Как да изцеляваме болни

КАК ДА ИЗЦЕЛЯВАМЕ БОЛНИ
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – 29.12.2016г.
https://www.youtube.com/watch?v=7USi09NwQjs

Как да се моля за изцеление на болен? Имаш болен в къщи или болен роднина, който е в болницата или е в къщи, приятел, роднина, колега, искаш да знаеш как да се помолиш. Защото ето, искаш да се свържеш с някой служител, но служителите, които се движат в това те просто не успяват да достигнат до всеки един човек и не е Божията работа това, не е работата това да достигнат до всеки един човек. Господ иска петкратното служение да обучава обикновените вярващи как да вършат работата на служението според Ефесяни 4 глава.
Започваме с това – как да се моля за изцеление на болен човек? Първа точка върху, която искам да наблегна е как този, който служи с изцеление трябва да се обхожда? Каква трябва да бъде моята и твоята обхода?
Защо е толкова важно това? Защото ние трябва да бъдем за пример, Христос трябва да е изобразен в нас и ние трябва да представляваме Христос, ние сме посланици на Исуса Христа. Затова, скъпи приятели, ние трябва да внимаваме как се обхождаме. Не трябва да се обхождаме с гордост като хора, които всичко знаят, другите нищо не знаят. Това е гордост. Как трябва да се обхождаме? Мотива за служение на изцеление е любов към Бога и любов към нуждаещите се. Болните хора, вързаните хора са едни от най-нуждаещите се от състрадание и помощ хора. Нашия мотив не трябва да бъде да покажем колко сме помазание, нашия мотив не трябва да бъде да покажем колко сме разбиращи и знаещи, а мотива ни трябва да бъде любов към нуждаещите се хора. Трябва да ходим скромно. Даже хората са казали: „Скромността краси човека“, трябва скромно да ходим, смирено трябва да ходим, с кротост и с любов.
Това като въведение го давам, защото може да искаме да изпишем вежди и да извадим очи. Това, което говоря в момента може да донесе много добро на Божието дело в България и извън България сред българите, но би могло да нанесе и вреда. Затова аз трябва да бъда много внимателен в това какво говоря. Трябва да се ходи скромно, смирено, с кротост, не буйно, не викане, не каране, не спорене, не критикуване, а с любов.
Когато отиваме да служим на човек, например дори в къщи, може да е наш роднина, наш приятел въпросът е – искаш ли да се помоля за твоето изцеление? Не – дай, да се помоля, а искаш ли, желаеш ли да се помоля за твоето изцеление. Трябва да имаме в предвид, че трябва да се молим само за хора, които силно желаят молитвата и които вярват в молитвата и вярват в Господа, че ще бъдат изцелени. Не да ходите да гоните хората, те да не искат, а вие да ги гоните за молитва. Аз не вярвам, че това е по Божията воля да гоним хората да се молим за тях. Исус не е гонил хората да се моли, хората Го гонеха Него. Служителят не трябва да гони хората, хората трябва да гонят служителя, не защото служителя е важен, а защото е важно да се демонстрира вярата.
Исус позволяваше на хората да тичат подире Му, да викат подире Му, даже известно време не им обръщаше внимание. Погледнете слепеца Вартимей, вика след Исус, Исус не спира първоначално, той продължава да вика и вика докато Исус не спря. Помислете си жената от Матей 15:22-28, дъщеря и зле се мъчи от демон, вика подир Исус, колко пъти викаше докато най-сетне Исус се спря и тя Му се поклони. Защо е това? Защо трябваше хората да разбият покрива на къщата и да пуснат през покрива парализирания човек? Не можеше ли Исус да отиде в къщата на парализирания? Нима не знае, че той е парализиран? Нима няма състрадание за парализирания човек да отиде там?
Много хора мислят, че служителят е длъжен да влезе в дома им, че той е длъжен да се помоли за тях, но истината е, че в много редки случаи в писанията Исус отиваше в дома на някой специално да се помоли или на къпалнята, за да отиде да се помоли за болния човек, за да изцели болния човек. В много редки случаи Исус отиваше, Той отиваше само, когато бъде изпратен от Отец, но във всички други случаи, почти всички други случаи хората Го гонеха и както и при апостолите слагаха болните по пазарите, за да мине поне сянката на Петър върху тях, не отиваше Петър по домовете, а хората знаеха, че Петър ще мине през пазара и слагаха там болните.
Така че виждате, че това е една демонстрация на вяра. Господ изцелява въз основа на вяра. Ние трябва да го поставим това като една основа в изцелителното служение, че всяко нещо, което Бог прави Той го прави на основа на вяра. Днес много хора подценяват вярата, те разчитат на служителя, но искам да ви кажа нещо. Ако ти получиш изцеление на база на вярата на служителя въпроса ми е – ще можеш ли на база на вярата на служителя да си запазиш изцелението? Ето, това е въпросът. Затова е важно да си развиваме вярата, затова е важно да ходим с Господа, защото ти хубаво ще получиш изцелението понеже си отишъл при служителя или служителят е дошъл при теб, но въпроса е на каква база ще си запазиш изцелението. Защото вярата е нужна, както за да получиш изцеление, така и за да запазиш изцелението.
И така, виждате колко е важна вярата. И отново, много повече вяра има в това да отидеш, да търсиш. Когато тези хора носеха парализирания човек – 2 глава на Марк, разбиха покрива на Петър, пуснаха носилката с болния пред Исус, защото не можаха да влязат през врата, защото нямаше място, се казва:
Исус като видя вярата им прости му греховете и го изцели /парализирания/.
Каква вяра видя? Той видя тяхното действие, Той видя, че тези хора направиха всичко възможно, за да стигнат до Него. Те не се огорчиха и не се обидиха, че Той не отиде в тяхната къща, можеха да се разсърдят и да кажат: „Какъв си Ти такъв Господ, не щеш да ми дойдеш на гости? Ще Ти приготвя една гозба, ще дойдеш, ще се помолиш“. Те не се обидиха, те отидоха и си взеха изцелението. Жената с кръвотечението не чакаше Исус да влезе в дома и, тя можеше да си каже: „Ако Господ иска да ме изцели Той знае къде съм ще дойде в къщи и ще ме изцели“. Няма такова нещо. Исус никакво намерение нямаше да мине през къщата на жената с кръвотечението. Тя трябваше да излезе на пътя, да си пробие път, да се докосне до Него и така получи изцелението. Трябва да идеш да си го вземеш. То ти е дадено, но ти трябва да идеш и да си го вземеш.
Аз си спомням един брат ми каза, един път имаха много голяма нужда: „Много голяма нужда, брат, трябва да се молим“, викам: „Ето, идвам в България ще направим служба“. Отивам на службите, минават службите, не идва братът, обажда се по едно време да се молим, викам: „Брате, ами аз бях в България, направихме служби, защо не дойдохте?“ – „Ами ние не искаме да уповаваме на плът“. Ами тогава сега защо ми се обаждаш, пак да уповаваш на плът? Това ли е уповаване на плът да дойдеш на служба, на богослужение? Дайте да ходим на църква тогава, за да не уповаваме на плът изобщо на църкви да не ходим тогава, нали? Значи виждате, че това не са верни неща, не са истински неща това. Когато Бог дава дар в църквата какво трябва да направиш? – отиваш да си го вземеш.
Виждате начина по който Бог действа, защото хората имат различно виждане по тоя въпрос. Вие знаете слепия Вартимей – Марк 10 глава, минава Исус, отминава го. Ще кажеш – ами Той ако искаше да го изцели щеше да се спре и да се помоли. Няма такова нещо. Не го ли вижда? – вижда го, не се моли. Вартимей каза кой е Исус, почва да вика:
Исусе Сине Давидов, смили се за мен.
Исус продължава да ходи, не се спира. Вартимей продължава да вика, хората го смъмрят и казват: „Абе това е Господ ти какво си се развикал тук, я поддържай малко дисциплина“, той, обаче започва да вика още по-силно. Ако се беше вслушал в хората нямаше да получи изцеление. Той почна още по-силно да вика, тогава чак Исус се спря от това много викане и не отиде при него, каза: „Доведете го него при мен“, той си хвърли дрехата и хукна след Исус, отиде при Исус и Исус го пита: „Какво искаш да ти сторя?“ Като че ли не вижда какво е. Той иска да знае. Трябва да можеш да кажеш на Господа какво искаш от Него определено, той можеше да Му поиска пари, защото проси пари, може да казва: „Господ може да ми даде пари“, той каза: „Изцеление искам“.
Някои хора например искат да не си изгубят пенсията, ако получават пари по болест. Имаше един такъв случай с една сестра се уплаши, че като я изцели Господ от диабета ще си изгуби пенсията, защото имаше пенсия свързана с диабета. Аз не знам какво стана после с това нещо, обаче има хора, които предпочитат пенсията пред здравето, тоест предпочитат парите пред здравето. Но ние като служители, и аз искам да ви кажа, че всеки един от нас е слуга на Бога, вие трябва да отидете, приятели, братя и сестри, при вашия ойкос. Ойкос е гръцка дума, която означава обкръжение, вашето обкръжение, вашето семейство, вашите приятели, вашите колеги. Това е вашият ойкос – семейството, роднините, приятелите и колегите. Аз не мога да достигна и много други служители не могат да достигнат до вашето семейство, до вашите приятели, до вашите колеги, но вие можете, затова Бог ви изпраща при тях.
Това, което говоря в момента не е насочено към това да отидеш и да проповядваш по болниците, да ходиш да изпразваш болници, да ходиш и да показваш по църквите колко си помазан и колко можеш да изцеляваш болни. Не, не, не за това. В църквите си има служители, в болниците си има лекари това, което трябва да направиш е да отидеш при твоя ойкос, при твоите близки, при твоето обкръжение и там да послужиш. Всеки един трябва там да послужи.
Всеки иска да застане зад амвон, обаче трябва да оставим амвоните и да тръгнем да търсим погиналото да се спасява и около вас са хора, които са погинали и които имат нужда от Господа Исуса, вместо да чакате да дойде служителят. Ето, служителят трябва да ви научи какво да правите и сега съм седнал точно това да правя, да ви уча по какъв начин да отидете и да послужите на нуждаещите се. Ние не трябва да се бъркаме в чужда работа, а трябва да си гледаме и да си вършим нашата работа. Много е важно това.
Ще ви кажа какво имам в предвид. Някои хора решават, понеже вече са разбрали как трябва да се молят за болни, да полагат ръце, да гонят демони и т.н. и решават и тръгват по църквите. Полагат ръце, гонят демони и смущават събранието, пасторът се смущава, се притеснява се чуди какво да ги прави, хората в църквата се чудят какво става, те не са запознати със случая. Много църкви не знаят за какво става въпрос и се получава една суматоха и вместо да принесем добро, принасяме зло по тоя начин.
Какво трябва да се направи в такава ситуация? Ако ти знаеш как да служиш ще отидеш при пастиря и ще кажеш: „Пастирю, ето сега има богослужение, след богослужението ще има молитва за спасение, молитва за болни, ще ми позволиш ли и аз да се включа заедно с теб да се молим за болните и аз да полагам ръце на болните?“ Ако пастирят каже „да“, чудесно, правиш го. Ако пастирят каже: „Не, не е прието в нашата църква това“, трябва да се подчиниш. Ти ще кажеш: „Да ама Библията заповядва на болни да полагаме ръце“. Да, обаче не в църквата, в която отговаря този пастир, защото този пастир е отговорен за тази църква. Прав или крив, той е в позиция на власт, не си ти, не съм аз. Ние не сме в позиция на власт и не можем да кажем на този конкретен пастир какво трябва да направи. Прав или крив той е в позиция на власт и ние трябва да разберем, че нямаме право да се бъркаме в чужда работа.
Аз не знам дали забелязвате, аз не се бъркам в работата на пастирите, не им казвам какво да правят, освен ако не ме попитат. Хората много рядко искат съвет с цел да се поправят, затова малко са хората, които напредват. Защото, който слуша мъдър съвет, Господ го издига, това е смирение, но повечето хора дори да питат за съвет, питат за съвет повече, за да бъдат изслушани, а не за да променят обходата си и затова нямат голям успех. Както казва Исус:
Не хвърляй бисерите си на свинете.
Това също е много важно нещо. Ето, сега например една сестричка ми пише, отишла в болница или там някъде някаква жена болна от рак, започнала да се моли, започнал да излиза тоя рак, демонът започнал да трепери и т. н. те хората наоколо се уплашили, съседите се уплашили от това, което станало, жената се уплашила и не иска. Тя не иска, другите не искат и ме пита: „Какво да правя?“ какво можеш да направиш? Няма да ходиш. След като болната от рак не иска да се молиш за нея няма да ходиш. Ние трябва да уважим, хората може да искат да отидат в ада, ние нямаме право да им заповядаме къде да ходят, ние нямаме право да настояваме да се молим за болестите им, ние трябва да се молим за ония, които искат, които са жадни. Исус каза:
Който е жаден да дойде при Мене.
И той не каза: „Който е жаден Аз ще ида при него“, Той каза:
Който е жаден той да дойде при Мене и да пие.
Забележете отново, Господ казва:
Вие се приближавайте към Мене /първо/ и тогава Аз ще се приближавам към вас.
Забелязвате ли го това нещо? Объркано е онова, което ние сме разбрали, ние мислим обратното. Както виждате всички търсим Господа, ами защо пък не можем да Го намерим, да видиш ти. Ако Той иска да Го намерим защо не Го намираме? Защото Господ е скришен Бог, ние Го търсим, Той се отдръпва, ние Го търсим, Той се отдръпва. Той иска да Го търсим ревностно. И понеже не са много, които Го търсят ревностно, не са много, които Го намират. Разбирате ли?
Така. Нека да продължа нататък. Аз много голяма овертюра направих, но няма смисъл да бързаме. Така че ние трябва, когато отиваме в църква, защото има хора ходят по църквите да пророкуват, да полагат ръце, да гонят демони и т.н. Нямат право да го правят без разрешението на пастиря и на ръководството на църквата. Примерно да ме виждате да ходя така по църкви? Даже казвам, не една, искам повече църкви да ме поканят вече, за да мога да отида някъде в някой район, за да не им обърквам нещата. Ако половината ме искат, другата половина не ме исакт, какво се получава? – война. Аз да отида на мястото и там, където има такава война аз съм се отдръпнал. Там, където има война, едни ме искат, други не ме искат, аз съм се отдръпнал, защо да ходя? Ще отида там, където са жадни и където искат. Исус какво каза?
Ако отидете на едно място и не ви приемат отърсвате си праха и си тръгвате и отивате в другия град.
Нали така каза? Не каза „стойте там“, тръгвате си. Значи ние трябва да искаме разрешение от служителите, трябва да се пита болния желае ли да се помолим, не можеш да отидеш и хайде ще ти полагам ръце. Чакай, той може да не иска да му се полагат ръце. Сега, друг е въпросът примерно, като имаме богослужение не питам всеки човек иска ли да му се полага ръце, защото той вече е дошъл на богослужението и вече знае, че се полагат ръце на това богослужение. Ако тръгна примерно на триста човека да ги питам всеки един дали иска да му се положат ръце нямам време и вече не е естествено, ситуацията не е естествена, вече става законничество. Но ако е болен човек ти трябва да го попиташ, примерно отиваш в болницата или отиваш в дома му трябва да го попиташ иска ли, ако той не иска няма да се молиш.
Другото, което е аз съм го забелязал, искам да ви го кажа. Някои хора почват да се молят: „Искам да се помоля за теб, брат“ и веднага бум ръката на главата. Нито го познавам човека, плюс това казва Библията:
По-малкият се благославя от по-големия.
Значи етика има в това нещо. Не може отиваш примерно, да отида аз на някой служител да му сложа ръка отгоре на главата, ще се моля за теб. Чакай, кой съм аз? От къде идвам? Имам ли право да го направя това? Не е ли редно да го попитам човека може ли да положа ръка, преди да го направя това нещо с полагането на ръката. Отиваш в друга църква, бам полагаш ръка. Или пък на богослужение пастирят полага ръце, служителят полага ръце, изведнъж хоп някой идва и почва да полага ръка, защото той знае да полага ръка. Нямаме право по този начин да се държим. Всеки трябва да си знае мястото, всеки трябва да си знае работата. Когато служителите позволят, тогава ще се прави това. Навънка може да си полагаш ръце при твоите роднини и приятели, там вече ще се оправяш с тях, но в църквата не може така да бъде.
После – внимавай къде полагаш ръцете. Мъж не може да слага ръце на жената къде да е. Препоръчително е жена да полага ръка или ако няма жена, която да се моли жената да си сложи ръката, мъжът да си сложи ръката върху нейната, за да няма директен допир върху нейната плът. Хем да няма изкушения, хем да няма съблазън. Трябва това нещо да се внимава.
Другото, което искам да ви кажа – ние трябва да имаме уважение към болниците и към лекарите и лекарския персонал. Когато отиваме в болница да се молим за някой болен трябва също да попитаме дали ни е позволено това нещо да го направим. Другото, което е, не може примерно заставаш и почваш да гониш демони, почваш да се молиш за болния, те идват и казват: „Какво става тук?“ – „Абе тук мен Бог ме е пратил“. Не може Бог те е пратил. То си има шефове там на това място, има си власти поставени на това място, ти не можеш да отидеш и дето се вика, защото Господ те е пратил. Ако Бог те е пратил те ще ти позволят и ти ще можеш нормално да се помолиш на това място.
Освен това, приятели, много е важно молитвите ни да не бъдат викане, кряскане, плътски изяви. Значи много такива изяви има викане, крякане. Не. Кротко, смирено, спокойно, ако има помазание ще стане, не заради викането, а заради помазанието на Святия Дух се троши хомота. Трябва да внимаваме по какъв начин ние представяме Господа. Трябва да внимаваме да не правим скандали, където отидем – „Господ мен ме е пратил ти кой си да ми кажеш, че не мога, Господ мен ме е пратил, Господ огън ще ви прати по болниците“ и т.н. Не, такива неща да няма. Трябва да има уважение и почит, така че да представим Господа наистина да бъде за слава на Бога.
Както стана въпрос аз ви казах вече за кого да се молим, основно роднини, семейството. Значи като има болен в къщи трябва да знаеш как да се помолиш, приятели, колеги тези, които са моето обкръжение, а не да тръгнем наред да се молим. Тръгнем примерно да се молим наред за хората и т.н. Да не се бъркаме в чужда работа, а да си гледаме нашата работа.
Какво обаче трябва да направим ако болният не иска да бъде изцелен, просто не иска молитва? Да го насилваме ли? Не, няма да го насилваме, няма да се молим за него. „Брат, много го обичаме“, Той Господ много го обича човека, но просто ние трябва да зачетем волята на човека, нямаме право да му полагаме ръце като не ще. Има някои хора, които, примерно майки, водят децата си или някакви близки хора, той човекът не ще молитва, те роднините го бутат за молитва и мен примерно ме поставят в неудобна ситуация, в която ако аз не се помоля за момчето ще ми се обидят, че не съм се помолил. От друга страна ако се помоля то момчето ще ми се обиди, защото той не ще да се помоля, примерно омче ако е. Освен това, аз чувствам в духа си съпротива, че това не е редно да го направя, защото просто човекът не го желае и тази молитва може да бъде не за добро, а за зло, защото той отхвърля Божията воля, той отхвърля молитвата. Разбирате ли?
Какво да правим при това положение? Просто нищо не правиш. Ако се молиш за човека, моли си се в къщи, няма нужда да му полагаш ръце, няма нужда да го водиш при друг. Но какво можеш да направиш? Може да му занесеш молитвена кърпичка. Това в къщи можеш да го направиш. Една молитвена кърпичка примерно да сложиш под дюшека та дано Господ да подейства в живота на тоя човек и толкова. Успокойте се по тоя въпрос.
Ама какво ще стане ако не получа изцеление или какво ще стане ако болния не бъде изцелен? Искам да ви кажа, братя и сестри, това нещо, защото вярвам, че това е много важен въпрос, който трябва да го разискваме, искам да го чуете внимателно. Значи ние всички вярваме в това, че Господ изцелява. Има и такива, които не вярват, че Господ изцелява днес, те просто на това нещо не обръщат внимание. Ние вярваме, че Господ днес изцелява, обаче има някои хора, които умират без да са били изцелени. Какво да направим тогава? Да отпаднем ли от вярата, защото роднината е починал? Повечето хора ми казват: „Искам да се молим за тоя човек, той е болен много /примерно/ от рак, ние не сме му казали на човека, че е болен от рак“. Това в много случаи го има, не става въпрос за един случай, това са много случаи. „Ние не сме казали, внимавай като се молиш да не споменеш, че човека е болен от рак.“ Вече аз съм в неудобна ситуация от тук нататък, защото аз пък и понякога забравям, пък и аз като се моля не мога да смъмрям, както трябва смъртта и рака, нали? Не мога да се помоля като хората. Освен това липсва истината, на човека не му е казана истината, той е в заблуда. Истината прави хората свободни.
Някои хора като разберат, че са болни от рак може да се мобилизират и да се обърнат както трябва към Господа, но ако не разберат, че са болни от рак ненадейно си отиват и те дори може да не се покаят както трябва. Много е важно на хората да им се казва истината, че умират. Тежка е истината, обаче трябва да се говори истината, защото Господ използва истината, не лъжата. Малко или много това е лъжа, разбирате ли? Благородна, обаче лъжа. Другото, което е, значи ние да речем се молим за човека и хората ми казват: „Аз вярвам, че Господ ще го изцели. Аз направо вярвам, че Господ ще го изцели, ама толкова съм сигурен“. Толкова са сигурни хората, че Господ ще ги изцели и аз казвам: „Все пак, дайте да свършим работата, както трябва“.
Значи първо, това искам да ви го кажа и на вас, трябва болният човек да бъде подготвен, подготовка на болния. Ама какво имаш в предвид това, брате? Каквото и да имам в предвид човека трябва да е подготвен за всичко. Аз не съм Господ, ти не си Господ, ние не можем да кажем какво ще стане с тоя човек. Ама аз вярвам. Еми много хора казват, че са вярвали и много хора са си изгубили човек. Значи това да казваш, че вярваш и наистина да вярваш са две различни неща, приятели. Може да си мислиш много, обаче да не е точно тази вяра, за която става въпрос. Така че болният човек трябва да бъде подготвен. Какво значи да бъде подготвен? Сега ще ви кажа.
1. Човека, който е болен има ли водно кръщение?
Това е първият важен въпрос, който трябва да се зададе. Този човек новороден ли е, има ли водно кръщение? Сега, приел ли е Исус Христос за свой Господ и Спасител? С каква молитва сте се молили? Затова ние сме направили тази книжка „Новорождението“, хубаво е на човека да му се прочете книжката, накрая на книжката има молитва, с която да водите човека, даже може да го водите повече от един път. Защото, както от една молитва човек може да не получи изцеление, така и от една молитва човек може да не получи и новорождение. Ама как така, брате? Защото ако молитвата е само с уста, а без сърце може да не бъде новороден човекът. Римляни 10:9;10 казва:
Със сърце вярва човек и се оправдава, с уста прави изповед и се спасява.
Тоест трябва първо да има вяра, после да има изповед. И ако при първото прочитане на молитвата човекът не е имал вяра, само, защото е казал с устата си недей да разчиташ на това. Може втори път да се помоли, може няколко пъти да минат молитви и тогава човекът наистина да повярва и тогава да получи своето новорождение и спасение. Така че новорождение и спасение. После – има ли водно кръщение? „Ами няма водно кръщение. Ама, не аз съм кръщаван като бебе“. Добре, въпроса ми за водното кръщение е такъв – бил ли е потопен човекът изцяло във вода, когато е приел водно кръщение или не? Имам предвид цялото тяло, ако е само попръскан това не е библейското определение на водно кръщение, защото думата баптизо на гръцки на български означава кръщение или потапяне. Потапянето не е попръскване, това са две различни неща. Потапянето или кръщението е образ на нашата смърт заедно с Христос, излизането от водата е образ на нашето възкресение заедно с Христос. Тоест човекът трябва да бъде напълно потопен, това е сключване на завет с Бога. Потапянето трябва да бъде във вода и не е задължително да бъде в река, както някои задължават да бъде непременно в река, значи винаги имаме крайности, или наляво или надясно, трябва да сме в центъра. Кръщение във вода е учението, не е кръщение в река и не е попръскване с вода. Нито е попръскване с вода, нито е кръщение в река – кръщение във вода, потапяне във вода. Така че дали е река или не е река важно е да е потопен във водата. Нито пък е задължително да е потопен в река Йордан, защото там главно са били кръщенията едно време.
2. Има ли покаяние от греховете човекът? Взел ли е решение да остави греха и да живее за Исус Христос?
Ама, брате, ние искаме да бъде изцелен. Ама вие разбирате ли, че човекът може да получи изцеление, когато бъде кръстен във вода, може да получи изцеление, може да получи изцеление, когато се покае от греховете си. Може да има грехове, които да са причина за болестта. Може да получи изцеление като си изповяда греховете. От къде да знаеш? И най-вече той ще получи спасение на душата, което е най-важното, защото е вечно.
И ние заради изцелението пренебрегваме всичките библейски истини често пъти. Значи не трябва да се пренебрегва. Взел ли е решение да остави греха и да живее за Исус?
3. Чул ли е и разбрал ли е благовестието на Исуса Христа?
1 Коринтяни 15:1-4, че Исус умря за греховете ни, беше погребан, възкръсна от смъртта. Тези три основни факта на евангелието, той чул ли ги е, разбрал ли ги е?
4. Има ли той вяра в смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос?
5. Има ли вяра, че Исус Христос е Синът на Бога, Господ и единственият път към Отец?
Това са сериозни въпроси.
Някой може да каже: „Аз съм кръщаван като бебе“. Вземете ги тези пет точки и вижте едно бебе отговаря ли на тези пет точки, дали може да се зачете това за библейско водно кръщение? Значи това може да се зачете примерно като предаване на Господа, като нещо друго, но не и като библейско водно кръщение. Като не може да се зачете като библейско как да считаме, че Бог ще го зачете? Ние можем да се заблудим и да си кажем: „Да Господ ще го зачете, защото така и така е традиция“, да, обаче мен не ме грее толкова това каква е традицията колкото да бъдем убедени и сигурни, че човекът ще бъде спасен и ще има вечен живот, защото това е е най-важното.
Добре, следващия въпрос: Какво да правим ако болният няма вяра и няма желание за молитва? Аз ви казах вече – след като няма вяра и няма желание, няма да се молим за него. Това е. Може да се молим от разстояние, може да му занесем молитвена кърпичка, за да не го насилваме, защото човек трябва сам да реши, не ние да го насилим. Някои хора насилват ближния си да се помоли с молитва, а то сърцето му не иска и той се помолва с молитвата само и само да го оставят на мира. Идват да се моля за тях, водят някой човек, той не ще. Аз питам: „Искаш ли молитва?“ – „Не.“ Те го насилват и мен ме насилват. Ама то така не става насила. Из един път си в неудобна ситуация, в която никой не се интересува дали служителят е в удобна или неудобна ситуация. Ще се молиш, ако не се молиш ще ти се обидим и толкова. Служителят виновен.
Не може така да бъде, трябва да се следват библейските принципи. Значи болния човек трябва да бъде подготвен и доведен до спасение и изцеление, не само до изцеление, а и до спасение. Обърнете внимание! Защото масово го виждам това нещо , хората се занимават с тялото да бъде изцелено, че пренебрегват душата и накрая знаете ли какво става? Човекът умира , нито изцелението получава, нито спасението някой получава, което е трагично. Хайде за изцелението молим се, вярваме доколкото вярваме. „Ама защо брате, не получи изцеление човекът?“ братя и сестри, не знаем и не разбираме всичко. Първо искам да ви кажа, че зависи каква е вярата на самия човек, второ зависи каква е вярата на тези, които са около човека, трето зависи и каква е вярата на самия служител. И като събереш нашите трите вери, ако болестта е от такъв характер, че не ни достига вярата какво има да се чудим в това нещо? „Ама ние много вярваме“. Така си мислим, че вярваме. Вижте какво казва Яков 1 глава:
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Бога.
Значи има хора, които си мислят, че ще получат. С други думи ние не можем да знаем колко вярваме точно, по резултатите се вижда. Виждате, че някои хора се изцеляват, много свидетелства имаме, някои хора обаче си отиват и ние не знаем защо и затова трябва да растем във вярата. И почват хората да се обвиняват: „Ама защо сега, значи малка ми е вярата“. Не, не, не е въпросът да се обвиняваме, въпроса е да растем ежедневно във вяра. Това е положението. В крайна сметка човекът дори и да си замине, братя и сестри, като отиде при Господа даже мнозина се избавят от тоя зъл свят, избавят се направо.
Как да се подготви болния?
1. Прошка.
Значи много е важно болният човек да бъде доведен до прошка. Не говоря само за това Бог да му прости на човека, говоря за това болният да прости, дълбоко прощение да има. Болният човек да прости. Значи или роднините, които са около болния или този, който ще служи трябва да се заеме с въпроса за прошката, не грубо – „ти трябва да простиш, ако не простиш ще…“ Не. Нежно трябва да бъде, обаче трябва да е дефинирано, дефинитивно, определено, че трябва да има прошка. Марк 11:25;26 казва, че ако ние прощаваме и на нас ще ни се прости, ако не прощаваме Бог няма да ни прости. Това е първото и най-важното.
2. Трябва да има покаяние от греховете.
С други думи човекът трябва да се откаже от греховете си. Знаете ли, пишат ми хора, които искат, много вярват, но нямат покаяние, вършат грехове и не съжаляват някак си за тия грехове истински. Искат и даже ще обвинят Бога, защото не прави еди какво си, но не плачат за греха, не съжаляват за това. Трябва да има покаяние, трябва да има съжаление, трябва да има изповед на греховете. Яков 5:16 говори за това, че трябва да изповядаме един на друг греховете си даже, не само пред Бога, но най-важното е пред Бога да се изповядат греховете. Покаяние трябва да има, изповед на греховете. Ако в къщи хората са си направили мръсотии, това, онова, нека да се съберат, да си признаят, да си простят един на друг, в крайна сметка болен човек има. Искаме изцеление, искаме спасение, нека да има, не просто искаме – „аз искам изцеление, искам изцеление“. Да ама дайте да направим това, което е важното, за да получи човекът това изцеление. Покаяние и изповед на греховете – Яков 5:16. После може да трябва да се направи отричане от грехове, отричане от проклятие. „Ама от къде, брате?“ В интернет имаме такива молитви, даже и тоя филм „Проклятията“ можете да го гледате. С молитви за отричане да се отречете.
Аз им казвам на хората и понякога Господ ми показва: „Някой от вашия род се е занимавал с леене на куршум“ – „Ами да, да тя баба ми лееше куршум“. Някой се е занимавал с баене – „Да, да тя баба ми се занимаваше с баене“. Добре де защо не го казваш, защо не го изповядваш, защо не не се отречеш от това нещо? Разбирате ли? Ама ти си правила аборти? „Ами да ама аз вече съм се покаяла от това“. Добре, ама защо не се отречеш от тия неща? Разбирате ли какво се получава?
Искам да ви кажа едно нещо – даже не винаги въпроса е въпрос на вяра, често пъти проблема е, че хората не са изпълнили условията, за да получат библейско изцеление. И в един момент служителят идва да се моли, обаче няма изпълнени библейски условия. Аз за това ви говоря в момента, за библейските условия, които трябва да се изпълнят. Така че като искаш нещо да се направи има си начин, едно е какво искаш, друго е начинът, по който трябва да се получи.
Следващото нещо – трябва да има вяра, както казахме. Ама как ще има вяра, братя и сестри, ако хората не слушат Словото? Значи в къщи на болния трябва да му се пусне да слуша евангелието. Не просто да му се пускат отвлечени проповеди, които от девет планини в десетата, човекът нищо да не разбере накрая. Ако е някоя проповед да е конкретна, примерно като Дерек Принс, той да речем съвсем конкретно казва основното и обяснява нещата, но има проповеди много отвлечени, те хората нищо няма да разберат. Значи трябва или да слуша евангелието. Ако наистина не знаете какво да му давате на човека да слуша питайте някой служител, който разбира да ви каже, да ви препоръча нещо конкретно, което трябва да слуша болния човек, за да се изгради вяра. Както казах трябва болния да има водно кръщение. Ами какво да кажем за кръщение в Святия Дух? Това пък е съвсем пренебрегнато.
Болният иска ли кръщение в Святия Дух? Болните искам да ги попитам не желаят ли. Ами ти като получиш кръщението в Святия Дух с кръщението можеш да получиш и изцелението дори. Искам да ви кажа, че има стихове, в които се казва, че който няма Неговия Дух не е Негов, а мен тия стихове понякога ме притесняват, защото ние казваме, че ако е новороден човекът той е спасен, а кръщението в Святия Дух идва за сила, но има някои стихове, които пък казват малко по-различно примерно:
Който няма Неговия Дух не е Негов.
После другото – Господната трапеза, причастието. Взимал ли е човекът причастие, Господна трапеза? – Ами не. Е добре, какво правим с болния? Какво правим с болните? Само чакаме изцелението и нищо друго. Разбирате ли каква загуба на време и загуба на усилие е това?
Трябва на хората да им се казва, ето, сега като отидеш при болния човек трябва да можеш да му кажеш основното евангелие. Ако ще ходиш да се молиш за болен трябва да знаеш основното евангелие – смърт, погребение, възкресение на Исус, Исус Господ, Исус Божият Син, Исус единственият път към Бога. Тия неща трябва да можеш да ги кажеш, трябва да са ти ясни. Второто, което е трябва да имаш лично свидетелство, което да можеш да кажеш, за да насърчиш вярата на човека. Трябва да си въоръжен, трябва да отидеш с оръжие, не можеш да отидеш без оръжие на война. Хората мислят, че се подразбира, но не се подразбира, трябва да сме подготвени.
Ето, тази книжка „Новорождението“ съм я направил, защото вътре има евангелието изложено, обяснение и накрая подготовка и молитва за новорождение. Трябва да имаш ако не тази книжка, аз я препоръчвам нея, но ако не тя поне някоя друга, която е подходяща за случая. Защото много пъти хората биват водени в молитва за новорождение, но молитвата е непълна и не върши достатъчно работа. Това е като недораждане, уж да се роди, роди, пък не се ражда. Трябва да бъде както трябва молитвата.
Какви предпоставки трябва да има служителят, за да може да отиде, или аз даже служител няма да го нарека, а служещият, защото той изобщо може да не е служител в смисъла служител. То всички сме служители, но аз ще го нарека служещият, защото някои хора като кажат „аз съм служител“ и вече се възгордяват само при мисълта и думата на служител.
Какви предпоставки трябва да има за да може да отиде?
1. Новороден.
Значи първото нещо е, този, който отива да служи е трябва да е покаян, новороден, кръстен във вода и т. н. Защо? Защото чрез новорождението ние биваме възнесени в небесни места, поставени в небесни места в позиция на власт в Христа. Чрез новорождението ние сме вече ново създание поставено в небесни места в Христа над всяко началство власт и сила. Тоест ние получаваме власт чрез новорождението, но трябва да помним, че нашата власт е само и само в името на Господ Исус. Ефесяни 1:6 ни казва, че Господ не само ни съживи, но ни сложи заедно с Христос да седнем от дясната Му страна в Христа Исуса. Матей 10:1 се казва, че:
Господ даде на Своите ученици власт /ексосия/ върху нечистите духове да ги изгонват и болни да изцеляват

Матей 10:1 се казва, че:
Господ даде на Своите ученици власт /ексосия/ върху нечистите духове да ги изгонват и болестите да ги изцеляват.
Лука10:19 Давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Това става въпрос за новородени хора. Така че, скъпи, новорождение е задължително. Чрез новорождението ние вече ставаме деца на Бога, седнали от дясната страна на Бога в небесни места в позиция на власт, началства и власти под нозете на Христос, включително под нашите нозе.
2. Кръщение в Святия Дух.
Това, което е важно за предпоставка, за да можеш да отидеш и да служиш на болните е кръщението или потапянето в Святия Дух. Преди малко говорихме за кръщение или потапяне във вода, но има и друго кръщение или потапяне в Святия Дух, което е свързано с признак, външен признак говорене на езици, които не познаваме. Кръщението на Святия Дух е много важно, защото чрез кръщението в Святия Дух ние получаваме силата на Бога. Така че ние имаме нужда като отидем да служим на болния човек да имаме власт и да имаме сила. Трябва да помним, че нашата власт е само в името на Исус. Поменете, нашата власт е в името на Исус. Ние заповядваме на демони, на болести в името на Исус, но нашата сила е чрез Святия Дух, нашата сила е чрез силата на Святия Дух. И така, властта е в името на Исус, силата е в Духа.
Кръщението в Святия Дух означава, че Бог влиза да живее вътре в нас.
1 Коринтяни 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух
Храм на Святия Дух. Значи тялото ни, твоето, моето, всичките храм на Святия Дух.
Който е във вас, Когото имате от Бога и вие не сте си свои.
Деяния на апостолите 1:8 ни казва: Ще приемете сила като дойде върху вас Святият Дух.
Лука 24:29 казва: Стойте в града докато се облечете със сила от горе. Святия Дух е сила от горе.
Деяния 10:38 се казва: Бог Го помаза със Святия Дух и със сила и Той обикаляше да върши благодеяния, да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.
Така че трябва да имаме и власт и сила, за да изцеляваме болните.
Сега, за болния да бъде изцелен, много е важно като отидем при болния човек вместо да се чудим какво да му кажем може да го водим и да му кажем: „Ти изповядал ли си си греховете на Бога?“ – „Ама кои грехове?“ Всички грехове, които се сещаш да ги изповядаш като грехове пред Бога. Ето, например някои, аз ще ви кажа направо, има хора, които се занимават с окултизъм, смятат се за вярващи и не смятат, че нещо трябва да изповядат. Има хора, които кълнат други, не смятат, че нещо са съгрешили и трябва да се изповядат. Някои дори чародейства вършат и пак не смятат че трябва да се изповядат и после се чудят защо са болни, защо не вървят нещата. Ами трябва, казва Библията в 1 Йоан 1:9
Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни /прости/ очисти от всяка неправда.
Мнозина днес не си изповядват греховете пред Бога, а неизповядан грях е непростен грях. Имайте го в предвид. „Ами, брат, ако съм забравил някой грях?“ Заставаш и казваш: „Господи, моля Те да ми припомниш греховете, тайните ми грехове, скришните ми грехове, припомни ми ги да ги изповядам“. Сега, аз не вярвам, че ние можем да изповядаме сто процента от греховете си, но определено има грехове, които трябва да ги изповядаме, тия които ги помним, тия които ги осъзнаваме, тия които ги разбираме. Трябва да има осъзнаване на греха, трябва да има съжаление за греха, трябва да има отказване от греха, защото грехът и болестта са тясно свързани. Вие знаете, че болестта и смъртта дойдоха в резултат на греха, следователно греха е голям враг, братя и сестри.
Той прощава всичките ни беззакония и изцелява всичките ни болести – Псалм 103:3
Първо прощава беззаконията и после изцелява болестите, не обратното. Значи изповед на грехове и покаяние. Покаянието е решение. Аз решаваме не само да изповядам греховете си, но да не ги върша вече. Сега примерно като е болен човекът, получил нещо инсулт, инфаркт, не знам какво получил: „Брате, аз сега в Господа това ще направя, онова ще направя“, обръща се към Господа, мине известно време гледаш го примерно човекът в света, хайде живот. Значи забрави нещата, няма покаяние, просто се е бил уплашил, защото е щял да умре. Но смъртта не е избягала, може да се е отдръпнала малко, може пак да се върне. Човекът защо си мисли, че държи смъртта в ръцете си? Така че трябва да има решение, трябва да има покаяние, което е решение, нали?
После трябва да има не само покаяние и изповед, но трябва да има и отричане от наследствено проклятие. Водете го човека в една молитва отричане от наследствено проклятие. Примерно ако има наследствено проклятие на смърт, на рак, на някоя болест по майчина линия или по бащина линия, да се разруши това проклятие, защото:
Христос ни изкупи от проклятието на закона като стана проклет за нас – Галатяни 3:13
Завети, сключени завети в рода. Ако има сключени завети в рода, ако има окултизъм в дома, отречете се, разрушете го това нещо. Ако има жертвоприношения, дори курбаните са жертвоприношения, колене на петли в основата на къщата, най-различни неща може да има и вие може да ги знаете даже тия неща и да не им обръщате внимание, но отречете се от тия неща в името на Исус. Ако има демони трябва да се изгонят тия демони. Амин.
Това беше като овертюра и аз ще мина само едно нещо и то ще бъде нещо по-конкретно във връзка с това как да изцеляваме болните. Ще мина полагане на ръце.
Марк 16:18 Исус казва: Тия знамения ще придружават повярвалите в Моето име.
Значи трябва да има вяра в Неговото име, разбирате ли? И ще има знамения, тоест ще има външни проявления във живота и служението на тези, които вярват в името на Исус, тези които вярват в евангелието на Господа Исуса Христа. Така че виждате колко е важна вярата. Значи като говорим за изцеляване на болни трябва да вярваме в това име, трябва да вярваме в евангелието. Тия знамения ще придружават или ще следват вярващите в името на Исус. Знамение номер едно – бесове ще изгонват. Това ще го минем, с бесовете сега няма да се занимаваме, 18 стих, обаче казва:
На болни ще полагат ръце и те ще оздравяват
Вие виждате, че Исус обещава, че признак, знамение за вяра, че имаме вяра е това, че като полагаме ръце на болните, болните ще оздравяват. Това е обещание. Той не казва евентуално, може би и т.н. казва болните ще оздравяват. Един от методите чрез, които Господ изцелява това е полагането на ръце, но забележете, че полагането на ръце работи чрез вяра. Значи трябва да обединим полагане на ръце, вяра в Исус Христос и трябва да използваме името на Исус Христос. Например, взимам си ръцете така, болният срещу мен, слагам ръцете, една ръка или две ръце и казвам: „В името на Исус Христос“ – това е. Това е достатъчно. Сега, може не винаги да е достатъчно, но това е по принцип този вид молитва, казваш: „В името на Исус Христос“. Какво се получава? Исус казва:
Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене от утробата му ще потекат реки от жива вода.
Казва за Святия Дух. Значи, който вярва в Исус ще пие Святия Дух в себе си. Святият Дух става извор в твоята утроба. Казва:
От утробата ти ще потекат реки от жива вода.
Реки от помазание, реки от сила. Тоест изворът вече идва вътре в нас. Когато ние положим на човека ръка и вярваме в Исус, вижте трябва да има вяра в Исус, според вярата в Исус и силата ще излиза. Ако сме приели кръщението на Святия Дух силата вече обитава вътре в нас, вече зависи от вярата, която ще освободи тази сила. Но за да се освободи тази сила ние трябва да използваме с устата си името на Исус Христос, трябва да кажем: „В името на Исус Христос“. Няма нужда да го повтаряш това име до замайване, достатъчно е един път да го кажеш името на Исус Христос ясно, за духовни началства и власти и за хората наоколо да се разбере, че всичко става в името на Исус Христос, а не в наше име, не с наша сила. Силата на Святия Дух и името на Исус Христос и човекът бива изцелен. Тази сила на Святия Дух протича през ръцете ни, влиза в болния и болният получава изцеление. Това е този модел чрез полагане на ръце, той също е на база на Йоан 14:12, където Исус Христос казва:
Истина истина ви казвам, който вярва в Мене делата, които Аз върша и той ще ги върши, даже по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца
13 и каквото и да поискате в Мое име
Забележете името. Вяра в Него и искаме в Негово име, тоест вярата е в Него и използваме Неговото име в молитвата. Така че в молитвата имаш полагане на ръце, изговаряне името на Господ Исус Христос и вяра в Исуса Христа. Тогава силата на Святия Дух, ако живее Духът на Бога в теб, ако си кръстен със Святия Дух, тая сила ще излезе от теб и ще изцели болния човек. Ако не стане, не се безпокой, не се плаши, не се притеснявай, расти във вяра, въпроса е тази сила се освобождава чрез вярата и вече зависи от нивото ни на вяра. „Ама, брате, аз значи съм маловерец“, ами може да сме маловерци, може да сме всичко, обаче ние растем във вяра и затова трябва да започнем да се упражняваме. Това нещо можеш да го направиш върху децата си, да положиш ръце, вместо да чакаш да дойде някой служител може да го направиш в къщи, да се помолиш за децата си, за жена си да се помолиш, съседите ако имат проблем можеш да се помолиш, колегите, роднини, ако имат проблем да се помолиш, просто твоето обкръжение. В името на Исус Христос полагаш ръце с вяра и човекът ще бъде изцелен казва Исус Христос.
Това е първият модел, по който трябва да се молим. Виждате, че тук не става въпрос, тук не казва да се молим, тук казва:
На болни ще полагат ръце
Забелязвате ли? На болни ще полагат ръце казва. Не толкова дълга и безконечна молитва, а полагаш ръце и с вяра призоваваш името на Исус Христос: „В името на Господ Исус Христос бъди изцелен!“ Разбираш ли? Ето ти действие на вяра.
Тук беше писал някой: „Майка ми казва, че вярва, обаче в къщата си има голямо синьо око, което било против уроки“. Значи твоята майка вяра в синьото око, а не в Господа. Наистина вярва. „И чете хороскопи, тегли карти онлайн“. Ето, това е, сестра, просто имайте го в предвид това нещо, молете се по тоя въпрос, но трябва да е ясно, да и споменете на жената да знае, че тя просто вярва в окултни неща, а не вярва в Господа Исуса. Не че не вярва, тя си вярва жената, но не в Господа Исуса и не в Неговото Слово. нали разбирате?
Също искам да ви кажа и нещо друго, което вярвам, че ще бъде много полезно във връзка с какво ще стане ако човекът не бъде изцелен или ако аз не бъда изцелен? При всички положения уповаваме на Бога. Не трябва да има отпадане от вярата в никакъв случай. Някои хора примерно като не бъде изцелен роднината се обиждат на Господа и оставят Господа, защото не е изцелил роднината. Обаче Господ ли е виновен, че роднината не е изцелен? Не. Защото Господ е казал, че на болни ще полагаме ръце и те ще оздравяват, ама ако имаме вяра, ама ако не сме израснали във вяра и не е станало това нещо каква вина има Господ? Или ако няма покаяние, както сега тук например тази сестра пише майка и очи слагала насам натам, разни карти таро или други неща използва, окултни, зодии такива работи и след това ще искаме изцеление от Господа, ами той грехът пречи. Трябва да има покаяние, трябва да се промени нещо в живота на тия хора. И после накрая Господ ли ще е виновен или това, че хората в грях живеят? В някои случаи може да не е грях, но в някои случаи може да е грях.
Ако примерно си болен, има някои хора например болни и казват: „Господ ще ме изцели“. Аз искам да ви дам сега едно свидетелство тук във връзка с това нещо. Значи преди години, някъде 1988 година четох една книга „Вяра, която премества планини“ и в резултат на тази книга Господ направи две чудеса в живота ми. Аз повярвах и първото чудо, което стана, това беше по време на комунизма, аз се молих Господ да ми даде английска Библия и започнах да благодаря за английската Библия без да я имам, то тогава беше трудно българска да намериш, че английска. Аз се молих и благодарих на Бога и благодарих на Бога и за три четири месеца дойде в къщи английска Библия. Няма сега да казвам подробности, защото няма време, но Господ ми даде английска Библия, което беше цяло чудо, те даже, ако я бяха засекли тогава на границата можеше да има проблеми, беше такова време, комунистическо време.
Освен това имаше един такъв случай, аз тогава спях на тавана, ходех да спя на тавана в къщи и сънувам един сън, че отивам в тоалетната по малка нужда и изхвърлям кръв. Ставам от сън, отивам в тоалетната и точно това се случва – кръв. Тогава бяхме с Мария още приятели, аз и се обадих веднага, бях студент по това време 1988 година, казвам: „Мими, не са добре нещата, така и така, не знам какво е това“, отидох при нея и през целия ден се молихме и хвалихме Господа и край, никога повече не е имало такова нещо. Господ това кръвотечение го пресече с хваление. Обаче аз реших, че всичките неща ще станат по този начин, реших, че вече съм хванал начина по който Бог действа. Значи трябва да внимаваме, защото Господ има различни начини по които действа и ние не можем да ги насилим нещата. Аз тогава казах на същия принцип очите ми ще бъдат изцелени и аз ще ходя без очила и отидох при моите приятели, които бяха невярващи, събирахме се в едно ателие тогава. Пред всичките ми приятели хванах очилата си, скочих върху тях, стъпках ги и казах: „Ето, сега ще видите как Господ ще ми изцели очите и аз повече няма да имам нужда от очила“. Желанието ми беше много добро, аз се опитвам да вярвам, даже тогава се качвах и карах колата, което беше много рисковано, защото можех да направя катастрофа, защото в книгата пишеше, че трябва да постъпваш така, като че ли това вече е факт, че си изцелен. Аз казвам, добре, вече съм си счупил очилата, няма с очила да бъда, ще карам колата без очила. Слава на Бога, че съм жив и здрав.
И тогава един брат беше казал: „Пламен ще се разочарова от това нещо. Сега, той дали беше добре, че го каза или не беше добре, това е отделен въпрос, но това наистина се случи. Аз така се разочаровах от това, че това нещо с очите ми не стана, че бях отпаднал от вярата за няколко години. Искам да ви предупредя, изхвърлянето, сега както виждате не си хвърлям очилата. Ако Господ изцели очите ми ще ги изцели, както съм си с очилата, няма нужда да ги хвърлям, ще ги хвърля, след като ме изцели. Разбирате ли? Така че ние не трябва да предизвикваме по този начин, един вид да Го задължаваме Той да го направи това нещо. Ще вярваме, ще растем във вяра и в един момент то ще стане факт, но нека да бъде на Божието време, нека да бъде по Божия начин. Ние трябва много да внимаваме, защото така съблазних хора, съблазних мои приятели, които все още са в света, които сигурно още си говорят и си казват: „Е, Пламен като беше толкова вярващ защо Господ не му изцели очите? Строши си очилата и след това си направи други“. Нали? Трябва да бъдем внимателни с това нещо.
Сега, нека да продължа нататък. Значи ние говорихме за полагане на ръце с вяра в името на Исус Христос от Назарет и аз смятам до тук да спра поучението и смятам да продължим другия път, ако е рекъл Господ с поучение по този въпрос или както Бог ни води. Може да продължим по тоя въпрос как да се молим за болен човек. Много важно. Благодарим на Бога за това. Алелуя!
Нека само още едно нещо да ви кажа в тази връзка, понеже се сетих сега. Трябва да внимаваме какво ни е отношението също към лекарите и към медицината. Значи има някои хора, които идват, молим се за изцеление и казват: „Брат, аз се чувствам изцелен, аз вярвам, че съм изцелен, сега да спирам ли лекарствата?“ Не. Не спирай лекарствата. Иди с лекарствата си при доктора, нека той да удостовери, че ти си изцелен и нека докторът да ти каже да си спреш лекарствата. Един проповедник няма право да се намесва в областта на медицината. Ние не сме лекари, не сме учили за лекари, ние проповядваме евангелието, Господ е дал знаменията, които го придружават, но всяко едно изцеление, което Господ дава докторът може да го удостовери. Трябва да си вземете документа с болестта, документа с изцелението, снимката с болестта, снимката с изцелението и да ги пратите на мен, да ги пратите на служителя, за да можем да прославим Бога и да кажем: „Ето, вижте, това свидетелство е удостоверено с документи. Човекът е бил болен от тази болест, молихме се за него и сега ето, Господ го е изцелил и човекът е здрав“, но трябва докторите да удостоверят това нещо. Не може проповедник да ви каже „спрете си лекарствата“, ние нямаме право на такова нещо и аз няма да го направя, защото аз не вярвам, че това е начинът, по който Бог действа. Трябва да действаме сериозно.
Едно време в Стария завет, даже Исус им казва, като са били изцелени, Той не им казва: „Отдайте слава на Бога и си вървете по пътя“. Не. Той казва: „Идете при свещеника, нека да ви провери. Принесете на свещеника дара, който трябва да принасяте“, тоест да хвалите Бога. Какво означава това? Идете при доктор, днес свещеникът не те проверява дали си здрав или не, днес те проверява докторът, нека той да удостовери, че ти си здрав, че ти си изцелен и нека да се отдаде истинска слава на Бога, не с две думи. Знаете ли колко хора получават изцеление? Повечето хора ни казват, че са били изцелени, когато имат друга нужда – „Брат, Господ ме изцели от това и това, но сега имам друга нужда“ и аз казвам: „Добре, кажете първо да чуем от какво ви изцели Господ да отдадем славата и после ще се помолим и за другата нужда“. Но те не биха ми казали, че са били изцелени, някои, ако не е да имат следваща нужда, а това не е добре пред Бога. Трябва да се принесе дарът на Господа, а дара е хвала и хвалата не трябва да бъде през пръсти. Хвалата трябва да бъде отдадена, както подобава за Господа, сериозно с документи, защото, знаете ли, някои пишат и даже вярващи хора пишат и казват: „А, те казват, че Господ ги изцелява, ама нямат никакви документи, само лъжат хората“. Честно ви казвам, вярващи съм го виждал това нещо да пишат. Значи дори вярващи не вярват тези неща.
А не е ли редно ние като служители и като Божии деца като сме получили нещо от Господа, Господ не ти иска пари, ето, има хора хиляди евро е трябвало да плащат за операции пък ето, сега примерно братът, който е изцелен от спин, колко пари трябва да плати, за да бъде изцелен? Можете ли да ми кажете? Със злато и сребро може ли да бъде изцелен от спина? Не може, дори и цялото злато на света да даде не може да бъде изцелен от спин. Господ го изцели по скайпа и ето, човекът си отдава славата на Господа, доколкото може. Но Господ пари не иска за изцелението, изцелението е платено с кръвта Му, но нека от наша страна да принесем жертвата на хвала, да пожертваме усилията си, да пожертваме, ако щеш дори някои хора се срамуват от роднините си, притесняват се роднините какво щели да кажат. Ами какво ще е ако чуят? Нека да чуят, нека да разберат, че сте освободени, нека да разберат, че сте изцелени и сте спасени, нека да разберат тия хора. Вие служите на Господа и отдавате слава на Господа. Защо има хора, които се притесняват и се страхуват от това нещо?
Така че трябва да се плати тази цена и цената е наистина да прославиш името на Господа. Както знаете цената е платена и кръвта на Исус е цената. А като отидете на доктор и отидете при разни чародеи ви искат пари, а при Господа пари не иска, иска само истински да прославим Неговото име. Амин.
Трябва да внимаваме с това нещо с болниците. „Болен съм, брате“, ако си болен и имаш възможност иди на лекар, друг е въпросът ако нямаш възможност да отидеш на лекар. Но някои хора не искат да ходят на лекар, защото казват: „Исус е моят лекар“. Не. Ще отидете на лекар, нека лекарят поне да удостовери болестта. Има случаи, в които Господ изцелява чрез лекари, има такива случаи. Ако Господ реши чрез лекар да го направи, защо да не го направи? Ако Господ го направи директно – слава на Бога. Но въпроса е, че ние трябва да си свършим нашата работа.
Амин. Бог да ви благослови!

Advertisements