Свидетелството на Мариела

Здравейте, Бог да ръководи, закриля и благославя Служението и цялото ви семейство.

Това е моето свидетелство: Казвам се Мариела. Бях на работа и усетих как в основата на едната ми гърда нещо започваше да нараства и до края на работния ден стана голямо болезнено около 4 см възпаление. Споделих с близките си и разбира се първата реакция беше да потърся мнението на хирург. Продължих да ходя на работа в това състояние. Трябваше да реша какво да правя. Колкото и да мислех едно нещо в мен ме завладяваше. Аз нямах твърдата увереност, че трябва да отида на лекар и тогава дойде към мен глас в подкрепа на тази моя увереност – „Не бой се само вярвай“. Разбрах, че Господ знае за моето състояние. Насочих своята вяра, надежда, търпение и очакване за следващото водителство и то не закъсня. Беше събота, бях полегнала, за да си почина, защото болката непрестанно ту се засилваше, ту намаляваше, но големината на това възпаление оставаше. Тогава глас, който този път идваше някъде вътре в мен каза „Пост“. Не се поколебах нито за миг дори в това състояние. Малко по-късно същият глас допълни и „Господна трапеза“. Една вечер, когато си лягах, в главата ми част от думите на една песен: „Слава Алелуя, някой ме докосна.“ Това бе ръката Божия. Знаех, че Господ ще ме докосне и нещо ще се случи. Следваха дни на молитва и пост. Благодаря на моята майка, която ме подкрепяше с пост и заедно се молехме. Възпалението започна да намалява. Една сутрин се събудих с друга песен: „Изкупен, о, истина чудна. Спасен чрез кръвта на Христа.“ Тогава си спомних и едно тълкуване на езици, в което се казваше: „Не се взирай в проблемите, не се взирай в болестите, а се взирай в Мене, казва Господ.“ Трябваше да приема своето изкупление. Там на кръста Исус Христос умря вместо мен и болестите ми понесе. Последваха дни на верижен пост и молитва. Възпалението намаляваше. Остана малко като грахово зърно. Вярата в мен се увеличаваше.

В едно от Богослуженията по интернет в четвъртък разбрах, че в Ютуб има молитви за изцерение. Намерих ги и двете с майка ми започнахме да се молим с тях. По време на молитвата усетих, че от средата на това възпаление във всички посоки нещо се пукна, както при заря. След няколко дни всичко изчезна. Остана усещането за бодежи и остри стрели в тази област, но след време изчезнаха и те. Отче наш, който Си на небесата, благодаря за голямата Ти милост, за пролятата кръв на Господ Исус Христос, за Възкресението и за ръководството на Святия Ти Дух. Слава,Слава, Алелуя сега и през вечността.