Мъдрост за управление на живота ти

Мъдрост за управление на живота ти

Интернет предаване с п-р Пламен Петров, 19 март 2015 г.

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=FZU2SqaUQVk

 

  Да ви споделя още нещо – свързано с книгата Притчи. Насърчавам хората, всеки един да четете ежедневно по една глава от книгата Притчи и да разсъждавате върху нея. Даже ви насърчавам главата да я прочитане повече от един път, например три пъти. Три пъти да я прочитате тази глава, бавно, като размишлявате върху това, което четете и през целия ден да разсъждавате върху тази глава. На другия ден друга глава вземете. Те за 31 глави, за един месец ще ги минете. Защо настоявам за това? Защото забелязвам, че ние като тяло Христово се нуждаем от мъдрост. Бог ни е дал книга на мъдрост. Тя се нарича Притчи Соломонови. Знаете, че Соломон е бил най-мъдрия човек по онова време, защото Бог му е дал мъдрост. Книгата Притчи, обаче аз вярвам, че трябва да бъде наречена пословици. Не Притчи, а Пословици. Притчите са това, което Исус говори, а това което Соломон пише са пословици. Но тези пословици, които той е написал в продължение на 31 глави, това са не само негови. Те са и на баща му Давид, защото голяма част от нещата той е научил от баща си Давид. Така че като четете те са не само притчи Соломонови, но те са и притчи Давидови. Или пословици Давидови в този смисъл. Давид го е учил и даже Соломон казва баща ми ме учеше и ми казваше. Но най-вече той е бил учен от Бога, разбира се. Учен от Бога директно и учен от Бога чрез баща си Давид. Каква привилегия да имаш такъв баща като Давид! Но вземете и разсъждавайте, защото виждам, че голяма част от проблемите идват от липса на мъдрост в живота. Мъдрост ни е нужна. Ето, Господ казва: на мързеливите хора в Притчи 6-та глава:

Иди, ленивецо, при мравката, наблюдавай я, разсъждавай и се научи от нея.

  Аз съм ходил при мравуняк да наблюдавам какво прави мравката. Във всеки случай, намерих едно нещо, че има разлика между това, което мравката прави и това, което мързеливите хора правят. Забелязали ли сте, че има разлика? Идете при мравуняка и ги забележете. Каква е разликата? Разликата е, че мравката работи и не се спира, а мързеливеца не работи. Мързеливецът може да говори много, но не работи. А отново в Притчи се казва:

 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност.

   Така че, просто бъбрене с устните не върши работа. Ако думите ти са действие е едно, но ако думите ти са бъбрене е друго. Затова, някои хора са в тежко положение, поради това, че не следват Божията мъдрост. И Господ Бог ни казва в книгата Притчи, че

 мъдростта е по-скъпоценна, струва повече от парите, от златото, от среброто, от скъпоценните камъни. Мъдростта има в себе си в едната ръка дълъг живот и благоволение или слава, а в другата ръка има богатство.

   Хората обаче, търсят богатството без да търсят мъдростта.

Мъдростта, казва отново Притчи е сила, както и парите са сила, но превъзходството на мъдростта е, че тя дава живот на тия, които я намират, а парите не дават живот.

  Не отрича, че парите са сила, обаче казва парите нямат живот. Те могат да отнемат живота, ако човек се хване в сребролюбие. Затова безопасното е – търсете Божията мъдрост. Много неща можете да научите. Ако погледнете, понеже сега проповядвам върху въпроса кой е Исус. Исус, едно от нещата които е, Той е Божията мъдрост. И в Него са скрити всичките съкровища на премъдростта и знанието – Исус, Божието слово. Затова търсете мъдрост. На пръв поглед изглежда – ама, аз сега имам нужда, имам нужда. И човек, който постоянно има нужда прилича на човек, на който му подхвърлят един кокал и той тъкмо да го лапне и дръпват кокала. Някои хора цял живот тичат подир кокала и никога не го хващат, защото дявола го дърпа. Имаш нужда да застанеш и да започнеш да търсиш мъдрост от Бога. Как да не бяга кокала от тебе, а как кокала да те следва тебе. Защото Бог е обещал, но има нужда от Божия мъдрост. И в книгата Притчи я има. Не просто да я говорим, а да я приложим в живота си. Казвам ви, приятели, мъдростта не противоречи на вярата. Вярата не е глупост. Ето, ще ви кажа още едно нещо, което казва Притчи, което е много полезно:

Простият човек вярва на всяка дума, а благоразумният добре внимава на стъпките си.

  Простият човек вярва на всяка дума. Може да дойдат и да ти кажат хора какви ли не неща. Може да ти се представят като ангели. Също така духове може да ти се представят като Исус Христос. Хора могат да ти се представят като святи хора, хора могат да ти се представят от името на Господа, хора могат да се представят като служители. Колко пъти се сблъскам с хора, които казват, че е отишъл еди кой си служител там, направил поразии, заминал си е. Хората в небрано лозе стоят и казват – ама, как така стана? Казвам – кой ви каза, че е служител? Ама, той каза. Простият човек вярва на всяка дума. Какво значи „той каза“. Всеки човек може да каже всичко. Трябва да имаш потвърждение от Бога и потвърждение от хора. „Той каза“ и те се хващат на това нещо, че той каза. Вижте хората как действат. Простият човек вярва всяка дума, но благоразумният добре внимава в стъпките си. Ако четем книгата Притчи, много проблеми ще избегнем. Нека да ви кажа нещо важно тука в тази връзка. Човек може да влезе в най-различни видове проблеми и казва – защо, брате, Бог го допусна това нещо. Ето, така ми казват хората. Защо го допусна тоя човек да те излъже, защо допусна това да се случи, защо Бог допусна. Защото не Бог допусна, а ние допуснахме. Аз допуснах, не Бог допусна. Защото той ясно го казва в книгата Притчи и ще видите още в първата глава – който пребъдва в Мене какво ще стане с него. Я, да ви прочете само един стих, да ви засиля интереса към тази книга. Защото Господ не иска хората да са прости. Простотията казва е грях, глупостта е грях, защото глупостта е от дявола. Мъдростта е от Бога. От Бога глупост не идва, извинете. Просто, но мъдро. Думите на мъдрия могат да бъдат прости, но са мъдри и дълбоки. Думите на глупавия може да са интелигентни, може да са сложни, но той просто не знае за какво говори. Така че едно е да е просто, но може да бъде мъдро. Ето тука сега какво казва? Просто страхотно е тука.

Притчи 1:23. Мъдростта вика. Обърнете се при изобличението ми, ще излея духа си върху вас, ще ви накарам да разберете словата Ми. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате. Простирах ръката си, а никой не внимаваше. Отхвърляте всеки мой съвет и не приемахте изобличението Ми.

  Ето го отговора защо брате, Бог допусна.

То и Аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът. Когато ви нападне страхът като опустошителна буря и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, тогава те ще ме призоват, но Аз няма да отговоря.

  Защо Господ казва – те ще ме призоват, а Аз няма да отговоря? Защото когато Той призовава, те не отговарят. Значи, какво казва? Който пребъдва в думите ми и думите Ми пребъдват в него, той ще иска и ще получава. Това е

Йоан 15:7 Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде.

  Какво означава това? Ако вие слушате Моето слово, тогава ще имате отговор на молитвата. Но ако вие не искате да слушате Моето слово, защо мислите, че Аз ще слушам молитвите ви? Ето, разсъждавайте, на мястото на Бога се поставете. За малко се поставете на мястото на Бога. Значи, ние Неговите деца, Той ни говори, ние не щем да слушаме. След това ние Му говорим, Ти пък защо не щеш да слушаш? Ами, каквото повикало, това се обадило. Така че, ето това е, което казва.

Ревностно ще ме търсят, но няма да Ме намерят, казва мъдростта. Понеже намразиха знанието, не избраха страха от Господа. Не приеха съвета Ми и презряха всичките Ми изобличения.

  Има хора, които ще се оправдаят за всичко, ще си докажат, че са прави. Те може да си докажат на себе си, може да го докажат на другите, но дали ще го докажат на Бога? Това е проблемът. И вижте какво казва.

31. Затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си мисли, защото невежите ще бъдат убити от своето упорство и безумните ще бъдат погубени от своето благополучие, но всеки който Ме слуша ще живее в безопасност и ще бъде спокоен без да се бои от зло.

  Какво казва? Който го слуша – безопасност и мир ще има, няма да се страхува от зло. Аз това нещо ви го казвам, защото „Защо, брате, Бог допусна?“ Ако ние не слушаме Божията мъдрост, защо мислим, че като вършим нещо, което не е Божията мъдрост, непременно трябва да се случи това, което ни се иска да се случи. Само да ви отбележа това, че в Библията има един принцип, който е принципът за сеенето и жъненето. Каквото посееш казва, това е, което ще пожънеш. Какво означава? Постави се на мястото на един земеделец, на един сеяч. Сеячът има пълна свобода да сее, каквото пожелае. Никой не може да го задължи. Обаче, сеячът няма никаква свобода да пожъне, каквото пожелае. Да сее всеки човек има право, каквото иска в живота си. Но не може да определи какво да жъне. Защото семето, което сееш е жътвата, която получаваш. Причината определя следствието. Има причинно-следствена връзка. Това светът го е открил, науката го е открила. Причина и следствие. Словото го нарича семе и жътва. Това е същото, тоест следствието или жътвата се определят от семето или от причината. Когато посееш тиквено семе, жънеш тиква. Когато посееш слънчоглед, жънеш слънчоглед, когато посееш жито, жънеш жито. Когато се посее човешко семе, се жъне човек. Зависи какво семе посяваш, от него зависи каква ще е реколтата. Следователно, няма смисъл да казваме на Бога – Господи, защо моята земя роди тръни и бурени? Ами, защото си сял тръни и бурени. Дори и да не си посял тръните и бурените, поне не си ги оплевил. Нали? Някои неща може да трябва да ги изкорениш. А какво си посял? Ами, нищо. Аз разчитах на Божията благодат. Божията благодат е слънцето, Божията благодат е дъжда, Божията благодат е въздуха, Божията благодат е почвата, обаче човешката част е сеенето. Божията благодат дори е семето, но семето не ползва в ръката на сеяча докато не бъде посято. Следователно, ти можеш да имаш пълната Божия благодат, можеш да имаш прекрасно време, но прекрасното време може да донесе прекрасни бурени и тръни в живота ти, защото както времето е хубаво за доброто семе, така е хубаво и за лошото семе. И затова ние трябва да плевим лошото, да изкореняваме лошото в себе си и живота си, в семействата си да изкореняваме лошото, в работата да изкореняваме лошото, в служението да изкореняваме лошото. Трябва да садим доброто семе и това ще определи една бъдеща или бъдещи добри жътви. Този урок, ако го разберем от Божието слово, защото това е принцип навсякъде – каквото човек посее, това ще пожъне. Това е принцип навсякъде в писанията. Това е основата. Ако сееш Божието слово, какво ще пожънеш? Вяра. Сееш вяра, какво ще пожънеш – праведност, спасение, изцеление, чудеса, благословение. Като посееш вярата. Как я сееш? В действие. Сееш словото, размишление, слушане на словото, това което правите в момента. Сееш вярата – действие. Говориш и действаш. Сееш вярата, жънеш чудесата. Жънеш благословението, в резултат на това, което е станало. Какво казва Божието слово? Отново в Притчи го говори. Искам просто да ви споделя някои неща, защото аз така си чета напоследък книгата Притчи. Какво казва Божието слово там за сеенето и за жъненето? Отмина това нещо, ще се върнем пак на него. Много е важно какво ще посеем в живота си и какво сеем постоянно в нашия живот. Какво сееш в собствената си нива? Ето това дойде. Какво трябва човек да прави – да сее на нивата си. Сей на нивата си. Обработвай собствената си земя. В Притчи се говори да си обработваме земята. Какво да обработваш – сърцето си, да обработваш семейството си, да обработваш бизнеса си. Имаш бизнес, работи върху него. Имаш служение – работи върху него. Постоянно като мравката, сей, работи, труди се. Като сееш ще започне да се случват. Например, едно служение. То не става за два дена служението. Това са години, години на сеене. Сеене в бури, сеене в проблеми, продължаваш да сееш отново. Това даже в Еклесиаст мисля, че се казва:

 Който гледа вятъра, няма да сее и който гледа облаците, няма да жъне.

   С други думи какво казва? Ще сеем – ама, днес виж какъв вятър духа, ще отвее семето. Духа не духа вятър, сей, братко!

Сей сутрин семето си, сей вечер семето си, защото не знаеш кое ще успее, едното или другото или и двете.

 Виждате ли? Едното ще успее, другото може да не успее, а може и двете да успеят. Но никога и двете няма да успеят. Виждате ли – едното, или другото, или и двете. Ама, днес вятър, ама днес облаци има. На улицата има лъв, казва мързеливия. Значи мързеливия какво – винаги намира причина да не върши работа. Ето, по това се разбира човек, който върши работа и човек, който не върши работа. Бог също иска хора, които да вършат работа на Неговото дело. Мързеливият човек винаги ще намери причина и ще ти докаже, че просто има някаква причина, поради която работата да не се свърши. А човекът, който е трудолюбив, не че няма проблеми, не че няма трудности, но той ще намери начин да свърши работата, въпреки че има вятър, въпреки че има облаци. Ето по това се различава. Единият ще дойде и ще ти каже какъв е проблема и поради проблема няма да може да се направи това нещо. А другият ще ти каже – да, има такъв проблем, обаче ще намерим начин да реализираме работата и да я свършим. Този, който гледа на вятъра казва и този, който гледа на облаците нито ще сее, нито ще жъне. Ето, това е ситуацията, особено много характерна в съвременния свят на ветрове и на бури, и в България особено. Човек има доста добра възможност нищо да не прави. Защото правителството е такова, управлението е такова, финансите са такива, църквите са онакива, служителите са еди какви си. Следователно и нищо не можем да направим. Ами, хора, нека да погледнем по друг начин. Може би Бог ни е пратил на земята за време като това. Както Естир можеше да каже – айде, загина народа, замина! Обаче, тя беше тази, която трябваше да спаси народа. Тя беше тази, която трябваше да вземе решение и да направи нещо да посее семето себе си, да направи нещо, за да може да пожъне цял народ спасен. Вижте даже в този случай, тя постъпва като спасител. Както Исус пося Себе Си, умря, за да може да има огромна жътва от души, които да се спасят. Не бива да се спираме и аз преди малко ви говорих за мравката. Не бива да се спираме от проблеми, от трудности. Наблюдавам мравките, и ги наблюдавах – не се спряха да работят. И работят в единство. Всяка си знае работата и всяка си гледа работата. Няма една мравка да работи, а четири мравки седнали отстрани и я наблюдават как работи. Гледай па, тая как копа! Не така, не от тази страна копай, от другата! Няма такива работи. При мравките, както във футбола играе един футболист, другите седнали в кръчмата с бирата в ръка: „Ей, глупак, не може да ритне една топка!“ Ами, иди с туй шкембе там дето седиш по цял ден да видим как ще ритнеш топката и как ще тичаш на тоя стадион! Защото човек като е седнал с бирата в ръката много лесно е да говори. Ама, тия които играят там, те са тия, които правят историята. Тези, които служат, са тези, които правят историята. Другите, критиците не ги гледайте. Критик, никога история не е правил! Само спъва нещата, доколкото може да ги спъне. Пълно е с критици. Критиците са тия, които нищо не могат да правят и понеже завиждат почнат да критикуват тези, които нещо правят. Обаче, както беше писано и за Смит Уидълсуърд – много бяха критиците по негово време, но никой не ги помни днес. Всички заминаха, къде са отишли – Бог знае. Обаче, Смит Уидълсуърд и днес го споменават дори и книгите му четем, не че ги е писал, записали са ги и се учим от неговата вяра в днешно време, почти 100 години след това се учим от този Божий човек. А, пък ония, критикували, говорили, щото няма какво да правят. Мързеливите хора са тези, които критикуват. Обърнете внимание, тия които нямат работа. Затова Божието слово казва да се хващат на работа, за да не стоят празни и да се бъркат в чужди работи. Говори само за жени, но то същото важи и за мъжете. Хора, които нямат работа, не вършат работа никаква, те стоят празни и започват да се занимават и да се бъркат в чужди работи, и да се навират там, където не им е работа. И по този начин създават проблеми, спъват Божието дело и не само това, ами и хората се съблазняват от тия хора. Затова Божието слово в Притчи казва – от всеки труд има полза, даже хората са казали – залудо работи, залудо не стой. Хвани се работи, като нямаш какво да правиш, хвани си оправи къщата. Ето, да ви кажа нещо много интересно. Един човек го чух да го говори това и ми направи силно впечатление. Обърнете внимание казва, ето сега ще ви го покажа това нещо, обърнете внимание каква е разликата между бедните и богатите хора. Отиваш например в едно, както те ги наричат в Америка, защото той говори за Америка, в едно гето, където се намират хора бедни и т.н. Влизаш вътре казва и какво намираш? Седи пред вратата си, седнал и стои. Около него боклуци, в къщата боклуци, раздърпано, разхвърляно, но не се хваща да оправи. Няма работа да се хване да оправи, поне малко в къщата си и да оправи малко в къщата си като няма работа. Но не се хваща да го прави това нещо, но иначе стои. Отива някой да предложи работа, какво казва – ама, тая работа не е за мене! Аз искам еди каква си работа. Чакам да видим какво означава „тази работа не е за мене“? Като нямаш работа, ще хванеш каквато работа има в момента. Може Господ да те научи на нещо с тази работа. Но не може човек в такава позиция да избира какво да работи. Аз това нещо бях учуден на времето, защото исках да помогна на хората в квартала. Гледам ги, че нямат и т.н. Намира се някаква работа, има такава и такава работа. А, не, не, аз тая работа не мога да я работя. Това може да се прави. А, не, не. Е, добре как ще стане тая работа? Това не може, онова не може. То просто няма какво да се направи. Не можеш да го назначиш като президент. Ето, виждате какво става, като назначат някой за президент дето не става, цяла държава може да съсипе. Ако човекът не знае да управлява собствения си живот, собственото си семейство, ами че той ще съсипе държавата! Ще съсипе служение, църква и т.н. Човек, който не знае как да управлява. Имаме нужда от мъдрост за управление. После много интересно беше този човек казал. Той вика – аз уча детето си така: Давам му един долар и детето казва – искам да отида и да си го изхарча. Аз казвам – чакай, този долар дето ти го давам в момента, не го изхарчвай. Отдели си от този долар 10 цента десятък и си отдели 10 цента настрана, за да ги инвестираш в бизнес. И останалите си ги изяж. Той каза – ама, тате, защо? И той вика качих го на колата си и го закарах в едно гето и му казах – виждаш ли ги всичките тия хора? Тези хора всичко, което получат го изяждат. Разбира се, малко е, но не мислят да отделят да инвестират. Не мислят да отделят за Божието дело. И това нещо като го чета и като разсъждавам върху това нещо виждам, че ако иска човек да се развива да напредва, трябва да има конструктивност, трябва да има мъдрост в себе си. Трябва да знае как да управлява, как да организира. Ето сега в момента на това се уча. Искам Бог да ме научи да управлявам, да организирам, защото ето и служението се разраства. И със словото, което Бог дава, с властта, която Бог дава, със силата, която Бог дава, Той не я дава случайно. Помазанието идва, за да можем да управляваме. Бог помазва царе с каква цел – да управляват, за да бъде народа добре. Помазва свещеници с каква цел – да ръководят хората в духовните неща. Помазва съдии с каква цел – за да могат да съдят народа, за да е добре народа. Помазва пророци с каква цел – за да водят хората в духовна посока. Тоест, помазанието идва за управление, организация и ред. И отново в книгата Притчи се казва –

Какво ползват парите в ръката на простия като няма разум?

   И аз съм го чел това и съм се чудил какво иска да каже тука? Обаче, да ви кажа започнах да разбирам малко. И ще ви кажа. Статистиката показва, че хора, които са спечелили пари от лотарията, както бързо са ги спечелили, така бързо ги изхарчват. Защо? Защото тия пари не са дошли според закона на сеенето и жъненето, тоест този човек не е развивал способности, мъдрост и благодарение на това да е натрупал това богатство, а то му е дошло из един път случайно, така да се каже. Така да се каже, случайно идва върху него, макар че никой не може да получи нещо, ако не е от Бога, но идва. И като идва в ръцете му, той понеже не знае как да го управлява, следва принципа – да ядем и да пием, защото утре ще умрем. И хваща наяжда се, напива се и профуква парите и след това го гледаш, след няколко месеца или година, спечелил много пари и после го виждаш в същото положение, в каквото е бил преди това. Защото не е проблема, че е нямал пари, а проблема е, че няма способностите и мъдростта, за да знае какво да направи. Да знае, че част от парите трябва да ги пести, друга част трябва да инвестира, трета част трябва да отдели за Божието дело. Няма я тази мъдрост в това, което прави. И следователно, резултатите не се забавят. Докато примерно, който може да е беден, може да е в трудно положение, но ако този човек има мъдрост от Бога, мъдростта струва повече от парите. И този човек започне онова, което Бог му дава – да се държи мъдро и да управлява мъдро, това което Бог му дава ще започне да расте, да расте и както казва Библията – който събира с ръкойки, едно по едно, бавничко събира с ръкойки ще забогатее. А оня, който бърза да се обогати, един вид ще изгуби всичко. А днес тенденцията е бързане. Бързам, искам да го направя, бързам. Мъдростта следва както казва волската кола – бавничко, да се учиш, да напредваш, да се развиваш. Същото нещо, аз се чудя за младите, в какъв свят живеем. Младите, голяма част от тях не знаят как да учат, няма необходимата квалификация, мъдрост не търсят, гледат все бързите неща. На телефоните всичко бързо става, интернет и т.н. Има добри реакции, обаче нямат разум, нямат мъдрост тия хора. Какво ще правят, как ще управляват семейства, как ще може да отиде някой да отиде на лекар, за да може лекаря да се погрижи за него, като лекаря дето се вика с две леви ръце не знае какво да направи. Не разбира какво прави. Отиваш при някой друг, уж специалист, той не разбира какво прави. Няма мъдрост, няма знание, няма разум. Не е като едно време да учат хората и в един момент се оказваме. Хората казват – няма работа, няма работа. Не, не, работа много, ами няма специалисти. Няма специалисти, които да си свършат работа. Ето, например, аз колко пъти се срещам с хора, които имат възможност. И всички казват: няма работа и ето, имам нужда да дойде човек да ми свърши работата, вярваш ли ми, не мога да намеря такъв човек. Оплакват ми се хората. Не мога вика, ето, искам да плащам, няма човек на който да платя, защото не могат да вършат работа, не разбират. Не че не търсят хората работници, търсят, ама искат да работи човека, както трябва. Искат да може да върши определена работа. Търсят се специалисти, не просто общи работници. Днес всеки търси обща работа. Тръгни да се специализираш, наблегни на мъдростта. Представи на пазара на обществото предложи някаква стойност, предложи нещо на този пазар. Аз идвам и предлагам нещо, от което вие се нуждаете. А не „аз имам нужда от работа“, защото хората казват – колко проблеми. Колкото повече проблеми има едно общество, толкова повече възможности има за работа. Колкото повече проблеми, толкова повече възможности за реализация, защото всеки един проблем плаче за разрешение. Едно от нещата свързани с мъдростта, приятели, е че мъдростта, на английски се нарича problem solving, човек който разрешава проблеми. Мъдростта е разрешаване на проблеми погледнато от една страна, по човешки погледнато. Способен ли си да разрешиш някакъв проблем? Какъв проблем можеш да разрешиш в този свят? И какъв проблем искаш да разрешиш? Какъв проблем можеш да разрешиш и какъв проблем искаш да разрешиш? Това е въпрос. Можеш ли да решиш на някого някакъв проблем и искаш ли да решиш? Защото проблемът, който искаш да разрешиш, е призванието ти. Ти искаш, имаш на сърце и желание да разрешаваш определен проблем. Това ти е призванието. Например, при мен какъв е проблемът, който Бог е вложил в сърцето ми и мнозина от вас могат да го видят. Аз като гледам болни хора, искам, плаче ми се, искам болните да ги видя здрави. Като видя страдащи искам да не страдат. Аз затова го правя сега това поучение, за да може тия, които хванат нещо от това, да го сложат в живота си и да дойде някаква промяна. Какъв проблем можеш да решиш? Доколкото знам на еврейски език, думата мъдрост е задача. Мъдрост=задача. Тоест, мъдростта значи задача или разрешаване на задача. Има толкова задачи, които още нямат отговор, нямат разрешение и плачат, и чакат за някой да ги разреши. И ако ти имаш очи да видиш задачите, да видиш проблемите и да донесеш разрешение на тия задачи и проблеми, хората в отговор на това ще те възнаградят. Може да не стане веднага, но в процеса на времето ще започнат да те възнаграждават за това, че ти носиш решение, разрешение на техен проблем. Не просто аз имам нужда от работа. Те казват, ами, и аз имам нужда от много неща. Мен не ме интересува, казва човека, че ти имаш нужда от работа. Аз нямам нужда от човек, който има нужда от работа. Аз нямам нужда, казва човека отсреща, от някой, който има нужда от работа и има нужда от пари. Аз имам нужда от някой, който да ми върши работа. И като ми свърши работа, тогава аз ще му платя пари. Обаче, аз не мисля първо да плащам пари, казва човека, аз мисля първо да ми се свърши работата. Разбирате ли какво е мисленето? Ето, ти ако обработваш нивата си, както казва Притчи, да обработваш бизнеса си, да обработваш семейството си, да обработваш служението, докато обработваш, след това какво идва – идват резултатите. Идва плода, в резултат на това, което ти си обработвал. Награда в този свят и най-вече награда в бъдещия свят. Така че, трябва да започнем да сеем в тази посока. И аз съветвам особено младите хора не си губете времето. Защо ето сега примерно, застава един млад човек. О, брате, няма работа, от сутрин до вечер ходя да търся работа, искам работа. Разбирам, разбирам положение, разбирам финансите, разбирам нуждите, обаче като няма работа какво ще направиш. Тичаш по цял ден да търсиш работа и няма работа. Какво се получава? Губиш ценно време. Вместо да губиш това ценно време, а застанеш и почнеш да се квалифицираш и да търсиш да станеш добър в нещо, ти можеш след известно време да си намериш работа. Аз това нещо го казвам и искам да го чуете добре. Живеем във време, в което не просто трябва да се завърши висше образование или университет. Можеш да завършиш висше образование и университет и след това пак да нямаш работа, защото живеем в такова време. В днешно време човек, за да успее, трябва да не разчита да бъде специалист в една област. Някои от специалностите в това време, в което живеем бързо отпадат. Някои типове работа, а други възникват. Човек, за да успее трябва да бъде специалист на две или три работи. Да можеш да вършиш две или три различни професии и дейности. Да имаш две или три различни професии. Така че, ако за едната няма работа, другата. Ако за другата няма, третата. Освен това трябва човек или най-вече младите, възрастните по-трудно става, да не се разчита на един език. Особено един език като българския, който го говорим тука 8-10 милиона души. Айде, да са 20 най-много по целия свят говорим този език. Светът е голям. На български език в България, навън нищо не можеш да направиш. А дори и в България с българския не е достатъчно. Хората търсят с езици. Трябва да имаш поне още един-два езика. Аз смятам, че един млад човек трябва да наблегне да хване английски език задължително и още един език примерно като испанския, който също е международен език. Така че като имаш български, английски, испански. Даже може да хванеш три международни езика, ако имаш такава способност, разбира се. И ето ти инвестиция. Аз, например, като бях студент се хванах сам да уча английски език. Не съм го учил на училище, учих го сам. С книжки, ходих на филми, тогава нямаше така в интернет, трудно беше. Трябваше да ходя филм да гледам, за да слушам английска реч. Или да си слушам ВВС например и така, започнах сам да уча английски език. И това, че учех тогава английски език по четири часа на ден се занимавах, сам съм се учел, защото аз учителите не можех да ги възприема. Те толкова мудно движеха нещата, че аз имам друга система за обучение. По време на сесиите като се подготвяхме за изпити, аз повече учех английски, отколкото учех за изпити. Защото изпитите ги взимам така или иначе в университета, криво-ляво взимах изпитите, обаче английския език остава. Ето, сега какво съм учил там, дипломата я имам, висше образование, ама аз изобщо не работя по тази специалност. Работя съвсем друга работа. Имам три в момента специалности – едната е художник, другата икономист-финансист и третата служител. Три неща имам, не че другите ги правя. Но ако се наложи, мога да отиде и да кандидатствам примерно в България, ако има място да ме вземат, мога да работя примерно в банка, защото съм работил в банка. Ако се наложи да рисувам картина примерно, ако се наложи да изляза на улицата да правя портрети мога да седна и да правя тия неща. Да взема примерно да рисувам кучета, котки на хората, да правя картини, да рисувам графики. Трябва малко да се възвърнат нещата и ще започна. Но не го правя, защото нямам време да се занимавам с това. Аз имам служение, но въпроса е, че има го потенциала. И после, английски език. Английският език виждате след това отваря врати. Испанският сега, немски език и после почват да се навързват. Почваш да слушаш французите и ги разбираш какво говорят. Слушаш италианците и ги разбираш какво говорят, защото те си приличат езиците. И вече много по-лесно се ловят следващите езици. И така като имаш езици и имаш и професии, било то в България, било то извън България, ти можеш да бъдеш гъвкав. Ей, тази дума, приятели, искам да ви я кажа. Думата гъвкав е нещо, което много липсва. Много хора казват – ето така съм, аз така мисля, аз така разсъждавам. Какво значение има как мислим, как разсъждаваме? Трябва да имаме гъвкавост в днешното общество. Трябва да имаш гъвкавост, една професия да можеш веднага да замениш с друга, да се включиш на друго място, да научиш друго нещо. Може да ти е трудно в началото, ще хванеш втора професия, ще хванеш трета професия. Ще учиш езици. Ама, аз не мога да уча езици. Ще се хвърлиш. Ще се хвърлиш да общуваш с хората. Ама, мен ме е срам. Срам те е, не срам, смирението предшества славата. Гордостта какво – провал. Дали хората ще те харесват как говориш езика, ще го говориш, харесват те, не харесват. Като говориш, те ще те поправят, ти ще говориш, ще ти се присмиват и накрая ще го научиш езика. Защото това общество, в което живеем без езици, все повече и повече не може да се функционира. Ти дори в България като имаш няколко езика, все ще намериш работа. Няколко езика ще те вземат в някоя фирма. Ето, аз примерно, на различни възможности за работа, с това пътуващо служение ми е трудно. Това с рисуването с художническите неща, хубаво, че ние в движение можем да рисуваме, да пласираме картини и т.н. И по този начин ни е по-свободна така да се каже професия, за да можем в движение да я вършим. В това служение подвижно, което имаме, ако седна сега да се затворя в една банка по осем часа на ден, пет дена в седмицата, забрави за служението. Просто не може, то не може две дини под една мишница да носиш. Разбира се, човек, който си пастирува една църквичка, може да си работи една седмица в една банка примерно, или в някоя фирма и след това като свърши седмицата, в неделя да си отиде на църква. Това не му пречи, но той стои на едно място. А пък аз виждате България, Европа, Англия, ей сега и Америка. Иди работи на едно място. Не може да стане.

  И така, скъпи приятели, това което искам да ви каже, че тази дума гъвкавост е изключително важна. Тя е също важна за семействата. Каква е причината за това хората да не може да създадат също семейство, особено като станат на възраст. Искат да се женят, много искат да се женят. Когато дойде време да се женят, застават един срещу друг мъжа и жената, той иска принцеса, тя иска принц. А те са не знам колко вече години. На такава възраст принцесата няма да хареса такъв мъж, а пък на такава възраст принца няма да хареса такава жена. Принцът ще иска принцеса, а принцесата ще иска принц. Но нито един от двамата не е нито принцеса, нито принц. После, той вече си има изграден стил на живот. Има си своите си табиети и държи тия табиети да се държат. Тя си има своите табиети и става конфликт. Добре, де, вие като искате заедно да живеете, трябва да знаете, че трябва да бъдете отстъпчиви, трябва да бъдете гъвкави. Ако искаш да не си сам в последната част от живота си, трябва просто да направиш някакви не компромиси, не е хубава дума, но някакви отстъпки. Да можеш да направиш пространство за другия да диша. Не можеш да го задушиш с твоите изисквания. Трябва да отстъпиш. И тя трябва да отстъпи. И просто като отстъпят двамата, ще се разберат и ще тръгнат нещата, ако са от Бога, разбира се. Но иначе с този маниер на действие – аз искам такъв мъж, аз искам такава жена. Йонги Чо писа еди какво си и аз си го нарисувах пред Бога и си ги искам. Ама, ти си искаш снимка. Ти си искаш идеал, но не искаш реален човек. Човекът идва реален от плът и кръв. Той дори външно да прилича на това, което ти си казал, вътрешно може да се различава. И си има своите изисквания. Така че, има разлика между нашите представи и фантазии и реалността, в която живеем. Трябва да можем да живеем в реалния живот, защото много хора не се пласират. Не могат да се реализират, не могат да влязат. Нереалистично християнство, нереалистична вяра. Както казва – простия вярва всяка дума. Прочетох една книга, казва, ей това ще стане. Прочетох друга, друго ще стане. Прочетох трета, трето ще стане. И ти ставаш разноглед. Не вярвай всяка дума. Изпитвай нещата, имай мъдрост в главата си. Не може, разберете, ако ние сме прости, сами страдаме. Няма други да страдат заради това, че аз примерно върша глупости. Аз ще страдам. Затова за мен е изключително важно да не върша глупости, а да постъпвам мъдро, защото от това зависи живота ми и живота на потомството ми, живота на хора, които са около мене, които ме слушат. От това зависи. Езикът е кормило на живота. Трябва да бъдем разумни и гъвкави. Отива примерно, простете, но се открехнах в тази посока да говоря, отива примерно сестра или брат да търси работа и в един момент като че ли задължава хората да повярват в Христос. Ти отиваш да търсиш работа, ти отиваш да молиш за работа, можеш да кажеш и трябва да кажеш. Можеш да кажеш – аз съм християнин, даже думата християнин, ако каже ги обиждаш. Можеш да кажеш аз съм новороден вярващ. Те няма да те разберат какво говориш и ще те питат. Аз съм новороден християнин, новороден вярващ в Исус Христос, търся работа, но не можеш да им заповядаш в бизнеса какво да вярват и какво да правят. Те ще приемат или няма да приемат, но това на нас не ни влиза в работата. Шефът на фирмата решава какво ще стане. Аз като отивам като слуга, трябва да се държа като слуга. Не мога да заповядвам. Мога да заповядвам на демони, но не мога да заповядвам на шефа си. Разбирате ли разликата? Защото шефът е шеф. И ти отиваш и го задължаваш. Той вярва в неща, в които не трябва да вярва. И разбира се, че не е прав. Ти си длъжен да му кажеш, но той не е длъжен да приеме. Трябва да имаме тази гъвкавост и да бъдем внимателни, любящи с хората, като дойде време, той ще се обърне. Но не можем да ги притискаме, да ги натискаме хората, защото така те ни отхвърлят и някои казват: ами, те ме изгониха от работата. Ами, ще те изгонят, ти не спираш да говориш! Те хората искат работници. Работиш ли? Не, аз говоря за Христос. Ами, като говориш за Христос, това е работа на евангелизатор. Иди евангелизирай. Е, да, ама няма откъде да дойдат средства, за да евангелизирам. Ако Бог те праща да евангелизираш, ако Той те праща да вършиш тая работа, Той ще снабди средствата. Ще намери начин да снабди. След като Бог поръчва нещо, Той го храни, защото Той има отговорност. Има служение, ето това искам да кажа на служителите да го знаят. След като Бог поръчва нещо, Той ще снабдява средствата за това служение да се извърши. Не означава да вършим глупости. Пак отново да ви кажа. Трябва да сме мъдри. Бог ще ги снабдява, няма нужда да стоиш пред хората и да плачеш за пари, няма нужда постоянно призиви – дайте ми, дайте ми. По-скоро вярвай, че Бог ще говори на подходящите хора да ти дадат, защото много е важно Бог да говори на хората да дадат. Слушайте това, сега искам за служението да ви кажа. Много е важно. Много е важно, ако някой дава в служението да е човек пратен от Бога. Защото пари, които дойдат в служението, защото Бог е вложил в сърцето на хората, тези пари са семе от Бога за развитие на служението. И тези пари носят благословение, благодат и се умножават. Но онези средства, които ще дойдат в служение в резултат от натиск, манипулация, притискане, да накараш хората да се чувстват виновни, ако не дадат. Не ние сме гладни, ние умираме и т.н., не мога да върша служение, Бог ме е призовал, но аз не мога, защото трябва да ходя на работа и т.н. Хората се чувстват задължени да дадат, но те не го дават от сърце. И това даване, не е даване, което идва от Бога, а идва в резултат на това, че някой с манипулативен дух е действал. Понеже духът, който действа е неправилен. Средството и начина, по който се придобиват тия средства е неправилен. Поради тази причина, дори и да дойдат средства, изворът ще пресъхне, въпреки че притискаш, ще спрат и тези средства, които идват няма да бъдат за благословение, няма да свършат достатъчно работа. Защото нещата трябва да стават чрез благодат, чрез вяра. Някой казва – ама, мен Бог ме е призовал за това, за това и това, обаче никой не ми вярва и не ме слуша. Ако Бог те е призовал ще те слушат. Не може Бог да ти е дал дарба, да те е призовал за нещо и никой да не ще да те слуша. Значи нещо не е наред в тази ситуация. Може би си въобразяваш, че Бог те е призовал. Когато човек е в призива на Бога, движи се с мъдрост, снабдяването на Бога ще придружава призива. Тоест, под облака е дъжда на Бога. Извън облака го няма дъжда на Бога. Под облака на Святия Дух е дъжда на Бога и там където е дъжда, там ще има плодородие и благословение. Така че целта е да се движим под облака. Не да притискаме, не да натискаме, а просто да следваме облака на Бога, да се движим на правилното време, на правилното място да вършим правилните неща. Мен Бог ми каза, аз трябва да спра да работя и да отида в служение и аз напуснах работа и отидох в служение. И какво стана? Ами, няма пари. Ако Господ ти го каза, така ли щеше да бъде? Дали ти не си го казал това нещо? И понеже вече Бог ни го е казал, значи аз трябва да служа по този начин, аз така ще бъда и следователно, вие сте длъжни да ми помагате. Това не е правилно. Не може така с чувство за задължение и вина хората да се потискат. Надявам се, че разбирате нещата. Трябва да се внимава, всичко трябва да бъде с Божията мъдрост. Аз разбира се, работих в банката. 97-ма година напуснах банката, вярвам, че Бог ме води в това нещо. След това 2000-та година започнах в Библейска лига до 2003 г., прекрасни взаимоотношения имахме. 2003 г. накрая на годината вече чувствах, че Бог ме води да напускам. Казах им на братята и сестрите там. На всички им беше много мъчно, че трябва да напусна, обаче аз чувствах че служението започва и наистина започнах. И оттогава края на 2003-04 г. започна служението и аз вече не разчитах на твърдата заплата. Нито твърдата заплата от банката, нито твърдата заплата от служението в Библейска лига, а просто вече започнах да разчитам на Бога, обаче /хората ще се хванат за това/, обаче часът беше дошъл, времето беше дошло, Бог беше там. Обаче, това някой ще го хванат и ще го направят и може да не проработи. Вижте, вярата не е да гледаш какво прави другия и да го направиш като него. Това е копиране. Вярата е лично ръководство на Святия Дух, персонално ръководство. Ти гледаш еди кой си служител направил, аз ще го направя, но то не работи така. Ти имитираш външното, но го няма вътрешното. Вътрешното решава нещата. Той го е направил, защото Бог го е подтикнал да го направи, а ти го правиш, защото той го е направил. Правите ли разликата между двете? Той го е направил, защото Бог го е подтикнал, не че е видял от някой друг. Бог го е подтикнал да го направи и той се е съпротивлявал примерно половин, една година, но вече чувства, че не може да го издържи това, Бог го нуди да го направи. Докато ти примерно или някой друг, гледа, чува свидетелството, че еди кой си го е направил и го прави, защото друг го направил и смята, че ще има същия резултат. Но резултата няма да бъде същия, защото причината поради която го правиш е друга. Причината е, че си видял някой да го направи и правиш, копираш това, което той го е направил, а не че Бог те е подтикнал отвътре да го направиш това нещо.

Имаше една приказка за един много успешен бизнесмен фермер. Един ден вижда на небето буквите О З Р, примерно. И казва Бог ми казва – остави земеделската работа. И той отива, разпродава всичко и отива на мисия. Бог го води на мисия, открива още някаква буква – иди на мисия. И тръгва на мисия, обаче загазва и нищо не става, няма средства, няма нищо. В един момент, той казва: „Господи, защо ми каза да си напусна бизнеса, да си напусна земеделието? Такъв хубав бизнес имах, бях фермер. Всичко си имахме, изобилие.“ И Господ казва: „Аз такова нещо не съм ти казвал. Остави земеделската работа, не съм ти казвал.“ Той казва – „е, какво означаваше това ОЗР?“ Той казва – остани със земеделската работа. Разбираш ли? Защото той си имал въпроси в себе си. Аз исках това да ти кажа, но ти не чуваш цялата истина и хукваш по това, което си мислиш, че трябва да направиш. Така че трябва да се постъпва внимателно. Ето например моята майка, ще ви дам пример. Някой не му харесва работата, оставя работата и търси друга работа. Моята майка ми казваше – това никога не се прави така. Тя работеше в банката 8 часа. Искаше да отиде да работи в Икономическия университет. Отиде, кандидатства, приеха я на работа. В продължение на половин година работи и на двете места. Скъсваше се от работа. Щото в началото като асистент, не е професор, както е сега. Асистент, много лекции, много работа, малко пари в началото. Обаче, си държи работата в банката. И казва – аз искам да съм сигурна, че ще ме приемат и оставят в университета. Аз искам да съм сигурна, че тая работа е за мене и заради това тя стоя поне половин година, може и една година да беше, издържа и на двете места. И вече, когато беше напълно уверена и сигурна, вдигна ръка от банката и напусна и си остана в университета до ден днешен. Ето това се казва, тя е била млада, тогава и сираче, не е имало кой да я учи и да й казва тия неща. Сираче, баща й починал като малка. Майка й бедна с три дъщери, няма какво да прави. И тя какво? Тя казва, тогава не е знаела, не е вярвала в Бога и аз не знаех още тогава за Бога. Казва: няма на кого да разчитам и гледам да постъпвам мъдро. Вижте, дори хората в тая ситуация успяват, а как може християнин да не успее. Ами как? Може да е християнин, но постъпва глупаво, няма гаранция. Има какво Господ казва – мъдрост, следвай мъдростта. Защото ако не си мъдър, сам ще страдаш, казва Притчи. Има страдание поради липса на мъдрост. Благоразумният какво казва?

 Благоразумният човек предвижда злото,

 Тоест, той разсъждава предвижда злото

 и се укрива, безумните вървят напред и страдат.

   Ето ти страдание от безумие. Значи, благоразумният предвижда, че може да се случи това. Ако отида да говоря с моя шеф и се държа по този нагъл начин примерно и мисля, че имам право, дали той няма да ме изгони от работа. Ако отида и говоря еди как си, дали няма това да стане. Той предвижда злото и се укрива, а пък неразумните вървят напред направо, цепи направо. Както някои казват – право куме в очите! Обаче, кума fire! Има си време някои неща да се кажат, има начин да се кажат някои работи.

Същото нещо, става въпрос, приятели, и за църкви, за служения. Ако примерно съм пастир на църква и водя църква и всичко право куме в очите и режа глави, дето се вика, то няма да остане човек в църквата. Никой не обича някой да му заповядва постоянно. Трябва хората да имат такт. Тактичност, трябва да му влезеш в системата малко, да му покажеш уважение и почит. Даже самия Бог в Откровение на Йоан, Бог какво прави? Исус какво прави в Откровение на Йоан? Първо казва – добре си направил, че си разпознал фалшивите апостоли, още в началото на обръщението. Първо казва добри дела си вършил, пък фалшивите апостоли си разпознал. Тези, които наричат себе си апостоли, пък не са, обаче имам това против тебе, че остави първата си любов. Вижте как започва. Не започва с лошото, започва с доброто. Издържал си много, вършил си добри неща за Мене, разпознал си тия, които наричат себе си апостоли, отхвърлил си ги. Всичко това добре, казва Господ. Сега вече дойде ред. Първо казва доброто, после лошото – оставил си първата си любов. И после препоръка – върни се, за да не би да оттегля светилника си. Обаче, как започва? Започва с доброто. Ами, ние понякога като отидем как – секирата. С децата, със семейството, със съпруг, със съпруга трябва да има такт. Трябва да има гъвкавост. Не може нито служение да направиш, нито семейството да направиш, нито бизнес да направиш. Защото в основата на бизнеса е работа с хора. Основа на служението е работа с хора. Ето, на мене едно от трудните ми неща в служението е – имам блестящи отношения с хора, но едно от най-трудните ми неща е да събера тези хора. Защото аз знам как да общувам с всеки един от тях, обаче те помежду си не знаят как да общуват. И когато се съберат хора, всеки си знае на своето и се получават конфликти. Аз като ги слушам ги разбирам, разбирам какво имат предвид и не ги бутам и ръчкам да приемат това, което аз вярвам, а се съобразявам и оставям Бог да им говори, Бог да ги коригира. Когато има нужда казвам го, обаче се съобразявам. Давам им територия, давам им свобода за дишане, за действие. Докато като се срещнат хората заедно всеки си държи на своето, бам, бам, ти си, ти си, хайде. Така обикновено се получава. И така не може да се прави нито служение, нито бизнес, нито семейство. Виждате семейства се разрушават. Не винаги проблема е духовен в семейството. В смисъл такъв, че има нечист дух. Брате, изгони нечистия дух от мъжа ми. Ами, то просто има случаи, в който не нечист дух в мъжа ти, ами проблема е неразпъната плът. Нечувствителност, неуважение. Аз съм виждал примерно, някои вярващи жени как се държат с мъжете си. Аз се чудя тия мъже, те са герои. Те са гиганти в моите очи. Как издържат такава жена! Казва се вярваща, обаче на мъжа направо не му завиждам. Как успява да издържи, то слава на Бога, че не съм на това положение. Благодаря на Бога, че не съм в това положение. Знаете, че християнин не трябва да се развежда. Ами, как издържат тия мъже? Аз честно да ви кажа, не знам как издържат. Дето казва Библията – по-добре някой да се скрие в ъгъла на покрива, отколкото със такава свадлива жена. То и с мъжа същото, мъж или жена, няма значение. Казвам ви честно – така не може, не бива така. Идва някой и плаче – брат, Пламене, защо все на мен ми се случва, защо? А въпроса трябва да се зададе – какво правя аз, за да ми се случват тия неща? И какво не правя аз, за да ми се промени живота, за да не ми се случват тия неща. Ето, ви правилен въпрос. Какво правя аз, че допринасям да ми се случват тия неща? Тоест, какво сея? И какво не правя, за да се променят нещата в моя живот и да не бъде повече така? Ето, това е. Честно ви казвам, приятели, това са въпросите. А не като стане въпрос за нещо веднага да казваме, дявола е виновен и него да обвиняваме. Нека да не го обвиняваме само него. Божието словото се казва, че трябва да обвиним и себе си. Какво значи да обвиниш себе си? Да се покаеш. Да осъзнаеш собствената си грешка, да се покаеш, да се промениш. Да се покаеш значи да вземеш решение. Идва време за решение. Виждам, че не вървят нещата. Няма само дявола да гоним. Ама, защо го гоним дявола, то не работи? Щото не е дявола проблема в този случай. Има случаи, когато има дявол, демон, има случаи, когато има плът. Демонът се гони, но плътта трябва да се разпъне. А не щеш да разпънеш плътта, само искаш да гониш дявола. Защото е по-лесно да гониш някой друг, а пък себе си не можеш да изгониш. Трябва да разпънеш плътта, т.е. покаяние. Трябва да има взимане на решение, за да има действително промяна в живота. Аз вярвам, че това поучение за мъдростта, която говоря, ако можете чуйте го много пъти. Мислете, разсъждавайте, легнете на земята, на леглото, идете някъде, ако щете на планина, на село, размишлявайте по тия въпроси, ако сте я закъсали работата и вземете решения, които да бъдат съдбоносни, да променят съдбата ви. Защото, ако продължаваш да сееш същото семе, ще жънеш същата жътва. Ако продължаваш да вършиш същите неща, ще имаш същите резултати. Но, ако промениш нещо в резултат на това слово, в резултат на Божията мъдрост, която е в книгата Притчи, животът ти ще се промени. Усмивката ще дойде на лицето ти, радост ще дойде, благоуспяване ще дойде, взаимоотношенията ще се променят. Да се научиш гъвкаво да общуваш с хората. Да се научиш на гъвкавост и в професионалната област и в служението, в семейството. И да разбереш, че има сезони. Бог е дал различни сезони. В един сезон едно е добре да правиш, в друг сезон друго е добре да правиш. Така, че разпознай сезона и върши това, което е според сезона, в който си. Има хора, които са в началото на служението и го абортират, понеже не им се работи вече, искат да излязат на full time и абортират служението, поради това, че напускат. Изчакай да узреят нещата. Същото с бизнеса. Искам бизнес, кой бизнес да почна? Първо седни и започни да се учиш как да правиш бизнес. Седни да размишляваш какъв бизнес, искай от Бога мъдрост. Вземи тетрадки, пиши, чертай, прави, късай, слагай, лепи по стените, размишлявай. Всичко това да стане, докато най-сетне в тебе се изясни тая картина и започваш полека-лека стъпките напред и малко по-малко нещата стават, лека-полека.

  Бог да ви благослови в името на Исус. И нека Божията мъдрост да дойде върху всеки един от нас. О, Господи, колко имаме нужда от Твоята мъдрост! Мъдрост за управление, мъдрост за организация. Мъдрост в живота, мъдрост в семейството, мъдрост в служението в името на Исус. Амин.