Свидетелство на София

Здравейте, ние с Вас не се познаваме лично, моя приятелка, с която споделих проблемите си ми разказа за Вас и Ви пратих покана, която приехте.

Вчера бях на вашата служба в Младост 2, за съжаление не успях да вляза, но слушах отвън от прозореца. Много силно въздействие ми оказаха думите Ви, но това, което е по-важно е, че след като се молих възможно най-искрено, се случи нещо, което на което никога не съм се надявала. Имам проблем от двайсет години със седалищния нерв на двата крака, вчера едва стоях, а след молитвата болката спря. Бях толкова зле, че не можех да слушам права. Болката изчезна.

Имах главоболие и мигрена, така да се каже при най-малкия стрес и главата ми се замъгляваше, от вчера това изчезна.

Проблемът заради, който дойдох е, че чувах гласове и виждах картини, на лоши неща, престъпления и нещо ме караше да ги извърша, след като ги видех цялото ми същество желаеше да направи видяното. Виждах ги съвсем будно без да съм заспала, ей така докато правя нещо в ежедневието. Започнах упорито да се моля, но беше много трудно. Никога не съм била жестока в живота си и не съм наранила нищо, а сега от никъде започна да се случва това. Когато видях как душа мъжа си и започнах със страст да гледам врата му, но не за нещо хубаво, а с желание да го душа, аз се уплаших страшно много. Трудно се справях с положението. Споделих с моя приятелка християнка, тя ме помаза с масло от Божи гроб мисля не съм сигурна, аз се отрекох от дявола, изповядах, че в името на Исус ще съм свободна, нещата спряха, но остана още негативно влияние.

След вчера тая работа беше отрязана до корен, благодаря на Бога, благодаря и на Вас, не можех да споделя това в църквата, защото се притеснявах, понеже не познавах никой и защото исках да остана анонимна, т.к работата ми изисква да съм много стабилна психически и имам притеснения да не ме изгонят от там при евентуално разбиране на проблема. Изключително съм благодарна на Бог и на Вас, че се спасих буквално веднага след молитвата. Не съм вярвала, че такова нещо може да се случи. Чувствам се свободна. През последната почти една година усещах неспиращо безпокойство и не можех нито да чета, нито да уча, нито да се моля, както бих искала. Всеки път когато започвах да правя тия неща ми ставаше лошо. Къщата ми заприлича на склад, не можех да върша домакинската си работа. Не можех да стана сутрин. С мъка ходех на работа. Нищо не исках.

Днес започнах да си оправям къщата, най-накрая извадих всичко от кашоните, в които го събирах. Почти съсипах мъжа си. Той се затормози от положението ми. Споделих всичко с него. Родителите ми искаха да ме водят при психиатър и да пия лекарства, но аз знаех, че това не е решението. Тогава споделих с моята приятелка и тя ми помогна в известна степен. Залъгах ги, защото усещах, че искат да ме заведат принудително в психодиспансер. Сега съм добре, мога да живея живота си за Бога и да съм свободна.

Аз сама си докарах това състояние, защото бях отпаднала изключително от вярата и се отчаях и тогава дойдоха тия неща. Благодаря Ви за всичко, чувствам се преизпълнена с любов към Бог и към Вас, като човек. Всичко хубаво.

Sofia