Християнски характер

Интернет предаване на живо с пастор Пламен Петров, 20.02.2014г.

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=UEgtM5D7mKo

Така е, Исус Христос е най-големият революционер, ние сме Негови последователи. Нека да донесем Неговата революция в България.

Нека да ви кажа, приятели. Знаете, ренесанс означава раждане. Ренесанс означава ново раждане – новораждане. И вие знаете, че има една епоха, която се нарича ренесанс. И България има нужда от този ренесанс, от това новорождение. Имаме нужда наистина от това Божият Дух да дойде и да промени цялостно обществото ни и културата ни. Обаче, няма да може да го направи, ако ние не се подвизаваме подобаващо. Чрез нашия фанатизъм няма да може да стане. С нашата истинска вяра и любов ще стане. Вяра, която е готова да пострада, вяра, която е готова да търпи, вяра, която е готова да обича, вяра, която независимо през какво ще мине, накрая ще каже:

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” 

Вяра, която няма да кълне, вяра, която няма да се превъзнася, но ще обича. Какво е нашето лице пред този свят? Какво показваме, защото светът ни гледа. И светът не може да види Христос, той може да види Христос в нас и чрез нас. Затова нека да представляваме живият Христос, както подобава. И да не се изпълнява Словото, което казва:

Римляни 2:24 …Не заради вас ли се хули Моето име сред езичниците?

 Да не се хули Неговото име заради нас. Но дори сега да ни хулят, в един момент да се обърнат и да кажат: „Какви бяха тези хора, каква беше тази вяра? Аз съм съкрушен и се обръщам към Тебе, Господи. Тези хора са готови за всичко заради Тебе, готови са и през гроба да минат.” И ако помните, казва се в:

Откровение на Йоан. 12:11 Те (светиите) го (дявола) победиха чрез кръвта на Агнето и силата на своето свидетелство, защото не се бояха от смъртта до толкова, че да бягат от нея. 

Това е много силна част. Те не бягаха от смъртта. Даже някои търсеха смъртта. Някои търсеха да умрат като мъченици и предпочетоха да умрат като мъченици, за да приемат по-голяма награда и по-добро възкресение от смъртта. Защото

 не гледаха на настоящите страдания, а на предстоящия вечен живот и на предстоящата радост. 

Защото както Павел казва:

На нас е дадено не само да вярваме, но и да страдаме за Него.

 

И през много скърби се влиза в Божието царство.

Павел казва още:

Ако ние разчитаме на Господа само за този свят,

то ние сме най-окаяни от всички човеци.

Защо? Защото не е тайна през колко страдания преминават християните. И аз знам, има братя и сестри, които минават през страдания в семейството си – скърби, гонения, изневери, обиди, отхвърляне… Също в работата – отхвърляне, уволнения, мъчения, какво ли не минават. Но искам да ви кажа нещо: за всяко нещо от тези неща ти ще получиш вечна награда. Не гледай на това временно страдание, а погледни на вечната награда, която предстои да получиш. Даже апостол Павел много хубаво го казва във

 2 Коринтяни 4:17,18 Нашата привременна лека скръб изработва една голяма тежина на слава, която ще се открие за нас. Към нас, които не гледаме на видимите и временни неща, но гледаме на вечните и невидими неща. Защото видимите са временни, но невидимите са вечни.

 Нека да отправим погледа си към вечността. Ако отправиш погледа си към вечността, настоящето става по-леко. Заради бъдещето, си готов да приемеш болката. Защото всеки, който минава през болка, искам да ти кажа: твоята болка е временна. Има някой, който ти казва, че болката ти ще бъде винаги такава. Но това е лъжа, няма вечна болка. Болката ти е временна, но радостта ти ще бъде вечна. Изпитанието ти е временно, но радостта ти ще бъде вечна. Дори апостол Павел казва в:

 1 Коринтяни 10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало, освен онова, което можете да понесете. Но Бог е верен и заедно с изпитанието да ви даде и изходен път. 

И този изходен път е Христос, Той е пътят. Но помни, твоето изпитание има изход. Може би минаваш през тунела, и от другата страна идва изхода. Може би е много тъмно, но това е тунелът, който те извежда от изпитанието. Просто почакай, търпи. Бъди дълготърпелив. Ако ти се изчерпило търпението, казват някои, включи на дълготърпение. Както ако караш кола, ако се е изчерпило търпението ти, включи на дълготърпение. Чакай Господа.

Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си.

Имаш сила.

За всичко имаш сила чрез Исус Христос,

 за всичко имаш сила чрез Святия Дух.

 

По-великият, по-мощният живее в тебе.

 Имаш силата и можеш да победиш.

Казвам го, защото чувствам една вълна срещу мене, една вълна от умора, една вълна от отчаяние, една вълна от роптание, което трябва да спрем, защото това отваря вратата за работата на дявола. Вместо това нека отговорим с една вълна на хваление, нека да говорим с една вълна на хваление, нека животът ни да бъде хвала към нашия Бог, независимо през какво минаваме. Казвам ви, християнският живот никъде няма обещание, че ще бъде път с рози или легло, осеяно с рози. Но Господ казва:

 В света вие имате скръб, но дерзайте, Аз победих света.

 

Мир ви давам, Моят мир ви давам, Аз не ви давам както този свят. 

Господ ни дава заедно с тези гонения, трудности, ни дава мир в сърцата. Приемете Господният мир. Моля всеки един от вас: Приемете мира, приемете радостта.

И когато ви идва да роптаете срещу Господа запушете си устата и отдайте само слава на Бога.

Защото както случая с Йов, целта на дявола за всеки един християнин е, да те накара да прокълнеш Бога, да те накара да роптаеш срещу Бога, да те накара да злословиш Бога: „Защо Господ ми накара така да стане, защо, Той не видя ли, Той не вижда ли през какво минавам?” Сложи си ръка на устата – ти си човек, Той е Бог. Може хората да не вярват, че Го има, но има. Сложи ръка на устата си и кажи: „Прости, Господи, умий ме с кръвта Си, не искам никога да роптая срещу Тебе. Искам само да благодаря и да Те хваля.”

Римляни 8:37 Не; във всичко това ние ставаме повече от победители чрез Онзи, Който ни е възлюбил.

 Във всичко кое? – във всичките тези гонения и изпитания, апостол Павел казва: ние ставаме повече от победители чрез Оня, Който ни е възлюбил. Не казва, че всичко е много розово, но апостол Павел казва в:

 Римляни 8:18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

 И после продължава по-нататък.

 Римляни 8:31 И тъй, какво да кажем за това: ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32. Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас, как няма да не подари заедно с Него и всичко?

33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава.

34. Кой е оня, Който ще ги осъжда? Исус Христос, Който умря, и Който още беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас.

35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, (само греха ни може да ни отлъчи, ако не се покаем), скръб ли…

 Скръб ли – говори за скръб. Ако ти решиш скръбта да те отдели от Бога, тогава ще те отдели.  Някои като минават през скръб си казват: „Сигурно не съм угоден на Бога.” Ти можеш да минаваш през скръб, но пак да си угоден на Бога.

 Деяния на апостолите 14:22 … през много скърби се влиза в Божието царство.

 Някой ще ти каже: „Не може да си болен, щом си вярващ, значи нямаш вяра.” Но искам да ти кажа, че имаш вяра, може да не ти стига за изцелението, но имаш вяра. Имаш вяра за спасение. Така че, не се хващай за това нещо. Имаш вяра за спасение, слава да бъде на Бога. Може да си болен и да си спасен. Може да си болен и да си Божий човек. Може да си болен и да имаш вечен живот, може да си болен и да бъдеш приятел на Бога.

Погледнете самия Елисей – Елисей почина от болест. Удивително. А след това неговите кости възкресиха мъртъв човек. Да кажем ли, че Елисей не е бил приятел на Бога? Не.

Така че, не се притеснявайте от тези неща, не се притеснявайте от нищо. Скръбта не може да ви отдели от Бога, болестта не може да ви отдели от Бога, утеснението не може да те отдели от Бога, бедността не може да те отдели от Бога. Ти може да си беден и да си Божие дете, а някой може да е богат и да отиде в ада. Кое е по-добро? Гонение ли ще те отдели от Бога. „О, аз като толкова лоши неща ми се случват, сигурно съм под проклятие.” Защо? Гонението е за слава на Бога. Не всичко е проклятие. Има гонение. Ако си в гонение слави Бога, радвай се!

 глад, голота….

 Бедност. Има хора, които са бедни и един ден ще бъдат на голяма почит в Божието царство. Не забравяйте това. Помнете бедния Лазар и богаташа. Това, че някой лъщи и е с микрофон в ръката, това не означава нищо, някой ден може да се разменят ролите.

 Мнозина първи ще бъдат последни и последните първи, казва Исус.

 Не гледайте на външното, не гледайте на блестящото, холивудски звезди и т.н. Не, не това. Християнството не е това. Християнството е минало през катакомбите, християнството е минало през подземията на Рим, християнството е минало през лъвовете, през кръстовете. И в момента в арабските страни християнството минава през големи трудности и гонения. Какво да кажем за тях? Бог да ги пази и да ги подкрепя, и слава на Бога за тези хора, които устояват във вярата, въпреки всички тези трудности, през които минават.

 скръб ли, утеснение, глад, голота, гонение, беда…

 Беда. „Аз съм в беда, много съм объркан, защото съм в беда. Сигурно Господ ме е оставил.” Защото си в беда, затова Господ те е оставил, така ли? Какво пише тука? И в беда да си, нищо не може да те отдели от Бога. Защо трябва твоята вяра да зависи от това, дали си в скръб? Ако си в скръб, значи няма Бог, ако няма скръб, значи има Бог? Или ако си в скръб не си както трябва с Бога, ако не си в скръб, значи всичко е наред с Бога? Ако си в утеснение, значи не си наред, ако не си в утеснение, значи всичко е наред, така ли? Ако си в гонение, не си наред, ако не си в гонение всичко е наред? Но Господ каза, че ще има гонения.

 Всеки, който желае да живее благочестиво ще бъде гонен.

 Днес някои хора ги плюят и говорят какво ли не за тях, но накрая може да се окаже, че те са гонени, накрая може да се окаже, че тези хора са минали през гонение и накрая да получат благословение за това, през което са минали. Гонение – след като ме гонят…, глад – след като съм гладен значи не съм вярващ, след като съм гол не съм вярващ, така ли? Но апостол Павел казва, че нищо не може да те отдели от Божията любов.

Беда, меч…

 не може да те отдели от Божията любов. Защото е писано:

 убивани сме заради Теб цял ден, считани сме като овце за клане

 И накрая 37 стих казва:

 37. Не. Какво не? – нищо не може да ни отлъчи от Христовата любов. Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

 Във всичко, кое? Във всичките изпитания, трудности, гонения, беди, глад, голота – във всичко това ние ставаме повече от победители. И аз бих прибавил – дори да си болен, дори да си на болнично легло, дори да си болен от рак, дори да умираш, пак си повече от победител чрез Оня, Който те обича. Защото дявола може да е успял да убие тялото ти, но той не може да убие духа и душата ти, защото са вечни и защото ти отиваш в Божието присъствие и това е най-важното. Да, разбира се, ще се молим за тебе, да, разбира се, ще вярваме за тебе, но дали ще бъдеш изцелен или не, ти си Божие дете. Дали ще бъдеш изцелен или не, ти си Божий, и това е най-важното. Недей да слагаш вярата си: ако съм изцелен, има Бог, ако не съм изцелен няма Бог. Това не е правилно. Нашата вяра не трябва да бъде основана на изпитания, трудности, гонения, болести, глад и други външни неща. Нашата вяра трябва да има една стабилна основа, защото може днес да си беден, утре да си богат, днес може да си болен, утре да си здрав, днес може да скърбиш, утре да си добре, днес може да си в беда, утре да си добре, днес може да те гонят, утре да те хвалят. Дали те гонят, дали те хвалят, няма значение. Твоята вяра трябва да има само една основа  и това е писаното Божие слово и нищо друго. Това е основата на нашата вяра. Дали грее слънце, дали вали дъжд, или вали сняг, няма значение.

 Божието слово живее и трае до века.

 И това е (Библията) основата, на която трябва да стъпим. Дали си здрав, болен, живееш или умираш, Словото на Бога е твоята основа за живота. Това е стабилната основа. Иначе всеки ден, ако грее слънцето, си весел, ако е мрачно времето, си тъжен? Ако ти върви живота Бог те обича, ако не ти върви живота Бог не те обича и те е забравил? Ако ти върви бизнеса всичко е наред, ако не ти върви нещо на Господ не му харесваш? Ако си изцелен Бог е добър, ако не си изцелен, Бог защо ме е оставил и забравил?

 А Господ казва: никога няма да те оставя и никога няма да те забравя.

 Така че, приятели, нека да сме готови, каквото и да се случи в живота ни, да бъдем верни на нашия Господ до край! Отново го казвам в

 Откровение на Йоан 12:12 Те (светиите) го (дявола) победиха чрез кръвта на Агнето и силата на своето свидетелство, защото не се бояха от смъртта до толкова, че да бягат от нея.

 Всеки човек ще умре рано или късно. Библията казва:

 Дадено е на човек веднъж да умре и след това настава съд.

 Но важно е как ще умреш, с какво отношение с Бога ще бъдеш в момента, когато умреш. Това е много по-важно. Всеки, който е отишъл там, не иска да се върне. Всеки, който е отишъл при Господа, не иска да се върне, защото тука на земята е една мизерия, в сравнение с онова, което е там. Разликата между земята и небето е като пустинята и обещаната земя. В пустинята е само пясък. Ние живеем тука в една пустиня. Но там, тече мляко и мед, няма болест, няма скръб, няма плач, няма смърт, няма бедност, няма глад, няма болка, няма страдание, всичко това премина, всичко стана ново. Там си в присъствието на Царя на царете и Господа на господарите, Който е Слънцето на правдата с изцеление в лъчите Си. Той ще е нашето слънце. Там си в присъствието на светии и ангели. И най-вече Бог Отец, нашият небесен Баща. Там няма да влезе никакво зло и никакъв грях, никакъв демон и дявол няма да влезе. Освободителното служение е тука за земята. Гоним демоните, защото са тука, там няма да има гонене на демони. Там трябва да си намеря друго служение. Няма да има освобождение от демони, изцеляване на болни, няма да има, но Словото е вечно. Искам да ви кажа, че там продължаваме да го изучаваме. И вижте, много интересно Исус каза на Марта.

Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея. 

Значи, Словото, което си научил тука на земята не се отнема. Ти имаш нещо повече от другите, ако знаеш по-добре Словото, отивайки там. Словото продължава, то е вечно слово, то няма да премине. Същото Слово ще го имаме там. Слава на Бога за това прекрасно слово.

Обаче там има да срещнем Исус, светиите. Да срещнем Аврам и да кажем: „Авраме, ти това нещо с Исак как можа да го направиш, как беше толкова сигурен, че Бог ти говори?” Защото аз бих си помислил, че дявола ми го казва. Аз искам да го попитам Аврам за това нещо. Как беше сигурен, че Бог му казва да принесе сина си в жертва. Ще отида да попитам Йосиф за Египет, как било, що било. А той през какви неща мина само! Разказа два съня на братята си и те щяха да го убият, хвърлиха го в едно дупка, образ на смъртта на Христос. Животът на Йосиф си е все едно преобраз на живота на Христос. Дупката, ровът, смъртта, после възкръсна, отиде в Египет, после два пъти се яви на братята си. Единият път не го познаха, вторият път той им се откри, по същия начин, както ще бъде с евреите – един път дойде Христос, не Го познаха, вторият път ще Го познаят. Много интересни преобрази има. Но погледнете през какви изпитания, гонения и затвор мина. Даже мисля, че книги са написали за това – „От затвора до трона.” В една нощ Господ издигна Йосиф от затвора в Египет да стане министър-председател на най-великата империя – Египетската по онова време. Каквото кажеше той, това ставаше. За една нощ стана това нещо.

И аз искам да ви кажа на някои, че ако минавате през ровове, ако минавате през робство, ако минавате през тъмници, идва времето, в което Господ ще ви издигне от затвора, от тъмницата, горе до трона. От тъмницата, до короната. За една нощ. Господ е в състояние да го направи.

Вижте ги Божиите хора, имаме какво да ги разпитаме. Погледнете днес колко хора падат в изкушения, съблазни и служители дори? И изведнъж виждаме Йосиф и го питаме: „Йосифе, когато жената на Ботифер те изкушаваше, те съблазняваше, ти как победи това? Как успя да го победиш?” Колко от нас ще го победят, това е въпросът. Но Йосиф каза:

Как ще съгреша на моя Бог. 

Вярата му не му позволява да съгреши. Той каза:

Твоят съпруг е оставил всичко в моите ръце, само тебе не те е дал.

И как ще взема нещо, което не ми е дадено.

 Каква вярност? И когато го хвърлят в затвора той не почва да пищи, да кълне, но стои кротко и чака избавлението от Господа. Ако несправедливо страдаш, тихо се надявай на Господа и чакай избавлението от Него.

Колко прекрасни примери имаме! И Мойсей, о, Мойсей, как искам да те разпитам тебе да ми разкажеш за всички тези чудеса в Египет. Това е невероятно. Хвърля жезъла, става на змия, магьосниците хвърлят жезлите си и стават на змии и почват да става една битка между змии, обаче змията на Мойсей пред очите им изяжда другите змии. И всичките тези бедствия, които настават в Египет – та камъни ли не падат от небето, пък въшки, пък жаби, скакалци, реката стана на кръв, няма от къде вода да пият, какви ли не неща те станаха! Чудеса, знамения и велики дела. „Мойсей, да ми кажеш как се разтвориха водите на Червеното море? Можеш ли да ми покажеш едно видео?” Готово, так, пуска едно видео и гледаме как Мойсей посяга с жезъла и изведнъж Червеното море се отваря и те тръгват по сухо да ходят.

Ами Исус Навиев – искам да видя едно видео с това, как паднаха Ерихонските стени. Колко е прекрасно да видиш как Ерихонските стени падат само от вик и от тръбен звук.

А сега да видим Давид. „Как Давид ти победи големия, едрия Голиат само с една прашка, как успя да го направиш това нещо?” И той да разкаже за вярата, как разкъсвал мечки и лъвове.

Самсон – „Самсоне, как успя да разчекнеш един лъв като котка? Разкажи какво чувстваше, когато идваше Духът на Господа върху тебе?”

Вижте какви хора, герои на вярата. Слава на Бога. Е, някои паднаха, във всяка война някой пада. Но това, че е паднал не означава, че не е бил воин. Днес ние сме жестоки към Божии служители, които са паднали и казваме: „Този никога не е бил Божий служител след като е паднал.” Не. Той е бил воин, воювал е, но по един или друг начин врага го е повалил. И затова хората са направили болници. И църквата трябва да има болничен отдел, където болните, падналите, ранените войни да бъдат закарани и да бъдат лекувани, а не да бъдат доубивани с камъни, защото не са успели да устоят. Нека да имаме милост. Господ има милост към войните, дори, когато паднат. Дава втори шанс. Дори в закона пише какво да се направи на свещеника, ако съгреши. Има жертви, които да се принесат дори за свещеник, който е съгрешил. Господ е предвидил, че Божият служител може да падне в грях и иска да го възстанови, иска да го върне обратно в славата, обратно в служението, да може да продължи напред, а не да го погуби. Защото един служител е чудо, един служител е благодат от Бога, те са ценни служителите. Те са инструменти в ръката на Бога. Докосването на Бога е върху тях.

 Вижте дори и самия Давид. Аз и това бих го попитал: Как Давид устоя на това нещо – Саул те гони да те убива, хората ти казват: „Убий го!” и ти не го убиваш и казваш: „Няма да вдигна ръка срещу Божия помазаник.” Имаше две възможности да вдигне ръка, но каза: „Няма да вдигна ръка срещу Божия помазаник.”

А днес сме видели и преживели толкова вдигане на ръка срещу хора, които са помазани или са били помазани от Бога.

По онова време дори Саул вече не е помазан. Той е бил помазан от Бога, но помазанието си беше заминало. Въпреки всичко Давид каза: „Господ, Който го е избрал и го е поставил на тази позиция, Господ е Този, Който ще го снеме от тази позиция.” Нещо, което Бог е поставил на едно място, ти нямаш право да го отместваш. Дори Бог казва за семейството:

 Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.

 Но принципът е – нещо, което Бог е поставил на определена позиция, нямаш право ти да го махнеш от тази позиция, защото смяташ, че вече то не важи, няма му помазанието, няма му не знам какво си. Не. Това, което трябва да стане, Господ да го махне, защото Господ го е поставил. Има Бог на небесата, скъпи приятели. И ние трябва да почитаме и уважаваме избора на Бога. Бог е суверенен и Той има право да решава, Той има право да избира и понякога Той избира странно. Погледнете при Мойсей колко странни неща имаше? Да, при колко Божии хора. Погледнете например родословното дърво на Исус, присъства блудницата Раав и Рут присъства там. Рут беше моавка. Защо те присъстват там? Защото и двете бяха с вяра в Бога. И както виждате в Римляни 2:28,29 се каза:

Римляни 2:28,29 Не е юдеин оня, който външно така се казва, но оня, който е вътрешно. И обрязване не е това, което е в плътта, но онова, което е в духа. Похвалата не е от човеците, а от Бога. 

Така че, те бяха юдеи по дух. Рут предпочете да отиде с юдеите да живее и да им понесе всичките хули там. Блудницата Раав скри съгледвачите, защото им каза: „Вашият Господ предаде града, аз вярвам, но ви моля, спасете мен и дома ми.” И сложи червеното въже, което е образ на кръвта. Тя беше блудница, но използва символа на кръвта. Аз искам да кажа, че днес може да има блудници, може да има престъпници, може да има хора, които са дълбоко, дълбоко в греха, но ако те вземат червената боя на кръвта на Исус Христос и я приложат върху своето сърце и своя живот, с покаяно и вярващо сърце, Господ ще им прости, ще ги спаси, и даже ще ги използва. Защото кръвта на Исус е по-силна от греха. Кръвта на Исус е по-силна от всеки един грях.

Много странни неща има в Божието слово, но Господ избира. Дори в Римляните го пише това:

Римляни 9:15 Ще покажа милост към когото покажа, и ще закоравя когото закоравя. 

И ако някой каже: „Тогава защо обвиняваш? Кой си ти, човече, да говориш така на Всемогъщия Бог? Кои сме ние, за какво се мислим ние? Много знаем, много можем.

Аз взех да се замислям за това – знаете ли, че тука има сърце. И ако гледате някой научно-популярен филм за сърцето, как тупка, как изтласква кръв и какви процеси се извършват, си казвам, как пък не забравя това сърце да тупка. Ако вземе да забрави това сърце да тупка, отиде. Ти, който си мислиш, че държиш нещата в ръцете си, ако Господ само докосне сърцето ти, така че сърцето ти да спре ей сега, знаеш ли какво става с всичко? За един миг изчезва, за един миг живота ти свършва.

Ами другото – дъха. Имаме нужда от въздух. Ако сега е вода над мене, колко време ми остава да живея, знаете ли? Ако се окажа под водата или ти се окажеш под водата колко време ти остава живот? Може би като рибките с хриле ще дишаш? Виждате ли от какво ни зависи живота? Ако вървиш по улицата и те бутне някоя кола, колко време живот ти остава? Или караш колата и стане катастрофа, колко време живот ти остава? Даваме ли си сметка като легнем, дали ще станем и като станем дали ще легнем. Че дишането ни, тупкането на сърцето ни и живота ни е в Неговата ръка. Ние сме зависими от Бога, да не го забравяме.

Отиваш да си правиш кръвна проба и започват да разделят – холестерол, не знам какво си, не знам що си, леле, като видях колко неща има в тая кръв. И това са само част от нещата. И тази кръвна картина, която ми правят, ако някои от числата отиват нагоре, надолу или нещо не е както трябва, в един момент така както имаш кръв можеш да си заминеш. Такава зависимост. А какво да кажем за хората. Погледнете хората, които са болни от рак или други болести. Днес е здрав, утре си заминава.

Не ние държим корена, а коренът държи нас. Не ние държим Господа, а Господ държи нас. И трябва да оставим гордостта и със смирение, смиреномъдрие да си слугуваме един на друг, да се обичаме, така като че ли днес може да бъде последния ни ден. Защото утре не е гарантирано на никого. Общо взето аз не съм чул някой да предупреди, че утре ще си отиде. Може да се е случвало на някой, обаче по принцип, 99% от хората без предупреждение си заминават. Те не очакват, че ще си отидат. Всеки се надява, че ще живее вечно, но заминава. Затова сега е време да се оправят отношенията с Бога, защото дъхът ни е в Неговата ръка, тупкането на сърцето ни е в Неговата ръка, животът ни е в Неговата ръка. От Него зависи.

А знаете ли какво облекчение, като разбереш, че спасението ти е в Бога, че Той ти дава живот и дори и сега да си отидеш, отиваш в Неговите прегръдки. Какво спокойствие и какво облекчение. Едно време така са си отивали – е усмивка на уста. Погледнете го един Стефан:

 Деяния на апостолите 7:56 Виждам Божията слава и Исуса Христа отдясно на нея.

 Те хвърлят камъни върху него, и той каза:

 Деяния на апостолите 7:60 Господи Исусе, прости им, защото те не знаят какво вършат.

 А те му чупят главата в момента с камъни. И това са така наречените вярващи хора. Вие ще кажете: „Това е отминало.” Не е отминало. Същият дух работи днес – чупи главите на Божиите хора, с думи обаче, не с камъни. Казва се:

 Ще дойде време да мислят, че когато ви убиват ще мислят, че вършат Божията работа.

 Ето, това е било и тогава. И Стефан казва:

 Деяния на апостолите 7:59 Господи Исусе, в Твоите ръце предавам духа си.

 Предаде си духа и си замина с усмивка на уста, пребит от братя. Но слава да бъде на Бога, с усмивка на уста, ето, това е.

Ние сме тука временно и минаваме през един коридор, наречен земя, но си отиваме. Отиваме си горе.

И нека да не бъдем толкова материалисти, да не бъдем насочени толкова към земния конфорт и неща, живот, да не се хвалим с плътски работи и със земни неща, да не се хвалим и с хора,

Но който се хвали с Господа да се хвали. 

А пък хората, ние сме за ваше добро, служители, да послужим на нуждите ви, тоест слуги. Но който се хвали, нека да се хвали с Господа. Ние да ходим меко, кротко, смирено. Много ми харесва думата на Кетрин Кулман, която казва: „Да си християнин значи човек да се разбере лесно с тебе.” Ето такива християни искам да срещам, с които мога лесно да се разбера. Християни, които имат вяра, християни, които имат любов, християни, които ходят в Божия мир и които не ми налагат тяхната доктрина, защото аз бягам от такива. Който се опитва да ми налага доктрината си, аз бягам бързо. Не понасям законите, аз искам да хода в Божията благодат. И ако някой има достатъчно силен закон, който да тормози него и мене да ме вкара под закона, няма да стане. Бързо, бързо ще бягам от такива хора. Искам благодат върху благодат чрез Господа Исуса. Така че, като чуя такива неща, които убиват, като чуя такива неща, които връзват, аз бягам от тях. И не искам да слушам, не искам да ги слушам. Искам, както казва Божието слово, само онова, което е честно, благо…

 Римляни 4:8 Най-после братя, всичко, което е истинно…. това зачитайте.

 Което е истинно. Ако някой ми говори за тази лъжа, онази лъжа, не искам да знам. Достатъчно лъжи има в този свят. Скоро ще бъде 1 април, деня на лъжата, то трябваше поне един ден ден на истината да се направи. Няма нужда от деня на лъжата, те всички дни са деня на лъжата. Денят на истината ни трябва на нас. Само това, което е истинно ме интересува. Как казва Смит Уилдълзуърд: защо ми е на мене да чета частична истина (той се е изказал меко за вестниците), като мога да имам пълната истина. После казва:

… всичко, което е истинно, което е почтено (не непочтено) 

За любовта се казва, че

 се радва с истината, а не се радва на неправдата (злото),

 Не трябва да се радваме на лошите неща. Ако на някой му се случи нещо лошо, не трябва да се радваме. Това не е любов. И любовта не е само близките, любовта е за всеки.

 Зачитайте това, което е праведно, 

 онова, което е чисто, онова, което е любезно…

 Нека да кажем думата любезно. Ако някой се обръща към мене нелюбезно, да не го зачитам. Има някои хора, които се обръщат нелюбезно, грубо, или нависоко. Казва се, зачитай онова, което е любезно. Не искам да ги слушам тези неща, уморявам се. Който иска да говори по този начин да си говори на себе си и на Бога. Обаче аз искам да си говорим помежду си любезно. Както казва Божието слово:

 което е благодатно,…

 Вижте какви прекрасни думи. Не можеш да ги чуеш по новините.

 …ако има нещо добродетелно,

 Вижте каква дума, добродетелно.

 …ако има нещо похвално, това зачитайте. Това, което сте научили , прели и видели в мене, него вършете.

И Бог на мира ще бъде с вас.

 Апостол Павел вече им дава пример и казва: това, което сте видели у мене, това вършете, не това, което виждате в света, защото той казва:

 Бъдете подражатели на мене, както аз подражавам на Христос.

 Вижте какви прекрасни думи има в нашето Слово, в Божието слово. Те са като че ли излезли от употреба, пък още повече излезли във взаимоотношенията.

Аз искам да ви кажа нещо: В църквите – как ще си отдъхнем – като навлезе любовта. Ще влезеш в църквата и ще кажеш: „Ох, колко хубаво се диша в църквата, аз преди влизах със свито сърце. Като дойде любовта в църквата, ще дишаме леко.

 Защото любовта преглъща много погрешки.

 Стъпил си накриво, няма да ти скочат на главата. Ще дойдат да ти помогнат, да ти се оправи крака, ако си го изкълчил, а не да ти го дочупят, „не ти трябва този крак.” Ето го,

почтени неща, истинни неща, праведни,

чисти, любезни, благодатни, добродетелни, похвални, това зачитайте.

 Прекрасни думи. Аз имам желание да си ги чета и да си ги повтарям, и ми се иска да му кажа: „Брат Павле, как ми се иска да застанеш пред мене и да ми поговориш такива думи, и аз имам нужда да чуя. Не ми се слуша някой, който ми крещи, не ми се слуша някой проповедник, който вика много. Искам така да чуя някой с любов да ми говори, някой, който да каже нещо благичко, хубавичко, което като мед на душата да дойде, като изцеление, защото всичките имаме нужда от това нещо. Като чуя някой да вика и да крещи идва ми да бягам от църквата. Не искам да слушам, искам да слушам тишината. Имаше една песен, тя не е християнска, но ми е направило впечатление заглавието й – „Звукът на тишината”. Понякога си мисля, колко ми се слуша звукът на тишината. Иска ми се понякога да вляза в църквата и да чуя звукът на тишината. Предполагам, че и Господ иска да чуе малко тишина. Тишина в молитвата, тишина в прочита на Библията, тишина дори и в църквата. Да можем да помълчим пред Него, да Го оставим Той да поговори, не само ние да говорим. Колко прекрасно нещо е: звукът на тишината. Да можем да говорим и да можем да мълчим. Да можем да говорим, да можем и да слушаме.

Благодарим Ти, святи Господи.

Вярвам, че словото, което ви говоря носи със себе си нещо, което наистина да ви задържи на компютрите – има 224 компютъра още и благодаря на Бога за това.

 Нека словото да капе като мед. Имаше една песен, която пеехме преди време и мисля, че беше от 119 Псалм, че словото Ми ще капе като мед – учението Ми ще капе като мед. Нека Словото на Бога да капе като мед на душите ни. Да се нахраним с това прекрасно учение, с това прекрасно Божие слово. Това слово, което да ни помаже.

 Знаете ли колко интересно – манната, която е падала от небето, ангелски хляб, падала е върху тревата и те всеки ден са я събирали и са се хранели с нея. Тя имала вкус на хляб, обаче имала вкус и на мед. Имала е вкус хем на хляб, хем на мед. Небесният хляб, не само хляб, но и мед. Представете си, всеки ден в пустинята слиза от небето. И ние сега в тази пустиня, в която се намираме, всеки ден имаме от небесната манна. И тази вечер слиза небесната манна – хляб с мед идва върху нас. Ммм, да хапнем. Оближете си ръцете, пръстите, хляб с мед. Вкусна, вкусна.

Ето тука Нина пише: Притчи 16:24 Благите думи са медена пита, сладост за душата и здраве на костите.

Ех, че хубав стих. Благите думи са медена пита. Благи, те са Господни думи, те са благи, няма други благи. Хората знаете какви думи имат. Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве за костите. Ей, хора, да ви кажа нещо – Божието слово носи здраве на костите. Божието слово е като мед. Даже от този стих разбирам, че медът е полезен за костите, дори и естественият мед. Ако намерите естествен, хубав мед, билков, ако някой има проблеми с костите, яжте мед. Ето, то го пише тука: Благите думи са медена пита, сладост за душата и здраве на костите. Думите на Господа са духовен мед, който носи изцеление на костите – артрити, артроза и други такива, … порози разни, остеопороза.

Благодарим Ти, Господи, за Твоите думи. Така че, вземете Божието слово и го четете под ръководството на Божия Дух. Станете приятели с Него. Приятели със Святия Дух. Нека Той да бъде ръководител на всичко, което правите.

Преди да завърша искам да ви прочета един стих, който мене много ме насърчи. Като за финал. Намира се в

Йоан 16:13 А когато дойде Онзи, Духът на истината… 

Това е за тези, които казват, че Святият Дух не бил личност – когато дойде Онзи, Духът на истината. Какво е Той? – сила ли е само, влияние ли, какво е?

Йоан 16:13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, Той ще ви упътва във всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори,

Тоест, Той ще ни упътва във всяка истина и Той ще ни какво? Ще говори не от Себе Си, но от Отца чрез Сина. Значи Той ще ни упътва на всяка истина.. Кой? Духът на истината, Той ще ни говори. И вижте последното. Някои казват, ама Святият Дух не се интересува. Не, не, във всяка истина ще ви упътва, се казва. И тука казва накрая,

 ….и Той ще ви извести идните неща. 

Святият Дух ще ви извести идните неща. Онези неща, които са още скрити, които са скрити в бъдещето. Святият Дух ще ни ги открива. Ето ви пророческия дух. Святият Дух не само ни води във всяка истина в настоящето, но Той ни открива нещата зад завесата, утрешния ден. Ония неща, които утре ще ги пише в новините. Ония новини, които ще бъдат горещите новини утре. Святият Дух може днес да ни ги открие. Ония новини, които догодина ще бъде гореща новина, Святият Дух може сега да ни ги открие. Той ще ни открие идните неща. Колко е прекрасно, че имаме Святия Дух! И като ни ги открие, това не означава веднага да казваш: „Аз имам пророческа дарба.” Не, Той Святият Дух го открива, Той има пророческата дарба. Той е самата дарба. Той е дарът на Отца. Ние какво сме? Ние сме тези, чрез които Той работи. Така че Святият Дух ще ни открива идните неща и аз с нетърпение очаквам идните неща Святият Дух да ми открива.

Слава да бъде на Тебе, Господи! Алилуя!

Амин!

Advertisements