Скинията

СКИНИЯТА – ПОРТАТА

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 10.04.2013

Видео: http://www.ustream.tv/recorded/45992015

 

        Въпросът, върху който искам да се спра е за Божието присъствие. Божието присъствие свързано с скинията.

        Вие знаете, че Стария Завет е сянка и преобраз на новозаветната реалност. Старият Завет е сянка и преобраз на небесните неща. Господ каза на Мойсей да направи скинията по точен образ. Защо е необходима скинията да бъде направена по точен образ? Защото тя е направена по образ на небесната скиния. В Библията се пише за небесната скиния. Затова трябва да се направи по точен образ. И затова са били толкова важни всичките инструкции, които Бог е дал. Скинията представлява палатка. Разликата между скинията и храма в най-основн и линии е това, че храма е на едно място, а скинията е палатка, която е в движение. Тоест, чрез скинията Божието присъствие се е движело заедно с евреите. И вие знаете, че ние сме пътници в този свят. И в Петровото послание, Петър казва, че Господ му е изявил, че скоро ще напусне тази телесна скиния. Виждате нашето тяло, неговото тяло е било наречено скиния. Защото това е телесна скиния, жилище в което се намирам аз. А пък вашето тяло е телесното жилище, в което се намирате вие. И не само тази телесна скиния е място, където аз се намирам, но в нея също живее духа на живия Бог. Духът на Бога живее в тази скиния. Скиния, състояща се от да го кажем така – дух, душа и тяло. Човек се състои от дух, душа и тяло. И скинията се е състояла или се състои от – външен двор, светилище и Светая Светих; тяло, душа, дух, ако щете. В Светая Светих се е намирало Божието присъствие, ковчега на завета между двата херувима присъствието на Бога. Господ е говорил оттам. Там е Неговото присъствие. За да може първосвещеника да влезе в Неговото присъствие, той трябва да мине през външния двор, през светилището и да влезе в Светая Светих. И това всичкото е преобраз за нас, защото светът е навън, не че Бог не присъства там, но го няма изявеното присъствие на Бога, няма го гласа на Бога там на това място. Когато се влезне в двора, вече се приближаваш към присъствието на Бога. Като влезеш в светилището още повече, като влезеш в Светая Светих си там. Така че има път, който да се измине. И както казахме имаме външен двор, имаме самата скиния разделена на две части. Едната част се нарича светилище, другата Светая Светих. За да се влезе в скинията трябва да се мине първо през портата. Има порта, през която трябва да се мине. След като се мине през портата и се мине през двора, трябва да се влезе в скинията през вратата. В скинията се влиза през врата. За да влезеш в Светая Светих вътре има завеса, която отделя светилището от Светая Светих. Така че имаш грубо казано порта, врата и завеса, които те отделят от присъствието на Бога. Три неща – порта, която води към двора, врата, която води към светилището, завеса, която води към Светая Светих. Евреите доколкото ми е известно са наричали портата пътят, вратата са наричали истината, а завесата са наричали живот. Имаме порта – Пътят, вратата, която се нарича Истината и завесата, която се нарича Живота. И веднага вие се досещате, че правим тука връзката между Йоан 14:6, където нашия Господ Исус Христос казва:

Аз съм Пътят, Истината и Животът

        Тоест, Той казва – Аз съм портата, Аз съм вратата, аз съм завесата. Вие помните, че при смъртта на Исус Христос, завесата при храма /храма е след скинията/, завесата на храма се раздра. Завесата, която отделя светилището от Светая Светих се раздра на две и пътят към Светая Светих се отвори. Така че, Исус казва – Аз съм пътят, истината и живота. Аз съм портата, вратата и завесата.

Никой не идва при Отца, никой на може да дойде в Светая Светих, в омилостивилището, в Моето присъствие, никой на може да влезе, никой не може да влезе при Отец, освен чрез Мен.

        Това веднага дава отговор на въпросите по отношение на другите религиозни водачи, по отношение на другите религии, виждате, че портата, вратата и завесата е самият Исус. Ако искаш да влезеш в Светая Светих, трябва да минеш през тях.

Който минава от друго място, крадец и разбойник е.

        Така че се успокойте, успокойте и другите, които се вълнуват от религии, религиозни въпроси, има само един път, други пътища няма. Това като се утвърди в нас като мисъл, като разбиране, че няма нужда да се мъчим, изтезаваме с други религии, други вери, ние просто имаме нужда от Исус. Имаме нужда от Него.

        И така, представи си народът трябва да мине през портата, за да принася жертви в двора. Свещениците влизат през портата и през вратата, за да влизат в светилището, а първосвещеника един път годишно е влизал, минава през портата, минава през вратата, минава през завесата с кръв, не собствена, а кръв на агне, за да придобие омилостивление за собствените си грехове и греховете на народа. Но Исус Христос е вечния, великия първосвещеник, защото Той не умира. Един път умря като Божието агне и след това възкръсна като Божия първосвещеник. И в момента служи в Светая Светих. Със собствената си кръв влезе вътре, да извоюва вечно изкупление за нас. Той е вечния първосвещеник, Той е велик първосвещеник и ние нямаме нужда вече от друг първосвещеник. Чрез Него и ние можем да влизаме в Светая Светих. Както се казва чрез Него, т.е. чрез Неговото тяло, което е завесата, ние можем да минем и да влезем в Светая Светих и там да бъдем в самото присъствие на небесния ни баща. Това като въведение го започвам. Разбира се, ние разсъждаваме в момента. Това като едно разсъждение го правим върху скинията, която е преобраз на присъствието на Бога, защото аз го искам, вие го искате, аз съм сигурен, как да влезем в това присъствие, как да ходим в него. Това е нещо, толкова скъпоценно. Божието присъствие е като скъпоценни камъни, то е по-скъпоценно от брилянти, диаманти, то е по-скъпоценно от отбрано злато 24 карата, от сребро, злато, скъпоценни метали, скъпоценни камъни. Всичко, което можеш да си представиш, че има в този свят, не може да се сравни с Божието присъствие. Всъщност, вечния живот представлява живот в присъствието на Бога. Вечната слава представлява живот в присъствието на Бога, защото Исус казва:

Аз съм Възкресението и животът

        Ако си със живота, в живота, има живот. Ако си извън живота, отдалечен от живота, нямаш живот, а обратно имаш смърт и там е плач и скърцане със зъби. Ето, това е същността. Вечният живот не е просто някакво състояние или някакво място, което може да е, но най-важното за вечния живот, което трябва да разберем е, че той е личност. Някой се чуди дали е вярно, че вечния живот е личност. Просто ви препоръчвам да отидете в 1 Йоан 1 глава и там ще видите, че вечния живот е личност. Видях го и се зарадвах, че вечния живот е личност, защото това опростява нещата, просто имаме нужда от Него.

        Ето да видим, 1 Йоан 1 глава. Знам, че материята е изключително интересна. Знам, че много хора биха желали директно да навлезем вътре, но нека постепенно, пестеливо да навлизаме в материала, да не си хабим патроните и да следваме Святия Дух, защото междувременно можем да пропуснем нещо скъпоценно. 1 Йоан 1:1:

Това което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали, което ръцете ни са попипали за словото на живота

        Вижте тука словото на живота, става въпрос за Исус Христос, ръцете ни са го попипали. Тука Той е наречен словото на Живота. Словото на Живота е Исус Христос. И след това в скобки втори стих:

И животът се яви /това е същия Исус/ и ние видяхме и свидетелстваме или възвестяваме вечния/т живот

Какво ви възвестяваме – вечния живот!

Който беше у Отца и се яви нам

        Който беше при нашия небесен баща и ни се яви. Виждате ли, тука Този, който е бил при Отца и се е явил на земята е самия Господ, самото Божие слово, което бе наречено Исус. Така че тука е наречен „вечният живот се яви“. Виждате ли, Исус е животът, Той е възкресението, Той е вечният живот. Той не просто ще ни даде вечен живот, Той е самия вечен живот. И така, цялото послание е прекрасно. Можете да четете, то ти дава мъдрост, то ти дава откровение, то ти дава дълбочина. Невероятно е Божието слово! Хранете се с него. Нека продължа нататък материала, защото сме се хванали с този материал.

        Вижте тук съм си записал така – помазанието на Святия Дух установява царството на Бога на земята. Извадил съм този извод от Матей 12 глава, 28 стих:

Ако Аз чрез Божия дух изгонвам бесове, тогава Божието царство е дошло върху вас

        Помазанието на Святия Дух – Аз чрез Божия дух изгонвам бесовете. Значи като дойде помазанието какво става – тъмнината си отива. Когато дойде светлината какво става – тъмнината си отива. Като светнеш в къщи лампата, първото нещо, което се получава е, че тъмнината бяга. Тъмнината бяга от светлината. Когато се махне светлината, тъмнината се връща. Ето ви един урок за освобождение. Някой хора казват – брат, защо се върна? Тъмнината се връща, когато се загаси светлината. Ако искаш да живееш в светлината, трябва да бъдеш в светлина. Тъмнината се връща веднага след като изгасне светлината. Тъмнината бяга веднага, след като дойде светлината. И така, тук съм записал – помазанието на Святия Дух установява царството на Бога на земята. Тоест, царството на тъмнината отстъпва пред царството на светлината по причина на присъствието на Святия Дух. Святият Дух носи със Себе си Божието царство, а всеки един нечист дух носи със себе си демоничното царство. Кой ще царува? Святият Дух установява, прославя и установява царството на Исус Христос на всяко едно място.

Където е Господния дух, или където Духът е Господ, там е свобода

        По-нататък съм записал – кръгът или радиусът на помазанието -растеж на радиуса, растеж на кръга. Това е много интересно и е свързано със сянката на Петър. Ако можеш да погледнеш новородени Божии деца, ако можеш да погледнеш деца Божий изпълнени със Божия дух, тогава ще видиш светлина. Даже в 1 Коринтяни 15 глава ти казва, че

Всяка планета свети със различна светлина, всяка звезда свети с различна светлина, по същия начин е при възкресението на мъртвите

        По същия начин един ден ще светим явно, а сега не се вижда как светим, но всеки един от нас свети, даже Исус каза:

Вие сте светлината на света

        Ние светим с духовна светлина. И един свети със силна светлина, друг свети със слаба светлина. Един има светло място, тъмно място, тъмни петна по себе си, друг свети с пълна светлина. И според това каква светлина свети чрез тебе, ти огряваш малко, или огряваш много. Ти влияеш малко, или влияеш много. Ето, такива Божии хора като Петър, като Павел, виждате Петър като ходи, неговата светлина толкова ярко е светела, защото дори сянката като е минавала през хората, духовната светлина която е светела чрез Петър, някакъв радиус около него, всичко що е влизало в това присъствие на Петър, е влизало в присъствието на Святия Дух и е получавало изцеление, получавало освобождение. Този радиус на светлина около Павел е бил толкова голям, не само върху него, дори и върху неговите дрехи. Дори дрехи като взимали от тялото му, те са били наситени с тази духовна светлина. И като са ги носели по болните, тъмнината си е отивала, демоните и болестите са си отивали. Така че животът на християнина представлява, даже и Божието слово го казва:

Пътят на праведния е като утрото докато стане пълен ден

        Човек излиза от нощта, изгрява слънцето на правдата с изцеление в лъчите. Слава на Бога, идва утрото! Светлината идва, аз съм спасен. И тръгваш вече в Господа, обаче все повече и повече слънцето се надига в живота ти, все повече и повече слънцето огрява и светлината върху тебе става все по-интензивна, докато стане пладне. Докато стане бял ден. Така трябва да е пътя на праведните – от тъмнина към светлина, към повече светлина и към повече светлина. Исус е светлината на света. Изпълвайки се с Исус, ние се изпълваме с тази Божествена светлина. Светлината е прекрасно нещо. Слепите хора живеят в тъмнина. Колко е жалко това нещо! Колко е жалко, ако ние като християни живеем в тъмнина, но ние трябва да бъдем в светлина и трябва да носим светлина. И колкото повече се изпълваме със светлина, толкова повече греем със светлината. И когато вървиш около тебе, ако има тъмнина, веригите на тъмнината изгарят, защото ти не само носиш светлина. Тази светлина не е просто светлина, тя е огън. Ние носим в себе си огън. Приели сме кръщение, помните ли със Святия Дух и с какво – с огън. Кръщение в Святия Дух и в огън. Така че, скъпи приятели, ние не само носим светлина, ние носим огъня на Святия Дух в себе си. И където мине тоя огън, навсякъде където огъня на Святия Дух мине, на всяко едно такова място, всички тези хора, ако имат окови от тъмнина върху себе си, този огън разтопява тези окови и хората се освобождават. Ако има светлина, ако има огън в нас, това не са приказки. Това е духовна реалност. Носиш ли огън в себе си? Носиш ли светлина в себе си? Трябва да я носиш. Колкото повече е огъня, толкова повече светлина пръскаш около себе си и всичко около тебе, дори и сянката ти носи огън, носи светлина и хората се изцеляват, освобождават, спасяват, новораждат, очите им се отварят, минават от тъмнина в светлина. Ето, това е нашата функция. Реална светлина е необходима, скъпи приятели да носим.Колкото е по-голям огъня, толкова е по-голям радиуса на влиянието на царството. Погледнете един Исус Христос като се е движел, Той се движи и около Него множества. Един се допрял до дрехата му и получава изцеление, защото се допира не просто до дреха, допира се до огън, друг слуша словото Му. Удивително е как е говорил словото! Как не можем да чуем поне едно слово на Исус? Той говори пред примерно 20-тина хиляди човека. Деца, наоколо играят сигурно, не знам какво е било положението и Той без микрофон. Това са 5 хиляди мъже и като сложиш жените, които са обикновено повече от мъжете, със жените 10 хиляди. Ами, децата колко са били? И те са били най-малко 10 хиляди деца. Ето ти, 25 хиляди човека. Той говори без микрофон и как са го чували. От Неговата уста огън е излизало, от Неговата уста светлина е излизала и е отваряла очите на хората. Те чуват в духа гласа на Бога. И тази светлина се пръска. И не е въпрос на напъване, не е въпрос на нещо друго, това е въпрос на ходене и растеж в присъствието и в помазанието на Святия Дух. Това е въпрос на носене на царството на Бога със себе си. Където отидеш да установяваш господството на Исус Христос, чрез слово и чрез дело. Просто се установява властта на Исус Христос, установява се силата.

        Има две неща основни, които действат. Едното е духовната власт. Неговият глас подчинява силите на тъмнината. Те се съобразяват с гласа на Бога и от друга страна, силата, дунамис, която действа, динамитната сила, която разбива силите на тъмнината. И ние трябва да бъдем в един процес на растеж в тия неща, защото Божието царство не е в думи, а в огън, в светлина, в сила. В това се състои царството на Бога. Така че ние трябва да носим реално присъствие, реален огън, реална сила, реална светлина, където и да отидем. Това е същината. Думите трябва да са светлина. Думите трябва да са огнен пламък, думите трябва да са като чук, който разбива канара. Думите трябва да са като остър меч, който пронизва силите на врага. Това е мечът на Святия Дух и това е нашето призвание. Време е да изпълним заръката на ап.Павел, който казва:

Най-сетне заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество

        Най-после да започнем да заякваме. Продължаваме нататък с тази тема. Тя може да бъде много дълга. Това може би трябва да се проповядва поне един месец. Въпросът е дали Бог ще ме води така по този начин и аз няма да се обвързвам с някакви решения, които не мога да изпълня.

        Както казах, помазанието на Святия Дух установява царството на Бога на земята. Кръгът или радиусът на помазанието трябва да се разширява, да расте и да расте. Това е причината, поради която Кетрин Кулман е провеждала богослужения и просто е говорела Божието слово. Тя е разсъждавала и докато разсъждава, хора са се изцелявали. Защо? Защото тази светлина, този огън е бил по цялата зала. Джон Уестли като е влизал в някой район с коня си, хората в района са започвали да плачат и да се покайват, преди да почне да говори още – чувствали са присъствието на Бога. Божии хора, велики Божии мъже са проповядвали вътре в църковни сгради, кина, театри, хората си ходят по улицата без да знаят нищо и падат под силата на Святия Дух. Това е както казах този кръг на светлина, на огън, на помазание около тях, на присъствие на Бога, което застига хората и ги докосва. Както и Петър, донасят постелки по пазарите и Петър просто върви, даже и не се моли. Петър върви и всичко що е около Петър получава изцеление. Засегнати от сянката, или просто той минава оттам, получава изцеление. Всички, които се докосват до дрехите на Исус получават изцеление. Всички, които ходят или на които носят дрехи от тялото на Павел, получават изцеление. Получават освобождение от демони, защото там присъствието на Святия Дух е наситено. Слава на Бога. Продължаваме нататък. Говорим за осезаемо помазание, говорим за изявено присъствие на Святия Дух. Трябва да има инструменти Божии, трябва да има служители Божии, които да изявят присъствието на Бога и да не бъде скрито. И помазанието и силата на Святия Дух да не бъда скрита, но да се изяви. Вътрешната промяна в нас е по-велика от външната. По-велика от изцеление на тялото, по-велика от чудеса свързани с финанси или нещо друго. Вътрешната промяна, промяната на сърцето е по-велика и по-силна. Ако сърцето ти се променя, изпълва с вяра, изпълва с помазание, няма нищо невъзможно. Но ние не трябва да се концентрираме върху външните неща, нито върху материалните неща. Трябва да се концентрираме върху духовните неща, вътрешните неща. А това става чрез размишление върху думите на Господа. Тези думи на Господа да ги преживяме, да ги размишляваме, да ги слушаме, да ги размишляваме бавно, ясно, силно, постепенно да навлиза това слово в нас, защото това слово ще промени сърцата ни, ще промени вярата ни, ще промени помазанието ни, и живота ни в крайна сметка. Трябва да има единство между словото Божие и молитвата. Трябва да ги обединим двете. Словото да бъде свързано с молитва и молитвата да бъде обвързана със словото. Трябва да има преплитане между молитвата и словото, както трябва да има преплитане между словото и Святия Дух и между молитвата и Святия Дух, да бъде едно неразривно цяло. Това е ходене в духа, това е молитва в духа, това е слово, което е дух, което е живот. За да се получи това нещо е нужно всяка наша грижа да възложим на Него, всяка грижа. Когато навлизаме в молитвата, навлизаме в Неговото присъствие, да си изкажем грижите, да си изкажем нещата, за да се успокоим. Да ги възложим на Него, защото тези грижи и проблеми идвайки в молитвата, могат да се окажат трайна пречка на молитвения живот и той да бъде заобиколен само с нужди. И тогава посредством тези нужди, ние вече не сме водени от духа на Бога в молитва, а сме водени от нужди. Чуйте го това внимателно. Водени не от Святия Дух, а водени от нужди. И тогава молитвения живот може да се превърне в гонене на нужди, не в следване на духа. Молитвата в духа е молитва водена и управлявана от духа, а не от нуждите. Ако търсим духът на Бога, другите неща едно по едно ще се прибавят. Така че, да възложим грижите си да ни олекне, да ни се проясни мисленето, за да можем след това да се обърнем към Господа, да търсим самия Господ и Неговата сила, да търсим лицето Му по всяко време. В търсене на Господа, на Неговата истина, на Неговото откровение е вече по-дълбока част от молитвата и това е същността. Другото, искането, възлагането на грижите на Господа, нуждите, всичкото това е добро, обаче, ако се концентрираме в него, тогава ние сме ограничени. Недейте да се ограничавате. И третата стъпка – има хлопане. Значи, имаме първо искане – дай, дай, дай Господи. Това е искане. После търсене, почваш да търсиш Господа, силата Му, лицето Му, почваш търсене на Него. Третото, вече хлопане. След като си намерил вече вратата, има хлопане за влизане в самото Му присъствие в Светая Светих. Така че, там вече се влиза чрез поклонение. Малко думи, но богати думи. Там има живот, има сила, там има вътрешна промяна в нас, промяна на вярата, промяна на помазанието и оттам промяна и в молитвата. Когато кажеш нещо, оттам промяна и в думите ти. Като кажеш нещо – вярваш и като вярваш – получаваш. Оттам идва промяна и когато кажеш на дявола, той започва да слуша, защото ти се движиш в друго ниво на помазание и вяра. Вярата започва да мести планините. Алелуя.

        Нека да се върна на този въпрос, защото това е едно въведение. Говорим за скинията. Първо казахме Исус е пътят, портата, който води към външния двор. А пък, ако си извън външния двор това е място, където са невярващите, където са народите, езичниците. Но, за да влезеш дори във външния двор имаш нужда от Исус , пътят. Трябва да опознаем, това е много важно, че за да влезем дори във външния двор, за да влезем в спасението, за да влезем във вечния живот, първата стъпка на всеки един е да познае Исус.

        Първата стъпка е да се познае Исус като пътят. Вижте тя е проста. Защо? Защото това е най-лесно да познаеш Исус като единствения път. Има много пътища – има Мохамед, Буда, този, онзи, много религиозни, духовни, политически водачи. Всички те са пътища, но когато разбереш, че пътят е един и този път е Исус Христос, тогава ти минаваш през портата и влизаш вече в първата част на скинията, наречена външния двор. Сега той е външен и той е двор, но все пак си вътре вече, все пак си спасен. Спасен чрез Исус. Но, за да минеш през портата, ти трябва да минеш през Исус пътя, да минеш през тялото или плътта на Исуса Христа, който е пътят. Портата е личност, спасението – личност. Исус е не само спасител, Исус е самото спасение. И за да минеш през портата трябва да си дадеш сметка, че Деяния на апостолите 4:12 казва:

Няма спасение чрез никой друг, защото няма друго име дадено под небето

         Ние се намираме под небето. Всеки, който слуша се намира под небето, не е над небето. Името е равнозначно на чин, както в армията има различни чинове. Няма друг чин, няма друго име, това е името над всички други чинове, името над всички други имена,

защото няма друго име дадено под небето, чрез което ние трябва да се спасим

        Виждате под небето, тука на земята не съществува друг път. Не съществува друго име, чрез което да се спасим, освен името Исус. Няма демокрация в това, има теокрация. Бог има само един син, Неговото име е Исус и толкова. И спасението е само чрез Него. По-нататък ще трябва да мина поне този въпрос с Исус Портата, за да могат да останат другите неща за по-нататък.

        Трябва да видите, че портата е имала четири цвята – бял, скарлет /кърваво червен/, син и пурпурен /кралско червено, виолет/. Тия четири цвята говорят за Исуса Христа, който е Портата. Пак напомням, Исус казва – Аз съм Пътят, Истината и Животът. Доколкото ми е известно, евреите са наричали портата пътят, вратата- истината, завесата-живота, така че за да влезе някой в Светая Светих е трябвало да мине през портата, вратата, завесата, т.е. Пътят, Истината и Животът и трите са Исус Христос, няма някой друг. Не, Той едното, пък друг другото. Не е едното Исус, пък другото Мохамед, третото Кришна, нали. Исус, Исус, Исус – толкова. Имаме тия четири цвята, които разкриват Исус от различни страни.

        Белият цвят говори за съвършения човек. Исус се роди на земята от девица като човек, но съвършен без грях. Роден от девица, без грях, баща му е Бог Отец, чрез Святия Дух е заченат, няма първороден грях. Така че, ние се идентифицираме с Него чрез водното кръщение, а Той се идентифицира с нас като стана човек и дойде в плът и кръв. Като човек, като съвършения човек, Той е моя пример, който аз да следвам. Защото всеки казва – как ще следвам Бога, като не го виждам? Да, обаче, Исус стана човек, за да стане твоя пример за подражание. Исус е нашия пример и както казах – Той беше роден от девица, много важна подробност.

        И така, 1 Йоан 4:2,3 стих ни казва:

Затова познавайте Божия дух. Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, или в тяло е от Бога, а всеки дух, който не изповядва Исус Христос дошъл в плът на земята не е от Бога и това е духа на Антихрист, който сте чули, че ще дойде и сега е в света

        Виждате, че Божия дух изповядва идването на Исус Христос в човешко тяло на земята. Как дойде – посредством една жена или по-точно девица, по-точно девойка наречена Мария- така че, Исус Христос, Божието слово дойде на земята и стана човек като нас. Бог стана човек. Това е белия цвят – съвършения човек.

        Вторият цвят, както го наричат скарлет, или кърваво червения цвят, говори за Исус Христос като страдащия спасител, нашия личен спасител, Божието агне, Който предаде Себе си на смърт, в жертва. Кървавочервеният цвят е образ на Неговата жертва. За да може човек да мине през Исус Христос, пътят, Исус Христос портата, за да може да влезе дори във външния двор, трябва да вярва, че Исус е станал човек. Свят човек, роден от девица, безгрешен. Трябва да вярваш, че е дошъл в плът. Ако не го вярва човек това, не може да се спаси. След това трябва да вярваш, че Той принесе Себе си в жертва за нас – кървавочервения цвят.

        Третото нещо синия цвят – говори за небето. Погледнете нагоре. Небето е синьо общо взето, ако не е достатъчно мръсно и ако не е тъмно. Синият цвят говори за Сина на Бога или говори за Неговата божественост. Белият цвят говори, че Той е съвършен човек, а синия цвят говори за това, че Той е Бог, Божий син, виждате ли небето. Чрез Сина на Бога аз и ти ставаме синове на Бога. Ако не вярваме, че Исус Христос е Син на Бога, как ще станем синове на Бога! Който вярва в сина, става син. И Той е нашия кръстител със Святия Дух. Той възкръсна от смъртта и се възнесе на небесата. Виждате Неговата божественост, Неговата вечност. Така че, трябва да вярваме, че Исус Христос е Божия син. Някой казва – ама, аз не вярвам, че Бог има син. Не можеш да минеш през портата. Не можеш, само който вярва, може да стане син. Другите са Божие творение, но не са синове. Синове са само тези, които са повярвали в сина. Виждате съвършения човек, човешки син стана, страдащ спасител, пострада – Божието агне, Божии син и четвъртото – пурпурно червеното или кралското червено говори за идващия цар, Лъвът от Юдовото племе, говори за това, че ние вярваме, че Исус Христос е Цар, цар на царете и Господ на господарите. Тоест, ние вярваме, че Исус Христос е Господ. Примерно, Свидетелите на Йехова и някой други могат да отричат, че Исус Христос е Господ, смятат че Той е Господар или че е нещо друго, обаче трябва да минат през пурпурното, Царя на царете, Господа на господарите, Исус Христос. За да бъдем спасени трябва първо да го познаем като пътя. Да го познаеш като пътя е да познаеш, че е дошъл в плът на земята, дошъл е като Човешки син да изпълни закона заради нас, които сме били под закона. После, червения цвят като страдащото агне, като страдащия спасител, Божието агне да понесе греховете на нас, които сме под закона, защото не сме изпълнили закона. И след това да знаеш и вярваш също, че Той е Божия син. Вярвайки, че Той е Божия син, ти ставаш Божие дете. И накрая, този пурпурно червен цвят, който говори за Исус Христос като Царя на царете, Господ на господарите, защото единствено Господ може да те спаси. Как може някой, който не е Господ да има власт да те спаси? Можеш ли да си довериш живота на някой, който е просто някой си. Ние имаме нужда да си доверим живота на някой, който е по-мощен от нас, по-велик от нас, по-мъдър от нас. Някой, който знае повече от нас, да можем на него да се опрем, на него да се облегнем. Иначе как ще можем, ако той не ги притежава тия качества. Така че, виждате тези четири цвята говорят за Исус Христос погледнат от четири различни страни, да можем да наследим спасение и да влезем през портата, пътят Исус. И знаете както казва Библията в Римляни 10:9, че

Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш

Трябва да вярваш, че Исус е Господ. След това 1 Йоан 5:12:

Който има Синът, има живот, който няма Синът на Бога, няма живот.

        Трябва да имаш не просто Исус, а Исус Синът на Бога. Трябва да вярваш не просто в Исус, а Господ Исус.

Псалм 104. Влезте в портите Му с благодарение и в дворовете му с хваление. Бъдете благодарни на Него и благославяйте Неговото име

        Влизане през портите пише тука с благодарение и в дворовете Му с хваление. Много интересно. Не само да ги вярваш тия неща, но благодарение и хваление те въвежда там. Бъдете благодарни и благославяйте Неговото име, защото чрез Неговото име се спасявате. Виждате ли го? И накрая виждате стиха Йоан 7 глава, 37,39, Исус извика на празника:

Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, както казва писанието, от утробата му ще потекат реки от жива вода. Той говореше за духът, който вярващите в Него щяха да получат

        И Еремия 2:13:

Моите хора извършиха две злини. Първо, забравиха Мене, извора на живите води и след това си изсякоха щерни, /цистерни или водоеми/ разчупени водоеми, които не могат да държат вода

        Така че, като говорим за Божието присъствие, като говорим за спасение, ние трябва да си дадем сметка, че най-първата стъпка е портата за влизане в скинията, дори влизане във външния двор. Портата е Исус, Исус като пътят, не като истината, не като живота, а като пътят. Просто трябва да го познаеш много общо, просто Той е пътят. След това ще дойдем във времето, когато да Го познаем като истината. Ти трябва да Го познаваш като истината, защото като познаеш истината, чак тогава ще бъдеш свободен. А като познаеш Исус като Пътя биваш спасен, но като познаеш Исус като истината, ще бъдеш свободен. Днес има хора, които са спасени, но не са свободни, защото познават Исус като пътят, но не го познават като истината, а истината ще те освободи и като те освободи истината, трябва да минеш вече през завесата, третия етап. Не просто да познаваш Исус като пътя, не само да го познаваш като истината, но и като живота, тогава вече имаш изобилен живот. Виждате степенуване в познаването на Бога. Ние тръгваме от простото. Кой е пътят – Исус. Единствен път ли е – единствен път е. Тръгваме по този път и сега сме до тука Исус като портата. Виждате, че е по-широко да минеш през портата, по-тясно става през вратата и още по-тясно през завесата. Пътят се стеснява. Говорим за скинията, стигнахме до Исус Христос като Портата. И аз ще спра дотук. Няма да продължа нататък, защото поучението да не стане прекалено голямо.

        Благодарим на Бога за това нещо. Слушайте това поучение. Можете да го слушате и няколко пъти, защото то ще бъде полезно както за вас, така и за вашите роднини. Дайте им го да го чуят, за да може наистина да се разберат тези истини и да влезем в тази пълнота. И аз благодаря на Бога, че успях да го запиша това поучение.

        Слава на Тебе, Исусе. Алелуя