Срещата ми със Святия Дух

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 14.02.2013г

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/29282572

               http://www.ustream.tv/recorded/29284178

 

„Ние Те молим, святи Господи, за Твоето слово. Моля Те да ни дадеш Твоето слово в името на Исуса Христа. Алилуя.”

        Нека да се помолим.

„Искаме словото на Бога, Господи. Благодарим Ти, благодарим Ти, Господи. (Нека да хвалим Господа заедно.) Имаме нужда от Тебе, Святи Душе, Ти Си нашият Помощник, Ти Си нашият Утешител, Ти Си нашият Учител и Водач, имаме нужда от Тебе. Алилуя. Отдаваме Ти слава и хвала. Достоен Си, изпрати словото Си, помажи ни, помажи ни. Благодаря Ти. Помажи ме и ще призова Твоето име, подкрепи ме и ще призова Твоето име. Благодаря Ти.”

Псалом 23:1 Господ е пастир мой, няма да остана в нужда, на зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда. Освежава и възстановява душата ми.

Приготвяш трапеза в присъствието на неприятелите ми. Помазал си с миро главата ми, чашата ми прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома Господен.

Слава на Бога. Благодарим Ти, Господи, слава на Тебе.

Толкова е прекрасно. Напоследък хвалението за мен е мехлем, почивка, просто влизам в почивката.

„Искам Господи да ме научиш наистина да Те хваля и да Ти се покланям с устните си, но искам и със сърцето си и с инструменти да Те хваля и да Ти се покланям, Господи. Алилуя, благодарим Ти святи Господи. Благодаря Ти. Ти Си толкова добър към нас.”

Така, скъпи приятели, аз писах във Фейсбук, че имам на сърце да споделя някои неща с вас във връзка с моя живот, моето свидетелство. Искам обаче да ви кажа, че моето и на съпругата ми свидетелство просто цяла книга може да се напише. Има различни сезони в живота ни. Наистина е много дълго и има различни сезони, така че не разчитайте, че ще бъда пълен в това, което ще кажа. Няма да кажа много от нещата, няма да ги започна от началото. Даже не знам доколко ще спазвам годините и реда. Целта ми не е да бъда прав на буквата, целта ми е да бъда прав в духа. Затова искам да ви споделя, защото разбирам, че има хора, които са искрено търсещи Господа и си задават въпроси, искат да разберат защо това е така, защо? Задават си въпроси относно моето служение, задават си въпроси относно помазанието на Святия Дух в живота ми и искат да разберат истина ли е или не, истинско ли е или не. Наистина ли стават такива неща или не, от къде идва това нещо. Аз не очаквах, че има толкова противници. Бях изненадан да ви кажа, не очаквах, че има толкова противници и някои от доводите буквално не мога да ги разбера. Може би има хора, които имат някакво друго разбиране на Писанията. Аз не мога да ги разбера тия неща. За мен по съвсем друг начин стоят нещата. Четем една и съща Библия, а пък я разбираме по различен начин. Но нека да ви споделя за моя живот, защото искам да ви кажа да побеждаваме дявола. Ние не побеждаваме хора. Ние трябва да победим дявола чрез кръвта на Агнето и чрез словото на нашето свидетелство. Твоето лично свидетелство има голяма сила. Аз затова казвам на братя и сестри, когато говорите на  невярващ човек, говорете им личното си свидетелство, много е по-голяма силата, отколкото да говорите доктрина. Нека доктрината да мине през твоето свидетелство, тогава побеждаваш дявола много здраво.

        Аз ще започна първо с това, че през 1983 г. за първи път чух евангелието още през комунистическия режим в България от моя учител по рисуване, при него се подготвях по уроци. Той не беше от Художествената гимназия, тогава съм бил в Художествената гимназия. Той подготвяше за Художествената академия. Неговото име е Чико. Мнозина го знаят Чико художника. Беше художник в кино Славейков. Тогава чух евангелието за първи път от него. Сега няма подробности да казвам как стана, защото няма да ни стигне времето. Само това нещо е вече цяло свидетелство. Но той ми разказа за Божието царство, разказа ми за Исус Христос и аз бях шокиран, защото нали в училище ни учеха, че Библията е някаква стара книга. Учеха ни, че не Бог е направил човека, а човекът е направил Бог. И такива неща сме учили в училище, чавдарчета, пионерчета, комсомолци и аз просто бях изключил, че няма Бог и само някоя стара баба може да вярва в Бога. И когато го видях този човек, който беше авторитет в моите очи, да ми говори за Исус Христос, за Божието царство, за ангелите, казвам ви, приятели, нов свят се отвори пред очите ми. Видях, че има Бог, видях че има Божие царство, видях Исус Христос, видях, че Библията е истинска книга – Божието слово. Това беше толкова невероятно откритие за мен. Аз излязох от това кино Славейков, бях отишъл да го моля да ме учи да пиша плакати. Той така и не ме научи и излязох от това кино и започнах да тичам, да тичам от радост. Отидох на телефона и се обаждам на моите приятели и казвам: „Знаеш ли човек, знаеш ли, че има Бог? Оказа се, че има Бог, оказа се, че Исус Христос е жив.” И от другата страна: „Пламене, ти се побърка, нещо ти стана.” Беше много хубаво, но аз не очаквах тази съпротива, която срещнах, а за мен беше такова невероятно откритие. Това беше края някъде на 83-та година и след това преминах през един период от девет години на борби, в църквата имаше и гонения. Знаете по комунистическо време какво беше положението. Самият аз имах светска компания, която ме дърпаше в света, така че ту с Бога, ту в света, просто беше една борба.

Но дойде един момент в живота ми, в който аз разбрах едно нещо, и това искам да го кажа, защото има младежи, които са в тази ситуация – аз бях младеж тогава. Дойде един момент, в който аз осъзнах, че ако аз не взема решение винаги ще ходя между два пътя. Аз  трябва да взема решение дали да бъда в света ли или с Бога. Със сърцето ми бях с Бога, дори и в най-трудните моменти, аз плачех пред Бога и казвах: „Господи, прости ми. Господи, прости ми. Искам да съм с Тебе.” И когато се събирахме приятели и приятелки, и всеки един казваше каква книга харесвал и аз казах „Библията”. На някои хора съм им казвал: „Знаеш ли, един ден аз ще предам живота си на Исус” и те се чудеха. Аз казах: „Сега в момента нямам сила, обаче един ден аз ще предам живота си на Исус” и казвах: „Знаеш ли, един ден аз ще стана служител на Исус“. Това нещо го казвах въпреки че аз не бях излязъл от света, но бях още в борба.

Обаче един ден аз реших, бях на морето и плачех пред Бога на скалите сам. Плачех пред Бога и Му казах: „Господи, докога? Господи, помогни ми, помогни ми” и това, което Му казах: „Боже, аз днес взимам решението да предам живота си на Теб. От днешния ден нататък”. Прибрах се в София, застанах насаме с Бога и Му казах същото: „Потвърждавам моето решение, предавам живота си на Теб.” Отидох при най-близкия ми приятел заради когото аз години наред не можех да се посветя на Бога. Понякога най-близки хора за теб може да се явят пречка да се посветиш на Бога. Отидох при него и му казах: „Кажи ми, ти ще служиш ли на Бога или не?”, защото това са години, в които аз евангелизирам, аз говоря, аз опитвам и затова го попитах: „Кажи ми, ще служиш ли на Бога или не?”. И той ми каза „Не” и аз тогава му казах: „Тогава нашите пътища от днес се разделят”. Това ми беше най-близкият приятел, с който сме били по-близки от братя. Той не беше толкова близък с брат си, колкото с мене, а пък аз нали нямах брат, така че трябваше да го реша. И после, по-късно аз видях този стих, който казва в Лука 14-та глава:

Ако някой обича майка, баща, братя, сестри и други повече от Мене, не е достоен за Мене.

Който не вдигне кръста си и не Ме последва, не е достоен за Мен.

        Човек трябва в един момент да вземе решение и да тръгне напред. И това решение в крайна сметка ми костваше много, то ми костваше гонения. Понеже взех това решение, тръгнах в една домашна група, в която много хубаво всичко започна. Даже самият аз станах презвитер там в домашната група. В един момент се засили много контролът върху всички. Обаче, аз бях решил и казах: „Не, аз ако изляза  оттук, ще се върна в света. Трябва да търпя, трябва да търпя”. Трябва да ви кажа, че са ме газили, аз знам за какво става въпрос. Минал съм през този път, минал съм през контрол, манипулация, минал съм през газене, както се казва в Псалмите:

Ораха по гърбовете ни, но не можаха да ни довършат.

        След това бях пастир в една верига от домашни църкви, която някои от вас знаят. Наричаха я „Съборна църква”. Днес тази църква е преминала в култ и искам да започна оттук и да ви разкажа какво се случи с мен. Аз работех в „Балканбанк”, София, международния отдел на „Балканбанк” и в същото време пастирувах тази домашна църква. Един ден, обаче настинах, някаква настинка, грип ли ме хвана, какво ме хвана, не помня. Нещо като грип ме хвана, обаче аз вярвах в Божествено изцеление и казвам: „Боже, защо трябва да се разболявам, след като Господ Исус е направил необходимото да не се разболявам?” Обаче, въпреки всичко, аз отидох на лекар. Лекарят ми даде три дена почивка и аз се прибрах вкъщи да си почивам. В кухнята имаше легло, легнах на леглото да си почивам и викам: „Ей, малко почивка в крайна сметка.” Но Му задавам въпроса: „Кажи ми, Господи, защо се разболях след като аз не вярвам, че трябва да се разболявам?” И искам да ви кажа, след като се помолих, отворих Библията и на какво попаднах:

Псалм 41:3. Господ ще го подкрепя на болното легло. В болестта му, Ти ще преобърнеш цялото му легло.

        В този момент, защото сега като го чета не го виждам така ясно,  в онзи момент толкова ясно го видях това нещо. Това беше нещо ново, което излезе от Библията към мене и това слово беше това разболяване е на изцеляване. Точно това бяха думите, толкова силно ги чух тия думи, не като нормален звук, а в мене – това разболяване е на оздравяване – тогава това бяха думите. И аз викам „добре” и си легнах. Обаче, в един момент се звънна на вратата. И аз отварям вратата и на вратата стои леля Мара, възрастна жена християнка, много сериозна християнка, чрез която Бог много пъти в живота ми е действал и тя ми каза: „Пламенчо, Пламенчо, отвори.” Викам: „Лельо Маро, ти откъде знаеш, че съм си вкъщи? Аз по изключение съм вкъщи. Ти откъде знаеш, че съм вкъщи?” Тя каза: „Господ ме изпраща”. И аз казвам: „Бре, тази жена откъде знае?”, защото тя идва отдалече. Мисля, че живееше в квартал „Младост”, а преди това живееше в центъра до ЦУМ някъде наблизо, а след това я преместиха. Взели й квартирата и се преместила в „Младост” някъде, около брат Петър Велев живееше. И оттам да се вдигне и да дойде до вкъщи. Ние живеехме в „Люлин” по това време. Мислете си за какво разстояние става въпрос, възрастна жена. И казвам: „Откъде знаеш, че съм вкъщи. Аз никога не съм вкъщи, аз съм на работа в банката”. Тя каза: „Господ ме изпраща”. Извади една книжка, синя книжка и каза: „Изпрати ме Господ да ти дам тази книжка”.

Сега искам да ви кажа нещо относно тази група от домашни църкви. Аз бях в една от тези църкви. Там не беше много възприето да се четат книги, да се слушат касети, да се гледат видео касети – това не беше много добре възприето. В началото не го знаех и един ден даже пред братята изтъкнах: „Леле, да знаете каква евангелизация на Бонке гледах снощи, направо…” и един брат каза: „Брат, ти още ли гледаш касети със служители като Бонке?” И аз като го чух това, приятели, се засрамих. Викам сигурно не е наред това нещо, явно не е хубаво да се гледат, явно само Библията трябва да се чете. Така, че аз в един момент спрях всичко друго да чета и да гледам, и взех само Библията, защото гледам другите, а те бяха хубави хора, свестни хора на изкуството, много хубави хора, разбирате ли? По човешки казвам, а след това кривнаха, но като хора много хубави хора и приятни за общуване. И аз не искам да ги огорчавам и викам по-добре и аз като тях да бъда, нали? И тази жена ми носи книжка, но тя толкова настойчива и аз тъкмо да й кажа „аз вече книги не чета”, обаче тя така ми дава книгата, че аз чак ми стана неудобно да й откажа. Викам си „сега защо да се карам с жената, да я огорчавам. Тя вярва, че Бог я води и сега аз да й кажа, че няма да взема книгата. Дай ще взема книгата, ще я сложа там и няма да се занимавам повече с нея.” И взех книгата и я сложих настрани и тя жената си тръгна. Аз си легнах в леглото, това е през деня. Няма какво да правя и викам: „Я да погледна каква е тази книга. Като я отворих, приятели, и като започнах да чета предговора. Сега искам да ви кажа, че аз бях новороден християнин и изпълнен със Святия Дух от години, имам предвид кръстен със Святия Дух и новороден от години. Но някак си ми беше убягнало това, че Святият Дух е личност. Ние сме слушали много по този въпрос, чели сме много по този въпрос, но аз просто не го знаех. Бях служител вече, проповядвах словото, хора идваха на службите, харесваха им службите общо взето, молихме се, служихме и си отиват. Но някак си нямаше помазание, нямаше сила, нямаше присъствие – най-много някой да каже „почувствах се добре”. И из един път, тази книга попада в ръцете ми и аз започвам да чета. И  искам да ви кажа нещо за това – много е важно всеки един от нас да разбере, че Господ е Този, Който решава как да ни докосне. Господ е Този, Който намира инструмент или медия, чрез която да те докосне. Може да бъде книга, разбира се, Библията е номер едно, може да бъде касета, може да бъде музика, може да бъде посещение на църква – не знам. Господ намира начини, по който да ни докосне. Но мене просто ме докосна по този начин. Нямаше човек около мен, нямаше някой да ми проповядва словото, просто една книжка. Една книжка и аз изобщо не я отварям с намерението да я чета, просто я преглеждам, загледах се просто. Бях неподготвен, не очаквах това нещо. Да кажеш, че съм го търсил, че съм постил, че съм се молил за него. Аз бях неподготвен за това. И както отворих тази книга и из един път разбрах, че Святият Дух е личност. Не само го разбрах, разберете, аз бях в кухнята на леглото, не само го разбрах, но аз Го усетих как Той влезе в кухнята до такава степен, че усетих как Той сяда на леглото ми. Аз знам, че мнозина може да се подиграват с това, аз знам, че мнозина може да го отхвърлят. Аз ви казвам моето преживяване. Защото моето преживяване никой не може да ми го отнеме. През всичките години, вие можете да питате моята съпруга, винаги се връщам към този момент, в който Господ ме докосна. Това беше невероятно присъствие на Святия Дух. Целият изтръпнах, целият, не си усещах тялото. Неговото присъствие върху мене беше изцяло и тогава аз застанах и казах: „Господи, ама наистина ли Святият Дух също е Господ? Наистина ли Святият Дух също е Бог? Наистина ли Той също е личност? Господи, наистина имам ли право аз да говоря на Него? Няма ли да съгреша да говоря с Него?” Имах вътрешно обвинение, че едва ли не не е правилно това. Но в същото време това присъствие на любов, на мир и на свобода беше невероятно и тогава аз започнах да Му говоря. Започнах да Му споделям неща, които не бях споделял с хора. Започнах да Му споделям болки, да споделям любовта си към Него. И докато Му споделях, Той започна също да ми говори, не с глас, който можеш да чуеш, но най-често Той ми говореше чрез Библията. Насочваше ме към слово и това слово оживяваше в сърцето ми. Така че това общение стана вече не просто Пламен говори, а беше Пламен говори и Той отговаря. И тогава започнах да се предавам на часове общуване със Святия Дух. Аз Го молих да ми помага в молитвите, както казва в:

Римляните 8:26 Духът ни помага в нашата немощ.

Духът ни помага в нашата немощ. И така започнах да искам Неговата помощ и знаете ли какво се получи – молитвата ми оживя. Думите ми придобиха тежест, когато Му говорих на Небесния ни Баща, не беше като да декламирам стихотворение, а беше нещо, което излиза от сърцето. И аз знаех, че Той чува, аз знаех, че Той слуша. Защото в Библията се казва в Ефесяни 2:18, че

ние отиваме при Него чрез Исуса Христа в един Дух

Виждате ли, името на Исус е вход, но също Святият Дух е Този, чрез когото отиваме. Той е нашият помощник, Той е нашата сила, Той е нашият учител, Той е нашият водач. И за мене това ми беше откровение. Това не е просто да прочетеш от книгата и да го научаваш, аз го преживях. На мене ми се обърна живота, хора. Обърна ми се живота, започнах да влизам в това общение и не исках дори да общувам с хора толкова. Исках да се затворя с Него да общувам, защото знаех, че в Него са изворите на живота. Библията оживя пред мен, започнах да разбирам какво пише в нея или по-точно започнах да разбирам какво Бог в момента иска да ми говори чрез Божието слово.

И тогава следващата седмица, леля Мара отново дойде и пак ме намери. Този път леля Мара дойде и каза: „Пламенчо, прочете ли книжката?” Викам: „Лельо Маре, какво говориш? Какво беше това нещо?” Тя каза: „Господ ме изпраща да ти дам нещо друго”. Взе книжката от ръцете ми, а на мен ми беше много мъчно, че ми я взе. Аз исках тази книга да я имам. Исках да я имам, защото имах чувството, че вътре в книгата са нещата, но те не са вътре в книгата. Просто Господ използваше книгата като точка на контакт, за да може да ми отвори очите за Святия Дух. Тя ми даде една касета, в която се казваше: „Как Бог стана човек”. И аз отидох, нали имаше видеокасетки по онова време, пуснах видеокасетката, телевизора, дръпнах завесите. Аз много обичам да стане тъмно и да гледам. И започнах да гледам тази проповед. Това беше проповед, казвам ви не знам може би моментът е бил такъв, но все едно буквално тази проповед ми издуха мозъка. Толкова мощна, толкова помазана, таково откровение имаше за мене. Аз плаках и плаках, и плаках за Исус, плаках и плаках. И вечерта имах домашна група или църква, както искаш го наречи. Дойдоха хората вкъщи и единият от тях беше моят приятел Иван. Той сега ходи в „Прелом”. Тогава тъкмо беше повярвал, идваше в моята група и беше повярвал в Господа и той беше единственият човек, с който аз можех да си споделям. Понякога е трудно да споделяш с християни, защото те имат толкова много блокажи в главите си, че за всяко нещо има доктрина и просто няма място за Святия Дух. А Иван нямаше никакви блокади в ума си, той повярва чрез мене и той просто вярваше всичко, което му кажа. И аз му споделих моето преживяване. Сега да ви кажа какво стана. Той беше там и ние вече имаме служба, а аз не съм подготвен за службата, защото  толкова бях зает със Святия Дух, с всичките тези неща и тази касета, която гледах и викам: „Боже, тия хора идват, аз какво ще им говоря. Аз не съм в състояние да говоря”. Аз бях направо разтърсен. И като дойдоха хората и им проповядвах същата проповед почти едно към едно същата проповед, която току-що бях гледал. Аз се изумих от това нещо, как можах тази проповед, която току-що гледах абсолютно същата да я излея не само в буквата, но и в Духа. Иван стоеше от лявата ми страна и той само стои така, стиска се, сълзите му текат и вика: „Той е тука, Той е тука, Той е тука” – това е, което казваше Иван през това време. И от тогава нещо се случи, на службите започна да има присъствие на Святия Дух. На службите хората като идваха започваха да плачат, чувстваха това присъствие, не само думите, а присъствието на Святия Дух. И след това леля Мара дойде една седмица по-късно. Този път тя дойде с още една касетка. Каза: „Пламенчо, хареса ли ти тази касетка?” Казах: „Лельо Маро, какво говориш?” Дадох й тази касетка, тя ми даде другата. Другата касетка се казваше: „Чудесата вчера, днес и завинаги”. Казвам ви тази касетка беше поредният удар. Гледал съм я сигурно петдесет пъти. Толкова много ме докосна и тази касетка. Господ ме докосна чрез това нещо. В същото време, обаче, както ви казах, бях част от верига от домашни групи, църкви, които впоследствие преминаха в друга посока. Аз вярвам, че Господ не само ме докосна, за да може да позная Святия Дух, сега по-късно разбирам, че Той ме докосна, за да ме избави от заблудата, в която можех да вляза.

Знаете ли има едно много интересно слово в Матей 22:23. Там се казва, садукеите започват, разбирате ли садукеи, фарисеи и т.н., те постоянно задават въпроси. Обаче, въпросите на фарисеите и садукеите не са въпроси на вяра, те са въпроси на съмнение. Не напразно в Римляни 10:6 апостол Павел казва:

Какво говори вярата, да не речеш в сърцето си кой ще се възнесе на небето, кой ще слезе

Нали, кой, да не речеш какво? Да не си задаваш глупави въпроси. Има въпроси, които са въпроси на вяра, има въпроси, които са въпроси на съмнение и неверие. Така че  фарисеите и садукеите задаваха въпроси на съмнение и вие можете да видите в този пасаж това. Разказват му една измислена история, започват да измислят за една жена, която се женила за седем братя, пък като умрели за кой щели да се женят, после в небесата и т.н.  Исус казва „вие изобщо не разбирате за какво става въпрос”. Исус им каза „толкова сте далеч от истината”. Те вярват само първите пет книги на Библията и за да могат изобщо да го чуят, Исус използва една от тия пет книги, за да им покаже, че в тая книга пише за възкресението, защото те не вярват във възкресението. Тоест, не вярват във възкресенската сила на Святия Дух. Колко хора днес не вярват в силата на Святия Дух и Той им казва: „Не сте ли чели какво е писано или не сте ли чели какво Бог ви говори”, като казва и се обръща към Изход. Не сте ли чели какво Бог ви говори, като казва:

Аз съм Бог Аврамов, Исаков, Яковов.

Той говори не на нас, Той говори на Моисей от къпината, обаче Исус цитира и казва: „Не сте ли чели какво Бог ви говори на вас?”  Тоест, словото говори днес. Не сте ли чели какво Бог ви говори като казва: „Аз съм Бог Аврамов, Исаков, Яковов”. Той не казва Аз бях Бог Аврамов, Исаков, Яковов в минало време, защото те умряха. Той казва: „Аз съм и завинаги ще бъда Бог Аврамов, Исаков, Яковов”. С други думи, Той казва:

Аз съм Бог на живите, а не на мъртвите.

Те продължават да са живи и те са тези, които също ще възкръснат от смъртта. Но това, на което искам да ви обърна внимание, е следното, Той им казва в 29-ти стих:

Вие обаче се заблуждавате по две причини. Първата причина е, че вие не знаете писанията.

Дори и петте книги, които ги вярвате и тях не вярвате, както трябва. Аз съм изумен как има хора, които изучават Библията цял живот и не могат да видят неща, които са там. Какво и как ги изучват, без да видят тия неща, не знам. Той казва: „Вие първо не знаете писанията. Това е първият проблем и вторият проблем е, че

не познавате Божията сила.

Ето ги двата проблема. Единият проблем е липса на познание върху писанията, върху Библията и вторият – липса на познаване Божията сила. А коя Божия сила?

Ще приемете сила, като дойде върху вас Святият Дух.

Божията сила е Святият Дух. Разбирате ли? Значи липсва им познание на писанията на Божието слово и липса на познание на Святия Дух, Който е Божията сила. Защото Той казва: „Господ може да ги възкреси от мъртвите. Вие просто не разбирате това. Бог може да направи това и ще го направи.

И днес положението е същото. Днес има хора, които се заблуждават поради това, че не познават писанията, но има и хора, които се заблуждават поради това, че не познават Божията сила – това също е източник на заблуда. Защото както казва апостол Павел:

1 Коринтяни 4:20. Божието царство не е в думи, а в сила.

Така че нещата трябва да са свързани.

И Бог сътвори небето и цялото ангелско войнство с Божието слово и със Святия Дух.

Можете да го видите в Псалм 33:6 как Бог създаде небесата и как създаде цялото им войнство – небесата, със словото, цялото войнство с дъха на устата Си. Така че Святият Дух не трябва да се пренебрегва, голяма грешка е. Аз Го бях пренебрегнал, но когато разбрах за Него, от този момент Го пожелах.

        И аз работех в банката тогава. През обедната почивка ходих в книжарница CLC и там имаше библиотека. В библиотеката, за да влизаш вътре и да вземаш книги да четеш си имаше един регистър, аз бях номер десет. Който познава CLC може да пита, бях номер десет, защото първите девет номера бяха запазени за хората от екипа. Аз бях първи номер от всички, които не са от екипа. Ходех да чета книгите, ходех да купувам книги отдолу и ходех да чета книгите горе през обедната ми почивка от банката. И не само това, но аз имах нужда от място, където да се моля и понеже нямаше много хора, които да ходят в библиотеката /това може би не го знаят тези, които са CLC, защото те си работят хората долу/, но аз се качвах горе и използвах времето да се моля. Използвах времето да търся Бога. В същото време си взимах някоя книжка да чета. И един ден попаднах на една книга, която се казваше „Дарбите на Святия Дух”. Викам: „Точно това ми трябва, точно това ми трябва.” Отворих книгата да чета и вътре пишеше „не всички дарби, които са записани в Новия Завет са за днешната църква”. И аз като го прочетох това, но аз не знаех, не разбирах, като го прочетох това изведнъж изтръпнах. Казах: „Господи, не. Не го вярвам това. Не го вярвам това. Отхвърлям го това”. Махнах я тази книга, не исках изобщо да я видя. Нямаше кой да дойде да ми каже: „Брат ми, това е правилното, това е погрешното. Аз просто в духа си разбрах, че това е лъжа. След това попаднах долу на едни нови книги, които излязоха. Бяхме с моя брат Иван. Книгата на Кетрин Кулман „Велик капитан се става в бурни морета и дълбоки води”. И отзад пишеше, и когато го прочетохме и двамата се разплакахме с него. Кетрин Кулман пише отзад на книгата: „Най-великият Учител, Който някой някога е имал, това е Святият Дух. Аз ще му бъда вярна докрай”. И ние четяхме и плачехме, четяхме и плачехме. Той работеше близо до банката, имаше златарско магазинче и можете да го питате, ако някой иска да се увери дали е така. И ние се събирахме заедно, обядвахме заедно с него и си говорехме за Святия Дух. Докато се хранехме плачехме, докато се хранехме хвалехме Бога, молихме се. Това беше едно невероятно време. Ние се събирахме с него да говорим само за Господа, само за Господа. Нямаше нищо друго, нищо друго, нищо друго, което да сме говорили. Можете да го питате този човек, за нищо друго не сме говорили, освен за Господа.

     В същото време бяхме в тази верига от домашни църкви. Един ден ни извика главният пастир от тази верига от домашни църкви и с един от братята вървяхме, и той вика: „Чудя се за какво ли ще говори той”.  И аз веднага отговорих, без да знам казах „за вярата”. И той наистина точно за вярата говори. Обаче аз бях шокиран, хора. Искам това нещо да ви го кажа. Аз идвах от време на общение със Святия Дух, на приближаване до Бога, бях пълен със Святия Дух, бях пълен с вяра и отивам на това събиране. Аз отивам пълен с вяра, проповедникът говори за вяра и аз си тръгнах без вяра. Тръгнах си без вяра и казах: „Господи, Боже, какво стана? Аз не мога да го схвана това”. Отивам пълен с вяра, проповедникът говори за вяра и аз си тръгвам без вяра. Какво беше това? Каква беше тази проповед? И ще ви кажа с две думи каква беше проповедта. Не ми е целта да говоря против тази група, разберете ме. Обаче, за да ви обясня моите преживявания трябва да мина през това. В общи линии това, което той говореше, беше следното, с един малко отчаян тон говореше. Положението е следното – човек като повярва отначало вярата му е жива, Господ го вижда жив и т.н., обаче с течение на времето, понеже не виждаме и постепенно започваме да изгубваме вярата си, имаме нужда да видим нещо. И какво е това, което трябва да видим – ами, ще издигнем един олтар и ще се молим, обърнати към олтара и олтарът ще е символ на Божието присъствие. Самото това нещо с олтара не ме смути, даже аз го възприех. Казах си даже и аз вкъщи ще помажа едно олтарче и т.н. Изобщо не се смутих от това, мен това не ме притесни изобщо. Обаче това, което ме притесни, беше духът на отчаяние, че трябва да сложиш нещо, което непременно да го виждаш, за да можеш да се поклониш на Бога. И аз мина може би известно време, не знам, и на едно събиране им казах: „Братя, ние нямаме нужда от плътски бастун, за да се покланяме на живия Бог. Ако Святият Дух е между нас, ако дарбите на Святия Дух функционират, ние нямаме нужда от такива плътски бастуни”. Разбира се, обърнаха се срещу мене, ние всички сме единни, единодушни, ти не. Както и да е, просто те тръгнаха в една грешна посока и тия, които знаят за това, те знаят за какво става въпрос. Но аз вярвам, че Господ ме докосна със Святия Си Дух тогава, за да мога да направя разликата. Тези служители казваха: „Недей да слушаш Бени Хин, недей да слушаш Кетрин Кулман, недей да слушаш Рейнхард Бонке, защото това са антихристи”. Обаче, аз вече бях преживял присъствието на Святия Дух. Какви са не знам, обаче знам едно нещо – Господ използва тези инструменти, за да ме докосне, да ме съживи, да ми промени живота и да ми промени служението – това е, което се получи. Така че аз не мога да кажа такова нещо. Може да има в живота им някои неща, които да не са наред и сигурно има, защото пишат и т.н. Но пък като имам предвид какви неща за мен се пишат, аз вече започвам дълбоко да се съмнявам за тия неща, които се пишат за тях да ви кажа. Защото аз си знам живота и когато някой застане и ми каже: „Ти това, ти онова”, а то го няма в живота ми и всички го повярват, примерно, или една част от хората го повярват. След като с мен се случи това, няма ли и с други служители да се случи същото нещо. Да, може някой да не ми вярва, обаче аз си знам състоянието, така че мен никой не може да ме накара да вярвам в лъжи и в клевети.

Вече бях докоснат и променен от Господа и аз трябваше да взема едно решение – дали ще се подчиня на мъртва формална религия, защото те казваха не само съдържанието има значение, а и формата и започнаха да наблягат на формата.

Обаче, искам да ви кажа нещо. По това време Иван, понеже беше нов християнин, млад християнин, аз започнах да изпитвам тези атаки върху себе си, но на него нищо не му казах, защото не исках да го разочаровам. Виках: „Този човек да не отпадне от вярата заради моите преживявания.” Затова го оставих и нищо не му казах и той започна да ходи в една от другите групи. Но един ден, както си обядвах в банката в стола, Иван пристигна при мене и каза: „Пламене, трябва да говоря с тебе”. Викам: „Какво има да говориш толкова спешно?” Да дойде тука и вика: „Много съм разтревожен. В сряда имаше домашна група, говориха за важността на формата и всички казаха, че имало много голяма благодат, а аз направо се смазах, не знаех каква беше тази благодат. Аз ли не съм наред или тия хора не са наред. Не мога да разбера, Пламене, разбери ме”. Аз му казах: „Иване, не исках да ти го казвам, обаче наистина това не е наред и не знам какво да правим с тебе”. И почнахме да се молим, почнахме и продължихме, разбира се да си общуваме с Господа и т.н.  И в един момент се наложи да напуснем. Разбира се, имаше клетви срещу нас, имаше сънища, видения как падаме и умираме и какви ли не неща нямаше. Опитваха се жена ми да я привлекат, да й кажат, че трябва да се разведе с мене, защото аз съм така и така. Колко атаки са минали, приятели, бедна ви е фантазията! По телефона: „Ти имаш право да го оставиш. Имаш право да го оставиш, защото той не се движи, както трябва”. Никой няма право да разрушава семейство. Това го правят в момента мормоните. Никой няма право да разрушава семейство,

Това, което Бог е съчетал, човек няма право да го разлъчва, казва Библията.

И тогава, когато се бяхме събрали с Иван на едно събиране и Иван си беше купил един гроздов сок и аз викам: „Иване, изобщо не знаят за какво става въпрос”. Аз вече треперех направо на тая среща. И като започнаха едни обвинения и Иван, той скоро е излязъл от света, той щеше да скочи да се бие човека. Викам: „Иване, недей!” Вика: „Откъде накъде така ще се държат с мене и така ще ме кълнат!” Той човекът забрави сока, забрави всичко. Кълняха ни, а на мен ми казаха: „Ти каква вина имаш, защото не само ти умираш, ами и той умира заедно с тебе”.

Искам да ви кажа, сигурно някои са минавали през такива неща. Не съм го казвал досега, но понякога християни или хора, които се наричат християни могат да бъдат по-жестоки от онези отвън. Спомнете си за инквизицията. Светът не е измислил инквизицията, инквизицията са я измислили фанатиците. Милиони хора са били избити мъченически, милиони християни са били обвинени за магьосници. Така че ние започнахме с Иван нов живот в свобода. И аз, когато излязох оттам казах: „Край, не ща да ходя на никаква църква”. Имах приятел Левчо от Божия църква. Той вика: „Ела брат, ела в Божия църква”. Викам: „Лев, извинявай, не ти ща църквата, не ви ща църквите. Искам да си стоя вкъщи.” И всичкото време си прекарвах в молитвата и словото, това ми беше. Не ви казвам така да правите. Казвам ви какво аз направих, това беше вече 96-та. Молитва, затварям се в килера, казвам: „Мими, затвори вратата. Децата да не идват тука да ме безпокоят” и аз се моля в килера. И тя миризмата идва от кухнята, аз просто съм се затворил вътре, молитва и това е. Обаче се срещнах с един много сериозен проблем. Колкото повече се молих, толкова повече огънят в мен се засилваше и толкова повече желанието ми да проповядвам словото се засилваше. Аз станах като ураган. Просто трябва на някого да го кажа. Слагам децата да седнат, Мими да седне, Иван като дойде и той да седне и аз проповядвам на всичките словото. И вече хората се видяха в чудо: „Бе Пламене, какво да правим с тебе, молим ти се.” Това беше един период от време, докато Бог отвори вратата да се започне служението в квартал Факултета.

Но аз искам да кажа и да кажа на всички ония, които злоупотребяват с думата финанси. Аз бях в банката и печелих много добре до такава степен, че доведоха в дома ни едно момиченце – циганче, изглежда беше бременно. Докараха го вкъщи, евангелизирахме го, кръстихме го във ваната и ни го оставиха на нас. И ние с Мими какво да правим. Отидохме на центъра на улица „Кирил и Методи“ 24, една къща с дворче. Наех я под наем, сложихме това момиче там, защото майка й я беше изгонила. Записах я на училище, проповядвах й словото, давахме й пари, хранехме я. Просто не знаехме какво да правим. Не знам колко месеца продължи това нещо, докато те се оправят с майката и след това я изпратихме обратно да си ходи при майка си. Обаче, аз имах достатъчно парични средства като работех в банка. 97-ма година напуснах банката и отидох в циганската махала, без да има зад мене мисионерска организация да ме изпраща, без да има някой пари да ми дава. Отидох и започнах църква в квартала. И сега в момента тази църква се пастирува от пастор Илия Панов, вие го знаете това нещо, тази църква продължава да съществува.

Но какво искам да ви кажа с това нещо. Отидох да газя калта и си спомням, че с автобуса пътувах, жена ми с малките деца през махалата. Хората казваха „Внимавайте с кучетата”. Нито едно куче не ни е ухапало, слава на Бога. С много мили хора се запознахме. Искам да ви кажа, газех калта и отивах на служба и викам: „Боже, къде дойдох! Боже, Господи, къде дойдох!” Обаче, вярвах едно слово,

който смирява себе си, ще бъде възвишен.

и продължавах. Не можеш да кажеш, че съм отишъл там, излизайки от банката заради някаква полза. Нямаше нито видео, нито сме записвали аудио какви чудеса са ставали, какви изцеления Господ правеше. Нямаше такива неща. Да, но ходихме и платихме цената. Моята съпруга е обучавала по сто деца. На детските събирания идваха, тя всеки път прегракваше след това. И не е отишла, защото някой й плаща нещо. Така че има хора, които говорят, обаче знаете ли, много интересно. Една книга има за Смит Уигълсуърд,  предговорът беше много интересен. Човекът, който пише предговора, казва: „Много бяха критиците на Смит Уигълсуърд, но днес никой не ги помни.” Много бяха критиците на  Смит Уигълсуърд, но днес никой не ги помни. Тези, които не правят нищо, те критикуват тези, които правят нещо и то не, че тези, които правят нещо, правят нещо, а то е благодатта на Бога, която прави нещо. Обаче, въпросът е дали ще се предадеш на Божията благодат да те използва да правиш нещо. Така че, ние започнахме тази работа във Факултета, която продължи 9 години, преди да заминем за Испания. И там за първи път не само се усети присъствието на Святия Дух, но за първи път Господ започна да върши освобождения и изцеления. И ще ви кажа как започна. Аз четях книги, четях Кетрин Кулман, четях други служители и виждах Божията сила, която действа и казвах: „Господи, кога ще подейства Твоята сила в моето служение? Кога ще стане това? Аз го искам, но как да стане? Не знам откъде да тръгна. Какво да направя, нямам представа”. И стигнах един момент, тогава се събирахме в дома на сестра Яшарка. Там се събирахме преди още да построим църквата, която е в дома на брат Илия. И като се събирахме там, аз си казах: „Добре, добре. Къде се намира силата на Бога?” Библията говори, че ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето. И започнах да правя поучения, направих мисля, че около 9 поучения за кръвта на Исус Христос. Различни аспекти от действието на кръвта на Исус, 9 пъти проповядвах. И вече някъде последните поучения като проповядвах и свърши поучението, казах: „Нека сега да се помолим”. И като започнахме да се молим, слезе силата на Святия Дух и една жена падна на земята и започна да рита и да крещи. И аз казах: „Какво й става на тази жена тука?” Аз бях изненадан от това, което става. Какво става, какво става?” Те казаха: „Тя е епилептичка.” И тогава започнахме за първи път в живота ми на практика. Аз казах: „В името на Исус, дух на епилепсия, излез от нея!” И се молихме около пет минути и тя се успокои. След това тази жена нямаше епилепсия, приключи с епилепсията. Това беше първият случай, това беше 1998 г., февруари месец, помня го. Това беше началото, когато Божията сила дойде на нашите служби. Не само усещахме присъствието, но имаше и силата, защото преди това на службите се усещаше присъствието на Святия Дух. Аз общувах с Него, търсех Го, но някак си беше като усещане. Хората казваха: „Голяма благодат има, голяма благодат има”, обаче нищо не ставаше. Но тогава за първи път нещо стана. След това на следващата служба, трябваше да се молим за кръщение на Святия Дух на някаква жена и също стана нещо с нея. И в един момент се оказа, че като полагаме ръце на нея, преди да бъде кръстена със Святия Дух, започна нечист дух да се проявява, който, като го изгонихме, тя прие кръщение със Святия Дух. И така служба след служба, тези неща започнаха да се засилват. Помислете 8-9 години, не от съвсем началото. Ние започнахме църквата някъде на 7 или 8 септември 1997 г. – седми или осми септември. Божията сила дойде на службите ни февруари 98-ма година, значи половин година не се беше случило нищо. Когато започнах да проповядвам за кръвта на Исус, тогава започна Божията сила. Тя не си е тръгвала оттогава. И оттогава започнаха да стават неща, много неща станаха. Спомням си идваха хора, доведоха жена от Монтана в много тежко състояние, сложиха я на пода. Трябваше да спра, помолихме се. Жената стана и направо си замина без изобщо да се обяснява. Направо стана и си замина за Монтана. Нищо не разбрахме, продължихме си поучението. Даже започнаха да я наричат църквата „Пирогов“, защото хората идваха и се изцеряваха. Знаете, особено при ромите, нямат средства да отидат на лекар, нямат средства за това, за онова. Как дойде Божията сила? Ето, така дойде Божията сила, но Божията сила е заключена в личността на Святия Дух. Аз вече копнеех да бъда с Него, с Неговото присъствие, да ходя с Него и внимавах да не Го наскърбявам. Докато работех в банката, сега ще ви кажа една тайна – докато работех в банката, години наред, откакто бях спрял да пуша и колежките ми /колежки имаше около мене/, те пушеха десет минути цигара, нали. И аз казвам: „Добре де, те могат да пушат. Аз през това време не мога ли да се моля? Не, аз пък ще се моля. Те ще пушат, аз ще се моля.” Но къде да се молиш? То около тебе светска атмосфера. Тогава реших: „Добрe, отивах в банята.” Затварях се вътре и стоях 10 минути и се молих на Бога, колкото една цигара време, аз се моля на Бога. Те отиват за цигара, аз отивам на молитва. Идва обедната почивка или отивах в CLC, или започнах да ходя, имаше една православна църква на булевард „Ленин”, точно срещу външнотърговска банка. Те сега я наричат „Булбанк”, а църквата – „Света София”. Значи, влизах вътре и вътре има пейки. Аз сядам на най-вътрешната пейка, на най-спокойното място и започвах да си се моля на Бога. Казвах си: „Поне тука никой не може да ме упрекне, че се моля.” Сядам си и се моля, макар че ми беше странно. Какво е странно? Нали затова е казано: „Домът Ми ще се нарече дом на молитва”. Какво е странно, че се моля? Ставам и се моля, и на езици се моля. Молих си и чувах от време на време попа примерно пее, опява за смърт или опява за родено бебе. Така пееше и аз даже понякога чувах пасажите, които използват на църковнославянски език. И не знам хората какво разбират, но аз горе-долу разбирах за какво става въпрос. Използвах времето, обедната почивка да ходя да се моля в църквата „Света София”. Там ходех да се моля или в CLC. Използвах времето, изкупвах времето. Защо? Защото не исках да се разделям със Святия Дух. Той ми е бил и Той ми е и днес най-скъпоценната личност.

Искам да ви кажа нещо, Той е най-скъпоценната личност, която имаме в нашия живот тук на земята. Защото Бог Отец е на небесата, Исус Христос от дясната Му страна, но Святият Дух е в нас, с нас.  Така че нека да развием тези взаимоотношения с Него, защото тези взаимоотношения, които развиеш с Него, никога няма да съжаляваш за това. Никога няма да съжаляваш, но трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме към Него и как се отнасяме към братята и сестрите, защото Той се наскърбява.

Ако видите в Ефесяни 4:30,31, Той казва:

Не наскърбявайте Святия Дух, с Който сте запечатани до деня на изкуплението.

И след това започва да говори какво да не правим на братята и сестрите

да отхвърлим всяка злоба, всяка лукавщина, всяко огорчение, всяка непростителност, всичко това да отхвърлим.

 Тоест, тия неща, когато ние помежду си се дърпаме, ние Го наскърбяваме Него, защото Той ни обича всичките.

Можах просто да ви споделя. Разбира се, аз знам, че ще има хора, които ще използват това, което споделих от сърцето си, за да се опитат да ме ударят, да изтеглят информация, с която да се опитат да ме ударят, обаче аз не го казах с такава цел. Аз исках да ви покажа да видите сърцето ми, да разберете. За мене най-важната личност на тази земя е Святият Дух, защото Той е представителят на Отца и на Сина. Той е дарът на Отца и Той е обещанието на Отца. Той е нашият помощник, Той е нашият параклетос, Той е нашият учител. Той е всичко, което имаме тука, всичко.

Даже в Лука 11-та глава Исус казва: „Ако детето ти поиска това, това, това, няма ли да му дадеш каквото ти поиска? Или ще му дадеш змия, или ще му дадеш скорпион?” Какво ще му дадеш? И Той казва:

Колко повече тогава вашият небесен Отец ще даде какво – Святия Дух на тези, които искат от Него.

Ето го Святия Дух. Него ще даде, от Него се нуждаем.

Бог да ви благослови.

Амин!

Срещата ми със Святия Дух 2

Интернет предаване с пастор Пламен Петров 14.02.2013г.

http://www.ustream.tv/recorded/29284178

 

Исус Христос казва в Йоан 7:37:

Ако някой от вас е жаден

        Имаш ли в себе си тази жажда? Аз искам да ви кажа – ходя по улицата, говоря с хората – а те спят. Правя различни неща, храня се, но вътре в мен изгаря тази жажда. Искам повече от Него. Не са ми достатъчни човешки приказки, не ми е достатъчно общуване с хората, не ме интересуват кой какво говори, мен ме интересува Той. Не е толкова трудно. Истинското християнство е ходене с Бога, както Енох ходеше с Бога. Не е толкова трудно, но е практично, не е толкова трудно като теология, но е истинско. Трябва да преминем отвъд интелектуалното християнство, да влезнем в духовното и практичното християнство. Защото Исус им каза:

Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите и на книжниците, не можете да влезнете в Божието царство.

        Божието царство е небесното царство, но Божието царство е небесното царство на земята. Така да го кажа – Божието царство е небесното царство дошло на земята сред нас, защото Исус казва:

ето, то е сред вас и то е във вас.

        И нашата правда, ако не надмине правдата на книжниците и фарисеите, които са само умствено християни, но сърцето им не е променено, сърцето им не е моделирано от Бога, не можете да влезнете в Божието царство.

        Нека да обърнем внимание какво е Божието царство според:

Римляни 14:17 Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух.

 

1 Коринтяни 4:20  То е сила, правда, мир, радост, сила в Святия Дух.

Не можеш да влезеш в това, не можеш да влезеш в Духа, не можеш да влезеш в силата, ако се облягаш само на ритуалното. Трябва да предадеш сърцето си.

Йоан 7:37 Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене…

Жажда преди да идеш при Него. Не става с умствено отиване при Него. Той каза „ако си жаден”. Ако е жаден човек и ходи в пустинята под палещото слънце, готов е да даде всичко за чаша вода. Който е жаден, е готов да даде всичко за чаша вода. Ако си жаден, казва Господ, ела при Мен да пиеш, защото Аз съм изворът на живота.

Ако някой вярва в Мене, от утробата му тогава ще потекат реките от жива вода.

Първо пиеш, после тече. Първо пиеш, после даваш, първо приемаш, после даваш. Как можеш да дадеш нещо, ако го нямаш? И всичко е скрито, всичките съкровища на премъдростта и знанието са скрити в Исуса Христа, се казва в Библията. Но как ще дойдеш? Нека да ви прочета един стих, който се намира във 2 Коринтяни 13:14. Това са скъпоценни стихове за мене. Тези стихове за мен означават много. Те са святи, те са свещени, те са скъпоценни.

2 Коринтяни 13:14 Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.

Тука имаме Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Виждате ли Троицата? Целта е любовта на Бога Отца да бъде с нас. Но как да дойдем при Бога Отца? Исус каза в:

Йоан 14:6 Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене.

Затова много хора не получават любовта на Отца, защото не познават пътя, който е Исус. Така че любовта на Бога Отца е в нашия живот чрез пътя Исус. И затова се казва: „любовта на Бога Отца”. Благодарим на Бога, че има любов. Тази любов да дойде в нашия живот, в ежедневния ни живот, Неговата любов да дойде, имаме нужда. Но след това казва „благодатта на Господа Исуса”, тоест чрез благодатта на Господа Исуса идва любовта на Бога в нашия живот. Имаме нужда от благодат, тоест без Исус любовта не може да дойде в живота ни, но тогава продължава, не спира дотук. Някои спират до тук и затова любовта на Бога Отца не е дошла в живота ви и като не е дошла любовта на Бога Отца в живота им, те нямат любов, не получават любов и не дават любов. Най-опасните хора могат да бъдат наранените хора. Ние трябва да ги обичаме, но трябва да внимаваме, защото наранените нараняват най-много. И за да можем да получим любовта имаме нужда от Христа, но освен това казва:

и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.

Какво казва Римляните:

любовта на Бога е излята в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух.

Тоест, как идва любовта до нас – чрез Господа Исуса и чрез Духа. И тя идва, любовта на Бога Отца идва чрез благодатта на Господа Исуса Христа и чрез общението ни със Святия Дух. Тоест, в общението ни със Святия Дух, любовта на Отца слиза в нашият живот. Който няма общението със Святия Дух, може да прекъсне тази верига. Във всичките ни взаимоотношения с Бога трябва да помним, че имаме взаимоотношения с Отца, Сина и Святия Дух. Отец е извора на живота, Синът Му е самият живот, а Святия Дух е Духът на живота или Духът, Който донася този живот. Защото Отец и Синът са на небесата, само Духът е на земята и Той е Този, Който донася живота до нас. Може доктрината ни да не го приема това нещо, обаче това е реално и в словото. И аз съветвам всеки един служител на Бога, всеки един, който мисли да служи на Бога, всеки един, който иска истински християнски живот, да разбере, че без присъствието и помазанието на Святия Дух не можем да направим нищо. Или като го говоря това не го казвам само като доктрина, защото, приятели, словото на Бога е реалност, словото на Бога е духовна реалност. Думите на Исус са повече от думи, думите на Исус са действие. Думите на Исус са както казва Евреи 4:12:

Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни. Пронизва /това е действие/ до разделяне /на какво/ духът и душата, ставите и мозъка. Дух , душа, стави, мозък, дух, душа и тяло – всичко е повлияно от словото, пронизва всичко това духът, душата, ставите, мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

 Виждате какво става с Божието слово, така че думите на Исус са активни думи, действени думи, думи на живот. И аз, ако наистина мога да подтикна някого да потърси. Някои хора ме упрекват за освободителното служение. Хора, искам да разберете едно нещо – освободителното служение не ми е и никога няма да бъде център на живота ми. Центърът на живота ми се върти около Господ. Господ е сила моя, Господ е център на живота ми, аз Него искам. А когато Той е в живота ти, тогава Той е Този, Който действа.

„Благодаря Ти, Господи Исусе. Алелуя. Благодаря Ти за твоята милост, благодаря Ти за Твоята благост.”

 И нека сега да се помолим заедно.

„Аз Те моля в името на Твоя Син Исус Христос, всяка една душа, която е жадна, да я напоиш. Моля Те, да се откриеш на искрените, на честните, на търсещите. Ти си казал:

Приближавайте се при Бога и Бог ще се приближава при вас.

Помогни ни да се приближаваме към Тебе и Ти се приближавай към нас. Обичаме Те, Господи, обичаме Те, Господи Исус! Благодарим Ти. И аз Те моля за нова среща, моля Те, Господи за ново приближаване, за ново посвещение, за ново предаване. Искам номер едно Господи в Твоето присъствие да живея, както е казал Давид в Псалом 27:4:

Едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся: да живея завинаги в дома Господен.

Искам Господи, да живея завинаги в Твоето присъствие. Научи ме да Те търся, научи ме да се приближавам при Тебе. Моля Те, Твоя Дух да бъде винаги в живота ми, Твоето помазание. Дай ми Твоето слово, Господи. Искам живото слово, искам помазаното слово, не просто да говоря, искам Господи да бъде Божие слово. Искам Божието евангелие и докато съм тука на тази земя да помогна на Твоите деца да дойдат по-близо до Тебе, да помогна на Твоите деца да Те опознаят по-добре, да Те обичат повече. Ако това успея, Господи, да направя, аз ще бъда щастлив, щастлив и радостен да мога да науча Твоите деца как да се приближават, как да Те опознават, как да общуват с Тебе, как да ходят с Тебе, как да Те обичат и как да се обичат помежду си. Моля те, няма никой толкова прекрасен като Тебе. Един ден ще видим лицето Ти, един ден ще видим лицето Ти. Моля Те, дай ни откровение, за да Те познаем, дай ни мъдрост, за да Те следваме. Нуждаем се от Тебе, скъпи Татко, небесни Татко. Нуждаем се от Тебе, скъпи Господи Исусе Христе. Благодаря Ти за всичко, което направи за нас. Благодаря Ти, че Ти даде своя живот, Своята кръв за нас – без това няма надежда, но сега има надежда и толкова Ти благодаря.         Благодаря Ти, небесни Татко за дара на Святия Дух, Когото Ти обеща. И аз искам да бъда изпълнен, изпълнен и преизпълнен с Неговото присъствие, защото Той е най-ценната личност за мен на тази земя. Най-ценното нещо и най-ценната личност на тази земя е Твоя Свят Дух. Искам Го с всяка клетка от своето същество. Искам Го и копнея за Него. Искам Неговото общуване, искам Неговото действие. Искам Господи, да живея в Твоето присъствие през всичките дни на моя живот. Моля Те, не ме лишавай от това. Обичам Те, обичам присъствието Ти и Те моля за ново съживление. Моля Те за ново общение. И сега Те моля, Господи да ми дадеш един сезон, в който аз и Ти, аз и Ти да бъдем във взаимоотношение, във връзка, в близост – духовна близост. Един сезон, в който да бъда едно с Теб. Един сезон, в който искам да вляза в това единство в Духа и Те моля, Ти да простираш ръката си. Не искам по плът да развивам нещата, искам Ти да простираш ръката Си и Ти да вършиш чудеса, знамения, велики дела, да ги вършиш чрез твоя Свят Дух. Онова, което си правил чрез Кетрин Кулман, тя дори не е полагала ръце на болните, просто е говорила и е споделяла за Тебе. Искам Господи, искам Господи навсякъде, където отида да нося Тебе със себе си. Хората да не виждат Пламен, да не виждат Пламен, а да виждат Тебе. Аз Те моля, Господи, не Пламен, а Исус Христос да бъде възвеличаван. Както каза Йоан Кръстител:

аз трябва да се смалявам, а Той трябва да се възвеличаваш.

Затова Те моля, никой да не вижда Пламен, но всеки да вижда Святия Дух, всеки да вижда Исус Христос от Назарет. Нуждаем се от Тебе, скъпи Исусе, нуждаем се от Твоето присъствие в живота си. Ето, както Енох ходи с Тебе 300 години, дай ми и аз да ходя с Тебе.”

Молете се, приятели. Аз както се моля и вие се молете така за себе си, то не е само молитва за мен. Молете се, защото Господ не гледа на лице, Той гледа на сърцето, така че няма значение как се наричаш, няма значение къде живееш, просто ако сърцето ти е жадно, извикай към Господа. Той ще те посети там, където си и ще промени живота ти.

„Аз Те моля, Господи, нека както Енох е ходил с Тебе, искам да ходя с Тебе, искам да ходя с Тебе. Искам да ходя, искам наистина Твоето присъствие, както е било в живота на Илия и Елисей да бъде в моя живот. Искам Господи, както Твоето присъствие е било в живота на апостолите, да бъде в моя живот и най-вече моят пример, най-великият пример – Божият Син и Човешкият Син, Исус Христос. Нека да се уповаваме на Него, Господи, да ходим като Него, както Той е ходил и както Ти на Него даде Духа без мярка, дай Го и на мен. Дай Го и на мен Духът без мярка. Святи Дух, ето аз винаги се връщам назад към 95-та година, когато Ти дойде без да те очаквам, когато Ти ме докосна, без да бях го заслужил с нищо, чиста благодат, чиста милост, Ти се смили над мене. Ти ме докосна, Ти ме промени, промени живота ми, промени служението ми. Всичко това, което става е просто нещо, което Ти направи, не съм го направил аз. Аз не мога, аз съм слаб човек, Ти направи всичкото. Святи Дух, аз Те моля за нова среща. Искам да имам огненият храст, искам да имам преживяването на огненият храст, искам да имам преживяването на срещата си с Тебе, защото няма по-прекрасна личност на тази земя от Теб. Моля Те, толкова е досадно в този свят, моля Те толкова страдание има на този свят, моля Те, толкова зло има на този свят, толкова омраза. Моля Те, имам нужда от Тебе, Ти си истинският единствен утешител, Ти си Духът на Отца, Ти Си Духът на любовта, Ти Си Този, Който толкова много ни обичаш. И аз Те моля, не се отделяй никога, никога не се отделяй от мен. Никога, каквото и да стане, моля Те пази ме да не съгрешавам, пази ме да не се отдалечавам от Тебе и никога, никога не се оттегляй от мене. Не искам да бъда като Самсон, който не знаеше, че силата го е напуснала, не искам да бъда Господи като Саул. Но искам Господи, искам Духът Ти да бъде завинаги с мен. Не ме отхвърляй от Твоето присъствие и не оттегляй от мене Святият Си Дух. Не оттегляй от мене Святия Си Дух, Духът на живота. Духни върху нас и съживи ни, духни върху нас в тези трудности и изпитания, в тези гонения и в тези реки, които ни заливат с мръсотия. Моля Те, както жената, Ти й приготви място в пустинята, където да се скрие от змея и от ръката му, която излизаше от устата му. Аз Те моля, Господи приготви ни място, където да ни скриеш от устата на змея. Приготви ни място, където да ни скриеш от реката на клеветите. Моля Те за твоята милост. Искам да раста в познание на Бога, научи ме на Богопознание. Искам Тебе да познавам, искам Тебе да познавам. Няма по-скъпоценна личност от Теб. Искам Тебе да познавам. Моля Те, отвори очите ми, помогни ми да се приближавам до Тебе. Помогни ми, научи ме, моля Те. Искам молитвата ми да придобие друг характер, искам да бъде по-истинска, по-дълбока, по-дълбоко общение с Тебе. Изучаването на словото да бъде по-дълбоко общение с Тебе, Твоето слово да се вселява богато в мен. Нека Твоето слово да ме изпълва, да бъде в мен и аз да бъда в словото Ти. Словото Ти в мен и аз в словото Ти. Аз се моля в името на Исус за Твоето скъпоценно и свято слово. Не ме лишавай от Твоето слово. Моля Те, не ме лишавай от него.

И Те моля едно нещо в служението ми, ако Ти искаш аз да продължавам да служа Господи, аз Те моля не просто да изнасям поучения. Има толкова много поучения по целият свят. Аз Те моля, не искам просто да говоря думи, но аз искам поученията да бъдат помазани поучения. Поученията да не бъдат просто думи, а да бъдат действия. Докато говоря както беше в Деяния на апостолите 10:34,

докато Петър още проповядваше, Святия Дух падна на всички онези, които слушаха словото.

Докато говоря, нека Святия Дух да действа. Искам както е в 4-та глава на Деяния на апостолите, където се казва:

Дай ми дързост да проповядвам Твоето слово. Докато Ти простираш ръката Си, да стават знамения, чудеса и изцеления в името на Твоя Свят Син Исус“.

Така че, докато проповядвам словото, Ти да простираш ръката Си. Не просто думи, но ръката Ти да е там. Не просто думи, но действието на Духа Ти да е там. Не просто думи, но помазанието Ти да е там, както е писано:

Не чрез сила, не чрез мощ, а чрез Духът Ми, казва Господ на силите.

Аз Те моля за това. И сега, Те моля нека святата Христова кръв да изчисти устните ми, нека да изчисти умът ми, съвестта ми, да изчисти сърцето ми и душата ми. Да изчисти тялото ми, кръвта на Исуса от всяка нечистота, всяка духовна, душевна, физическа, каквато и да е било нечистота. Искам да бъда бял, искам да бъда свят. Искам да бъда чист, очистен с кръвта на Твоя Син Исус Христос. Никакъв грях, нищо да не може да стои между мене и Тебе, но искам да бъда едно с Теб, ходещ в светлина, ходещ в истината, в името на Сина Ти Исус Христос. Искам Господи, да Ти кажа отсега и завинаги, че всичко, което правя в името на Исус Христос е за Твоята слава, не за моята, но за Твоята слава. Както е казано в Псалм 115:

не нам, не нам, а на Твоето име, отдай слава, Господи.

Не нам, не нам, а на Твоето име отдай слава, Господи. Така че, не нам, не нам, а на Твоето име отдаваме цялата слава, Господи, цялата слава и хвала. И аз осъзнавам, че това,  което е станало в живота ми и това, което е станало в служението ми не е заради моите способности, защото аз наистина съм слаб човек, аз наистина не съм способен човек и всеки, който ме познава го знае, но всичко това е заслуга на Святия Дух. И отдавам на Него цялата заслуга, отдавам на Святия Дух цялата слава. Отдавам на Господа Исуса цялата слава, отдавам на Бога Отца цялата слава, и Ти благодаря за това. И както съм бил зависим от Святия Дух в живота си, така продължавам да съм зависим и все по-зависим ставам. С възрастта все по зависим ставам от Тебе. Господи, без Теб не мога. Господи, без Теб не става. Моля Те, нека Твоя Дух да бъде моята сила, нека Твоя Свят Дух да бъде моята сила. Нека Твоя Свят Дух да бъде моят помощник завинаги през всичките дни на моят живот. Не искам служение в плътта, не искам служение в буквата, не искам човешко служение, искам само едно служение – служението на Святия Дух. Искам само едно служение и това е служението на Святия Дух. Никакво друго служение не искам. Плътски работи не искам, човешки работи не искам, искам служението на Святия Дух.

И ето, днес аз предавам себе си на Тебе. Ето, слагам на олтара себе си, слагам на олтара служението си, което е под атака, слагам го. Господи, днес го слагам на олтара пред Тебе, то е Твое. Ако Ти не искаш аз да Ти служа вече, вземи го, то е Твое. Така или иначе, то не е мое. Ако Ти не искаш никога повече да проповядвам словото, вземи го, ако Ти не искаш никога повече да се моля за болните, вземи го, ако Ти не искаш никога повече да изгоня демон в името на Исус, ето го, вземи го. Всичко е в ръката Ти  и туптенето на сърцето ми е в ръката Ти. Всичко е Твое, то не е мое. Това служение не е мое, то е Твое, аз Ти го давам.

Римляни 12:1,2:

Предавам тялото си в жива жертва,

предавам Ти служението си в жива жертва, предавам го. Искам да ми осигуриш Господи, да ми помогнеш, да ми осигуриш време, в което да оставям насаме с Тебе за новото начало, за това което Ти искаш. Не допустимата Божия воля, искам съвършената, съвършената Божия воля. Не искам да правя човешки неща, не искам Исмаиловци. Искам само онова, което е по обещание. Ако аз съм си го измислил, ако аз съм го направил, ето то е в Твоите ръце. Ако Ти не искаш, ето то е в Твоите ръце. Аз предавам днес, тази вечер предавам се. Искам от Тебе, Господи, Ти да ми покажеш знаци относно това, което Ти искаш, защото аз не искам да се доказвам. Искам Господи, наистина да ме използваш като инструмент Твоето царство да се установи в Твоята църква, народа Ти да бъде изцелен, болните да бъдат изцелени. Не да гледам постоянно как умират от рак. Пишат ни – моли се, моли се, този умира, онзи умира. Все някой умира и накрая вместо да се съюзим срещу духа на смъртта, който атакува християните и умират, ние се бием помежду си. А хората умират, не само физически, а и духовно умират. Пишат ми хора обладани, а така наречени християни ми пишат, че няма такова нещо като „обладан”. Хората живеят в ада, вързани от сатана, тормозени от демони, а те ми обясняват, че нямало такова нещо. Това, което искам е, да им помогна на хората наистина да бъдат щастливи и радостни в Господа. Радостта в Господа да бъде в тях, вярата, да бъдат здрави, да бъдат щастливи, да станат победоносни християни.

Господ иска да изцери църквата Си, която е много болна, приятели, много болна е в момента. Господ иска да изцерява, физически иска. Колко хора умират, колко хора страдат от болки! Има някои ми пишат парализирани по домовете си – как искам да отида и да кажа „стани и ходи“. Умират християни. Как ми се иска да можем да отидем и да ми кажем „стани”, както Исус го правеше. Но понякога ние нямаме милост. Ако човек е болен, вместо ние да отидем да му помогнем и да го изцелим, ние можем да го обвиним, че е грешник и да го наказваме – ти си страдаш заради греховете, защото не се покайваш. Може и така да е, но в крайна сметка трябва да имаме милост към хората, трябва да имаме любов към хората. Истинският служител, ако няма любов не е служител.

Аз искам да ви кажа какво се случи с мене 88-ма година, в дома на пастир Павел Игнатов. Не знам какво прави в момента, какво стана с него, но искам да ви кажа 88-ма година какво беше. В неговия дом за първи път видях християнска касета с видео и пуснаха Кетрин Кулман, и пуснаха Бени Хин. И до този момент хората ми казваха, че Библията е Божието слово, обаче аз не бях напълно сигурен. Казвах: „Вярно има мъдрост вътре, пише: Прави на другите, каквото искаш и те да ти правят” и т.н. Много хубави мъдрости казва Исус, ама не ми обяснявайте, че изцелява болни, гони демони, възкресява мъртвите – не го вярвах. Приятели, тогава, когато Го видях какви неща върши, че са и хора, не знам какви антихристи са, обаче аз за първи път разбрах, че Божието слово е истина като видях , че това, което го пише, го правят. Не само приказки, а реално присъствие и сила, което променя душата ти, променя и телата, както казва Кетрин Кулман – „Не може да стане чудо в тялото на човек, без да е станало чудо и в душата на човек”. Същият дух, който действа в тялото, действа и в душата. И тогава аз си казах – това е! Това е, което искам. Искам да намеря Божията сила. Искам тази Божия сила да се върне в църквата, защото тя е много немощна, църквата е много немощна. Имаше една песен, в което се пееше „капчици падат, но просим…”, а Исус обеща реки, не капчици, не потоци, а реки от жива вода да потекат от утробите ни – къде е това? Къде е това? По кой път върви църквата, дали вървим по правия път. Дали вървим по пътя на Духа или вървим по пътя на интелектуално християнство. Като гледам някои какви глупости пишат с извинение, какъв език държат, какви грозни думи излизат от устата им – това може ли да бъде Божият Дух, кажете ми! Може ли да бъде това Божият Дух? Това ли е християнството? Да сме грубияни, да се мразим, да се обиждаме? Не е ли християнството да се обичаме и да си помагаме?

        И така, тогава аз пожелах това нещо, вътрешно. 95-та година. Шест, седем години по-късно, Святият Дух наистина ме докосна и тогава започна промяната, тя стана тогава – 95-та година. Това, което вие виждате, колкото е, толкова, колкото съм позволил на Святия Дух да действа, толкова е, но това е резултат от това, което стана 95-та година в живота ми, срещата със Святия Дух. Той е Този, Който роди служението. Някои, които казват освобожденията, изцеленията и т.н., съмняват се, говорят против това – човек не може да го направи това. Това е Негова работа. Ние сме просто инструменти, не човекът, а Духът.

Нека да ви кажа нещо. Много ми харесва тази историйка и ще свърша с това, защото виждам, че напредва времето, а съм направо очарован от това, че толкова хора все още стоят пред компютъра. Една история, която ме разтърси. Става въпрос за едно момче, което било съседче на един художник. И художникът рисувал картини и момчето гледало картините през оградата и много харесвало как рисува художника. Много харесвало как рисува този художник. Искало и то като порасне да стане такъв художник, възхищавал му се. Един ден, обаче художникът починал. Погребали го и тогава след погребението момченцето се осмелило, почукало на вратата на съседката и казало: „Извинявайте, госпожо, знам, че ви е много мъчно, че вашият съпруг си отиде, обаче имам една молба към вас. Можете ли да ми дадете четките, боичките и рамките на вашия съпруг, защото искам и аз да рисувам като него. Много ми хареса как рисува”. Тогава жената му дала всичко, което той поискал и той се прибрал в къщи. Сложило рамките, взело боичките, взело четките и започнало да рисува момченцето. Рисувало, рисувало, обаче нищо не излязло. Една картина, втора картина, трета картина, нищо не излязло. Разочаровано момченцето отишло при жената и казало: „Госпожо, това същите четки ли са, които вашият съпруг използваше?”  „Да, същите са.” „А, това същите бои ли са?”  „Същите са.” „Ами, това същите рамки ли са?” „Същите са.” „Защо тогава нищо не става? Не стават тия картини, които той правеше”. Тогава жената казала: „Слушай, моето момче. Това, от което се нуждаеш не са толкова четките, боичките и рамките. Това, от което се нуждаеш, е духът на художника. Имаш ли духа, всичко имаш”.

        И днес, искам да ви кажа – това, от което се нуждаем, за да служим на Господа не са хватките, не са принципите, не е теологията. Както наскоро един теолог ми писа такива оскърбителни думи, такива неща ми писа в имейла, удивих се. Ругаеше, ругаеше колко много езика знаел, десет езика знаел и т.н., всичко знае. Ами, като знаеш, направи го, брате! Обаче нямаш нужда от всичките ти науки. Това, от което имаш нужда, е Духът на Господа. Когато Духът дойде, тогава ще ти сложи наред и доктрината, тогава ще ти сложи наред и живота, защото ние имаме нужда от Неговия Дух. Някой може да каже „не”, аз  обаче на това държа. Разбира се, някои казват: „Това, което правиш не е вярно, това е лъжа и т.н.”  Това, ако ми го бяха казали преди 15 години, може би и да бях им повярвал. Може би казвам, защото аз въпреки това държах, но след тези 15 години, в които аз видях Божието действие или видях Божията сила толкова много пъти в много области, това, което мога да кажа е следното – никой не може да ми отнеме това, през което съм минал. Никой не може да ми отнеме опитностите, които съм имал и които имам, защото те са моя живот. Господ е поставил отпечатък на живота ми, Той е поставил отпечатък на служението ми и то не е човешко, то е Негово. И както днес го казвам, то е Негово. И днес много повече от всякога, аз се чувствам независим от служението.  Защото всичко това, което виждате,  всичко това, което чувате и четете не е Пламен, това е Святият Дух, Който е използвал една буца пръст. Това е всичко. Който упреква тази буца пръст, упреква Създателя и упреква Този, Който използва този глинен съд. Това е. Нищо не е мое, всичко е Негово. И ако Той каже: край – край. Аз нямам претенции да продължа да правя нещо, ако Той каже: край. Защо да го правя? Защо да бутам по плът? Помпането е от човека, обаче реките се леят от Бога. Помпането и бутането и ръчкането е от плътта на човека, но благодатта е дар небесен. Тя идва върху нас, без да я заслужаваме. Защо дойде? Защо Господи ми даваш – защото Той го дава просто. От Него идва и за Него е, това е. Но ако Той реши тия ръце да не ги използва вече, това е Негово решение. Ако Той реши тази уста да не я използва повече да поучава другите, ще я затворя. Ако Той реши, че не трябва да пътувам да служа, ще я затворя. Ако Той реши, че предаването по интернет не трябва да се прави, няма да го правя. Няма да правя нещо, което Той не иска.

        И за това ви казвам да се молим и да постим. Молете се и постете, защото аз не искам дори 99% Божията воля и 1% моята, искам 100% Неговата воля. Да мога да вляза на 100% в Неговата воля. Ако Неговата воля е да чистя и да лъскам нещо, ще го правя, ако Неговата воля е да правя бизнес вместо да служа, ще го правя. Да не мислите, че няма да ми е по-леко вместо постоянно някой да те обвинява и да те упреква за това, което правиш – ти просто си работиш и това е. Така че всичко е в Неговата ръка. И аз искам да успокоя всичките противници за това нещо. Не държа на нищо, на нищо не държа. Единственото обаче, което няма да ви дам да ми го отнемете, няма в името на Исус, няма, това е Неговото присъствие. Това е, което искам не само в този живот, а и във вечността. Защото най-ценното нещо на земята е Святият Дух и най-ценното нещо на небето е Божието присъствие. Той е най-ценният. Той представлява всичко, всичко е в Него.

        Така че благодаря Ти, Господи. В Твоите ръце се предаваме. Ето, тази нощ предал съм всичко, ще лежа спокойно, ще спя спокойно. Нека всичките противници да спят спокойно. Не се безпокойте, не се страхувайте, не завиждайте. Няма за какво да завиждате. Аз се учудих като получих някои писма с такава жлъчна завист. Няма за какво да ми завиждате. За какво ми завиждаш, бе човек? Аз го нямам, то не е мое това нещо, разбери го. Как да ти обясня, че това, за което ми завиждаш не е мое. Ти завиждаш на Святия Бог. Това не е Пламен, на което ти завиждаш. Аз нищо не притежавам. В момента, в който Той се оттегли, аз съм си простичко човек и нищо нямам, нищичко нямам. Вие, хора, не знаете колко слаб човек съм аз! Ако някой ден седне да ви разказва моята съпруга за какво става въпрос. Ти знаеш ли, че аз като стана не мога да си намеря къде са ми чорапите. Не мога, не знам от къде да си намеря риза да се облека. Аз просто нищо не знам като отида в кухнята какво да взема. Не знам като изляза навън какво да направя. Честно ви казвам, не знаете до каква степен съм неоправен. Затова някои от враговете ми се подиграваха, че съм смотаняк. Да, и какво като се подиграват? Аз може да съм, но Святият Дух не е смотаняк и аз разчитам на Него. Спомням си имаше един брат казваше: „Ей, аз съм постоянен човек, не съм като тебе. Аз съм постоянен човек”, обаче той отпадна, защото разчиташе на това, че той е постоянен. Аз не мога да разчитам на себе си. Аз съм длъжен да разчитам на Него, иначе загивам.  Говоря ви истински неща, честно ви говоря. Така че всеки, който за нещо завижда, просто сте сбъркали адреса – завиждате на Господа. Разбира се, тези, които ми завиждат, няма да ми кажат, че ми завиждат. Те ще ми кажат: „Аз не ти завиждам”. Обаче, аз като ги чета тези писма, виждам духа на нещата. Вижте, с образование нещата не стават. С докосване от Бога стават нещата. Господ Исус не взе фарисеи, за да ги обучава. Той взе рибари, за да ги обучава. Защото фарисеите не можеш да ги научиш, те вече са се научили. Някои от вас толкова са се научили, че никой не може да ги научи, но Исус взе рибари, защото те така или иначе Го гледаха със зяпнала уста и не разбираха. Петър вика:

Само Ти имаш думи на вечен живот, при кого да отидем.

        Той вика: къде да ходим. Той не знае къде да отиде даже. Само Ти имаш думи на вечен живот. Това е положението. Трябват ни рибари днес. Фарисеите ги оставате, рибари трябва да търсим. Търсете рибари, намерете рибари и дайте да почнем да обучаваме рибарите, защото те ще ловят рибата. Другите само с книгите са занимават и теологията бистрят. Рибарите вършат работа. Те ловят риба. Ей, това е, което ни трябва. Сега това, което ти казвам ще кажеш – ами, сега за първи път ми идва в ума. Може да е от Святия Дух евентуално.

        И така, скъпи приятели, благодаря ви за вниманието за тази вечер. И аз вече с това нещо ще свърша. Този стих искам с него да завърша:

Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога Отца и общението на или със Святия Дух да бъде с всички вас, в името на Исус Христос.

        И аз очаквам, аз съм в очакване на Неговите чудеса.

        Скъпи приятели, идва нещо ново, идва нещо ново. Господ започва да прави нещо ново. Какво е точно не знам, но съм в очакване. Аз съм в очакване да видя онова, което е приготвил. Но имам само една вяра, че Бог е добър и това, което е приготвил е по-добро. То е новото вино. По-добро от това, което сме преживели досега. Подгответе се за хубавите неща, които Господ е приготвил в името на Исус Христос ви казвам. Бъдете благословени. Амин.

        Ето и Мими ви поздравява. Благодаря на Бога, че във всичките изпитания и трудности ние сме заедно. Ние сме едно и дявола не можа да ни раздели през всичките години въпреки че много пъти се е опитвал.

Бог да ви благослови!

Амин!

Advertisements