Любовта!!!

Любовта!!!

Видео: http://www.youtube.com/watch?v=bvdtIJ-8F8U

17.02.2014г.

 

В Библията се казва, че Бог е любов. Бог е любов и който пребъдва или ходи в любовта, пребъдва в Бога. Най-основното, което можем да кажем за Бог от всичко друго, което можем да кажем за Бог, най-основното е, че Бог е любов.

Не става въпрос за влюбване, не става въпрос за романтика, а става въпрос за онази любов, която е от Бога – безусловната любов. За така наречената „агапе” любов на гръцки език; любов, която отива отвъд омразата, любов, която отива отвън непростителността. Защото другите видове любов – романтичната любов е това, че се обичат двама до момента, в който единият направи нещо, и тогава вече започват или ревности, или омраза, или непростителност, или други неща.

Ние говорим за Божията любов, която е безусловна. Бог е любов. Той обича всеки един човек на тази земя. Мрази греха, отхвърля греха, обаче обича всеки един човек на тази земя и иска всеки човек да дойде до покаяние и до познаване на истината. Това е, което Бог иска. Обича всеки един човек дори и тези, които не можем да си представим… Погледнете един апостол Павел, който е гонил църквата, който е хулил църквата, и в един момент Бог избира точно него, за да занесе Евангелието до целия свят. Така че, Бог е различен от човека. Словото казва:

 Любовта на Бога, излята в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух

Говорим за любовта на Бога, която е различна от любовта, която се намира в този свят. Любов, която е готова да прощава, любов, която е готова да прощава и побеждава омразата. Божията любов не може да подтиква хората към това да мразят, Божията любов не може да подтиква хората към това да се убиват, да се бият, да се ограбват, Божията любов не може да накара хората това да правят. И всяко едно учение, което подтиква хората към война, към бой, към насилие, към такива неща, не може да бъде от Бога, защото Бог е любов. Виждате самият Исус на кръста каза:

Отче прости им, защото те не знаят какво правят.

В момента, в който Го разпъват невинен на кръста, Той се моли на Бога Бог да им прости – това е Божията любов. И

Който пребъдва в Божията любов, той пребъдва в Бога.

Ние можем да ходим на църква, можем да извършваме толкова религиозни дейности, обаче в Библията се казва, че

Ако нямаме любов нищо не сме и нищо не ни ползва.

Даже и планини да местим с вяра, ако нямаме любов, нищо не ни ползва това.

Любовта не спори и не се препира.

Ако ние, като християни имаме обичай да спорим помежду си, да се препираме за учения, трябва да знаем, че Бог не се препира.

Святият Дух е като гълъб. Когато гониш гълъба, той бяга. Гълъбът няма да спори с теб, той просто си отлита и си отива. И ако ние не поддържаме характера на Бога, не можем да очакваме силата и присъствието на Святия Дух. Гълъбът винаги каца върху агнето, а агнето говори за смирение, кротост, ако щеш дори за любов, а гълъбът е Святият Дух. Гълъбът на Святият Дух търси Христовия характер.

Затова днес не можем да видим много от Божията сила в църквата. По тази причина, по която Бог не може да се довери на църкви, на служители със Своята сила, понеже не знае дали тези хора ще се окажат верни и дали ще представят Бога по правилния начин, или ще се опитат да рекламират себе си и да издигнат себе си, за да направят себе си велики.

Целта на Святия Дух е да издига Исус Христос.

Йоан Кръстител, най-големият пророк в Библията каза:

Ето Божия Агнец, Който носи греха на света.

Той не каза: „аз съм най-големият пророк”, той не каза: „аз съм това или онова…” Те дори го питаха: „Кой си ти? Той каза:

Аз не съм Месията, аз не съм Христос. След мене идва Един, Който е по-голям от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките.

И той каза: Ето Божия Агнец, Който носи греха на света. И Неговите ученици отидоха при Исус.

Това е служението на всеки един Божий човек. Божият човек трябва да сочи към Исус и да издига Исус. Самият Йоан го каза:

Аз трябва да се смалявам, а Той трябва да расте.

Исус не се кичеше с титли. Библията не казва, че Исус е имал петкратното служение. Той беше апостол:

Евреи 3:1 Апостолът и Първосвещеникът на нашата изповед е Той (Исус).

Но никъде Исус не говори, че Той е апостол. Той не издигаше своето служение, а издигаше Своя Отец. Исус беше пророк, Той беще евангелизатор, Той беше Пастир, беше Учител. И въпреки всичко винаги ходеше в смирение и не наблягаше на това нещо.

Както ви казах: Бог е любов, и ако ние, като християни изпуснем любовта, изпускаме всичко. Без любовта оставаме без Бог и остават само религиозни дейности.

Знаете 13-та глава на Коринтяните. Може от нея да прочета малко. Но преди да започна да чета искам да ви обърна внимание на нещо – как четем Библията? Исус каза: „Как чете Библията?” Как четеш? Много е важно как четем Библията. Днес е много популярно да се чете Библията – 1 Коринтяни 13-та глава – това е главата на любовта. Днес е много популярно да се чете Библията с цел да откриеш грешките на другия. Аз обаче искам да ви кажа, че ако четеш Библията с цел да откриеш грешките на другите, си изгубил целта. Четеш Библията напразно. Защото мотивът да извадиш съчицата от окото на брат си е погрешен. Ако аз чета Библията, за да докажа, че си глупак, моето четене става нечетене. Не е угодно пред Бога. Ако аз чета Библията, за да ти докажа, че ти си недостоен, че ти си грешен, ако аз чета Библията с цел да те поставя ниско, аз я чета напразно. Погрешен мотив. Библията трябва да се чете с любов – любов към Бога и любов към другите.

Искам да ви дам един пример и тази сутрин Господ ми го даваше този пример и искам да ви го покажа: Мъж и жена, имаме едно семейство. Знаете ли колко разводи стават в момента, дори и християнски семейства се развеждат. Знаете ли, църкви се разделят и основната причина е липса на любов. Всеки има нужда от любов. Обаче толкова малко я има, поне в църквата да я имаше. Защото Бог е любов и ако Бог е в църквата, ще има любов в църквата.

В семейството – Божието слово казва, заповядва на кого – на мъжете.

Ефесяни 5:25 Мъже, любете жените си (мъже, обичайте жените си)…

А на жените им казва:

Ефесяни 5:22 Жени, подчинявайте се на своите мъже…

Обърнете внимание, искам да ви демонстрирам неправилния начин на четене на Библията и неправилен начин на прилагане на Библията. Много важно е това.

Мъжът чете Библията и казва на жена си: „Господ казва да ми се подчиняваш. Защо не ми се подчиняваш, а?”

А жената казва: „А ти защо не ме обичаш?”

А, знае какво да каже. Виждате ли какво става? Мъжът казва на жената: ”Защо не ми се подчиняваш? Виж какво пише, Господ казва да ми се подчиняваш”, а жената му казва: „Ще ти се подчинявам, когато ти ме обичаш. Господ ти е заповядал да ме обичаш.”  И какво се получава, приятели? Ето, това е, което искам да ви го демонстрирам, защото това е един от най-големите проблеми в момента. Когато Господ казва: „Обичай жена си”, на кого го казва? „Мъже, любете жените си.” Така ли казва? Или казва: „Жени, кажете на мъжете си да ви обичат.” Какво казва той?: „Мъже любете жените си” или казва: „Жени, кажете на мъжете си да ви обичат.” Какво казва: „Мъже, любете жените си” или „Жени, кажете на мъжете си и им натяквайте, че не ви обичат.” Виждате ли как сме го изкривили? Искам да го видите ясно. Господ се обръща директно към човека. Той не казва на жената какво мъжът трябва да прави. Той не казва на жена ми (Мими), „Иди кажи на мъжа (Пламен), че той трябва да те обича.” И тя: „Господ каза да ме обичаш.” Не. Той говори директно на Пламен: „Мъже, любете жените си.” Това е заповед. Ако аз обичам жена си, аз изпълнявам заповедта на Бога. Поради любовта си към Бога, обичам жена си. Дори и жената да не заслужава. Поради любовта си към Бога ти започваш да я обичаш като послушание спрямо Бога. Не защото жена ти заслужава, тя може да не заслужава, мъжът ти може да не заслужава, но ти го правиш като длъжност пред Бога. Не като длъжност пред жената, жената не е тази, която ще държи сметка на мъжа дали я обича. Господ ти дава това, ти отговаряш пред Бога.

Така че, когато аз чета Библията, аз не трябва да чета Библията и да й кажа: „Жена, ти си длъжна да ми се подчиняваш, виж какво казва Библията”, но аз трябва да си казвам: „Пламене, ти трябва да обичаш жена си.” Господ на мене ми говори, че аз трябва да я обичам и аз трябва да се подчинявам на Господа. Да извадя гредата от моето око, а не да се старая да извадя съчката от нейното око.

Но днес какво се е получило в семействата и църквата? Точно обратното. Колкото чета Библията, толкова повече виждам грешките на другите, толкова повече им вадя съчките от очите и им вадя очите заедно със съчките. Ето това се получава днес. Един на друг си вадим очите чрез ей това слово. Това слово се казва, че е мечът на Духа – божието слово. Това е скалпел. Ти можеш да използваш този скалпел да разрежеш пилето или рибата и да нахраниш някого; ти можеш да използваш този скалпел да оперираш някой и да му дадеш живот, но може да използваш скалпела да извадиш окото на някой. Ей тази Библия можеш да използваш да убиеш хората. Ти можеш да вземеш този скалпел на Божието слово, този меч, да го наръгаш в сърцето на някой и да го убиеш. Някой ще каже: „Как, с Божието слово?” Да, с Божието слово.

А погледнете Инквизицията – използвали са Библията, за да убиват хората. И ние и днес може да убиваме хората, и днес има наранени християни поради това, че Словото не се е използвало, както трябва.

Всеки един воин, като му се дава оръжие, се обучава как да използва това оръжие, и му се казва кога има право да го използва и кога няма право да го използва.

И аз ви казвам, че ние нямаме право това оръжие да го използваме срещу ближния си. Ние нямаме право да убиваме с Библията, ние нямаме право да осъждаме с Библията, ние нямаме право да мразим с Библията. Ние трябва да използваме Библията за съживяване на хората.

И на първо място, Бог използва Библията, за да ни говори лично на мене и лично на тебе. Бог говори на мен за мен. Когато аз чета: „Мъже, обичайте жените си”, аз си казвам: „Аз трябва да се подчиня на това слово да обичам жена си.” Ако аз обичам Бога, ако вярвам в Бога, аз трябва да се подчинявам на това слово да обичам жена си дори когато тя не заслужава. Заради Бога. Когато словото казва: „Жени, подчинявайте се на мъжете си”, жена ми като чете Библията, тя не казва: „А, той трябва да ме обича.” Не. Тя гледа каква е нейната отговорност. Нейната отговорност е да се подчинява на мъжа си. Мъжът казва на жена си: „Жена, искам да сготвиш това и това.” И жената му се тросва: „Ти ли ще ми кажеш какво да сготвя, аз знам по-добре какво да сготвя.” Но ето, на мъжа му се яде нещо, еми угоди му. Мъжът казва: „Жена, изчисти къщата.” И жената: „Е, ще я чистя тази къща и все е мръсна.” То като че ли влизам в някои домове с тези думи. „Жена, направи това”, не ще да го направи. Защо?

Аз казвам такъв пример с жената и мъжа, но той може да бъде и в църквата например.

Божието слово ми е дадено, за да ме научи мен какво да правя.

И знаете ли, когато се срещам с хора, понеже всеки иска да се допита до служителя, някои питат: „Брат, имаме ли право да направим това или нямаме?” И като започна да ги питам защо ме питат и казват: „Еми виж оня брат какво прави? Тоя брат не е ръкоположен, има ли право да полага ръце или няма право?” „Този брат няма еди какво си, има ли право да прави това, или няма право да прави?” Теб какво ти влиза в работата брат ти? Има достатъчно заповеди, които ти да изпълниш. Защо гледаш в паницата на брат ти. Пред Бога той стои или пада, но стои пред Бога.

Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?

Ние днес сме се превърнали в клюкарки и съдии на братята си и сме в грях. Църквата не е клюкарница. Независимо дали е във Фейсбук или на живо, църквата не е клюкарница. Ние трябва да проумеем това, че всеки трябва да си гледа работата. На мен в последно време това много ми го показва. „Гледай си работата” ми казва Господ. Като стане нещо ми казва: „Гледай си работата!” И аз вярвам, че това слово е за всеки един от нас: „Гледай си работата!” Какво значи да си гледаш работата? Гледай си твоята работа. Онзи брат там, и нещо прави, ти какъв си му на него – баща ли си му, апостол ли си му, пастир ли си му, какъв си му? „Еми никакъв не съм му.” Еми тогава защо му се бъркаш в работата? Имаш право да кажеш на тези, които са под твоя власт. „Брат Пламене, защо не отидеш да го изобличиш еди кой си служител, виж го какво прави?”  Кой съм аз да го изобличавам, какъв съм аз? Първо той няма да ме чуе, защото за да ме чуе той трябва да има съответветния дух, трябва да има отношения между нас. И второто нещо: „Аз кой съм на него да му кажа?” – духовен баща ли съм му, пастир ли съм му или баща по плът, какъв съм му аз, за да му говоря на него?” Ако той ме попита и каже: „Брат Пламене, има ли нещо в мене, в което да съм в грешка?” Аз ще му кажа: „Понеже идваш да питаш, ето, смятам, че това, това и това…” Идват да ме питат. Нямам право да му се бъркам в работите му, разбира те ли? Кой съм аз, че да се бъркам в работата му, кои сме ние, че да се бъркаме в работата на хората. Човек като стане християнин мисли, че има право да се бърка в работата на всеки – да се бърка в работата на служители, да се бърка в работата на този, на онзи… Е, не може така, има си ред. Помислете си за това.

Аз това нещо съм го казвал и по отношение на църквата. Когато има служител в църква да служи, ето, например мене ме канят да служа в църква. Това е все едно да отивам на гости в някой дом. Ако дойда на гости в твоя дом, мога ли да вляза в твоя дом с калните обувки и да си вдигна обувките на масата, какво ще си помислите вие? Нали след малко трябва да се яде на тази маса? Аз си вдигам калните обувки на масата. Защо? „Еми ще ме търпите, ще ме обичате.” Когато идвам на гости в твоя дом, аз трябва да се съобразявам с тебе, защото аз съм на чужда територия, аз съм в твоя дом. Първо ще позвъня, или ще се обадя и ще кажа: „Възможно ли е, кога е възможно” и идвам, когато на вас ви е удобно. Ако на вас не ви е удобно, няма да дойда. Не мога да вляза в дома ви с взлом. Не мога да дойда в дома ви и да кажа: „Слушай, тука това не трябва да бъде повече така, това ще го преместиш там, тези мебели не са добре, леглото там трябва да отиде, масата тука, ще боядисате в този цвят, ще махнете този полюлей, тези пердета не ми харесват и паркета искам да се махне, искам балатум тука”. Как така аз ще се разпореждам във вашия дом? Ама знаете ли, че ние го правим това нещо като служители. Отиваш някъде и започваш да се разпореждаш на чуждо място да им казваш какво да правят хората. Не може това да бъде. Като християни също не може да бъде. Любовта не постъпва по този начин. Аз искам да ви прочета нещо за любовта.

Аз го записвам това и надявам се, ако може поне един човек да възприеме това, че моята работа не е да търся кусурите на хората и да им налагам моето учение. Моята работа е да обичам хората дори и да не носят моето учение. Всеки един християнин трябва да го обичам.

Какво да кажем например за мюсюлманите? Не сме съгласни с тяхното учение, добре. Е, какво, да ги мразим ли? Напротив, трябва да ги обичаме и тях, защото пък при тях няма любов. Ако ние покажем любов, те могат да се обърнат заради любовта.

Но къде е нашата любов, приятели? Бог е любов, а погледнете колко любов има по църквите. Погледнете къде се намира църквата – встрани.

Знаете ли какво се казва в Галатяните? – че

вярата действа чрез любов.

В Исуса, нито обрязването е нещо, нито необрязването е нещо, а вяра, която действа чрез любов.

Какво означава това? Обрязване и необрязване  – това е по закона.

В Христа Исуса не буквата върши работа, а вярата, която действа чрез любов. Ако ние нямаме любов, парализираме вярата си. Вярата ни се парализира и става неефективна вяра поради липса на любов.

И както ви казвам, независимо какъв е човека. Ние трябва да се научим да почитаме, да уважаваме, да обичаме хора и служители. Но вместо това днес виждаме много агресия, в която няма любов. И хубаво, ще ходим да евангелизираме хората, ще ги вкарваме хората в църквите. Ама знаете ли, че много хора бягат от църквите, защото не намират това, което трябва да намерят. Любовта, която трябва да бъде в църквата я няма и те казват: „А, тука е като света, какво да правя тука.” Нещо повече – нараняване един друг. Казва се в

Галатяни 5:   Ако се хапете един друг, пазете се да не би да се изтребите.

Като кучета – християнски кучета. Как го намирате това? Християнски вълци. Това прилича ли ви на християнство? Християните са овчици, даже се казва и кози, защото напред с рогата. Има и такива. Ти го срещнеш и казваш „Слава на Бога”, а той дори не ти отговаря, напред с рогата, иска да те боцне, бе – християнски козел. Алилуя! Какъв си ти? Християнски козел. „Слава на Бога”. Това няма нищо общо, агънцето е… Така че Христос е нашият пример.

Оставете всичките тези нови учения, много, много учения станаха, много се изучихме, много интелигентни станахме, но в крайна сметка най-елементарните неща ги изпуснахме и ги изгубихме. Казвам ви, в днешно време след като църквата толкова богата и умна стана, че изгубихме основните неща. Ако Христос го няма в църквата, ако любовта я няма в църквата, какво имаме? Остава ни религия, мъртва религия, без Бог и затова няма сила. Но ако ние се върнем към истинското учение, нещата много ще се променят. Вижте сега какво се казва в 1 Коринтяни 13-та глава:

1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам,

аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

 Значи, има ли езици? Има. Обаче всичко ли са езиците? Не. Любовта е над езиците. Иначе, говорим на езици, но като няма любов, нищо не сме.

2. Ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Нищо не съм, дори с пророческа дарба. „О, брат, тази сестра е пророчица, отиваме да ни пророкува.” Иди при някоя врачка, ако искаш. Иди се разходи по врачките даже. В момента сега има петдесятни врачки, харизматични врачки, можеш да ходиш и по врачки, ако искаш. Само че то така при Бога не става. Не всичко е откровение е от Бога. Някои хора са се хванали за някакви откровения, са се хванали за някакви учения и са влезли в заблуда, защото не се държат здраво за писаното слово. После какво казва?

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

Тука дори казва да помогнеш с имота си на хората, пак можеш да го направиш без любов. Защото любовта е в сърцето. Любовта е отношение.

4. Любовта дълго търпи… не се гордее.

Вижте нещо интересно – любовта дълго търпи. Днес колко се изтърпяваме един друг. Някой каже нещо, избухваш и помиташ нещата. Любовта обаче търпи дълго.

 4. и е милостива; а не жестока, любовта не завижда; погледнете колко завист има, любовта не се превъзнася,

„Какво ме гледаш, а. Пагоните – и ти като станеш като мене. Ти като не си ръкоположен… Аз съм ръкоположен, ей. Ръкоположиха ме и вече всичко е наред.” Каква глупост, ръкополагането ли ще те направи служител? Ако Бог не те направи служител, ако ще главата ти да оплешивее от ръкополагане, нищо няма да стане. Хората днес гонят някой да ги ръкоположи, за да си сложат титла. Исус ходеше без титли. Обаче си личи Кой е? Защо? Защото има доказателство от Дух и от сила. Хората мислят, че като ги ръкоположат, ще станат нещо. Но не ръкополагането ще те направи нещо. Ако ти се движиш в Духа, ако ти се движиш в силата на Бога, ако се движиш в любовта на Бога, тогава наистина си от Бога. Вижте, аз сега тука мога всичките да ви ръкоположа. Обаче ако не е Бог да ви го е дал, ако Бог не ви го е показал, да каже: „Иди!”

Вижте 13-та глава от Деяния на апостолите какво стана. Църквата имаше пророци и учители, постеха и търсиха лицето на Бога, не търсиха ръкополагане. И Святият Дух рече: „Изпратете ми Варнава и Савла за делото, което съм ги призовал. И тогава отново се молеха, отново постеха и им положиха ръце и ги изпратиха. И Павел отиде и след това е ръкополагането. И срещна едни магьосник, и магьосника се опита да го спре. И Павел казва: „Сега ще ослепееш” и магьосника ослепя. Колко служители могат да го направят това?

Или „Брат, помогни ми, защото магия ми направиха.” Нали си служител, как те ловят магиите? Защо става така? Защото не е призован. Защото е положена ръка от човек, обаче няма Божието докосване, Божия пръст, затова става работата. Защото няма пост, даден му от Бога и затова дявола го удря. Ако седнеш на място, където Бог не те е пратил, дявола ще те удари.

Защото това не е като да отидеш да станеш директор на предприятие. Горе-долу ще върви предприятието, ама жив и здрав си, нали? Обаче, ако станеш Божий служител без помазанието на Бога и без Бог да те е посочил, ти влизаш в опасна територия. Ти отиваш по бели гащи да се биеш с много силен враг. Аз искам да ви кажа, че дявола е много силен. Не го подценявайте. Единственото спасение е, че Бог е много, много, много по-силен. Обаче, за да те подкрепи Господ, трябва да те е изпратил Господ. Господ подкрепя онова, което е изпратил; Господ помазва онова, което е изпратил; Господ доказва това, което е изпратил. Това, което не е изпратил, няма да го докаже. Много приказки, много думи, но няма сила. Защото някой взел микрофона и тръгнал. Някой взел Библията и тръгнал. А Исус казва:

 Стойте в града и чакайте, докато се облечете със сила отгоре.

 И тогава тръгвай, да те изпрати Той.

Аз се отклоних от темата за любовта, но искам да ви кажа, че не е въпрос да сложим пагоните или да сложим титлите. Въпросът е същността, духът на нещата. Ако ти излезеш срещу дявола, без да си изпратен от Бога, си на опасна територия. Господ няма да те защити и затова хора изпадат в големи проблеми, защото влизат там, където не са пратени. Господ благославя онова, което е от Него, а не онова, което е от човека. Казва се в закона, върху човешка плът маслото за помазание да не се слага. Какво означава това? Че помазанието на Бога няма да дойде върху плътски действия на човека. Ако човек по плът прави нещо, да не очаква помазанието на Бога върху него. Затова е толкова важно да бъдем водени от Святия Дух. И се казва в:

 Галатяни 5:18 Тези, които са водени от Святия Дух, те са Божии синове.

 Той върви пред мене и аз след Него. Водените от Святия Дух, те не са под закон. Другите са под закон, и под проклятие. Законът носи проклятие. Но Христос ни изкупи от проклятието на закона. Вижте колко е важно.

И нека да продължа нататък.

 1 Коринтяни 13:4. любовта не се превъзнася, не се гордее,

Ето тука е това, което исках да ви кажа – гордост, превъзнасяне. Много се изпитва човека чрез властта. Когато дадеш на някой власт, тогава се вижда какъв е човекът.

Тука един пастор ми казва за испанските служители. „Нали знаеш какъв им е проблемът?” Казвам му: „Не, не знам.” Вика, дай им малко власт и да видиш какво става – почва да се разпорежда с всичко. Това какво показва? Ако човекът тръгне по този начин да злоупотребява с властта, значи той не я заслужава. Защото независимо дали имаш власт или нямаш, трябва да ходиш в смирение. Има хора, които като нямат власт са кротки и като получат власт изведнъж стават горди. Но трябва да бъдем, както Исус. Има власт, няма власт, трябва да сме смирени.

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява и не търси сметка за зло.

 Знаете ли, има хора, които говорят само за себе си. „Аз имам нужда от това, на мен ми трябва, защо Бог на мен не ми дава това, защо Бог допуска това…” Само „аз, аз, аз”. Обаче вижте какво казва: любовта не търси своето си. Тоест любовта мисли и за другия. Любовта мисли и за брата, мисли и за сестрата, мисли не само как аз да съм добре, но как и другите да бъдат добре. Не мисли за другия да го обвинява, а мисли за другия да му помогне. Любовта се озърта и гледа на кого може да помогне. Не да помогне с цел, че много работа върши, а да помогне от любов. Значи, любовта търси да помага на другите. После казва:

5. … не държи сметка за зло.

 Любовта прощава. Ако няма прошка, няма любов.

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.

7. всичко премълчава…

Всичко премълчава знаете ли какво е? Не като те атакуват да обидиш всичките и да кажеш: „Ти това, ти това…“ А премълчава, преглътва, оставя го на Господа – кротка, мълчалива. Аз съм гледал например хора, които само да го настъпиш малко и да видиш какво става, какъв език излиза – това не е любовта.

 … на всичко хваща вяра,

 Аз вярвам, че основното, на което хваща вяра, е Библията, цялата Библия. Любовта хваща вяра в цялата Библия.

… на всичко се надява, всичко търпи.

Примерно като има човек до него и все се надява, че Господ ще го промени този човек, претърпява с любов и т.н. Има някои хора, които са големи мъченици за Христос заради вярата си.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

 Тези дарби ще отпаднат, на небето няма да ги има. И накрая казва:

 13. … Остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

 Много проповеди за любовта са изнесени, винаги може да се отиде от една крайност на друга.

Примерно мога сега да дойда при тебе и да ти кажа: „Брат, ти защо не ме обичаш? Не виждаш ли, че Божието слово казва да ме обичаш.” Самото изказване вече не е любов. Защото ако аз имам любов, няма да дойда при тебе и да ти кажа: „Брат, ти защо не ме обичаш?”, а аз самият ще тръгвам да я показвам. Любовта не е с цел да обвинява хората, че не обичат.

Библията е огледало. В Яков се казва, че Библията е огледало. Като сложиш огледалото пред тебе, кого виждаш? Виждаш себе си, не виждаш брат си. Гледаш в огледалото и си казваш: „Е, каква греда имаш в окото си?” Не. Ти гледаш себе си. Така трябва да се чете Библията, да виждаш себе си, Христос и себе си. Кой е Христос и виждаш себе си вътре. Какъв си и какъв не си. И се учиш.

Така че, като говорим за любовта, не е да кажеш: „Сега чух от брат Пламен и сега ще отида да им кажа на тези, които си мислят, че са нещо, а не са.” Не, въпросът е да го хванем и да започнем да търсим да го изпълняваме в сърцата си и в живота си. Вижте какво казва Библията, че любовта идва чрез дадения ни Святи Дух. Любовта е дар от Бога, получаваме я от Бога. Апостол Йоан казва:

 Дечица, да не любим на думи и с език, но на дело и в действителност.

 Защото знаете ли колко пъти ми се е случвало: „Брат, много те обичам.” Обаче след това, бам, един шамар. Айде още един шамар. „Това е любовта на Бога, ти не можеш да го разбереш.” И трябва да проумееш, че това е любовта на Бога. Значи, да не любим на думи и с език, но на дело и в действителност. Това означава, че любовта, която е в сърцето, започва да оказва влияние на делата ти. Не е нужно да са кой знае какви. Вижте, християнството не се състои от великите дела. Великите дела ги върши Бог. Той изцелява болните, Той освобождава вързаните… – това са Неговите дела. Нашите дела трябва да са малки, ежедневни неща – нещо, което ще направиш за човека до себе си, нещо, което ще направиш за другия. Вярата и любовта ни са ежедневие и се виждат в дребните, в малките неща. И ние трябва да можем в дребните и малки неща да показваме нашата вяра и любов. И трябва да ви кажа, че дребните и малки неща обръщат каруцата. Малките камъчета обръщат каруцата. Малките и дребни неща вкъщи и в църквата обръщат каруцата, обръщат семейства, разделят семейства, разделят братя, разделят църкви. Малки, дребни неща правят това. Аз не говоря конкретни неща, аз ви говоря принципно слово за любовта, защото тази сутрин с тези неща Господ ме събуди. И се надявам да съм могъл да изразя това, което Господ иска да направим. Наистина ще ни бъде леко един с друг. Казвам ви, това е сериозен проблем в евангелската църква днес. Аз познавам, имам братя от католическа църква харизматични католици, както ги викат; имат кръщение със Святия Дух, дарбите на Святия Дух упражняват. Имам приятел в Австрия, католик, служил съм 5 пъти в неговата църква, Господ направи чудесни неща там. Той дори не е пастир, имаше една група от 100 човека. Но интересното е, че тези хора, католици са, искам да ви кажа, такова отношение, такова уважение, такава любов има в тях. И такова смирение, просто, отнасят се с тебе като с по-голям.

Всеки да счита другия по-голям от себе си.

Даже не знам дали го знаят, че го правят. Отнасят се с тебе като с по-голям. А не като нашите братя: „Е, има още хляб да ядеш. Аз съм от 3 години във вярата, а знаеш ли колко неща вече знам. О, ела да те науча.” Разбирате ли, аз не го виждам в словото. Така че любовта има в себе си смирение – да можеш да чуеш другия, да можеш да общуваш с другия. И това го видях в католици. Интересно. И ние мислим, че имаме повече от тях, обаче един ден ще се явим и да се окаже някои от тях, че са доста по-напред от нас. Защото Господ не гледа на деноминация, както се вика деноминацията. Дали деноминацията ти е царска, дали деноминацията ти е божествена, дали деноминацията ти е петдесятна или каквато и да е друга. Бог гледа на сърце. И като не ги види нещата вътре, като не види съответните дела, ако ще от каквато и да е деноминация да си или църква. Няма да свърши работа. Господ ни наблюдава от близко.

„Благодаря Ти, Господи. Аз Те моля това слово да бъде полезно за всеки един от нас, да ни научиш, да ни водиш, да не сме просто едни свръхдуховници, които много знаят, но не го живеят. Искам наистина вярата и любовта ни да бъдат начин на живот. Вяра, която действа чрез любов. Да ни научиш на това във взаимоотношенията си, в семействата, и в църквите. Където и да сме, да бъдем светлина и да представяме по правилния начин царят на царете и господ на господарите. В името на Исус!”

Нека кажем: Амин!

Advertisements