Словото и Духът – Исус Навиев 1:8

Интернет предаване с пастор Пламен Петров, 18.09.2014г.

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=latisrSDHWc&feature=youtu.be&a

Сега ще разгледаме пасажа от Исус Навиев 1:8. Върху него ще изнесем поучението.

Така, че отворете си Библиите на Исус Навиев 1:8

Боже, ние Те молим за дух на откровение и мъдрост, Ти да ни разясняваш словото. И нека Твоето слово да бъде храна за нас, нека Твоето слово да бъде оръжие за нас.

Сега се сещам се за случая с Гедеон, когато мадиамците бяха около израилтяните и един от мадиамците сънува и разказа на своя приятел съня, как една питка се търкаля към стана им, и като удари стана, стана се разби. Това беше една питка. И като станаха да тълкуват съня, всички казаха: Това не ще да е нещо друго, освен меча на Гедеон. Забелязвате ли, че питката се превърна в меч. Питката е образ на хляба, Божието слово, хляба на Духа се превръща в оръжие, в меч. От една страна храна за нас, от друга страна е оръжие срещу враговете. Кои са ни враговете – духовните сили на нечестието в небесни места.

И така, нека да отидем на:

Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона…

Четете бавно и оставяйте Святия Дух да ви говори. За кой закон? В Новия Завет се говори за закони:

-закона на вярата. Тази книга, Библията е книга на закона на вярата. Когато я четеш, вяра има в теб, според Римляни 10:17 Вярата идва от слушане, слушането от Божието слово. Всеки иска да има вяра. Затова тази книга на закона (на вярата) да не се отдалечава … Друг закон:

-законът на животворящия Дух – Римляни 8:2. Това е книгата на закона на Святия Дух, законът на Духа. Значи Духът има закон. И се казва, че Духът е животворящ. Виждате, че Писанието, Библията е неразривно свързана с Духа на Бога. Както се казва във 2 Тимотей 3:16 Цялото писание и боговдъхновено…

Господ вдъхна върху Адам и Адам стана жива душа или върху който и да е, Господ дава живот чрез дъха Си, Духа Си. Имаме нужда Господ да духне върху нас. Тази книга на закона на животворящия Дух. Духът на Бога твори живот. Той е Творец, Той е Бог. Така, че това е закона на животворящия Дух. Първо е закона на вярата, и второ – закона на животворящия Дух.

И в Яков първата глава се говори също за закон,

-за съвършения закон на свободата. Това е закона на свободата, закона на съвършенството, на съвършената свобода и това е всъщност Библията, Божието слово.

И така, имаме законът на вярата, законът на животворящия Дух и съвършения закон на свободата. Когато четем Библията трябва да имаме това предвид.

Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, първо казва тука.

Божието слово, Писанието, трябва да завладее нашите уста. Ние живеем в един свят, в който има два езика – единият език е езикът на този свят. Вие го чувате всеки ден – език на отчаяние, език на страх, неизвестност, омраза, хули, грубиянство, алчност, прелюбодейство, блудство, какво ли не. Слушайте тези песни, които се правят, филмите, които се правят – това е езикът на този свят, княза на който е сатана. В същото време има друг език – езикът на Библията, езикът на светите Писания. Това си е един език. Този език на Свещените Писания трябва да завладее устата ни. Виждате, започна се с устата. Казва се:

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти…

И аз бих дал такъв съвет на братя и сестри – онова, което Бог говори в Словото, нека то да бъде в устните ни. Нека да не позволяваме езикът на този свят да завладява нашата уста. Да не позволяваме на земните пътища и начини да завладяват устата ни. Това означава да не позволяваме на омраза да завладее езика ни, хулене, клетви, викове, скандали, завист, клевети, одумване да не завладяват устата ни. Но нека тази книга на закона – на Божия закон, закона на вярата да завладее нашите устни. И от нашата уста да се произнася само това, което е от Бога. Да бъдем не горчив извор, а да бъдем сладък извор. И от нашата уста да няма лоши новини, а да има само благите вести – Евангелието.

И също бих посъветвал всеки един ден във всеки един разговор с когото и да е, и където и да е – на работа, в училище, да можем да включим Писанията. По телефона можеш да говориш, включи Писанията, цитирай един стих. Нека Божието слово, както се казва: Въведи Бога във всичките ти дейности. Как ще Го въведеш? – чрез Неговото слово. Защото се казва в Йоан 1:1 …и словото бе Бог. Въвеждайки Бог в Твоето общение, в твоя живот, в разговорите ти, въвеждайки Божието слово там, ти въвеждаш Бога. Защото Божието слово е мечът на Святия Дух. И въвеждайки Божието слово ти въвеждаш Святия Дух. Това е инструмента, който Святия Дух използва, оръжието, което Святия Дух използва. И ако искаме Бог да завладява все повече и повече хора, ние трябва да позволим на словото да завладява все повече и повече хората. Има съпротива, не случайно има съпротива. Но това, че има съпротива не трябва да ни кара ние да спираме. Не е нужно много да говориш, но нека Божието слово да присъства навсякъде, на всяко място, под ръководството на Святия Дух. По телефона можеш да говориш, с друг да говориш, с някой да се срещаш, винаги да има слово. Забелязал съм, че ако Словото влезе в даден разговор, ако разговорът върви в крива посока, Словото много бързо оправя посоката и хората се стряскат. Не случайно се стряскат, Господ ги стряска с това слово. Както се казва, ни в клин, ни в ръкав идва Божието слово и внася ред в ситуацията.

Така че, вижте тука преди колко време е казано:

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.

Не да го говорим само в неделя сутрин това слово, но нека това слово да бъде с нас. Да бъде къде? – номер едно, да бъде в нашата уста. Не за да спорим и да се караме, но да го използваме като оръжие и инструмент на Святия Дух. Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти – първото нещо. Защото какво казва Библията? – Римляни 10:10 …с уста се прави изповед и се спасява. Как идва спасението? – с уста се прави изповед и се спасяваш. Понякога може ситуацията да изглежда невъзможна, не е възможно да се излезе от нея, но не е възможно по човешки да се излезе. Но когато ти допуснеш Словото на Бога в твоята ситуация, ти допускаш Бога в твоята ситуация. Точката на контакт между нас и Бога е Неговото слово. Забележете, Библията казва във 1 Тимотей 2:5 Има само един посредник между Бога и човека, само един посредник, и това е Човекът Исус. А какво се казва в Йоан 1:14 че Исус е словото, което стана плът. С други думи как можем да допуснем Исус в нашия живот? – като допуснем Словото в нашия живот, защото Исус и Словото са едно. Той е Словото, Библията е Словото. Това означава, че Библията е Личност и чрез Библията ние допускаме тази Личност в живота си, и това е Исус. Затова нека това слово богато да се вселява в нас и богато да се вселява чрез нас – да бъде на нашите устни.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ви, защото това слово е посредник между нас и Всемогъщия Бог. Тя е точна на контакт между нас и Бог, защото Словото е Бог. И допускайки Словото до нашите устни във всяка една ситуация, ние допускаме Бог да работи в нашата ситуация посредством Словото. И словото Божие, бидейки инструмент и оръжие, когато ние го говорим, позволяваме на Святия Дух да се намеси – да воюва и да действа в нашите ситуации. Излизаме от естественото и влизаме в свръхестественото. Излизаме от човешкото и влизаме в Духа. Това е влизане в ново ниво. Когато влезеш в Духа вече нещата стават непредвидими. Тогава Бог започва да действа по начин, различен от това, което е било преди това.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, – виждате ли, от устните ни. Не само да не говорим лоши неща, грозни неща, клюки, омраза и други подобни, съблазни, но напротив – нека да позволим на словото на Бога да се излива чрез нас. Не само в неделя сутрин, но всеки ден, на всяко място, където се намираме да направим Божието слово активно, действено, и да го въведем във всяка една ситуация. Дали е възможно Божието слово да бъде споделяно във всяка една ситуация? Аз вярвам, че Бог има какво да каже във всяка една ситуация. Във всяка сделка Божието слово има какво да каже, в работата, в къщи, на улицата, срещи, навсякъде Божието слово е дадено, за да може праведния да живее чрез него, праведния да живее чрез вярата си, праведния да живее чрез Словото. Не само в неделя сутрин. В противен случай ние го ограничаваме, ограничаваме неговото действие да е само между нас. И затова като се съберем на църква стават изцеления, стават освобождения, стават чудеса, свидетелства има. Обаче като излезем навън какво става? Като не допускаме словото да действа, какво става като излезем навън? Но ако ние допуснем словото да действа и навън, ще виждаме много повече във всяка една област, защото тези хора, които срещаме, те имат нужда от Бога и имат нужда от Неговото слово.

И така Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, първо, и второ но да размишляваш върху нея денем и нощем.

Не просто да прочетеш нещо, но това, което прочетеш, да го размишляваш, да го преживяш, да завладее твоите разсъждения и мисли. Разсъжденията и мислите ти да не са заети със света, например новините. Гледаш новините и страх те обзема, какво става по света. Като гледаш какво идва, обзема те страх – защо? – защото гледаш лошите новини – като гледаш повишаването на тока, водата, икономиката, политиката, страх те обзема – защо? – защото всичко, което идва е лошо. Страх от това, страх от друго… Обаче това е, като гледаме на видимите неща. Но Библията казва, че ние не ходим като гледаме на видимите неща, а ходим, като гледаме на невидимите неща. Ходим чрез вяра. Вяра в какво и вяра в кого? – вяра на Бога. На мен ми харесва повече, както брат Иван сподели, не вяра в Бога, а вяра на Бога. Това означава, че ние вярваме на Него, на Неговите обещания и на Неговите думи. Така трябва да живеем – с вяра. Вяра в сърцата ни, и да размишляваме върху добрите новини, благите вести, Евангелието. Не в лошите вести на този свят. Включете телевизора и вижте новините – колко хубави неща има по новините и колко лоши? Би трябвало да има добри неща, но все лоши неща се казват – тоз убил оня, другия обрал някой, еди кой си говори лоши неща за друг, откриват се някои неща за някого, на този му отсекли главата – постоянно лоши новини.

Обаче на нас са ни дадени добрите новини да говорим и тях да ги мислим. Ние не сме от този свят. Помните ли Филипяни 3-тата глава какво казва? – ако сме съвъзкресени с Христос, да мислим онова, което е горе, защото вече сме възкръснали заедно с Христос (в духа) и сме от дясната страна на Бог Отец в Христа Исуса. Да мислим и да разсъждаваме за онова, което е горе, от дясно на Отца, а не това, което е тука на земята. Защото ние сме умрели към греха, казва Библията и нашия живот е скрит в Христа. Следователно разсъжденията ни да не са тук. В тялото си все още сме тук, но духът ни е горе. Ние сме от горните, от небесните. И нашите мисли трябва да са там. Затова не само устата ни да говори и да сменим езика си, не само да научим езика на Святия Дух, който е записан в Библията, не само да го научим да го говорим, но да го научим да го мислим.

Когато човек учи чужд език, и като започне да го изучава, забелязва, че започва да мисли за чуждия език. Започват мислите да текат по друг начин и словореда се променя. И като реши да говори човек на собствения си език, забелязва, че променя реда на думите, както е на другия език. Ние трябва да започнем да учим езика на Святия Дух не само да го говорим, но да го разсъждаваме и да го мислим. Защото новото създание в нас има друг език, и този език е езикът на Библията – това е Божият език. В Библията виждаме езикът на Бога.

В света чуваме езика на света. Ние избираме. Ако искаме да сме угодни на Бога, ако искаме да видим славата на Бога, трябва да научим езика на Бога. Да говорим и да размишляваме езика на Бога, думите на Бога. Да размишляваш върху Книгата. Една е Книгата, не са толкова много, Библията е една книга. Не е малка, но за цял живот не е и толкова голяма.

Има студенти, които прочичат толкова големи книги, колкото Библията – за един изпит ги прочитат, а имат по няколко изпита годишно. И аз знам, че между вас има някои студенти, които правят това. Ако студента прави това нещо, да се яви и да вземе изпита, а ние, за да вземем изпита на живота не може ли да вземем една книга като Библията, да я изучаваме и да я въведем в нас, да бъде нашия език, нашите думи.

Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем. Дори през нощта. Ако започнеш да размишляваш върху тази Книга, ще забележиш, че нощно време същите тези мисли ще продължат. Защото съновидението произтича от множеството занимания, казва Еклисиас. Така че, като разсъждаваш върху Божието слово, то започва да завладява твоите мисли и ти заставаш под авторитета и контрола на Словото, и чрез Словото Христос те завладява. Защото Христос е Словото. До толкова Христос има контрол върху живота ни, доколкото Словото на Бога има контрол над живота ни. Словото на Бога трябва да стане неразривна част от нашия живот, от нашите думи и от нашите мисли. Денем и нощем – и аз както съм казвал и друг път, разбира се, човек трябва да работи, и да се занимава с различни неща, но духът ти може да пребъдва върху Словото. Духът ти може да пребъдва в молитва. Нощно време може да спиш, но Библията казва в Песен на Песните: аз спях, но сърцето ми беше будно. Сърцето е будно и Словото може да пребъдва в твоето сърце. И колкото е по-пълен контрола на Словото над нас, толкова повече Христос ни завладява.

да размишляваш върху книгата денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, написано в нея. Да размишляваш върху книгата – защо? – за да постъпваш внимателно според всичко, написано в нея. Как може да се променят на човек навиците, как може на човек да се промени начина на живот? – Йоан 1:1 В началото беше Словото. Не става така просто – спри да правиш това, стри да правиш онова! Това е действие по плът. Нека да позволим Словото да ни завладява и Словото на Бога е това, което ще ни даде силата и благодатта да променим нашите навици, нашите постъпки, нашия начин на живот. И тука се казва:

.. да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, което е написано в нея.

Тоест Словото на Бога ще те доведе до мястото на промяна. Защото Бог създаде световете чрез Своето слово. Бог променя всичко чрез Своето слово. Словото носи вяра, словото носи покаяние. Словото е слово на благодат и истина. Така, че чрез него идва благодат, която е необходима да ни промени, и започват постъпките ни да стават различни. Толкова, колкото Словото завладява мислите и думите ни, толкова повече започва да завладява и действията ни.

Същото важи и за лошите постъпки. Когато виждаме хора, които вършат зло, убиват, насилват, мразят, каквото и да е друго, блудстват, прелюбодействат, и ние казваме: Гледай какво нещо? Обаче преди този човек да може да убие някого, слово е дошло към него. Това слово е дошло и е завладяло устата на човека, той е започнал да говори, че ще убива; това слово е завладяло мислите ми, той е започнал да мисли и да си казва: „Е, как ще убивам…“ Започва да мисли за убийство, започва да мечтае за това нещо. Или примерно да вземе пример блудството. Ляга си на леглото и почва да си мечтае: „Ех, сега как да прелюбодействам, да блудствам, почва да си представя картини, почва да си мисли за това, нощно време на леглото. И това нещо завладява мислите му, завладява сърцето, завладява езика и човека започва да говори мръсни думи. И в един момент от мисли и думи се преминава към действие. Но това е в злото.

А в доброто какво е? Когато Словото завладее устните ти, когато завладее мислите ти, постепенно това преминава в делата ти и делата ти стават различни. Започваме да вършим делата на Исус. Както казва Библията: Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да живее като Него. Значи, ние пребъдвайки в Него, в Неговото слово започваме да ходим и да живеем както Христос е ходил и както Христос е живял.

И така, тука казва: за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея. Защото тогава … (- ето, тука вече има обещание. Виждате, като Словото завладее устните и като завладее сърцето започва да завладява нашия начин на живот – постъпките ни, нашето ходене вече става различно, говорене, мисли, обхода, всичко става различно. И вече след това има обещание). Защото тогава (когато Словото проникне в тебе и те завладее) ще напредваш в пътя си … Ето ви го напредъка. Как да напредваш в пътя си. На английски „да напредваш в пътя си“ е „просперитет“ (преведено на български). Тази дума, в която мнозина се съблазняват, но ето, виждате, че в Исус Навиев 1:8 я има, а и на други места. Тогава ти ще просперираш, ще напредваш в пътя си… благодарение на Словото, което е проникнало в областите на живота ти. Ще дойде напредък, защото Божието слово има в себе си напредък. Библията казва, че Божието царство е като синапено зрънце. Ето и Словото, като синапено зрънце е – сееш го в ума си, сееш го в устните си, сееш го в сърцето си, сееш го в делата си, и в един момент започваш да жънеш изобилието, което Бог дава.

тогава ще имаш напредък и тогава ще имаш добър успех. Значи има напредък, има и успех. Знаете ли колко хора вместо напредък, вървят назад; и вместо успех има провал, а са тръгнали добре. „Защо брате, защо отпадам, защо се провалям, защо не напредвам?“ Словото Божие, което е Исус е ключът. Чрез Божието слово, чрез Библията, Исус действа в твоя живот. Така, че напредък идва чрез Божието слово. Не просто да се казва: „Този човек има дарба, затова това става.“ Не, не! Защото този човек позволява на Словото да стане плът в него, позволява на Словото да стане кръв в него. Това може всеки да го направи. Това може да го направиш ти, колкото и да ти се струва невероятно. Това слово е достъпно за всеки един. Днес не е толкова трудно да се снабди човек с Библия или поне с Нов Завет. Дори да имаш само едно Евангелие, примерно Евангелието от Йоан, да нямаш нищо друго, вземи това Евангелие от Йоан и го размишлявай, нека то да стане кръв в тебе. И Господ ще намери начин и ще ти даде и Нов Завет и после ще ти даде и цяла Библия. Но не Библията на рафчето върши работа, а Библията в сърцето, Библията в мислите, Библията в устните, след това Библията на делата. И като се обърнеш виждаш напредък, благословения.

И това е било едно време с Америка. Америка, която беше най-проспериращата държава, сега не знам дали е така в момента. Благодарение на бащите, които са взели Словото, основали са тази страна и от нищо е станало нещо и стана най-проспериращата страна в света. Благодарение на Божието Слово, което те носеха със себе си, което поучаваха, което беше в сърцата им, което живееха и тази страна просперираше. Но когато Божието слово се отнеме, тогава идва провала.

Така, че така ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш успех. Но не казва само успех, но добър успех, защото има и лош успех. Някои хора успяват да направят лоши неща. Колкото по-големи лоши неща направят, те го смятат за успех. Това може да е успех, но е лош успех. Може да броиш злините, които си направил, но те са лоши, те не са добри успехи. Колко човека си убил, колко човека си ограбил, колко човека си излъгал, това е лош успех.

Говорим за добър успех. Добрият успех, когато дойде от Бога, той не само идва, но той идва и носи със себе си мирът на Бога. Когато успяваш с Бога, ти имаш мир от Бога. Исус каза на учениците Си: Мир ви давам, Аз не давам както света дава. Така, че ти можеш да просперираш, можеш да напредваш, можеш да успяваш, и когато си с Бога, всичко това ще е съпътствано с мира на Бога. Но ако успяваш без Бога, можеш да имаш всичко, може да спечелиш целия свят, но мир няма да имаш и ще изгубиш душата си. Ето, виждате има хора, по човешки казано стават много богати, много велики, известни, но в един момент какво се получава? – нямат мир, пият успокоителни, лекарства, някои се самоубиват, някои се отравят, тормозят се. Защо? Защото го няма мирът от Бога. Но когато Бог дава благословението, когато Бог дава успеха и напредъка, той върви с мир, той върви с лекота, няма напъване, няма насилие.

Така, че виждате във 2-ри стих – нека Словото да го направим част от нашия живот, нека словото да бъде неразривна част от живота ни, в нашето разсъждение, в нашето говорене – то ще даде отражение в нашата обхода, нашите действия, и без да се напъвате и да се насилвате по плът. Успехите ще започнат да идват, напредъкът ще започва да идва, защото това е природата на Божието слово. Природата на Божието слово и на Божието Царство е да расте, да напредва, да се развива, независимо от обстоятелствата около нас.

Ако искате потвърждение, може да отидете и да погледнете в Псалм 1 за Божия човек, блажения човек. Какво казва Псалм 1?

Псалм 1:1 Блажен е човекът, който не ходи по съвета на нечестивите, а по кой съвет? – по съвета на Божието слово, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2. Но се наслаждава в закона на Господа, наслада в закона на Господа, наслада в Словото на Господа, като медена пита, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Този човек се казва, че е блажен или благословен. На мен ми харесва думата „блажен“, тоест „помазан“. Обичам помазанието, така, че човекът е „блажен“ – „помазан“. 3. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, водите са живота, без вода няма живот; водите са образ на Духа, Словото те води при Духа, което дава плода си на времето си, плодът говори за резултати, и го дава на времето си, чийто лист не повяхва, това значи здраве, листът е образ на изцеление и здраве, във всичко, що върши ще благоуспява, тука имаме също успех, но благ успех (благоуспява). И се казва – във всичко, което върши…

Но забележете, че дори и да има суша наоколо, както е в Еремия 17:5 Проклет е оня човек, който уповава на човек и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.

Еремия 17:7 Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа, и чието упование е Господ. 8.Защото ще бъде като дърво, посадено при вода, листът което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престава да дава плод. Няма да го е страх, дори във време на бездъждие и суша. Защо? Защото ти черпиш от невидимите води (източник) Затова съсредоточете се да черпите от невидим източник.

Например за ситуацията в България и изобщо в световен мащаб е много подходяща, да се научи да черпи от невидимия източник на Бога. Защото много несигурно е черпенето от този свят, виждате. Няма сигурност никъде. И все повече и повече тенденцията е такава. Сигурността я няма. Трябва да се научим да пуснем дълбоко корени в Словото на Бога и да пием от Духа на Бога. Дори и да е суша навсякъде около нас, ние пак ще продължаваме да даваме плод, пак листът ни ще зеленее. Защото не зависим от обстоятелствата, а нашия корен е дълбоко в Духа. Имаме източници, за които другите не знаят – това са източниците на Бога.

И аз искам да ви покажа един много хубав стих в Йоан 6:63 Духът е, Който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, Дух са и живот са. С други думи Исус казва: Духът дава живот. Думите Ми са дух, думите Ми са живот. Виждате ли как се преплита Божият Дух с Божието слово. Защото Божието слово е вдъхнато – Цялото писание е боговдъхновено, Божия дъх е вътре в него. Когато ние приемем Словото на Бога, ние приемаме Духът на Бога в себе си. Словото и Духът са неразривно свързани. Да го обясним например по такъв начин – все едно аз сега съм Бог Отец (все едно казвам), едната ми ръка е Словото, а другата е Духът. Бог Отец какво прави? – Той казва: Да бъде светлина, но в същото време Духът се движи и стана светлина. Бог Отец използва, така да кажем два инструмента, за да върши работа – единият инструмент е Словото,

Псалм 36 Чрез Словото създаде небесата и чрез дъха на устата Си цялото им множество.

Това е толкова важно това да го разберем. Днес в този свят за какво можем да се хванем? – едното е Словото, а другото е Духът. Чрез тях Бог Отец действа.

Псалм 107:20 Изпраща Словото Си и изцелява и ни отървава от ямите, в които лежим.

Кое е Словото? Номер едно – Исус. Но Исус дойде, умря, възкръсна и се възнесе на небесата. Но днес на Негово място ние имаме Писанието, Библията. Чрез Писанията Исус се внедрява в нас и ни завладява. Така, че нашето уважение и почит към Писанието е уважение и почит към Исус. И освен това, както казахме – дъхът на Бога, който дава живот, това е Духът на Бога. Той ни кръщава със Святия Си Дух и Святия Дух започва да обитава в нашите телесни скинии. Знаете, апостол Петър казва във второто си послание – Бог ми откри, че скоро трябва да напусна тази телесна скиния. Той говори за собственото си тяло. Нашето тяло е телесна скиния. Не казва храм, защо? – защото скинията се движи в пустинята. Ние се движим в пустинята на този свят и сме подвижен храм – скиния, и Духът на Бога е вътре в нас, огнения стълб, облачния стълб е вътре в нас, в скинията. Бог ни движи и Бог ходи навсякъде чрез нас и действа и говори чрез нас – Духът и Словото в едно. Така, че ние имаме тези невероятни дара, които са ни дадени, за които можем да се хванем с двете си ръце, не с едната си ръка. Хванете се с двете си ръце, за да сте по-стабилни. Стъпваме на два крака, а не на един крак, за да сме стабилни. Като искате да се хванете някъде стабилно се хващате с две ръце, не с една. Така, че с едната ръка се хванете за Словото, а с другата ръка се хванете за Духа. Защото Духът и Словото са едно, работят заедно. Духът не действа без Словото. Защото меча на Духа е Божието слово. Духът винаги действа чрез Словото на Бога, чрез Писанията.

Самият Исус го показа при изкушението на сатана в пустинята: Писано е! Подтикван от Святия Дух Той използваше Писанията. Трябва да правим същото. Писанията са тези, които са изпълнени от Святия Дух. Духът така е решил да ограничи Своето действие вътре в Писанията. Ако искаме да видим Неговото действие трябва да вземем Писанията, нищо друго. Духът действа чрез Писанията. От друга страна Писанията са зависими от Духа, защото ако Духът на Бога не докосне Писанията, те си остават буква и закон, тогава няма живот. Но Духът на Бога дава живот на тези Писания. Духът не върви без Писанието и Писанието без Духа – трябва да ги имаме и двете. Никога не трябва да проповядваме или да вършим нещо отделно от Святия Дух. Нашата зависимост е пълна от действието на Святия Дух. Никога не трябва да правим нещо по човешки и да се оправдаваме, че можем да го направим. Не. Духът на Бога трябва да бъде въведен във всяка една наша дейност, колкото и незначителна да изглежда тя. Това се нарича вяра. Вярата всъщност ни кара и в малките, и в големите неща да уповаваме на Бога, тоест да уповаваме на Неговия Дух. Може да ни се вижда елементарно да дишаме: трябва ли да дишам с вяра? Това е толкова лесно. Да, на мен ми е лесно, на теб ти е лесно, но на един човек, който има белодробно заболяване и не може един път да си поеме въздух, ако няма някоя машина, която да му помогне да диша, му е доста трудно. Може да ти се струва много лесно да станеш и да седнеш, но има хора, които не могат да станат и да седнат, защото имат гръбначни проблеми – прекъснат гръбначен мозък или нерв. За нас е лесно, защото имаме благодат, но ние висим на косъм. Всичко ни е зависимо от Бога, дъхът ни е зависим от Бога. Сърцето ни тупка, можете ли да се представите, това сърце тупка цял живот и в един миг може да спре да тупка. Нямаме си представа колко много зависим от Бога за всичко. Във всяка едно нещо трябва да въведем Святия Дух. Трябва да ви кажа, че животът ни ще се преобрази. Всяко нещо трябва да вършим с вяра в Бога, защото се казва: Праведният чрез вяра ще живее. Не ще ходи в неделя на църква чрез вяра, а ще живее, 24 часа в денонощието да живее с вяра – с вяра да спиш, с вяра да се храниш, с вяра да говориш, с вяра да живееш – във всичко, във всяка една област на живота с вяра в Бога. С вяра в Бога и действието на Святия Дух. С вяра в Божието слово. Божието слово трябва да проникне във всяка една област, сфера на живота ни. Аз вярвам, че това е, което ще донесе нещо невероятно – сила, влияние. Както стана с Исус – Словото стана плът, човек. Това е прекрасно.

Обаче запомнете това поучение – важността на Божието слово – да бъде на устните ни, да бъде в мислите ни, и като резултат то ще дойде в делата ни, и резултатите ще дойдат – успех и напредък във всяка една област на живота ни, в която позволим Божието слово да вземе контрол. И както Исус каза в Йоан 6:63 … думите Ми са Дух, думите Ми са живот. Думите Ми, словото Ми е Дух. С други думи, когато вземем да четем Библията, да я размишляваме, да я говорим, чрез нея не само Божието слово взема контрол върху нашия живот, но самия Божи Дух взема все повече и повече контрол върху нашия живот. И тогава това влияние се увеличава, и увеличава…

Както научих, че Йон ги Чо писал, че като хвърлиш един камък във водата, водата прави кръгчета, кръгчета и стават все по-големи и по-големи. Тоест, камъкът на Божието слово като дойде в живота ни започва да прави така, че влиянието на Словото все повече, и повече, и повече да се увеличава настрани, настрани, настрани, и започва да докосва все повече хора. Колко е прекрасно всичко това. Помнете: Духът дава живот, Духът на Бога дава живот, Той е животворящия Дух. Толкова имаме нужда от Неговия Дух – Духът дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, дух са и живот са. Нека да позволим в името на Исус Неговите думи да проникнат дълбоко в нашия живот и чрез тях Духът на Бога да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в нас, дори до мозъка на костите ни, както проникна до костния мозък на Елисей до такава степен, че дори, когато мъртъв хвърлиха в гроба му, оживя и възкръсна от смъртта. И ние така да носим живот – било то живи или мъртви в тялото, да продължаваме да носим живот.

И затова и правим тези видеа, защото човек е пътник. Обаче, това, което правим, тези видеа, които правим, и тези поучения, които се записват на хартия или на електронни носители, тези книжки и книги, които правим, тези неща ще останат за поколенията и ще докосват тепърва и тепърва много хора. Много хора ще бъдат докосвани.

И ние Ти благодарим Господи, за това нещо, което правиш. Очакваме повече и повече в Христа – тези дълбоки съкровища на премъдростта, на знанието, на силата, на присъствието Ти. Дай ни да навлезем по-дълбоко в мощното име на Исус Христос. И аз докато говоря това, вярвам, че има хора, които трябва да променят нещо в начина си на живот по отношение на тези два показателя – две неща казахме – Словото и Духът на Бога.

Амин!