Усъвършенстване на вярата

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 4 април 2013

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/30879149

 

        Да отворим на Исус Навиев 1:8. Искам да ви говоря за вярата. Трябва да имате предвид, че без вяра не само, че никой не може да угоди на Бога, ами без вяра никой не може да получи от Бога. Господ отговаря на вяра, не на нужда. Много хора мислят, че Господ отговаря на нужда. Да, Той иска да отговори на нуждата, но има нужда от вяра, за да отговори на нуждата, защото вярата е каналът, по който Божията благодат и сила протича към нас. Затова ние трябва да се върнем обратно към вярата. Може да трябва да се върнем няколко години назад към вярата. Може да трябва да се върнем поколения назад към вярата, защото интелекта и вярата са съвсем различни неща.

Искам това нещо да го разберете. Бог е дух, казва Библията. Ако искаме да вярваме в Бога, трябва да знаем, че Бог е дух. И вярата в Бога е дух, а не е плът. Вярата в Бога е дух, а не е интелект. Така че Бог е дух и до Него можеш да се докоснеш само чрез духовна вяра. И тази духовна вяра идва от духовния Бог, и тази духовна вяра идва от духовното слово. Исус казва в Йоан 6:63:

Моите думи дух са и живот са

        С други думи, вярата е дух. Бог е дух, словото Му е дух, то не е буква, не е плът. Всичко що се отнася до Бога е дух – Бог е дух, словото Му е дух, вярата, която получаваме, е дух. Това е различно от вярата и просто логиката. Вярата е различна от историята. Ние можем да четем Библията като история и да я разглеждаме като история, но това не е вяра. Вярата е съвсем друго. Вярата е нещо духовно, което не идва просто като информация в духа, то идва като дух в сърцето. И това е, от което ние имаме много нужда днес. Не интелектуалният багаж ще ти помогне, а вярата в сърцето ще ти помогне. Знаете какво се казва в Римляни 19:9,10 стих:

Със сърце човек вярва, не с ум, със сърце вярва и се оправдава

        Но трябва първо със сърце да вярва, не просто, както ние понякога караме хората – изповядай това и това, и ще се спасиш. Няма да стане. Преди изповедта, трябва да има вяра в това сърце. Просто да ги карате хората да изповядат, те не са новородени. И ние ги броим за новородени, но те не са трансформирани.

Как ще разбереш, че един човек е новороден? Ами в един дом като се роди някой, всеки разбира, че някой се е родил. Нещо става в този дом, той не е същият дом. Просто нещо се случва – има ред, има радост, има плач, има смях, нещо става. Не може човек да се новороди и нищо да не стане с него. Просто новороден, ама никаква промяна няма. Да знаете, че такъв човек не е новороден. Ние на думи казваме, че е новороден, но на дело не е, защото новорождението е духовно преживяване, събуждане духа на човека, възкресяване духа на човека. То е духовно преживяване, не е умствено приемане на някаква доктрина в ума, то не просто умствено съгласие с истината. Да, да, съгласен съм, брат. То не е умствено съгласие с истината, то е трансформиране на сърцето, нов дух и ново сърце, казва Господ ще му дам. Разбирате ли, нашето християнство отива на повърхностни неща.

Значи със сърце човек вярва и се оправдава, но с уста прави изповед и се спасява.

        Какво каза Исус Марк 11:23,24?

Имайте вяра в Бога, защото истина ви казвам, ако рече някой на тази планина вдигни се и се хвърли в морето, но не свършва дотук, казва и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че това което казва се случва, ще се сбъдне

        Тоест, Исус каза – не само трябва да кажеш на планината, ама колко пъти казваме на планините и те не мърдат, защото не това, което казваш на планината, ще я направи да мръдне, а това, което сърцето ти казва на планината. Ако в сърцето ти наистина има вяра, а не съмнение, планината ще се премести. Тя се мести първо в твоето сърце. Промяна идва винаги отвътре навън. Господ гледа на сърце, а не на лице. Първо в сърцето трябва да стане това.

И сега, тук в Исус Навиев 1:8, ние можем да видим какво е необходимо, за да може нашата вяра да се развие и да расте. Защото всеки човек получава от Бога това зърно на вярата в сърцето си. Семето на вярата в сърцето си. Тя е синаповото зрънце, мъничко и го получава в сърцето си. Едно време си събирах в чашка синапови зрънца и ги гледах.Беше прозрачна чашката, гледах ги и разсъждавах върху тях. И едното нещо, което открих е, че въпреки че синаповите зрънца стояха с години, никога плод не дадоха. Така че на някои хора вярата може никога плод да не даде като стои само в чашката. Трябва вярата да излезе от тази чашка и трябва да се посее. И сега трябва да видим как трябва да се посее, за да може да расте и да даде плод.

Смит Уидълсуърд го попитали – Брат Уидълсуърд, как успя наистина твоята вяра да порасне, че толкова възкресения да станат в служението ти, болни да се изцеляват? Как постигна това нещо? Така ли е било в началото. Той казва – не, не беше така. А как стана? И той казва така – в началото семе, после стрък, после клас и после – пълно зърно в класа. Дава я за пример, мисля че Марк 4 гл., където Исус говори тази притча. И после идват със сърпа да жънат. Какво им казва Той? Първо е семето, но какво трябва да се направи – да се посее. И след като се посее, пораства стръкче. След стръкчето класче, след това зърно в класа и тогава идва жътвата. Тогава идва резултата. Някой от нас просто си имат семенцето, но не го сеят. Трябва да се сее в сърцето това семе, за да може да има тези резултати.

Ето, сега 8-ми стих на Исус Навиев първата глава.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото  тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех

        Тука имаме едно обещание, което е условно, както много от обещанията са условни. Първата част е условието, а втората част е обещанието. Значи, напредък в пътя си и добър успех, както тука да напредваш в пътя си значи prosperity, просперитет, тази спорна дума и добър успех – good success. Ако искаме да имаме напредък и да имаме успех в живота си, в християнския живот, в семейния живот, в какъвто и да е било живот, тука ни е даден ключа как да напредваме и да успяваме. Ако си в застой, проблемът ти не е друг, а е проблем на вяра. Основният грях е неверието. Вижте какво казва Исус на Своите ученици, когато не можеха да изгонят демона. Той им каза – роде, невярващ и извратен. На какво се дължи това извращение днес по целия свят? Удивително е просто като гледам колко много извращения има – извратено мислене, извратени вкусове, извратен начин на живот. Дори като ги видиш хората, че целите са се вече татуирали, то това вече говори за извратеност отвътре, не външно. Защото не е нормално това просто, който го мисли за нормално, той вече си е извратил мисленето. Не че ще ги обвиняваме и осъждаме. Господ може да ги спаси всичките тези хора, да ги промени, но това са просто едни външни показатели, едни лампички, които светкат и казват – тука нещо не е наред. На какво се дължи това извращение, всяко едно извращение? На неверие – роде, невярващ и извратен. Неверието поражда извращенията. Но това всеобщо отпадане от вярата води до различни видове извращение. Ако ние се върнем към вярата, връщането към вярата ще донесе себеочистване, ще донесе святост и чистота, защото вярата носи със себе си това. Вие виждате защо няма любов – защото любовта и вярата работят заедно. За да обичаш трябва да имаш вяра, без вяра няма истинска любов. И ето тука има три стъпки, три прости стъпки, които са необходими, за да почнем да обновяваме вярата. Да започнем, защото това ще бъде последствие.

Вярата е първо синапово зърно, което е дар от Бога на всеки един човек. Идва Божието слово и го посява в сърцето ти. Тука вече от тебе зависи какво ще стане нататък. Когато е посято семето, то може да расте, но Исус казва, ако попадне в неподходяща почва, може да дойде дявола и да го клъвне. Може да бъде задушено, може да бъде заглушено. Четвъртата почва дава плод – добрата почва. И въпросът е какво трябва да направим. Всеки един от нас получава мярката вяра, синапово зърно в теб. Нека всеки един да каже – аз имам тая вяра. Аз имам синаповото зърно на вярата в мен. Няма нужда да се молиш – Господи, дай ми вяра, дай ми вяра. Вярата я имаш. Няма нужда да казваш – трябва ми вяра, трябва ми вяра – тя вече е в тебе. Въпросът е какво правиш с нея. И ето тука има стъпките, които ние трябва да използваме, за да може тая вяра да почне да расте и да даде плод. Знаете в Галатяни 5 глава се казва – плодът на вярност, обаче на други езици е вяра. Вярност и вяра, това е плод. Не може човек да има вяра в Бога, пък да не е верен. Ако имаш вяра в Бога, ще бъдеш верен на Бога и ще бъдеш верен и на вярващите.  Ако човек не е верен на Бога и не е верен на вярващите, той няма вяра. Вяра и вярност са тясно свързани. Който изневерява, няма вяра. Ето го, много просто. Няма вяра в смисъл не я е развил.

И тука се казват три неща. Първо, вярата да размишляваш върху нея денем и нощем. Да размишляваш върху словото денем и нощем. Тоест, словото на Бога да бъде в твоето сърце и да размишляваш. Не да мислите кой какво е написал във фейсбук, не да мислите кой какво казал в youtube или други подобни неща, които разрушават вярата, а мислете върху Божието слово. Размишлявайте върху Божието слово, защото размишлението върху Божието слово започва процеса на израстването на вярата.

Искам внимателно да го чуете това, защото това е ключ. Не просто заучаването наизуст на стиховете. Заучаването е добро донякъде, но то е в ума. Размишляването, преживянето на Божието слово, прави Божието слово да стане сок и да стане кръв в тебе, да стане плът в тебе. Ето това е, което започва да изгражда вярата в тебе. Когато ти размишляваш един стих, ето ще дам един пример със себе си, не че някой ще каже – тоя пък, виж на какъв се прави. Не искам това да направя, ако има нещо за слава, славата на Бога. Искам да ви кажа защо примерно като се молим за демони, домоните излизат, защо? Защо като се молим за болни, не казвам за всички, те се изцеляват, защо? Защото тия стихове, аз мога да ви кажа наизуст, няма нужда да ги чета.

Ето 1 Йоан 3:8, втората част:

Затова се яви Божият син да разруши /или да съсипе/ делата на дявола

        Мога да ви ги кажа на различни езици и знам за какво става въпрос. И съм размишлявал и го знам къде е.

Лука 10:19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди.

Марк 16:17,18. Тия знамения ще придружават повярвалите – в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат; ако изпият нещо смъртоносно, няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват

        И следващият стих какво казва:

Те излязоха и проповядваха навсякъде, а Господ им съдействаше като потвърждаваше словото чрез знаменията, които го придружаваха

        Ето го, после Йоан 4:4, какво казва:

По-велик е този, който е в нас, от оня, който е в света

        Откровение на Йоан 12:11:

Те го победиха /става въпрос за дявола, клеветника/ чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство, защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смъртта

     После можем да отидем в Исая 54:17:

Никакво оръжие скроено против тебе няма да успее и ти ще победиш /или отсъдиш на английски/ всеки език, който се повдигне на съд срещу тебе. Това е наследството на слугите Господни и правдата им е от Мене, казва Господ

      И така нататък. Можем да вземем стихове след стихове. Аз не се старая да ги запомня къде са. Те просто се втриват, те просто стават част от тебе, те започват да стават начин на мислене. И като някой ми каже, че това не може да стане, аз просто се удивлявам как може да го мисли това, защото това слово просто става плът в човека. И тогава като застанеш срещу нечистия дух, той вижда в духа, той вижда, че ти знаеш, че той знае, че той трябва да излезе. Разбираш ли за какво става въпрос? Тука не става въпрос – аз вярвам, аз вярвам, ама вътре сърцето ти подскача. Тук става въпрос, че ти знаеш, че знаеш, че знаеш, че това е така. И то се основава на словото, ама не като го прочетеш един път и после се чудиш къде беше, а като това слово стане част от теб. Както Исус казва:

Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да поискате и ще ви стане

     Това го казва в Йоан, 15-та глава 7,8 стих. Какво казва в Йоан 14:12? Казва:

Истина, истина ви казвам, не лъжа. Амин, амин ви казвам, който вярва в Мене

     Не да вярва някоя доктрина на някой, който му хрумнало нещо,

който вярва в Мене, делата които Аз върша и той ще ги върши и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца

      Който вярва в Мене, какво казва – Моите дела ще върши, а който не вярва в Мене, какво ще прави – няма да ги върши. Ето ви един показател –

тия знамения ще придружават повярвалите – в Мое име бесове ще изгонват

       Ама кои – вярващите, които не вярват не могат да го направят. Ама то вяра трябва в това. Ти не можеш да очакваш да го направиш, ако ти не приемеш словото на Бога за чиста монета, да го приемеш така, както го е казал. Ако имаш така да се каже религиозни очила, с предразсъдък гледаш на всичко и всичко го гледаш в исторически аспект – какво било, що било, историята, обстоятелствата. Остави тая работа! Хвани Божието слово. Какво казва Исус на фарисеите и на садукеите?

Не сте ли чели какво Бог ви говори на вас като казва Аз съм Бог, Авраамов, Исаков и Яковов?

       Бог на кого – как на нас ни говори, какво говори? Вижте Исус, Той говореше на Мойсей от къпината. Това е преди няколко хиляди години. 1500 години или там колко е преди Христос. 1500 години са минали, Ти на нас казваш, че ни говори? Той казва – това, което го говори на Мойсей, затова е записано, защото Бог го говори на вас, обаче те не го вярват. Той казва –

не сте ли никога чели, какво Бог ви говори като казва Аз съм Бог Авраамов, Исаковв и Яковов? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

        А те не вярваха във възкресението. Днес има мнозина не вярват във възкресенската сила на Святия Дух, обаче ние трябва да вярваме, приятели, в тази сила на Бога, която възкресява, изцелява, освобождава, защото има нужда. И ето, казвам ви, първата стъпка е това слово да се всели в сърцата ви, не само в умовете ви. Не само да цитираш. Чети си словото бавно, на глас, по такъв начин все едно не разбираш за какво става въпрос. Чети така като че ли очакваш заека да изскочи отнякъде, като че ли очакваш съкровище някъде да намериш. Така го чети словото, за да може духът на Бога да ти даде откровение върху това слово. Не да бъде интелектуално знание, а да бъде истинско духовно знание дошло чрез откровение от Святия Дух. Защото вярата представлява откровение от Святия Дух, не заучена папагалски дума. Исус каза:

Тия хора напразно ми се кланят, като проповядват човешки учения изучени папагалски

          Папагалите не разбират за какво става въпрос. Те ти го казват, могат да пеят по-хубаво от нас, могат да говорят по-хубаво от нас, обаче те не разбират за какво става въпрос. Въпросът е това слово да докосне сърцето ти. И това е първото нещо – да размишляваш върху словото денем и нощем. Вземи във всеки един свободен момент и занимай ума и сърцето си с това слово. Пребъдвай в словото и то да стане кръв, плът в теб. Това е първото нещо.

Второто нещо – тази книга на закона да не се отдалечава от сърцето ти. За да влезе в твоето сърце, то трябва да бъде говорено от твоята уста.

От преизпълването на сърцето говори устата

       И ето, така почват да местят планините. Ти казваш:

Що си планино велика, пред мен

        Както казва Смит Уигълсуърт – защо се чудите на тия чудеса, които стават в служението. Аз вътрешно съм хиляди пъти по-голям, отколкото външно. Не, че той е много велик. Той казва – тия чудеса, които са отвън, те са много по-големи вътре в мене.  Тия чудесата вече са в мен и дори това, което отвън го виждате, не е толкова голямо колкото това чудо вътре в мен. Така се променят нещата.

От сърцето са изворите на живота, казва Словото. Затова от всичко най-много пази сърцето си

       Както казваше този автор – много бяха критиците на Смит Уигълсуърт, но днес никой не ги помни, а него го помнят. И не само го помнят, ами той продължава да дава резултати в живота на хората. И ето и аз говоря за него, а никога не съм го виждам. Той е починал 47-ма година. Колко години станаха оттогава – повече от 60 години, откакто е починал Смит Уигълсуърт и продължаваме да се учим от примера на този Божий човек, който почти не е можел да чете. Обаче така е хванал Библията и е имало хора, които са казали – ама, на гръцки е така, ама на еврейски е така. Той е казал – едни четат на гръцки, други на еврейски, аз на Святия Дух. И даже някои са се учудвали, че той дава тълкувание на някои стихове, които са точно така на гръцки език в Новия Завет, без да го знае, просто Духа му го открива. Духът му дава най-точния превод. Но трябва да можеш да влезеш във връзка със Святия Дух. То не става иначе. Така че това слово трябва да дойде на устата. Не да говорим кой добър, кой лош, кой какъв е, а да започнем да говорим кой е Христос. Да започнем да говорим кои сме ние в Христос. Да започнем да говорим на планините за Него. Да започнем да заповядваме на дявола, да го гоним. Да започнем да говорим на Господа в молитва и във хвалението.  Ето, това нещо трябва да дойде на нашите устни – Неговото слово върху нашата уста върши чудеса. Словото в сърцето, словото в устата и накрая словото в делата. Казва какво – да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, в книгата. Тоест, да постъпваш – дела, не само приказки. Яков казва 2 глава, 26 стих:

Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва

        Това означава, че делата са духът на вярата. Представете си две тела – едното живо, другото мъртво. Външно са еднакви, обаче в едното има дух, в другото няма дух. Двама християни – външно са еднакви, но единият е жив, другият е мъртъв. Единият има активна вяра, действена вяра, истинска вяра, другият няма. Другият само има приказки на устата. Доктрини и приказки, но няма реалност, няма действителност, няма същественост, вещественост, както искаш го наречи. Тази вяра трябва да излезе от сърцето ти. Както казва Оръл Робъртс. Някой му казал – брат, аз имам много голяма вяра! Той му казал – ами, това ти е проблемът, че я имаш. Тая вяра трябва да излезе от тебе, тогава ще има резултат. Докато е само в тебе, няма резултат. Тоест, вярата трябва да излезе на устата ти, трябва да излезе на делата и тогава се местят планините и тогава стават чудесата, и тогава животът се променя. Докато казваш само – аз имам вяра, имам вяра, ама само казваш, че имаш вяра. Вярата не е приказка, не е дума, вярата е действие. Вярата е действие! Вижте в Библията едни разбиха покрива – ето ти вяра. Разрушителна вяра, ама вяра. Исус видя вярата им, не видя разбит покрив, Той видя вяра. Слава на Бога. Той не съжали постройките. Днес хората се покланят на сгради, а Той видя, че сградата се руши и като видя вярата им каза – прощават ти се греховете. Ама, чакай бе, той руши собственост? Ами, ние можем да го осъдим тоя човек, че руши къщата. Но Исус не видя разрушение, Той видя вяра. Съвсем по друг начин гледа на нещата. Хората тичат подир Него, нещо правят, нещо всеки прави, за да получи. Ето, слепият Вертимей викаше, викаше. Всички казват – млъкни, млъкни, той не се интересува, вика, докато спре Исус. Единственият, който спря Исус в Ерихон. Слепият спря Исус, всички виждащи не можаха да Го спрат. Защо не получаваха – ами, защото ей така Го оставят да си замине! И днес, Той е Господ някъде, стане някакво раздвижване, има все някъде богослужение. Вместо да дойдем всичките с вяра да получим, да кажем – Господи, няма да те оставим докато Ти не направиш нещо. Няма да те оставим докато ти не ни благословиш. Наистина дето се казва насила да влезем в Божието царство, да насилим вярата си. Те хората вместо това се съпротивляват, говорят, противопоставят се и се наричат Божии деца и се наричат Божии служители. Удивително е това. Така че виждате, че вярата включва в себе си действие. Да вършиш това, което вярва сърцето ти и да вършиш това, което говорят устата ти. Когато Исус изцеляваше хора, които са на носилка, дори не се молеше за тях, а каза – стани, първа задача, вдигни постелката си – втора задача и ходи – трета задача. Даде му на един човек, който нито една от тия задачи не може да направи, три задачи му даде на него. Стани, вдигни постелката си и си ходи вкъщи. Иска действие. Човек с ръка изсъхнала, Той каза – простри ръката си и ръката му се изцели. Човек със слепи очи го изпрати на два километра да си измие очите. Първо плю на земята, помаза му очите с кал и му каза – иди в къпалнята Силоам и си измий очите. И четох, че е била на два километра разстояние. Прати слепия човек на два километра да ходи. Защо е това? Ако има вяра ще иде, ако няма вяра, няма да иде. Слепият Вертимей, Той минава покрай него, но не се спря, не се спря. Защото Той вижда нуждата, но това не е достатъчно, трябва да види вярата. Вертимей каза  – кой минава, кой минава? Това е учителят, Исус, който изцелява болните. Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И почна да вика, да вика, докато не го спря. И дори тогава Исус не отиде при него, а каза – доведете го тука. Той хвърли дрехата си, хвърли стария си живот и отиде при Исус. И Исус го попита – какво искаш да ти сторя? Какво ме питаш, виждаш? Обаче, ти може да искаш пари. Има болни хора, които искат пари, а не искат изцеление. За съжаление, има и такива случаи, за да не изгубят пенсията. Защото после като отиде той да проси с очите си, със здрави очи, никой няма да му дава вече пари. Сега ти може да ходиш да работиш. Той си е направил сметката – аз предпочитам да работя и да си изкарвам пари, отколкото да прося и да съм сляп. Значи лиши се от пенсията си така да се каже. Хвърли си горната дреха, по която са го разпознавали, че е сляп и отиде. Исус каза – какво искаш, той каза – да прогледам, Господи. Исус каза – твоята вяра, ето това е, което се получава. Твоята вяра. Така че вярата в сърцето, вярата в устата, вярата в делата. Нека да го кажем – вярата в устата, вярата в делата. Три неща, не е толкова сложно. Не е сложно, просто е практично. И по този начин, Яков казва във втората глава, че

чрез делата се усъвършенства вярата.

        Значи, ето ти го растежа. Синаповото зърно започва да расте, става стръкче, става клас, дава зърно, узрява зърното и тогава идва жътвата. Тогава идват резултати, а това отнема време. Ако ти ежедневно развиваш твоята вяра, като поглъщаш Божието слово в себе си и го размишляваш, като говориш Божието слово и упражняваш на дело Божието слово, вярата ще започне да се развива в тебе и ще започне да расте и да расте. И все повече неща, които са били невъзможни, ще бъдат възможни за тебе, защото словото казва –

няма нищо невъзможно с Бога.

        То за Бога знаем, че няма невъзможно, обаче с Бога няма невъзможно. За мен и за Бога заедно, за теб и за Бога заедно няма невъзможно. Няма нищо невъзможно за този, който вярва в Бог. Но има невъзможни неща за този, който маловярва в Бога. Така че нашата вяра трябва да върви от маловерие към повече вяра и към повече вяра в Господа. Не като количество, а качеството на вярата. А вярата казва Божието слово е като злато, златна руда. Представи си, че твоята вяра прилича на златна руда. И минава в огъня на изпитание, в огъня на трудности, проблеми и изпитания. Като мине през огъня, рудата се разделя на две – става шлака и злато. И колкото повече минава през огъня, ти казваш – боли, боли, обаче през огъня като минава и ти се обучаваш в изпитанията на вярата, тогава шлаката ще се отдели, плътта на една страна и на друга страна ще се отдели чистото злато на вярата. Виждате вярата е по-скъпоценна от златото, но златото трябва да мине през огън и вярата трябва да мине през огън, за да се пречисти. Така че като дойдат огнените изпитни, да не се чудим защо става, както казва Яков 1 глава:

Не се чудете, братя мои, на огнената изпитня, която идва да ви опита, но радвайте се

        Нека да видя как го казва. Не е ли приятно да говорим за вярата, то е удоволствие.

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в различни изпитни /от 4 глава, 12 стих също пише за вярата/. Радвайте се, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост

        Златото става твърдо злато.

Оставете твърдостта да извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв остатък

        Тоест, вярата ви да се усъвършенства и да стане цяла без недостатък.

И подобен стих има в 1 Петрово 4 глава, 12 стих. Казва се:

Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която идва върху вас да ви опита, като че ви се случва нещо чудно, но радвайте се загдето имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного, когато се яви Неговата слава.

        Слава на Бога. Така че да не се чудим, а да се радваме на изпитанията, които идват срещу нас в името на Исус. И нека на всеки един от нас вярата да се усъвършенства и да расте в името на Исус Христос от Назарет.

Бог да ви благослови, приятели!

Амин!