Растеж в Бога и силата Му чрез размишление върху Словото

РАСТЕЖ В БОГА И СИЛАТА МУ ЧРЕЗ РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ СЛОВОТО
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – Лондон, 2016г.
https://www.youtube.com/watch?v=CkrpxwApROg&t=2s

Благодаря ти, пастор Емо, за тази покана да послужим заедно на тази домашна група. Какво да ви кажа, имам някои неща на сърце да ви споделя, вие ако имате някакви въпроси ще ги зададете, но иначе аз ще си говоря върху това, което на мен ми е на сърце, ще видим дали на вас ще ви принесе тази полза, от която имате нужда. Аз в последно време съм на тази тема свързана с присъствието и силата на Бога, как да живеем в присъствието и в силата на Святия Дух в нашия живот. Ще започна с Деяния на апостолите 1:8, където Исус каза:
Ще приемете сила като дойде върху вас Святият Дух.
С други думи това, което Исус казва, че като дойде Духът на Бога, Който е присъствието на Бога с Него ще дойде и силата. Значи присъствието на Бога, присъствието на Святия Дух носи силата на Святия Дух. Когато дойде Духът на Бога идва силата, като си отиде Духът си отива силата. Вие помните случая със Самсон. Когато идваше Духът на Бога върху него, силата на Бога идваше, като си тръгне Духът, силата си тръгваше. Така че неразривна връзка има между присъствието на Святия Дух и силата. Ние имаме нужда и от присъствието на Бога и от силата Му, да се научим как да живеем, да пребъдваме. За Исус се казва в Деяния 10:38
Исус от Назарет как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила.
Отново присъствието и силата.
Той обикаляше да върши благодеяния, да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.
Така че присъствието на Бога носи силата на Бога със себе си. А като отидем в Йоан 15 глава, Исус ни разказва една притча за истинската лоза и пръчките, казва, че ние сме пръчките, Той е лозата, тоест Той е коренът, ние сме пръчките и като пребъдваме, казва или като оставаме на лозата даваме плод. Ето, 4 стих казва:
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката /ние сме пръчките/ не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
Значи думата пребъдване тук Той я нарича оставане. С други думи, както една пръчка стои на лозата и не си тръгва, нали пръчката не идва да си отива, пръчка, която идва неделен ден и си тръгва неделя вечер след службата и идва другата неделя на служба и си отива отново. Напротив, пръчките остават, 24 часа в денонощието пръчката си стои на лозата, за да може да принася плод и Христос казва: „Аз съм тази лоза“. Ако ние искаме през нас да минават тия жизнени сокове на Святия Дух, на помазанието, ние имаме нужда да се научим да пребъдваме в Христос, Който е истинската лоза.
Пребъдвайте в Мене и Аз във вас.
В италианския превод казва: „Пребъдвайте в Мене и Аз ще пребъдвам във вас“, тоест това е обещание. И пак отново топката е в нас, както казва в Яков 4 глава:
Приближавайте се при Мене и Аз ще се приближавам при вас.
Но тук:
Пребъдвайте в Мене и Аз ще пребъдвам във вас.
Проблема не е дали Бог пребъдва в нас, а дали ние пребъдваме в Него, защото автоматично Той казва, че Той ще се приближава и Той ще пребъдва в нас, ако ние пребъдваме и се приближаваме при Него.
Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата
Виждате ли това е оставане, не е въпроса само влизане и излизане, идване и отиване, това означава оставане, постоянстване, начин на живот в присъствието на Бога.
така и вие не можете да дадете плод, ако не пребъдете в Мене.
Тоест плода е нещо, което ние даваме ако пребъдваме в Бога. Ако не пребъдваме не можем да дадем плод. Пръчката не дава плод, защото много се напъва, не се напомпва, пръчките не помпат, не се надуват, не се насилват, а те дават много естествено плода. Тоест плода на Святия Дух се дава по един естествен начин, когато ние сме свързани с Него, ние сме в контакт, както казват да бъдем кънектет или онлайн с Него, така даваме плода.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод /ето как се дава плода/; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.
С други думи, нищо съществено за Божието царство ние не можем да направим, ако бъдем отделени. Ето отново тая дума отделени. Отделени е обратното на пребъдване, значи другия случай ние сме свързани с Него, в контакт с Него. Ако не сме в контакт, ако не сме във връзка с Него ние не можем да направим нищо. Ето, това е ключът на християнския живот. Аз ще премина на 7 стих:
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми /което е Словото Ми/ пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
Ето едно обещание за отговорена молитва. Значи често пъти ние задаваме въпроса защо някои неща не се случват, защо като се молим и няма такива резултати, които би трябвало да имаме, ето, тук имаме едно обяснение. Ако пребъдваме в Неговото присъствие и Неговото Слово пребъдва в нашите сърца, тогава като се молим ще бъде и бих казал в пропорцията, в която ние пребъдваме в Него и Неговите думи пребъдват в нас, в тази пропорция и силата на Бога действа в живота ни. А всички ние имаме нужда от силата на Бога и не само ние имаме нужда от силата на Бога, най-вече имаме нужда от сила за Бога за служение, защото силата на Бога е дадена за служение. Вижте какво казва тук в Лука 24:49 Исус на Своите ученици:
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми /говори за Святия Дух/; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.
Значи казва: „Не тръгвайте. Без Духа не тръгвайте на никъде“. Същото нещо го казва тук, то е една и съща случка, само че го казва в Деяния на апостолите по друг начин 1:8
Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух – значи – Стойте в града, докато се облечете със сила отгоре – същото.
И ще бъдете свидетели за Мене в Ерусалим и до краищата на земята.
А там казва: „Стойте в града, докато се облечете със сила отгоре“. С други думи Той казва: „Няма да тръгвате нито за Юдея, нито за Самария, нито до края на земята без Духа на Бога – да не правите нищо. Значи стигаме до това, че всъщност имаме нужда от присъствието и от силата на Бога в нашия живот, това всъщност е християнството – живот в Неговото присъствие. И много интересно тук в Йоан 14:16 Исус какво им казва на учениците:
Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител
Вижте думата друг, друг като Мен, друг Утешител.
Той ще ви даде друг Утешител /или друг параклетос, на гръцки/ за да пребъдва с вас завинаги.
17 Духът на истината, който светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава, но вие го познавате, защото той пребъдва с вас /тук вижте „с вас“/, и във вас ще бъде.
Много интересно. Духът, казва е с вас и ще бъде във вас. Защо е с тях? Защото Исус е бил с тях и Духът е бил в Него, Духът на Бога е бил с тях. А защо във вас ще бъде? Защото това е обещание за кръщението в Святия Дух. Значи имаме тук с нас и във нас. Ето, всъщност човек, когато е повярвал в Бога, в момента, в който повярва в Бога Духът на Бога е с него, но когато приеме кръщението в Святия Дух, Духът на Бога е в него. Това е вече приемане на Святия Дух. Той казва: „с нас и в нас“. И ние имаме нужда Духът Му да бъде с нас, имаме нужда Духът Му да бъде в нас и чрез кръщението в Святия Дух Духът на Бога влиза да живее в нас.
Аз не знам дали всички сте приели кръщение в Святия Дух тук или има някой, който не е? Веднъж, когато сме приели кръщението в Святия Дух Духът на Бога живее вече е в нас, обаче идва следващият въпрос – добре де, ами Той Духът на Бога живее в нас, ама по какъв начин ние да пребъдваме в Неговото присъствие? Въпреки че Той е в нас как ние можем да пребъдваме в Него и по какъв начин може силата на Бога да действа в нашия живот? Защото виждате, че без сила нищо не става. Светът се движи от сила. Дори автомобилът ти без сила не тръгва, автомобилът без гориво не тръгва. Някой може да каже: „Нямам време сега да си зареждам гориво да тръгвам“ – ок, нямаш време стой си на едно място, ще спре някъде колата и край. Няма нямам време, трябва да се зареди. Има нужда от гориво, за да можеш да вървиш, има нужда от електричество, има нужда от сила.
Така че за всяко нещо, което правим има нужда от сила, дори нашите телефони не работят без електрическа сила. Телевизори, телефони, компютри, нищо не ще да се движи без сила. Ние имаме нужда от тази сила и Бог ни е дал казва „сила от горе“. Обаче ние виждаме една слабост в днешно време в църквата в световен мащаб и тая слабост не е нормална. Това е някакво патологично явление в църквата, това е някакво болестно състояние, в което на църквата и липсва силата на Бога. Това не е нормален момент. И не само на църквата, но на отделния християнин.
Ето, можете да си представите какво казва Исус в Марк 16 глава, какви критерии за вяра има Исус, Той казва:
17 Тия знамения ще придружават вярващите /първо ще гонят бесове/ в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят,
18 змии ще хващат, ако изпият нещо смъртоносно няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Това казва, че вярващите ще ги следват тия знамения. Не говори за апостолите. При апостолите вече имаме възкресяване на мъртви, творчески чудеса, но тук става въпрос за вярващи хора, виждате за каква сила става въпрос. Вие виждате един дякон Стефан, който в 8 глава на Деяния на апостолите отива да проповядва, изгонва демони, изцеляват се болни, а това е просто един дякон, който по-късно става евангелизатор. А днес дето се вика повечето апостоли не могат да свършат това, което един дякон преди две хиляди години е вършил.
Така че ние трябва да видим къде е проблемът, ако разбира се искаме да го видим, защото понякога ние хората сме толкова заангажирани в живота си, че просто тези неща като че ли изглеждат лукс да ги търсим. Обаче какво казва Библията?
Псалм 105:4 Търсете Господа, търсете Неговата сила, търсете лицето Му винаги.
Казва търсете Господа, силата, лицето Му. Тоест търсете Господ, търсете силата, търсете присъствието Му.
И сега като идваме до тоя въпрос по какъв начин ние можем да се научим да пребъдваме наистина на практика в Бога. Не просто теория, а на практика да пребъдваме в Бога и по какъв начин Неговата сила може да действа в живота ни. Значи ние казваме тук, че имаме първо Неговото присъствие, което идва в нашия живот, за да може да ни даде сила да живеем християнски живот и второ – Неговата сила действа чрез нас, за да можем да служим и на другите. Тоест Неговата сила идва да ни даде способност, дарби да можем да служим ефективно на хората. Хората не се назидават само с думи, трябва да има нещо, което да действа. Вие помните случая в Деяния на апостолите магьосника в Кипър. Апостол Павел говори на началника на острова евангелието, обаче магьосникът, който му е съветник постоянно го възпира. Павел вижда, че няма да може да се проповядва евангелието, казва:
О ти, изпълнен с всякаква лукавщина, сине дяволски, до кога ще продължаваш да извращаваш правите Божии пътища? /той се обръща към магьосника/ Ти ми пречиш, ето сега ръката на Господа е върху теб и ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време.
И магьосникът ослепява. Не Павел ослепява, магьосникът ослепява. Защото днес в повечето случаи ние като християни се страхуваме от магьосниците, нали, а всъщност в онова време магьосниците са се страхували от служителите. Гледай какво става. Значи магьосникът ослепява за известно време докато Павел е там и Павел спокойно може да си каже евангелието, но дори не се налага да говори Павел повече, интересното което е. Началникът на острова за наша изненада повярва, началникът на острова взе, че повярва смаян от Господното учение. Че той Павел нямаше време да си каже учението, но интересно, че вместо Павел да каже учението демонстрира учението и тази демонстрация на учението беше по-силна от много думи. Защото този магьосник, който беше съветник, който беше голямо нещо в очите на началника на острова в един момент ослепя и търсеше някой да му помага и той видя превъзходството на нашия Бог пред неговия бог княза на тоя свят.
Така че виждате, че ние имаме нужда да се научим да ходим в това. Въпроса е как можем наистина да се научим да ходим в това присъствие на Бога и по какъв начин можем да освобождаваме тази сила, която Бог ни е дал в нас. Защото ние сме приели Духа, приели сме силата, но как може това нещо да се получи?
Аз тук съм извадил някои прости неща, които можем да правим и те са общо взето две неща, най-просто казано са две неща – едното е Словото на Бога, другото е молитвата, като в молитвата слагам и хвалението и поклонението, защото те са вид молитва. Словото всъщност е онова, което идва към нас от Бога, а молитвата и хвалението е това, което излиза от нас към Бога. Това са неща, в които ние влизаме във връзка с Бога. Както казва в книгата Притчи:
Който се събира с мъдрите става по-мъдър, а приятелят на глупаците зле ще пострада.
Една от причините хората да страдат зле е, че другаруват с глупаци, така казва Библията. Това е една от причините. Библията казва:
Който ходи с мъдрите ще бъде мъдър.
И кой е по-мъдър всъщност от Бог? Кой е по-мъдър от Бог? Няма по-мъдър от Него. С други думи, ние като ходим с Бога ставаме мъдри. Като ходим с Бога ставаме силни, защото Той е силен. Тоест като ходим с Него това, което се получава, че Неговият характер, Неговите способности започват да се изобразяват в нас и започват да действат чрез нас. Силата, характера, откровението, мъдростта започват да действат в нас и започват да действат чрез нас. Ходене с Бога, както Енох ходи с Бога триста години и даже не се намери и не умря изобщо. Защо? Защото Бог не умира. Защото Христос казва:
Аз съм животът и възкресението.
С други думи, самият Енох до такава степен е ходил с Бога, че е показало в един момент, че той изобщо не умря. Такъв, случай, можете ли да си представите. Ние нямаме такива прецеденти в наше време някой да си замине директно на небето. И Илия си замина директно на небето, въпреки, че Илия се моли на Бога да умре, взе, че не умря. Много интересен случай, направи лоша изповед, но Господ го взе с колесници горе.
Та така, ходенето с Бога. Значи първо казваме Словото. Това Слово Библията трябва да стане живот, кръв в нас, това Слово Библията ние трябва да се научим да го размишляваме, да разсъждаваме върху това Слово. Това Слово, колкото повече размишляваш в него, толкова повече то става живот в тебе, вкоренява се в твоето сърце и толкова повече ти ставаш едно със Словото, както казва:
Словото стана плът и пребиваваше между нас.
Значи Божието Слово започва да става плът в нас, защото силата на Бога действа в нашия живот посредством Словото на Бога и посредством Духа на Бога. Силата на Бога действа чрез Словото и чрез Духа и Словото и Духът идват от небето. Много други неща са човешки, но Словото, ей това Слово идва от небето и Духът на Бога идва от небето. Тоест тая сила, която идва от небето тя действа чрез Словото на Бога и чрез Духа на Бога. Ние ако искаме наистина да може да пребъдваме в присъствието и силата на Бога не не можем да пренебрегнем нито Духа Му, нито Словото Му, разсъждавайки върху това Слово, не просто четейки Словото. Значи четенето на Словото е необходимо, но недостатъчно условие. Четенето на Словото е недостатъчно, има нужда от разсъждение върху Словото, човек да вземе нещо и да го преживя и да го преживя и да го преживя, докато стане на сокове и стане на кръв. Това е, което е нужно. Не е нужно да четеш на широко, нужно е да четеш надълбоко. Трябва да се вниква в съвършения закон на свободата и тогава тоя съвършен закон на свободата ни освобождава.
Значи виждате това нещо е Словото и това става въпрос пребъдване в Словото. Това е ключ, невероятен ключ. Значи силата не е в това, че някой е силен, друг е слаб. Няма такова нещо, всички сме слаби, но пребъдващото в нас Слово ни прави да бъдем силни и Словото е това, което всъщност бива използвано от Святия Дух да действа в нас и чрез нас. Святият Дух разполага само с един инструмент, Той не използва други инструменти, Той използва само един инструмент – меча на Духа Божието Слово. С други думи, дотолкова доколкото този инструмент ние Му го даваме в ръцете, дотолкова Той може да действа в нас. И този инструмент Божието Слово не трябва да бъде просто в ума ни, той трябва да влезе дълбоко в сърцата ни. Словото на Бога трябва да завладява сърцата и да вземе контрол над сърцето. Словото на Бога буквално трябва да окупира сърцето и да вземе контрол над сърцето. Не – о мен ме е страх, о страх ме е, страх ме е. Не, не, не. Словото на Бога трябва да завладее сърцето. Не – много съмнения имам, много безпокойства, много притеснения. Не! Словото на Бога трябва да завладее сърцето ти. Всички тия негативни реакции и емоции те просто ще умрат, те ще загинат, те не могат да виреят там, където Словото на Бога контролира нещата.
Така че ние казваме Христос да вземе контрол над ситуацията, Христос да бъде Господ, начина Христос да вземе контрол и Христос да бъде Господ е Словото да вземе контрол и Словото да бъде Господ на сърцето ни. Това е начинът, по който стават нещата, значи това е основният начин. няма сега да го чета това нещо в Исус Навиев 1:8 където казва:
Тая книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да изпълняваш всичко, което е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогва ще имаш добър успех.
Значи просперити, понеже много се говори има ли просперитет, няма ли, Словото казва, че ще има. И като казва, че ще има просперитет парите са най-малкото нещо, парите са как да кажа, боклук в сравнение с просперитета, който Бог дава или парите са най-малкото нещо, в което ние можем да просперираме в сравнение с другите духовни неща, с които можем да просперираме, обаче те са включени. Те са включени, виждате един Соломон просперира, един Авраам просперира, един Давид просперира във всяко отношение, само че този просперитет, който те го получиха не е главното в техния живот, то е второстепенно нещо. Докато днес това, което се получава е не Словото: „Търсете Божието царство и всичко останало ще ви се прибави“, а търсете всичко останало и ако остане времето Божието царство. Затова нещата не вървят, защото са обърнати – каруцата пред коня, а обещанието е – ако търсите Божието царство, тогава другите неща ще се прибавят. Така че казва:
Тогава ще напредваш в пътя си /тоест тогава ще просперираш в пътя си/ и тогава ще имаш добър успех.
Надявам се така да ви убеждавам за важността на Божието Слово, обаче това, което искам да ви кажа – не просто да го четете като вестник или като художествена литература, не просто дори да го научите наизуст, а то трябва да бъде размишление на сърцето. Примерно ти си някъде, може да си пред лекарски кабинет, може да си дори на работно място, може да си на всякъде, може да говориш с хора, но в същото време твоето сърце да размишлява върху Словото. Това е, което носи пробив и успех – Словото на Бога.

Advertisements