Четене, размишление, изповед на Словото – Марк 11:12-25

ЧЕТЕНЕ, РАЗМИШЛЕНИЕ, ИЗПОВЕД НА СЛОВОТО – МАРК 11:12-25
Интернет предаване с п-р Пламен Петров – 11.03.2017г.
https://www.youtube.com/watch?v=IOZKhsCojow

Тези истини важат за всеки един. Значи първото нещо, което е необходимо да правим с Библията е да я четем. Да я четем Библията, обаче да я четем не като другите книги, а да я четем бавно. Трябва да четем Библията бавно, даже не бавно, а трябва да я четем много бавно и трябва да се спираме и да размишляваме. Значи това е бавно, много бавно четене, спиране и размишление върху Божието Слово – четене плюс размишление върху Словото. И другото нещо, което трябва да правим, третото е изповядване на Божието Слово. Четене, размишление и изповядване на Словото на Бога.
А така, сестра, много хубаво, че ти си записваш. Ето, вижте сестра Пепа как си записва, тя е добра ученичка.
Добре. Значи ето сега аз ще ви дам един пример тук – Марк 11 глава, ще започна от 12 стих. Трябва да позволяваме на Божието Слово да се вкоренява дълбоко в нашите сърца, не само в умовете ни. И започвам така:
12 А на сутринта
Ето, вижте как чета сега: „А на сутринта“, спирам се и размишлявам. За какво говори? За сутринта.
А на сутринта, когато излязоха от Витания
Очевидно Витания е град или село близо до Ерусалим, между другото. Явно са спали във Витания, става въпрос за Исус.
Той /Исус/ огладня.
Картината ясна ли е? Трябва да разсъждаваме, трябва даже да си представяме.
когато излязоха от Витания /значи Исус и учениците/ Той /Исус/ огладня.
Нормално е сутрин да огладнее. Виждате, че тук става въпрос за Човешкият Син, Той като човек огладня, защото Бог не огладнява, това е човешката Му страна.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея /смокинята/, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
Исус реши да закуси смокини – добро решение. Отиде при смокинята, обаче на смокинята нямаше смокини, само листа.
Аз даже чета бързо, вие трябва в къщи да си четете по-бавно.
14 И Той /Исус/ проговори, казвайки на смокинята: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
Сега, това според изказването на Петър представлява проклинане на смокинята, по-нататък Петър дава обяснение като казва на Исус в 21 стих:
Учителю, виж смокинята, която Ти прокле е изсъхнала.
Виждате, че тези думи представляваха думи на проклятие:
От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
Някои хора говорят по този начин на близки и виждате, че тия думи са проклятие, клетва: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века“.
Сега, аз ще се спра до тук само за момент. Казахме, че трябва да четем бавно, да размишляваме върху Словото, за да може то да влезе дълбоко в духа ни, но също така казахме, че трябва и да го изповядваме. Как може тук да изповядваме? Казва се, че Исус проговори на смокиня, Исус не се притеснява да говори на смокинята. Някой ще каже: „Ще ме помислят за луд ако аз проговоря на някое дърво“, обаче Исус не се притеснява да говори на дърво. Това е физическо дърво, но има духовни дървета. Едно духовно дърво е туморът, той е типично духовно растение с корени, с разсейки. Както Исус проговори на смокинята така ние може да говорим на болестта например, в случая тумор. Какво можем да кажем на тумора? – „От сега нататък никой да не яде плод от теб до века!“ Ето, това може да му го кажеш на тумора или – „от сега нататък няма да ям плод от теб до века“ – казваш го по-лично. Ако видите 21 стих се казва:
Смокинята, която Ти прокле изсъхнала
А в предишния стих 20 се казва:
като минаваха сутринта, видяха смокинята, изсъхнала от корен.
Значи смокинята си има корен. Всяко дърво и всяко растение има корен. Също така и духовните растения имат корен, туморът също има корен. Когато Исус каза: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века“ смокинята изсъхна от корен в резултат на думите на Исус. Думи с власт и сила изсушиха корена на смокинята и след като изсъхна коренът изсъхна и смокинята. Не трябва да се притесняваме за плодовете, а трябва да се притесняваме за корените, защото плод без корен няма, важен е коренът. Исус, когато говори Той прокле корена. И ние какво можем да кажем на един тумор? – „От сега нататък няма да ям от тебе плод до века в името на Исус“ – говориш на тумора. От сега нанатък няма да ям от теб плод до века в името на Исус. И като отидем в 20 стих, понеже се каза, че смокинята изсъхна от корен, можем да кажем: „Тумор, в името на Господ Исус, изсъхни от корен!“
Това е молитва на духовно воюване в момента. Това, което показвам в момента е духовно воюване върху Словото. Има голяма сила, защото е върху Словото с вяра в името на Исус. Може да не е тумор, може да е нещо друго, може да е някое невидимо зло, невидимо растение, което е поникнало в семейството, може да е например, в Библията се говори за горчив корен, в Евреите се говори за горчив корен – огорчение например. В семейството може да поникне горчив корен, тоест огорчение. Този горчив корен дава лоши плодове. Какво можем да кажем? „Ти горчив, корен, от сега нататък да не дадеш плод до века, ние няма да ядем повече твоя плод, в името на Исус! Ти, горчив корен, аз ти заповядвам в името на Исус, изсъхни!“ Както Исус направи това.
Това е вид воюване. Аз за воюването тук не ви казах, аз ви казах за четене, размишление и изповядване, но понякога, защото не всеки стих става за духовно воюване, обаче ето, тия стихове например могат да се използват за духовно воюване и са библейски. Значи ние имаме власт и сила, както Исус да изсушаваме корените на всяко зло. И сега например как мога да направя изповед върху този стих 14? Аз ви говоря за нещо съвсем практично, не става въпрос за философия, не става въпрос за голямо знание, тук става въпрос за практика, директно да конфронтираш силите на мрака, да развързваш оковите, да събаряш крепостите, да пускаш на свобода угнетените и да освобождаваш помазанието на Бога директно, използвайки Словото. Значи Словото трябва да го вземем такова, каквото е и моментално да го вкараме в действие. Колкото по-малко е разстоянието между чуването на Словото и практикуването на Словото, толкова по-добре. Колкото повече философия сложим между чуването и практикуването губим силата на Словото. Както казва Йсая 1 глава:
Среброто ви се смеси с шлака /тоест с пръст/ и виното ви се смеси с вода.
Не трябва да позволяваме Божието Слово, което е сребро да се смеси с плътски работи, с шлака, с плътски размишления и не трябва да позволяваме на Божието Слово, което е виното, животът да се разрежда с вода да стане слабо, искаме концентрат. Ето, сега например, вие видяхте това, първо го прочетох:
И Той проговори, казвайки на смокинята: От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
Това трябва да се прочете бавно и на глас, за да може не само да го четеш, но и да го чуваш, да го слушаш, защото то поражда вяра в теб. Следващата стъпка, освен за размишлението, за което говорих, сега говорим за духовната атака, взимам веданага това слово и казвам: „Всяко растение, което сатана е насадил в дома ми или в тялото ми, или в служението ми, всяко растение, което сатана е насадил да изсъхне от корен и да не даде плод до века в името на Исус“. Това значи ти проклинаш корена на всяко растение, известно и неизвестно растение, видимо и невидимо растение, което сатана е посадил по някакъв начин в дома ми. Може да бъде семе под формата на слово, може да бъде растение под формата на болест, може да бъде растение под формата, както казахме на огорчение или непростителност, или нещо друго. Но ние имаме пример тук, защото Исус каза:
Който вярва в Мене делата, които Аз върша и той ще ги върши.
Ако вярваме в Него ще вършим делата Му, ако не, значи не вярваме. Така че ние му заповядваме на този корен на зло или семе на зло, защото корен идва от семе. Можем да кажем: „Всяко семе, което сатана е успял да посее в мен или в дома ми, в името на Исус да изсъхне и да не даде плод до века. Амин“. Обаче това трябва да става с вяра, вие ще видите след малко, че трябва да стане с вяра. Петър казва:
Учителю, виж, смокинята, която ти прокле, изсъхнала.
22 А Исус в отговор им каза:
Искам да обърнете внимание на това. Преди да отида натам искам да се върна отново на този стих 14, защото аз ви показах как трябва да четем, размишлението не ви го показах, но ви показах как трябва да воюваме с този стих, но сега искам да ви покажа как трябва да изповядваме стиха. Ето как трябва да се изповядва стиха примерно. Казва:
От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
И аз казвам: „В името на Исус, всеки зъл корен в дома ми да изсъхне!“ Даже мога да отида по-нататък: „В името на Исус Христос, всеки зъл корен в дома ми е изсъхнал“ – мога да го изповядам. В името на Исус, всеки зъл корен в моя дом е вече изсъхнал – това е изповед на вяра. В името на Исус, аз и домът няма да ядем никакъв лош плод до века . В името на Исус, аз и домът няма да ядем нито един лош плод до века – това е изповед на вяра според този стих. Даже може да идем по-нататък, можем да кажем: „Боже, аз Ти благодаря, че от сега нататък аз и моят дом няма да ядем нито един лош плод от нито един гнил корен, в името на Исус“. Това е вече изповед и вижте това е изповед на вяра и какво казва?
Съпротивете се на дявола, стоещи твърди във вярата.
Ето, това е съпротива стоящ твърд във вярата, като стъпваш не на чувства, а стъпваш на Слово. Така. Ние го видяхме това нещо, сега отиваме в този 22 стих:
А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
В кого трябва да вярваме? – в Бога. Сега, обаче искам да ви кажа едно нещо, че това „имайте вяра в Бога“ на оригинален гръцки означава и „имайте вярата на Бога“. Исус ни препоръчва, даже препоръчва е слаба дума, направо да го кажа ни заповядва да имаме вярата на Бога. Едно е човешка вяра, друго е Божия вяра. Той казва: „Имайте вярата на Бога. Имайте вярата на Христос“, защото Петър Го пита: „Как стана това нещо? Как изсъхна смокинята по този начин?“ Исус каза:
Имайте вярата на Бога.
Защото това нещо с вяра става. Нали? Исус ни казва, че Той с вяра го направи това нещо, по-нататък ше видите, че това означава, защото вижте какво му каза Той?
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.
Сега, тук нека да обърнем внимание. Значи „имайте вярата на Бога“ Исус говори тук за Божията вяра. Каква е Божията вяра? Бог създаде небето и земята, всичко видимо и невидимо със Своето слово. Изговаря словото и какво прави? – вярва, че това ще стане. Нали? Той го прави с вяра, Бог говори и вярва, извиква в съществувание онова, което не съществува – Римляни 4:17. Тук виждаме, че Исус казва, че не само трябва да говорим. Значи едното от нещата, които са необходими, за да се мести планината, Той говори не само за изсушаването на смокинята, но и за местене на планина, но казва ключа е първо да се говори, трябва да излезе слово, защото Бог чрез Словото всичко е направил и всичко прави и ние чрез слово трябва да действаме. Второ обаче словото не е достатъчно, трябва да няма съмнение. Вярата на Бога е чиста вяра, като чисто злато, няма в себе си съмнение, казва да не се съмняваш, да не се усъмниш в сърцето си. И третото нещо казва да вярваш.
Значи първо говориш слово, второ не се съмняваш, трето вярваш. Какво обаче вярваш? Вярваш в думите, които говориш. Забележи. Това, което го казваш го вярваш и не се съмняваш в него, вярваш в думите, които казваш. Какви бяха думите, които каза Исус?
Вдигни се
Говори на планина тук, говори на смокиня, сега говори на планина:
Вдигни се, хвърли се в морето
Морето е символ тук на бездната. Всяка духовна планина ти и заповядваш – вдигни се, хвърли се в бездната. Бездната е мястото на нечистите духове. „Вдигни се, хвърли се в бездната“ – ти заповядваш на планината. И какво правиш? – не се съмняваш в думите, които казваш, а вярваш в думите, които казваш. Ето, това е Божията вяра – просто и ясно. Бог говори, не се съмнява, а вярва, че това което казва става. И тук казва следното:
Който рече
Който означава всеки един човек, независимо кой е по тази земя, независимо кой човек, всеки един човек по тази земя, сто процента всеки човек.
Който рече на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва се сбъдва ще стане.
Тоест всеки човек може да има всяко нещо. На английски звучи добре, на български не е точно така дадено. Значи всеки един може да има всичко. Как? Чрез думата на вяра и то ще стане.
Но повярва, че онова, което казва се сбъдва, то ще стане.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Сега, тук например върху този пасаж по какъв начин ние можем да направим нашата изповед на вяра? Той казва: „Имайте вяра в Бога“ и това е вярно, но не само имайте вяра в Бога, но имайте вярата на Бога, защото както виждате Исус ни окуражава да използваме тази вяра, неограничена вяра, за да можем да местим планини. Това е наистина вярата на Бога. Човешка вяра планини не мести, има вяра човешка, естествена, има вяра свръхестествена – Божия. Човешката вяра планини не може да мести, Божията вяра мести планините. С други думи тук Исус ни дава заповед да вярваме като Бога, вярата на Бога да имаме, вярата на Исуса Христа, тази вяра, с която Той изсушава смокинята, мести планините. Казва в Матей:
Нищо няма да ви бъде невъзможно.
Тоест всичко става възможно. Слово, да няма съмнение, а да се вярва в това, което говориш. И сега ето как може да бъде изповедтта и аз трябва да ви кажа, аз го пробвах това нещо и наистина много насърчително действа, заставам и казвам: „Аз“, кой съм аз? – никой. Обаче аз имам вярата на Бога. Аз имам вярата на Христос. Сядам и се замислям, ами Той казва: „Имайте вярата на Бога“ – аз имам вярата на Бога. Аз имам вярата на Христос. Насърчавам се. И мога да заповядам на всяка планина да се вдигне и да се хвърли в морето и тя ще се хвърли в морето. Аз имам вяра в сърцето си и не се съмнявам – изповед на вяра. Не се съмнявам в сърцето си, а вярвам в онова, което говоря. Ето го – не се съмнявам в сърцето си, но вярвам в онова, което говоря.
Няма да говорим за бъдеще време, направо сега, защото идва време и е крайно време вече да действаме сега. Имаме нужда от действие сега, имаме нужда от вяра сега, затова казвам – аз не се съмнявам, но вярвам в онова, което казвам. Чрез вяра в Исус мога да река на планината: „Вдигни се и се хвърли в морето и няма да се съмнявам в сърцето си, но ще вярвам, че онова, което казвам се сбъдва и то ще стане.“ И така, размишляваш го и изповядваш и трябва да ви кажа, че като започне човек да говори по този начин, библейския начин, защото изповед означава да кажаеш като онова, което е писано. Започва да ти се променя мисленето, защото мисленето ни е така – ами аз имам нужда от вяра и кога ще я получа тази вяра? Все някога в бъдещето идва този момент, кога трябва да дойде този момент? И се отлага и се отлага, и се отлага, а вярата ни е дадена. Исус не каза евентуално, Той каза: „Имайте“. Имайте кога? – сега. Имайте сега. И ние какво правим? Имаме сега – аз сега имам вяра в Бога, аз сега имам вяра в Исус и заповядвам на тази планина. И сега вече може да заповядаш на планината, било то болест, немощ, било то някакъв дух във фамилията или в работата, или в църквата, или в служението, заповядвам на тая планина: „Вдигни се и се хвърли в морето! Вдигни се и се хвърли в бездната! И не се съмнявам в сърцето си, но вярвам, че онова, което казвам то се сбъдва и за това то ще стане и всичко, което искам в молитва аз вярвам, че го получавам и затова ще ми се сбъдне.“ Ето, всичко, което искам в молитва аз вярвам, че получавам и затова ще ми се сбъдне. Може да кажа: „Боже, аз Ти благодаря, че всяко нещо, което искам в молитва го получавам“.
Сега тук също този стих:
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
Заставам и казвам така изповедта: „Господи Исусе, аз прощавам на всеки човек всяко нещо, прости и Ти на мен моите грехове в името на Исус. Амин“. Директно – Господи Исусе – ама не го чувствам така. Няма такива работи не го чувстваме, не е казано да чувстваме, казано е да прощаваме. Затова казва: „Прощавайте, за да ви се прощава“. Тогава аз заставам в молитва и казвам: „Господи Боже, в името на Исус аз прощавам на всеки човек, който ме е наранил всяко нещо и Ти благодаря, че Ти също прощаваш всичките ми беззакония“. Сега разбира се тук може да вкараш и духовно воюване, да кажеш: „Всеки дух на огорчение и непростителност, който ми пречи да прощавам, аз ти се съпротивлявам и ти заповядвам в мощното име на Исус Христос, вън от мен, вън от моя дом, вън от моите роднини, вън от моите деца, вън от моето сърце и никога не се връщай повече“. Мога да се обърна към Бога и да кажа: „Небесни Боже, изпълни сърцето ми с дух на простителност, дай ми благодат да простя“, може и това да го кажем в молитва. И вижте сега, ние хващаме Божието Слово, колко практичен ход е този.
Аз вярвам, че Бог ме учи на това нещо. Казвам ви четене на Словото, размишление на Словото, изповядване на Словото, молитва върху Словото, воюване върху Словото, даже и благодарение върху Словото. Ето сега – Отче, аз Ти благодаря за това, че Ти ми даде благодат да простя на всичките ми врагове. Благодаря Ти също, че Ти си простил всичките ми грехове, в името на Исуса амин.
Така че ние удряме няколко точки с това.
1.Четене на Словото;
2.Размишление на Словото;
3.Изповядване на Словото;
4.Молитва върху Словото;
5.Воюване върху Словото;
6.Благодарение за победата, благодарение на Бога.
Станаха шест точки и докато ги минеш тия шест неща, то не на всеки стих става това, но Святия Дух ще ни учи и ние можем да използваме Божието Слово по един практичен начин като меч на Духа, който не само да променя нашите сърца, но да променя и външни обстоятелства, да се местят планини от вън и от вътре, да воюваме с това Слово, да изповядваме, като изповядваме градим вярата си. Нали? Като размишляваме получаваме откровение и разбиране за Божията воля и познаваме повече Бога, като се молим просим от Бога благодат небесна. И всичкото това всичко върху Словото, няма нищо Словото, но по един практичен начин, така че ти като застанеш воюваш, молиш се, изповядваш, разсъждаваш и всичко се смесва става не три в едно ами шест в едно, шест седем неща в едно стават и Духът просто действа всячески във всякакви посоки.
Амин. Слава на Бога.
Радвам се, че разбрахме този пасаж. Сега аз искам да ви покажа току-що едно откровение получих в пустинята, искам да ви го покажа. То не, че е кой знае колко ново, но за нас тук беше в известен смисъл ново. Значи в 1 Йоан 3:8 където се казва:
Затова се яви Божият Син да съсипе делата на дявола.
Нали това се казва във втората част на стиха? Обаче първата част на стиха се казва:
Който върши грях от дявола е, защото дяволът от начало съгрешава.
Това винаги ни е било учудващо как така, който върши грях, защото дето се вика човек може да каже: „Ами те всички хора са грешници, всеки върши грях“, малко или много, значи всички са от дявола, ами кой тогава е от Бога? Тогава ние казваме: „Да ама това става въпрос за новото създание. Новото създание не съгрешава, а старият човек съгрешава“ и т.н. Обаче сега тук си четях на испански тоя стих, Рейна Валера, той е хубав този превод и там се казва:
Който практикува грях е от дявола.
И в един момент на мен това ми дойде като откровение, защото Библията казва в Притчи:
Праведният седем пъти да падне пак ще стане.
Значи праведният може да падне. Но той какво прави? – става. Затова е прав, защото той не е легнал, тези, които са легналите са мъртвите или заспалите. Нали така? Но този, който е грешник или както тук става въпрос, че е от дявола той не е прав, той е легнал, той е мъртъв или е заспал поне, най-малкото е заспал. Затова казва:
Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите и ще те осияе Христос.
Така че този, който е грешник той е легнал в тинята, неговото нормално състояние е легнал в тинята. Тоест неговото нормално състояние – „целият свят лежи в лукавия“. Забележете думата лежи, а праведния не лежи, а стои прав, затова е праведен, нали? Защото е прав. Така че праведният дори да падне да си удари си коляното, боли го коляното, охка, оплаква се, изповядва се, покайва се, става, лекуват се раните и продължава. Може пак да падне, но пак ще стане, казва „седем пъти да падне“, но грешникът е този, който неговото нормално състояние е легнал в тинята на греха. Затова тук като казва: „който върши грях“ има в предвид, който практикува грях оня, който стилът му на живот, начинът му на живот е грях, той си е направо от дявола, грешник от дявола.
Защото дяволът от начало съгрешава
Като казва от начало съгрешава той не съгрешава един път, той постоянно греши. Това е неговият стил на живот на дявола – грях. Така че тия, които са от дявола те живеят този живот, обаче
Затова се яви Божият Син да съсипе делата на дявола.
Какви са тия дела? На първо място е грехът. Той съсипа делото на греха и чрез Неговата изкупителна смърт ние получаваме не само прощение на греховете, но и оправдание, не само оправдание, но и освещение. Това означава, че Господ направо ни променя, ставаме нови хора, имаме нов живот. Слава на Бога.
Това откровение го получих върху този стих – 1 Йоан 3:8. Слава на Бога. Бог да ви благослови всички.

Advertisements