Изграждане на вярата

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 2 май 2013г., Еквадор, Кито

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/32253749

        Нека отворим на Йоан 14:12.

Днес имам на сърце да говорим за вярата. Вярата се оказва нещо много важно. Живеем в едно време на голямо неверие и скептицизъм, дори в църквата хората не вярват. Много от тях не вярват, просто се наричат вярващи на думи, но на дело мнозина де факто са невярващи. Не знам, ако Исус се върне и влезе в някоя църква или апостол Павел какво ще каже като види какво се говори и какво се върши, защото в Деяния на апостолите 1:1 се говори за това, че:

Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко това, което Исус Христос започна да върши и да поучава

        Това е нещото, което той направи – написа поучение за делата на Христос. Не само дела, не само поучение, но словото и действието – изключително важно е. И от страна на Бога има много важни два фактора, които трябва да забележим. Първо, Бог ни е дал Святия Дух, от Който се нуждаем. Казва:

Лука 24:49 Стойте в града и чакайте докато се облечете със сила отгоре

        Той говори за Духът. Разбира се, също в Деяния на апостолитге 1:8 Той казва:

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух

        Бог много набляга на Своя Дух. Той набляга на това, че всеки един от нас трябва да се облече със сила. Святият Дух е сила. Разбирате ли? Така че днес една от атаките на врага срещу църквата е да я направи слаба и хилава, без присъствието на Святия Дух. Има вече излезли учения и вие ги знаете, които отхвърлят кръщението със Святия Дух, отхвърлят говоренето на езици и т.н., с цел да се отслаби църквата. Така че Бог изпраща Своя Дух и ние имаме нужда от Неговия Дух, да кооперираме с Него, да съдействаме с Него, защото без Него не можем да извършим нищо. От друга страна, Той ни изпраща Своето слово, както казва:

Псалм 107:20 Изпраща словото Си и ни изцелява, и ни освобождава от ямите, в които лежим

        Второто нещо е словото. На първо място словото, което Той изпрати е самият Исус, защото се казва:

Йоан 1:14 Словото стана плът и пребиваваше между нас

        Първо, Той изпрати словото Си, което стана плът и пребиваваше между нас – това е самият Христос. Но второто, което е, Той изпраща Своето писано слово към нас, това е писанието, това е Библията, от която ние всички се поучаваме и на която всички трябва да вярваме от наша страна. От Божия страна, Господ изпраща Духа Си и изпраща словото Си – две неща. Отец изпраща Духът, изпраща словото, което е Исус, но също словото е писанието. Обаче от друга страна важен е нашият отговор. Какъв е нашият отговор, това е много важно. Отговорът ни първо е вяра и на второ място е молитва. Отговорът на словото е вярата, отговорът на Духа е молитвата. Така че много е важно от наша страна ние да отговорим с вяра и с молитва на Божието слово и на Божия Дух. Не е въпроса само Господ да изпрати Духа Си и да изпрати словото Си. Въпросът е ние да реагираме по правилния начин чрез нашата вяра и нашата молитва. Това смятам, че има смисъл.

Затова отваряме на Йоан 14:12. Исус казва тука:

Истина, истина ви казвам /или амин, амин ви казвам, това е думата за истина/.

        Истина, истина ви казвам, два пъти, което означава, че това нещо е много важно. Когато Той казва – истина, истина ви казвам, да знаете, че нещото, което казва, е от изключителна важност. По принцип вие знаете Бог не може да лъже, човека лъже. Бог не може да лъже и всъщност, когато Той говори, говори истина. Но има места, където Той казва  – истина ви казвам. Това означава, че много важна истина, но когато каже – истина, истина ви казвам, това вече е изключително важна истина. Тука казва:

Йоан 14:12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които Аз върша и той ще ги върши

        Който вярва в Мене – ето, виждате ли реакцията ни? Нашата реакция на Неговото слово. Кое е Неговото слово? Самият Исус стана плът. Реакцията на Неговото писано слово каква трябва да бъде? Трябва да бъде от наша страна вяра, не колебания и съмнение.

Искам да ви кажа, братя и сестри, пазете се от фарисейския квас на лицемерие, пазете се от кваса на критицизъм, пазете се от кваса на неверие и съмнение. Пазете се. Словото Божие не е дадено, за да може да разколебаваме и правим хората да се съмняват, но Словото е дадено, за да се изпълваме с вяра. Така че Словото носи вяра. Казва се:

Вярата идва от слушане и слушането идва от Божието слово

        И ние трябва да реагираме с вяра на това слово, което се изпраща към нас. И Христос тук ни казва: който вярва, в какво, не в някаква доктрина човешка, а който вярва в Него. А знаете, че Христос и словото са едно – няма разлика. Затова е толкова важна Библията, защото чрез нея, ние познаваме Него. Библията е откровение за Самия Него. Той е писанието, Той е словото станало плът, а Библията – словото станало на книга. И така, трябва да се реагира с вяра, но тук Той казва:

Който вярва – в Кого? – в Мене, (който вярва в словото).

        Нашата вяра трябва да стигне в крайна сметка до дъното. Трябва да дойде до положение да вярваме на писанията, не какво хората говорят. Вижте, това е чисто писание тука. Можеш ли да се научиш да вярваш на писанията? Можеш ли да се научиш да вярваш на Него? Можеш ли? Ето: който вярва в Мене, който вярва в словото, който вярва в Христос, делата, които Христос върши, които Аз върша, казва Той и той ще ги върши. Тоест, вярата е канал, по който Неговата сила протича към нас и действа чрез нас. Колкото повече ние се движим във вяра, толкова повече можем да вършим от делата на Исус. Колкото повече ти се движиш във вяра, толкова повече от Неговите дела ще вършиш. Можете да видите в днешно време в сравнение с първата църква къде се намираме. Служители със силата на Бога са рядкост, поне по мои наблюдения. Много приказки има, но малко реалност, а тука Той казва, че:

Йоан 14:12 който вярва в Мене, ще върши Моите дела, даже казва и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца

        Защо ще вършим по-големи дела? Защо? Защото Той отива при Отец. Той, ако беше останал, можеше да върши много по-големи дела, но просто Той си замина при Отец. И като замина при Отец какво направи – изкупи ни, спаси ни, новороди ни и изпрати Духа Си при нас. Така че чрез Духа Му днес ние можем да вършим Неговите дела, чрез Божия Дух. Но Божият Дух действа чрез вяра. Духът ни е даден, но Той може да действа чрез нас чрез вяра. И Той казва делата, които Аз върша и вие можете да ги вършите, само ако вярвате. Ако не вярваме не можем. И знаете ли, мнозина, които не могат, които не вярват, не само не се задоволяват с това да не вярват, както фарисеите, но в същото време те искат да направят и другите да не вярват. Аз ви казвам, събирайте се с правилната компания, слушайте Божието слово и вярвайте  Божието слово, вярвайте на него. 13 стих казва:

Йоан 14:13 Какво и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина

        Каквото искате, казва, в Мое име. Какво можеш да поискаш? Тук аз вярвам, че Той говори за молитва на власт.

Искам да направим една разлика между нормалната молитва и молитвата на власт. Когато човек се моли с нормална молитва към Отец в името на Сина Му Исус, ти се обръщаш към Отец и искаш от Него Той да направи нещо или да ти даде нещо. Ти си в позицията на някой, който проси, който иска, и молиш Бога: „Боже, дай ми!” Това е молитва прошение. Даже, ако искаме да го кажем по друг начин – молитва просене. Ти идваш при Него и просиш – прошение: „Боже, дай…” Но тук, аз вярвам, че не се говори за този вид молитва, защото тука се казва: който вярва в Мене, той ще върши Моите дела. Тоест, тук се говори за вършене на дела, не за просене, а за вършене, а вършенето на делата Му става с вяра. Има време за молитва, има време за просене, има време за искане, но има време и за действие. И истината е, че Бог действа мощно чрез вяра. Както казва Смит Уидълсуърд – аз предпочитам да се моля една минута с вяра, отколкото цяла нощ без вяра. Идва време за действие. Ние трябва да можем да вършим, не само да се молим, но трябва да можем да вършим. Има молитва, има и вършене. Виждате ли какво казва? – който вярва в Мене, ще върши делата Ми.

По-нататък казва: каквото и да поискате в Мое име, Аз ще го сторя. Той казва: Аз ще го сторя. Как ще го стори? Той ще го стори чрез нас. Когато отидеш в Деяния на апостолите 3-та глава, апостол Петър с Йоан видяха един човек, който беше сакат и апостол Петър му каза:

Злато и сребро нямам да ти дам, но това, което имам ти давам

        И какво направи? Той не застана да се моли и да пости три дена, той просто влезе да действа с вяра. И каза:

В името на Исус Христос, стани и ходи.

        Вдигна го и той стана. Виждате ли, това е действие вече. Това е действие на вяра. Това не е просто молитва. И вярата идва от слушане и слушането от Божието слово. Идва време, когато ние да можем да пораснем във вярата. Трябва да можем да почнем да познаваме повече нашия Господ и повече да вършим Неговите дела.

Каквото и да искате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина

        И това носи слава. Като вдигнеш парализирания, това носи слава. Като прогледа слепия, това носи слава, като прочуе глухия – носи слава; като се спаси грешния, носи слава; като се освободи вързания – това носи слава на Отец чрез Сина.

14. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя

        И това вярвам, че първия вид молитва, за който говоря сега, това е молитвата с вяра. Даже, думата молитва не е много точна в този случай, защото ти просто взимаш и използваш името, което е над всяко друго име –Исус Христос. Взимаш името в устата си, взимаш името в сърцето си и с Неговото име и с вяра в Неговото име, вършиш тези дела. Много интересно го каза в Деяния на апостолите 3:16 апостол Петър, каза така за същия този човек, който беше изцелен:

На основание на вяра в името Му

        Имаш името, имаш вярата. Когато вярата е тука, името е тука, Духът действа.

На основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, който гледате и познавате

        Но кой имаше вяра в Неговото име? Не беше куцият човек, той не знаеше за какво става дума точно. В този случай вярата беше в Петър. Той имаше вяра в името

и в основа на вяра в Неговото име, Неговото име /на Христос/, укрепи този, когото гледате и познавате

Тази вяра, която е чрез Него, чрез словото, му даде пред всички вас това съвършено здраве

        И аз ще отида обратно на Йоан 16:23,24, където ще разгледаме отново много интересен пасаж, където се използва Неговото име. Но този път не става въпрос ти да действаш, а тука става въпрос ти да просиш и да получиш. Това е времето на получаване. Ти се молиш, за да получиш, а в другия случай – ти си го получил и отиваш и го даваш. Значи, има две страни – едната е получаване, другата е даване. Това са двете страни. Не може човек да даде, ако не е получил. Има получаване, има и даване. Сега ще видим страната с получаването.

Йоан 16:26 В оня ден ще искате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас

        Ще четем от 23 и 24 стихове:

И онзи ден, няма да ме питате за нищо

        Това означава – в онзи ден няма да ме питате за нищо, но означава също и – в онзи ден няма да ми искате нищо. Разбирате ли? Тоест, Христос казва – сега Аз съм с вас тука, вие Ме питате, вие искате от Мене, но в оня ден, няма да Ме питате, няма да искате от Мене, но ще искате и питате Отец, Който е на небесата. И казва:

Истина, истина ви казвам /отново два пъти/, ако поискате нещо от Отца

        Предишният случай беше – ние заповядваме в името на Исус така да се каже, ние използваме Неговото име и установяваме царството Му, установяваме господството Му, установяваме волята Му. Използваме името Му, заповядваме на болестта да си отиде, заповядваме на нечистия дух да си отиде. Това е позиция на власт, това е позиция на сила. В този случай обаче, ние не заповядваме, а ние искаме.Той казва:

Истина, истина ви казвам, каквото поискате от Отца, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Моето име

        Това е молитвата – ако поискате нещо в Отца. Това е молитва на прошение – искаш нещо да ти даде, Той ще ти го даде в Неговото име. Неговото име е така да се каже паролата, чрез която ние получаваме отговора на нашите молитви. Той казва – ако искате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Моето име.

Йоан 16:24. Досега нищо не сте искали в Моето име. Искайте и ще получите

        Ето го обещанието:

искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

        И като чета тия стихове си мисля – колко просто го е казал, колко мощно го е казал, и колко истинско го е казал Христос! Няма усложнения. Какво е необходимо? Необходимо е да се обърнеш към Отеца, Който е извора на живота, в молитва и да кажеш: „Отче…” Необходимо е да се обърнеш към извора на живота – Отец, необходимо е да използваш името на посредника между Бога и човека – Исус Христос. Необходимо е да използваш Неговото име и накрая е необходимо да се помолиш. Просто  е необходимо да се помолиш. И какво е необходимо да направиш – да вярваш, просто да вярваш. Какво да вярваш? Да вярваш в Него и да вярваш, че това, което искаш от Него, Той иска да ти го даде, може да ти го даде и ще ти го даде. Просто и ясно. В този случай в Йоан 14-та глава какво трябва да направиш? Трябва да вярваш в името на Христос и трябва да вярваш в думите, които говориш.

Аз ще ви дам един пример. Ако отидем в Марк 11:22,

Исус в отговор им каза – имайте вяра в Бога – първото нещо

        Имайте вяра – в кого? – в Бога. Значи да имаме вяра в Бога.

Истина ви казвам, който рече на тая планина вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето, но повярва, че онова, което казва се сбъдва, ще му стане

        Сега, вижте тука говорим за вяра, за местенето на планината отново става въпрос за молитва с власт или заповядване. Не молитва прошение, нали виждате това нещо, защото тука в момента не говори за молитва. Тука говори за планината, която е срещу тебе и на която ти трябва да говориш. Казва първо да вярваш в Бога, много е важно, и в Неговия Син. Трябва да вярваш в Бога и в Неговия Син, трябва да вярваш в Неговото слово, първо. Второ, обаче казва – трябва да вярваш в думите, които изговаряш. Какви са думите? – планината е пред тебе и ти заповядваш: „Премести се!” Това са думите, които ти трябва да повярваш, че като си казал на планината да се премести, не си просто говорил празни приказки. Трябва като син и дъщеря на Бога да вярваш, че не говориш празни приказки. Трябва да имаш вяра в думите, които казваш. Ти казваш на планината и тя просто трябва да се подчини. Тя трябва да послуша онова, което й казваш. Какво казва тука – да речеш, значи трябва да говориш, трябва да освободиш слово: „вдигни се и се хвърли в морето”. Но не само да речеш, а да не се съмняваш, къде? – в сърцето си, но да вярваш в онова, което казваш, че се сбъдва. Да вярваш в думата, която казваш, да вярваш в заповедта. Като застане нечистият дух пред тебе и ти като му кажеш в името на Исус да излезе, да вярваш в думата, която казваш, че в тая дума има власт, че в тая дума има сила, защото ти идваш като ново създание в Христа Исуса от позиция на третото небе, в небесни места, седнал в Христос – Ефесяни 2-ра глава. В началото в 6-ти стих се говори, че ние сме седнали в Христа Исуса в небесни места в позиция на власт. Ти идваш от позицията на третото небе, ти идваш от позицията на власт и на сила в Христос. Ти не идваш от позицията на земен човек, не идваш от позицията на човешки син. Идваш от позицията на Божий Син, идваш от позицията на новородено, ново създание в Христа Исуса. И като говориш тези думи, които казваш с власт и с вяра, те имат влияние в духовния и материалния свят, заради това, което ти си и Този, в Когото ти вярваш. Така че Той вярва, че каквото кажеш и вярваш, че това, което казваш се сбъдва. Казваш, и то се сбъдва. Исус говори на смокинята да изсъхне и тя изсъхва, но не се вижда, че изсъхва, но Той вярва. Той с вяра го направи. Той вярва в Своя Отец и чрез вяра прокле тази смокиня. Чрез вяра можеш да прокълнеш рака, тумора и те да изсъхнат. Сега, ти можеш да ги прокълнеш и те да не изсъхнат, ако духът, който е срещу тебе, болестта, която е срещу тебе, ако вярата, в която се движиш, е по-силна. Не се притеснявайте и не се страхувайте от това, че можеш да се помолиш за някой и той може да не оздравее. В крайна сметка никой не може да надскочи себе си, но бъдете благодарни за онова, което става. Ето, някои хора например казват: „Ами, те не всички се изцеляват в служението ти, не всички се освобождават”. Ами, да, но слава на Бога, че някои се изцеляват и някой се освобождават! Това не може никой да го отрече. Какво означава това? Това означава, че според нивото на вярата, което сме достигнали ние действаме и според това ниво, Бог върши работата. Примерно, ако ти си с една батерия и искаш да накараш с тази батерия да тръгне автомобил или трактор, няма да може да стане. Защото ако вярата ти е малка, не можеш да очакваш големи резултати. „Ама, брат, то е писано в словото”. То е писано, но въпросът е до каква степен словото е съединено с вяра в тебе. Разберете хора, не е въпросът само какво пише в словото. В словото го пише, но както казва Евреи 3 и 4 глава:

Същото евангелие беше проповядвано на нас, както и на тях, но то не се съедини с вяра в тези, които го чуха

Въпросът е дали това евангелие и дали това слово ще се съедини с вяра.

Да повярваш в думите, които казваш. Защото първо вярваш в Бога, вярваш в думите, които казваш и ти ги казваш с вяра, ти ги казваш с власт и се казва – планината ще се премести. Слава на Бога за това. След това 24-ти стих продължава да говори за молитва вече. Обръща темата от молитва с власт, в молитва с прошение.

Йоан 11:24 Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдва.

Всичко, каквото поискате в молитва, не просто да го искате, но да вярвате, че Бог ви го дава и че вие вече сте го получили. Като се молиш в молитва, да вярваш, че Той ти го дава, не просто в някакво бъдеще време. Но да вярваш в това, че докато се молиш получаваш. Докато се молиш, Той ти го дава. Живи взаимоотношения. Ти получаваш в себе си отговора, въпреки че може да не си го видял. Ето, това е урок по вяра в молитвата. Христос ни учи на това, нали виждате. Другото, което искам тук да наблегнем, да обърнем внимание, нека да отворя. Тук имаме някои прекрасни стихове, които съм си събрал за вярата.

Нека да обърнем на Марк 4:26-29. Знаете ли, мисля, че Джон Уестли го е казал – проповядвай вяра, докато я имаш и след това ще я проповядваш, защото я имаш. Това е основното,

Евреи 11:6 …без вяра не може никой да угоди на Бога.

Както ви казах от Божия страна идва словото – Христос, Писанието, идва словото и идва Духът. Но от наша страна трябва към него да се издигне и вярата, трябва да се издигне към него молитвата. Има Негова отговорност, има наша отговорност. Вярата не е Неговата отговорност. Вижте, много интересен стих ще ви покажа. На много места Исус казва, че

каквото не е възможно за хората, за Бога е възможно.

 

Каквото не е възможно с хората, с Бога е възможно. Това се казва в Матей 19:26, в Марк 10:27, в Лука 1:37, в Лука 18:27. Обаче, само на едно място намирам много интересно, това е в Марк 9:23 казва:

Ако можеш да повярваш

 

        Значи има „ако”, има условие.

Всичко е възможно за този, който вярва.

Ако вярва, всичко е възможно. Ако не вярва, не всичко е възможно. Дотолкова, доколкото вярва – е възможно, дотолкова, доколкото не вярва, не е възможно. Въпросът е в сърцето кое надделява – съмнението или вярата. Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за този, който вярва. Нашият ум не може да го схване това – как е възможно всичко да е възможно? Но, приятели, аз избирам да вярвам думите на Исус повече от естествените ми очи. Избирам да вярвам думите на Исус повече от думите на хората, от думи на теолози, на мъдреци, защото Христос е Господ, за разлика от всички останали. Той е Господарят на Вселената. Той каза:

Матей 28:18 Цялата власт се даде на Мене на небето и на земята

         А Този, Който Му даде властта, е Отец. Така че аз ще вярвам на Него. И чета тези стихове и се опитвам да вникна, да разсъждавам върху тях. Ако можеш да повярваш. Виждате ли, отговорността някак си идва от наша страна – ако можеш. Всичко е възможно за този, който вярва.

Нека се прехвърлим към Марк 4:26, където Исус ни разказа една притча за Божието царство. Той говори много за Божието царство. Божето царство какво е, приятели? Има много неща, които можем да кажем за Божието царство, но най-простото определение – Божието царство означава Бог да царува, нали? Божие царство – Бог да царува. Ако не царува Бог, не е Божие царство. Най-просто казано, независимо дали е на небето, когато е на небето го наричаме какво – Небесно царство. Когато е на земята, небесното царство го наричаме Божие царство. И сега продължаваме нататък. Обаче, като четем за Божието царство, помнете какво се казва в Библията за Божието царство. В 1 Коринтяни 4:20 се казва, че

1 Коринтяни 4:20 Божието царство е не думи, а в сила

        Значи, не в думите е царството, а в сила. Трябва да можем да минем отвъд думите, чрез думите да стигнем до силата. Това е Божието царство. Божието царство е в сила. Исус каза:

Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесове, тогава Божието царство е дошло до вас

        Тогава нещо се случва, някаква сила, някаква власт, нещо става. Разбирате ли? И тука казва:

Божието царство е също както човек като хвърли семе на земята…

        Мислим за силата.

Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух

        Божието царство е сила. Нека вземем силата тука.  Как идва силата на Бога в живота ни? Както когато човек хвърли семе на земята. Човек хвърли какво? Семе на земята. Какво е семето? Словото. Словото е семето. Човек хвърля семе в земята. Коя е земята? Земята е образ на сърцето на човека. Трябва Божието семе, Божието слово, да бъде посято в сърцето.

Когато човек хвърли семето в сърцето, казват спи и става нощ и ден. А как никне и как расте, той не знае

        Това е толкова прекрасно, че ти не знаеш. Ти си просто почвата, ти си земята. Много е важно какво семе посееш в тях. Затова ви казвам, приятели, внимавайте какво слушате. Исус го каза – внимавай какво слушаш първо и после, внимавай как слушаш. Защото от това какво слушаш и как слушаш, ще зависи дали ще имаш вяра или не. Защото вярата идва от слушане. Първо, внимавай какво слушаш. Не да влезеш във Фейсбук и да влезеш в някоя група, която те изпълва със съмнения, с осъждения, с огорчения. Хора пълни с огорчение, наранени, вързани, демонизирани, които говорят срещу другите. Разбирате ли? Ти влизаш вътре и този дух го попиваш върху себе си и започваш да поемаш от тяхната горчивина и да се вгорчаваш самия ти. Загубваш сладостта, загубваш благостта, загубваш благодатта на Господа и започваш да влизаш в горчилка. Така че ти си земята, а словото е семето. Въпросът е какво семе ще се посее в твоето сърце, защото каквото семе се посее, такъв плод ще даде. Ти си почвата, твоето сърце е почвата. Зависи какво семе ще бъде посято. Каквото и семе да се посее в твоето сърце, ще даде плод.

Ето, както тука Милосърдие пише – семена на плевели има. Може да се посадят плевели, може да се посади страх в теб, може да се посадят съмнения, неверие, колебания, страхове, огорчение, омраза, непростителност и какво ли друго може. Може да се посее блудство. Ако слушаш определено слово, ако гледаш определени неща, може и това да се посее. Някои вече са се вързали. Има хора, които даже не могат да излязат от това нещо в момента, защото са вързани от връзки. Първо идва семето, но след това, след семето идва силата. Някои са вързани от демонични сили. Има хора, които казват: „Не е възможно християни да имат демони”. Обаче, какво да ви кажа. Много интересно, един брат го написа, даже не ми дойде на ум на мене. Той каза: „Какво ще стане, ако един християнин – новороден влезе в окултни неща, занимава се със сатанизъм и други такива работи? Мислите ли, че няма да отвори врата на демон и други такива неща, въпреки че е новороден?” Много логична мисъл, аз се учудих. Благодаря на Бога за този брат, за това, което каза.       И аз се замислих: „Ами, естествено ще влезеш в окултизъм и Святия Дух ще те пази, къде го пише това нещо? Ти влизаш доброволно и доброволно отваряш врата.  Няма никаква гаранция. Даже, апостол Павел на едно място каза:

ако някой ви каже да повярвате в друго име, да приемете друг дух, вие сте готови да го приемете.

Друг дух да приемете казва. Това е 2 Коринтяните 11-та глава. Така, че каквото семе посееш, такъв дух ще приемеш.

И тука казва, че Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята. Защо ги повтарям толкова тия неща. Някои ще каже: „Брат, защо ги повтаряш тия неща, ние ги знаем?“ Защото това, което говоря в момента искам чрез Божия Дух да стигне до твоя дух, до твоето сърце, така да се каже на светски език до твоето подсъзнание. Защото сърцето на човека е като айсберга, който е под морето. Той може да е 10 км айсберг, а отгоре ти го виждаш един километър и си викаш: „О, голям айсберг”, но не го виждаш колко е дълбок вътре. Така е и с нас – съзнанието и умът ни е някъде да речем минимална част от онова, което всъщност е в нас. Онези дълбоки неща, които разрешават въпросите, които наистина определят живота на човека, те са вътре дълбоко в сърцето. И затова се казва, че е толкова важно какво семе ще посееш, защото това семе влиза в сърцето ти и започва да расте нощ и ден. Ти спиш, ходиш, разхождаш се, вършиш нещо, но не знаеш как тази вяра никне в тебе, както и хората не знаят как никнат в тях нещата.

Ето, сега ще ви кажа как да речем един служител или един християнин може да изпадне в блудство, да гледа нечисти неща по телевизията, или да гледа нечисти неща по интернет и после да не може да се отърве от тях. Ето, сега ще ви кажа. Влизаш в интернет гледаш нещо и изведнъж попадаш на някаква страница, пратили са ти нещо и виждаш нещо, което – я, да погледна. Мен не може да ми повлияе това! Поглеждаш го два-три пъти, оставяш го. Другият път пак ти се мерне, ти пак погледнеш, и пак така, и почва семето в сърцето ти да пуска коренчета. Следващият път пак го погледнеш, я, малко повече да погледна и започва да ти харесва, да ти става приятно. Влизаш в грях, след това отново и отново.  И неусетно ти влизаш, както се казва, в пипалата на врага и той те хваща като паяжина и не можеш вече, оплетен си. И почваш вече всяка седмица, после всеки ден, после по няколко пъти на ден влизаш, просто не можеш да излезеш вече от тия неща. Разбирате ли? Ето, как малко по малко семето се посява. И какво става? Не само, че почва да гледа човека, но започва и да мисли. Не само, че гледа тези неща, изневерява на жена си примерно, или жената на мъжа си в интернет, но следващото нещо започва да оглежда вече кого може да хване. И вече го свързва с някого и започват тайно да се срещат, тайно да изневерява, докато вече изпадне в някаква връзка и в един момент вече семейството се разбива. И виждате как семенце по семенце, малко по малко нещата стават.

По същия начин стават и Божиите неща. Семето на Божието слово като се посее, като се пазиш от горчилка, като се пазиш от бурени, като се пазиш от плевели, но приемаш чистото Божие слово, това слово започва постепенно да изгражда вяра и сила в тебе. Ти спиш нощ и ден и не знаеш какво става. Нощно време вместо да мечтаеш за глупости, почваш да мечтаеш за Бога, започваш да си мечтаеш как ще Му служиш, започваш да мечтаеш за небесата. Започваш да разсъждаваш за Неговото слово върху леглото си. Както Давид казва върху Неговото слово разсъждавах денем и нощем. Така че ден и нощ не знае как никне, но това слово започва в твоето сърце да ставаш бременен, както жената става бременна като семето влезе в нея. Тя не знае как се образува бебето и как става, но въпросът е с какво си бременен. Дали си бременен с лошо семе или с добро семе, защото това семе, което се сее днес, догодина може да даде резултат. Те не стават нещата бързо. Как стават нещата с убийство, с изневери – отнема по някоя и друга година. Докато хората мечтаят, мечтаят и накрая на практика се ражда грехът. Той грехът зачева, казва Яков първата глава, забременяваш с този грях и в един момент на практика го извършваш. Първо зачеваш, словото идва, ти гледаш нещо, слушаш нещо, то започва да се развива, развива. Ти не си съгрешил още на практика, само в мислите си, в желанията си в грях, но идва този момент, в който ти вече не можеш да издържиш, отиваш и го извършваш на дело. Ти вече си завладян от греха и греха ражда, не е просто заченат, той се ражда и след като се роди, ражда и смърт казва. Ето, това са неща, които ние трябва да имаме предвид. По същия начин е и с вярата. Аз се отклоних малко с тия неща, но вярвам, че ще ви е полезно. Чистете сърцата си от бурените. Всяка една градина трябва да бъде чистена, да се изкореняват бурени, да се изкореняват тръни, да се изкореняват плевели. Какво казва –

как расте не знае. Земята само по себе си произвежда

Значи сърцето ти произвежда плод според семето, което приеме. Каквото семе посееш в сърцето си, такъв плод ще получиш. Каквото посеете, това ще пожънете. Някои казват, ама защо такива резултата жъна в живота си. Грешно семе сееш в живота си. Ако искаш започни да сееш добро семе, за да имаш бъдеще. Някои хора вече жънат добрия плод, защото са посели добри семена.

Земята сама по себе произвежда първо ствол или имаме стъбло /значи започва да расте стеблото/

        Но искам да ви кажа – преди да порасте стеблото, тука не е описано, първо расте корена, защото стебло без корен ще падне. Така че първо започва коренът. Кореновата система е това, което е вътре в сърцето ти. Кореновата система е много важна.Тя се изгражда от словото, което приемаш и след това почва да расте навън и се вижда, но няма плод. Някой казва: „Добре де, аз чакам, но все още нямам вяра да върша нещата”. Чакай, първо стъблото, после се оформя класът, то отнема време. Вярата като плод отнема време. Клас, ама пак няма плод. Чакам, ама няма нищо. Да, ама

след това става пълен клас, пълно зърно в класа.

Значи, напълва се със зърно този клас и вече всичко е наред и тогава идва сърпа и ожънва и тогава идват резултатите. Тоест, всичкото това отнема период от време, както жената не ражда в момента, в който зачева, но минават девет месеца. Така и в живота ни – посява се нещо и докато се даде плода отминава време. Това е периода на нашата вяра.

Смит Уидълсуърд този стих го казва на хората, които го питат как неговата вяра е пораснала. Той дава този стих. Казва с други думи – приемем словото, храня се с Божието слово. След това, словото, с което се храня, почва да расте в мене. Аз започвам да го говоря, започвам да го върша и почват да идват резултатите. Това е законът. 29-ти стих казва:

Когато узрее плода начаса изпраща сърпа, защото казва е настанала жетва

        И когато дойде жетвата, идват резултатите и започваш да вкусваш от плода и казваш: „Ей, най-сетне след толкова време идват нови резултати в живота ми. Предишните жетви бяха лоши, жънех плевели, бурени, тръни, но сега дойде време да пожъна добър плод. Защо? Защото започнах да сея доброто семе”. Хора, сеитбата и жътвата е закон, положен от Бога. Нашата вяра трябва да се подхранва със семето на Божието слово. Семето е най-важното нещо на тая земя.

Оръл Робърт даже говори за семето на вярата. Всяко нещо го разглежда като сеене. Искаш любов, сееш любов, ще пожънеш любов. Искаш радост, сееш радост, жънеш радост. Искаш правда, сееш правда, жънеш правда. Искаш здраве, сееш в тази посока, ще пожънеш. Дори и във финансово и във всяко едно отношение сееш и жънеш, това е закон. Всяко нещо се прави с вяра и се прави с търпение. Казва се

С вяра и търпение се наследяват обещаните благословения

        Бог е обещал толкова много благословения! Около 32 хиляди обещания има, казват някои, в Библията. Всичките тези обещания, които ги има там, те трябва да се съединят с вяра и с търпение. Земеделецът с търпение чака плода. Така и ние трябва да се научим.

Така че, когато узрее плода, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва

И така, Божието царство е когато някой хвърля семе на земята

        Затова, скъпи приятели, не е толкова сложно. Научете се да хвърляте ежедневно семето на словото във вашите сърца. И пазете се, както Исус каза – пазете се какво слушате. Ако някой говори нещо негативно, не се събирайте с него. Както казва:

имащи вид на благочестие, но отречени от силата

От такива се отстранявай!

Отстранявайте се от хора, които са като черни дупки. Хора, които са като пиявици и идват да изпият кръвта ти, да изпият вярата ти, да изпият силата ти. Ще ги разпознаеш. Когато влезеш в общение с такива хора ти излизаш изтощен, уморен, отчаян, обезверен. Събирай се с хора, които окуражават твоята вяра. Хора, които те окуражават, правят те силен, хора които те издигат на ново място; хора, които те подкрепят. Дори и нищо да не кажат, самото им присъствие е подкрепа за тебе. В присъствието на помазанието на Святия Дух, ти ще бъдеш подкрепен. Както един служител спал в къщата на Смит Уидълсуърд, даже в неговото легло, но той не е бил там и той казва: „Не можете да си представите какво помазание има в леглото му дори, просто все едно бях на небето.” Представете си! Това е много важно с кого се свързваш. Много е важно с кого общуваш, с кого ходиш. Защото с когото ходиш, такъв ще станеш. Ние се влияем един от друг. Така че започнете да хвърляте правилно семе в земята си.

Ето, например някой хора се сърдят защо във фейсбук не са ми приятели вече. Аз не казвам, че са лоши хора, не. Даже, има някои които ги блокирам. Защо? Защото искам да опазя себе си във вярата. Нямам нищо против хората, но тези, които всяват критицизъм, огорчение, омраза, неверие и други подобни неща, просто ги отхвърлям и започвам да търся да се събирам с хора, които са гладни и жадни. Дори самият Исус го каза в Деяния на апостолите 7-ма глава. Той каза:

Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие

        Той каза, който е жаден, той да общува с Мене. Който не е жаден – пазете се. Пазете се от неверието. Пазете се от скептицизма, пазете се от греха, пазете се от злото и следвайте доброто. Тези неща, които ги казвам не са с цел да упреквате, да обвинявате хора, а ги казвам с цел – пазете себе се, пазете сърцата си, защото Исус казва – внимавайте какво слушате и после внимавайте това, което слушате как го слушате. Внимавайте какво и внимавайте как слушате, защото:

 който има на него ще му се даде и ще има изобилие, който няма, от него ще се отнеме и това, което има или това, което мисли, че има

        С това смятам да приключа това слово, защото словото е много прекрасно. Аз имам още много стихове, които мога да споделя, но предлагам да продължим с това слово другия път.

Бог да ви благослови изобилно, в името на Исус. Трябва да се научим във всякакви обстоятелства да служим на Бога – трябва да можем и да не се предаваме. Никога не се предавайте!

Амин!

Advertisements