си свободен в някоя област, значи не си познал истината. Можеш да знаеш стиха, може да го декламираш, но не си го познал.Тука става въпрос не за интелектуално, умствено заучаване или папагалско заучаване. Те и папагалите заучават.Гледам ги в youtube,  така хубаво пеят хваление, обаче то не върши работата, защото това е механично, така да се каже умствено запаметяване, но не е станало духовна реалност. Това слово трябва да проникне, да вникне и да поникне в духа на човека, тогава идва сила. Един стих, който е успял да докосне духа ти, един стих, който е успял да стане духовна храна и да проникне в кръвта ти, този стих ще ти даде победа в тази област. Ти ще имаш победата не само ще говориш за нея, но и ще изместиш силата на сатана в тази област. Така, че като говорим за духовното мляко на Божието слово, то не е просто думата мляко. Бебето, ако му кажеш мляко, то не се вълнува от това, то иска да суче, истинско реално мляко да суче. Истинско реално слово Божие трябва да влиза в тебе. Както в 1 Петрово 2:1 се казва, нека да го видим. Направо ще мина на 2-ри стих:

 

Пожелавайте като новородени дечица чистото духовно мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение

 

        Думата спасение на гръцки език sozo, включва в себе си много неща – спасението на душата, включва осовобждение също. Знаете ли колко хора искат да бъдат освободени и казват:„Брат, чудя се какво става, това става, друго става, третото става. И ето, отрекъл съм се от всичко, разчупвам проклятие, но все нещо липсва.

        Вижте, ти можеш да вземаш антибиотици, много силни антибиотици, но докато не се научиш освен антибиотика да взимаш и храна, не можеш да оцелееш. Антибиотикът не е достатъчен, за да може човек да живее. Трябва като взимаш антибиотика, да приемаш и храна. Казват по време на взимане на антибиотик да се взима здрава храна, да се пият течности, да се пие мляко. Така че, ние хубаво се занимаваме с освобождение (антибиотика) срещу вируса, бактериите, които са влезли в организима, но в същото време ти трябва да се храниш с чистото духовно мляко на словото. Словото е млякото. Хлябът, млякото са образ на словото на Бога. Това е храна, млякото е за дечицата. Ако ти не взимаш това слово, не можеш да пораснеш към спасение, изцеление на тялото, освобождение, благословение и други благословения в живота. То не е едно, две, а много.

Обещаната земя, ако погледнете в Стария Завет е образ на това, което Господ е обещал. Но там не беше изгонен един народ, бяха изгонени седем народа. Това означава, че има разлини области в живота ти, които сатана е окупирал. Една може да е освободена, но другите дали наистина са освободени? Дали наистина си влязъл в пълнота на тази благодат и благословения, които са дадени? Значи има нужда от воюване. Бог беше с тях, но те трябваше да влязат да воюват. И вие трябва да влезете да воювате, но не можеш да воюваш без сила. Брат, нямам сила да воювам! Как да има сила, като няма храна! Може ли човек да се храни рядко и да бъде силен. Може ли човек да не се храни добре и да бъде силен? Може ли човек да не се храни добре и да бъде здрав? Може да не се храни добре и да побеждава? Не може. Ето това е, което казвам, и то е реално нещо. Някой може да каже:„Ама, ние ги знаем тия неща! Ама това, че го знаеш абсолютно не ти променя живота. Умственото знание не променя живота на човек. Това, че човек умствено разбира Библията не променя нещата. Това, че човек умствено знае за Исус не променя много нещата. Това е добро като начало, но недостатъчно. Както в математиката се казва:необходимо, но недостатъчно условие.

Така че, Петър тука казва:

 

Пожелавайте като новородени дечица чистото, духовно мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение.

        И аз ще се върна обратно в Йов 29:6, да продължа онова, което започнахме –Когато стъпките ми се къпеха в каймак”. Вижте, каймака произлиза от млякото, но не е елементарно мляко, а сгъстено мляко. Това означава, че ако искаш да бъдеш здрав в Господа, не просто: „Слушай брат, еди кой си проповедник, много забавно говори, ама се смяхме. Хубаво, хубаво е да има такива неща – да се смеем, да се радваме, да пеем.„Ама какво слово каза?” – „Ама той разказваше еди какво си и май спомена един стих или два стиха.  Разбирате ли, ако няма слово, ако няма вътре интензитет, това е разредено. Както в Исая 1:22 се казва:

 

Среброто им стана шлака, а виното им се разреди с вода

 

        Трябва да бъдем внимателни със словото, което слушаме, защото за Божието слово се казва, че

 

то е като чисто сребро, пречистено,

преминало през огън седем пъти.

 

        Тоест, много ценно е словото.Обаче, когато среброто се смеси със шлаката, това означава, че има някакво слово вътре, не е като да няма, обаче шлаката какво е – пръст, плът. Значи, взимаш Божието слово и го смесваш с пръст, плътска работа и става едно чудесно сребро – нищо не можеш да направиш от него. Ето, това нещо не върши работа. Трябва ти пречистено Божие слово, което наистина да върши работа. Какво правиш, брат?” –Ами, ходим на църква, проповедника нещо проповядва. Аз съм бил на такова място, не е въпроса да подценяваме нещата, но трябва да се имат предвид тия неща. Защо на места словото върши работа, а на други места не върши?

        Бил съм на едно място, когато тогава много се изненадах, дано да е само на едно място. Проповедникът, който говореше словото, честно да ви кажа, не можах да разбера какво говори. Просто тук кацне, там кацне и накрая нищо не можах да разбера. Аз не разбирах какво говори той, хората не го слушаха. Значи той не знае какво говори, хората не разбират нищо и дори не го слушат, чакат песните да дойдат и накрая: „Слава на Бога. Е, от това какво полза има,има ли някаква полза за някого? Не, това е сами себе си да лъжем.И след това се чудят защо са слаби, защо са немощни, защо грехът ги победил, защо плътта надделява, защо имат толкова проблеми с демони? Ами, как да противостоят?! Може ли човек с един слаб организъм да противостои на вируси? Не може. Трябва здрав организъм, за да има здрава имунна система, съпротивителни сили срещу дявола трябва да имаш. Това е причината някои да хващат вирусите толкова лесно. Това е причината някои да улавят демоните толкова лесно. Не е въпроса само да пиеш антибиотика и да оздравееш, но след като оздравееш, ти пак можеш да хванеш някой вирус. Откъдето и да минеш, и залавяш някой вирус и някаква болест. Ами, нека да заякваме. И Павел го казва в Ефесяни 6:10:

 

Най-сетне вземете да заяквате в Господа

и в силата на Неговото могъщество

 

        Той казва: „Хубаво, чудесно, вярващи сте, повярвахте, изпълнихте се с Духа, ама хайде най-после да заяквате в Господа и в силата на Неговото могъщество. Ама как брат да заяквам, защо Господ не се намесва в моята ситуация? Вижте сега да ви кажа нещо много важно, това, до което съм достигнал, разбира се. Никой не може да каже повече, отколкото е достигнал по тези въпроси. Но това, което мога да ви кажа е, че някои хора казват:Искам Бог да ме използва. За да може Бог да те изплозва за нещо, да променя нещо, Той трябва първо тебе да промени. Първата стъпка е Бог тебе да те промени. Има една закономерност, даже Исус го каза това нещо:

 

Лицемерецо, защо гледаш в съчицата на окото на брат си,

 а не виждат гредата в твоето око?

 

        Ако погледнете например Матей 7:7 какво се получава? Това е закономерност. Хората, които имат греда в окото си са тези, които гледат в чуждото око най-много. Тези, които най-много критикуват са тези, които имат най-много вътрешни проблеми. За да не гледа собствения си проблем и за да оправдае себе си, обвинява другия. Значи какво иска да каже Господ? Искаш ли другите да се променят? – първо започни да променяш себе си. Никой не може да промени другия, но всеки може да промени себе си като вземе оръжието на Божието слово и със силата на Святия Дух и молитвата може да промени себе си, и тогаваможем да копнем в църквата много. Когато всеки осъзнае, че лично ще се яви на Божия съд, когато всеки осъзнае, че не е съдия на ближния си, а обича ближния си, тогава ще видите колко кротко ще стане.

Но плътта подтиква хората да критикуват другия и е наистина изумително как хора, които имат много сериозни недостатъци в личния си живот, тръгват да критикуват други хора, които имат по-малко недостатъци в личния си живот. Това е изумително как се получава. Отново и отново наблюдавам тази закономерност. Виждат съчицата на другия, не че другия няма съчица, но удивително е как не виждат гредата в собственото си око, която е много по-огромна. Просто за техните очи тяхната греда е нещо съвсем минимално и незначително, но съчката в другото око е огромна. И това е, което създава огромни проблеми днес в църкви, в домове и т.н. Това, което Божието слово ни казва – вземете огледалото. Когато вземеш огледалото и го сложиш пред себе си, кого виждаш, себе си или комшията? Когато вземеш огледалото и го сложиш пред себе си виждаш собственото си лице и когато го видиш, тогава казваш:„Ей, тука как съм се оцапал и не съм видял, хората какво ще кажат за мене? Може ли такова нещо? Я, чакай да отида да си измия лицето. И отиваш да си измиеш лицето. Защо? Защото виждаш себе си. Божието слово ти показва твоите духовни недостатъци, не с цел да те обвини и да те убие, а с цел да те очисти и ти даде живот. Това е целта на Божието слово. Божието слово има очистваща сила, можете да го видите това в Евангелието на Йоан 15:3 казва:

 

Вие сте чисти чрез учението (или английския превод казва чрез словото), което ви говорих

 

        Значи словото на Бога ни очиства. Другият стих, в който можем да видим същото нещо е в Псалм 119:9:

 

Как ще очисти младежа пътя си?

 

        Днес много младежи има, на които не е очистен пътя. Как ще го очисти?

 

Като му дава внимание според Твоето слово

 

        Вижте, решението винаги е просто. Както казва нашия брат Айдън, много ми харесва как го казва. Когато дойде някой и му каже нещо и той казва: Ааайде, сега да видим какво казва Божието слово! Ние имаме проблеми, айде сега да видим какво казва Божието слово?” и хората настръхват, защото се отива към словото. Не е важно аз какво мисля, не е важно ти какво мислиш, важно е какво казва Божието слово. Но днешното християнство до голяма степен се е откъснало от това какво говори Божието слово. Ние искаме да се чувстваме добре. Ние искаме емоционално да сме добре, всякака да сме добре, обаче ето го въпроса:„Какво говори Господ по този въпрос? Дайте да отидем в словото и словото ще умие пътя ни и ще го очисти. Както тука казва:Как ще очисти пътя си младежта? – като му дава внимание на пътя според Твоето слово, не според моето слово. И се връщаме отново на пасажа в Йов 29:6:

 

Когато стъпките ми се къпеха или се миеха в каймак,

       

        Ето ви го словото, обаче не както казахме разредено вино, то няма сила. Пиеш виното, няма сила. Не разредено вино, сгъстено вино, не разредено мляко, сгъстено мляко каймак. Когато стъпките ми се къпеха в каймак. Имаме нужда от сгъстено слово Божие, от интензивно Божие слово, което да дойде да ни нахрани. Бебетата нямат проблеми с холестерола, просто да се нахраним хубаво с Божието слово, то дава сила. Така, че стъпките ми се миеха в каймак, ето го очистването. И след това казва:

 

И скалата за мене изливаше реки от дървено масло

 

        Целта е дървеното масло. Като говорим за сила „Как да имам сила в живота си, много съм немощен, много съм слаб?” – ето, следвайте тия стъпки. Ето, първата стъпка е словото, словото и словото.И след това се казва, че като се мият стъпките ти, пътищата от Божието слово, Словото на Бога идва да измива твоя път, но като идва да измива твоя път, ти трябва да си съгласен с това. Ти можеш да кажеш:„Не искам да си мия краката, моите крака са си чисти! Нямам нужда Божието слово да ми измива краката. Аз не искам да си измивамкракатас вода, аз обичам моите крака да си ухаят и всичко ми е наред. И хората наоколо ще усетят, че краката ти ухаят и ще ти кажат нещо, и ще се обидиш. Защото, извинявай, няма ли да си смениш чорапите и да си измиеш краката. Защото какво казва Исус?„Този, който е изкъпан остава да си измие краката. Значи този, който е новороден, какво трябва – да си мие пътищата. Как ги мие? Със словото на Бога, и то ежедневно. Словото на Бога измива нашите пътища ежедневно, то ги измива и ние трябва да се покоряваме на това слово. Не да се бунтуваме, а да се покоряваме на словото на Бога, защото словото може да дойде към тебе и ти да се бунтуваш. Я, от къде на къде? Я, го виж оня какво прави! Я, го виж оня пастор какво прави! Виж оня дякон какво прави, виж оня брат и оная сестра какво правят и аз няма да го правя! Обаче, словото не казва:„Гледай какво правят другите, а Божието слово казва:

 

3 Йоан:11 Възлюбени, подражавай доброто, а не злото.

 

        Като видиш нещо добро, вземи го! Ей, го брат Айдън, от година и половина е вярващ и в момента вече води църквата. Как става това? Ще ви кажа как става.

В едно училище имало една учителка, която била от две години учителка в училището, а имало една дето била от 20-сет години учителка в училището. Дошло време да избират директорка, и избрали оная, която била две години учителка в това училище. И другата съвсем закономерно отива и казва:„Извинявайте сега, аз съм 20-сет години учителка и 20-сет годишен опит имам в това училище, а вие избрахте една жена с две години опит! И тогава те казали:„Слушайте госпожа, вие имате 20-сет години едногодишен опит. За 20-сет години не е пораснала изобщо. Някои християни казват:„Аз съм от 20-сет години във вярата. 20-сет години първи клас, обаче те казват:„Другата е от две години, обаче е минала на второ ниво. Разбирате ли за какво става въпрос? Не е въпроса количеството на годините, а е въпроса качеството на вярата. Вие знаете, че има някои повтарячи в училище, първи клас повтаря един път, втори път, трети път, четвърти път, някой за същото време ще стигне до пети клас. Така че, не е въпроса количеството на годините, а как напредваш. Как човек заяква, как напредва и расте. Словото Божие е това, което носи растеж, защото както видяхте в 1 Петрово 2:2

 

Като новородени младенци пожелавайте чистото духовно мляко на Божието слово чрез което ще пораснете,

 

Ето го растежа, чрез което ще порасне силата ви да можете да се съпротивявате срещу врага, срещу греха. Защото искам да ви кажа, че има някои, които до такава степен са отслабнали духовно, че даже нямат желание да се съпротивят на греха вече. Има някои, които дори са загубили и желанието да се съпротивят; има някои, които са загубили в себе си изобличението дори за грях, оправдали са го и им се струва нормално. То ти се струва нормално, защото когато приемеш една лъжа, тя в един момент става част от теб. И става така, кактословото стана плът в Исус”, лъжата става плът в някои хора и на тях   абсолютно нормално им се струва.И даже като кажеш нещо и те казват:Как така? Това е нормално.

        И искам да ви кажа, че има такава възможност в църквата да се внедрят някои квасове, които да започнат да се считат за нормални и стандарт. Но истинския стандарт, който трябва да държим е словото на Бога. Това е стандарта, който трябва да хванем и да държим.

        И така,

 

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло.

 

 Маслиненото масло нека се спра първо на него. Маслиненото масло е образ на помазанието на Святия Дух. Може да видите и Захария 4:6, където се казва:

 

не чрез сила и мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ.

 

        Там се говори точно за двете маслинени дървета, за маслото, което изтича като злато, но маслото е именно това, което поддържа огъня и огъня всъщност е силата. Маслото е помазанието на Святия Дух, което поддържа огъня. Нали знаете притчата на Исус  в 25-тата глава на Матей, в която се казва, че имаше 5 разумни и имаше 5 неразумни девици образ на църкви. Разликата беше в маслото, в помазанието на Святия Дух. И едните имаха светилници, и другите имаха светилнилници, но първите петимаха и масло за светилниците, а вторите пет нямаха. „Брат, искам да бъда светлина, ама не мога! Нямаш масло. Палиш, палиш, ама нищо не става. Защо не става? Защото палиш, но няма масло да поддържа огъня. Маслото, помазанието на Святия Дух поддържа огъня. И тука ти се показва как можеш да получиш помазанието на Святия Дух. Как съвсем реално да имаш сила в живота си. Казвам ви, това просто работи. Някои хора казват: „Еди кой си е силен, помазан, има дарба, ама пренебрегват как идват нещата, защото това не е справедливо така да се говори.

 

Каквото посееш, това ще пожънеш.

 

        На мен много ми харесва това. Каквото посееш, това ще пожънеш, казва словото. Ама като обърнем математически уравнението каквото жънеш е това, което си посял. Виждате ли? И каквото в момента жънеш е това, което преди си сял. Помисли си какво семе си сял и смени семето, и ще дойде времето на новата жътва. Няма да стане за един ден. Но истината е, че ако аз днес не харесвам жътвата, която имам, трябва да се запитам какво съм сял миналата година. Харесвам ли тази жътва? Защото никой не обича да сее. Знаете казва се, че

 

Тези, които излизат с плач да сеят семето си,

с радост ще се върнат носейки снопите.

 

        Ама, как се сее? – с плач. Как се влиза в Божието царство? – със скръб. Не е лесно, има нужда да се дисциплинираме, има нужда да се напънем малко, защото Исус казва, че

 

насила се влиза в Божието царство; който насили себе си, грабва го, кйто насили себе си влиза в него

 

        Така че, сеенето не е лесен процес и сеенето се придружава с оране, а орането е образ на молитвата. Трябва и да ореш и да сееш, изобщо селскостопанската работа не е шега работа. Но това е, което Господ ни кара да правим. Ето, има реална възможност да станеш силен и сега, ако вземеш решение в началото на тази година, в края на годината ще отчетеш прогрес. Ще отчетеш наистина промяна в живота си и тогава ще можеш да дадеш свидетелство и ще кажеш:„Ей, стана нещо с мене! Толкова време се боричках, толкова време се мъчех, не ставаше, ето, сега вече стана. Става, защото вече си променил семето. Трябва да видиш какво сееш в твоето сърце.

        И тука в 6-ти стих се казва, че „реките от маслинено масло”, тоест, не казва само малко поточе от помазание, но казва реки, значи, изобилно помазание може да дойде. Но как идва това помазание? – започва се със словото. Казахме, каймака или млякото ни води до скалата. И ние можем добре да видим скалата коя е, като отидем на Псалм 18:2, защото някой ще каже Петър е скалата, в Матей 18-та глава се казва така. Петър е скалата друг път! Никъде в Библията не се казва: Петър е скала моя! Ето, сега Псалм 18-ти, както и на много други места, ще видите коя е скалата. И казва:

 

2.Господ е скала моя

 

        Кой е скала моя? Господ.Не е Петър, нали?

 

Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой; канара моя, на когото уповавам, щит мой и рога на спасението ми, високата ми кула

 

        Ето, виждате коя е скалата. На много места има потвърждение в Библията. Никога не вземайте да си правите изводи от един стих, винаги трябва да има потвърждение от двама или трима свидетели на всяка една истина. Никъде в Библията не се казва Петър е нашата скала. Така че, Господ е нашата скала, Господ е нашата канара, Господ е нашата основа.

        И ето, връщаме се обратно в този пасаж, който е в Йов 29:6, пасажа с който се хванахме – когато стъпките ми се къпеха в каймак, тоест Божието слово и скалата. Виждате, че каймака, Божието слово ни води при скалата, която е Господ. Христос е словото, словото стана плът.

 

Йоан 1:1 В началото бе Словото, словото бе у Бога и словото бе Бог. И след това казва в 14-ти стих и Словото стана плът.

 

        Така че, Христос е Божието слово, което стана плът, а Библията е Божието слово, което стана книга. Ние стигаме до Божието слово, което стана плът, чрез Божието слово, което стана книга. Книгата ни е дадена, така че, ние трябва да започнем да мием стъпките и пътищата си чрез Божието слово, което е книгата и тогава скалата Христос, ще започне да излива за нас реките от маслинено масло, или реките от помазанието. Ако искаме да се приближим към Христос, най-добрия начин е чрез Божието слово. Ако искаме молитвата ни да бъде молитва в Духа, трябва да се научим да се молим върху словото на Бога. Като започнем да се молим върху словото на Бога, това слово започва да ни приближава, Святия Дух започва да използва това слово, защото е меча на Духа. Святият Дух започва да използва словото и да ни приближава до Господа. Като се приближим до Господа, както е казано в Йоан 7:7:

 

Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене,

 (или да се приближи при Мене) и да пие

 

        Ти като се приближиш до Него, като дойдеш до Него, ти започваш да пиеш от тия реки, от маслиненото масло и после от утробата ти почват да потичат тези реки, живите води. От утробата ти започват да текат, но за да текат, първо трябва да отидеш да пиеш. Значи, пиешдаваш, винаги това нещо получаване и даване, получаване и даване, не може да има само даване.

        Затова искам да кажа и на тези, които искат да служат на Господа. Научете се като служите на другите, да служите и едновременно на себе си. Това е една много голяма тайна. Не когато служиш да си с акумулатор и акумулатора се изтощава по време на служението. Нека по време на служението да си в контакт, да си включен в контакта, така че, не само тая сила и това слово да даваш на другите, но и самия ти да се зареждаш по време на служението. Тогава служението започва да става почивка и зареждане. Ти всъщност уж служиш на другите, но ти служиш и на другите, и на себе си едновременно. Това е най-добрия начин да служите, защото по този начин, служейки на другите и на себе си, ти можеш постоянно да си в служение, без да се натоварваш толкова. Дефакто ти се научаваш да ходиш в Божията почивка, хем даваш, хем се зареждаш. Все едно имаш мобилен телефон, който е пуснат да се зарежда в момента и говориш по него, той не се изтощава. Ти говориш и той в същото време се зарежда, дори и батерията да е била паднала, докато говориш, батерията се зарежда, не се изтощава. Така трябва да бъдем в нашето общуване с Бога, да можем да се зареждаме и в служението ни към хората да можем да се зареждаме, за да може тия реки от жива вода да излизат от нас.

        Сега, въпросът също стои не само в това как маслото да дойде в нас, но въпроса стои и в това как маслото да се освобождава чрез нас.Защото, приятели, има хора, които имат силата в себе си, но не знаят как да я освободят. Всички ние казваме – за Бога всичко е възможно брат, няма проблеми. Еди кой си е починал, дай да се молим, ще го възкресим от смъртта! Еди кой е болен от рак, сега ще го изцелим. Ама виждате колко успех имаме в тази област, нали? Рабира се, че имаме успехи, но не са такива, каквито би трябвало да бъдат, особено с възкресяването на мъртвите.Смятам, че не сме стигнали до там, където трябва да бъдем. Каква е причината? Причината е, въпреки че силата на Святия Дух, генератора на Святия Дух е в нас, от утробата ни трябва да потекат реки от жива вода. Но реките от помазанието на Святия Дух протичат чрез нас посредством един канал и този канал се нарича вяра. Неверието блокира проявяването на силата на Бога.

        Ето, давам пример Марк 6-та глава Исус отива в Назарет, и там хората го поглеждат с неверие. Те имат две възможности – едната да видят Божия Син, а другата да видят Човешкия Син дърводелеца. Те избират да видят Човешкия Син дърводелеца. Виждат, че сила действа чрез Него и казват:„Това пък от къде е? Този не е ли дърводелеца? И като казват така, те дефакто го виждат като Човешкия Син.И се казва, че 

 

не можа да направи много чудеса в Назарет, само няколко човека успя да изцели и това беше, което успя да направи.

 

         Така, че те успяха да блокират дори служението на Исус Христос на това място поради своето неверие и Той се учудваше на тяхното неверие. На едно място може да функционира помазанието мощно, на друго място може да не функционира. Един и същи служител на различни места може да свърши различна работа. На едно място един служител може да направи църква от 10 човека, отиде на друго място църква от 100 човека, отиде на трето място църква от 1000 човека – с едно и също помазание. Зависи от нивото на вяра на съответното място, зависи от нивото на приемане. Вижте какво каза Исус?

който приеме пророк в име на пророк,

 награда на пророк ще получи.

        Който приеме някой служител като такъв, какъвто наистина е той да го кажем по човешки, не табелата която си е сложил, а това, което наистина той носи, това, което Бог е депозирал в него. Ти като го разпознаеш и приемеш като такъв, ти ще получиш награда чрез това служение. Тази благодат, това помазание ще потече в живота ти и ти ще получиш, но ако не разпознаеш това, което е дадено и кажеш – тоя не е ли дърводелец. Ако така постъпваш с човека, този не го ли знаем, аз го знам, познавам го от преди 30-сет години! Ако ти по този начин реагираш, ти не можеш да се ползваш от благодатта, която идва чрез този човек, защото я блокираш чрез неверие. И когато дойде един служител, ако примерно той носи 100% потенциал в себе си благодат, обаче ние го приемаме в тази област, но в другата не го приемаме, това приемаме, онова не приемаме и като го режете и накрая вземете да получите 5-10% от благодатта, която служителя носи, но не получавате пълната благодат, поради това, че сте окастрили част от благодатта, която Бог е дал на човека.Затова Исус казва ако приемете пророк в име на пророк, ама пророк, не казва някой, който нарича себе си пророк. Както в Откровение 2-ра глава се казва:

 

имам това против тебе, че търпиш жената,

която нарича себе си пророчица.

 

        Кой кого нарича? Жената нарича себе си пророчица, не Бог я нарича, не Бог призовава, не Бог дава благодатта. Някой си нарекъл себе си някак си и ти трябва да го търпиш. Господ казва:„Това, че го търпиш имам против тебе. Тези, които сами себе си издигат, тези, които сами себе си препоръчват, те не са одобрени от Бога. Такива не трябва да се търпят. Обаче, казва Павел:

 

2 Коринтяни 11:4 вие търпите такива да ви бият по лицето в и даже мислите, че вършите работа на Господа по този начин,

 

но така работа на Господа не се върши. Работата на Господа се върши в Духа. И в Галатяни 1:10 се казва ясно:

 

Ако искам да угаждам на хора,

 аз просто не мога да бъда Божии слуга

 

        Павел го казва. Ама ние искаме да угодим на този, на онзи...Ако тръгнеш да угаждаш на хора, ти не можеш да бъдеш Божии слуга. Първо не можеш да угодиш на всеки човек, всеки има своите претенции, всеки има своите желания, ти не можеш на всеки да угодиш. На кого трябва да угодиш? – на Бога. Но не всеки може да разбере ръководството, което имаш от Бога, защото Бог като трябва да ти каже нещо, Той ще ти го каже на тебе. Той не ти говори зад гърба. Той не е като човек. Бог не говори зад гърба ти, Той идва и директно ти го казва. След това ще даде двама-трима свидетели, които да подкрепят казаното ти от Бог. Но няма да дойде чрез други и ти да кажеш:„А, верно ли е? Ама, Господ иска това от мене? Аз пък не очаквах! Бог да говори на другите за тебе!

 

Водените от Божия Дух, те са Божий синове

 

        Даже има песен. Къде говори Святия Дух първо? – Вътре, в сърцето. Къде говори? – В сърцето. Как утвърждава? – чрез Божието слово. Как потвърждава? – Чрез пророци, свидетели. Обаче, не се казва водените чрез прооци са Божии синове, а водените чрез Духа са Божий синове. А Духа къде е? – от утробата ти ще потекат реките. Много е важно това, човек наистина да може да изпълни призива на Бога. За да може човек да изпълни призива на Бога е изключително важно да има ухо за Божия глас. Ако няма ухо за гласа на Бога, не става. Ако няма разпознаване на духове, ако няма разпознаване на Божия глас,  разбиране на Божия глас, не може. Разбира се, Павел казва:

 

ние отчасти знаем (картината е мъглява), отчасти пророкуваме.

 

        Вярно е това, но все пак трябва генерално човек да има представа за водителството на Бога, за да може наистина да победи и да успее, да свърши работа. Защото вижте, вчера това го четох в един от Псалмите. Казва се „в жертви, жертвоприношение не си благоволил”, казва псалмиста. Бог не благоволява в жертвите. Ние понякога жертваме това, жертваме онова. Но какво казва? „Отворил си ухо в мене”. Някои са готови, отидат направят някой удар (по нечестен начин), после отидат в манастир, дадат на манастира и мислят, че са угодили на Бога. Или вземат курбан та пожертват, или човек вземе да пожертва нещо, някой вземе да си пожертва семейството, някой вземе да пожертва еди какво си, жертват хората, обаче Господ казва:

 

Кой поиска тия жертви от вас?! Не е ли по-угодно за Бога слушането на Божия глас, отколкото всичките тези жертви?

 

        Както се разправаше за един случай – Един човек, още в греха, още не се е  новородил и друг му казал: Дай пари и Господ ще ти оправи нещата. Господ с пари ли ще го купим ние?

Кое е угодното? Угодното е послушанието, покорството на Божия глас. Ако Бог ти е казал нещо да направиш, направи го. То може да включва парите, обаче парите не са № 1. Те са номер еди кой си, а първото е слушането на Божия глас, което е важно за всеки един от нас. Така, че както се казва в Йов 29:6 – „когато стъпките ми се къпеха в каймак”, това включва не само да слушаш словото, но това значи и да се покоряваш на словото. Това е един от основните проблеми – непокорство на Божието слово и точно това е, което всъщност убива вярата. Защото вярата е действие върху Божието слово. Вярата е да направиш това, което словото казва. И когато ти го направиш, се освобождава сила. Вярата е тази, която освобождава помазанието на Святия Дух чрез нас. Въпросът е следния – добре, как ние да освободим помазанието на Святия Дух, дето ще възкресява мъртвите, или ще изцелява болни или ще гони демони? Защо примерно един може да го направи, друг не може да го направи? Не е ли един и същи Духа? Ами, Господ е един и същи, Духът е един и същи. Няма невъзможно нещо за Бога. Но какво казва Исая 59:1,2?

 

Вашите грехове са ви отлъчили, казва Господ

 

        Ами, липса на покаяние. Днес голяма част от църквата изобщо не знае що е покаяние, нито пък го има. Преминава се директно на вяра. Първото учение на покаяние се прескача. Изповядай с устата си, ама Господ не гледа на уста, Той гледа на сърце. Ако няма вяра в сърцето, ако няма покаяние, ако вярата е мъртва, няма полза. Можем да кажем на домашните да изповядат, ама то като няма вяра, то не върши работа. Не е само работа в устата. Устата е заключителната част. Това, което решава нещата е сърцето. Така, че важно е какво става в сърцето на човека. Не всеки, който казва, че е вярващ е вярващ. Вярата не е дума, вярата е живот. Праведният чрез вяра, какво ще прави, не ще говори?

 

праведния чрез вяра ще живее.

 

        Вярата е стил на живот, начин на живот – праведния чрез вяра ще живее. Грешният само вяра ще говори. Значи, едното е интелектуално съгласие – „О, да, аз съм гласен. Съгласявам се!” Ти си съгласен, ама като се прибереш в къщи съвсем друго е. Вярата не е умствено съгласие, вярата е нещо, което е завладяло сърцето ти и променя стила на живот. Това е вяра. И вярата има различни нива. Както хората имат различно количество пари. Един има пет стотинки, друг има пет лева, трети има петстотин, четвъртия има пет хиляди, друг пък пет милиона. Всичките са с пари.  Всеки е с пари и с пет стотинки и пет милиона са с пари. Обаче, единия с пет стотинки ще купи един бонбон, не знам какви са цените в момента, оня с пет милиона ще купи повече неща. В духовния свят е подобно. „Защо брат не мога да го направя?” Защото имаш малко пари – малко пари в ръката ти, малко вяра в сърцето ти. Не си хранил сърцето си, не си направил депозит в духовната банка – сърцето си. Единият е депозирал слово в сърцето си – слово, слово, слово и сърцето му се е изпълнило с Божието слово, има от къде да вади. Тая планина трябва да се премести – „Ок, един милион за местенето на планината!” Как става това? В Името на Исус да се премести! Ама той има, депозирано е вътре. То не е просто думата да се каже. Има реалност отзад, духовна реалност. Тоест, планината вече е преместенав Въпросът е решен вече в сърцето, остава само формалната част, да се каже с устата и планината вече се премества. Но планината вече вътре е преместена.

Както Смил Уидълсуърд казва, понеже те се учудват на чудесата, които той върши. „Ама, какво се чудите, казва той  – ако знаете какво е вътре в мене. Отвътре съм 1000 пъти по-голям отколкото отвън.” Тоест, той казва: „Вие се чудите какво е отвън, това не е нищо в сравнение с това, което е в сърцето ми. Аз просто не знам как да го освободя това нещо.” Така, че чудото не е просто: „Хайде сега да видим, ще го възкресим ли този от смъртта и да отиваме да викаме и ще го държим 10-15 дена човека там да съблазняваме хората наоколо.” Не стават нещата така, не стават насила нещата. Когато имаш вяра, то е вътрешна увереност, убеждение, което имаш, а не ще повтарям цяла нощ, ще повтарям, ще повтарям, ще се напомпвам. Вярата не е помпане, помпането е плът. Вярата е течене. Ще потекат, естествено текат реките от извора. Значи, или извира нещо тука или не извира. Когато извира, то е спокойно. Ако извира от тебе такова помазание, че примерно хората с главоболие да им минава главоболието, ок, моли се и вярата ти ще порасне. Повече от главоболието ще вземат и мигрените да се изцеляват. После на някой зъбобола му ще мине и т.н., така че ти ще започнеш да растеш. Но ако имаш помазание за главоболие и вземеш да възкресяваш мъртъв, да не вземеш да изгубиш и другото, защото ще те удари във вярата. Има мнозина, които са ударени във вярата, защото са надскочили себе си. Не можеш да надскочиш себе си, има стъпала да качваш по стълбата към небето. Не можеш да качиш първото стъпало и да прескочиш на последното. Не можеш. Ти гледаш Кетрин Кулман, гледаш някой служител, ама не знаеш през какви стъпала е минал. Не си минал през този огън, през който те са минали, нали? Нито пък аз. Аз докъдето съм стигнал, до там съм стигнал.Ти докъдето си стигнал, до там си стигнал и това е положението на нещата. Трябва реално преминаване на по-високо ниво и то става както казахме чрез Божието слово. Без словото нищо не  става. Както се казва:

 

Йоан 1:4 чрез Него стана всичко и без Него не е станало нищо от онова, което е станало.

 

        Чрез Него стана всичко и продължава да става всичко. И без Него не може да стане нищо от това, което е станало или ще стане.

 

В Него бе живота и в живота бе светлината на човеците.

 

Така, че живота е в словото на Бога. Словото на Бога и Христос са едно. Затова Той казва:

 

Йоан 15:7,8 Който пребъдва в Мене и Моите думи пребъдват в него, тогава искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде

 

        Виждате ли какво става? Тогава молитвата не става само молитва, а става отговорена молитва. Тогава като кажеш името на Исус, не е просто да кажеш името на Исус, а името на Исус ще изяви Неговото невидимо присъствие сред нас. Защото не е само да кажеш името. Седемте сина на Скева използваха името на Исус за изгонване на демон от един човек, но обладания като скочи, наби седем човека, въпреки че изповядваха името на Исус, разкъса им дрехите и ранени и голи те избягаха. И те използват името на Исус, обаче какво основание имат да го използват? Какво общо имат с това име? Къде са? Новородени ли са? Не могат да влязат в Божието царство, не могат да влязат в силата на Бога, ако не се новородят. 

 

Йоан 3-та глава и 1 Коринтяни 4:20

 Божието царството е сила,

 

        Божието царство не са приказки. Нека да влезем в тази сила. Така, че те не са се новородили. Изпълнили ли са се със Святия Дух?

 

Защото ще приемете сила като дойде върху вас кой? – Святия Дух.

 

        Добре, ти приемаш силата, но после трябва да я освободииш тази сила. Как се освобождава? Чрез вяра. Вярата е тази, която дава възможност на силата, която се намира в тебе, но просто спи. Генераторът се намира в тебе, но просто спи. Как ще се освободи? Чрез вяра. Тази вяра се освобождава чрез устата ти, тя се освобождава чрез делата ти. Но тази вяра, за да дойде в тебе, за да може да се събуди вярата и силата на Бога в тебе, от какво има нужда? – има нужда от Божието слово, защото вярата идва от слушане и слушане, обаче това слушане не е просто декламиране на Библията, не е е просто умствено заучаване на Библията, това е необходимо, но недостатъчно условие. Това освобождаване идва чрез преживяне, размишление. На английски има една дума meditation, която на български не се превежда добре. Смисълът на български е малко ню ейдж, обаче на английски се обяснява добре какъв вид размишления. Просто ти да стоиш върху това слово, като един орех, и ти го блъскаш този орех, защото черупката на ореха е буквата и буквата убива. И ти си хванал черупките и си трошиш зъбите с тях, но трябва да го счупиш този орех, трябва да го разчупиш този стих. Трябва да се размекне, ако щеш в присъстивето на Святия Дух, да се разчупи, да се размекне, да излезе отвътре ядката. Един път като стигнеш до ядката, тази ядка трябва да я погълнеш, трябва да я сдъвчеш, но трябва да има – разчупване, проникване и вникване. Затова се казва в Яков 1-ва глава:

 

Който вникне или проникне в съвършения закон на свободата, ако не вникне не може да влезе вътре, и той казва – като не е забравлив слушател, а е деятелен изпълнител, ще бъде блажен или благословен в действието си

 

        Виждате действието колко е нужно. Значи, това слово трябва да влезе в сърцето ти, богато да се вселява. Сърцето е съкровищницата ти. Това слово като се всели в сърцето ти, то започва да завладява сърцето ти и сърцето ти започва да се изпълва с вяра, и тогава започва от преизпълването на сърцето да говори устата, не от преизпълването на главата говори устата. Не преизпълването на главата ще свърши работата, преизпълването на сърцето. Трябва да се научиш да храниш сърцето. Аз затова ви съветвам да се научите да четете, защото, когато четеш това слово и се молиш върху него и това слово в четенето и молитвата започва да влиза в духа ти. То не е просто да го изучаваш, не е просто да го четеш. Значи изучаването до голяма степен е логично, четенето просто минаваш през това, а храненето е, както все едно да си пчеличка – да летиш, да стигнеш до цвета, кацаш на него, стоиш на този цвят и започваш да пиеш от нектара му. Значи този цвят, този стих започва да дава меда, да дава нектара в него, ти започваш да го пиеш, това, което има в този стих, духът ти започва да се храни. Това вече е духовно възприемане, то не е просто логично, умствено възприемане, то е духовно възприемане. То ще бъде свързано с емоции, ще бъде свързано с чувства. Ти можеш да се разплачеш върху стиха, плачеш и не знаеш защо плачеш. Стоиш, четеш този стих и си казваш: „Защо плача сега”. Защо плачеш? Защото в момента това, което възприемаш от него е едно лекарство. Това лекарство минава, изцелява сърцето ти. Ти няма нужда да знаеш какво става. Пиеш антибиотик примерно, доктора казал – пий лекарството – ти нито знаеш какъв му е състава, нито знаеш какво му е действието, но вярваш на доктора, че ти е дал правилната рецепта, пиеш и вярваш, че ще оздравееш. Същото нещо е и тук. Ти няма нужда да знаеш всичко, което става, всичките духовни вещества, които излизат от това слово по какъв начин точно действат. Както бебето няма нужда да знае как се диша, какъв е състава на въздуха, бебето не се интересува. То се ражда, почва да пищи, да реве и започва да диша – нормално, естествено, без да има нужда да знае какво става. Така и ние като християни няма нужда всичко да минава през тази черупка тука. Нека да бъдем духовни хора, да сме водени от Духа, не от ума.

        Така, че нека това слово да попива в тебе, то ще оставя следи, ще се храниш с това слово и не е трудно. Ти примерно можеш сутринта да станеш, един стих да си вземеш и цял ден да стоиш на този стих, на това цветче и да разсъждавай върху него целия ден. А не да кажеш, че трябва да прочетеш цялата Библия – не. Вземи един стих тази сутрин, вземи една глава тази сутрин, ама нека да влезне в тебе, нека влезне в духа ти, това, което има вътре в този стих. И Святия Дух ще започне да отключва истина след истина, истина след истина и ще започне да ти дава откровение върху този стих и като дойде откровението, идва силата. Имайте го това предвид. Откровението върху словото дава силата. Повечето хора декламират какво са прочели в някоя книга. Този казва така, онзи казва така, цитираме кой какво казва. Това е интелектуално знание. Добро е, но е недостатъчно. Нека Святия Дух да стане твоя Учител и да ти даде меда, който се съдържа в словото. Ти да получиш от Него информацията, защото заедно с тази информация, която ще получиш от Духа, ще дойде съответната сила в живота ти. Едно откровение от Бога е в състояние да преобърне целия ти живот. Вижте, погледнете ги златотърсачите. Те не минават през цялата земя да премахнат по един сантиметър от земята и така постепенно цялата земя да я разорат. Не, те избират едно място, почват да копаят на това място, докато стигнат до съкровището. Как се копае кладенец? Избират едно място и копаят на това място докато намерят водата. Как ще получиш откровението? Хвани, без да скачаш много, хвани едно място копай там, нека Духа да ти помага, докато намериш съкровището и живите води. Ако Духът те насочи на друго място, иди, отскочи, но недей просто да гледаш нашироко, а гледай да получиш надълбоко, така че да се нахрани духът на човека.

        И така, аз ще прочета накрая този стих за последно:

 

„когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата за мене изливаше реки от маслинено масло“.

 

        Като дойде това масло, идва силата в живота ти, имаш съпротивителни сили и можеш да живееш победоносен живот в Христа Исуса.

        Бог да ви благослови.

Амин!

Advertisements