Устояване във вярата! Стани юнак балкански!

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=QTPc7s-6WXU

Скъпи приятели, искам да ви кажа нещо, в началото на това богослужение. Виждам вече, че има доста молитвени нужди, които се слагат в чата, и ние ще се молим за болните за изцеление, освобождение. Вие знаете, че Господ обича всеки един, обича болните и иска да бъдат изцелени. Това е, което Господ иска да направи. И ние благодарим на Бога, че

в раните на Исус ние сме изцелени (имаме изцеление) 

според закона, законно право имаме за изцеление. Значи легално, в раните на Исус ние се изцелени. Това е духовният закон.

Но аз искам да ви кажа едно нещо, което трябва да имаме пред вид и да започнем с него:

№1 – загриженост на Бога за човечеството.

Най-голямата загриженост на Бога за човечеството е свързана с греха, защото най-големия враг, който имаме е грехът – грехът ни отделя от Бога. Грехът е отворената врата, чрез която сатана действа в живота ни и грехът е бариерата, преградата, стената между нас и Бога. Онова, което ни отделя от Бога е единствено грехът.

Римляни 8:39 Нито дълбочина, нито височина, нито широчина, нито минало, нито бъдеше, нито настояще, нито ангели, нито власти, нито човек, нищо не може да не отдели от Бога и Неговата любов. 

Единственото, което може да ни отдели от Бога и Неговата любов е грехът. Дори сатана не може да ни отдели от Бога. Защото той може да действа, както се казва според тоягата, той играе според тоягата. Така че, нашия основен проблем не е сатана. Сатана е враг, но трябва да помним, че той е победен враг. Сатана е наш враг, враг на Бога, но той е победен враг – победен на кръста, победен чрез смъртта на Исус, и още повече победен чрез възкресението на Исус. Кръста и възкресението е нашата победа над сатана. Знаете в Откровение 12:11 се казва:

Откровение на Йоан. 12:11 Побеждаваме го чрез кръвта на Божието Агне… 

Така че сатана не е основния проблем. Основният проблем грехът. Болестта не е основния проблем, основният проблем грехът. Когато се справим с греха, идва по-лесно справянето и с болестите.

Самият Исус каза на един парализиран човек в Марк 2-ра глава. Исус му каза:

Синко, прощават ти се греховете. 

И другите казаха: „Как може така да казва, да богохулства и да казва такова нещо, че прощава грехове. Исус тогава им каза:

Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете или: Стани и ходи! 

За Бога грехът и болестта стоят на едно ниво, за Него няма лесно и трудно. И Той каза:

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята и прощава грехове, каза на парализирания: Стани, вдигни си постелката и си отиди вкъщи. 

Така че Исус се справя с греха, и Той се справя и с болестта.

Мнозина идват за молитва за болестта, но не са достатъчно загрижени за корена на болестта, а болестта се корени в греха. Смъртта се корени в греха. Коренът на смъртта е грехът, коренът на болестта е грехът. Така че ние като се справим с корена много по-лесно е да се справим с плода. Болестта е плод.

Освен другото болестта е временна, а грехът може да ти доведе вечна смърт. Болестта е едно временно страдание, а смъртта е вечно отделяне от присъствието на Бога и вечно страдание. Затова Бог е много повече заинтересован със справяне с греха, отколкото с болестта. Не че е малко заинтересован за болестта, но грехът е Неговата голяма грижа. Защото Йоан Кръстител казва за Исус:

Ето Го Божието Агне, Което носи греха на света. 

Носи върху Себе Си греха на света. Ние трябва да разберем това.

И когато идвате на служба, идвайте с тази нагласа, не само да кажете каква е твоята нужда, но освен другото идваш с мисълта на вътрешната подготовка – аз идвам, за да приема инструкции от Бога, аз идвам, за да чуя Словото на Бога, аз идвам, за да приема поправление от Бога, идвам да приема изобличение от Бога. Господ гледа на сърцето ми и Той иска промяна в моето сърце. И аз днес искам да чуя, каква промяна Господ иска да направи в моето сърце. Защото помнете, казва се в:

Псалм 107:20 Изпраща Словото Си и ги изцелява… 

Не без Словото, а със Словото. Номер 1 – Господ изпрати Словото Си и стана плът – Йоан 1:14 и Го нарекоха Исус, и Той изцеляваше и освобождаваше хората, нали така беше при Неговото първо идване? Както пише:

Псалм 107:20 Изпраща Словото Си и ги изцелява и ги изважда от ямите, в които лежат. 

Това е, което Той направи – изпрати Словото Си и стана плът, стана човек, за да спасява, за да изцелява, за да освобождава и да даде вечен живот.

Освен това днес Той изпраща същото Слово посредством устните на Своите служители, за да може Неговото слово да свърши работа живота ти – да те изцели, да те освободи, да те съживи и да донесе благословения в живота ти. Има нужда това слово да го приемеш подобаващо – с отворено, очакващо, приемащо сърце, със сърце, което е вярващо, за да може това слово богато да ес всели в теб, и вселявайки се богато то да изработи една жива вяра, която вяра, като излезе през устата ти, или дойде в действието ти, тази вяра да ти донесе чудото на изцеление, освобождение, и каквото и да е друго благословение в живота.

Скъпи приятели, най-голямото благословение, което човек може да получи тук на земята не е изцелението, не е освобождението, не е пророкуването, не е нищо от тези най-голямото благословение. Най-голямото благословение е да приемеш вяра от Бога. Защото приемайки вяра от Бога, тази вяра, която ти приемаш от Бога, с нея ти можеш да получиш изцеление, освобождение, с нея можеш да пророкуваш, с тази вяра можеш да обичаш, защото вярата е необходима, за ад можеш да обичаш. Не може без вяра да се обича, скъпи приятели. Вярата е начина, чрез който ние, вярвайки в Бога, вярвайки в Неговата любов, вярвайки в Него, ние започваме да обичаме ближния и да обичаме Бога. И самата вяра действа чрез любов. Така че вярата и любовта са неразривно свързани. Но вярата е огромно благословение. Има само един начин, по който вярата може да дойде в живота ти – това е като внимателно слушаш и размишляваш върху това, което слушаш. Това, което слушате на богослужението не е само да го слушаш и да влезе в ухото ти, не е само да го запомниш с ума си, но това слово, което чуваш, трябва да го размишляваш, да го преживяш, докато то стане жизнени сокове в тебе, и тези жизнени сокове да станат на кръв, да станат на живот. Така че Божието слово да стане в теб живот. Затова, когато слушате тези богослужения, не е само да го чуеш един път. Ако видиш, че Господ те докосва с някое слово, върни се и го чуй втори път, върни се и го чуй трети път. Нека Словото дълбоко да влезе в Твоето същество, вътре в духа ти, вътре в сърцето ти, за да може да изработи необходимата вяра.

И аз ви казвам скъпи приятели, ако вие отворите сърцата си да вярвате, нито един няма да си тръгне болен от това богослужение. Защото Господ е навсякъде – Той е пред нас, Той е зад нас, Той е около нас, и Той е сложил ръката Си върху нас – Псалм 139:5. Неговите ангели са около нас и Духът Му е във нас. Така че, Господ е навсякъде около нас.

И аз се моля, както Исус се моли за Петър:

Лука 22:32 …Петре, аз се молих да не отслабни вярата ти… 

И аз се моля за всеки един от вас днес да не отслабне на никой от вас вярата му, но нека вярата да заяква, да се утвърждавате във вярата, да се стабилизирате, да ходите, да живеете във вяра. Защото вярата не е викане и крещене, вярата не е напомпване, вярата не е изхвърляне, вярата не е много думи и приказки, вярата е начин на живот, вярата се изразява в ежедневни, дребни неща, които ти вършиш, ежедневни, дребни неща, което ти говориш, в които ти ходиш. Това е вяра. Вярата не е нещо, което да е на външен вид величествено, но резултатите ас велики. С мъничка вяра, с малко действие, с малко нещо, което ти направиш с вяра, можеш огромни, огромни планини да местиш в живота си. Така че нека да не мислим, че онова, което е напудрено, онова, което е гримирано, онова, което лъщи е вяра. Не. Вярата може да бъде на пръв поглед невзрачна, естествена може да изглежда, всичко може да изглежда много малко и дребно, но не презирайте малките неща. Защото някое неща изглеждат малки отвън, но са велики отвътре. Така че Божиите неща не ас в лъскавите работи, Божиите неща не ас във външно красивите работи, защото дори да Исус се казваше, че нямаше приличие, за да го пожелаем (Исая 53:2). Но Божиите неща обаче са дълбоки, те са истински. Те не са като изкуствените плодове пласмасови, които на външен вид са много хубави, обаче като ги захапеш можеш да си счупиш зъбите с тях. А Божиите са истински плодове. Даже може да плода да не изглежда много добър на външен вид – гледаш то леко очупен, но е естествен.

Много ме насърчи една сестра, която е казала: „Много хора са против служението, но то камъни се хвърлят не по дърво, което няма плодове на него, но по дърво, което има плодове по него.” И аз като се замисля, ако иска да събера плод, за да си хапна, няма да отида да хвърлям камъни по някое дърво, което няма плод. Ще хвърлям по дърво, което има плод. Така че това е много насърчително. Ако хвърлят срещу нас думи, ако говорят срещу нас приказки и хвърлят срещу нас думи, значи има нещо, заради което да говорят и да хвърлят. И трябва да отдаваме слава на Господа. И много ме насърчи също и Словото в Матей 5-тата глава, където казва:

Матей 5:12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата… 

В крайна сметка какво се получава? – от едната страна се хвърлят камъни, от друга страна идват наградите. От една страна се говори и се хвърлят камъни, от друга страна Господ благославя и дава наградите. Какво да правим, много интересно? Еми да благодарим на Бога за това нещо. Гледам в Деяния на апостолите се радват и скачат, като са ги били за Господното име, и си вика: „Гледай ги тези хора, радват се и скачат и играят.” Заиграйте даже казва Исус, защото имате награда на небесата. И ние днес наистина трябва да сме в това. Но когато камъните летят, някой път човек забравя за тези неща за известно време, защото боли. Обаче не трябва да забравяме. Напротив, трябва да се радваме. В скърбите се казва дори да се радваме, н гонения. Вижте Исус какво каза: Който е оставил всичко заради Него и благовестието, стотици пъти повече ще получи (Марка 10:29,30). Стотици повече ще получи. Обаче заедно с гонения. На нас ни харесва 100 пъти повече да получим, слава на Бога, обаче не ни харесва гонението. Но Той казва то върви с гонението. Не можеш да ги отделиш нещата. Псалм 23 какво казва:

Псалм 23:5 Приготвяш трапеза пред мене, слава на Бога за трапезата, обаче в присъствието на неприятелите ми. 

А, това не ми харесва. Господи, ако можеш неприятелите ми да ги махнеш, само трапезата да вземем. Еми ако искаш трапеза, трябва да приемеш и неприятелите си около трапезата, трябва да приемеш и атаките. Искаш ли трапезата – ако искаш да избягаш от неприятелите, бягаш и от трапезата. Те явно, че вървят заедно. Неприятелите и трапезата за съжаление вървят заедно. И искам да ви кажа, че това се явява, така да се каже черен комплимент от сатана, не е приятен. Когато има трапеза, ти се радваш на трапезата, но неприятеля ти иска да е на трапезата. Да не мислиш, че неприятеля иска да ядеш от трапезата? Сатана иска да си гладен, да си гол, да си пребит, да си смачкан, да си мъртъв, какво може. Изведнъж трапеза е приготвил Господ, естествено ще си атакуван. Заради какво? – да те отдели от трапезата.

Псалм 23:5. Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. 

Помазанието там, мирото там, чашата ми прелива, ново вино, нов живот, и изведнъж неприятелите в цялата тази картина. Какво общо имат тези неприятели с помазанието, изобилието, чашата ти прелива, какво общо имат тези неприятели с тази трапеза, която е приготвена. Ама ето на, там са. Даже казва Господ:

Псалм 23:4 И в долината на мрачната сянка ако ходя (или долината на смъртта), казва Давид, няма да се уплаша, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме успокояват. 

Жезълът и тоягата на Господа гонят вълците наоколо, за да не ни изядат, защото ние сме агънца, ние сме агънца, нямаме зъбки, за да хапем. Вижте каква е разликата между агнето и вълка. Агнето използва зъбките само за да яде тревичка,  тоест да пасе Божието слово. Вълкът използва зъбите си, за да яде агънцата. Кучето използва зъбите, за да хапе. Много лесно може да разберете кой кой е в Божието царство, като видите кой какво прави. Та агънцето то не може да се оправи, то разчита на своя Пастир.

Имаше едно време една приказка на Лафонтен – басните на Лафонтен. Много хубаво беше нарисувано: едно поточе и отгоре е застанал един огромен вълк и отдолу едно агънце и двамата пият вода – и вълкът и агнето. И вълкът се обръща към агнето и вика: „Ей, агънце, мътиш ми водата.” Та и ние днес има хора, дето им мътим водата. Агънцето вика: „Абе вълчо, как ти мътя водата, като ти си отгоре, аз съм отдолу. Ако някой мъти водата, ти на мене ми я мътиш, не аз на тебе ти я мътя.” И тогава вълкът казал: „Ти много знаеш” и взел, та го изял. Не е приятна приказката, ама много прилича на това, което се получава днес. Вълкът казал на агънцето, че му мъти водата.

Така че скъпи приятели, трябва да разберем, и аз искам да се обърна към всеки едни, защото живеем наистина в особено трудни времена и вече много пъти се случва това… Понеже ние вярваме в Божествено изцеление, аз абсолютно вярвам в Божествено изцеление, аз вярвам, че Исус Христос понесе нашите болести на кръста. Ние имаме законното право да бъдем изцелени. Обаче искам да ви кажа нещо друго: Това, че ние имаме законно право да получим изцелението, вие виждате, че не всеки човек се моли за изцеление и затова не получава. Виждате, че има едни болни от рак и си отиват, дори християни, дори които изповядват изцеление.

Искам да ви кажа нещо: когато ходите по болните хора, нека №1 това, което се говори, да бъде за спасение на душата и за прощение на греховете. Много ви моля. Нека да не излизаме напред за изцелителното послание, да излизаме  напред със спаситетелното послание. Нека да подготвяме хората, било то, че получиш изцелението или не го получиш, било то, че си жив или си мъртъв, нека да бъдеш верен на Господа, да останеш верен докрай на Господа и да бъдеш с Господа. Било то, че твоя роднина, било то голям или малък, дете, или бебе или каквото и да е, било то, че получи изцеление или не получи изцеление, ти положи вярата си в Господа. Вижте отношението на Йов. Той каза:

Йов 2:10 …Що! Доброто ли да приемаме от Бога и да не приемаме злото? 

Какво иска да каже той? – каквото и да стане, казва той, на жена си казва:

Йов 2:10 … Ти говориш, както говори една от безумните жени. 

Защото тя му каза:

Йов 2:9 … Още ли държиш праведността си? Похули Бога и умри. 

Той продължаваше още да вярва, независимо какво се случваше – болен или здрав, аз вярвам и уповавам на Господа.

Защото някои хора идват при Бога само за изцелението си – тяхното изцеление или изцелението на детето, или изцелението на роднините си, това ги интересува. И ако не го получат, оставят Господа. Даже може и по-лошо, и думи да говорят срещу Господа. Нека да не бъде това положението, нека да не поставяме нещата по този начин. Нека да поставим вярата, независимо дали ще бъде човек изцелен или не, дали ще е освободен или не, дали ще е жив или не. На-важното е Господ. Защото, каква полза има от това, хората да погиват. И в крайна сметка, скъпи приятели, всеки един си отива. Но най-важното е как си отива, дали си отива във вярата или не. И аз виждам вече много пъти се случва, хора, които смятат, че един вид Господ е виновен, че техния роднина си е заминал. Има хора, които смятат, че Господ е виновен: „Защо Господ не вижда, защо Господ не го направи и т.н.”

Искам да ви кажа във Второзаконие 29:29 е писано, че

Второзаконие 29:29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог,

 а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон (Божието слово). 

Кое е откритото? – Божието слово. Скритото принадлежи на Бога. Кое, защо и как, сега не го знаем. Ние много неща мислим, че знаем, но искам да ви кажа, че много малко знаем. Дори и апостол Павел, Който написа толкова много от Новия Завет казва:

1 Коринтяни 13:9 ..отчасти знаем… 

Не си мислете, че толкова знаем, кое, защо и как – не знаем всичко. Но това, което знаем, че

Праведният ще живее чрез вярата си. 

Затова изцелението на човека да не става основа на вярата, а Исус Христос да бъде основа на вярата.

Даже ще ви кажа, има някои, които не са харизматични християни, и които са достойни за възхищение за тяхната вяра, като казват: „Дали ще умря или ще живея, Господен съм. Дали ще умря, или ще живея, аз няма да се откажа от Господа. Дали ще живея или ще умря, аз винаги ще благодаря на Господа. Дали ще умра или ще живея, аз ще отдавам славата на Господа.” Ето, това е истинско отношение към Господа.

 А вие знаете, че вярваме в изцелението, знаете, на нашите служби, че Господ върши тези неща и все повече ще ги върши. Но нека да не казваме на Господа какво е длъжен да направи. И аз още едно нещо съм ви казал, че въпросът не стои само до това какво законно право имаме. Според това слово (Библията) всеки човек на тази земя е изцелен. Това слово казва, че ние в раните но Исус имаме изцеление. Според това слово всеки един болен е изцелен. Това е една истина, вечна истина. Обаче, как да го получиш? Всяко нещо се получава чрез вяра, и всяко нещо се получава м съответствие с вярата. Твоята вяра те изцели, казваше Исус. Според мярката на вярата, според нивото на вярата. Както знаете, вярата в духовното царство е както парите в естественото царство.

Бащата казало пред едно момченце: „Е, кола ми трябва, това ми трябва…” И момченцето му казало: „Спокойно бе тате, аз имам 5 евро, ще ти купя едно БМВ. Значи, мамчето си мисли, че с 5 евро може да купи една кола, и то хубава кола. И ние понякога си мислим, че с нивото на вярата, която имаме можем да направим всичко. Истината обаче е, че с 5 лв. можеш да купиш някои неща – можеш да отидеш до плод зеленчук и да купиш нещо, обаче с 5 лв. не можеш да купиш автомобил, и не можеш да купиш много други неща. По същият начин, според нивото на вярата, може някои неща да са възможни за някои, за други да не са възможни. Какво са направим сега?

 Вие виждате, ако имаме днес апостол Петър, Яков и Йоан, погледнете в 5:15,16  в Деяния на апостолите, имаха служба и всички бяха изцелени. Това е при апостолите – всички до един бяха изцелени. Погледнете при Исус – служби, на които всички бяха изцелени. Вижте Матей Д.А. 8:5-7. И всички се изцелиха, за да се сбъдне писаното от пророка Исая. Така, че имаха служби, в които всички се изцеляваха, обаче зависи от нивото на помазание, от нивото на вяра, в което се движат и служителите, и хората, на които им се служи. Например в Матей 13:54-58 и Марк 6-тата глава Исус дойде в Назарет и какво се случи? – самият Исус не можа да върши чудеса там. Самият Господ Исус не можа да върши много чудеса заради съмнението и неверието на хората. Много пъти подценяваме това.

И затова ви казвам, скъпи приятели. Това, че човек казва: Имам вяра, това не е гаранция. Защото вярата не е дума, вярата е дух, който е в сърцето и вярата е действие. Вярата е дума на вяра, която поражда дух в сърцето ти и която поражда действие в живота ти. И когато наистина има такава вяра идват резултатите. И аз много моля, защото скъпоценни души се разочароват, скъпоценни души отпадат от вярата, защото ние говорим: господ ще те изцели, непременно ще те изцели и т.н. Оставете Господ да му каже и Господ да го направи. Спомням си едно време имаше такива евангелизации: „Елате на нашите евангелизации”, плакати: „Куците ще скачат, слепите ще проглеждат.” Защо трябва да правим от това нещо реклама? Нека Господ да си направи рекламата. Нека ние да бъдем смирени и да кажем: заповядайте на богослужението. Ще се молим за болните, ще се молим за освобождение, ще се молим аз чудеса. Вече самият Господ да свидетелства за себе си, а не ние да хвалим. Самохвалството не е добро, гордостта не е добра. Господ мрази гордост, дори и да е духовна гордост, дори и да е християнска гордост, не е добро нещо. Трябва да се учим да ходим в смирение.

Всеки да счита другият по-горен от себе си

и нека да бъдем смирени и кротки. 

Ако станат чудеса, мислите ли, че света няма да разбере? Нека си правим богослужението кротко и ако вземат да възкръсват мъртвите, например, дори и да казваш: на никого да не казвате, ще видите какво ще започне да става. Така че, кротко, спокойно, идете с кротост и научете хората на Евангелието, доведете ги до спасение. Помолете се за спасението им, помолете се за изцелението им, помажете ги с масло, ако трябва, изгонете, ако има някакъв дух и т.н. и ги оставете на мира. И от там насетне оставете Господ да действа. За да не се съблазняват и невярващите, защото толкова говориха, че ще има изцелени, а ето сега нищо не стана и се съблазняват.

Имаме много сериозен враг в лицето на рака. Много хора, дори християни умират от рак. Ние не можем това да го отречем. Ние трябва да го победим. Слава на Бога, че има някои, които получават изцеление от рак. Благодарим на Бога за това. Но ние искаме да стигнем до 100% победа над рака, 100% победа над смъртта, да не взема невинни жертви. Искаме да стигнем до това. Но за да можем да стигнем до това, трябва да развиваме вярата си. Защото това е, което куца в момента на църквата. Църквата стана интелигентна, интелектуална, умствена, доктринална, но липсва вярата, липсва пророческо откровение, липсва истинско помазание от Бога, липсва истинската любов – виждате ли колко неща липсват? На нас не ни трябват фалшификати, на нас ни трябва истинското нещо.

Затова много моля, нека да не бъдем фанатици, като ходим при хората. Нека да бъдем нормални хора. Бъдете естествени с хората. Говорете малко, говорете естествено, недейте напомпано. Както имаше „Ален Далон, ах този син балон.” Като балоните. Не. Естествено.

Вижте Исус, ходеше съвсем нормално сред хората. Облегна се на кладенеца, гладен, жаден, прати учениците Си за храна, искаше вода да пие, съвсем нормално си говори с жената, пророкува и просто между другото й каза колко мъже е имала. Не беше свръхдуховно, не повиши глас, да каже с висок глас: „Така говори Господ, ти си имала 5 мъж,е и този с който си не е твой мъж.” Не. Съвсем нормално. Каза й какво е положението и тя направо подскочи и докара цялото село. Нямаше нужда да прави плакати: „Слепи ще проглеждат, глухи ще прочуват, патерици ще се хвърлят и не знам какво си още”. Нямаше нужда от това нещо. Исус си седи на кладенеца и Сам Си прави рекламата и в един момент доведе цялото село там, вместо Той да ходи в селото. Говори на хората от селото, и цялото село се покая и го покани. Ето, това се казва евангелизация, водена от Святия Дух. Не евангелизация изработена и организирана по най-добрия човешки начин.

По същият начин ние трябва да работим с хората. Преди да отидеш при някой да послужиш, кажи: „Господи, дай ми слово за този човек, дай ми откровение за този човек.” Ако Господ ти даде една дума на откровение, веднага ще хване вниманието и ще стане нещо. Ще видите. Ако ти покажеш една мъничка любов, веднага ще се захване това.

Така, че нека да тръгнем по един нормален, естествен начин. Дори когато Исус ходеше по водата не ходеше напомпано. Съвсем естествено ходеше по водата, нормално ходи по водата, Петър Го вижда и пита: „Господи, Ти ли си?” Той казва: „Аз съм, ела при Мен!” Петър излезе и тръгна да ходи и т.н. И Исус съвсем естествено влезе в лодката и лодката отиде на другия бряг. Нормално и естествено.

Когато ние сме естествени и нормални, и позволяваме на Святия Дух да работи чрез нас, тогава Святия Дух върши свръхестествени неща. Но когато ние се правим на свръхдуховни, това означава, че ходим в плътта. Всеки, който се прави на свръхдуховен ходи в плътта. И да съм ви казвал, че много крещене и викане, много силните децибели на музиката, колоните, това не е помазание. Има места, скъпи приятели, където ме е страх да вляза на църква. И то пък ме слагат най-отпред да седна. И като сложат едни колони да гърмят срещу мене, и тези колони „бум, бум, бум” и една музика се чува, то ми е неудобно пред хората да си запуша ушите, защото все пак трябва да ги пазя. Знаете ли, лявото ми ухо на една евангелизация направо гръмна. Слава на Бога, че Господ го спаси. Каква беше тази колона, каква беше тази музика? Не може ли нормално да го направим, ние ще изгоним хората от евангелизациите с това нещо. Не можем ли да направим една прилична музика. Това няма да направи Святия Дух да дойде. Както хората може да изгониш с музиката, така и Святия Дух може да го изгониш. Всичко можеш да изгониш. Нека да създадем една атмосфера на хората да им е добре и Духът на Бога да се чувства спокойно.

Казва се, че гълъбът почиваше върху Исус. На нашето богослужение трябва да направим Святия Дух да си почива. Да си поеме въздух сред нас, да има място за Него, да може да е нормално, да е естествено. Господ не иска неестествени неща. Напротив.

 Вижте Го колко естествено говори. Например в Исай 1-ва глава говори:

Исая 1:3 Волът познава господаря си, и осилът яслите на господаря си;

а Моите хора не могат да Ме познаят. 

И аз си казвам, по-нормално от това изказване не мога да се сетя. Волът си познава господаря, магарето си познава господаря, а ние обаче, магарета ли сме, какво сме не можем да познаем нашия Господар. Това не е нормално. Обаче Господ го казва много нормално. Така че, четете Библията и вижте.

Защото сега има много книги, свръхдуховни да го кажем – много духовност, много духовност, че се изгубва съществеността. Трябва да хванете чистото духовно мляко, не толкова да е усложнено. Защото колкото повече се усложнява, толкова повече се губи същината на Божието слово. Божието слово не е философия. Аз съм я правил тази грешка. 1984 година си мислех, че да разбирам Библията трябва да се занимавам с философия. И започнах да чета философия, например Шопенхауер, Ницше, Хегел, Кант, Еспиноза, аз вече не помня какво съм чел. Четях и не мога да ви опиша как главата ми съвсем се увъртя, че аз забравих за Библията. И с цялата си философия обърках всичко.

Затова, Господ е направил словото Си дори за дечицата – простичко, ясничко. Даже във 2 Коринтяни 11:3 казва:

Да внимаваме, да не би змията, както измами Ева… 

О, каза змията на Ева, ти ще станеш много мъдра като ядеш от този плод, да не би и ние да ядем от този плод и да станем много мъдри.  Толкова да помъдреем, че да се измамим от змията и да отпаднем от простотата и чистотата, която дължим на Христас. Простота и чистота.

Аз съм бил през 1983,1984 година по църквите и знам какво беше положението. Искам да ви кажа, че имаше гонения, имаше много трудности, обаче християните молитвата, знаеха Словото, почти книги нямаше, само така на пишеща машина някоя книжка тук-таме, на Кенет Хегин или на някой друг такъв автор се появяваше, много ги ценяхме, но основно молитвата, Словото и хваление. Песнарката, пеем си, хайде сега коя ще пеем. Ще пеем: „Царството Божие търсете най-напред…” обаче какво, в песните Божието слово. Аз не ги харесвах песните, честно да ви кажа, защото аз идвах от светска среда, друга музика. И изведнъж почваме да пеем от някакви песнарки и аз не ги харесвах. Обаче, като погледна сега назад виждам, че това е било един добър хляб, защото дори и чрез песните съм приемал Божието слово. Молитви. Нямаше какво толкова кафета да си правим, кафетерии, забави. А молитвата, словото и песните. И глад, и жажда за Святия Дух. Не можем да спрем, докато не приемем Святия Дух – викане, плакане, „Господи, моля Те, дай ми Святия Дух…”, докато не го получиш. Всеки искаше Духът на Бога да получи. И как няма да сме силни? Как няма да бъдат силни християните като искат Духа на Бога, като се хващат за Словото, като се хващат за молитвата.

А днес какво става? Християнстовто се усложни толкова много, толкова интелигентно стана, че просто се загуби силата. Както пише в Исая 1-вата глава виното ви се смеси с вода. Като смесиш виното с вода, виното го няма, виното няма сила вече. Новото вино на Святия Дух, смесиш то с вода, няма. И среброто ви се смеси със шлака. Среброто е образ на Божието слово, все едно като рудата, пълно с боклук. Божието слово, ама смесено с един куп човешки работи – плът, пръст. Трябва да се очисти, седем пъти пречистено, се казва, през огън минало. Значи трябва чистото Божие слово, чистото духовно мляко. Това е, което ще породи у вас вярата.

И затова хората пищят в момента и имат нужда от помощ, защото не толкова трудностите, трудности има, много големи трудности има, но и тогава много големи трудности имаше. Не толкова трудностите, а силата е проблема. Всеки един християнин има нужда от сила. Трябва да се моли на Бога да ни даде сила. Затова казва:

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух,

и тогава ще можете да бъдете свидетели за Мене. 

Не казва, ще ви реша всичките проблеми и тогава ще бъдете свидетели за Мене, но каза: ще приемете сила. Тоест, силата, която приемаме ще ни даде възможност, Духът, Който имаме ни дава сила да победим всеки проблем, всяка трудност в живота си и да дадем свидетелството си и да бъдем свидетели за Исус.

Виждате един Седрах, Месах и Авденаго – ще кажем, трябва да им махнем огъня и ще бъдат истински християни, истински Божии хора. Ама те са Божии хора и в огъня. Огънят си е огън, не е много приятен, прекалено горещо е вътре, обаче те победиха огъня чрез вяра.

Данаил в клетката с лъвовете. Трябва да ви кажа, че лъвовете са много едри. Аз като гледам някой път научнопуполярен филм за животни например, африкански животни – лъвове и др. животни, ама много са големи тези лъвове, големи лапи, големи зъби имат. Ние като срещнем едно куче на улицата и чуваме, че в България това куче разкъсало този, разкъсало онзи. А какво ще стане ако лъвове вървят по улицата. А при Данаил не е бил един лъв, а в група лъвове са го пуснали вътре, и той се гушнал с лъвовете и си спи така. Как стана така, че Данаил сред груха от лъвове, гладни лъвове, да остане жив. Чрез вяра се казва в Божието слово затуляха устата на лъвове.  И се казва, че Господ изпрати ангела Си, та им затули устата. Виждате ли, за каква вяра става въпрос. Да можеш да затулиш устата на лъва, да можеш да угасиш силата на огъня, да можеш да победиш острото на меча, да можеш във война да победиш, казва Евреите 11-тата глава. Жени приемаха мъртвите си възкресени.

И се сещам веднага за Илия и Елисей, те възкресиха по едно момче. Жените обаче: не, не, не се намира. „Божии човече, за какво дойде, да ми припомниш греховете ли?” И Илия й казва: „Кажи къде е детето, сложи го тука та леглото и взе да скача, да ляга върху него, докато се стопли, докато възкръсне. Елисей също – жената се хвана за краката му  и каза: няма да те пусна, докато детето ми не бъде възстановено. С вяра тези жени получиха децата си възкресени.

Това са делата на Бога, това е нещото, в което трябва да влезем.

Искам да ви кажа, че Божията сила е по-голяма от кризата в България. Божията сила е по-голяма от проблемите в България. Ние трябва да го повярваме това. Божията сила е по-голяма от проблемите в къщите., в домовете, от финансовите проблеми, от болестите, Божията сила е по-голяма.

Но нека всичко, което правим да го правим с вяра. Не със самовнушение, но с вяра. Нека да оставим Бог да работи. Да влезем в духът Му, да влезем в истинската вяра. Не по закон, а в истинската вяра да влезем и да Му позволим Той да действа. И знаете ли какви прекрасни неща Господ ще започне да върши. Колко прекрасни, чудесни неща Господ ще започне да върши в живота на всеки един от нас. Има големи възможности, само че нека изберем пътя на вярата. Нека да изберем Божия път, а не човешките пътища. Защото днес в християнството има много пътеки, които можете да изберете. Не избирайте хуманистичното, човешкото християнство. Не избирайте човешките работи, плътските неща.Изберете истинското християнство, там, където Христос е жив, там, където Христос действа. Истинското Божие слово, за него да ес хванем. Имате Библията, но Новият Завет най-вече. Новият Завет трябва да го изядете, Новият Завет трябва да стане кръв във вас. Трябва да разберете Новия Завет, трябва да разберете разликата между Стария и Новия Завет. Това е задължително. Защото ние живеем в Новият Завет, който е в кръвта на Господа Исуса Христа, трябва да разберем тази сила, която е в кръвта на Господа. И много победи ще дойдат в мощното име на Исуса Христа.

Надявам се това, което говорих да го разбирате добре, защото наистина трябва да въведем един баланс в нашата вяра, в нашето християнство, да не бъде фанатизъм. Фанатизмът никога не е бил добър. Вижте инквизицията. Можем да заколим и да бесим хората в името на Господа, само че Господ няма да е с нас. Можем да мразим хората, но Господ няма да е с нас. Защото Божието учение не е фанатизъм, а е вяра. Божието учение не е омраза, а е любов. Това е духът на учението. Буквата убива, който държи буквата убива другите, убива с думите си. Можеш да вземеш Библията и да убиеш хората с думите си. Даже дявола се опита да убие Исус с думите си:

Хвърли се долу, както е писано: ще заповяда на ангелите си за тебе, да те носят на ръце, да не би да удариш о камък ногата си (Псалм 91). 

 Цитира Му Библията и иска да го убие, да се хвърли долу, защото знае, че Господ няма да Го избави. Ама как, Може ли Господ да не избави Исус? Може. Като излезе от духа няма никаква защита. Искам да ви кажа, че Исус можеше да излезе от Духа, Исус можеше да излезе в плътта, Исус можеше предварително да умре по простата причина, ако беше избрал да послуша гласа на сатана, вместо гласа на Бога. Но Той каза, писано е още: и му цитира друг стих. Исус имаше тази възможност. И трябва да ви кажа, че ние като Него също имаме тази възможност кого да слушаме. Така че, виждате какво направи Исус и какво направи дявола. Искаше да Го убие и използвайки дори Библията. Затова трябва да сме много внимателни – чистото Божие слово.

И то не само Божието слово. Чуйте го това внимателно. Погледнете – две ръце. Образно главата е Отец, едната ръка е Сина, другата – Духа. Отец, Сина, Духа – едно, две, три. Отец взема решението и Той изговаря Словото чрез Духа. Отец говори и словото, което излиза стана плът. Словото е Исус, обаче словото дойде чрез Духа. Словото идва до тебе чрез Духа (дъха), защото няма ли Дух (дъх) словото не може да дойде при теб. Словото не можеше да дойде на земята, трябваше да се роди чрез Духа. Но и словото, което Отец днес говори, то трябва да дойде чрез Духа. Защото, ето, погледнете например, казва се в Библията, че Божието слово е мечът на Духа. Значи Божието слово е меч. Виждате, Библията е един меч. Обаче, мечът е на Духът, тоест, мечът е в ръката на Духът. Но за да може мечът да победи врага, за да може словото да победи врага, има нужда от някой, който да използва този меч. И този, който използва този меч е Духът – мечът на Духа. Същият този меч, ако го оставиш така и не е в ръката на Бога, същият този меч няма да може да победи врага. Ти можеш да го сложиш да виси на сетната, и той няма да победи врага.

По същият начин сме ние. Искам да го чуете внимателно. Ако ние използваме Божието слово, което е мечът на Духа, а не го предоставяме в ръцете на Духа, а го използваме по човешки, това слово няма да победи врага и това слово няма да върши работата, а ще бъда, както се казва: Буквата убива, ама не дявола, ами хората. Защото целта е това слово да бъде в ръцете на Святия Дух. И ако Словото просто го проповядвам с човешка способност, защото съм завършил 15 образования, имам 37 титли, и съм много начетен и много знаеш и затова смятам, че мога да проповядвам това слово, а не го предоставям в ръцете на Святия Дух , тогава това слово няма да свърши работа, за която то е изпратено. Словото ще свърши работа само когато е в ръцете на Духа. Като дойде Духът и вземе това слово, Той ще започне да сече враговете и да върши Своята работа. Но самото Слово без духа на Бога не може да свърши работата.

И ето какво можем да направим по нашите църкви. Ако кажем: „Ние проповядваме Словото”. Да, обаче присъства ли Духът, говори ли Духът? Защо?

Псалм 33:6 Защото Господ чрез Словото Си създаде небето и земята и чрез дъха на устата Си цялото им множество.

 

Битие 1:1 В началото Бог създаде небето и земята, 2.а земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 

Значи вече Духът на Бога вече присъства. И когато Духът на Бога се движеше над водите, тогава

3. Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 

Рече – Словото и Духът се събраха заедно, и започнаха да работят заедно и започнаха нещата да ес случват. Ето това е, което трябва да стане. Словото винаги трябва да върви ръка за ръка с Духа на Бога. Но словото може да бъде и без Духа на Бога и тогава става буква, а буквата убива. А Духът животвори. Имаме нужда от живото Божие слово, а не от буквата на Божието слово.

Надявам се това нещо да е ясно, защото това ако стане ясно в сърцата ни, ние ще съживим цяла България, ще я възкресим. Защото това, от което имаме нужда, приятели, не само да проповядваме словото, но да дойде Духът, да духне върху това слово и това слово да започне да носи живот. Мъртвите кости да започват да възкръсват и да идва живот. Само Духът може.

Духът е, Който дава живот, плътта нищо не ползва. 

Думите, които ви говоря, (настояще време, ремата) Дух са и живот са. 

Това, което Бог говори днес е дух, това, което Бог днес говори, то е живот. И когато Бог ти говори, Той ти носи Дух и живот и те съживява.

Двама души могат да говорят едни и същи думи, могат да прочетат едно и също нещо от Библията, и в едното да има живот, а в другото да няма. Разликата не е в думите, разликата е в Духа.

Така че, както казах преди малко, един и същи меч може да бъде в ръката на Бога, на Святия Дух, може да бъде в ръката на човека, а може да бъде и в ръката на дявола. В чия ръка ще бъде Библията? В чия ръка ще бъде Божието слово определя резултата? Ако ние сложим Библията в човешката ръка, ще имаме човешки, естествени резултати. Ако сложим Библията в ръката на дявола, ще имаме резултати както по времето на Инквизицията. Буквата убива, независимо дали физически или духовно ще бъдат пребити хората в църквата. Ако ние поставим словото в ръката на дявола, и започваме да проповядваме омраза, започваме да проповядваме закон, започваме да проповядваме критика, и други подобни неща, в един момент може да се окаже, че убиваме хората, вместо да ги съживяваме. Но ако сложим Словото в ръцете на Святия Дух, о, тогава ще започне живот да идва. Тогава тежко и горко на дявола, защото

Словото на Бога става като огън пояждащ.

 

Словото на Бога става като чук, който строшава скалата.

Тогава Словото на Бога става като мехлем, който изцелява душите на хората. Нека да не даваме слово по човешки, нека да не позволяваме дявола да използва словото, но нека Святият Дух да използва Божието слово, за да може да може Божият народ да се свести. Защото това, което пророчески сега трябва да кажем за България:

Стани, ти който спиш, възкресни от мъртвите и ще те осияе Христос.

Даже имаше една възрожденска песен такава –

 „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди, срещу изедници душмански, ти българите поведи!”

Няма да говорим сега за народности, тука говорим за дявола.

„Докле е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да й строшим главата, свободни да се назовем.”

Вижте го това нещо: „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди” И това е словото на Бога, трябва да се събудим срещу тирана, срещу змията, да се поведем и да тръгнем напред. И какво казва: „Докато е мъничка змията (този дявол и сатана), елате да се съберем, с крака да му строшим главата, свободни да се назовем.” И Божието слово казва:

Стани, ти който спиш, възкресни от мъртвите и ще те осияе Христос. 

Ето, това е словото, трябва да се събудим.

„Събуди ни, Господи, събуди юнака балкански, да се обърне към Тебе, да ни осияеш Господи, да ни възкресиш от смъртта. Събуди ни Господи Исусе, събуди ни Господи Исусе, събуди ни Господи Исусе, събуди ни от дълбокия сън, да се обърнем към Тебе, да се обърнем към разпнатия Христос, и към възкръсналия от смъртта Христос.”

Никой друг не е успял да възкръсне от смъртта. Нашият Господ е възкресен и нека да се обърнем с вяра към Него. И тази вяра може да спаси нашето отечество, тази вяра може да спаси България, тази вяра може да спаси България.

„В името на Исус Ти благодари, Господи, и Ти отдаваме цялата слава и хвала.”

Амин!

Advertisements