Божието въоръжение

БОЖИЕТО ВЪОРЪЖЕНИЕ
Интернет предаване с п-р Пламен Петров, Чикаго – 17.02.2017г.
https://www.youtube.com/watch?v=K3YE1SFLEjc&t=696s

Благодаря на Господа, че сме тук заедно. Благодаря на Бога за тези прекрасни семейства, които направиха възможност за това да дойдем тук в Чикаго да ви послужим. Благодарим за поканата и за билетите, Бог да ви благослови.
От снощи Бог започна да ми говори едни неща и днес продължи в самолета и ги приемам, че са за вас, тук за църквата в Чикаго. Ще видим какво ще бъде на следващата служба, но това е, с което започваме и то е свързано с духовното воюване. Духовното воюване е Божието оръжие, така че ще говорим по този въпрос. И се молим, Господи, Ти да ни даваш откровение и мъдрост в името на Исуса Христа. Амин.
Вие знаете, че ние живеем в два свята. Единия свят е естественият свят, който виждаме с очите си, в този естествен свят ние живеем с телата си и разбираме със сетивата си, пет сетива мисля, че бяха – зрение, слух, осезание, обоняние и т.н. някъде около пет физически сетива бяха. С телата си живеем в този физически свят, но същевременно ние освен физическо тяло имаме и дух и с духа си ние живеем в духовния свят. Има духовен свят значи има физически свят, има и духовен свят. Това са два различни свята. Духовния свят е невидим и него не можем да го видим, нито да го чуем, нито да го усетим физически. Духовния човек си има своите духовни сетива. Така че ние като хора живеем в тези два свята – във физическия и в духовния свят.
В духовния свят, обаче има две царства. Има царство на светлината с цар Исус Христос и царството на тъмнината с княза на въздушната власт сатана. Така че духовния свят има две царства – Божието царство и царството дявола и има една война, в която ние сме въвлечени. Всеки един от нас ще, не ще е вътре в тази битка, вътре в тази война, въпроса е от коя страна сме. Много християни не са на ясно за тази духовна реалност, не са на ясно за тази война, но Божието Слово ни казва, че ние, освен че сме Божии деца ние трябва да сме и войници, Христови войници и трябва да се научим, освен другото и да воюваме. Много пъти братя и сестри ми казват: „Абе, брат, защо ми се случват все такива неща на мен? Защо? Какво съгреших на Господа, какво направих, за да ми се случва всичкото това на мен? Аз ли съм най-лошият, аз ли съм най-грешният човек?“ Но те не могат да разберат, че не всичко, което става на тази земя е нещо, което Бог го прави, има също неща, които дяволът прави.
Вие знаете Исус Христос в 12 глава на Матей, ако четете, аз няма да чета пасажа сега, защото няма да ни стигне времето, но от 12 глава на Матей някъде 22 стих този пасаж казва, че Исус изцели един човек, който беше сляп и ням, хем сляп, хем ням човек. Не глух и ням, а сляп и ням човек. Той го изцели и фарисеите Го упрекнаха и казаха: „Този гони демони, обаче чрез Веелзевул“, а Веелзевул, Ваалзевул означава господаря на мухите или господаря на демоните. Казва, тоя човек гони демони, обаче той не ги гони чрез Божия Дух, а ги гони чрез сатана. Исус обаче се обърна към тях и им обясни, че това не е така, не може да бъде така, царство разделено против себе си не може да устои и т.н. сатана не може да изгонва сатана и в 28 стих казва:
Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесове, Божието царство е дошло върху вас.
Значи, вижте колко интересно казва – Божието царство е дошло върху вас. Божието царство дойде върху тоя човек, който беше сляп, който беше ням. Тогава идва въпроса, че – чакай, не беше ли Божието царство върху него? Не е ли Божията воля на всякъде? Защото ние считаме, че нещо като стане, значи такава е била Божията воля, еми така е рекъл Господ. Обаче в молитвата Исус ни каза:
Молете се така: Отче наш, Който Си на небесата /не каза, който си тук, а който си на небесата/ да се свети Твоето име, както на небето /къде?/ така и на земята.
Така ли се свети името Му на земята, както е на небесата? Не, тук се хули името Му.
Да дойде Твоето царство, както е на небето /къде?/ и на земята.
Така ли е царството Му на земята, както е на небето? Явно не. Но ние мислим, че е така. Виждате колко сме наивни понякога.
Да дойде Твоята воля, както е на небето, така да дойде и на земята.
И Исус точно това правеше. Какво правеше? Исус беше един проводник, чрез който Божието царство и Божията воля слизаха от небесата на земята. И това стана с тоя човек. Той беше сляп, това, тъмнината не е от Бога, от Бога е светлината. Тая тъмнина в неговия живот беше от сатана, но когато Исус изгони тоя дух от него, какво дойде върху него? – светлината. Той прогледа, дойде царството на Бога върху него. Този човек, който не можеше да говори, в момента, в който проговори какво стана? Божието царство и Божията воля дойдоха върху него.
Ние като служители сме призовани това да правим, да бъдем проводници на небесното царство. Онова царство, което е на небесата чрез нас да дойде на земята, оная воля, която е на небесата чрез нас да идва на земята. Така че Той каза:
Ако Аз чрез Божия Дух
Значи чрез Божия Дух какво прави? Той изгони тия духове. Значи като дойде Божият Дух, Той измества тъмнината и установява светлината, измества едно царство и идва друго царство. Това е война, приятели, това е война. Искам да ви кажа, че ние всички сме въвлечени в тази война и когато човек не осъзнава това той не може да бъде ефективен войн.
Пасторът много хубаво каза, интересно той даже каза точно такъв стих, който аз върху него мислех да говоря – Ефесяни 2:6, че ние сме съвъзкресени с Него и сме поставени да седнем от дясно на Отца в небесни места, на третото небе, небето на небесата. Когато Христос възкръсна от смъртта Той премина от смъртта към живота, това е 1 глава на Ефесяни, след това
беше възнесен и поставен да седне от дясно на Отца, далеч по-горе от всяко началство, власт, сила, господство и всяко име /или всеки чин/, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия.
С други думи, Той беше превъзнесен.
Подари Му се името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус всяко коляно да се поклони и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца.
Исус, когато възкръсна от смъртта в Матей 28:17 каза:
Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
Всяка власт, цялата власт и след това каза: „Вие идете“. Добре де, Господи, на Теб ти се даде власт, нас ни изпращаш, не е често, като ти се даде власт иди Ти. обаче Той ни дава, Той ни упълномощява от Негово име, Той каза: „В Мое име“. Като каза „в Мое име“ какво значи това? От Мое име. Когато отиваш и казваш ‚ в името на Исус“ ти казваш „от името на Исус“. Той ни е упълномощил. Обаче това е власт, която ни е дадена от Него. Тази власт, която ни е дадена, ние имаме възможността да изберем да я използваме или да не я използваме. Ако не я използваме, това е все едно, че я нямаме. И мнозина от нас избират тази възможност да не използваме властта, защото се боим да не би да си прекрачим пълномощията или се боим, че евентуално това нещо не е вярно. Но всъщност, в Библията ясно е записано, че Той ни е упълномощил, даже в Лука 10:19 Той ни заповяда. Аз ще почна от 17 стих. Учениците бяха изпратени, 70 ученика ги изпрати Исус да проповядват, да гонят демони, да изцеляват, връщат се и казват:
Господи, /ами че то/ в Твоето име дори и бесовете ни се подчиняват.
Исус казва: „Спокойно, момчета“,
Видях сатана паднал от небето като светкавица.
Паднал какво значи? Изгуби си властта. Исус превъзнесен какво значи? Получава власт. Издигането нагоре е власт, смъкването надолу е губене на власт. Сатана го видях паднал. Той падна, слава на Бога, изгуби властта си, обаче какво каза Исус, той падна, загуби си властта, обаче:
19 Ето, давам ви власт /ексосия/ да настъпвате на змии, и на скорпии /демонични сили/, и власт над цялата сила на врага;
Цялата динамис на врага, цялата сила на врага, забележете за каква власт става въпрос, дава Той на учениците Си.
и нищо
Бългаският превод казва „и нищо няма да во повреди“, английският казва:
Нищо, по никакъв начин няма да ви повреди.
Но ние днес предпочитаме да вярваме на хората. Хората ги е страх от дявола в църквата, страх ги е от демоните, че нещо ще им направят, а Исус казва:
Нищо, по никакъв начин няма да ви повреди.
Вземете си властта, казва Господ:
Давам ви власт над цялата сила на врага
Забележете цялата. Това е в Лука 10:19. Значи Господ не само получи цялата власт, но Той казва, че ни дава също тази цялата власт на нас. И вече, имайки ние тази власт, трябва обаче да знаем, че тази власт я имаме само в името на Исус, тази власт я нямаме без името на Исус. Който използва друго име или по друг начин, или през друга врата минава, или по друг път минава, губи, много губи. Защото нашата власт, нашето спасение е единствено в името на Исус Христос, защото това име представлява тази върховна власт в Духа. Духовното царство няма по-голяма власт от тази на името на Исус, но това име на Исус трябва да бъде използвано с вяра.
Вярата е тази, която прави властта ни ефективна. А как може човек да вярва във властта в името на Исус, ако не разбира Библията, ако не размишлява върху Библията? Как ще вярваш? Ето, някой ти го казва и ти казваш: „Казват го ама дали е така, дали не е така, не съм много сигурен. Като гледам, гледам не ми прилича да е вярно“. Защото човекът гледа с очите си, ходи според виждането на очите си, а не ходи според вярването, което е в Словото. Вярата не идва от гледане, вярата идва от слушане и слушане на Божието Слово не на телевизора. Нали? Вярата идва от слушане, слушането на Божието Слово. Така че ние тази вяра, колкото повече сърцето ни се изпълва с вяра в Божието Слово, толкова повече ние дефакто влизаме и упражняваме тази власт, която ни е дадена. Защото хората казват: „На един повече му е дадено, на друг по-малко му е дадено“. Един повече го вярва, друг по-малко го вярва, всичко става чрез вяра.
Нека да ви дам един пример. Матей 10 глава 1 стих Исус изпраща дванадесет ученика наречени апостоли. Той ги извика, даде им власт над две неща:
Над нечистите духове да ги изгонват и над болестите да изцеляват.
Не им даде политическа власт, даде им духовна власт и ги изпрати. Сега, това е 10 глава, 17 глава, седем глави по-късно, когато Исус е на планината на преображението заедно с трима от учениците Си, останалите девет ученика са долу и един човек пристига със сина си, който е болен. Лунатик ли е, епилептик ли е, някаква такава болест, пада на земята, почва да се пени и т.н. Довежда го при учениците на Исус и казва: „Хайде сега да го изцелите това момче, да го освободите“ и учениците започват да викат, викат: „Вън, вън“, обаче не става. Пристига Исус от планината и бащата казва: „Учителю, Ти на какво си научил Твоите ученици? Те не могат да изгонят демона от сина ми.“ Исус казва:
Роде, невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас, до кога ще ви търпя? Доведете го при мен.
Значи Исус е недоволен от това. Исус изгонва духа, момчето става нормално, връща го на бащата, учениците идват при Исус и казват: „Господи, ние защо не успяхме да свършим тази работа?“ Исус казва, значи един превод казва „поради вашето неверие“, друг казва „поради вашето маловерие“. Аз вярвам, че става въпрос за маловерие, не за неверие. Значи те, тези девет ученика на Исус са имали вяра, обаче е била малка. Днес, повечето хора, които ходят на църква не е да са невярващи, те са вярващи хора, но лимитирана, ограничена вяра. Ограничена от съмнения, ограничена от колебания, ограничена от заблуди. Те просто имаха една ограничена вяра и не можаха да упражнят властта, която им беше дадена.
Трябва да ви кажа, че те са изцелявали болни. В Марк 6 глава, някъде 12, 13 стих се казва, че те помазваха мнозина болни и ги изцеляваха, изгонваха нечисти духове, но в този конкретен случай те не успяха да свършат това, защото този случай беше с по-дълбок корен, този беше по-тежък случай. Значи например, едно да изкубнеш един бурен, друго е да трябва да изкорениш едно дърво, и двете трябва да ги изкорениш, но едното става с ръка, а за другото трябва багер, нали? Така че и в духовния свят има разлика. В този случай на тях не им достигна вярата. Исус каза: „Поради вашето маловерие“. Вижте властта им беше дадена в десетата глава, но в седемнадесетата глава се оказа, че те не упражняваха достатъчно вяра в тази власт, която вече бяха получили.
Ситуацията днес с нас е такава – Господ ни е дал властта, въпроса е до каква степен ние се доверяваме на Него, до каква степен ние се доверяваме на това което Той ни е дал, доколко се доверяваме на Словото. Не само дали вярваме в Бога, а дали вярваме на Бога. До колко вярваме на Бога и до колко вярваме на Неговите думи. И вижте сега, като отидем на Ефесяни 6:10 Павел казва:
Най-после, братя, заяквайте в Господа
Господ е Духът. Значи Павел говори чрез Духа. Господ иска да заякваме в Духа. Това означава, че иска да бъдем силни. Понякога на нас може да ни се струва странно и ние може да си мислим „ама наистина ли Бог иска да сме силни?“ Как така Господ иска да бъдем силни? Нали Той е силният? Защо трябва ние да сме силни като Той е силният? Нали Господ е нашата сила? Много интересен момент е тук. Бог е нашата сила, в същото време казва ние да заякваме в Духа, в Господа да заякваме, казва:
Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Не човешка сила, не плътска сила, а в силата на Господа да заякваме. В Захария 4:6 се казва:
Не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духът Ми – казва Господ на силите.
Аз го гледах в различни преводи, най-много ми хареса испанския превод. Сега ще ви кажа какво казва испанският превод:
Не чрез сила, нито чрез армия, тоест не чрез сила, нито чрез войска, а чрез Духът Ми – казва Господ на войските.
Гледай какво нещо! Не чрез сила, нито чрез войска. За каква сила и войска говори? За плътска сила и за човешка войска. Много пъти в Библията големи войски излизат срещу малки войски, голям Гулиат излиза срещу малък Давид. Нали? Голяма войска излиза срещу Елисей и един колебаещ се слуга. „Не чрез войска – казва Господ – не чрез човешка сила, а чрез Духът Ми казва Господ на войските“. Обаче тук тези войски, за които говори не са естествените войски, не са човешките войски, а ангелските войски. Господ има войски от ангели, те са истинската сила, която Той използва, силата на Духа и Неговите ангелски войски. Така че, като става въпрос за духовно воюване, вижте какво казва тук:
Заяквайте в Господа
Тоест в Духа, защото:
Господ е Духът, където е Господният Дух там е свобода.
Който се покланя на Господа с дух и истина да се покланя.
Защото Господ е Дух, така че:
Заяквайте в Господа в силата на Неговото могъщество, /което е духовно могъщество и духовна сила/ облечете се в Божието всеоръжие
Или цялото Божие оръжие, да го преведем на съвременен език. Божие всеоръжие, значи цялото Божие оръжие, не човешко оръжие. Ти не можеш физическия човек да го облечеш в духовно оръжие, духовният човек може да се облече в духовно оръжие. Преди малко говорихме, че с тялото си ние живеем в естествения свят, с духа си обаче се движим в духовния свят. Тялото ми се намира тук в момента, в Чикаго, тук в тази зала е тялото ми, на определено място, на едно място, обаче духът ми се намира в небесни места в Христа Исуса в позиция на власт. Ако оперирам, аз имам избор да оперирам като човек, ако се движа като човек и оперирам като човек, както казва Исая 55 глава, тогава Господ казва:
Моите пътища не са като твоите пътища, Моите мисли не са като твоите мисли, колкото небето е по-високо от земята, толкова са по-високо Моите пътища от твоите пътища и Моите мисли от твоите мисли.
С други думи, моите земни пътища и човешки пътища, моите земни начини, защото на английски пътища и начини, ако според тях се движа, аз съм просто един човек и ти си просто един човек. Но в момента, в който стъпя в духа и започна да действам в духа с духовните оръжия като някой, който е седнал в небесни места, на небето на небесата, третото небе от дясно на Отца, някой, който упражнява властта, която му е подарена по благодат от Бога, използвайки името на Исус Христос, това вече издига човека на съвсем друга позиция и ти вече не се движиш като човешки син, а започваш да се движиш като Божий син. Защото в нас има двама човека. Исус какво беше? Той беше Човешкият Син, но беше и Божият Син. Ние също така сме, хем човешки син, роден от майка ми, знам коя е майка ми, знам кой е баща ми, но също съм и Божий син, защото имам Небесен Баща, Който ме е заченал и ме е родил чрез Исуса Христа. Тези две природи са вътре в нас. Коя ще надделее? Според коя ще се движим, според онова, което виждаме, според онова, което чувстваме или според онова, което вярваме. С вяра влизаме в духа и с вяра упражняваме тази власт, която ни е дадена.
Сега, тук казва да се облечем. Значи, аз съм се облякъл със сакото, виждате тук, с панталонките, с обувките, облякъл съм се, но това е естественото ми облекло, но вие не виждате духовното ми облекло. Може в духовно отношение да ходя гол и бос, но в същото време може в духовно отношение да съм облечен с Божието въоръжение. Ти не можеш да го видиш това с естествените си очи, но когато се сблъскаме с духовна битка, със силите на тъмнината, те виждат дали съм облечен с оръжие или съм гол. Когато застана срещу так и като започна да воювам те разбират кой е застанал срещу тях, дали е облечен с оръжието или не е облечен.
Забележете нещо, Исус спечели битката преди две хиляди години на кръста, Той порази сатана, според 1 Йоан 3:8
Затова се яви Божият Син да съсипе, да разруши делата на дявола.
Затова се яви Той и Той го направи заради нас, но това, че Той го направи не означава, че ние живеем в победата. Повечето християни живеят в поражение, защото не могат да разберат, че въпреки, че победата е извоювана, въпреки това има заповед – Облечете оръжието. Въоръжете се, народе Божий, вземи оръжието, което Бог ти е дал и го сложи върху себе си, вземи победата, която е дадена и я, както казва на английски, много ми харесва думата инфорс. Не знам на български точно как е, но на английски много хубаво звучи. Да, да я наложим, да я приложим, просто това, което е направено ние трябва да го приложим в живота си.
И така. Значи тук казва, че ние трябва да се облечем и всеки един, въпроса е облякъл ли си ти оръжието? Или даже не знаеш, че има оръжие или примерно ти се струва много естествено, че сме облекли – ами то всичко зависи от Бога. Не е вярно, че зависи всичко от Бога. Бог ни даде власт, казва: „Вземи тая власт“. Вие ще видите, че Той тук дава в тази глава седем оръжия и казва: „Вземи меча на Духа“ – „Господи, Ти го вземи“ – „Не – казва Господ – ти го вземи оръжието“. Ти вземи щита на вярата, ти сложи шлема на спасението, ти сложи бронения нагръдник на правдата, ти обуй обувките на готовност на благовестието, ти сложи колана или пояса на истината. Ти трябва да си поемеш отговорността и да се подчиниш, да се въоръжиш с оръжието. Не с естествени ножове да се бием, не с естествени оръжия, а с духовните оръжия. Всеки един от нас трябва да го направи това.
Затова нека да не се оплакваме, когато идват срещу нас атаките, защото искам да ви кажа, щеш или не щеш ти си на бойното поле. Някои хора излизат на бойното поле по бели гащи и се чудят защо стрелите ги удрят – „Ама какво съм му направил та да ме удря?“ Самият факт, че ти вече си спасен и си в царството на светлината, ти вече си му направил нещо, той те мрази, иска да те убие, иска да те унищожи. Разбираш ли го това нещо? Ти не можеш да се скриеш току така, ти трябва да вземеш щита, трябва да облечеш това оръжие, за да може той да те удари. Затова казва:
11 Облечете се в цялото Божие оръжие, за да можете да устоите срещу /забележете/ хитростите на дявола.
Има хитрости или планове на дявола, стратегии, тая дума означава и стратегии, тактики. Той е стратег, той има тактики, стратегии, срещу теб, срещу дома ти, срещу църквата. Има специално агенти, които са пратени срещу вас да ви разрушават, защото неговия план според Йоан 10:10 е:
Крадецът /или врагът/ идва, за да открадне /номер едно/, да разруши /номер две/ и да убие /номер три/.
Три цели – кражба, разрушение и убийство, смърт. И ние трябва да ги знаем тия планове, че той ги има и той действа денем и нощем, той не спи. Затова най-доброто е като един войн. Истинските войни какво правят? Те направо си лягат с оръжието. Лягате, ставате, въоръжени трябва да живеете, защото не знаеш в кой момент стрелата ще лети денем към теб или нощем към теб. Сега вижте какво казва тук, 12 стих е много важен, забележете:
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът,
Тук казва „нашата борба“, малко пасивно е изказано тук, нашето воюване и ние не воюваме срещу плът и кръв. Или както един проповедник беше казал, в някои църкви се казва: „защото ние не воюваме“ – точка. А то е, защото ние не воюваме срещу плът и кръв, но не спира изречението до тук, а ние воюваме, срещу какво?
срещу началствата, срещу властите, всесветски управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
С други думи, нека го кажем с една дума, защото много сложно звучи. Ние не воюваме срещу плът и кръв – ние не воюваме срещу хора, ние воюваме срещу духове. Дух не можеш да го прободеш с меч или с нож, не можеш да го застреляш с къртечница, не можеш да го пребориш. Някои казват: „Ах тоя дявол да го хвана ще го удуша“, не можеш да го направиш така, той е дух и него можеш да го победиш само с духовни оръжия. Затова Бог ни е дал оръжия, тези Божии оръжия, Божието оръжие. Цялото Божие въоръжение е духовно, защото Бог е Дух. Това е Божието оръжие, Бог е Дух, Неговото оръжие е духовно и ние трябва да въоръжим нашия духовен човек с това духовно оръжие, за да победим нашия духовен враг, който не спи нито денем, нито нощем.
Имаме враг, приятели и ние трябва да го знаем това нещо. Този враг е победен враг, но той е победен от Исус, въпроса е дали ще бъде победен и от нас. Исус го победи заради нас, но това, че Исус го победи заради нас не означава, че ние сме го победили. Това означава, че ние имаме пълната възможност да го победим, но може и да не го победим. Това зависи от нас, не от Исус. Той е дал победата, на кръста каза: „Свърши се“, напълно е завършено. С други думи, всичко е завършено, подарявам ви всичко, давам ви цялата власт на небето и на земята, давам ви власт над цялата сила на врага, сега от вас зависи какво ще правите с тази власт. Може да я използваш, може да не я използваш. Вижте каква наивност има в нас.
Исус докато беше на земята, Той вършеше всичко, Той изцеляваше, Той освобождаваше, Той проповядваше, всичко Той вършеше, когато обаче отиде на небесата Той казва:
Аз ще ви изпратя друг помощник Святия Дух, Който да бъде с вас завинаги.
Ще приемете сила /динамис/ като дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели за Мене.
Той ни дава Святия Дух защо? Защото казва:
Както Отец прати Мене, така и Аз вас ви пращам.
Значи с други думи сега вие трябва да действате. „Ама, Господи, моля Ти се Ти да действаш“. Господ казва: „Не Аз, ти тръгвай да действаш, Аз съм с вас до края на света“. И Господ потвърждава Словото чрез знаменията, които го придружаваха. Но кой трябва да тръгне? Ние трябва да тръгнем. На първо място трябва да тръгнем в собствения си дом. Всеки един трябва да застане, защото в повечето случаи хората казват: „Брате, моля ти се, помагай“, знаете ли постоянно и все повече и повече: „Помагай, брат, загиваме, помагай, помагай“. Аз вече не мога да смогна във Фейсбук стотици хора вече пишат и аз не мога, опитвам се, не мога да стигна до всичките да ги прочета. Моли се, помагай, моли се, помагай. А трябва да се разбере, че не човек помага, а Бог помага, но на оня, който ще вземе това, което му е дадено. Ние трябва да разберем, че не само да викаме милост, Господи, но трябва да застанем твърдо, както казва Божието Слово в Яков 4 глава:
№1 Покорявайте се на Бога – тоест покорявайте се на Словото Му.
№2 Противете се на дявола.
№3 Той ще бяга от вас – в ужас – казва на гръцки.
Значи ние трябва да разберем, че ние трябва да се покорим на Неговото Слово, не само да го чакаме, Господи милост, Господи милост, а трябва да се покорим на това Слово. После трябва да се съпротивиш на тоя дявол. „Мен ме е страх, брате, не знам имам ли право, нямам ли право, страх ме е“. Трябва да се покориш. Влязъл е в дома ти, работи, действа, разрушава, недей да воюваш с роднините си, недей да воюваш с близките си, недей да воюваш с братя и сестри. Трябва да намерим истинския враг и да започнем да воюваме с него, а не да воюваме едни срещу други. Разбирате ли, който не намери вярната битка почва да се бори с неправилния враг. Много е важно да намерим точния враг, с който да воюваме и трябва да ви кажа – трябва да го изгоним от нашите семейства. Това изгонване не е само вън, вън, вън. Исус как победи дявола в пустинята? – Писано е. Значи това Слово трябва да го вземем в устата си и Той казва:
Вземете меча на Духа
Това е едно от седемте оръжия, които виждаме тук, вземете меча на Духа. Значи трябва аз да го взема. Божието Слово казва „меча на Духа“. Какво е мечът? Меча е оръжие, приятели. „Ама възможно ли е, брате, Божието Слово да го използвам като оръжие?“ И някои казват: „Брат Пламене, ти защо така Библията я използваш толкова агресивно? Ами малко по-мекичко, по-леко така я използвай Библията.“ Да, обаче тук пише, че Божието Слово е меч, значи аз като застана срещу врага няма леко и меко срещу него, а ще взема Божието Слово и ще воювам с него, защото това е оръжие, освен че е хляб за духа ми, това е оръжие. И когато използвам с „писано е“ аз атакувам и поразявам врага. Нали така? Значи ние трябва да знаем как да използваме Божието Слово като оръжие, да вземем това Слово. Повечето хора само викат „Милост, Господи, милост, Господи, милост, Господи“. Знаете ли какво казва Господ? – Чухме го вече това нещо, обаче разбери, че Аз съм ти дал власт, не само да викаш милост, а да станеш, да въстанеш и да стъпиш на главата на змията. Казва: „Давам ви власт вие да настъпвате на змии, вие да настъпвате на скорпиони“. Кой? – аз. Вие трябва да настъпвате на тия сили и вие трябва да се научите да побеждавате. Защото, приятели, какво да ви кажа, ако не го направим, примерно отиваме на служба, получаваме, ами като се приберем в къщи? Като се приберем в къщи и като се върне същия враг да ни атакува какво ще правим? Трябва всички да живеем заедно и примерно като има някои служители, които знаят какво да направят, само с тях да живеем постоянно, за да може да ни спасяват. Обаче истината е, че един е Спасителят – Исус Христос и Той ни дава авторитета и властта. Всеки един трябва да се надигне, трябва да си вземе тази власт и трябва да започне да воюва. Значи ние трябва да се въоръжим.
Аз се двоумя и може би няма да вляза повече в темата, защото ще запазя за по-нататък да продължа тази тема с духовното оръжие, тези седем оръжия, които тук в Ефесяни 6 глава са ни дадени, за да можем сега и да се помолим за хората. Но ви дадох сега тази идея – мислете, питайте Бога и започнете да се интересувате и да търсите по какъв начин аз мога да се облека? По какъв начин аз можа да се въоръжа? Трябва да се въоръжим и да започнем да воюваме. Ние сме войска Господна. Каква е тая войска без оръжия? Един си забравил шлема, друг си забравил щита, трети си забравил меча, четвъртия без колан, разпасан, другия бос върви навънка. Тя една армия разпасана, братче и после се чуди армията защо няма победа – ами, Господи, защо Господ ни оставил. Какво ви оставил, ами облечете се, въоръжете се и тръгнете да побеждавате.
Амин. Бог да ви благослови!

Advertisements