Марта и Мария

МАРТА И МАРИЯ

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 30 януари 2014

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/43265436

http://www.ustream.tv/recorded/43266422

 

Сега те моля, Господи, за дух на откровение и мъдрост. Да направиш езика ми перо на бързописец, за да мога да изказвам тайните. Дай ми откровение, Господи, за разбиране Твоята воля. В мощното име на Исус, направи ни по-силни и по-добри. Учи ни. Амин.

Нека да започна сега от Лука 10 глава, от 38-ми стих до края. От 38-42 стих ще чета. Пише така:

И като вървяха Той /Исус става въпрос/ влезе в едно село. Една жена на име Марта го прие в дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Исус и слушаше словото Му

        Тук имаме Исус влизащ в едно село, поканен от една жена на гости в дома си и в този дом има две жени Марта и Мария. Тези две жени са образ на два типа християни. Виждате първо Мария – седна при нозете на Исус и слушаше словото Му. Обърнете внимание на това. Две неща – седна при нозете и слушаше словото. При нозете говори за смирение. Седна говори, че тя остави всичко друго и счете словото му за най-важното нещо. За да можеш да направиш едно нещо, трябва да оставиш друго нещо. И това, което Мария направи, тя остави ежедневните си ангажименти докато Исус беше в къщата и седна да прави само едно нещо – да слуша гласа, думите на Господа. Виждаме картината на Мария. И въпросът за мен и за теб е – ти Мария ли си или Марта? Аз Мария ли съм или Марта? Защото Господ не говори празни неща, иска да ни каже нещо.

Лука 10:40. Марта се залисваше с голямо шетане и като пристъпи рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам. Кажи й прочее да ми помогне

        Сега виждаме картината или портрета на Марта. Марта за разлика от Мария не седи в нозете на Исус, не слуша словото, не слуша думите на Исус, а се залисва с много шетане. Не само върши много работа, но става и критична, и започва да критикува сестра си. Има хора, които толкова много навлизат в служение, служат и започват да разчитат на своята си правда и в един момент вече започват да мислят за себе си повече отколкото другите. Понеже почват да служат повече от другите, вършат работа повече от тях и започват да гледат на брат си и на сестра си отгоре с презрение или пренебрежение и с критичен дух. И започват да критикуват – ти не си толкова свят, колкото съм аз, ти не вършиш толкова дела за Господа, колкото аз и навлизат в тая критика. Трябва да се пазим от този критикарски дух, защото Христос никога не ни е заповядал критикувай ближния си. Той каза да възлюбиш ближния си. И тук Марта не само започва да критикува сестра си, но дори започва да критикува и Господа. Казва: „Господи, не те ли е грижа?“ Вече има упрек не само към сестра си, но и към самия Господ. Как може Теб да не те е грижа за мен? Как може Ти нея да я оставиш нищо да не прави, а пък аз да правя всичко. Но тя не вижда, че Мария не е нищо да не прави. Мария просто е избрала в периода от време докато Господ присъства в дома й, да стои  при нозете Му, тоест в присъствието Му да стои. Това прилича на молитва и какво да прави – да слуша словото Му, да слуша гласа Му – тя е предпочела това пред домакинската работа. И ако Господ е дошъл в дома ти, Той не се нуждае от твоята домакинска работа, не се нуждае от твоята помощ. Господ не се нуждае от нашата помощ. Ние се нуждаем от Неговата помощ. Господ няма нужда от човешки дела, Господ няма нужда от човешка пот, Господ има нужда от послушание. Послушание означава да слушаш и да послушаш. И така, казва – Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Виждате упрек срещу Господа. Знаете ли, че има хора, които упрекват Господа и са християни, поне на думи. Някои са обидени на Господа, някои са огорчени, някои са разгневени. Някои открито го казват, други в сърцето си го таят. Но когато има такова нещо, това идва от непознаване на Господа, непознаване на Божията благодат. Тук виждаме Марта, която смята, че чрез дела ще придобие благоволението на Господа и Мария, която разчита на Божията благодат. И след като упреква Господа, вече започва и да поучава Господа.

Кажи й да дойде да ми помогне

Започва вече манипулация на Господа и манипулация на сестрата. Ето ви манипулативни молитви. Господи, кажи й на сестра ми, Господи, кажи на мъжа ми, Господи, кажи на децата ми. Ти казваш на Господа какво да им каже. Не е ли редно Господ да реши какво да им каже, защото такива молитви вече започват да манипулират. Господи, кажи на сестра ми да дойде да ми помогне. Виждате докъде могат да се докарат нещата, когато човек влезе в плът, под закон. Разчитайки на своите си дела, на своята си правда, която е мръсна дрипа. Исус обаче в отговор много добре й рече, Той каза:

Марто, Марто

Тоест, Той каза – Марто, вразуми се!

Ти се грижиш и безпокоиш за много неща

        Едно, две, три, пет, десет, петнадесет, петдесет. Ти се грижиш и безпокоиш за много неща. И като погледнеш за колко много неща се грижим и безпокоим! Но какво казва Божието слово 1 Петрово, 5 глава:

Всяка ваша грижа на Него възложете, защото Той се грижи за вас

        Ето къде трябва да бъдат грижите ни. Всяка ваша грижа на Него възложете, защото Той се грижи за нас. Исус казва:

Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща.

Ето сега, искам да ви споделя това, което научих за един мой роднина, който преди години беше болен от рак и се молих за него и Господ го изцели. Той каза – голяма горещина дойде върху мене. Отиде при лекаря и лекаря каза – няма рак. Той каза – слава на Бога, няма рак. После вярата му отслабна и той каза – не може, то е подла болест, той се крие някъде. И ходеше през три месеца на прегледи и всеки път лекарите казваха няма рак. Той каза: не може да го няма рака, някъде се крие. И оттогава минаха шест-седем години и рака така или иначе не се появи. Но разбрах сега, че е починал и аз трябва да се свържа с роднините ми. Починал е не от рак, казали са му, че трябва да му направят една операция на очите и човека от безпокойство получил нещо на сърцето и починал. Предполагам, че инфаркт. За какво ви го казвам – Господ като изцелява, изцелява. Даже той не вярваше, че е изцелен, въпреки всичко беше изцелен. Не знам Господ защо го направи, не знам как го направи, водих го в молитва на спасение, докъде е, не съм го виждал повече от шест години, но това, което е, че не рака го уби, Господ го изцели, а безпокойството. Безпокойствата са причина за почти всички болести в човека. Поне 95, ако не и 99% от болестите са причинени от безпокойства. Исус казва да не се безпокоим за утрешния ден, защото утрешния ден ще се безпокои за себе си. Всяка ваша грижа на Него възложете, защото Той се грижи за вас. И казва –

като не можеш да направиш един косъм черен и черен бял. Като не можеш да си прибавиш един лакът на ръста. Защо се безпокоиш за останалото?

И тук казва – Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Знаете ли колко хора казват – болен съм от диабет. И от какво го хвана диабета – от притеснения и безпокойства. Болен съм от високо кръвно. От къде идва високото кръвно – от нерви, на нервна почва. Ето, виждате, обаче Божието слово ви дава лекарството. Исус каза:

Аз ви давам Моя мир. Аз не давам като света. Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя

        Няма да ви дам безпокойства и грижи, ще ви успокоя. Така че ние трябва да се облегнем на невидимия Господ и да се облегнем на Неговите думи. Да се научим да ходим с вярване, не с виждане. Да гледаме на ония неща, които не се виждат и са записани в словото, а не на тези, които се виждат. И Исус учи тука Марта. И днес, всяка една Марта измежду нас Господ я учи – ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Забележете думата много. Можеш да кажеш много, много неща, но какво казва.

Лука 10:41. Само едно нещо е потребно

Колко неща са потребни – едно. А тя за колко се грижи – за много. А колко е потребно – едно. Вижте, на мен Господ ми говори за това и на вас Господ ви говори за това. Неговото с./лово е живо и деятелно. То в момента действа в сърцата ви. Колко неща са потребни – едно. За колко неща се грижим и безпокоим – за много. Той казва – само едно е потребно.

И Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея

О, колко информация има! Колко дълбока информация има в това нещо! Искам да обърнете внимание, да се върна назад.

Нека да видим Мария отново, защото Исус казва и дава за пример Мария. Исус дава Мария за пример на Марта. Марта упреква Мария, Исус даде Мария за пример. Виждате, човешката правда и Божията правда се разминават. Човешката правда и Божията  правда са различни. Човешкият гняв не върши Божията правда. Какво казва Исус:

Мария избра добрата част

        С други думи казва – ти, Марто, избра лошата част. Даже, може да си сложиш тетрадката и си разделиш на две – добрата част и лошата част. И записваш, добрата част може да запишеш с плюс, лошата част с минус. Каква е добрата част? № 1 – няма да се отнеме от нея. Добрата част е вечна. Тоест, тази добра част, ако я избереш, тя ще ти върши работа не само през целия живот, но ще ти върши работа през цялата вечност. Това означава, че тези, които не са избрали добрата част, нещо ще им липсва във вечността. На някой много, на някой по-малко, но добрата част, която Мария избра има вечна трайност.

Божието слово живее и трае до века

        И оня, който върши Божието слово, също. Добрата част няма да се отнеме никога. Лошата част в един момент ще се отнеме. Тоест, може да има някаква полза, но тя е временна полза и след това си заминава. Даже Исус на едно място каза:

Който трупа без мен, какво прави – разпилява

        Ето това е, който трупа без Мен, разпилява. Това означава, че християнско служение без Исус Христос е разпиляване. Разпиляване на време, разпиляване на усилия, а времето ни е ограничено. Ние мислим повече за пари, отколкото за време, обаче искам да ви кажа, че парите не са ограничени. Някои може да има много, друг малко, те не са ограничени. Но времето е ограничено и с всеки изминат ден намалява. С днешния ден, животът ти е намалял с един ден. Не знаеш докога ще живееш, обаче знаеш с един ден по-малко остава. Утре с още един ден. И никой не може да определи деня, когато ще си замине. Така че трябва да имаме предвид, че времето е по-скъпоценно от парите. Затова, скъпи приятели, ние трябва да обърнем внимание на времето. По какъв начин използваме нашето време?

Мария избра добрата, която няма никога да й е се отнеме,

        но другите неща в един момент ще се отнемат.

Второто нещо, което виждаме тука – Мария седеше при нозете на Исус и слушаше словото. Думата седеше говори за благодат, говори за почивка. Когато човек седи, почива, не работи. Когато човек седи, говори за благодат, почивка. Тоест, тя остави всякаква друга дейност и сложи № 1 присъствието на Исус и Неговите думи. Но за да можеш да сложиш като № 1 присъствието на Исус и Неговите думи, трябва да отмахнеш другото, което е било № 1, било домакинска работа, административна работа или каквото и да било. След като Исус е при теб, Неговото присъствие е при теб и Той ти говори, трябва да бъде № 1. Същото нещо е, когато имаш служба. Кое е № 1? Дали, ако сега имаш някаква важна работа, някакъв важен бизнес, или имаш да се срещаш с някакви хора, кое ще избереш? Словото на Бога ли ще избереш, или ще избереш другото нещо? Защото много пъти се получава така и някои хора ми казват – брат, цяла седмица няма работа, обаче ти като дойдеш да проповядваш, всички в този ден имат работа. Иначе по цял месец работа няма, обаче аз дойда ли да проповядвам, работа идва веднага. Защо ли се питам става това? Дяволът им пуска аванта. Един ден, един ден няма да си оправят живота, обаче им пуска, за да не могат да чуят словото, защото ако чуят словото, тогава може да им се оправи живота. Обаче, през другото време като го няма служителя, няма работа. Защо дявола трябва да ги изкушава с работа? Няма смисъл. А работа е нужна, но ако дойдат на служба и се помолим и Господ разчупи тоя хомот и им даде работа, ще имат работа редовно и ще могат и словото да слушат. Но трябва винаги да помним думата на Исус:

Първо търсете Божието царство и другото ще се прибави

        И тук се казва, че тя седеше къде – при нозете, смирение. Говори за молитва ако щеш, време на молитва. С отворената Библия ти заставаш и да слушаш от Господа и да Му говориш. И какво се казва? Тя слушаше словото. Кое е това едно нещо, което Мария правеше, за което Исус казва, че няма никога да й се отнеме? Словото. Тя стоеше в Неговото присъствие, за да слуша Неговото слово, за да слуша Неговия глас. Това е онова нещо, което Господ каза: Едно е потребно. Какво е то? Да слушаме Словото. Обаче, редовния въпрос, който ще ви бъде зададен и на вас ще ви се зададе. Ами, брат, ами то не може само да седим и да слушаме, нали трябва да действаме. Нали трябва да работим? То, Господ дава, но в кошара не вкарва. Аз това от някои хора съм го слушал, никога не съм го виждал в Библията, обаче го знаят отнякъде.  Виждате ли как се изопачава истината? Как се изопачава и как се изкривява в очите на хората. Защото Господ никъде не е казал да не се действа. Напротив, Господ казва:

Вяра без дела е мъртва

        Обаче, обърнете внимание, дела без вяра са мъртви. Тези дела, които Марта ги върши, можеш ли да ги наречеш дела на вяра? Самият Господ присъства в къщата й, говори слово, вечно Божие слово. Вместо да седне да слуша това слово и да каже – такава благодат, тя стои в кухнята и мие чинии и готви. Мислите ли, че Господ е отишъл заради храната? Разбира се, важно е служителя да хапне, обаче по-важно е да се приеме посланието на служителя, да се приеме словото, което идва. И това не е просто един служител. Това е самият Господ, влязъл в дома ти и тя изпуска присъствието на Господа. След като Той си замине, шетай, мий, ако щеш три седмици не спирай, но докато Той е там, нека цялото ти внимание да бъде обърнато към Него. Отидем примерно някъде да проведем богослужение, хората чакат и в един момент, да речем, гледам някой, който толкова време е искал да дойде на служба, го няма. Питам защо не дойде на службата? Вика – ами, защото не искам да разчитам на човек. Чудесно, тогава защо искаш човека да говори с тебе? Защо искаш човека да се моли за тебе, а когато човека дойде, не отиваш там? Защото не искаш да разчиташ на човека. Виждате ли – има разлика между човека и служителя. Човекът, аз си лягам в леглото и си спя. Ставам и се храня – човекът. Разхождам се по улицата – човекът.  Като седна тука или отида на служба, не е човекът. Там вече обличаш одеждите на служение. Там вече думите, които говориш, са други думи. Те не са твоите думи. Не – какво има за ядене? Мм, това колко е вкусно! Няма такова нещо. Тука вече става въпрос за думите на живота. И тогава вече не е човекът, а е служителят. Затова, когато ти кажеш на някой – пастор еди кой си, ти се обръщаш към служителя, не се обръщаш към човека. Ти оказваш уважение към служителя, към служението, към помазанието, към дарбата, към това, което Бог е инвестирал в този човек. Той е просто инструмент и ти уважаваш инструмента, не защото е инструмент, а защото е в ръцете на някой важен. Не тази химикалка е важна, важно е кой я държи химикалката. Не ти си важният, а кой те държи. Ето, една и съща химикалка може да бъде в ръцете на различни хора. Един писател или поет, може да напише нещо красиво, нещо важно, а друг човек може даже да не може да се разпише. Една и съща химикалка, важно е кой работи с нея. Един и същи човек, ето гледаш човек, човек, човек; служител, служител. Въпросът е кой дух стои зад този служител. Кой дух стои зад този човек, кой го използва? Кой дух стои зад този християнин, кой го използва? Дали наистина Божият дух го използва, или той използва себе си? Или той използва някого, или никой никого не използва? Така че, много е важно, когато Бог дава дарбата, както Исус каза:

Който приеме пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи

        Благословението, което идва чрез това служение. И ето, Исус отива в нейния дом и тя го приема. Решава, че да нахрани Исус, решава, че да му сготви е по-важно, отколкото да чуе Неговите думи. Нима мислите, че Господ има повече нужда от нас, отколкото ние от Него? Нима мислите, че ние ще нахраним Господа, а не Той нас? Винаги трябва да се сложи, както се казва, коня пред каруцата. Каруцата е добро нещо, обаче ако каруцата е пред коня не е добро. Делата са добро нещо, обаче ако делата изпреварят Господа, не са добро нещо. Затова Господ казва – недей да бъдеш нито като кон, нито като магаре. Защо? Конят разчита на плътските си сили и хуква напред да върши работа. Има такива християни като коне напред тръгват да вършат работа със собствените си сили, собствената плът. Аз съм добър оратор, аз съм завършил висше образование, аз съм доктор на науките, аз съм професор, аз съм това, аз съм друго, и аз мога да го направя. Аз съм бизнесмен и знам как да ръководя служение и всичко ще направя. И това е плът. Господ докато си помисли какво да каже, той вече е отишъл и свършил много работа, но това е плът и се нарича мъртви дела. И другото служение – магарето. Господ Казва – тръгвай, магаре на мост. Няма пък да тръгна! Тръгвай – няма да тръгна! Ето го другия вариант. Не можеш да го накараш да свърши нещо. Някои хора са като магарета, философи. Стои, философства на мост и не мръдва. Нито едното е добро, нито другото е добро. Трябва да се научим да вървим подир Господа. Не пред Господа, а подир Господа. Той върви и ние го следваме. Не бъдете нито кон, нито магаре. Запомнете това нещо, има го това слово някъде в Стария Завет.

И нека да се върна към Марта и Мария. Мария стои при нозете на Исус и слуша словото, обаче Марта е улисана с голямо шетане. Тя върши голяма работа за Господа, даже чувам да казва – аз толкова работа свърших за Господа, толкова неща направих, Той нищо не направи за мене! Чул съм го от християни това. Как можеш да си помислиш? Това е пълно неразбиране на евангелието.

Римляни 3:23.Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога

        А Римляни 3:10 още по-добре го казва. Чакайте да ви го прочета. Това е евангелието. Какви са тия работи – Господ нищо не направи за мене, аз направих всичко! Браво на тия християни, направо невероятно!

Както е писано, няма праведен нито един. Няма кой да разбира, няма кой да търси Бога

        Няма нито един праведен, казва. Тука говори за времето под закона. Когато идваме при Бога, няма нито един праведен. Не може да кажеш така. Как се оправдаваме  –

чрез кръвта даром, по благодат, чрез вяра и тя не е от нас, а е дар от Бога

        Всичко идва от Бога – как? Чрез посланието, чрез евангелието. Така че трябва първо да бъде словото и вижте Мария мъдро постъпи, тя слуша словото, но Марта, решава с делата да служи. Добри ли са делата? Аз съм сигурен, че след това Мария стана и започна да върши Божието слово. И по-нататък, вие ще видите колко пъти за Мария става въпрос. И Мария, вярвам, че същата /сега в момента няма да мисля по този въпрос/, Господ се откри на Мария. Къде се откри – след Възкресението. Първият човек, на който се откри.

Искам да ви кажа, приятели, сега в момента няма да говоря дали това е същата Мария или не, в момента не ми се занимава с този въпрос, но обърнете внимание на това, че Марта го прие в дома си, но не Му обърна внимание. Ето, много от нас приемат Господа и след това решават, че ако вършат добро, аз съм добър християнин. Обаче, не обръщат внимание на личността Му. Не само да Го приемеш за свой Господ и спасител, ами след това какви взаимоотношения ще имаш. Дали ще седнеш в нозете Му да слушаш какво Той ти говори. Ето, това е и Исус каза: ето, това е добрата част. Това е едното нещо, което е необходимо – слушане на словото. Както ви казах, някои ще кажете – да, де, ама нали трябва да вършим нещо? Ами, разбира се, че трябва, но преди да свършиш, трябва да чуеш. Всяко нещо, което вършиш, без да си чул от Господа, е дело по плът. Затова Господ каза:

Второзаконие 28:1. Който слуша внимателно гласа на Господа своя Бог и върши онова, което заповяда

        Първо, слушаш и след това вършиш. А не първо вършиш, след това слушаш. Това не е правилният начин. Благодатта идва от слушане, вярата идва от слушане и ти слушаш и вършиш. Обаче, как? След като слушаш това слово, то произвежда благодат в теб, дава ти желание и сила да извършиш и тогава вече ти го вършиш не с твои сили, а с Неговата сила. Докато в противния случай ти решаваш, взимаш някакъв закон, заповед и започваш да вършиш неща, обаче резултата е плътски. И ние, скъпи приятели, и това Господ ми го каза днес – движение в Духа, а не в плътта. В духа да се движиш значи да се движиш от словото на Бога. Словото на Бога да стане твой двигател, както и в Петровото послание се говори. А, колко хубаво, Мими го намери този стих, в Псалм 32:9 –

Не бъдете като кон или като муле, които нямат разум;
за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат,
иначе не биха се приближавали към Тебе.

        Нека пак да го прочета, нещо се изпусна. Дано да не се е изгубило поучението. Така казва:

Не бъдете като кон или муле, които нямат разум,

за които челюсти трябва оглавник или юзда, за да ги държат,

иначе не биха се приближили към Тебе

        Значи, конят тича напред, магарето стои – магаре на мост. Нямат разум, защо – защото конят тича пред Бога, пред стопанина си; магарето, стопанина го дърпа, то не ще да мръдне. Значи какво трябва да се научим? Трябва да се научим да се  приближаваме или да следваме Господа. Нито пред Господа, нито да стоим на едно място, но да вървим подир Господа. Това е, което тук пише.

Нека се върна върху материала. Исус казва, че Марта е избрала добрата част, която няма да се отнеме и само едно нещо е потребно, какво – да слуша словото. И както казахме слушането на словото, произвежда вяра, а вярата произвежда действие. Това е правилният ред – слово, вяра, действие. Не действие, вяра, слово. Защото това не е правилно. Когато човек действа само пита – така ли да направя или така да направя? Аз му казвам така направи и той отива и го прави, смята, че ще угоди на Бога. Не, защо – защото не идва от вяра. Ти не си получил слово, не си получил откровение от Господа, ти си получил нареждане от човек, който ти е казал така трябва да го направиш, иначе трябва. Трябва да получиш словото, аз  трябва да ти дам словото и ти вече от словото да получиш инструкции от Господа и на база на вяра да го направиш. Разбирате ли? Някой ще каже – ама, Мария тя е мързелива. Не е вярно, защото Мария слуша Господ, Той е № 1 най-важен, Неговото присъствие и Неговото слово. След като Той си отиде, тя ще започне да шета, да мете, да мие, да чисти и да изпълнява Божието слово. Но докато Той е там тя слуша, а Марта докато Той е там, тя шета и след това ще седне да си почива, когато Той си тръгне. Няма да има нищо в сърцето й, няма да има нищо в ума й. Затова има хора, които наблягат на действие, действие и тогава резултатите не са големи.

Аз например това, което видях, когато бях в Нигерия в църквата на Т.Б. Джошуа, те се събират 65 хиляди души на служба. Този човек като го гледам, нито с интернет се занимава самият той, примерно пророчествата си ги държи на тефтерче. Я, чакай да видя този месец, тази година. Чете някакво пророчество не знам от кога си се е изпълнило сега, написано на листи, няма таблети, такива неща. Няма да го видиш с компютри да се разхожда, с техника самият той, съвсем простичко си действа. Никакво напрежение, спокойно. Ние го чакаме там, той идва след няколко часа примерно, спокойно човека идва. Нито напрежение в словото, нито нищо, съвсем с лекота и си излиза, и си заминава, но в същото време Господ му дава едно от най-мощните служения в света в момента. Как става това? Благодат. Кой казва – словото, говори словото. Как словото да стане кръв в тебе? Как да слушаш Божия глас – като слушаш словото, ще чуеш Божия глас. Хайде, иди разбери как става – практика. Как се получава откровение? Размишлението, той казва размишление води до откровение. Meditation leads to revеlation. Не медитация, meditation означава разсъждение на английски. Разсъждение върху словото води до какво – до откровение. Вярата от какво идва – от размишление. Просто, ясно, обаче прави го. Иначе какво напираш, буташ, ръчкаш, правиш като кон и накрая какъв е резултатът – няма го. Защо? Защото е важно като правиш нещо с кого го правиш, дали е с Господа това нещо, или е без Господа? И той тука казва на Марта – грижи и безпокойства, а едно нещо е нужно. Много грижи, много безпокойства – едно нещо – слушай Божието слово. Седни кротичко и слушай Божието слово, и Божието слово ще те ръководи и ще ги вършиш с благодат.

И искам да ви кажа, аз също си взимам своите решения, говоря ви ги. Даже ще ви пусна това видео да го видите. Имам много неща, които да направя, обаче години наред все има много неща и всеки ден има много неща, много хора, обаче ако искаме наистина да действаме от Бога, ако искаме Бог да действа чрез нас, ние трябва наистина да бъдем Божии служители. Не само на приказки. Не да пророкувам нещо, което може да е от Бога, може и да не е. Не казвам дали е от Бога, ще видим дали е от Бога, ама то не стана, ама щото еди какво си стана. Приказки, приказки, няма смисъл от това. Нека като говорим нещо, нека наистина да бъде от Бога, нека като правим нещо да е от Бога. Как ще стане това – ами, като се приближим до Бога. Това е – търсете Господа и като намерите Господа какво ще намерите – Неговата сила. И ще намерим Неговата сила, защото Господ и силата Му са едно. Не можеш да разделиш Господ от силата Му, където е Господ, там е и силата Му.

Където е духът, там е свобода.

        Където е духът, там е силата.

Ще приемете сила, като дойде върху вас Святия Дух

        Искаме сила, как сила. Ами, трябва Господ. Има Господ – има сила, няма Господ – няма сила. И ето, виждате Марта и Мария. Колко забележително е това – едно нещо иска Господ, едно нещо. Да се явим пред Него и да го търсим. Знаете ли колко от проблемите ще отпаднат, колко от хленченето ще отпадне. Колко хора са депресирани, колко хора са обладани, колко хора са тормозени от демони, колко хора са тормозени от това, друго, трето и пето. Обаче, като почнеш да влизаш в присъствието на Господа, онова, което е демонично, започва да се отдалечава от теб. Защото за Него присъствието на Святия Дух е огън. За дяволите присъствието на Святия Дух е огън, така че депресията ще започва да става един спомен. Депресията, отчаянието и други такива неща в присъствието на Бога и в Неговото слово в един момент се обръщаш назад и ще кажеш – абе, аз не мога да се сетя кога тази депресия ме напусна!? Кога това отчаяние и безизходица ме напусна!? Кога тази мизерия и бедност ме напусна, защо? Защото

Аз дойдох да ви дам живот и да ви го дам изобилно

        Това нещо става като влезеш в Неговото присъствие. Как става – първо трябва да тръгнеш да влизаш. Как да се моля – трябва да почнеш да се молиш, защото Святият Дух ще те учи, докато се молиш. Святият Дух ще ти говори, докато търсиш Господа.

Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си

        Които чакат Господа, които търсят Господа, те ще подновят силата си. Искаме сила, ето ти силата. И врати, които са били затворени, започват да се отварят. Но въпросът е, ето искам да ви го кажа – защо търсиш Господа? Хора, които търсят Господа поради това, че са се разболяли или някой близък човек се е разболял, поради това, че някой ги е оставил, които търсят Господа поради това, че някое зло се е случило, когато злото се отмахне, те отново оставят Господа обикновено. И на такива хора Господ не може много да им се доверява, защото причината поради която търсят Господа е да се избавят от злото, не първопричината търсете Господа, а първопричината е – Господи, освободи ме от злото. И след като злото се отмахме, се отмахва и първопричината да търсиш Господа. Затова Господ иска да го търсиш, независимо дали си в добро или в лошо състояние. Има хора, които са добре, не търсят Бога. Защо да го търсят? Да ядем и да пием, да живеем казват. Когато стане тежко, тръгват на църква, тръгват да търсят Господа, оправи ли се, остава. Това  не е сериозно и такъв човек не може да разчита на сериозно отношение също от страна на Бога. Защото Бог познава онези, които го търсят истински. Дали си добре, или си зле, Исус е Господ. Дали се чувстваш добре, или не се чувстваш добре, Исус е Господ. Дали вярваш в момента, или не вярваш, Исус е Господ. Защото Той е същият вчера, днес и завинаги  и словото Му е същото – вчера, днес и завинаги. Може вчера да си вярвал, днес да не вярваш, утре пак да не вярваш, ти се променяш като морските вълни, обаче Той си е същият и промяната е само в Теб, не е в Него. При Него промяна никога няма. Това е доброто, че Бог не се променя. Почнеш ли да го опознаваш, да знаеш, че Той е същият. Няма днес да го опознаеш такъв, после да стане друг. Но помнете, трябва да бъдем сериозни. Дерек Принс казва: какво е вяра – да приемеш Бог насериозно. Дерек Принс казва вяра е да приемеш Бог насериозно, не на майтап. Т.Б. Джошуа какво казва, какво е вяра. Вярата е стил на живот на упование в Бога. Това е живот, стил на живот е вярата на упование в Бога. Не само изповядваш това, изповядваш, няма нужда да викаш много. Няма нужда да викаш, няма нужда да взимаш микрофона да продъниш ушите на хората.

Душата ми тихо уповава само на Бога

        Господ не се впечатлява от викове и крясъци. Това, което го впечатлява, е тихото упование в трудно време и в лесно време, в добро време и в лошо време, защото се редуват. Ти трябва да можеш да уповаваш на Господа и на Неговите думи, защото трябва да има нещо стабилно, на което да положим вярата си. Не можем да разчитаме на себе си, не можем да разчитаме на хората около себе си, не можем да разчитаме на нашите чувства, които се променят. Не можем да разчитаме на нашите мисли, които се променят. Не можем да разчитаме на онова, което виждаме, защото се променя. Хората се променят, външният ни вид се променя. Всичко е променливо, всичко видимо се променя. Обаче, Неговото слово никога няма да премине.

Небето и земята ще преминат, Неговите думи няма да преминат

Исус Христос е същият

Божието слово е същото и ние трябва и можем да положим нашето упование и вяра и върху Неговото слово, да стъпим твърдо и да вярваме на Него. Независимо кой какво казва и прави, трябва това слово не просто да бъде на устата ти, но трябва да влезе дълбоко в сърцето ти, когато спиш, когато ставаш, когато ходиш, когато лягаш да имаш сигурност, увереност. Сигурност и увереност в Бога, и в Неговите думи. Казвам ви, това не са викове, не са крясъци, не са кой знае какви пророкувания. Това е един живот, който душата ти тихо уповава само на Бога, дори и армия да има срещу тебе. Дори и целият свят да изригва и да застане като лъвове срещу тебе, ти си спокоен, стъпил на словото, защото лъвът от юдовото племе е от твоята страна. Това е положението. Ама те и другите казват, че е на тяхна страна. Няма значение кой какво казва, приятели. Има значение каква е реалността, не думите. Защото

Божието царство не е в думи, а е в сила, казва

Така че не е важно какви са думите. Един казва, че е християнин, друг казва че е християнин, обаче не всеки, който казва, че е християнин е наистина християнин. Не всеки, който казва, че е служител, е наистина служител. Не ви ги казвам, за да се съмнявате в служителите, а за да сте наясно, че има разлика между табелката и съдържанието. Ето ви една чашка, тук мога да сложа различни табелки, обаче е важно какво е съдържанието. И е важно табелката да отговаря на съдържанието. А понякога можеш да вземеш нещо с едно съдържание, но с друга табелка. И това е опасно. Затова трябва да изпитваш и ти опитваш или химиците какво правят – опитват миризмата, защото можеш да се отровиш. Опитваш да видиш дали е това, което си мислиш, че е. Затова се казва да изпитваме. Всичко да изпитваме и да държим доброто.

Нека да се върна  на материала.

Марто, Марто, ти се безпокоиш за много неща, но едно е потребно и Мария избра добрата част

         И нека наблегна на думата – избра. Мария избра. Въпросът сега за всеки един от нас е какво ще избереш. Дали ще избереш да се грижиш и безпокоиш за много неща, да наблягаш и да разчиташ на твоите действия, на твоята работа, на твоите дела, на твоята правда, или избираш при нозете на Исус да слушаш Неговото слово преди да направиш нещо. Да слушаш Неговото слово преди да кажеш нещо. Не човешко, а Божие дело. Да слушаш преди да говориш и преди да кажеш. Защото казва Библията – глупаво е да говориш  и след това да слушаш. Трябва първо да слушаш и след това да говориш. И така, да слушаш като Мария и след това да говориш и да действаш. А не да действаш като Марта и да критикуваш Господа,  защо не Го е грижа и да Го поучаваш какво трябва да направи.

И днес има хора, които са в тази позиция поради действията, които вършат и мислят, че много са праведни и вече започват да поучават другите и да им казват какво да правят. Един служител беше казал, че идват един път при него трима от неговите презвитери и казват – пасторе, трябва да уволним този, този и този, трима човека.  Той казва защо – нямаме пари. Добре, трябва да отида да им кажа и отива да им казва на служителите. Казва – вижте сега, момчета, казаха ми, че служението няма пари, затова ще трябва да ви уволним. И тримата казват – ама, пасторе, ние не сме тука за парите. Не ни плащай пари, но ние ще продължим да служим. Ние сме тука заради Господа. Пасторът отива при хората и им казва – слава на Бога, въпросът е решен. Хората се съгласиха да работят без пари. Обаче, единият от  презвитерите, както той казва, сгреши да каже – ама, Господ говори на моята жена. И нашият пастор като чу това нещо, все едно пушек излезе от ушите му. И като удари масата, трябва да я ударил на точното място и масата се разцепи на две. Какъв е бил тоя удар не знам. Уволнени сте, моментално ви уволнявам! И дава коментар – аз няма да позволя да бъда ръководен от чародейство. Идва една сестра при мен и ми казва – пасторе, Бог ми казва какво ти трябва да правиш. И той направо й казва /аз така не мога да говоря/ – ти си луда. Господ е направил грешка, че мен ме е направил пастор, а пък на теб ти казва какво да правя, значи ти тогава трябва да бъдеш пастор, а не аз. Аз не искам да казвам името на служителя, за да не ви навеждам на други мисли, но служителят наистина е много известен. Помислете си го това нещо, обаче има такива служители, които твърдо поставят нещата, както и в този случай. Той какво казва – не може той да е призован от Бога, пък друг да му казва какво да прави. Както един ми казва – аз имам послание от Бога, но никой не ще да ме слуша. Ами като имаш послание, което е от Бога, Господ заедно с посланието ще ти даде и хората да го чуят. Ако хората липсват, значи посланието е под въпрос. Защото Господ заедно с посланието дава и хората, които да го чуят. Ако ги няма хората, които наистина да го чуят, въпросът е наистина ли има послание. Разбирате ли? Така че нещата са свързани и когато Господ дава нещо, Той го дава. Като го даде, Той го дава и какво използва Господ – инструменти. Инструментът не е нищо особено, особеното е, че господарят предпочита един инструмент пред друг. Например сега, той избира да използва този инструмент. Казва: този няма да ми свърши работа, избирам този инструмент. Защо е избрал този  не знаем, но Той  избира и не на база на дела. Това се нарича благодат. Виждате апостол Павел беше избран, без да има някакви заслуги. Напротив, имаше обратното, имаше минуси, но въпреки всичко Господ избра апостол Павел, обърна го. Господ избра Мойсей, който извърши убийство, но въпреки всичко го избра Мойсей, промени го и го използва за спасение. Виждате по какъв начин Господ избира хората. Господ избра Петър, който дори се отрече от Него. Обаче, каза:

Аз се помолих за тебе да не отпадне вярата ти и като се обърнеш, обърни и братята си

        Така че, защо Господ ги избираше? Защо избира това? Когато Господ е избрал нещо, Той го е избрал и ние трябва да уважаваме това, че Господ го е избрал и като видим докосването от Господа, трябва да уважаваме това докосване. Защото както докосва това, може да докосне и това. Би трябвало да бъде еднакво, обаче Господ избира и ние трябва да разберем, че има неща, които са по Негов избор. Служенията са по избор на Бога, дарбите са по избор на Бога. Не можеш да избереш служението, не можеш да избереш кога ще се родиш, не можеш да избереш къде да се родиш. Това е нещо, което Господ избира. Не можеш да избереш и с какви дарби ще се родиш.  Това е нещо, което Господ избира. Иска от нас да бъдем верни. И всеки трябва да помни къде се намира, на какво място и кое му е мястото. И така, тук казва Исус:

Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък има само едно, което е потребно – словото на Господа. И Марта избра добрата част, която няма да се отнеме от нея

        Затова, аз се моля за всеки един от нас да изберем тази добра част, която няма да се отнеме от нас. Да станем наистина здрави, силни християни, да стоим здраво и силно в Неговото присъствие, да вършим Неговото слово и онова, което Той ни е казал и онова, което Той ни казва. А пък останалото, вече е нещо, което Той ще извърши в живота ни. Надявам се можах да изразя това, което Бог сложи в сърцето ми по отношение на тази случка с Марта и Мария. Ако нещо не съм успял,  аз Те моля, Господи, Ти да продължиш да говориш в сърцата и да им изясниш и даже докато спят да им дадеш тълкувание, да им дадеш разбиране чрез Святия Дух, в името на Исус.

И нека да ви кажа накрая, след като сте чули словото от тази вечер, аз ви съветвам да го слушате пак, и ви съветвам да размишлявате върху това, да си запишете стиховете, да размишлявате и да търсите

Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко

        Така че в това размишление Святият Дух ще започне да ти говори и когато легнеш да спиш, Святият Дух ще продължи да ти говори и на сън. Ще ти дава видения и сънища върху Неговото слово и ще ти разяснява словото Си. Това е необходимо. Нека Неговото слово да завладее нашия сън. Нека Той да започне да ни говори нощем в съновидение и денем във видения, денем да ни дава видения, нощем да ни дава сънища нашият Господ. Така че, Неговото слово да започне да се явява пред нас в картини, както казва в Деяния на апостолите 2:17 казва:

В последни дни, казва Господ, ще изливам от Духа Си върху всяка твар и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища

        Пророчества, видения и сънища в името на Господа Исуса. Вярвам, че това нещо ще донесе голям пробив.

Благодарим Ти, святи Боже. Пророчества, видения, сънища. Нека Твоето слово да се вселява богато в нашите сърца, да  пребъдваме в словото и словото да пребъдва в нас. Да слушаме словото и словото да ни изпълва. В името на Господ Исус Христос бъдете благословени.

И аз ще пусна тази вечер видеото, което е от пустинята, за да можете да получите останалата част, която вярвам, че ще бъде полезна и важна за вас. И помнете, движение в духа, не движение в плътта. Ходене в духа, поклонение в духа.

Бог да ви благослови в името на Исус Христос и всички хора казват „амин“.

Реклами