Свидетелството на Елза

ЗДРАВЕЙТЕ, пастор Пламен, не знам от къде по-напред да започна, искам да благодаря на Бог сърдечно за това, което правите, интернет предаванията, богослуженията в Лондон.

„По плодовете ще ги познаете.“ Наистина аз мога да кажа, че търсих цели 30 години от осъзнатия си живот. Търсих не друго, а истината, едничката истина, а именно – От къде идваме? И за къде сме се запътили?

Аз съм родена в мюсюлманско /помашко/ семейство, невярващо за религията си. От беден край, прехранващи се от полето. На нивата се помня, откакто съм се родила, работа от сутрин до мрак, няма време за БОГ, само превиване на гръб, така се помня, копане по нивите, гледане на животни, гледане на по-малките си братя и училище, разбира се, в един откъснат от света край на България. Никога не получих одобрение или похвала от родителите си, само плесници, клетви и много още негативно отношение.

Реших, че не мога повече да живея така и опитах да сложа край на мъчилището си, взех шепа хапчета, но се събудих в болница и майка ми, която ме проклинаше за стореното. Бях в осми клас и всички си мислеха, че е от несподелена любов. Да имаше истина, но несподелената любов беше към моето семейство. Нямаше любов, обич, нищичко такова.

Затова тръгнах да търся БОГ, ходих на джамия, учих корана в малкото си свободно време, заучих молитви и се молих, молих и чаках отговор или нещо мъничко да ми покаже, че ме чува Господ. Приеха ме в университета и на следващата година се запознах със сегашния ми съпруг, излъгах го, не можах да му призная, че съм помакиня. Така до деня, когато майка ми разбра и тръгна да си ме прибира към село. Но аз си казах няма връщане назад и попитах тогава приятеля си дали ме иска и той отвърна, че решението е мое. Така се оженихме, а нашите се отрекоха от мен /нас/. Бях щастлива, но не напълно, аз все още търсех истината, търсех нещото, което наистина щеше да излекува душата ми и ще ми донесе тъй дългоочаквания мир.

Аз знаех, че е някъде там и че трябва да търся. Ходех на църква /православна/, съпругът ми не е вярващ, но аз ходех, търсех моя Бог. Роди се синът ни Кристиан, кръстихме го в православна църква. Семейството на съпруга ми не са от вярващите православни, но наистина са едни много добри хора с големи сърца.

АЗ отдавам слава и благодарност на нашия Господ, че ми изпрати едно прекрасно семейство. При все всичко Той е чул воплите и стенанията ми. ТОЙ Е ТОЛКОВА ДОБЪР, НАШИЯТ ТАТКО НЕБЕСЕН. Запознанството ми с Библията стана от една моя колежка, която ме чула да казвам на друга колежка ,“Не те ли е страх от БОГ?“ Помня го много добре, когато тя се приближи и ме попита „Вярваш ли в БОГ?“ И така се започна тя покани и друга колежка /с която ходеха в една и съща евангелска църква/. Поканиха ме на църква и открих истината на истините, беше така невидимо, а в същото време и видно, не преставах да плача от радост, срещата с духа беше неописуема, толкова чиста и красива. Исках да кажа на целия свят за БОГ и колко съм щастлива. Съпругът ми не одобри, мислеше, че ходя по секти. Споделяше ми как на негов познат съпругата му продала всичкото си имущество за църквата. Въпреки всичко аз ходех на църква, но се чувствах гузна заради съпруга ми, той все ми повтаряше да не се занимавам с глупости. Забързаното ежедневие, безпаричието, безработицата ме доведе да замина навън от пределите на родината и да търся препитание. Бог ме срещна със сестра, с която си говорехме за ВСИЧКО свързано с ГОСПОД и осъзнах колко малко знам, колко съм невежа и в същото време поглеждайки назад аз виждах БОЖИЯ ДУХ навсякъде около мен.

Сестрата в ГОСПОДА ме попита дали имам кръщение, но аз й отговорих, че чакам правилното време и място /представях си кръщението като нещо много свято и скъпоценно/. Бях сигурна тогава, че времето е настъпило, тя ме попита дали искам да отида на църква в Лондон и да получа кръщение, също спомена за пастор Пламен Петров, който ще проповядва там. Сестрата каза също, че има ваши предавания в Ustream и видеа в youtube.

Аз изгледах една проповед, молитва на видео. По едно време започнах да говоря някак странно на непознат език, не спирах. Аз не знаех какво става с мене, защо го правя, тогава й се обадих да я попитам. Тя ми отговори, че е невъзможно (да съм кръстена в Святия Дух и да говоря на езици), та аз дори нямам (водно) кръщение, за да говоря на непознати езици. Какви са тези езици се питах аз. Всичко бе тъй непонятно и за мене. На следващия ден бяхме вече в църквата в Лондон и аз поисках кръщение в СВЯТИЯ ДУХ.

Разбрах, че просто съм получила Кръщение в Святия Дух, като гледах една ваша молитва на видео. Искам най-сърдечно да благодаря на Бога за вас и за това, което правите… ЕЛЗА