Свидетелство на Ана

Скъпо пасторско семейство,

Пиша накратко във връзка с обръщението на П-р Пламен. Гледах някои видеа от последното ви идване в България и тъкмо си помислих, че П-р Пламен проповядва и служи с по-голяма власт от миналата година и дори си помислих – ето това е от поста и като ходи човек с Бога.

Но това не е фокуса – аз ви слушам, за да чуя от Бога чрез вас. Бог може да използва всеки разбира се, но, как да кажа, странично от основното – обзе ме национална гордост, че ето – този Божи служител е българин. И го пиша не като подмазване, нито да ви „вдигам акциите“, а за да ви насърча вас и милата ми сестричка Мими. Тези атаки да не ви отнемат радостта.

Един единствен път сте се молили за мен на живо – но срещу дух на смърт и си спомням, че обстановката беше весела – имаше радост, а това доста ме ободри, че се бях спекла, та изглежда е истина, че в радостта от Г-да е нашата сила… Ана